Блогът на budha2 ::. „Единствената ми цел в живота е богата жена”

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

12.01.2015 18:24 - .„Единствената ми цел в живота е богата жена” – Симеон ІІ

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 3671 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 30.12.2016 19:34

loshtadslaveikov.com/wp-content/uploads/2014/11/Lucifer.jpg
Симеон твърди, че картината „Луцифер“ на Франц фон Щук е собственост на семейството му. В момента се намира в Галерията за чуждестранно изкуство."Цар Фердинанд трябва да е бил много интересна личност. Съдейки по книгите, които съм чел за него, от коментарите, той е бил много впечатляващ. Жалко, че не съм го познавал. Бил е и много ексцентрична личност. Например е изпитвал интерес към свръхестественото. Има една наша картина, която дъщеря ми Калина откри в Галерията за чуждестранно изкуство – „Луцифер” на Франц фон Щук. На кой обикновен човек би хрумнало да купи картина, която се нарича „Луцифер”! Фердинанд го е направил."-сподели агента на КГБ Симеончо
Дядо Андрей бракосъчетава Симеон Втори и доня Маргарита в православния храм „Св. Варвара“ във Вевей, Швейцария, на 15 януари 1962 г.
В следното интерю с Ан Сенклер от 14 Май 1993 година, крал Хасан II на Мароко (страна от Магреба, износител на емигранти във Франция, диаспората им представлява 11% от населението на Франция по данни от 2008 г.) потвърждава, че не вярва във възможността да бъдат интегрирани арабите във френското общество. Хасан II е крал на Мароко 38 години – между 1961 до смъртта му 1999 година. Един от най-уважаваните световни лидери. Погребението му е второто най-голямо в света.

Специално преведен материал за Общество.нет.

Вие бихте ли искали те (арабите-БПР) да бъдат интегрирани във Франция? Самият принцип на интеграцията – Вие сте „за” или „против”?
Дори не бих нарекъл това интеграция. Не бих искал и те да бъдат обект на интеграция, защото те никога няма да бъдат интегрирани.

Искате да кажете, че те не го желаят или французите им го отказват?
Бих се изразил така: че те няма да могат да се интегрират. Това е възможно между европейци – канавата е една и съща. Движенията в Европа в историческото развитие са били винаги в посока Изток – Запад. Движенията на хората – също, религията, както и ред други неща.

Но тук става въпрос за друг континент. Каквото и да правите, това ще бъдат лоши французи.

Тоест, вие ни обезкуражавате?
Казвам ви „Кураж!” без да се замислям, що се отнася до мен като мароканец, ако искате да промените националността им. Но те никога няма да бъдат 100 % французи. Мога да ви уверя в това.

Четете още на: http://www.epochtimes-bg.com/201501/14176540.html#ixzz3OckvDQ8h

Арабите никога няма да бъдат интегрирани, те ще бъдат лоши французи. А добри испанци ли са мароканските цигани, които с помоща на Сакскобурготски и КГБ масово се заселваха в Испания. Агента на КГБ Симеон Сакскобургготски е бил един от най-близките приятели на бащата на сегашния крал Мохамед VI - Хасан II, приживе и един от малкото хора, чието мнение мароконският владетел е уважавал. Децата на двамата пък са връстници и се познават много добре от малки. В благодарствена картичка до краля пък нашият премиер го нарича "Скъпи племеннико". Когато през януари т. г. испанският крал Хуан Карлос бил в Мароко да оправя отношенията си с тази страна, той взел със себе си всичките деца на приятеля си Симеон. Зетят на Сакскобургготски - мореплавателят Китин Муньос, пък е родом от Южно Мароко и беше обавен от краля Мохамед VI за специален посланик на страната им по света.

