Блогът на budha2 :: Грабить награбленное дозволялось не всем

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.10.2014 21:31 - Грабить награбленное дозволялось не всем

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1247 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 31.10.2014 21:37

Да грабите ограбеното – такъв е призивът на комунистите по целия свят. За тях всяко материално състояние е придобито чрез… ограбване. Понеже никога не са се трудили, даже не допускат, че хората могат да постигнат благосъстояние с работа – всекидневна, разумна, упорита, продължаваща с поколения. За духовно изобщо не се сещат и не приказват извън собствената си представа за някакъв „нов социалистически човек“. „Хармонично развитата личност“, която сътвориха, се оказа практическия изпълнител на девиза им – грабител и то от най-мащабна проба.

Сега Европейският съюз се явява заместител на КПСС. Този нов СССР или СИВ, ако така ви е по-удобно, вече издига болшевишкия лозунг: Да грабим награбеното! Даже поставя условия. Преди дни от Брюксел поискаха Великобритания да внесе допълнително в бюджета на Евросъюза 1,7 милиарда лири – 2,159 милиарда евро. Понеже, видите ли, има дързостта да изпреварва останалите страни в икономическо отношение. Взела да излиза от кризата и да се оправя!

Грабить награбленное дозволялось не всем

Все едно Ленин оглавява Еврокомисията. А нима не е така?

„Болшевиките никога не са криели криминално-крадливата същност на своя преврат. „Грабете награбеното!“ – призив, толкова скъп на руското подземие, което реши, че е ударил часът, да се възползва от придобитото от другите. Но станала грешка. Болшевиките изобщо не възнамерявали да разделят плячката с когото и да било. Съгласно искането на Илич разстрелваха на място мародерите и всички останали, работещи съвсем сами и за себе си. Да се граби награбеното се позволяваше само на онези, които са „с нас“ и „за нас“. В такива случаи вождът гледаше през пръсти, ако, видите ли, златцето или паричките, или някакви ценности, озовали се в задгранични банки, залепваха за ръцете на „безкористните“ болшевишки вождове. По мнението на вожда въобще не беше необходимо да се крият. Само онези, които губеха чувство за мярка, понасяха наказание.“

Комунистическата логика е философия на завистта. Тя олицетворява мирогледа на шопа. Но само на оня – от вицовете. Тя се изчерпва с максимата:

„Не са̀кам аз да съм добре. Са̀кам на Вуте да му е зле.“

Как оценявате същества, които са възприели този манталитет и начин на живот?

Комунистите са терористи. Освен това няма как да ги обвините в предателство спрямо народа и нацията. Те са интернационалисти. И отиват там, където им плащат най-добре. Изповядват максимата:

“Ubi bene, ibi patria” – „където е добре, там е родината“.

Това е масонска перифраза на римската максима:

“Ubi panis ibi patria” – „където е хлябът, там е родината“.

Затова окото не им мига нито за народ, нито за Отечество. Завършени нагаждачи, приспособленци, те неизменно следват парите. Всичко това е въведено от онзи илюминатски елит на Запад, който експериментира първо с Русия. Сетне – с народите от Централна и Източна Европа. А понастоящем бавно ликвидира и тези в западния край на континента.

Роденият във Франция авантюрист Мишел Гийом Жан дьо Кревекьор (1735 –1813), станал известен в САЩ като наемен войник и писател под името Джон Хектор Сейнт Джон, посочил, че целта на повечето имигранти, нахлуващи в Америка, е точно тази:

„Каква привързаност може да има един беден европейски имигрант към страна, където не притежава нищо? Владеенето на езика и обичта към малцината толкова бедни, колкото и самият той, бяха единствените нишки, които го свързваха: Сега неговата страна е тази, която му дава земя, хляб, защита, а следователно: Ubi panis ibi patria, е мотото на всички имигранти.

