Блогът на budha2 :: Мисли форми 7

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.09.2014 11:47 - Мисли форми 7

Прочетен: 736 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 30.06.2016 23:32

Прана огражда Слънцето и в нея се движат планетите. Въпреки, че на повърхността на земната сфера Прана се превръща в Акаша, слънчевите лъчи, които падат върху нея безпрепятствено се придвижват навътре. Те се пречупват, но проникват в земната сфера. Чрез тези лъчи океанът от Прана, заобикалящ нашата планета, оказва върху нея организиращо въздействие. Земната Прана, която се проявява в разнообразни живи организми на планетата е всъщност само разновидност на соларната. При движението на планетата около оста й и около Слънцето, в негативната Прана се образуват двойни центрове. По време на дневното завъртване всяка точка, подложена на позитивното влияние на Слънцето, излъчва позитивния поток на битието от изток на запад. През нощта същата точка произвежда негативният поток. При годишно завъртане на Земята, през лятното полугодие от север на юг се движи позитивния поток, а през зимните месеци негативния. По този начин изток и запад съответстват на позитивния поток, а другите две посоки – негативния.
Слънцето управлява положителния поток, Луната отрицателния, защото през нощта негативната соларна Прана идва на Земята от Луната. През всеки месец, през всеки ден този поток описва един малък кръг /север, юг/. През деня северния поток тече от изток на запад, а през нощта от запад на изток. Този процес е познат като геопатогенната мрежа на Хартман. Под въздействието на земната Прана в грубата материя се образуват два центъра.
В човека, първия център от тях се развива в мозък, а втория в сърце. През тях минава оста около която се натрупва позитивна материя. Линията по средата в материалното тяло е мястото където се съединяват дясна и лява половини на опора. Централната линия се нарича още Сушумна, а дясната и лява половини са съответно Пингала и Ида.
Ако някога Вселената е била с размера на капка, то тя не е била безкрайна и вечна. Ако плътността на тази „капка“ е била свръх ядрена, но не безкрайна , то и количеството проявена материя също не е безкрайно. Ако материята не е безкрайна, то тя не е и вечна. А щом не е вечна, това означава, че тя има начало. Ако тя има начало, това означава, че е била сътворена от някаква нематериална сила.

Във всеки момент всичко става на фона на Бога, на златния фон на :
"иконите", който впрочем на специализиран език се нарича „светлината”. И във всеки миг светът се образува от взаимодействието между нашето съзнание и този фон, това поле от сили, създадено и проникнато от Бога. Влиянието на нашето съзнание е колективно на всяко ниво. Сборът от излъчванията на всички човешки съзнания, отвъд времето и пространството, дава на света неговата настояща форма, с възможни нюанси според епохите и областите. Впрочем, самите пространство и време, такива, каквито ги възприемаме, вече са създадени от взаимодействието между това колективно съзнание и това силово поле.
   Не приемайте този материален свят, така сериозно.Всичко, което виждаме в този материален свят е просто отражение на нашето собствено съзнание.

Докато електроните са хванати от протоните и неутроните на атомно ниво, планетите са хванати от звездите или слънцата на макро-ниво. Слънцето на нашата слънчева система е капанът. То дава Лъжлива Светлина, от която планетите имат нужда, за да оцелеят в тази материална сфера. В замяна на тази светлина, слънцето принуждава планетите да се въртят около него и да вършат цялата работа, да държат слънчевата система обвързана в илюзията, която е задвижена от техните орбити около слънцето. Ако вечното движение на планетите – въртележката – спре, илюзията ще се разпадне.
http://quotes.iskcondesiretree.com/wp-content/uploads/2012/11/Quotes-by-Srila-Prabhupada-on-Escaping-From-The-Material-World.jpg

Този материален свят е къща за душата дух- затвор

Невежеството е причината за греховен живот, и грешен живот е причина за материалното съществуване.
Бхагавад Гита 4.31

Животът не идва от материята. Материята се генерира от живота.

Когато променяш вътрешната си действителност няма как това да не даде отражение и на външната такава. Пренареждайки пъзела в сърцето си, човек създава условия за друга реалност около себе си. Умът „хваща” вълните от сърцето и така се ражда нова мисъл, после интелекта прави анализ на новата мисъл и отсява полезна ли е, или не. Най-накрая… чрез желанието всичко това се проектира във физическата реалност.