Блогът на budha2 :: Изолирана Русия е Русия

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.02.2015 17:43 - Изолирана Русия е Русия – втора ръка

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1224 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 09.02.2015 23:17

Само престарелият Евгений Примаков се осмели да критикува открито Путин. И вече го спрягат за нов управник

Руските олигарси дадоха да се разбере, че не са доволни от свещената война на Путин срещу Украйна и Запада, която им струва четвърт от тяхното богатство. Путин не се впечатли. Той знае, че може да унищожи всеки от тях, защото под контрола му са всички силови структури. Но оправдана ли е тази увереност на Путин?

Селекторатът

Изтъкнатият политолог Брус Буено де Мескита въведе понятието „селекторат“. Той пише, че в политическите системи – както тоталитарните, така и демократичните, има групи, които „избират“ ръководството на страната. Селекторатът може да бъде широк като например в САЩ, където милиони хора пускат бюлетини на президентските избори. А може да бъде и тесен като в Китай, където вътрешна група от партийни чиновници избира новите лидери на комунистическата партия при закрити врати.

Да заменят Борис Елцин с Владимир Путин решиха самият Елцин, семейството му и олигарсите, приближени до него. За своите 15 години управление Путин, изглежда, задоволяваше руския сенчест селекторат – поне досега. Заглавието на шокиращата биографична книга за Путин на Карън Дауиша – „Клептокрацията на Путин: Кой притежава Русия?“, показва, че руският селекторат не е само Путин. Той притежава Русия заедно с висши правителствени чиновници и олигарси, най-вече от най-близкото си обкръжение. И всичко това започна още в дните му на заместник-кмет на Санкт Петербург.

Завръщане към кремълологията

Ние, които наблюдаваме Русия, неохотно се върнахме към кремълологията. Ние трябва внимателно да проучим намеците и трудно уловимите признаци кой в Русия е на върха и кой се е сринал. Ние дори не знаем кой влиза в руския селекторат и как работи той. В Русия има подобие на избори, но избирателите трябва да избират между кандидати, които властите разрешават да бъдат регистрирани. Можем да предполагаме, че селекторатът е разделен между групи от бизнес олигарси и представители на така наречените силови министерства. А дали разделителната линия на селектората минава между служилите в КГБ и тези, които нямат кагебистко минало? Това са тайните, които крие путинска Русия и които новото поколение кремълолози трябва да разгадава.

За разлика от съветския си предшественик, руският селекторат няма нужда да се придържа сляпо към „единната партийна линия“. В Русия се чуват различни гласове. Някои са силни, но повечето са заглушени. Изпадналите в немилост либерали могат да изразяват мнението си в социалните мрежи и на научни конференции, но всички знаят, че те отдавна вече не са част от селектората. Икономическите съветници на Путин като например бившия финансов министър Алексей Кудрин могат да критикуват икономическата политика на Путин на такива известни събития като форума в Давос. Ние не знаем ще бъдат ли те изключени след такава критика от селектората, но някои си изказват въпреки това мнението.

Да критикуваш икономическата политика е едно, но съвсем друго е, когато правителственият елит не се съгласява с основните принципи на политиката на Путин. Когато това се случва, то заслужава сериозно внимание.

Пробивът – речта на Примаков

На 13 януари 85-годишният Евгений Примаков произнесе реч пред елитния „Миркурий-клуб“ (чийто президент е) в Москва. Примаков работеше в Министерския съвет при Горбачов и бе уважаван министър на външните работи, а също така оглавяваше организация, станала приемник на КГБ при Елцин. Той бе и министър-председател на Русия пред 1998-1999 г., когато икономиката на страната отново започна да бележи ръст. Речта му не приличаше на допустимия брътвеж на либерал по интернет телевизия. Примаков е уважавана фигура сред консервативния управляващ елит. Той се обръщаше към такива като самия него и не бе доволен от начина, по който Владимир Путин управлява Русия.

Евгений Примаков единствен от елита открито разкритикува Путин.

