Постинг
28.06.2015 22:48 -
Следите винаги остават
Няма нищо тайно, което не ще бъде разсекретено, и скрито, което не ще бъде разкрито[„Свето Евангелие от Матей“, гл. 10, ст. 26.]
Всичко е така, както е било през последните два века и половина.
„… Много от финансовите и промишлените фигури от Втората световна война и някои членове на правителствата обслужваха каузата на парите преди тази на патриотизма. Докато подпомагаха военните усилия на Съединените щати, те същевременно помагаха и на тези на нацистка Германия…
Като тежък шок ни дойде да научим, че преди и след Пърл Харбър лидерите на някои от най-големите американски корпорации бяха в един отбор с нацистките корпорации, включително с “I.G. Farben”, гигантския нацистки индустриален тръст, който създаде Аушвиц. Тези лидери взаимодействаха помежду си чрез едно сдружение, което аз нарекох Братството. Всеки от тези бизнес-лидери беше свързан с останалите чрез взаимно преплетени управителни тела или финансови източници. Интернационално всички бяха представлявани от “National City Bank” или от “Chase National Bank”, но и от нацистките юристи Герхард Вестрик и д-р Хенрих Алберт. Те до един имаха връзки с главния икономист на нацистите Емил Пул от Хитлеровата “Reichsbank” и с Банката за интернационални разплащания.
Магнатите бяха свързани и с една идеология: Идеологията „Бизнес, както обикновено“. Мотивирани от еднакви реакционни идеи, членовете на Братството търсеха общо бъдеще във фашисткото господство, независимо от това кой световен лидер трябваше да реализира тази амбиция.
Неколцина от членовете не само диреха продължаване на съюза им по интереси по време на самата Втора световна война, а подкрепяха идеята за договорен мир с Германия, който би попречил на реорганизацията на Европа в либерална насока. Тя трябваше да остане полицейска държава, която да постави Братството в положение да притежава финансова, промишлена и политическа автономия. Когато стана ясно, че Германия губи войната, бизнесмените видимо станаха „по-лоялни“.
Но сетне, когато войната свърши, оцелелите нахлуха в Германия, защитиха своите активи, възстановиха приятелствата си с нацистите на високи постове, помогнаха за разпалването на Студената война и осигуриха перманентното бъдеще на Братството.
До ден днешен преобладаващото мнозинство от американците изобщо не подозират за съществуването на Братството. Правителството потули всичко по време и даже (непростимо) след войната. Какво щеше да стане, ако милиони американци и британци, борещи се за оцеляване в купонната система и опашките пред бензиностанциите, бяха узнали, че през 1942 г. управителите на “Standard Oil of New Jersey” доставиха с кораби на врага горива през неутрална Швейцария? И че врагът използваше горивата на Съюзниците?
Да предположим, че обществеността беше открила, че след Пърл Харбър, в окупирания от нацистите Париж, “Chase Bank” печелеше милиони долари, като въртеше петролен бизнес с врага при пълната яснота за това в централата в Манхатън? Или че камионите “Ford” бяха специално изработени за германските окупационни войски във Франция с разрешението на Диърборн, щата Мичиган.
Или че по време на войната полковник Состънъс Бен, главата на интернационалния американски телефонен конгломерат IT&T, излетя от Ню Йорк през Мадрид за Берн, за да помогне за подобряването на Хитлеровите комуникационни системи и да усъвършенства роботизираните бомби, които разрушиха Лондон?
Или че IT&T разработи самолетите “Focke-Wulf”, които хвърляха бомби над британските и американските войски?
Или че толкова важните машинни лагери бяха доставяни на клиенти в Латинска Америка, свързани с нацистите. В рамките на тайно споразумение на заместник-председателя на Съвета за военновременно производство на САЩ в съдружие с братовчед на Гьоринг във Филаделфия. И то във време, когато американските въоръжени сили страдаха от отчайващ недостиг от тези продукти.
Или, когато разберат, че Вашингтон знаеше за тези уговорки и спогодби. И или ги санкционираше, или умишлено ги пренебрегваше?“
Да беше жив авторът, щях да му река: Нищо нямаше да се случи.
