Блогът на budha2 :: Веднъж комунист, завинаги комунист

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.10.2014 09:03 - Веднъж комунист, завинаги комунист

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1410 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 17.10.2014 19:40

Вижте часът на първото официално съобщение на МВР. Взривът е в 17:23, т.е. цели 17 минути по-късно от съобщението за "инцидента"! Както и тук, така и на Запад, място за мнения извън официалните, не е имало и не се намира до ден днешен. Ще илюстрирам това след малко. Затова журналистът никога не е бил публикуван в т. нар. влиятелни издания, нито е бил канен в предавания на големите телевизионни корпорации.

Тъкмо Гари Алън пишеше речите на Джордж Уолъс – някогашния губернатор на щата Алабама. В тукашния комунистически печат представях Уолъс едва ли не като канибал, който се тъпче с комунисти, социалисти и чернокожи… Алън оглавяваше кампанията на независимия консервативен губернатор за президентските избори през 1968 г. Тогава Интернационалът предпочете одиозния Ричард Никсън. Също така Гари Алън е бил съветник на смятания за „крайно десен“ тексаски петролен магнат, по-късно фалиралия милиардер Нелсън Бънкър Хънт.Нещо, което скоро научих.

Хънт не е банкрутирал. Двамата с брат му са били доведени до фалит. Досещате се от кого. Но, нали знаете: не бива да ми вярвате. Това са „конспиративни теории“, които редовно разпространявам… Така твърдят „демократите“ – „от ляво“, „от дясно“ и „от центъра“. Даже онези, които се бият до почервеняване по гърдите, че са „националисти“. И изпъват ръчички в нацистки поздрав. Все дечица на „народни синове“…. Вие се оправяйте в тази координатна система, изографисана от „политолозите“ на БКП, тоест – всички.

Сега предстои да ви представя свидетелствата на друг западен журналист, не понесъл до край комунистическото робство. За разлика от Гари Алън, той е достатъчно известна фигура в казионната западногерманска журналистика. Бил е в списъка на „избраните“, на т. нар. водещи журналисти. Д-р Удо Улфкоте е достигал до такива върхове в занаята, каквото е главното редакторство на многотиражния и уважаван всекидневник “Frankfurter Allgemeine Zeitung”.

Но кой избира „избраните“? Това ще узнаем от самия Удо Улфкоте.

Роден във ФРГ, той е учил журналистика във Фрайбург и Лондон. Бил е съветник в „дясното“ правителство на коалицията от християндемократите и баварските християнсоциалисти, оглавявано от Хелмут Кол. Бил е вербуван от BND – Bundesnachrichtendienst, западногерманската шпионска служба.

Тя е основана от окупационните американски власти. Нейният първи президент е генерал-майорът от SS, Kamerad Райнхард Гелен. Той набирал своите щатни агенти изключително от средите на уж бившите Sicherheitsdienst,[75] SS и Gestapo. Нацисткият офицер Гелен почина през 1979 г. във ФРГ като уважаван и награждаван с държавни отличия човек. Досущ както комунистическите престъпници след падането на Берлинската стена.

Una eademque – едно и също. Или dйjа vu, както свикнахме да казваме на „български“ – вече виждано, нещо познато. За сведение, на латински е jam viderat.

Нима Ханс Дитрих Геншер, заместникът на Хелмут Кол в „дясното“ правителство и дългогодишен външен министър на ФРГ, не посрещна на летището съветско-руския еврейски олигарх и крупен крадец Михаил Ходорковски? И нито един „журналист“ на Запад не подири обяснение за постъпката му! А Миша е издънка на болшевишки род. Като член на Комунистическата партия на Съветския съюз е оглавявал съветското ТНТМ в Ленинския комсомол! Беше част от вътрешния кръг на президента-пияница Борис Елцин, бившия първи секретар на Московския градски комитет и кандидат-член на Политбюро на КПСС!

Роденият и израсъл във Виена психоаналитик Теодор Райк избягал от нацистите в САЩ. В едно от книгите си той споделя следната случка:

„В Ню Йорк разказват историята на банкера Ото Кан и хумориста Маршал П. Уайлдър, който бил гърбав. Докато се шляели по „Пето Авеню“ Кан посочил една черква и рекъл:
– Маршал, това е моята енорийска черква, която посещавам. Знаеше ли, че навремето бях евреин?

Уайлдър отговорил:

– Да, Ото, и аз някога бях гърбав.

Убеждението, че да си евреин е неотменимо, е изразено по-добре в това сухо изречение, отколкото в много трактати. Изглежда на евреина му е толкова трудно, да се избави от еврейската си същност, колкото на моряка през античността да изгуби от погледа си албатроса.“

По същия начин комунизмът, чиято природа, сърцевина, живец са еврейски, е до живот. Прихване ли го някой, няма избавление до сетния дъх.