В началото на 60-те години модните таблоиди на Стария континент отблизо следят любовните подвизи на Симеон Втори – младият и харесван български Монарх в изгнание.
Преди да започне връзката си с младата мадридска аристократка Маргарита Гомес-Асебо , Симеон е бил сгоден за принцеса Ана Френска, която по-късно се омъжва за инфанта дон Карлос Бурбонски. Причина за раздялата им със Симеон станала католическата вяра на принцесата, но и безпаричието и начина му на живот.
Говори се за негови авантюри – с югославска коронована особа и с една от принцесите на шведския кралски двор.
В сп. „Ел” от 1958 г. пише, че е имал задявка с Дезире – една от четирите дъщери на шведското кралско семейство.
Престолонаследникът Симеон бил чест гост там – за лов, игра на карти или гледане на филми. Впечатлявал дамите като изкусен танцьор на валс но също така и на по-екзотични танци като мамбо, ча-ча и рок.
СИМЕОН ІІ или СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ или ЦАРЯТ – ГАЛЕНИКЪТ НА СЪДБАТА!

На 21 януари 1962 г. Симеон Сакскобургготски се жени за Маргарита Гомес – богата испанска наследница от аристократичен род. Роднините на Симеон са били срещу този брак, защото Маргарита нямала царско потекло. Родствениците на Маргарита също не одобряват брака, защото предполагали, че Симеон се жени заради парите й. Но двете страни намират компромисно решение и бракът се състоял.
Ревностна католичка възпитана от монахини, Маргарита трудно приела православната вяра на мъжа си. Тя била принудена „да изтърпи и униженията от приказки, че е избрана от Симеон заради парите й, че той много обича хазарта и казината, че бил женкар и че се бил съюзил с руски мафиоти”.
Но достойното представяне на Маргарита Гомес в обществото се оказало голямо предимство за Симеон ІІ и повлияло положително, както на неговото поведение, така и на кариерата му. „Единствената ми цел в живота е богата жена” – Симеон ІІ.
1965 година. Съветско военно разузнаване – ГРУ.
На бюрото на висш офицер има дебела папка със сигнатура „Строго секретно” и кодово наименование „Барон”.
Това е разработката на Симеон ІІ Сакскобургготски. Пълна е с оперативни материали, придобити от руската резидентура в Париж с помощта и на българското разузнаване.
1965 година. Българско посолство в Париж.
Посланикът Костадин Атанасов е събрал цялата резидентура. Обсъжда се важна информация – бившият Цар Симеон ІІ е в Париж и ще остане дълго време.
Основна задача на българското разузнаване по това време е „вражеската емиграция”. В Париж тя е най-компактна и най-активна, в сравнение с емиграциите в другите страни. Българското разузнаване хвърля много сили и средства да следи емиграцията, да вербува агенти или да извежда и внедрява сред емиграцията“изменници“ от България, с цел да я разлага и неутрализира.