Речта на Примаков стана много популярна в Русия, но в западната преса почти никой не й обърна необходимото внимание. Забележителното е, че руската преса пренебрегна речта, но не забрани публикуването й. Тя бе препечатана в Russia Beyond the Headlines („Русия отвъд заглавията“) – редовно издавано специално приложение към в. „Ню Йорк таймс“, под провокативното заглавие „Пътят на Русия не може да бъде този на самоизолацията“. В информационния бюлетин на клуб „Валдай“ от 19 януари също бе публикувана речта на Примаков. (Клуб „Валдай“ бе създаден от Путин за провеждане на редовни срещи с подкрепящи го чуждестранни бизнесмени и политически лидери.)

Публикуването на речта на Примаков ми подсказва, че някои влиятелни представители на руския елит искат посланието му да бъде чуто и че Путин не предприема спешни мерки, за да я забрани. Путин, изглежда, разрешава на колегите си, които не са съгласни с него, малко да го критикуват.

Руската преса и интернет правилно характеризират речта на Примаков като призив на бюрократичната и олигархичната класи към Путин да промени курса. Появиха се дори намеци, че не би било зле, ако Русия се управлява от съвместно правителство „Путин-Примаков“.

В речта си Примаков внимаваше да не предизвика директно Путин. По-голямата част от нея бе посветена на скучни реформи по децентрализацията, но между редовете имаше критика – понякога остра, към външната и вътрешната политики на Путин. Речта на Примаков имаше 12 момента:

1. Въпреки обещанията за диверсификация на икономиката, основана на енергоресурсите, не бе постигнат никакъв напредък в намаляването на зависимостта от петрола и газа, макар Русия да имаше на разположение четвърт век за намирането на решение. (Той не каза, че 15 от тези 25 „загубени“ години Русия се намираше под властта на Путин.)

2. Руската икономика може да се развива само за сметка на децентрализацията, при която регионалните и общинските власти ще могат сами да вземат решения за разпределението на наличните бюджетни ресурси. Примаков завоалирано разкритикува концепцията на Путин за вертикала на властта, с помощта на който Кремъл контролира абсолютно всичко за сметка на регионалните власти.

3. Русия трябва да се откаже от политиката на „самоизолация“, която вреди на нейната икономика. Примаков смята, че санкциите няма да бъдат отменени скоро и цената на петрола ще остане ниска заради случващото се в САЩ и ОПЕК. Изолирана Русия е Русия от втора ръка, въпреки твърденията на Путин за икономическия успех благодарение на самодостатъчността.

4. Русия (Путин) трябва да направи пауза в своите грандиозни проекти за сондирането в Арктика. Скъпо струващото разузнаване на арктическите петролно-газови залежи вече няма смисъл в икономически план, когато световните цени на енергоносителите са толкова ниски. Вместо това Русия трябва да продължи да добива енергоресурси на сушата в Източен Сибир.

5. Грандиозните планове за развитието на инфраструктурата, например строителството на мост, свързващ Русия с Крим, не се основаваха на конкретни правителствени решения (б.р. строителството бе дадено на най-близките олигарси до Путин – братя Ротенберг) Примаков отбелязва, че разговорите за възраждането на инфраструктурата са празна работа. Това са „просто думи за телевизионно шоу“.

6. Народът не подкрепя „уличната опозиция“ в Русия и тя не заплашва никого. Но политическата „турбуленция“ може да доведе до влошаване на ситуацията за по-голямата част от населението и ще попречи на реализирането на толкова необходимите реформи в регионите.

7. В интерес на Русия е Югоизточна Украйна да остане част от тази страна. Но това не означава, че Русия не трябва да подкрепя сепаратистите, които искат да получат от украинското правителство специален статут. (Ние не знаем позицията на Примаков по въпроса дали въстаналите региони трябва да получат правото на вето, за да блокират политическите решения на Киев, за което Путин настоява.)

8. Не трябва да се правят абсолютно никакви отстъпки, че Крим е част от Русия.Крим не е предмет на преговори.

