Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2014 22:18 - Сговорът между болшевики и меншевики, водещ света към окончателна духовна мизерия
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 2691 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image                                                     В Париж съм и пиша на един малък компютър, което е много неудобно. Чета те постоянно, но не пиша, защото няма никакъв смисъл да се повтаряме. Сега хващам перото, защото оня ден гледах Юлия Кръстева по БНТ в предаването „Нощни птици“ и се вбесих.

Тя изглежда добре, говори добре, няма спор. Модераторката Агелова, или както се казва, се разливаше и лигавеше. Но тя така си говори. Сигурно е стил на предаването. Но това не е въпросът. Въпросът е, как Ю. К. обясни идването си в Париж?

Ние, които сме още между живите, знаем какви бяха времената през 1965-а. Аз съм с една година по малка от нея и с един курс френска филология под нея. Тя говори за дисертация, когато е била чисто и просто пета година студентка. Какви дисертации тогава? През онези години се държеше държавен изпит и след това три години в провинцията!

Не зная от къде е родом тя, дали е софиянка, но това е без значение. Всеки отиваше по разпределение. Тя, значи, готвела дисертация. Жалко, че не спомена името на професора си, защото аз все още ги помня до един. Не го съобщи.

Но имало стипендии, дадени от Франция и от Дьо Гол. И „нейният професор я предложил“. Интересно, че тогава бях четвърта година студентка, но не знаех нищо за такива стипендии! Тия неща ги знаеха само определени хора. Тя била писала в някой вестник, като че ли „Работническо дело“, някаква статия за Албер Коен, която не била в духа на времето?! Голям страх изпитвала за баща си. Ала ето как се става „борец за права и свободи“.

Та професорът извоювал тази стипендия за нея, и тя заминала за Париж. Там никой не я посрещнал и тя отишла в… къде, къде,… в българското посолство?! Сама саменичка, и чакала…

Ние знаем, какво представляваха посолствата навремето. И по какъв начин те приемаха – ако това изобщо се нарича приемане – ако нямаш необходимата връзка. Но тя така отива. И кой мислиш минава оттам? Точно там минава… Албер Коен! Къде там, в посолството? Какво търси?

Както и да е, настаняват я в квартирата на сътрудничка на „Работническо дело“. Кой ставаше сътрудник на този вестник в Париж, те питам? После Юлия Кръстева получава стипедията, а след това се запознава с редактора на комунистическо списание. Защото „в Париж най-интересни са комунистите“?! Списанието е “Tel Quel” на Филип Солерс, който проявява голям интерес към нея. Впрочем, както и Ролан Барт. Понеже за тези салонни комунисти тя е олицетворение на „светлото бъдеще“, което така им желая сега. Но то ще дойде, както казваш ти.

И така, Солерс проявява интерес и после се женят. Той е аристократично буржоазно келешче, играещо си на комунизъм. Вероятно си остава само с интереса както към комунизма, така и към Кръстева. Тъй като са известни многото му любовни авантюри впоследствие. Но и това са детайли, разкриващи истинския лик, същността на подобни лицемери.

Ето как започва кариерата на Юлия Кръстева в Париж. Написала е хиляда книги. Може да пише, но не това е темата сега. Основното е, че през целия тоя период тя не се е интересувала за България. Но за да бъде приета в комунистическите интелектуални среди на Запад, тя е разпространявала, колко е прекрасен животът в България.

В момент, в който ние следвахме, а доносниците в курса се рояха. Когато с труд намирахме литература и трябваше да четем френски автори на… руски език! До днес пазя тези съветски издания.

Какво безобразие! Тя, голямата аналитичка, не го знае. Или го е забравила, или, както се казва на френски, го е кливнала – тоест – затворила в някаква част от себе си, за да го скрие и забрави. Понеже не е глупава. Напротив. Тогава? Тогава какво? Ами нищо. Приказва глупости на балъците, дето й вярват. Почти никой вече не я чете. Само българите я „откриват“…

Ето ти пример за изопачена история. А колко други има! Не си струва да се ядосвам.