Всичко е като в стария съветски виц, когато един взел да разказва, какво станало във влака на път от Ленинград за Киев. След като възбудил любопитството на слушателите в купето, млъкнал. Един от пътниците не издържал и попитал, какво все пак се е случило във влака на път от Ленинград за Киев? Разказвачът, сякаш ни лук ял, ни лук мирисал, отговорил:
„Същото, каквото във влака от Киев за Ленинград.“
Сиреч – нищо. Искам да кажа, че както днес нещата не се променят, така щяха да останат, и ако „обществеността“ беше узнала за цялата невероятна, фантастична мръсотия по време на войната. Макар почтени и осведомени наблюдатели и коментатори да разясняват на същата „общественост“, че и сега е така:
„Американците са на страната на „терористи“ като Ал-Нусра. И това не е конспиративна теория.“
Робърт Фиск, кореспондентът на излизащия в Лондон всекидневник “The Independent”, собственост на един от любимите на британските власти съветски олигарси Александър Лебедев, член на КПСС и офицер от КГБ, коментира:
„Казват на арабите, че западните сили заговорничеха за избухването на революциите в Близкия изток от 2011 г., за да предизвикат нестабилност и гражданска война в арабския свят. Американците планираха бунта срещу Ассад и преврата против Мубарак – първото, за да избавят Израел от един от неговите най-могъщи съседи, а намерението на второто беше да доведе Мюсюлманското братство на власт и да „намали величието на Египет“. Египетските активисти, които протестираха против бруталността на победителите в преврата – армията – са обвинени, че са взимали пари от западни разузнавателни служби, за да реализират по-нататък техните цели. Даже бригадният генерал-президент Ал-Сиси вярва в това. Алжирците все още настояват, че French Deuxiиme Bureau (една институция, която престана да съществува през 1940 г.) е днешният кукловод, който стои зад алжирските политически движения.
И аз се присъединих, струва ми се, към средностатистическия читател на “The Independent” в отговора на тази стара щуротия, със следния велик английски израз: „Какъв голям товар от глупости!“ Но почакайте.
Когато преди няколко дни бях в Сирия, неколкократно чух, че иранците, които дадоха жертви в защита на режима на Ассад, се стискат, когато се стигне до икономическа помощ. Мой източник в Дамаск ми каза, че те искат гаранции във вид на недвижима собственост за всеки разход, предназначен за сирийската войска. Не знам дали е вярно. Но само погледнете последните сметки на крайно неуважавания специален пратеник на ООН Стафан де Мистура, който сега обявява, че Иран харчи почти 4 милиарда долара годишно за сирийския режим – като изключва, между другото, издръжката на иранския военен персонал, на Хизбула и на иракските шиите, сражаващи се за Сирия – число, надхвърлено само от „джентълмена“ в „Института за мир на САЩ“, който представя сумата близка до 13 милиарда.
И се предполага, че всички тези пари идват от страна, чиято икономика е била съсипана от санкции? Даже на най-тегавия ум няма да отнеме много, за да схване, че ако Иран все още възнамерява да разработи ядрени оръжия – според израелския рефрен – и има толкова много пари, с които да се фука пред своите съюзници, тогава той остава далеч по-голяма заплаха за Израел и за сунитите, отколкото са Ал-Нусра или Ислямска държава, или всяка друга ексцентрична ислямистка издънка в региона. Вместо това, днес катарците официално се включват в кампанията за „прочистване“ на Ал-Нусра от убийците от Ал-Кайда. Разбира се, конспиративна теория.“
Да спрем за малко. Нали всички американски политици – от президента, през конгресмените и сенаторите, до кандидатите за наематели на Белия дом, се кълнат, че трябва да защитават Израел? Редовните читатели са наясно, защо е така. От години Бенямин Нетаняху не е престанал да квичи като кашерно прасе, което се готвят да заколят за Рош а Шана, че Иран заплашва еврейската държава с ядрено оръжие. Даже стана за кашмер на света, когато от трибуната на ООН показа онази рисунка с бомбата от ХVІІІ век!
Обаче американците са на път да сключат споразумение с „най-големия враг“ на своя „най-голям съюзник“ не просто в региона, а въобще!…
Quale tibi? What do you think? Que pensez-vous? Cosa pensi? Как вам кажется? Как ви се струва? Следите винаги остават
Naturalis et sapiens? Natural and wise? Naturel et sage? Naturale e saggio? Естественно и мудро? Естествено и мъдро?