9. Макар условията на Минското споразумение да се нарушават, Русия не може да праща редовна армия в Украйна. Ако го направи, това ще позволи на САЩ да доминират в Европа през следващото столетие. (Примаков не споменава, че Путин вече изпрати редовна армия, за да спаси сепаратистките сили през август миналата година, и сега я използва за новото настъпление в Източна Украйна.!

10. Русия не може да пренасочи своята икономика на изток. Защото Русия може просто да се превърне в обикновен доставчик на суровини за Китай.

11. Русия трябва да бъде отворена за сътрудничество с НАТО и САЩ в борбата със заплахите за човечеството като тероризма, търговията с наркотици и разрастващите се конфликти. Без това международно сътрудничество „нашата страна ще престане да бъде велика сила“. (Примаков, изглежда, предупреждава Путин да не превръща Русия в рискова държава).

12. Ако Русия не прекрати самоизолацията си, тя няма да може да играе една от главните роли сред страните, които са готови да сътрудничат с нея и да се съобразяват с нейните интереси.

Йосиф Сталин се е гордеел, че е могъл да избива не само своите врагове, но и приятели. Като игнорира призива на Примаков за по-умерен курс, Путин вероятно се учи от стария майстор. Путин жертва икономическите интереси на старите си приятели, които благодарение на него натрупаха огромни богатства. Санкциите, падането на цените на петрола и крахът на рублата вече лишиха първите 21 по богатство руснаци от 61 милиарда долара, или една четвърт от състоянието им. Путин реши да игнорира икономическите интереси на приятелите си. Казват, че вместо това той се вслушва в мнението само на една малка група твърдолинейни офицери от службите за сигурност, които изцяло подкрепят агресивната му политика. Всички те споделят мнението на КГБ, че войната за Новорусия е свещена война и че Западът е смъртен враг.

Сталин избивал не само враговете си, но и своите приятели.

Коментарите на Примаков според мнението на един уважаван московски политолог свидетелстват за „много високото равнище на безпокойство сред достатъчно широк кръг хора… във висшите ешелони, които опитват да се предпазят от загуби. Те критикуват Путин, но не могат да го предизвикат, защото той лесно може да ги смачка“.

Примаков вероятно е готов да бъде първият критик на Путин, защото на 85-годишна възраст той вече не е заплаха за Путин. Но защо Путин толкова спокойно се отнася към подоба критика на основната си политика? В края на краищата, в ръцете на първите 21 по богатство руснаци, както и преди, се намират почти 200 милиарда долара. Нима това не им дава достатъчно сили, за да заплашват Путин?

Отговорът най-вероятно е „не“. За 15 години на длъжността президент Путин се погрижи най-близките му съюзници да контролират така наречените силови министерства – отбраната, разузнаването, полицията, съда и прокуратурата. Кремълският елит знае, че Путин може да ги арестува по всяко време. Той може да ги заплашва със затвор, който те могат да избегнат, ако имат късмет, като му върнат активите си. Кремълските олигарси знаят, че един от тях – милиардерът Владимир Евтушенков, трябваше да се откаже от петролната си компания, за да отърве затвора. Те разбират, че могат да се окажат на мястото на Евташенков.

21 първенци при Путин и Сталин

Ето какво излиза – 21 олигарси, контролиращи значителна част от богатствата на Русия, в действителност са безпомощни пред диктатора, който може да им отнеме състоянието по всяко време.

При Сталин 21 партийни ръководители са се оказали в подобна ситуация. Само че Сталин е заплашвал да ги убие, а не просто да им отнеме собствеността. Сталин е играел тази игра толкова майсторски, че ръководството на партията не се е обединявало с цел да го убие, въпреки че той е заплашвал техния живот. Путин играе същата игра с наплашените от него олигарси, като взема за заложник тяхното богатство. Ще има ли той хватката на Сталин? Може ли да се окаже, че руският елит вече се е уморил от Путин и иска да спаси кожата си? Те поне успяха да намерят 85-годишен член на този елит, който е готов да изкаже мнението си.

Автор: Пол Родерик Грегър trophyplus.org/

Нагоре