За да разберете тази връзка – всъщност симбиоза между „крайно леви“ и „крайно десни“, се върнете към цитирания извод на Гари Алън или към дефиницията на комунизма, формулирана от покойният съветско-руски философ и писател Александър Зиновиев , направена в негово интервю за парижкия вестник “Le Figaro” от есента на 1990 г.:

„Тези, които погребват комунизма, смятат, че желанията им са реалност. Ако свързваме комунизма с марксизма и комунистическите партии, тогава краят на комунизма е дошъл. Но комунизмът е тип „обществена формация“ със закони, обусловени от „живота в комуна“. Където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф“ и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.“

Да се върнем при д-р Удо Улфкоте. Той е един от онези, които разкриха фалшивия антикомунизъм и мегаломанията на настоящия германски президент пастор Йоахим Гаук.[78] Няма как да докажа, че въпросният клерик е бил свързан с източногерманските репресивни служби Щази. Но всеки пострадал от комунистическия режим жител на ГДР ще ви сподели съмненията и даже увереността си за това.

От 1986 до 1998 година е прекарвал дълго време като кореспондент или специален пратеник на вестници в ислямски държави като Ирак, Афганистан, Иран, Саудитска Арабия, Оман, Обединените арабски емирства, Египет и Йордания. Четири лета – от 1999 до 2003 година – е бил част от ръководния състав на Фондацията „Конрад Аденауер“, която храни не малко местни ченгета в някои области – предимно в журналистиката и в университетските среди. През 2003 г. Улфкоте получава наградата за гражданска доблест на Фондацията „Анет Бартлет“.

Някъде по това време започва да издава собствено списание, озаглавено “Whistleblower”. За съжаление думата няма точно еднословно значение на български език. Нека приемем: „Биещ тревога“. Изданието се занимава с липсата на свобода на словото и с проблемите за тиражирането на лъжи чрез германските медии. Стреми се да разкрива истината, която интернационалните комунистически власти, управляващи родината му, САЩ, Великобритания, Франция, Русия, Китай и т.н., всячески потискат.

Какъв е обичаят на Интернационала при подобни „непослушни“ личности? Ами да омаскари онзи, който изнася правдата. Другарите от Братството постигат това посредством силните медии, които са в ръцете на световното комунистическо движение. На д-р Удо Улфкоте му пришиха етикета „крайно десен“, каквото и да означава това. Макар да е добре известно, че той няма никакви пристрастия към комунизма и нацизма – двете крайности в измамния „политически спектър“.

В момента се мъчат да му изградят нов образ – на „антиислямист“. Засега – неуспешно. Предстои да бъде обявен за… „русофил“, макар за разлика от товарищ Ангела Меркел, той да не владее руски език.

В началото на октомври излезе най-новата книга на Удо Улфкоте. Тя носи заглавието „Купената журналистика: Как политиците, разузнаването и висшите финансисти контролират германските мас-медии“.Видеозаписът, който предстои да видите, е от 6 октомври 2014 г. Към него ме насочи И.А. – явно читател, който е отворил съзнанието си за истината и е в състояние да я приема, без предразсъдъци. Поводът за тази телевизионна изява на д-р Улфкоте е тъкмо появата на тази книга. www.youtube.com/watch Наясно съм, какво очаква тук д-р Удо Улфкоте и моя милост след тази публикация. Цунами от злобна комунистическа ярост ще връхлети тази медия. Копчето на туземния милиционерски HAARP ще бъде натиснато, за да завихри торнадо от злост и обиди. Зер, отгледаните по съветски образец комунета станаха „евро-атлантици“. А членовете на БКП – върли „антикомунисти“ от непознатата досега порода „комунистически“.

Забавно е. Повярвайте.

Schizophrenia, ignorantiam, avaritia modo in communistis-Раздвоение на личността, простотия, алчност по комунистически, лат.

По този повод ме впечатли заглавие в британски вестник. То гласи:

„Британски папагал, отсъствал четири години, се завърнал, говорейки испански.“

Обаче се оказало, че птицата е забравила… английския, който преди това владеела сносно. За разлика от местните „политици“, които мучат нечленоразделно като добичета, каквито фактически са. И то не на чужд, а уж на майчиния си език. От кого и къде са се пръкнали?…

Най-сърцераздирателни са усилията на агент „Павел“. Неговата шизофрения е умилителна. Не го обиждам. Поставям му диагноза.

Пред електората си, на когото комунистите успяха да втълпят, че е „турски“, той приказва на езика на нашата югоизточна съседка в развален вариант. Пред публиката заема поза „a la Franka”.