„Помислете отново“ – препоръчва по-нататък Робърт Фиск. – „Прочетете думите на катарския външен министър Халед ал-Атия в интервю за “Le Monde” от миналия месец. „Ние съвсем ясно сме против всякакъв екстремизъм“ – заяви той, – „но освен Daesh (ИДИЛ), всички тези групировки се сражават за свалянето на режима (на Ассад). Умерените не могат да кажат на фронта Нусра… „Няма да действаме заедно с вас“. Трябва да наблюдавате ситуацията и да бъдете реалисти.“
С други думи, единствената цел на Ал-Нусра е да унищожи режима на Ассад. Ergo, групировката е на същата страна, на която са и „умерените“, и заслужава еднаква военна помощ. Ако „умерените“ не са в състояние да рекат на Ал-Нусра „Не можем да действаме заедно с вас“, тогава как САЩ биха могли?
„Доклади на разузнаването до френското правителство са регистрирали въздушни нападения на САЩ над Ислямска държава, които са отбягнали изложените на опасност позиции, държани от Ал-Нусра. Когато миналия месец Ислямската държава нахлуваше със своите хиляди воини, за да щурмува Палмира – през по-голямата част в светлината на деня – нито един самолет на САЩ не се появи в сирийското небе. И всичко това, когато американски пилоти се завръщаха от почти 75 на сто от техните мисии срещу Ислямска държава все още с бомби на борда, понеже не можеха да открият цели.
И не е необходимо да бъдете репортер, още по-малко – теоретик на конспирацията, за да зърнете предупредителните светлини около приказките за „войната срещу тероризма“ в Сирия. Защото някои от терористите изведнъж ще станат наши терористи – щом едновременно се бият срещу още по-ужасни терористи и против терористите на Ассад. Всичко, от което се нуждаят, са повече пари в брой и още оръжия. Обзалагам се, че ще ги получат. С благословията на старите Съединени американски щати.Просто не споменавайте думата конспирация.“
Има конспирация. Ала тя е дело на онзи скрит елит, който чертае съдбата на народите. Докато те се натуткат, обсъждайки що е животът и дали той не е „конспиративна теория“, Ислямската държава – този опит на западния елит за възраждане на средновековния халифат в полза на неговите и на израелските интереси – отсече първите си монети. Преведено на политически език, постави началото на формирането на основите на държавното устройство.
Валутата на ИДИС или ИДИЛ се нарича ислямски динар. Нейният пръв курс, определен от халифата – разбирайте от интернационалните финансисти, които са бащите на формированието – е 139 долара или 89 лири стерлинги за един ислямски динар. На реверса – гърба – на монетите е гравирана територията на Ислямската държава – цялата планета.
Нито повече, нито по-малко. Толкова.
Светът проглежда. Трудно, но започва да вижда през информационната мъгла. За някои едва сега „съмна“… Първо, поне от моята информационна камбанария, се обади “The New York Post”. Миналия декември той опита да въведе читателите си в лабиринтите на скривалището, в което официалните власти държат част от истината за онези събития.
„Как ФБР прикрива саудитската връзка с 11 септември 2011 г.?“
Доколкото ми е известно, под това заглавие посоченото издание в „най-демократичната“ страна първо публикува разкрития за съучастието на официален Риад в терористичните нападения над Световния търговски център и Пентагона.
Само че, откакто вестникът попадна в кунките на одиозния Рупърт Мърдок, евреин от Австралия, той минава за типичен таблоид, какъвто е лондонският “The Sun”, да речем. Вечно търси сензацията. Не само неговата архитектура и съдържание, но даже и графиката му е такава. Носи белезите на скандала и евтината злоба на деня. Само липсващите снимки на голи момичета го отличават от английския му събрат. Как да вярвате на такъв булеварден източник?
Доста сръчен похват. Който не издържа проверката на времето. Тъй като е богоборски и отрича онова, което Сам Бог е постановил, както личи от горното вътрешно подзаглавие. Няма вечни тайни.
