Постинг
22.06.2014 22:44 -
Анти-доларов съюз или поредната проекция на новия световен ред?
Автор: budha2
Категория: Политика
Прочетен: 1314 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 22.06.2014 22:44
Прочетен: 1314 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 22.06.2014 22:44
Европейската централна банка (ЕЦБ) печата и напомпва пари в банковата система на континента. Обаче те не достигат до реалната икономика, тоест – до производството. Защо? Понеже, подобно на политиката, в икономиката липсва морал. В нея господства интересът.
Знаете ли каква е думата за лихва в английския и още няколко езика? Interest.
Миналата година обясних, как ние с вас обогатяваме не малко тарикати, които са в състояние да ползват кредити на Запад. Поради съществените разлики в лихвените проценти те теглят заеми там, а ги влагат във вид на депозити в тукашните банки. Това им гарантира минимум 2 – 2,5 на сто годишен доход.
Ако сумата е голяма, става дума за сериозни приходи и за чист паразитизъм. Ала не е виновен онзи, който изяжда баницата, нали?
Същото ставаше и в Евросъюза. Вместо да отпускат кредити с ниски лихви, съдържащи риск, търговските банки влагаха парите си на депозит в… ЕЦБ. Не, не е лудост. Обратното – интерес. Печелеха. Става дума за стотици милиони и дори за милиарди евра!
Затова, вместо да ги обогатява, най-сетне в началото на юни 2014 г., явно подучен от бившите си господари от банката “Goldman Sachs”, Марио Драги, управителят на ЕЦБ, въведе отрицателна лихва по депозитите на други банки в европейската.Което ще рече, че вместо да начисляват проценти върху депозитите, ще отнемат от тях!
Не за цвят, а понеже не вярвам в случайностите, ще посоча: седалището на ЕЦБ е във Франкфурт на Майн – града на семейство Ротшилд, ако ми позволите да го определя така. Мястото, откъдето започнаха всички беди на човечеството от последните 250 години.
Струва ми се, че настъпва началото на края на Европейския съюз. Но също така – на цивилизацията на бялата раса, чиято люлка са Европа, Балканите, а още по-конкретно – България. Анти-доларов съюз или поредната проекция на новия световен ред? Няма да ви занимавам с подробностите, които от 11 юни, когато влезе в сила тази мярка, взеха да засягат пасивното поведение на търговските банки. Целта е да бъдат принудени, но не насилствено, а чрез икономически лостове, да облекчат своята кредитна политика. Което да помогне за инвестициите преди всичко в средните и малките предприятия.
Съмнявам се в успеха. Защо? Както не веднъж съм обяснявал, капиталът винаги намира своя най-пряк път до териториите, които му осигуряват най-бърз и голям успех. Те вече не се намират на Стария континент. Преместиха се на Изток. Там влагат и Ротшилдови.
Засега това важи единствено за банките, но не и за физическите лица. Струва си да припомня, че през 1933 година, в рамките на Рузвелтовия New deal – нов ред, нов курс или ново раздаване на картите – както желаете, в САЩ започва конфискацията на златото от физическите лица. Но през следващата година то засяга и юридическите. Както се казваше в стар виц, „първо в центъра, а после и по места“… Онези близо 12 месеца са били отпуснати заради фирми, приближени на финансовия елит. За да не пострадат в резултат на евентуалното безхаберие и нехайство на своите ръководители.
Второ, на европейците вече не им се работи. Съгласно логиката от годините след Голямата депресия в Съединените щати, има резон да очакваме мярката на ЕЦБ да бъде отнесена и до влоговете на физическите лица. С други думи – може би предстои ограничение на рентиерството. Не го заявявам с твърда увереност. Обаче в момента основният лихвен процент, определен от Банката на Федералния резерв на САЩ, възлиза на… 0,25 на сто! Което е почти нищо. Вдигането му клони към невъзможното, поради невъзможността за обслужване на колосалния дълг на държавата.
Същото се наблюдава и в Япония. Целият т. нар. развит свят е в невероятна стагнация. Помислете.
И тук стигаме до третото – дефлацията. Икономическият застой – стагнацията, търде често бива съпътстван от дефлацията. На популярен език това означава, че днес една стока е по-евтина от вчера, а утре ще се предлага на още по-ниска от днешната цена. Което неизбежно довежда до коренно изменение в поведението на потребителите. Нещо, което всеки търговец не само у нас, ще признае. Защото тъкмо продавачите се сблъскват пряко с тези промени. Те виждат как хората отлагат покупките си за по-нататък, с надеждата, че ще похарчат по-малко за една и съща стока или услуга.
За разочарование на идиотите, които продължават да вярват в някаква „пазарна икономика“, ще съобщя конкретен пример. В Гърция въведоха пределни цени на туристическите и ресторантьорските услуги. Което има толкова общо с пазара, колкото аз с космоса. То си е чисто социалистическо регулиране на икономиката.
Защо отделям внимание на дефлацията? Понеже тя води до по-тежки кризи, отколкото инфлацията. Ниската инфлация представлява стимул за повече и по-качествена работа. Дефлацията влече след себе си неизбежно превишаване на количеството от предлагани стоки над това на парите в обращение. Даже неправилно наричат явлението „свръхпроизводство“.
Няма такова нещо. То съществува само в главите на марксист-ленинците. Никой нормален предприемач не пуска повече продукция от договорената с потребителите – независимо дали иде реч за инвестиционни стоки (суровини, материали, заготовки, части, възли), или за такива, които са предназначени за крайно потребление.
След умишлено и напълно изкуствено предизвиканата Голяма депресия от 1929 година последвала вълна от дефлация. Тя поразила главно САЩ и още по-силно Германия. Политическите последици не са били естествени. Те също били внимателно обмислени. За да бъдат наложени, била необходима съответната обществена атмосфера.