Зная, че има дете с увреждане. Този Солерс е толкова нарцистичен, но всичко остарява и си идва на мястото. Исках да споделя с теб, защото си единственият, който може да разбере.“
image
Навярно сте се досетили, че тези редове са написани от наша сънародничка. Не съм упълномощен да я назова. Макар да не сме се виждали, с нея си пишем от години. Тя има повече от едно висше образование. Живяла е не само във Франция. Владее три-четири езика. Била е преподавателка и познава интелектуалния живот в най-големите европейски страни. Сега се занимава с още по-сложни неща, но никой не е чувал за нея. Понеже не е била специално изпратена, въдворена на Запад, както комунистическите наследници или прихванатите доверени лица на другарите. Пък и самата тя не парадира с нищо.

Обаче нейният разказ, чиято достоверност сверих с официалните публично достъпни източници, разкрива онова скрито сътрудничество, а често и сливане на източните и западните „елити“, което никога не е секвало.

Сега ще покажа, как един от наследниците на Политбюро, който днес е свръх богат „предприемач“ и далавераджия, е бил сърдечно приет в най-големите американски медии. Не в наши дни, а през далечната 1977 година, в разцвета на тукашния репресивен милиционер-социализъм, чието олицетворение бяха и неговите родители.

Например – работил е в една от трите тогавашни национални телевизионни мрежи CBS. Пиел бира с еврейския основател и собственик на империята “Playboy” Хю Хефнър. Впрочем, вече показах въпросния другар, надянал кепа, ярмулка, загрижен за „съдбата на българските евреи“, да се моли в синагогата. Струва си да го сторя отново. (Вижте илюстрацията.)
image

От САЩ е пренесъл идеята за телевизионното предаване „Всяка неделя“. Само че неговият най-голям враг, с когото ще завърша настоящата поредица, го открадна. Барабар с архивните записи и с цялата му интелектуална собственост. Навярно поради изключителната му близост с Любен Гоцев, този „герой на нашето време“, остава недосегаем както за правосъдието – дали изобщо съществува такова – така и за гнева на другаря Янчо Таков.

Сам бившият сват на друг любим телевизионен водещ – агента на ония служби Димитър Цонев, познат и като говорител на Симо Мадридски с красноречив земеделски псевдоним, „скромно“ разказва за своите приключения в онези забранени за простолюдието Съединени американски щати. Това не е ли още едно потвърждение, че са съветски?                                                                                           От върха на БКП до основата на антропологичните дискурси в Европа има една крачка – познаването на паролата

Не е бил само този злодей и мародер, в чиято паст по рождение има лъжичка от червено злато. Него, а не някой борец за истинна и свобода приели в Columbia Broadcasting System – съкратено CBS. За да добиете най-бегла представа, какъв гигантски конгломерат представлява тази корпорация, стартирала от ярка ционистка телевизионна мрежа, е достатъчно да известя: Тя има „широк инвестиционен портфейл“, както „терминологично“ се изразяват завърналите се от Запада дечица на алчно червената фашистка номенклатура.

CBS притежава прочутите звукозаписни компании “Columbia Records”, “Sony Music” и европейския картел EMI. Нейни бяха някои от най-крупните издателски къщи и книжарски вериги, като “Holt, Rinehart & Winston”. Корпорацията е в челото на търговията с видеозаписи: MGM/CBS Home Video и CBS/Fox Video.

В наши дни CBS не само е в картелни отношения с двете останали национални телевизионни мрежи – ABC и NBC. Тя държи солидни пакети с акции от тях. Сред по-известните имена на компаниите, в които има сериозно дялово участие, е даже нашумялата у нас интернационална “Westinghouse Electric”.

За да ви станат ясни необятните мащаби от деловите интереси на CBS, е достатъчно да спомена, че от средата на шейсетте години този ционистки октопод е изплел пространна мрежа из целите Съединени щати, Европа и на други континенти. Придобил e контрол над почти всичко, свързано със забавленията: от собствеността върху производството на електрическите китари “Fender”, използвани от почти всички световни знаменитости в популярната музика, до бейзболния отбор “New York Yankees”.

Искам да кажа, че CBS е образец на монополистичния капитализъм, който вече почти е завладял планетата под формата на корпоратокрация, а не на демокрация, както ви мамят. При това заема господстващо положение в особена сфера – духовната, на културата и развлеченията, превърнати в… бизнес. И в разгара на своето разширение – хоп, едно от дечицата на убийците и грабителите от тукашното Политбюро работи по „специална програма“ в тази своеобразна Мека на капитализма!