Покрай възобновените сбивания в Украйна, гръцката трагедия, която в сравнение с тукашната „пернишка“, прераснала в общонационална, изглежда драматично, но чак до там, на фона на всекидневния тероризъм и битови убийства в САЩ, на неразбориите в Европейския съюз, на бежанската вълна, изкуствените острови в Южнокитайско море, природните бедствия и т.н., някак незабелязани останаха разкритията:
„След нападенията от 11 септември, на обществото беше заявено, че Ал-Кайда е действала самостоятелно, без да е подпомагана от никоя държава.
Но Белият дом никога не допусна хората да видят цял раздел от доклада на разузнаването до Конгреса във връзка с 11 септември с „точно определени източници на чуждестранна помощ“ за 19-е терористи, отвлекли самолетите, 15 от които по националност бяха саудитци.
Това се пазеше в тайна и остава така даже днес.
Необяснимо защо президентът Буш е цензурирал цели 28 страници от 800-страничния доклад. Текстът в тази средна част, която е от решаващо значение, не просто е бил почернен тук-там. Страниците са напълно бели, с изключение на редовете с многоточия, където е установено, че някога е имало 7200 думи (тази публикация се състои от около 1000 думи).
Двама законодатели, които наскоро прочетоха редактираната част, споделиха, че са „напълно шокирани“ от мащабите на чуждестранното участие в нападенията.
Конгресмените Уолтър Джоунс (републиканец от Северна Каролина) и Стивън Линч (демократ от Масачузетс) не могат да разкрият държавата, идентифицирана от доклада, без да нарушат федерален закон. Затова предложиха Конгресът да приеме резолюция, с която да поиска от президента Обама да разсекрети целия доклад от 2002 г., озаглавен „Съвместно разследване на действията на разузнавателната общност преди и след терористичните атаки на 11 септември 2001 г.“.
Някаква информация от засекретената част изтече. Тя се основава на документи както от ЦРУ, така и от ФБР. И посочва Саудитска Арабия като вероятен съучастник.“
Подробности не липсват, но ги пропускам. Занимавал съм се достатъчно надълго и нашироко с тях в моя книга. Навярно – най-успешната ми.
През януари появяващото се вече само в електронен вариант „списание“ “Nesweek” помести нещо като аналитичен преглед на „изчезналите“ страници от доклада за бездействието на американското разузнаване. Негов автор е евреинът Джеф Стайн. Да напомня, че тъкмо той се беше подписал под прословутия биографичен обзор на Бойка Борисова, публикуван във вашингтонското списание “Congretional Quarterly”. Впрочем, материалът сочеше с пръст тъкмо Джордж Уокър Буш, обвинявайки го, че приема за партньори обикновени криминални типове като банкянската Кончита Вурст.
След недоволството от софийската кочинка на ЦРУ, в която генерал–премиерката е настанена след съответната сделка между БКП–ДС и американските служби, материалът беше изтрит. Което издава размера на глупостта и на отвъдокеанските ченгета. Даже аз съм го съхранил. Умен човек надява ли униформа и пагон, под който никога не е свободен?… Офицер, старшина, фелдфебел, агент са синоними на тъп, безмозъчен, ограничен, мързелив, сребролюбив, жесток…
Не случайно на английски лепят на шпионските служби прилагателното “intelligence”. Поради комплекси. В тях интелигентността е тъй дефицитна, че следва да бъде допълвана поне в названието. Ченгесарските агенции приличат на съветските магазини за месо. В тях няма нищо – липсва сивото вещество. Само мускули и то напомпани изкуствено. Сиреч – релефни, видими, но безсилни. diagnosa.net/
Всичко е така, както е било през последните два века и половина.
„… Много от финансовите и промишлените фигури от Втората световна война и някои членове на правителствата обслужваха каузата на парите преди тази на патриотизма. Докато подпомагаха военните усилия на Съединените щати, те същевременно помагаха и на тези на нацистка Германия…
Като тежък шок ни дойде да научим, че преди и след Пърл Харбър лидерите на някои от най-големите американски корпорации бяха в един отбор с нацистките корпорации, включително с “I.G. Farben”, гигантския нацистки индустриален тръст, който създаде Аушвиц. Тези лидери взаимодействаха помежду си чрез едно сдружение, което аз нарекох Братството. Всеки от тези бизнес-лидери беше свързан с останалите чрез взаимно преплетени управителни тела или финансови източници. Интернационално всички бяха представлявани от “National City Bank” или от “Chase National Bank”, но и от нацистките юристи Герхард Вестрик и д-р Хенрих Алберт. Те до един имаха връзки с главния икономист на нацистите Емил Пул от Хитлеровата “Reichsbank” и с Банката за интернационални разплащания.
