Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2015 00:27 - Debunking the Genocide Myth„Развенчаване на мита за геноцида“- Пол Расиние
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 1100 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
„Развенчаване на мита за геноцида“ е основното заглавие на спомените на френския учител по литература Пол Расиние, който по време на нацистката окупация е помагал на евреи да избягат в Швейцария. Бил е заловен и хвърлен в концентрационните лагери Бухенвалд и Дора. След края на войната, когато вижда как измамата за някакъв „геноцид на евреите“ като „окончателно решение на еврейския въпрос“ се разраства и превръща в гигантска измама, пише книга с мемоари от своите четири и половина години в нацистките концлагери. Предстои да цитирам това произведение на почтената съвременна документалистика.                                                                                                                В Доклада на Фред Лойхтър, най-добрия американски специалист по газови камери за изпълнение на смъртни присъди, който като вещо лице по съдебно дело изследва всички съоръжения в Аушвиц, най-съвременните пещи в крематориумите могат да изгарят максимум 19 тела на денонощие! Стига да не прекъсвате процеса. Тоест – да не почиствате пещите и да не губите време за вкарване на телата!

Все в рамките на проучванията ми за моята спомената книга проверих в някогашния единствен крематориум – Софийския. Преди преустройствата той действаше с електрически пещи. Нямам представа дали има промяна и каква. Построен през седемдесетте от швейцарци, тогава му бяха необходими около 4 часа, за да не прави покойниците „а ла-англе“, да ме извинят всички!

Излиза, че в концентрационния лагер трябва да са работили най-малко… 631 пещи!

Ашколсун! Машаллах за холокостоманиаците – най-големите лъжци, които човечеството някога е срещало!
image                                                                                                 
Аушвиц започва да функционира като концентрационен трудов лагер през 1940 година с един крематориум, построен година по-късно. А след епидемиите от тиф и глада през есента на 1944 година достига до… 5 крематориума с общо 52 пещи. Но те са строени между 1941 и 1944 година и никога не са действали едновременно. Първите пещи се разпадали…

Фред Лойхтър заключи, че максимално възможният брой на кремираните в Аушвиц е бил 85 092 тела. След което ционистите опитаха да му издействат солидна присъда. Първо го съдиха в Бостън, Масачузетс. Провалиха се. Но му отнеха лиценза, оставиха го без работа и го обругаха така в медиите, че никой да не посмее да го наеме.

Успя да се добере до Великобритания, но го изхвърлиха от там. „Свобода“ и „равенство“! Хвърлиха го в германски затвор, в Манхайм. Не в ГДР, а в „свободната“ Федерална република, която днес е под командването на другарката Ангела Меркел – комсомолска активистка, печелила конкурс за отлично владеене на руски език!

Впрочем, австрийският инженер Гермар Рудолф, който също направи пълни проучвания, потвърди заключенията на Фред Лойхтър. А Дейвид Коул, евреин от Канада, засне изобличителен документален филм. След което ционистките гестаповци го пребиха до осакатяване и той млъкна. Но разполагам с филма му.

Да не говорим, че сегашната „газова камера“, която е туристическа… атракция, е построена от съветските войски след войната, товарищи лъжци.

Освен това върху поставената от Съюзниците – червеноармейците, британците и американците – паметна плоча пише, че „четири милиона души умряха“ в лагера „в ръцете на нацистките убийци между 1940 и 1945 година“.

image

Добре, да допуснем, че е вярно. Обаче през 1989 година тази мраморна плоча с издълбания в нея надпис беше подменена с медна. Върху нея е гравиран друг текст. Той гласи дословно следното:

„Нека завинаги това място, където нацистите избиха около един и половина милиона мъже, жени и деца, предимно евреи от различни европейски страни, бъде вик на отчаяние и предупреждение към човечеството.“
image
Но най-новите данни, намерили място в публикация от 2 февруари 2015 година, са коригирани още по-надолу:

„Около 1,1 милиона души, повечето европейски евреи, изчезнаха в Аушвиц-Биркенау, разработван от нацистите от 1940 година, докато беше освободен от съветските въоръжени сили на 27 януари 1945 г.“

Впрочем, на отминалите неотдавна „чествания“ – повтарям цитата: „чествания на 70-годишнината от освобождението на лагера“, както беше съобщено навсякъде в западните медии, освободителите не бяха поканени. Защото навярно Путин щеше да ги представлява. А в момента Океания е във война с Евразия. Извинете – САЩ не харесват Русия. Но всичко си е по Оруел. Така са им казали…

По-важно е друго. От първите години след войната до настоящия момент обявяваният навсякъде брой на „жертвите на холокоста“ продължава да бъде… 6 милиона! Никой не ги е намалил поне с тези два и половина милиона или по-точно с 2,9 милиона души, колкото са според паметните плочи. Поради каква причина?