В Париж, земеделците начело с Ценко Барев са най-организираните и на резидентурата е поставена задача да работи активно срещу тях.
Центърът (София) нарежда да започне активното изучаване на Симеон ІІ, като специално да следят отношенията му с Ценко Барев.
Нарежда се също, да уведомят „съветските другари” и да потърсят помощ от тях при изучаването на бившия цар.
По това време Симеон ІІ работи като екскурзовод на марокански и испански фирми, посреща туристите на летището. Много често, сред нощ, той ги развежда по хотелите, а после ги води и по нощните заведения.
Симеон е млад мъж, с приятни обноски и с нищо не показва, че във вените му тече „синя кръв”. Като всеки млад и хубав мъж, слабостта му са жените, но го влече и хазарта. Обича залаганията, обикновено с чужди пари.
Агентурата донася, че младият Симеон има дългове – взел е пари назаем и от македонския войвода Ванче Михайлов, а няма пари и не може да ги върне. Ванче го заплашвал, че ще прати хора и насила ще си вземе парите.
Резидентурата съобщва в Центъра, че буйният Ванче може и да убие Симеон.
От там нареждат да вземат всички мерки за опазването му. Потърсена е помощ и от съветската резидентура. Да се пази Симеон – това е нареждането.
Центърът информира резидентурата, че е открила оперативна разработка на бившия цар Симеон под кодовото име „Крупие”, която по-късно прераства в разработка „Двор“.
Това разказва полковник Александър Кюлев – разузнавач в парижката резидентура. Той е баща на убития в София мафиотски банкер Емил Кюлев.
Александър Кюлев споделя това пред висш офицер от съветското военно разузнаване, който се казва Христо Вълчев и е от български произход. За бившия цар Вълчев казва:
„За Симеон Втори се интересуваха непрекъснато българските тайни служби – ДС и шефовете й както тук в Париж, така и в България. Голям интерес проявяваха и от Комитета за държавна сигурност на СССР – КГБ”.
Симеон Втори – Сакскобургготски дълго време е наблюдаван и изучаван от службите на ДС и на КГБ .
Заключението на българската резидентура в Париж е, че той не е подходящ за използването му като агент. Не притежава необходимите лични качества – няма подходяща професия или завършено висше образование, има саамо кратко военно обучение в частен колеж в САЩ и аристократични обноски.
Мнението на българското разузнаване не се споделя от КГБ. Те следят внимателно неговото развитие и Симеон вероятно вече е кандидат агент в специалната категория – „агенти за влияние”.
Безпаричен Цар – престолонаследник, кандидат за агент и то за”влияние” – това рядко се случва и КГБ няма да изпусне тази възможност. Те знаят, че титлата му отваря всички врати и му дава достъп до висшите среди, където други агенти не могат да припарят.
Младият и неопитен Симеон ІІ не предполага, че в Париж е обект на такова специално внимание, обграден от агентите на ДС и КГБ.
Българското разузнаване ще продължи да пълни с „оперативни материали” разработката „Крупие”, без да знае дали някога те ще влязат в употреба. Но архивът на ДС е ценен, винаги е под ръка и винаги идва времето, той да бъде използван, както и става.
КГБ, със своя дългогодишен опит и големи възможности отдавна са хвърлили въдицата и Симеон се е хванал на нея. После както винаги, ще продължат внимателно да го обработват и готвят негласно, даже и без самият той да разбира, ще му помагат, най-вече с подходяща работа или с пари и ще чакат да дойде времето да го използват.
И времето за неговото използване действително идва.
След 1964 г. българският посланик във Франция Костадин Атанасов се завръща в България и става началник на българското разузнаване с чин генерал и доста години заема този важен пост, след което става заместник на всеизвестния генерал Мирчо Спасов, който тогава е в ЦК на БКП и отговаря за “Задграничните кадри“.


Койчо Белчев е богат български емигрант с няколко висши образования.
Най-дълго е живял в САЩ, където е развил успешен бизнес като собственик на втората по големина в Америка финансово-брокерска къща ”Хейдън Стоун”.
Белчев води аристократичен начин на живот и обича да урежда пищни тържества в скъпи хотели в чест на негови приятели.
Тържества е давал в чест на Симеон ІІ, за президента на Мексико Мигел Алеман, на външния министър на Финландия Ахти Кариялайнен, който по-късно става и м-р председател, както и на други високопоставени личности от световната аристокрация . Г-н Белчев споделя:
„През 1981 г. за Св. Валентин наех луксозен хотел в Швейцарските Алпи. Празникът беше в чест на моя приятел Кариялайнен, който дойде с дъщеря си и зет си. Оказа се, че дъщеря му Кукка Мария е женена за българина Атанас Тилев. На празника беше и Симеон с Маргарита. Бях останал с впечатление, че аз съм запознал Симеон с Атанас Тилев, но после видях, че те през цялото време си говорят в едно кюше. И си викам, откъде накъде Атанас Тилев – човекът на КГБ и ДС да си говори така потайно със Царя?”

На снимката Симеон, Тилев и руският престолонаследник, на един от приемите на Белчев.