Магнатите бяха свързани и с една идеология: Идеологията „Бизнес, както обикновено“. Мотивирани от еднакви реакционни идеи, членовете на Братството търсеха общо бъдеще във фашисткото господство, независимо от това кой световен лидер трябваше да реализира тази амбиция.
Неколцина от членовете не само диреха продължаване на съюза им по интереси по време на самата Втора световна война, а подкрепяха идеята за договорен мир с Германия, който би попречил на реорганизацията на Европа в либерална насока. Тя трябваше да остане полицейска държава, която да постави Братството в положение да притежава финансова, промишлена и политическа автономия. Когато стана ясно, че Германия губи войната, бизнесмените видимо станаха „по-лоялни“.
Но сетне, когато войната свърши, оцелелите нахлуха в Германия, защитиха своите активи, възстановиха приятелствата си с нацистите на високи постове, помогнаха за разпалването на Студената война и осигуриха перманентното бъдеще на Братството.
До ден днешен преобладаващото мнозинство от американците изобщо не подозират за съществуването на Братството. Правителството потули всичко по време и даже (непростимо) след войната. Какво щеше да стане, ако милиони американци и британци, борещи се за оцеляване в купонната система и опашките пред бензиностанциите, бяха узнали, че през 1942 г. управителите на “Standard Oil of New Jersey” доставиха с кораби на врага горива през неутрална Швейцария? И че врагът използваше горивата на Съюзниците?
Да предположим, че обществеността беше открила, че след Пърл Харбър, в окупирания от нацистите Париж, “Chase Bank” печелеше милиони долари, като въртеше петролен бизнес с врага при пълната яснота за това в централата в Манхатън? Или че камионите “Ford” бяха специално изработени за германските окупационни войски във Франция с разрешението на Диърборн, щата Мичиган.
Или че по време на войната полковник Состънъс Бен, главата на интернационалния американски телефонен конгломерат IT&T, излетя от Ню Йорк през Мадрид за Берн, за да помогне за подобряването на Хитлеровите комуникационни системи и да усъвършенства роботизираните бомби, които разрушиха Лондон?
Или че IT&T разработи самолетите “Focke-Wulf”, които хвърляха бомби над британските и американските войски?
Или че толкова важните машинни лагери бяха доставяни на клиенти в Латинска Америка, свързани с нацистите. В рамките на тайно споразумение на заместник-председателя на Съвета за военновременно производство на САЩ в съдружие с братовчед на Гьоринг във Филаделфия. И то във време, когато американските въоръжени сили страдаха от отчайващ недостиг от тези продукти.
Или, когато разберат, че Вашингтон знаеше за тези уговорки и спогодби. И или ги санкционираше, или умишлено ги пренебрегваше?“
Да беше жив авторът, щях да му река: Нищо нямаше да се случи.
Всичко е като в стария съветски виц, когато един взел да разказва, какво станало във влака на път от Ленинград за Киев. След като възбудил любопитството на слушателите в купето, млъкнал. Един от пътниците не издържал и попитал, какво все пак се е случило във влака на път от Ленинград за Киев? Разказвачът, сякаш ни лук ял, ни лук мирисал, отговорил:
„Същото, каквото във влака от Киев за Ленинград.“
Сиреч – нищо. Искам да кажа, че както днес нещата не се променят, така щяха да останат, и ако „обществеността“ беше узнала за цялата невероятна, фантастична мръсотия по време на войната. Макар почтени и осведомени наблюдатели и коментатори да разясняват на същата „общественост“, че и сега е така:
„Американците са на страната на „терористи“ като Ал-Нусра. И това не е конспиративна теория.“
Робърт Фиск, кореспондентът на излизащия в Лондон всекидневник “The Independent”, собственост на един от любимите на британските власти съветски олигарси Александър Лебедев, член на КПСС и офицер от КГБ, коментира:
„Казват на арабите, че западните сили заговорничеха за избухването на революциите в Близкия изток от 2011 г., за да предизвикат нестабилност и гражданска война в арабския свят. Американците планираха бунта срещу Ассад и преврата против Мубарак – първото, за да избавят Израел от един от неговите най-могъщи съседи, а намерението на второто беше да доведе Мюсюлманското братство на власт и да „намали величието на Египет“. Египетските активисти, които протестираха против бруталността на победителите в преврата – армията – са обвинени, че са взимали пари от западни разузнавателни служби, за да реализират по-нататък техните цели. Даже бригадният генерал-президент Ал-Сиси вярва в това. Алжирците все още настояват, че French Deuxiиme Bureau (една институция, която престана да съществува през 1940 г.) е днешният кукловод, който стои зад алжирските политически движения.