Ако някой приеме метода на измамата, с който са въоръжени ционистите, може да повярва, че през Първата световна война българите наистина са „обезлюдявали цели окръзи, градове и села чрез масови убийства“.

image

Единият от моите дядовци е бил доброволец в тази война – кандидат-подофицер. Беше тих и скромен. Сигурен съм, че никога не е извършвал зверства. А вашите предци? Но тогавашните медии са настоявали за съвсем друго. На кого вярвате?

Намират се и по-големи идиоти от онова същество, което изговори невъзможните, несъстоятелните, изумително глупавите лъжи от екрана на БНТ. Родената в Полша и имигрирала в Нова Зеландия юдеизирана хазарка Кити Харт-Моксън също издаде „мемоари“. На страница 118 от „Завръщане в Аушвиц“ тя твърди:

„Като работеха пълно денонощие без да спират, четирите съоръжения заедно можеха да обработят около 18 000 тела на всеки двайсет и четири часа. Докато по същото време отворените шахти се справяха с още 8000.“

Любопитна подробност е, че германците уж били „масови убийци“, пък оставили Кити жива. Зарежете това. Тя помолила Хьослер – коменданта на Аушвиц, да премести нея и дъщеря й другаде, където работата била по-лека. И на 11 ноември 1944 г. този „злодей“ ги прехвърлил в Бреслау – Вроцлав. Там се трудели във фабриката на “Philips”. Някой да е осъдил холандската фирма за престъпления против човечеството?

Та според жреците на холокостиката нацистите горели трупове и в… ями?!

image

Това ще рече по 26 000 изгорени трупа на денонощие или по 182 000 седмично. И отново стигаме до рекорд – 6 000 000 за… 33 седмици! Простата аритметика показва, че „холокостът“ е продължил около осем месеца и половина. За такива като посочената авторка е писано в тяхната книга:

„По-добре оскъден от знание, но богобоязлив, нежели богат със знание, а престъпник на закона. Има хитрост изтънчена, но тя е беззаконна, има и който изопачава съд, за да произнесе присъда.“

Как се стигна до тези неимоверни изкривявания на истината? Преди всичко чрез използването на бившите лагерници. Французинът Пол Расиние бил учител по литература. Заради това, че оказвал помощ на евреи при прекосяването на границата с Швейцария, бил арестуван. Прекарал общо четири години и половина в нацистките концлагери Бухенвалд и Дора.

В края на Втората световна война той вече се опасявал от преувеличения. Записал е това в книгата си, озаглавена „Развенчаването на мита за геноцида, проучване на нацистките концентрационни лагери и на твърденията за изтребление на европейското еврейство“.Расиние разкрива:

„В навечерието на 1914 г. моят дядо, който още не бе асимилирал войната от 1870 г.,обичаше да разказва до безкрай за нея на баща ми, който се прозяваше от отегчение. В навечерието на 1939 г. баща ми още не беше приключил с разказите си за неговата война и всеки път, когато ни ги поднасяше, аз не можех да се отърва от мисълта, че Дю Геклен, докато израстваше сред нас, изпълнен с гордост от своя подвиг, с арбалета си, едва ли можеше да бъде по-абсурден. Такива са поколенията, противопоставящи се с техните идеи. Те си противостоят и в интересите си…

Във всеки случай онова, което дължим на старите военнослужещи от онази война, както и от последната е: Те разказваха за техните войни такива, каквито бяха. Почти всяка дума, независимо дали четете произведенията им или ги слушате да говорят, звънти от дълбоката истина или най-малкото е убедителна. Ала това не може да се каже за депортираните. Прогонените се завърнаха с омраза и гняв на езика и в техните писалки. Те не бяха уморени от войната, а по-скоро имаха брадва за точене и искаха мъст.