В такъв случай какво представлява американецът, този нов човек? Той е или европеец или потомък на европейци. Ето я тази странна смесица от кръв, която ще намерите в тази страна. Мога да ви посоча семейство, чийто дядо беше англичанин, чиято съпруга беше холандка, чийто син се ожени за французойка, и чиито четирима синове сега имат четири жени от различни националности. Той е американец, който оставяйки зад себе си всички наследствени предразсъдъци и обичаи, сега получава нови от новия начин на живот, възприел го от новото правителство, на което се подчинява, и от новия строй, в който се нарежда.“

Сега започва ли да ви става ясно, откъде тръгва всичко? Когато разберете, „какво представлява американецът, този нов човек“, корените на презареждането, казано на езика на съвременната електроника, лъсват.

Не, няма никакъв „антиамериканизъм“. Нито „русофилство“ или някакви „фобии“ и „филства“. Експериментът започва, когато създателят на Ордена на илюминатите, еврейският йезуит от Бавария Адам Вайсхаупт, и основоположникът на интернационалната банкерска фамилия Ротшилд, евреинът Майер Амшел Бауер, се срещнали, запознали и спогодили. Оттогава жална му майка на човешкия род!

Първата Тяхна рожба били именно САЩ. Вайсхаупт – „Спартак“ обявил официално съществуването на ордена на 1 май 1776 г. Не изминали и два месеца, когато на 4 юли 1776 г., отвъд Океана група масони, някои от тях илюминати, обявили независимостта на британските колонии в Северна Америка, като ги нарекли Обединени американски държави. Просто погрешно ги наричаме Съединени щати.

Илюминатите на Вайсхаупт се криели зад псевдоними. Сам той приел кодовото име „Спартак“, издаващо светоглед и намерения. Именно този „Спартак“ се оказал и първият действащ комунист в историята, след като преди 2150 лета фарисеите загубили и своята власт и влияние в Юдея. Той успял да пренареди и осъвремени тяхното егоистично, антихуманно, крайно материалистично учение. За да го превърне в догма, върху която да изгради нова религия – комунистическата. Тя е развивана от следващите поколения. Преди всичко – от явни и тайни равини – потомците на древните фарисеи.

Ето откъде започват злощастията и бедите, които през последното четвърт хилядолетие съвсем не случайно спохождат човечеството. Да отхвърляте тази истина, означава, да приемате ролята на средновековната инквизиция, отричаща, че земята е кръгла, да речем.

Разумните, мислещите люде, проверяват фактите. След което ги анализират. Та да стигнат до истината. Затова, ако желаете да станете едни от тях, отворете съзнанието си. Ционистите, обърнаха не само юдаизма, но и цялата човешка история с краката нагоре. Тази, която ви преподават и втълпяват, е фалшификат от най-чиста проба. Тя рядко има допирни точки с истината.

А комунистите? Те са рожби на юдаизма. А още по-точно – на ционизма. Нима автомобилният магнат Хенри Форд не е доказал аргументирано, че:

„Навсякъде по света, не само в Русия, комунизмът е еврейски.“ Г

Комунизмът не е любов; комунизмът е чук,
който използваме, за да смачкаме врага

Комунистите са чиста проба джихадисти. Добре подготвени, но пресметливи фанатици. Талибани, събрани в една червена Ал-Кайда. Тяхната мрежа е изтъкана единствено от мерака за келепир и превъзходство над другите. Което издава комплексите на малоценни твари, които не са личности. Какво примирение и неразбиране на реалността в самия финал на най-прочутия роман на Игор Бунич:

„Днешното правителство на Русия или е ариергард на преминалата в нелегалност номенклатура, или е авангард на новата номенклатура, излизаща от нелегалност. Не е ясно. Но едно е хубаво – повече никой няма да строи комунизъм.

И на това сме благодарни.“

Все едно да сме признателни на Партията, задето ни остави живи! И да се залъгваме, че не строим комунизъм. Бунич нямаше как да знае това в началото на деветдесетте. Но днес?