Но не хиперинфлацията извела Адолф Хитлер и предвожданата от него Германска работническа националсоциалистическа партия на власт. Финансовият Интернационал формирал идеологията, открил и набрал действащите лица за политическата опера. Кризата оформила сцената – с декорите и костюмите, с хора и останалата масовка… Оставало само да се появи главният герой. Той изпълнявал роля, подобна на пушката, за която Антон Чехов споменава. Щом съществува, рано или късно ще гръмне.
Дефлацията води до свиване на производството. Когато продължи по-дълго – и до неговия упадък. Затова, а не поради друго, днес Германия за пореден път се явява лидер сред европейските си съседи. Излишно е да й се сърдим. Германците нямат вина за това, че все още успяват.
В навечерието на приключилата преди ден-два визита на китайския министър-председател във Великобритания, пекински вестник нарече островната монархия „ексцентрична и дребна империя в залез“. И продължи:
„Националната мощ на Великобритания не може да бъде поставяна на същото равнище, на което е Китай сега. Това е истина, която е трудна за възприемане от някои британци, които искат да подчертаят собственото си благородство.“
Веднага след това дойде следващият удар по самочувствието на кралицата и нейните поданици:
„Китайският посланик Лю Ксяоминг заяви, че понастоящем Великобритания стои зад Германия и Франция сред силните в Европа.“
Смутени, засегнати, а според мен – комплексирани и смачкани, някои британски кръгове отговориха по възможно най-неадекватен начин. Обвиниха китайските медии, че вярват на… „конспиративни теории“?!
В същото време със свити ушички Дейвид Камерън посрещна Ли Къцян. И прие неговото предложение Китай да подпомогнат икономиката на Великобритания, като вложи около 30 милиарда долара в нея. На първо място – в нова ядрена електроцентрала.
Но Пекин отдавна се прицелва в мишени, които са най-чувствителни и най-болезнено засягат британците – компанията “Rolls-Royce”, завода за производство на прочутите лондонски таксита, който вече е китайски, реконструкцията и по-нататъшното ползване на емблематичните лондонски докове, носещи името на принц Албърт – съпруга на кралица Виктория, и т.н. Едва ли ще научим точно колко, но все пак не малък дял от икономиката на Албиона вече е в китайски ръце.
На свой ред, САЩ са империя, поела към небитието. Вижте само какво предлага един от приближените на Владимир Путин. Академик Сергей Глазьов, доктор на икономическите науки, бивш министър и депутат и настоящ съветник на руския президент, още през март загатна за евентуален отказ от долара не само като резервна валута, но и като разплащателно средство. Което ще рече, че марионетното правителство в Москва може да върти целия си външнотърговски стокообмен с други пари.
Месец по-рано в телевизионното предаване „Диагноза“ посочих вероятността от подобен удар върху долара. Но Глазьов отиде по-далече. Западни информационни източници изтъкват, че тъкмо той е бил убедил стопанина на Кремъл да премине към преговори с Китай за доставка на нефт и газ за Пекин. Акцията приключи блестящо – с договор за много милиарди. Което за мен означава, че движещите сили зад този Сергей са Джейкъб и Нат Ротшилд и никой друг.
Благодарение на неговите съвети – разбирайте на суфлирането от лондонските Ротшилд – през последните месеци вместо да страда от жалките санкции, наложени й от САЩ, Евросъюза и Канада (барабар Петко с мъжете), Русия увеличи бюджетния си излишък от 33 на 35 милиарда долара!
Сега Глазьов продължава, като поставя условия на Вашингтон във връзка с Гражданската война в Украйна. Не я ли прекрати, Москва ще опита допълнително да подкопае и без друго разклатената икономическа сила на Съединените щати. Как? Като разруши международната финансова системата, основаваща се на долара. По-точно – продължението на Бретън-Уудската система, наложено през август 1971 г. При него доларът стана задължителна резервна валута. Разплащанията при търговията с петрол, природен газ, както и други основни суровини, се извършват само в долари.
Пръв Саддам Хюсеин опита да се избави от доларовите пранги и видяхме какво го сполетя. Сега някои атове привидно се бият под масата, но страдат народите. Според Сергей Глазьов сега САЩ се стремят всячески да предизвикат руска военна намеса в Украйна. След което да пристъпят към нови санкции и дори към пълната изолация на Москва. Което, смята икономистът, ще струва прекалено скъпо на… Европейския съюз.
Защо ли? На мига ще ви се изясни.
По-нататък, разсъждава Глазьов, Вашингтон ще извива ръцете на европейските страни да увеличават своите военни разходи. Сиреч – светът да се върне към практиката на Студената война. В това съзирам не малка логика. Следствието ще бъде по-нататъшно обедняване на хората в рамките на Евросъюза и засилено влияние на Съединените щати на Стария континент.
Като ответен удар съветникът на Путин предлага тотален отказ от доларови банкноти и американски държавни ценни книжа. Освен това да се премине към формиране на своеобразна „коалиция от желаещи“, която да зареже долара. Както сам се изразява – към създаването на „широко анти-доларово съглашение“[67] от искащи и способни да изхвърлят долара от своите международни търговски отношения“.
Авторът говори за превръщането на този алианс в учредителен на „една антивоенна коалиция, която може да спомогне за спирането на агресията на САЩ“.
Съвсем неизненадващо Сергей Глазьов смята, че главната роля в създаването на такава политическа коалиция трябва да бъде възложена на европейската делова общност. Защото опитите на Америка да разпали война в Европа и Студена война срещу Русия заплашват интересите на големия европейски бизнес. Съдейки по неотдавнашните усилия за спиране на санкциите срещу Русия, положени от германски, френски, италиански и австрийски бизнес-лидери, помощникът на Путин е прав в своите твърдения. Донякъде изненадващо за Вашингтон, войната за Украйна скоро може да прерасне във война за независимостта на Европа от САЩ и във война срещу долара.“
Мнение на американец в американска медия! За мен това е поредната стъпка на новия световен ред, за когото формированието Европейски съюз вече е свършило работата, за която е било предназначено. И повече не е потребно. Трябва да върви към своя заник и разпад. Но да не бързаме, животът ще покаже.