Нещо повече, тъй като страдаха от комплекс за малоценност – те бяха едва 30 000 сред население от 40 милиона, желанието им сътвори само една история на ужаса за публика, която винаги вдигаше врява във връзка с нещо по-сензационно. Те целяха с по-голяма сигурност да събудят съчувствие и почит. Възбуждащите измислици на един депортиран[97] изведнъж вдъхновяваха подобни разкази на други. Така те постепенно бяха увлечени от механизма на лъжите. Независимо, че в този процес някои от прокудените бяха мамени от други, повечето от тях съвсем съзнателно успяха да почернят картината. Още повече, че се стремяха да привлекат светлините на прожекторите.

Същото се беше случило с Одисей, който по време на своето пътешествие всеки ден прибавяше ново приключение към своята Одисея. Колкото да задоволи обществения вкус по онова време, толкова и за да оправдае дългото си отсъствие от погледа на своето семейство.

Но, ако Одисей успя при създаването на собствената си легенда и привличаше вниманието на историята върху нея в продължение на двайсет и пет века, няма да е преувеличено, ако кажем, че депортираните се провалиха в техния опит да сторят същото. За депортираните всичко беше чудесно през първите дни след освобождението.

Без да поеме риска да бъде квалифициран като „колаборационист“, човек не можеше да оспорва онова, което те имаха да казват. Макар да чувстваше, че трябва да го стори. Но бавно истината взе реванш. С течение на времето, с възстановяването на свободата на словото и с все по-нормализиращите се условия тя бе обляна в светлина. Например човек може да пише, като е сигурен, че изразява общото безпокойство и без да бъде неточен, че „далечните пътешественици могат да лъжат безнаказано“…

Чел съм много описания от депортирани и винаги съм изпитвал резерви или съм усещал принудата им.“

Расиние се надсмива над фантасмагориите за газовите камери, но не доживя да види развенчан и този некрофилски мит. Той оспорва броя на засегнатите от шоа – „катастрофата“. Освен това нито за миг не допуска и мисъл, че т. нар. холокост е изключително еврейска трагедия. Направо се изумява от невероятната лъжа за „шестте милиона евреи“, уж изфирясали през комините на крематориумите:

image

„Най-малко четири пети от тези 6 000 000 бяха съвсем живи и можеха да бъдат преброени в края на войната.“

Това са думи на човека, на забележителната личност Пол Расиние. Този, който заради благородството и широкото си сърце, понеже е помагал на евреи да избегнат лагерите, сам се озова зад телените мрежи. На същия този Бухенвалд, „люлян от болка люта“, както всяка година караха пионерите и комсомолците да пеят на 11 април пък и по други поводи. И за който се разказват страшните предания за умъртвяване с газ, изгаряния на трупове, с хиляди всеки ден…

There is no business like Shoah-business[Най точно: „Няма друг толкова печеливш бизнес, като бизнеса „шоа“. Д-р Норман Финкълстайн в интервю във връзка с прочутата си книга „Индустрията холокост: Отражения от експлоатирането на еврейските страдания“. На иврит „шоа“ означава „катастрофа“. За да внушат още по-голяма вина у другите народи, особено сред християнските, холокостоманиаците – главните акционери в бизнеса „шоа“, въведоха гръцката дума „холокост“, която означава „всесъжение“ – тоест – „пълно изгаряне“. (Вж “The 10 Cruelest Things Finkelstein Has Said… on Elie Wiesel” – (Victor Frkle, ‘Shoa Business.’ Interview with Norman Finkelstein)“ by Alan Dershowitz, “In the News”, Alan M. Dershowitz, Cambridge, MA, 21 August 2006 г., online: http://www.alandershowitz.com/news.php)]

Наистина, колко болен трябва да е един мозък, за да ражда такива черни химери, каквито никой друг, дори съчинителите на приказките за граф Дракула и Франкенщайн не са измисляли? Какво количество омраза следва да носи една душа, та да твори подобни ужасии? Да залива с тях другите народи и да ги поставя в унизителното положение на вечни виновници? Изобретена ли е толкова висока скала на неблагодарността, та да може да измери обидите, изсипали се в лицето на спасителя на евреи Пол Расиние приживе и след смъртта му?