През 1981 г. немският в-к „Велт ам Зонтаг” пише за Атанас Тилев, че е „живият микрофон на КГБ”.)
„Минаха години и в началото на прехода аз бях в България“.
„Разбирам, че Атанас Тилев е подарил на Царя 5 или 10 % от акциите на застрахователно дружество ”Витоша”, което притежава. И кой е директор на „Витоша”- ген.Бриго Аспарухов. От синдичката на Банка Земеделски кредит разбирам, че Тилев е откраднал 50 млн. долара и го заплашва отмъщение – разстрел или съд и затвор. Ген.Бриго Аспарухов го спасява, като го извежда нелегално от България. А след това унищожава и агентурното му дело – (агент ”Румянцев”), в което сигурно е имало и материали за Симеон. Значи Симеон – и той като Тилев е замесен с КГБ и ДС…. няма никакво съмнение“.
” Това е мнението на г-н Белчев.
Досието на Атанас Тилев, като секретен сътрудник на разузнаването в Държавна сигурност под псевдоним “Румянцев” е унищожено през 1993 г. Това става по заповед на Бриго Аспарухов, който по онова време директор на Националната разузнавателна служба.
През 2001 г. Аспарухов е обвинен по чл. 387, ал. З от НК за умишленото унищожаване на 5 тома по 300 страници агентурно досие на Тилев. Това е тежко престъпление, което се наказва с лишаване от свобода от 3 до 8 години.
През 2001 г. Софийската военноокръжна прокуратура внася обвинителен акт в Софийския военен съд с обвиняем Бриго Христофоров Аспарухов и е образувано наказателно дело от общ характер №196/2001 г.
Тъй като подсъдимият Аспарухов е избран на 17 юни 2001 г. за народен представител, съдът прекратява производството.
В обвинителния акт пише, че с унищожаването на досието на Тилев Аспарухов е целял “да набави за себе си имотна облага”. Преднамерено наивно обвинение за заблуда на обществото.
Става дума за следното: “за периода от 25 юни 1997 г. до м. март 2001 г. обвиняемият о.з. ген. Бриго Аспарухов от участието си в управителните органи на търговските дружества “Дару кар” ООД, застрахователно и презастрахователно дружество “Витоша” АД, “Лазурит-94” ООД и “Дару финанс” ЕООД е получил общо 1783,02 деноминирани лева, а дъщеря му Светла Бригова Аспарухова от назначаването є по трудов договор в “Лазурит-94” ООД през м. август 1998 г. до м. март 2001 г. 13 010 деноминирани лева”.
От унищожаването на 5-те тома от делото на банкера “са произлезли тежки последици за Националната Разузнавателна Служба, изразяващи се в намаляване на архивния фонд на службата от документи с поверителен характер и се е уронил престижът на държавната институция”, пише още в обвинителния акт.
Аспарухов е превишил властта си и е нарушил Постановление №61 на МС от 1991 г. за опазване на явната и поверителната документация в България, без да са изтекли задължителните срокове за съхранението му. Досието е трябвало да бъде пазено, докато Тилев навърши 75 години.
От тези мъгляви обвинения явно проличава намесата от най-висока инстанция и не без участието на всемогъщия КГБ. И всичко около Бриго Аспарухов се разминава, за разлика от предишния началник на ПГУ – ДС ген. Владимир Тодоров, който за унищожаване делото на дисидента Георги Марков, беше осъден и лежа в затвора.
Атанас Тилев, който в мътния преход на България развиваше успешен, но съмнителен бизнес, създавайки множество фирми като „Дару Кар“ и Банка Земеделски Кредит, Застрахователна компания „Витоша“ и др. изпадна в положение да бъде преследван от съда и трябваше с помощта на ген. Бриго Аспарухов бързо и нелегално да избяга. Напусна България и се укри във Виена, за да избегне българското правосъдие.
Благодарността към Бриго Аспарухов затова, че спаси двама агенти на българските и руски секретни служби – Атанас Тилев и Симеон Сакскобургготски беше голяма.
Освен парите от Тилев, той стана и народен представител, за да получи имунитет, а после и кандидат на БСП в изборите за кмет на София.
А Симеон, когато стана премиер искаше да направи Бриго Аспарухов съветник по въпросите на разузнаването и сигурността, но от НАТО бързо реагираха, предупредиха Симеон, че приемането на България в НАТО ще е под въпрос и той беше длъжен да оттегли кандидатерата на Аспарухов.
razuznavane.com/