Не засягам ли „българските турци“ – „дървеното желязо“ – чиста проба оксиморон? По никакъв начин. Много скоро забравихте онази целувка на Орлов мост в столицата между двете гълъбчета, извиващи натежали от охолство снаги по пилоните на „промяната“ от милиционер-социализъм към милиционер-комунизъм.

Почему, товарищи?

Същества, които не мислят и не спазват принципи, нямат собствена позиция, каквито са 99 на сто от нашенците, уж изповядващи исляма, няма как да съставят общество. Те също представляват стадо – покорно и примирено.

Навремето Лютви Местан, тогава „под вънкашност чужда и под име ново“ – Владимир Зидаров, но „с сърце порасло и за кръст готово“, основавал не ДПС, а СДС. Да, точно така, СДС беше сбирщина, насред която ядреният поп Фори Светулката размахваше светещ неонов кръст от прозорец на последния етаж в Партийния дом!

В момента седесарят Зидаров е Лютви и оглавява ДПС. Привидно този филиал на БКП е част от джамията. Но в интерес на истината – само от келепира в тази не до там вярна връзка. А утре? Каквото Партията и нейните секретни служби наредят.

Това раздвоение на личността е характерно не само за Местан. Такъв беше и неговият духовен баща Ахмед Доган – философ, докторант на… Александър Лилов – „стратега“ на БКП-БСП. Но и всички останали „честни“ политици на прехода.

Вгледайте се само в Едвин Слугарев – този „мечтател безумен, образ невъзможен, на тъмна епоха син бодър, тревожен,“! Колко пъти излиза и влиза в политиката? Смятате, че е луд или не може без нея? Луди са онези, дето търпят него и подобните му. Даже им вярват?!

Онзи ден Едвин беше с Луканов в дома на Хайтов. Вчера – хванат под ръка с Филип Д. (с извинение), но и с Косьо Ми и московеца Евгений „Канарчето“. „Кинжалите“, „тримата от запаса“, които не искат да се разделят с „демократичните“ си униформи, раздадени им в милиционерския участък.

Добре им е така – хем на ясла, но едновременно с това – хапещи ръката, която я пълни?! Сетне с Надето, после с…

Сваляше Б.Б., ругаеше Ц.Ц. Днес, за пореден път изживяващ се като Александър Матросов на комунистическата „демокрация“ и „почтеност“, отстоява, че „всичко срещу“ Бойка и Цецко „са долни инсинуации и манипулации“!

Даже „личният Мунчо“ на К.К. или агент „Димитър“,който не се отличава с повече акъл от минаването със ски между колове, не издържал:

„Не мога да повярвам, че казваш такова нещо сериозно, опонира на гладуващия политик Сашо Диков!“

Отговорете си на въпроса: Какво друго е това, освен шизофрения? При някои екземпляри от политическия зоопарк на т. нар. преход, се срещат и по-сложни състояния – разтрояване, разчетворяване на личността. Има доста работа за психиатри, но не тукашни. Понятно защо.

В тази връзка не ви препоръчвам да погледнете най-новата книга на марксиста Желю Желев. Ще прахосате парите си. От нея излиза, че нито западният елит, нито кремълската болшевишка върхушка, даже не местната алчно червена номенклатура са извършили преврата в Партията-майка на 10 ноември 1989 г. Някакви „дисиденти“ са сторили това „героично дело“. И са ни „освободили“?! За кой ли път и от кого? След като властниците, с изключение на шепа дъртаци, чиито наследници направляват събитията из зад кулисите, не бяха помръднати.

А и бебетата знаят, кой създаде „антикомунистическата опозиция“, произлязла от недрата на БКП и ДС! Дисидентите били оглавявани, видите ли, тъкмо от члена на БКП Желю Митев Желев, някога тъй близък до сърцето на правешката „принцеса“!… Която дала благословията си както за титлата му „д-р“, така и за издаването на прословутата негова книга „Фашизмът“!

Това е причината, поради която потомственият комунист и агент на репресивните тайни служби на онзи режим Росен Плевнелиев, с извинение президент, но преди това – инженер и пръв износител на работна ръка за ФРГ под крилцето на Андрей Луканов и Емилия Масларова, ще връчи първия орден за заслуги към освобождението тъкмо на Желю Желев – д-р!

Вторият удостоен ще се окаже също отявлен комуняга – другарят Анжел Вагенщайн. Той е три пъти борец против… Против всичко. Незнайно срещу кого и какво се бори, но се смята за такъв. И го приемат по този начин. Борба му е майката! Борба да става, макар на думи. При комунистите всичко е… борба. И винаги трябва да има „враг“.

От едната страна – световният империализъм, американският империализъм, западното влияние… От другата – съветският империализъм, империята на злото… Върнете се към откровението на Удо Улфкоте.