През юли 1945 г. американският генерал Джордж Патън пише на жена си Беатрис от окупирана Германия:
image                                                                                                     
„Берлин ме натъжи. Унищожихме онова, което би било една добра раса и ще я заменим с монголски диваци.“…

На 31 август споделя с Беатрис: „Всички неща, които вестниците пишат за някакво побратимяване, са бош-лаф… Всички писания са дело на евреи, за да си отмъстят. В действителност германците са единствените свестни хора, останали в Европа… Предпочитам германците. Същото важи и за нашите братовчеди“ – иска да каже британците. В средата на септември той описва евреите като „по-долни от животни“…“

„С примери от еврейски източници по-рано разкрих“ – напомня британският журналист и писател Дъглас Рийд, – „с какви методи с течение на години евреите бяха „отделяни“ от масата жертви на Хитлер и от ден на ден техният брой се увеличава. (Хитлеровите книжни клади станаха „изгаряне на еврейска литература“; неговите концентрационни лагери, в които 90 на сто от затворниците бяха германци, се превърнаха в концентрационни лагери за евреи; едно военновременно съобщение за избиването на „150 000 белоруси, украинци и евреи в Киев“ беше променено на „150 000 евреи“. И така до безкрайност.)

Твърдението за „шестте милиона евреи“, което мина, без да бъдат разпитани подсъдимите,беше крайният продукт на този процес. През шестте години на войната германците, японците и италианците, като използваха всички смъртоносни средства, убиха 824 928 британски войници, бойци от Британската общност и американски военни, моряци от търговския флот и цивилни. Ако приемем, че в Европа германците унищожиха половината от тях, да речем, (според горното твърдение) излиза: пак там те са избили петнадесет пъти повече евреи. За да го сторят, щяха да се нуждаят от такова количество хора, оръжия, транспортни средства, охрана и материали, които биха им позволили многократно да победят във войната.

Нямаше да обръщаме внимание на това число, ако то не беше използвано, за да жигоса Втората световна война с клеймото „еврейска война“. И по този начин предвещава форма̀та на една трета война. Затова следва да бъде проучена тук.

Броят на изповядващите юдаизма, на юдеите или на евреите, живели през определен период, не може да бъде определен никога в историята, от древността до наши дни. Поради това броят на пострадалите в което и да е бедствие също не може да бъде установен. А съществуват още много причини, поради които не може да бъде фиксиран броят на еврейските жертви във Втората световна война.

Процесът на мистификация започва от „Битие“и продължава в цялата Тора (седемдесетте души, отведени от Яков в Египет, например, очевидно са се умножили до два или три милиона в рамките на 150 години). Във всички епохи се появяват големи, а понякога дори огромни вариации в „оценките“. А само оценки са възможни, тъй като настоящият термин „евреи“ е юридически неопределим и статистически хлъзгав.“

Известно ли ви е, какво е правил приятелят на евреите Расиние в нацисткия концлагер Бухенвалд? Работил е в подземен завод за ракети. Трудил се е принудително, дълго и тежко. Да, така е. Същото е било занятието и на повечето евреи там. Останалите били в управата, в охраната и т.н. – все известни неща. За кой ли път обръщам вниманието ви: Толкова ненормални ли били нацистите и ръководството им, та да похабяват дефицитната работна ръка, като я изтребват? Като за целта ангажират още трудова сила? Не го допускам дори и за миг.

image

Разбира се понякога затворниците се сблъсквали и с безсмислено насилие, няма спор. Шарен свят, хора всякакви. Ако попитате някой от нашите политзатворници след 9 септември 1944 г. и той е достатъчно почтен, ще признае, че в лагерите на комунизма освен садисти е имало и що-годе човечни милиционери. При това сравнете мащабите.

Тоталитарната върхушка на една страдаща от безработица страна, каквато беше България през петдесетте години, можеше да си позволи „лукса“ да ликвидира няколко десетки хиляди потенциални „трудещи се“. Другата тоталитарна власт, на обградена, застрашена от унищожение държава, изпитваща остра нужда от работници, каквато е била Германия през Втората световна война, едва ли. Освен ако не е целяла нещо съвсем различно. В последното съм убеден, но в цената му – никак.