Независимо от всички обстоятелства, страната, която израства пред погледите ни като естествен водач на европейските народи, е Германия.
Наистина ли Германия е една мръсна приказка?
Все повече европейци остават с впечатлението, че Германия командва Европа. Медиите в редица страни тиражират карикатури и колажи, на които бедната комсомолска активистка Ангела Меркел е изобразявана като раздърпана императрица, дресирана от американците, или като… Хитлер.
Разказвали са ми, че през последните три-четири години, ако в Гърция завържете разговор за Германия и не сте готови да преглътнете всякакви обиди по отношение на Берлин, може да отнесете и кютек. Наистина южните ни съседи не виждат нищо хубаво във Федералната република. Уникално е, че даже неонацистите им припомнят епизоди от Втората световна война, които не навяват особено приятни спомени и мисли.
Последната визита на канцлерката в Атина пак беше съпроводена от бурни протести. Не по-различно е отношението на испанците и жителите на Кипър.
Да попитам: Какво са виновни германците, че близо четвърт век гърцките евреи се наслаждаваха на живота и трупаха сланинки на гърба на северните народи? Вече повече от десетилетие заплатите на държавните служители във ФРГ са замразени. Възнагражденията в стопанския сектор също едва са мръднали нагоре. А инфлацията не подминава страната, която преди 24 лета си купи своята източна половина.
Британски журналист е на мнение, че широко разпространеният гняв спрямо германците е разбираем. Защо ли?
„Независимо, че Германия подаде спасителна ръка на своите най-слаби европейски съседи, тя го стори толкова неохотно и по достатъчно груб начин.“
Прощавайте, но това е несправедливо. Нима тези комшии са очаквали, да ги люлеят и забавляват като все опускащи се в гащичките си малки деца? Вътре в самата ФРГ съществува нестихващо напрежение между жителите на източните и западните провинции. Социализмът отучи първите да работят. Но те проявяват типичните за недоволните малчугани капризи и претенции.
Западногерманците пък не крият своето разочарование. Те са въздигнали разрушената си родина от пепелищата на войната. Не се заблуждавайте – планът „Маршал“ е оказал незначително влияние. Вместо търпение и пригаждане към техните условия, сънародниците им от Изтока се държат като обидени.
Ако някой има вина за тежкото дередже в ГДР, това на последно място са редовите граждани на Федералната република. Гневът следва да бъде насочен към онези, които предизвикаха цялата трагедия и към техните послушници – марионетните ръководства на САЩ, СССР, Великобритания… Нашият – също. И с право.
„В Испания безработицата удари 27 на сто. В Атина министрите наложиха 22-процентно намаление на минималната работна заплата. В Кипър хората, които имаха спестявания, установиха, че са загубили 10 на сто от тях само с един данък.“
Критиците на Германия смятат, че е било възможно доста от мерките за затягане на коланите да бъдат избегнати. Вместо това е била създадена „Германска Европа“ – такава, в която Берлин управлява кокошките и използва своето икономическо могъщество, за да диктува правилата на играта на останалите.
Улрих Бек, който преподава в Университета на Мюнхен и в Лондонското училище по икономика, е един от най-последователните критици.
„В най-сурово засегнатите от кризата страни много хора мислят, че те са загубилите. Понеже политиката на затягане на коланите, налагана едновременно от Берлин и Брюксел, ги лишава от основните средства за тяхното съществуване – а също така от човешкото им достойнство“ – твърди той.
Мнозина в Германия намират тези критики за неоснователни. Като най-голямата икономика в Европа, тя е отделяла повече пари от всяка друга страна, за да спасява еврозоната – 27 на сто от събраните 700 милиарда евро дойдоха от Германия. И в резултат на това тази страна чувства, че има правото да диктува някои от условията.
Михаел Волгемут, директор на [Соросовия] мозъчен тръст„Отворена Европа“ в Берлин, заявява:
„Като ключовия кредитор, разбира се, Германия е по-мощна, отколкото беше преди кризата. Германското правителство има задължението да се увери, че парите на немските данъкоплатци не са прахосани. Всяка друга страна би постъпила по същия начин: да настоява за условията.“
Освен това той посочва, че Bundesbank разполага със съвсем равни права на гласуване в Съвета на Европейската централна банка, както, да речем, Кипър. „И Германия редовно бива прецаквана при гласуванията.“
Критиците настояват, че това става само по незначителни проблеми. Когато се стигне до главните политически решения, Bundesbank държи връзките на кесията и в резултат на това налага вето.“
Откакто – бейнеките, познати като финикийци или като „морски хора“, са въвели парите, е известно: Който плаща, поръчва музиката. Сега, когато поне в еврозоната се забелязва известно разхлабване, ще проличи кой колко струва.
Сега иде ред за втренчването в германския износ. ФРГ е рекордьорка в това отношение. Нейният външнотърговски излишък надхвърля 199 милиарда евро! Той е най-големият в света.
Но кажте ми, какво са виновни германците, че работят съвестно и произвеждат качествени и дълготрайни стоки, доколкото това е допустимо от Братството в съвременните условия? Даже богаташите зад Океана карат германски автомобили. Нищо, че и в тази област стандартите отдавна са нарушени. Някои модели на Volkswagen съперничат на тези на дъщерната фирма на концерна Audi, на BMW и даже на Mercedes. За жалост това не се дължи на плодотворна конкуренция, а на картелно съглашателство. Не Volkswagen станаха по-добри, а Mercedes изостават. При това – напълно съзнателно. Блянът на националсоциалистите за „народна кола“ – Volkswagen, е погребан отдавна.