И аз се присъединих, струва ми се, към средностатистическия читател на “The Independent” в отговора на тази стара щуротия, със следния велик английски израз: „Какъв голям товар от глупости!“ Но почакайте.
Когато преди няколко дни бях в Сирия, неколкократно чух, че иранците, които дадоха жертви в защита на режима на Ассад, се стискат, когато се стигне до икономическа помощ. Мой източник в Дамаск ми каза, че те искат гаранции във вид на недвижима собственост за всеки разход, предназначен за сирийската войска. Не знам дали е вярно. Но само погледнете последните сметки на крайно неуважавания специален пратеник на ООН Стафан де Мистура, който сега обявява, че Иран харчи почти 4 милиарда долара годишно за сирийския режим – като изключва, между другото, издръжката на иранския военен персонал, на Хизбула и на иракските шиите, сражаващи се за Сирия – число, надхвърлено само от „джентълмена“ в „Института за мир на САЩ“, който представя сумата близка до 13 милиарда.
И се предполага, че всички тези пари идват от страна, чиято икономика е била съсипана от санкции? Даже на най-тегавия ум няма да отнеме много, за да схване, че ако Иран все още възнамерява да разработи ядрени оръжия – според израелския рефрен – и има толкова много пари, с които да се фука пред своите съюзници, тогава той остава далеч по-голяма заплаха за Израел и за сунитите, отколкото са Ал-Нусра или Ислямска държава, или всяка друга ексцентрична ислямистка издънка в региона. Вместо това, днес катарците официално се включват в кампанията за „прочистване“ на Ал-Нусра от убийците от Ал-Кайда. Разбира се, конспиративна теория.“
Да спрем за малко. Нали всички американски политици – от президента, през конгресмените и сенаторите, до кандидатите за наематели на Белия дом, се кълнат, че трябва да защитават Израел? Редовните читатели са наясно, защо е така. От години Бенямин Нетаняху не е престанал да квичи като кашерно прасе, което се готвят да заколят за Рош а Шана, че Иран заплашва еврейската държава с ядрено оръжие. Даже стана за кашмер на света, когато от трибуната на ООН показа онази рисунка с бомбата от ХVІІІ век!
Обаче американците са на път да сключат споразумение с „най-големия враг“ на своя „най-голям съюзник“ не просто в региона, а въобще!…
Quale tibi? What do you think? Que pensez-vous? Cosa pensi? Как вам кажется? Как ви се струва? Следите винаги остават
Naturalis et sapiens? Natural and wise? Naturel et sage? Naturale e saggio? Естественно и мудро? Естествено и мъдро?
„Помислете отново“ – препоръчва по-нататък Робърт Фиск. – „Прочетете думите на катарския външен министър Халед ал-Атия в интервю за “Le Monde” от миналия месец. „Ние съвсем ясно сме против всякакъв екстремизъм“ – заяви той, – „но освен Daesh (ИДИЛ), всички тези групировки се сражават за свалянето на режима (на Ассад). Умерените не могат да кажат на фронта Нусра… „Няма да действаме заедно с вас“. Трябва да наблюдавате ситуацията и да бъдете реалисти.“
С други думи, единствената цел на Ал-Нусра е да унищожи режима на Ассад. Ergo, групировката е на същата страна, на която са и „умерените“, и заслужава еднаква военна помощ. Ако „умерените“ не са в състояние да рекат на Ал-Нусра „Не можем да действаме заедно с вас“, тогава как САЩ биха могли?