Пък и ционистите, които хвърлили съплеменниците си на кладата пред олтара на своя нов идол – еврейската държава в Палестина, в никакъв случай не били чак такива садисти. Те знаели, че доста от техните ще отидат мърцина, но едва ли правели траурните си изчисления в милиони. Макар – знае ли човек?



Например пред участниците в Двадесетия ционистки конгрес, проведен през август 1937 г. в Цюрих, главният им шеф, тогавашният президент на Световната ционистка организация, а сетне пръв президент на Израел, д-р Хаим Вайцман, преразказал своето изявление пред британската комисия за надзор на Палестина, оглавявана от херцог Пийл:

„Заявих пред Британската кралска комисия, че… надеждата на шестте милиона европейски евреи бяха съсредоточени в имиграцията. Попитах: „Можете ли да отведете шест милиона евреи в Палестина?“ Сам отговорих: „Не.“…

Възрастните ще умрат… Те са „прах“, икономическа и морална пепел в един жесток свят…“

image

Не коментирам откъде още през 1937 година е знаел всичко, което все още предстояло?…

Подобно пренебрежително отношение към т. нар. обикновени хора е характерно, даже – типично, за юдейския елит. С него се е сблъскал Сам Божия пратеник Исус Христос.

„Където и да се извършва еврейската молитва, каквато я познаваме“ – обяснява един от тях, писателят Роджър Каменез, – „тя се е развила от жертвоприношението на животни… Ако молитвата е по-задълбочен начин за богопочитание от пренасянето на животински жертви, защо началото на „Левит“ дава толкова обстойни наставления за източването на кръвта и изгарянето на агнетата?“

Отговора дава „великият Маймонид“. Според него това било така, защото „Господ се показа като милостив учител“… Той разбирал точната степен на развитие на своите ученици, „робите, освободени от робството“. Легенда, нямаща нищо общо с историческата истина.

И сега обърнете внимание – пак другите са виновни. Те, евреите, приравнили почитанието си към Бога с онова, което били виждали в египетските храмове – а именно – жертвоприношения на животни. Бившите роби все още „не били готови за устната молитва в синагогата“.

Нахманид заявява:

„Маймонид, ти грешиш“!… Според мистик като испанския кабалист от тринайсти век Нахманид, „животинското жертвоприношение е по-висша форма“. Молитвата е само една евтина съвременна форма… Той не възприемал коленето на агнета като една от мръсните работи, които вършим.“
image
Ционистите достигнаха най-висшата форма на преклонение пред Йехова – жертвоприношението на хора. Започнаха от чуждите, не подминаха крале и царе, за да стигнат до своите. Според Емил Факенхейм основното бреме на холокоста понесли не евреите атеисти; не богатите, а най-религиозните и най-правоверните юдеи в Европа.Забележете как коментира това становище Артър Катц:

„Но като класа тези хора били преки потомци на фарисеите, които представлявали най-яростната опозиция на самия Господ, а по късно и на Апостолската църква, свидетелка на Неговото Възкресение.“

Те станаха най-богоугодното изкупление. Как иначе, щом то им донесе мечтата, завещана от Майер Амшел Бауер – първия Ротшилд: държава в „светите земи“. До нейните библейски граници следовниците на нявгашните фарисеи – ционските мъдреци, стигнаха отново посредством жертви – малко свои, повече „семитски“ – сиреч на „палестински араби“, най-преките генни наследници на античните юдеи. И все под закрилата на новото си божество, което подобно на „Златния телец“ сами създадоха, основното министерство на световното правителство – Организацията на обединените нации.

Впрочем, когато съставителите на т. нар. Стар завет изфабрикували „израелтяните“, вложили в техния характер егоистичното вглъбяване единствено в самите тях. В библейските разкази те безмилостно изтребвали другите стари народи. Липсвали им сетива за страданията на останалите:

„Бог им даде дух на безчувствие, очи да не виждат и уши – да не чуват, дори до ден днешен.“

Само че талмудистите надминаха всички очаквания и превърнаха една трагедия в нова приказка за „Али Баба и четиридесетте разбойници“. Като съвременни и зли заместители на вълшебния герой, те успяха да отворят пещерата със съкровищата на света и взеха да пълнят джобовете си без насита. По недостоен начин злоупотребяват и с „оцелелите“.
image
Някога едва 200 000 бяха обявени за такива. Както казва д-р Норман Финкълстайн, евреин, когото заради това че изнася истината лишиха от професорско място, сред тях бяха и „стоте хиляди полски евреи, които намериха убежище в Съветския съюз след нацистката инвазия в Полша“.