Какво пречи на останалите страни да стимулират собствените си производства? Защо не създават условия, които да привличат капитали? Или съществува друг, скрит план, който се изпълнява безпрекословно?
Излишно е да се заблуждаваме. Освен всичко друго, останалата част от Европа, като изключим Швейцария и страните-джуджета, не успява да задържи инвеститорите. Даже собствените й предприемачи или забогатели по различен начин граждани бягат. Какъв по-ярък пример от избождащия очите с данъчната система на социалистическото правителство под ръководството на Франсоа Оланд?
Едва ли актьорът Жерар Депардьо е запален по комунизма. Той се прегърна с Путин и прие руско гражданство, понеже социалистите в отечеството му решиха да експроприират парите, които е натрупал в киното. Колко други заможни французи подириха данъчно убежище в Белгия? Германците ли причиниха това?
Германия не се нуждае от агресия и завладяване на други народи. Напротив, на нея постоянно й вменяват чувство за вина. Не престават да припомнят, как – видите ли – „е избила в газовите камери и е изгорила в крематориумите 6 милиона евреи“. „Измамата на ХХ век“, както я нарече американският университетски професор Арътр Бътз, продължава да държи влага на германците.
Тази разпокъсана до 1870 година територия, превърнала се в империя, отдавна е под владичеството на ционистите. В нея отсъства свободата и това е неоспорим факт. Остава само работа и хляб. Сякаш по някаква ирония, тези хора, загубили две войни, живеят под девиза на нацистите: “Arbeit macht frei” – „трудът те прави свободен“! За да се знае кой е истинският победител в най-кръвопролитните и разрушителни конфликти в човешката история. И никой да не забравя, кои са истинските владетели на Германия.
Наистина германците не изпитват необходимост да нахлуват в други държави и да ги завладяват. Засега те чудесно вършат това чрез труда си. Докато гърците, испанците, португалците или кипърците щракаха с пръсти под веещия се над главите им ционистко син флаг с дванадесет жълти петолъчки, немците работеха. И завладяваха пазарите на другите страни.
Агресия ли е, че Audi, Mercedes, BMW, Porsche и Volkswagen са най-продаваните автомобили на земята? Или електроуредите Bosch, Siemens и AEG са най-търсени? Какво е виновен германецът, че натурализираният в страната им турчин Месут Йозил постави световен рекорд за най-скъп футболист? Продадоха го на лондонския „Арсенал“ за 42,5 милиона паунда – повече от 53 милиона евро, близо 106 милиона лева!
Да, германците са завоеватели, но вече от друг вид.
„Според Асоциацията на автомобилните производители и търговци, от 2,2 милиона автомобили, регистрирани във Великобритания през миналата година [2013-а], 39 на сто са дошли от Германия.“
Доста стоки в германските магазини са по-евтини, в сравнение с абсолютно същите в останалите страни от Евросъюза. Някои по-консервативни потребители, каквито са британските например, отказват да признаят, че стоките, носещи надпис “Made in China” са най-качествените. И предпочитат германските. Понеже техните предприятия в съответните отрасли вече не съществуват. А ако марките са запазени, то самите заводи и фабрики са се преместили далеч на изток – в Китай, Сингапур, Малайзия…
През 2013 г. на Албиона са внесени германски продукти на обща стойност 56 милиарда лири, срещу 38 милиарда от Китай. Какво по-красноречиво от това?
Не съм защитник на германците. Интересуват ме преди всичко българите. Но ние се стопяваме и сме на път да изчезнем. Също заслужено, понеже не проявихме ни най-малко вяра, разум, нравственост, висок дух, желание за информираност, мислене, приемане на правилни, национално отговорни решения. Простакът и идиотът надделяха над останалия неизявен истински елит.
Германците не са виновни нито на нас, нито на гърците, изобщо на никого. Те също намаляват. Моралната корупцията не ги отмина. Славещата се със своята уникална пътна мрежа страна вече отстъпва на съседна Франция и на Италия, да речем. Ала къде е немското, та даже и гръцкото дередже, къде е нашето падение – материално и духовно?
Би било полезно да се вслушаме в Божието напътствие. И първо „да усетим гредата в своето око, а след това да се вгледаме в сламката в окото на брата ни“.
„Помислете върху това“, както препоръчваше комичният герой на един драматичен роман.
Европейският съюз не ще издържи изпитанието на времето. Бог е сътворил такъв ред, че свободните народи да водят мирно съревнование помежду си. Европейската черга е красива и привлекателна със своята пъстрота, а не с униформената еднаквост, в която искат да я вапцат фарисеите.
Някога, когато сме били народ, докато сме имали държава, преди падането ни под интернационалното комунистическо робство, ние сме били челници в тази надпревара.
А сега?
Дали така е решил Господ, или се самообрекохме на унижения и изчезване? Всеки сам да потърси отговорите. Но истината е една.
Едва ли ще намерите автор, на когото да не му е приятно, щом прогнозите му се сбъднат. Завърших предната си публикация със следното напомняне:
Настоящите събития в иракските градове Киркук, Карбала и Мосул са част от многоходова операция за основаването на кюрдска държава. Прогноза, с която ви запознах. Втория път – преди по-малко от две седмици, когато писах, че „най-вероятно предстои нова кюрдска държава, която вече почти се е оформила в Северен Ирак барабар с петролните кладенци. Като към нея бъдат присъединени части от Сирия и Турция.
Пет дни по-късно в централен и уважаван лондонски всекидневник се появи статия, озаглавена: „Когато иракската криза отмине, кюрдите ще бъдат големите победители.“
Нейният автор е главен коментатор по международните въпроси на изданието. Бил е кореспондент на вестника в Близкия изток. Пътува до горещите точки по планетата. Среща се с дипломати, правителствени представители, видни общественици. Бил е свидетел на важни събития, следи нещата отблизо.