Толкова малоумни, тъпи, задръстени ли сме, че не схващаме – продължаваме да градим Тяхното, а не нашето щастие. И обричаме потомството си. Милост ли?

Не, Господ ни учи да обичаме враговете си. Но никъде не говори да Им прощаваме за злото, което са ни сторили. Дори да не е лично на самите нас, а на хората.

Марио Пузо е перифразирал това така:

„Недей да мразиш враговете си. Това ти пречи, да взимаш правилни решения.“

Защо сме толкова бъзливи? Дори Джон Ленън твърдеше, че не се плаши от смъртта.

„Не вярвам в нея. То е като да слезете от един автомобил и да влезете в друг.“

Някогашния съветски дисидент и британски гражданин Владимир Буковски. Той сподели, как въз основа на документите от архива на КГБ, с които е имал възможност да се запознае, социалистите в Европа са се договорили още в началото на ХХ век. И са се разделили на меншевики – на Запад, и на болшевики – в Русия и последвалия съветски блок.

Тази мрежа, чиято база – своеобразната й Ал-Кайда – не беше в Кремъл, никога не е разрушавала връзките между двете основни части. И те неизменно, постоянно са си взаимодействали. Като всичко това е оставало извън нашия поглед.
Комунизмът е като ебола – измислица,
гарантираща неравенство както в живота, така и в смъртта

Какво е крепяло вярата на комунистите в тяхната партия, далеч преди тя да узурпира властта с помощта на външни сили – СССР, САЩ и Великобритания, Съюзниците във Втората световна война? Едно единствено нещо, което се изчерпва с думата келепир!

Да припомним, как през „априлската“ 1956 година ги е оценил техният поет:

„На всяко общество наемната утайка
дъхти на приеми, разврат, парфюм.
Туй е разглезена и алчна шайка –
това са хора с ловък, хитър ум.

Те бдят, слухтят и прегрупират сили
да не извършат някой грешен ход,
да не изпуснат службата, автомобила,
апартамента, лесния живот.“ С това се е изчерпвал техният идеал. Такива са били мечтите им за „светлото комунистическо бъдеще“. Да ликвидират буржоазията, за да заемат нейното място в червения хилядолетен райх.

В книгата на активния борец против фашизма и капитализма Давид Овадия за командира на шумкарския отряд „Антон Иванов“, главореза Георги Ликин с псевдоним Дед, има забележителен епизод. В него се разказва как този платен от Кремъл убиец събрал партизаните и взел да им се кара. Някой опитал да му възрази, а той извадил тефтерчето си и отвърнал горе-долу следното:

„След победата всички ще идвате за пенсии или други облаги. Тук е записано всичко за всеки от вас, за да не стават измами!“

Съвсем не била случайна ревността, с която комунистът се обричал на тази партия:

„… И ако нявга се забравя
и почна да те клеветя –
не ме заплювай! Аз тогава
не бих заслужил чест такава –
дори на храчките честта!“[Христо Радевски – „Към партията“, 1932 г.]

Потвърждение за всичко е преразказ за среща между двама алчно червени терористи, състояла се доста след Втория комунистически преврат, извършен на 10 ноември 1989 г. Единият – шумкар от живкопомазания отряд „Чавдар“. Наведен, заставал с пречупен гръбнак пред диктатора. И по тази единствена причина – член на Политбюро на ЦК на БКП и главен редактор на „Работническо дело“. Другият – споменатия от мен писател Давид Овадия, убиец, участвал в Баташката гангстерска банда, по-сетне наречена на друг разбойник, малодушен пияница и предател „Антон Иванов“.