Страшни приказки за малоумни и за отказали се да мислят

Канадският журналист, евреинът Реймънд Артър Дейвис, заявява в своята книга „Одисея през ада“, че Съветската армия има основната заслуга за спасяване живота на евреите по време на Втората световна война. Той величае „военните постижения на съветските евреи“ като партизани и като войници, на фронта и в тила. В Дейвисовата „Одисея“ четем разказа на „шефа“ на Еврейския антифашистки комитет в СССР, товарищ Шачно Епщейн, който казал на автора, че като евакуирал юдеите и посредством други мерки, Съветският съюз е спасил живота на поне 3 500 000 европейски евреи.
image
Дейвид Хогън проучва Епщейновото твърдение и се учудва:

„Между другото това би затруднило прекалено много нацистите, за да успеят да сложат ръка върху 6 000 000 евреи, които да изтребят.“

Изданието на немски език на книгата на Уолтър Занинг „Унищожаването на европейското еврейство“ е забранено в Германия. Защото вади на показ твърде нелицеприятни данни, които сриват фундаментите на религията на „холокоста“. Авторът е поместил 24 таблици, чрез които нагледно разобличава лъжите на талмудистите. Той доказва с факти, че още преди разгара на Втората световна война не по-малко от 2 200 000 евреи напуснали Европа.

Така, по времето на кулминацията на германската окупация – юни 1941 г., контролираните от нацистите територии били населени едва от 2 847 000 евреи. Което изключва сказанието за шестте милиона. А по данни на Международната организация на червения кръст след края на кръвопролитията 3 375 000 евреи подали молби за репарации! В това число били включени мнозина от имигрантите.

Авторът удря чертата и разяснява, че точният език на числата сочи: Истинският брой на загиналите в концентрационните лагери евреи е между 150 000 и 300 000. Проучването на Занинг стига до извода, че най-големите еврейски загуби през тази страшна война били в редиците на Червената армия и в Сталиновата лагерна империя в Сибир, където болшевиките депортирали доста юдеи още преди германците да завземат Източна Белорусия, Украйна и Западна Русия.

image

„Унищожаването на европейското еврейство“ разкрива една неподозирана картина на т. нар. „еврейски народ“ след войната. В количествено отношение неговите жертви не изглеждали тъй големи, сравнени с много други. От шестнайсетте милиона юдеи на Стария континент преди войната останали 14,7 милиона. Като относителен дял не били малки – 8,12 на сто. По този показател те почти доближавали загубите на двете главни воюващи страни – СССР и Германия.

Подробният анализ на Уолтър Занинг проследява движението на еврейското население през ХХ век. То показва, че в най-лошия случай около 750 000 души могат да се смятат за изгубени през Втората световна война. Останалите посрещнали финала на битките живи и здрави. Следите им водели към Израел и Западното полукълбо.

Научните методи, приложени от автора, точното боравене с първичната информация, надеждността на нейните източници и обективния дух на цялостното изложение, направиха тази книга твърде опасна за жреците на холокоста. Като видяха, че не разполагат с ефикасно оръжие за борба с нея, те просто я скриха. Историците от истаблишмънта – на самозвания елит, се правят, че тя изобщо не е издавана. Което я превръща в още по-ценно средство по пътя към истината.

Статистически справочници показват данни за еврейското население в Европа от 1921 до 2000 година. (Вижте илюстрацията.) Нека хвърлим поглед върху числата, които дължим на д-р Н. С. Линфийлд от Бюрото за еврейски обществени изследвания в Ню Йорк.

image

Общо по целия свят тогава живеели 15 500 000 евреи. Почти същото съобщава и американското издание „Световният алманах и книга на фактите“ от 1938 година, в навечерието на Втората световна война: 15 748 091 евреи по света, от които 240 000 в Германия. Две лета по-късно – през 1940-а – 15 319 359! Според същия източник след края на кръвопролитията те били пак почти толкова, даже повече – 15 713 638! В някои документи дори се среща по-голямо увеличение – с около милион.