На всичко отгоре Янчо Таков членува в БКП. А крайната цел на комунистите уж е… да изкопаят гробовете на капиталистите и с ритници да ги натикат в тях?! Вместо това другарите се разбираха и спогаждаха чудесно с архи-капиталистите. А превърнаха страните от Източна и Централна Европа, в част от Азия, Африка и Америка в масови гробници. Нещо не се връзва, нали?

Останалите западни медии също са инкубатори на комунистически идеи и кадри. Например CNN приюти Ралица Василева – дъщеря на дългогодишен Живков шпионин в САЩ. Освен това обучи, но зле, друга щерка – на болшевишки офицер, именуваща се Светослава Рудолф, която беше Стаева и Тадаръкова, и… Също – Николай „Дудука“ Бареков. И още колко знайни и незнайни синове на Партията!
image
По времето, когато този болшевишки гангстер е работил по „специална програма“ по „специална програма“ в една от най-големите капиталистически корпорации, други като него са били изпратени по подобен план.

Например, докато правешката принцеса е „готвела“ своя „докторат“ в Англия, там е специализирал пияницата от село Раковица, Видинско, другарят Андрей Пантев, с милиционерско звание „професор“. Десетилетие по-късно, през 1979 година, той вече е… преподавал в… САЩ. Членството в БКП изобщо не му е пречило, за да бъде приет като свой в тамошните университетски среди. Напротив, вероятно му е отваряло не врати, а порти. Нима не знаете, че досега наричат Университета на Калифорния в Бъркли The People’s Republic of Berkeley – Народна република Бъркли?    Пантев с професорски чин в милицията е пиянде.                                                                       Да сте чули нещо за сътрудничество на ония служби от страна на представения ви „учѐн“? Няма и да узнаете. Всеки сам да разсъждава за причините за това „тайнство“. Колкото до знанията на другаря „професор“, „доктор“, те се изчерпват с кръчмарско сладкодумство. Навярно то е наследствена черта, която съответните служби и дългата лекторска практика са доразвили и изпедепсали. Затова и познанията по история у нас са такива…
image
Идентичен случай, както се казваше в стар виц, е „Чавдар“. Зад този агентурен псевдоним се крие другарят Христо Мермерски – също „професор“, прости Господи! В биографията му четем:

„Завършва Селскостопанската академия през 1962 г. Първата си докторантура е защитил в Москва. Специализирал е в Илинойския университет, САЩ, през 1980 г. Работил е като зам.-генерален директор на „Агропромкомплект“. Бил е зам.-министър на земеделието и съветник по биологичните науки, технологиите и селското стопанство в българското посолство във Вашингтон. Живял е 10 години в САЩ и е преподавал в американски университети, в Европа, Судан и Етиопия.“                  
Разбира се, Мермерски е член на БКП. Няма минало за такова позорно обстоятелство.

Замисляли ли сте, какво „са преподавали“ тези милиционерски „учѐни“ на американците? Може би „научен комунизъм“?

Представяте ли си, как през осемдесетте години на миналия век Христо Мермерски – този „гений на социалистическото земеделие“, е „образовал“ задокеанските фермери? Учел ги е, как да си вършат работата?! През същото време Народна република България, която го е изпратила и на която е служил, внасяше картофи и лук от Полша, да речем. А метрополията на комунистическата империя СССР не можеше да се изхрани, без пшеницата и царевицата, които Канада и САЩ й доставяха. Да не отварям приказка за нашенската селскостопанска продукция, изнасяна на безценица с влакови композиции и самолети, за да засити „съветските народи“. Затова, а не поради друго, на тукашните роби от ТКЗС-ата Партията даваше пла̀та от по няколко десетки стотинки за трудоден.

Какво да кажем за „дъщерята на полка“, другарката Аксиния Джурова? От 1989 година тя, агентката на комунистическата Държавна сигурност с псевдоним „Анна“, и наследница на кървавия убиец Добри Джуров, дългогодишен член на Политбюро, е гост-професор в университети в Йейл (САЩ), Йерусалим, Сорбоната (Париж), както и в Института за евроазиатски изследвания във Венеция!
image
Това свинство продължава. Докато тук „спазиха буквата на закона“ и пенсионираха Янко Янков от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Което ръководителите на същото висше учебно заведение не сториха с десетилетие по-възрастния комунистически престъпник Васил Мръчков. Само защото през 1986 г. Амнести Интърнешънъл обяви Янков за политически затворник № 1 на комунистическия режим у нас и № 3 в Европа. А през същото време Живковият главен прокурор Мръчков пледираше за сурови присъди над българите, изповядващи исляма, които отказваха да променят родните си имена.