Аз съм никой. Но въпреки това вие, малцината читатели на тази напълно свободна медия, сте най-малко на крачка пред лондончани във вашата осведоменост. И това не е малко, нали? Значи все пак си струва сайтът да бъде поддържан. diagnosa.net
Знаете ли каква е думата за лихва в английския и още няколко езика? Interest.
Миналата година обясних, как ние с вас обогатяваме не малко тарикати, които са в състояние да ползват кредити на Запад. Поради съществените разлики в лихвените проценти те теглят заеми там, а ги влагат във вид на депозити в тукашните банки. Това им гарантира минимум 2 – 2,5 на сто годишен доход.
Ако сумата е голяма, става дума за сериозни приходи и за чист паразитизъм. Ала не е виновен онзи, който изяжда баницата, нали?
Същото ставаше и в Евросъюза. Вместо да отпускат кредити с ниски лихви, съдържащи риск, търговските банки влагаха парите си на депозит в… ЕЦБ. Не, не е лудост. Обратното – интерес. Печелеха. Става дума за стотици милиони и дори за милиарди евра!
Затова, вместо да ги обогатява, най-сетне в началото на юни 2014 г., явно подучен от бившите си господари от банката “Goldman Sachs”, Марио Драги, управителят на ЕЦБ, въведе отрицателна лихва по депозитите на други банки в европейската.Което ще рече, че вместо да начисляват проценти върху депозитите, ще отнемат от тях!
Не за цвят, а понеже не вярвам в случайностите, ще посоча: седалището на ЕЦБ е във Франкфурт на Майн – града на семейство Ротшилд, ако ми позволите да го определя така. Мястото, откъдето започнаха всички беди на човечеството от последните 250 години.
Струва ми се, че настъпва началото на края на Европейския съюз. Но също така – на цивилизацията на бялата раса, чиято люлка са Европа, Балканите, а още по-конкретно – България. Анти-доларов съюз или поредната проекция на новия световен ред? Няма да ви занимавам с подробностите, които от 11 юни, когато влезе в сила тази мярка, взеха да засягат пасивното поведение на търговските банки. Целта е да бъдат принудени, но не насилствено, а чрез икономически лостове, да облекчат своята кредитна политика. Което да помогне за инвестициите преди всичко в средните и малките предприятия.
Съмнявам се в успеха. Защо? Както не веднъж съм обяснявал, капиталът винаги намира своя най-пряк път до териториите, които му осигуряват най-бърз и голям успех. Те вече не се намират на Стария континент. Преместиха се на Изток. Там влагат и Ротшилдови.
Засега това важи единствено за банките, но не и за физическите лица. Струва си да припомня, че през 1933 година, в рамките на Рузвелтовия New deal – нов ред, нов курс или ново раздаване на картите – както желаете, в САЩ започва конфискацията на златото от физическите лица. Но през следващата година то засяга и юридическите. Както се казваше в стар виц, „първо в центъра, а после и по места“… Онези близо 12 месеца са били отпуснати заради фирми, приближени на финансовия елит. За да не пострадат в резултат на евентуалното безхаберие и нехайство на своите ръководители.
Второ, на европейците вече не им се работи. Съгласно логиката от годините след Голямата депресия в Съединените щати, има резон да очакваме мярката на ЕЦБ да бъде отнесена и до влоговете на физическите лица. С други думи – може би предстои ограничение на рентиерството. Не го заявявам с твърда увереност. Обаче в момента основният лихвен процент, определен от Банката на Федералния резерв на САЩ, възлиза на… 0,25 на сто! Което е почти нищо. Вдигането му клони към невъзможното, поради невъзможността за обслужване на колосалния дълг на държавата.
Същото се наблюдава и в Япония. Целият т. нар. развит свят е в невероятна стагнация. Помислете.
И тук стигаме до третото – дефлацията. Икономическият застой – стагнацията, търде често бива съпътстван от дефлацията. На популярен език това означава, че днес една стока е по-евтина от вчера, а утре ще се предлага на още по-ниска от днешната цена. Което неизбежно довежда до коренно изменение в поведението на потребителите. Нещо, което всеки търговец не само у нас, ще признае. Защото тъкмо продавачите се сблъскват пряко с тези промени. Те виждат как хората отлагат покупките си за по-нататък, с надеждата, че ще похарчат по-малко за една и съща стока или услуга.
За разочарование на идиотите, които продължават да вярват в някаква „пазарна икономика“, ще съобщя конкретен пример. В Гърция въведоха пределни цени на туристическите и ресторантьорските услуги. Което има толкова общо с пазара, колкото аз с космоса. То си е чисто социалистическо регулиране на икономиката.
Защо отделям внимание на дефлацията? Понеже тя води до по-тежки кризи, отколкото инфлацията. Ниската инфлация представлява стимул за повече и по-качествена работа. Дефлацията влече след себе си неизбежно превишаване на количеството от предлагани стоки над това на парите в обращение. Даже неправилно наричат явлението „свръхпроизводство“.
Няма такова нещо. То съществува само в главите на марксист-ленинците. Никой нормален предприемач не пуска повече продукция от договорената с потребителите – независимо дали иде реч за инвестиционни стоки (суровини, материали, заготовки, части, възли), или за такива, които са предназначени за крайно потребление.
След умишлено и напълно изкуствено предизвиканата Голяма депресия от 1929 година последвала вълна от дефлация. Тя поразила главно САЩ и още по-силно Германия. Политическите последици не са били естествени. Те също били внимателно обмислени. За да бъдат наложени, била необходима съответната обществена атмосфера.
Но не хиперинфлацията извела Адолф Хитлер и предвожданата от него Германска работническа националсоциалистическа партия на власт. Финансовият Интернационал формирал идеологията, открил и набрал действащите лица за политическата опера. Кризата оформила сцената – с декорите и костюмите, с хора и останалата масовка… Оставало само да се появи главният герой. Той изпълнявал роля, подобна на пушката, за която Антон Чехов споменава. Щом съществува, рано или късно ще гръмне.