Само кръгъл идиот ще опита да ме убеди, че са се размножавали „като зайци“, както наскоро недотам изящно се изрази папа Франциск.Да загърбим другите континенти и да се взрем в броя на евреите, които са населявали Европа.

Какво по-голямо доказателство за измамата „холокост“ от признанието на един от най-високопоставените световни маниаци на новата религия. Допреди десетилетие авторът на романа „Нощ“, удостоен с Нобелова награда за литература, се казваше Илай Уизъл. Оттогава се върна към немското произношение на името си – Ели Визел. Понеже заради лъжите му го майтапеха, наричайки го “Wiesel the weasel”. Което се произнася „Уийзъл дъ уизъл“ и означава „Уизъл невестулката“.
image
Ели и баща му били затворници в концентрационния лагер Аушвиц. В средата на януари 1945 г. младият Визел навехнал крака си. Настанили го в лечебницата. Докторът бил достатъчно благороден и пускал неговия баща да влиза, когато пожелае. Това – в „най-ужасния лагер на смъртта“?! Защо никой не пита, какво са преживели тукашните затворници на юдео-комунизма?

Една вечер комендантът събрал лагерниците и обявил, че руснаците наближават. Затова лагерът ще се евакуира. Разпоредил какво трябвало да предприеме всеки заключен.

image

Докторът, който лекувал крака на Ели Визел, обяснил:

„Утре, точно след залеза, лагерът ще започне да се изтегля. Блок след блок. Болните могат да останат в лазарета. Те няма да бъдат евакуирани.“

Двамата Визел прекарали безсънна нощ. Накрая решили, да се евакуират!

„Взех решение да придружа баща ми, където и да отидеше.

– Е, татко, какво ще правим?

Той седеше умълчан.

– Нека се евакуираме с останалите – рекох аз.

Той не отговори. Беше се втренчил в моя крак.

– Мислиш ли, че ще можеш да ходиш?

– Да, така ми се струва.

– Да се надяваме, че няма да съжаляваме, Елиезер.“

И двамата се евакуирали с нацистите, вместо да останат и да бъдат освободени от Съветите?!

image

Моля, обяснете ми, кой ненормалник би предпочел да тръгне с палачите си? Значи има нещо гнило, не мислите ли? Изглежда нацистите не били такива убийци, каквито Ели Визел и ционистката банда ги изкарва.

Ползвам по-ново издание. То е допълнено. След многото упреци към автора, в него се споменава за някакви опасения, че германците можели да взривят лагера. Нищо такова не станало.

„След войната узнах съдбата на онези, които бяха останали в лечебницата“ – разказва Ели Визел. – „Те били – съвсем просто – освободени от руснаците два дни след евакуацията.“

Мислете. Съобразете още нещо. Обикновено забъркват обвинения към германците, пълни с лъжи. Видите ли, не били оставили архив. Което не е вярно.

Съветите го намерили и прибрали. През 1988-1989 година Михаил Горбачов го разсекрети за кратко. Така истината лъсна – по-малко от 300 000 починали и загинали в Аушвиц. От тях – около 74 000 евреи. Не твърдя, че е малко. Опазил ме Бог. Но сравнявайте.

След тази акция на Горби подмениха паметната плоча. Макар тя отново да преувеличава. А вие си представете, дали ако нацистите са били толкова гузни и действително са се страхували, че някой може да разкрие „престъпленията“ им, не биха взривили лагера? Да не говорим за архива, чието отваряне беше в основата на свалянето на Горбачов.

image

Не отричам мъките на доста евреи през Втората световна война. Искам да кажа само, че всичко около „шоа“ е неимоверно преувеличено. Никога под нацистка власт не са живеели едновременно повече от 3,5 милиона евреи. Нали не вярвате, че са били „изтребени до крак“?                                                                                                                     diagnosa.net/                   



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 7093558
Постинги: 4190
Коментари: 1127
Гласове: 1565
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930