През това време другарите от Интернационала градяха своята единна световна държава. Нима не е достатъчен фактът, с който започнах? Официално призната като комунистическа държава стана първа икономика на планетата. Тя има своя половинка в Западното полукълбо. От нея пое знамето и щафетата на новия световен ред. Доскоро го наричаха интернационализъм, а сега – глобализъм.

Такъв „борец“ е и Вагенщайн. Осъден заради тероризъм в Царство България, той беше високо уважаван „активен борец против фашизма и капитализма“. Сетне се оказа… „борец против…“. Ами ако се е борил срещу някого, то е срещу самия себе си! Както кучето гони своята опашка, така и бай ви Анжел вечно преследва „враговете на народа“. И винаги се сдобива със своя „Солунска митница“.

Сега навярно ще го обявят за „съсипител на тоталитаризма“, в който беше активен участник. Днес може би се бори срещу… Против капитализма не върви. Вече го е правил. Пък и синовете му са добре гледани от Партията капиталисти от нов, социалистически тип.

Кои ще са следващите удостоени с милиционерски чин „активни борци против комунизма“? Чух за Тодор Кавалджиев – земеделец, сиреч съюзник на комунистите, и вицепрезидент. Той поне е лежал из занданите на своите бивши другари. А останалите?

Не, няма да видите сред тях онези мои приятели и гости на телевизионното ми предаване, които Партията и нейните милиционерски охранители „прекараха през триони, през железни дикани, през железни брадви и ги хвърлиха в пещи за печене тухли“ в своята концлагерна България.

Така и истинската престана да съществува. Превърнаха я, и то с терор, в Номенклатурна република Чалгария. Този напълно провален опит за държава е собственост на алчно червената фашистка мафия. Не беше необходимо някакъв италианец да ни го казва. Далеч преди него един от споменатите мои приятели и забравени герои на истинската битка за свобода и правдини, дефинира това съвсем точно: www.youtube.com/watch Това момиче от телевизионното интервю без бой призна, че работи за мафията. Но би било добре, да не обобщава. Например аз работя единствено за истината. Почти безсребърно при това. Кой друг го прави?

Вместо епилог – елегия за един изстрадал народ

И още нещо, което не бива да пропускаме. Третират ни като затънтена провинция на Европа. Кой от кого е преписвал? Със сигурност Миша Глени – от Янко Янков. При това моят приятел, известен юрист, беше определен от Тяхната правозащитна организация „Амнести Интърнешънъл“ за „Политически затворник № 1 на комунистическия режим в България“, както и за „Политически затворник № 3 в Европа“. Беше депутат във Великото народно събрание. Откъсът, който видяхте, е от документален филм на германската телевизия ZDF, показан не вчера или онзи ден, а преди седем години.

Искам да кажа: Какво остава за редовите нашенци? Онези, които нямат никаква известност.

Но мъчениците на комунизма са „вехти войводи“. Сеща ли се някой за тях?

Ако някога, макар и по поръчка от Русия, Иван Вазов е описал своята представа за борците за правда и свобода като хъшове, то това са тези почти непознати герои, на които предоставям все някаква трибуна. Никой не се сеща за тях. За да съществуват, те опъват каиша даже по-яко, отколкото по време на режима, срещу който се бяха разбунтували.

Но тук е така. Един от масовите любимци и всепризнат герой е писал:

„Свестните у нас считат за луди.“

А негодниците са ментори. Един такъв, макар и посмъртно, се радва на неувяхваща слава. През 1959 година, след като на преобладаващата част от човешкия род вече бяха известни масовите зверства на „бащицата от Кремъл“, обичаният от нашенци българомразец Уинстън Чърчил е изрекъл следното по адрес на най-големия душманин на българите:

„Русия имаше голям късмет, че през годините на нейните най-големи премеждия страната имаше начело един гений и непоклатим военен лидер като Сталин.“

Ето на кого „са случили“ горките руснаци! След Сталиновата кървава жътва те никога няма да успеят да си възвърнат същността и образа на Божието творение – Homo sapiens. А ние – след толкова десетилетия безнаказана гибелна игра на оная с косата?

При тези условия, след като отминаха 70 години от началото на погрома над България и наближава четвърт век от Втория комунистически преврат, не ми остава нищо друго, освен да перифразирам класика:

„Балканските орли стоят в клетка. Героите сега са кокошкари. Един нов и гладен пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава. Да, защото тия нечисти дрипи, що висяха по снагата на тия нещастници, това беше славата: най-високата слава, защото беше непризната и окаляна от презрението.“

“The rest is silence” – „останалото е тишина“, както е постановил Уилям Шекспир.
diagnosa.net/