Сърби ме езика да попитам комунистическите милиционерски изчадия Волен Кобзон, Валери Симеонов Балевски, Красимир Каракачанов и безмозъчните им следовници с болшевишко потекло: Как бихте се почувствали, ако тук и сега с шмайзер в ръка поискат същото от от вас? Ех, де гьостерица, де!

Ако тук бяха проведени действителни, а не козметични промени, другарите Янчо Пеков Таков, Андрей Лазаров Пантев, Христо Минков Мермерски и останалите като тях, може би вече щяха да са излежали присъдите си. За да се наслаждава на свободен живот с минимална пенсия и без всякаква собственост.

Въпросният нашенец не желае това. Тогава е редно да се спотайва като мишка в хралупата си, свит до кълките на жена си. И да сънува „светлото“ комунистическо минало. Даже и младите са такива. Тъй като в семейството са промили техните мозъчета с лъжите за това, колко хубаво е било при тоталитарния комунизъм.
image
Но какво има да обсъждаме, след като на върха на световната пирамида за бездуховност ЮНЕСКО е настанена потомствената комунистка и убийца Ирина Бокова? Всичко останало губи смисъл. Най-добре да влезе убитият български народ…

Да се върнем към Юлия Кръстева. За срам на света, тази всепризната за „велика“ другарка е член-кореспондент на… Британската академия!                                                          Дали, докато комунистическият й съпруг Филип Солерс е следвал примера на своя съименник, но от фамилията Ротшилд, като се е развличал със слугини и проститутки, camarade Julia Kristeva не стопляла старините и съответно кревата на някой виден учен на Албиона?
image
Но тя е носителка на Ордена на Почетния легион и на ред други отличия не само във Франция. Но с риск да досадя с повторението, не е само тя…

Не толкова отдавна на мой приятел, който наистина благоденства в доскоро прекрасна западна страна, благодарение на качествата си и на играта на Фортуна, се наложило да позвъни на вратата на един от „водещите“ европейски философи, литературоведи, лингвисти, семиотици, литературни критици, историци на философската мисъл и културолози. В такива случаи неизменно ме навестява репликата, изтървана от Граучо Маркс, дали става дума за няколко души с една глава или за един човек с няколко глави?

И така, приятелят ми с трепет натиснал звънеца на парижкото жилище на един от „двамата най-големите умове в съвременната философия“. След малко вратата отворил човек, наметнал дрипав хавлиен халат, обут във вехти, скъсани домашни пантофи. Това била прословутата „библейска осанка“ на онзи, когото представят на туземните мушмуроци с претенции да бъдат интелигенти, като един от най-висшите световни „интелектуалци“?! Той се представя като Цветан Тодоров. Което е вярно, но само донякъде. Защо? Не бързайте. Всичко по реда си.
image
Ето как изглежда „облагородената“ мутра на комунистическо отроче, което службите за партийна сигурност са инфилтрирали, внедрили в западните общества. То се е възползвало, доколкото е могло, милото. Стигнало е до дрипавия хавлиен халат и до вехтите, скъсани домашни пантофи. Все едно гледате герой на Молиер или на Гогол!

В биографията на Цветан Тодоров е записано:

„Прекарва първите 23 години от живота си в България, а след това се установява трайно във Франция. В интервю за български вестник през 2008 г. се самоопределя като българин и французин.“

Да спрем за миг. Не така задъхано. Преди всичко, вестник „Стандарт News”, откъдето е част от цитата, не е български, а комунистически. Тъй като комунистите нямат своя страна. Те са интернационалисти. Целият свят е техен. Затова днес за пореден път са в челните редици на „прогресивните“ – на глобалистите. За тях това не представлява никакъв проблем. Родени хамелеони, те се пребоядисват с лекота.