Дефлацията води до свиване на производството. Когато продължи по-дълго – и до неговия упадък. Затова, а не поради друго, днес Германия за пореден път се явява лидер сред европейските си съседи. Излишно е да й се сърдим. Германците нямат вина за това, че все още успяват.
В навечерието на приключилата преди ден-два визита на китайския министър-председател във Великобритания, пекински вестник нарече островната монархия „ексцентрична и дребна империя в залез“. И продължи:
„Националната мощ на Великобритания не може да бъде поставяна на същото равнище, на което е Китай сега. Това е истина, която е трудна за възприемане от някои британци, които искат да подчертаят собственото си благородство.“
Веднага след това дойде следващият удар по самочувствието на кралицата и нейните поданици:
„Китайският посланик Лю Ксяоминг заяви, че понастоящем Великобритания стои зад Германия и Франция сред силните в Европа.“
Смутени, засегнати, а според мен – комплексирани и смачкани, някои британски кръгове отговориха по възможно най-неадекватен начин. Обвиниха китайските медии, че вярват на… „конспиративни теории“?!
В същото време със свити ушички Дейвид Камерън посрещна Ли Къцян. И прие неговото предложение Китай да подпомогнат икономиката на Великобритания, като вложи около 30 милиарда долара в нея. На първо място – в нова ядрена електроцентрала.
Но Пекин отдавна се прицелва в мишени, които са най-чувствителни и най-болезнено засягат британците – компанията “Rolls-Royce”, завода за производство на прочутите лондонски таксита, който вече е китайски, реконструкцията и по-нататъшното ползване на емблематичните лондонски докове, носещи името на принц Албърт – съпруга на кралица Виктория, и т.н. Едва ли ще научим точно колко, но все пак не малък дял от икономиката на Албиона вече е в китайски ръце.
На свой ред, САЩ са империя, поела към небитието. Вижте само какво предлага един от приближените на Владимир Путин. Академик Сергей Глазьов, доктор на икономическите науки, бивш министър и депутат и настоящ съветник на руския президент, още през март загатна за евентуален отказ от долара не само като резервна валута, но и като разплащателно средство. Което ще рече, че марионетното правителство в Москва може да върти целия си външнотърговски стокообмен с други пари.
Месец по-рано в телевизионното предаване „Диагноза“ посочих вероятността от подобен удар върху долара. Но Глазьов отиде по-далече. Западни информационни източници изтъкват, че тъкмо той е бил убедил стопанина на Кремъл да премине към преговори с Китай за доставка на нефт и газ за Пекин. Акцията приключи блестящо – с договор за много милиарди. Което за мен означава, че движещите сили зад този Сергей са Джейкъб и Нат Ротшилд и никой друг.
Благодарение на неговите съвети – разбирайте на суфлирането от лондонските Ротшилд – през последните месеци вместо да страда от жалките санкции, наложени й от САЩ, Евросъюза и Канада (барабар Петко с мъжете), Русия увеличи бюджетния си излишък от 33 на 35 милиарда долара!
Сега Глазьов продължава, като поставя условия на Вашингтон във връзка с Гражданската война в Украйна. Не я ли прекрати, Москва ще опита допълнително да подкопае и без друго разклатената икономическа сила на Съединените щати. Как? Като разруши международната финансова системата, основаваща се на долара. По-точно – продължението на Бретън-Уудската система, наложено през август 1971 г. При него доларът стана задължителна резервна валута. Разплащанията при търговията с петрол, природен газ, както и други основни суровини, се извършват само в долари.
Пръв Саддам Хюсеин опита да се избави от доларовите пранги и видяхме какво го сполетя. Сега някои атове привидно се бият под масата, но страдат народите. Според Сергей Глазьов сега САЩ се стремят всячески да предизвикат руска военна намеса в Украйна. След което да пристъпят към нови санкции и дори към пълната изолация на Москва. Което, смята икономистът, ще струва прекалено скъпо на… Европейския съюз.
Защо ли? На мига ще ви се изясни.
По-нататък, разсъждава Глазьов, Вашингтон ще извива ръцете на европейските страни да увеличават своите военни разходи. Сиреч – светът да се върне към практиката на Студената война. В това съзирам не малка логика. Следствието ще бъде по-нататъшно обедняване на хората в рамките на Евросъюза и засилено влияние на Съединените щати на Стария континент.
Като ответен удар съветникът на Путин предлага тотален отказ от доларови банкноти и американски държавни ценни книжа. Освен това да се премине към формиране на своеобразна „коалиция от желаещи“, която да зареже долара. Както сам се изразява – към създаването на „широко анти-доларово съглашение“[67] от искащи и способни да изхвърлят долара от своите международни търговски отношения“.
Авторът говори за превръщането на този алианс в учредителен на „една антивоенна коалиция, която може да спомогне за спирането на агресията на САЩ“.
Съвсем неизненадващо Сергей Глазьов смята, че главната роля в създаването на такава политическа коалиция трябва да бъде възложена на европейската делова общност. Защото опитите на Америка да разпали война в Европа и Студена война срещу Русия заплашват интересите на големия европейски бизнес. Съдейки по неотдавнашните усилия за спиране на санкциите срещу Русия, положени от германски, френски, италиански и австрийски бизнес-лидери, помощникът на Путин е прав в своите твърдения. Донякъде изненадващо за Вашингтон, войната за Украйна скоро може да прерасне във война за независимостта на Европа от САЩ и във война срещу долара.“
Мнение на американец в американска медия! За мен това е поредната стъпка на новия световен ред, за когото формированието Европейски съюз вече е свършило работата, за която е било предназначено. И повече не е потребно. Трябва да върви към своя заник и разпад. Но да не бързаме, животът ще покаже.