„Спомняха с мъка и съжаление как по време на походи и акции партизаните, които били ранени или от слабост не издържали, били разстрелвани от своите! Не помня кой първи каза за това, но другият го подкрепи и разказа за такива случки и в техния отряд.“

Такава е истината и за прословутите „отрязани партизански глави“.След Девети комунистите и земеделците стовариха вината за тези свои зверства върху полицията и жандармерията. За да заличат следите на своята подлост и измама, поголовно избиваха представители на властта, които биха могли да ги изобличат.

Въпросните двама събеседници прекрасно осребриха своя „актив“ в битката срещу българския народ в полза на Интернационала.

„Никой не може да служи на двама господари; защото ще намрази единия, а ще хареса другия; или ще уважава единия, и ще презре другия. Няма как да служите на Бог и на мамон (богатството).

Поради това ви казвам: Не се тревожете за своя живот, за онова, което ядете, и това, което пиете; нито за тялото си, какво ще облечете. Вижте, животът не е ли по-важен от храната, а тялото – от дрехите?“ „Свето Евангелие от Матей“

За да проумеете всичко това, следва да освободите съзнанието си. Да разчупите оковите на догмите, с които то е било просмукано, индоктринирано. Не забравяйте неотменимата Божествена максима:

„… И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“

В пиесата „Вишнева градина“ на Антон Павлович Чехов има епизод, който прекрасно разкрива манталитета на руския народ. За наше най-голямо съжаление той беше пренесен и насилствено инжектиран в съзнанието и на българския.

Пиесата, поставена за първи път през 1904 година, е предчувствие за промените, настъпили след 1917-а. Когато руският елит ще бъде разгромен, но последните в никакъв случай няма да станат първи. Обаче д-р Чехов е имал усещането тъкмо за това – как низшите класи ще изместят и прогонят висшите.

В момент на нещо като затишие пред буря, когато един от главните герои – Епиходов, безметежно дърпа струните на китарата си, настъпва тишина. Събрали са се Любов Андреевна Раневская – помещица, Леонид Андреевич Гаев – брат на Раневска, Ермолай Алексеевич Лопахин – търговец, Пьотър Сергеевич Трофимов – студент и старият слуга Фирс.

„Всички седят, замислили са се… Изведнъж се раздава отдалечен звук, сякаш от небето, звук на изпусната струна, затихващ, печален.“

Всички любопитстват – какво е това?
Един от героите изказва предположение:
„А може би е птица някаква,… като че ли е чапла.“
Потрепервайки, главната героиня споделя:
„Някак си е неприятно.“
Тогава старият слуга си спомня:
„Преди нещастието се случи същото: и совата крещеше, и самоварът непрестанно бумтеше.
„Пред кое нещастие?“ – запита Гаев.
„Преди освобождението.“
Пауза.“

„Освобождението“ било отмяната на крепостничеството с указ на император Александър ІІ, издаден през 1861 г. Когато „поробените“ българи, както твърдят индоктринаторите, интернационалните пропагандисти, невежите и алчни българомразци, са били хилядократно по-свободни от руснаците. Даже от дребните помешчици, от чиновничеството, от офицерството…

Комунизмът е крайна форма на преклонение пред материалното. Той е по-страшен и от новата измислица – ебола. По дефиниция ви гарантира загуба на душата. Но освен това – типично по талмудски гарантираща неравенство както в живота, така и в смъртта.

Другарите не само отглеждаха, възпитаваха, когато се наложеше, вменяваха бездуховност. Те бяха прелъстители, които с материални съблазни или заплахи изкушаваха страхливите, мекушавите, слабохарактерните. Чрез принципа на тоягата и моркова вербуваха даже представителите на буржоазията и техните наследници. Случваше се да ги експортират зад граница. Точно както изнасяха селскостопанска продукция във „великия“, но неспособен да се изхрани СССР.

Ченгесарството, чиято основна задача е дебненето, слухтенето, предателството, не е ли болшевишки патент. Особено в сферата на духовното. Пък и нали сме наясно, кой, с каква цел и къде сътвори комунизма? http://diagnosa.net/