Не се знае, дали и досега въпросното издание не е собственост на Интернационала в лицето на бившия съветски поданик и настоящ жител на Израел, човека на КГБ, другаря Михаил Шварц, Черной или Майкъл Чорни, ако така сте свикнали.

Така че – вЕрвайте.

Да продължим с официализираната, но съвсем не и изчерпателна биографична справка на този французский товарищ.
image
„Цветан Тодоров е роден на 1 март 1939 г. в София. Негов баща е библиографът Тодор Боров. Боров инициира създаването на Българския библиографски институт и е негов директор в периода от 1941 до 1964 г.“

Бащата е заемал и поста ръководител на катедра „Библиотекознание и библиография“ в Софийския университет. Всички тези постове не бяха възможни, без членство в Партията или/и съпричастност към нейните секретни служби.

И още нещо. Защо „световноизвестният философ“ Цветан Тодоров се представя със своето бащино име? А не с далеч по-впечатляващото – фамилно Богоров? Има ли причина да се срамува от него и да се крие „под вънкашност чужда и под име ново“? Дали не греша?

Ето какво срещнах в юбилеен труд във връзка със 110-годишнината от рождението на архиваря-библиотекар Тодор Богоров – бащата на Цветан Тодоров:

„Промените в образователната система, която под вещото ръководство на БКП, жадно попива комунистическата идеология, солидно почерпена с „челния съветски опит“, от една страна; възможностите на един убеден комунист като Боров да използва връзките си, за да постига цели „на фронта“ на висшето образование и да съхрани някаква духовна автономия в рамките на позволеното от идеологическата доктрина, също са предмет за размисъл и съответно интерпретиране на базата на новооткрити архивни свидетелства.“

Значи за пореден път излезе, че крушката си има опашка. Комунистическият режим е провождал „специалисти“ като част от своята пета колона, внедрена в западните „демокрации“. На свой ред, те се оказали тъй „свободолюбиви“ и „демократични“, че изобщо не се гнусели от болшевишките пратеници. Обратното – радушно ги приемали като свои. Какви други са били и продължават да бъдат те? Същото ставало по-рано между комунистите и нацистите.

Водещият номенклатурен болшевишки историк Вадим Роговин, профессор, старши научен сътрудник в Института по социология на Съветската, а сетне и на станалата вече Руска академия на науките, посочва:

„Няма нищо чудно в това, че Рибентроп се завърнал от Москва с най-възторжени впечатления от Сталин, които не пропуснал да сподели със своите колеги от обкръжението на Хитлер…

В Кремъл се чувствах съвсем като сред стари партийни другари.“…

След възхитителните разкази на Рибентроп [Алфред] Розенберг записал в дневника си: „Време е болшевиките да съставят своя делегация за конгреса на [нацистката] партия в Нюрнберг.“
image
Пък и нали самият идеолог на Германската работническа националсоциалистическа партия Алфред Розенберг бил юдейски болшевик от Естония, проводен от Москва при фюрера…                                                                                  Отдавна нито във Франция, нито по света някой сериозно се интересува от одиозни фигури като Юлия Кръстева и Цветан Тодоров. Може би следва да добавим Петър Увалиев? Който, по личното признание на неговия близък лондонски приятел Пашанко Димитров, направено пред мен през лятото на 1992 г., е „изнесъл от България и е предал на англичаните шифъра на МВР“?! Мисля, че звукозаписът на касетка още се съхранява у моя бивша колежка.

Тези „интелектуалци“ могат да минат за такива, че на всичко отгоре и за „висши“, единствено в туземната ни малоумна среда – на отблъскващи мекотели, каквито са идиотите, гастролиращи във всякакви роли, като на манифестация из медиите. Изключенията, които са по-малко от пръстите на една ръка, потвърждават колко вярна е тази констатация.                                                                                      Дойде време, когато живите мечтаят да са на мястото на мъртвите. Вазов го е написал:

„Ах, мой бедни Странджа, по̀ бих желал да те видя всред Стара планина, тамо е твоята сцена.“
image
От седем десетилетия по тези земи народът е принудително поставен да изпълнява ролята на масовката в една унизителна трагедия. А шепа негодници са окупирали характерите на главните герои и си ги предават от поколение на поколение.                                                                                    diagnosa.net/                                 л
 



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8687603
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031