Независимо от всички обстоятелства, страната, която израства пред погледите ни като естествен водач на европейските народи, е Германия.
Наистина ли Германия е една мръсна приказка?
Все повече европейци остават с впечатлението, че Германия командва Европа. Медиите в редица страни тиражират карикатури и колажи, на които бедната комсомолска активистка Ангела Меркел е изобразявана като раздърпана императрица, дресирана от американците, или като… Хитлер.
Разказвали са ми, че през последните три-четири години, ако в Гърция завържете разговор за Германия и не сте готови да преглътнете всякакви обиди по отношение на Берлин, може да отнесете и кютек. Наистина южните ни съседи не виждат нищо хубаво във Федералната република. Уникално е, че даже неонацистите им припомнят епизоди от Втората световна война, които не навяват особено приятни спомени и мисли.
Последната визита на канцлерката в Атина пак беше съпроводена от бурни протести. Не по-различно е отношението на испанците и жителите на Кипър.
Да попитам: Какво са виновни германците, че близо четвърт век гърцките евреи се наслаждаваха на живота и трупаха сланинки на гърба на северните народи? Вече повече от десетилетие заплатите на държавните служители във ФРГ са замразени. Възнагражденията в стопанския сектор също едва са мръднали нагоре. А инфлацията не подминава страната, която преди 24 лета си купи своята източна половина.
Британски журналист е на мнение, че широко разпространеният гняв спрямо германците е разбираем. Защо ли?
„Независимо, че Германия подаде спасителна ръка на своите най-слаби европейски съседи, тя го стори толкова неохотно и по достатъчно груб начин.“
Прощавайте, но това е несправедливо. Нима тези комшии са очаквали, да ги люлеят и забавляват като все опускащи се в гащичките си малки деца? Вътре в самата ФРГ съществува нестихващо напрежение между жителите на източните и западните провинции. Социализмът отучи първите да работят. Но те проявяват типичните за недоволните малчугани капризи и претенции.
Западногерманците пък не крият своето разочарование. Те са въздигнали разрушената си родина от пепелищата на войната. Не се заблуждавайте – планът „Маршал“ е оказал незначително влияние. Вместо търпение и пригаждане към техните условия, сънародниците им от Изтока се държат като обидени.
Ако някой има вина за тежкото дередже в ГДР, това на последно място са редовите граждани на Федералната република. Гневът следва да бъде насочен към онези, които предизвикаха цялата трагедия и към техните послушници – марионетните ръководства на САЩ, СССР, Великобритания… Нашият – също. И с право.
„В Испания безработицата удари 27 на сто. В Атина министрите наложиха 22-процентно намаление на минималната работна заплата. В Кипър хората, които имаха спестявания, установиха, че са загубили 10 на сто от тях само с един данък.“
Критиците на Германия смятат, че е било възможно доста от мерките за затягане на коланите да бъдат избегнати. Вместо това е била създадена „Германска Европа“ – такава, в която Берлин управлява кокошките и използва своето икономическо могъщество, за да диктува правилата на играта на останалите.
Улрих Бек, който преподава в Университета на Мюнхен и в Лондонското училище по икономика, е един от най-последователните критици.
„В най-сурово засегнатите от кризата страни много хора мислят, че те са загубилите. Понеже политиката на затягане на коланите, налагана едновременно от Берлин и Брюксел, ги лишава от основните средства за тяхното съществуване – а също така от човешкото им достойнство“ – твърди той.
Мнозина в Германия намират тези критики за неоснователни. Като най-голямата икономика в Европа, тя е отделяла повече пари от всяка друга страна, за да спасява еврозоната – 27 на сто от събраните 700 милиарда евро дойдоха от Германия. И в резултат на това тази страна чувства, че има правото да диктува някои от условията.
Михаел Волгемут, директор на [Соросовия] мозъчен тръст„Отворена Европа“ в Берлин, заявява:
„Като ключовия кредитор, разбира се, Германия е по-мощна, отколкото беше преди кризата. Германското правителство има задължението да се увери, че парите на немските данъкоплатци не са прахосани. Всяка друга страна би постъпила по същия начин: да настоява за условията.“
Освен това той посочва, че Bundesbank разполага със съвсем равни права на гласуване в Съвета на Европейската централна банка, както, да речем, Кипър. „И Германия редовно бива прецаквана при гласуванията.“
Критиците настояват, че това става само по незначителни проблеми. Когато се стигне до главните политически решения, Bundesbank държи връзките на кесията и в резултат на това налага вето.“
Откакто – бейнеките, познати като финикийци или като „морски хора“, са въвели парите, е известно: Който плаща, поръчва музиката. Сега, когато поне в еврозоната се забелязва известно разхлабване, ще проличи кой колко струва.
Сега иде ред за втренчването в германския износ. ФРГ е рекордьорка в това отношение. Нейният външнотърговски излишък надхвърля 199 милиарда евро! Той е най-големият в света.
Но кажте ми, какво са виновни германците, че работят съвестно и произвеждат качествени и дълготрайни стоки, доколкото това е допустимо от Братството в съвременните условия? Даже богаташите зад Океана карат германски автомобили. Нищо, че и в тази област стандартите отдавна са нарушени. Някои модели на Volkswagen съперничат на тези на дъщерната фирма на концерна Audi, на BMW и даже на Mercedes. За жалост това не се дължи на плодотворна конкуренция, а на картелно съглашателство. Не Volkswagen станаха по-добри, а Mercedes изостават. При това – напълно съзнателно. Блянът на националсоциалистите за „народна кола“ – Volkswagen, е погребан отдавна.
Какво пречи на останалите страни да стимулират собствените си производства? Защо не създават условия, които да привличат капитали? Или съществува друг, скрит план, който се изпълнява безпрекословно?
Излишно е да се заблуждаваме. Освен всичко друго, останалата част от Европа, като изключим Швейцария и страните-джуджета, не успява да задържи инвеститорите. Даже собствените й предприемачи или забогатели по различен начин граждани бягат. Какъв по-ярък пример от избождащия очите с данъчната система на социалистическото правителство под ръководството на Франсоа Оланд?
Едва ли актьорът Жерар Депардьо е запален по комунизма. Той се прегърна с Путин и прие руско гражданство, понеже социалистите в отечеството му решиха да експроприират парите, които е натрупал в киното. Колко други заможни французи подириха данъчно убежище в Белгия? Германците ли причиниха това?
Германия не се нуждае от агресия и завладяване на други народи. Напротив, на нея постоянно й вменяват чувство за вина. Не престават да припомнят, как – видите ли – „е избила в газовите камери и е изгорила в крематориумите 6 милиона евреи“. „Измамата на ХХ век“, както я нарече американският университетски професор Арътр Бътз, продължава да държи влага на германците.
Тази разпокъсана до 1870 година територия, превърнала се в империя, отдавна е под владичеството на ционистите. В нея отсъства свободата и това е неоспорим факт. Остава само работа и хляб. Сякаш по някаква ирония, тези хора, загубили две войни, живеят под девиза на нацистите: “Arbeit macht frei” – „трудът те прави свободен“! За да се знае кой е истинският победител в най-кръвопролитните и разрушителни конфликти в човешката история. И никой да не забравя, кои са истинските владетели на Германия.
Наистина германците не изпитват необходимост да нахлуват в други държави и да ги завладяват. Засега те чудесно вършат това чрез труда си. Докато гърците, испанците, португалците или кипърците щракаха с пръсти под веещия се над главите им ционистко син флаг с дванадесет жълти петолъчки, немците работеха. И завладяваха пазарите на другите страни.
Агресия ли е, че Audi, Mercedes, BMW, Porsche и Volkswagen са най-продаваните автомобили на земята? Или електроуредите Bosch, Siemens и AEG са най-търсени? Какво е виновен германецът, че натурализираният в страната им турчин Месут Йозил постави световен рекорд за най-скъп футболист? Продадоха го на лондонския „Арсенал“ за 42,5 милиона паунда – повече от 53 милиона евро, близо 106 милиона лева!
Да, германците са завоеватели, но вече от друг вид.
„Според Асоциацията на автомобилните производители и търговци, от 2,2 милиона автомобили, регистрирани във Великобритания през миналата година [2013-а], 39 на сто са дошли от Германия.“
Доста стоки в германските магазини са по-евтини, в сравнение с абсолютно същите в останалите страни от Евросъюза. Някои по-консервативни потребители, каквито са британските например, отказват да признаят, че стоките, носещи надпис “Made in China” са най-качествените. И предпочитат германските. Понеже техните предприятия в съответните отрасли вече не съществуват. А ако марките са запазени, то самите заводи и фабрики са се преместили далеч на изток – в Китай, Сингапур, Малайзия…
През 2013 г. на Албиона са внесени германски продукти на обща стойност 56 милиарда лири, срещу 38 милиарда от Китай. Какво по-красноречиво от това?
Не съм защитник на германците. Интересуват ме преди всичко българите. Но ние се стопяваме и сме на път да изчезнем. Също заслужено, понеже не проявихме ни най-малко вяра, разум, нравственост, висок дух, желание за информираност, мислене, приемане на правилни, национално отговорни решения. Простакът и идиотът надделяха над останалия неизявен истински елит.
Германците не са виновни нито на нас, нито на гърците, изобщо на никого. Те също намаляват. Моралната корупцията не ги отмина. Славещата се със своята уникална пътна мрежа страна вече отстъпва на съседна Франция и на Италия, да речем. Ала къде е немското, та даже и гръцкото дередже, къде е нашето падение – материално и духовно?
Би било полезно да се вслушаме в Божието напътствие. И първо „да усетим гредата в своето око, а след това да се вгледаме в сламката в окото на брата ни“.
„Помислете върху това“, както препоръчваше комичният герой на един драматичен роман.
Европейският съюз не ще издържи изпитанието на времето. Бог е сътворил такъв ред, че свободните народи да водят мирно съревнование помежду си. Европейската черга е красива и привлекателна със своята пъстрота, а не с униформената еднаквост, в която искат да я вапцат фарисеите.
Някога, когато сме били народ, докато сме имали държава, преди падането ни под интернационалното комунистическо робство, ние сме били челници в тази надпревара.
А сега?
Дали така е решил Господ, или се самообрекохме на унижения и изчезване? Всеки сам да потърси отговорите. Но истината е една.
Едва ли ще намерите автор, на когото да не му е приятно, щом прогнозите му се сбъднат. Завърших предната си публикация със следното напомняне:
Настоящите събития в иракските градове Киркук, Карбала и Мосул са част от многоходова операция за основаването на кюрдска държава. Прогноза, с която ви запознах. Втория път – преди по-малко от две седмици, когато писах, че „най-вероятно предстои нова кюрдска държава, която вече почти се е оформила в Северен Ирак барабар с петролните кладенци. Като към нея бъдат присъединени части от Сирия и Турция.
Пет дни по-късно в централен и уважаван лондонски всекидневник се появи статия, озаглавена: „Когато иракската криза отмине, кюрдите ще бъдат големите победители.“
Нейният автор е главен коментатор по международните въпроси на изданието. Бил е кореспондент на вестника в Близкия изток. Пътува до горещите точки по планетата. Среща се с дипломати, правителствени представители, видни общественици. Бил е свидетел на важни събития, следи нещата отблизо.
Аз съм никой. Но въпреки това вие, малцината читатели на тази напълно свободна медия, сте най-малко на крачка пред лондончани във вашата осведоменост. И това не е малко, нали? Значи все пак си струва сайтът да бъде поддържан. diagnosa.net
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