„Доклади на разузнаването до френското правителство са регистрирали въздушни нападения на САЩ над Ислямска държава, които са отбягнали изложените на опасност позиции, държани от Ал-Нусра. Когато миналия месец Ислямската държава нахлуваше със своите хиляди воини, за да щурмува Палмира – през по-голямата част в светлината на деня – нито един самолет на САЩ не се появи в сирийското небе. И всичко това, когато американски пилоти се завръщаха от почти 75 на сто от техните мисии срещу Ислямска държава все още с бомби на борда, понеже не можеха да открият цели.
И не е необходимо да бъдете репортер, още по-малко – теоретик на конспирацията, за да зърнете предупредителните светлини около приказките за „войната срещу тероризма“ в Сирия. Защото някои от терористите изведнъж ще станат наши терористи – щом едновременно се бият срещу още по-ужасни терористи и против терористите на Ассад. Всичко, от което се нуждаят, са повече пари в брой и още оръжия. Обзалагам се, че ще ги получат. С благословията на старите Съединени американски щати.Просто не споменавайте думата конспирация.“
Има конспирация. Ала тя е дело на онзи скрит елит, който чертае съдбата на народите. Докато те се натуткат, обсъждайки що е животът и дали той не е „конспиративна теория“, Ислямската държава – този опит на западния елит за възраждане на средновековния халифат в полза на неговите и на израелските интереси – отсече първите си монети. Преведено на политически език, постави началото на формирането на основите на държавното устройство.
Валутата на ИДИС или ИДИЛ се нарича ислямски динар. Нейният пръв курс, определен от халифата – разбирайте от интернационалните финансисти, които са бащите на формированието – е 139 долара или 89 лири стерлинги за един ислямски динар. На реверса – гърба – на монетите е гравирана територията на Ислямската държава – цялата планета.
Нито повече, нито по-малко. Толкова.
Светът проглежда. Трудно, но започва да вижда през информационната мъгла. За някои едва сега „съмна“… Първо, поне от моята информационна камбанария, се обади “The New York Post”. Миналия декември той опита да въведе читателите си в лабиринтите на скривалището, в което официалните власти държат част от истината за онези събития.
„Как ФБР прикрива саудитската връзка с 11 септември 2011 г.?“
Доколкото ми е известно, под това заглавие посоченото издание в „най-демократичната“ страна първо публикува разкрития за съучастието на официален Риад в терористичните нападения над Световния търговски център и Пентагона.
Само че, откакто вестникът попадна в кунките на одиозния Рупърт Мърдок, евреин от Австралия, той минава за типичен таблоид, какъвто е лондонският “The Sun”, да речем. Вечно търси сензацията. Не само неговата архитектура и съдържание, но даже и графиката му е такава. Носи белезите на скандала и евтината злоба на деня. Само липсващите снимки на голи момичета го отличават от английския му събрат. Как да вярвате на такъв булеварден източник?
Доста сръчен похват. Който не издържа проверката на времето. Тъй като е богоборски и отрича онова, което Сам Бог е постановил, както личи от горното вътрешно подзаглавие. Няма вечни тайни.
Покрай възобновените сбивания в Украйна, гръцката трагедия, която в сравнение с тукашната „пернишка“, прераснала в общонационална, изглежда драматично, но чак до там, на фона на всекидневния тероризъм и битови убийства в САЩ, на неразбориите в Европейския съюз, на бежанската вълна, изкуствените острови в Южнокитайско море, природните бедствия и т.н., някак незабелязани останаха разкритията:
„След нападенията от 11 септември, на обществото беше заявено, че Ал-Кайда е действала самостоятелно, без да е подпомагана от никоя държава.
Но Белият дом никога не допусна хората да видят цял раздел от доклада на разузнаването до Конгреса във връзка с 11 септември с „точно определени източници на чуждестранна помощ“ за 19-е терористи, отвлекли самолетите, 15 от които по националност бяха саудитци.
Това се пазеше в тайна и остава така даже днес.
Необяснимо защо президентът Буш е цензурирал цели 28 страници от 800-страничния доклад. Текстът в тази средна част, която е от решаващо значение, не просто е бил почернен тук-там. Страниците са напълно бели, с изключение на редовете с многоточия, където е установено, че някога е имало 7200 думи (тази публикация се състои от около 1000 думи).
Двама законодатели, които наскоро прочетоха редактираната част, споделиха, че са „напълно шокирани“ от мащабите на чуждестранното участие в нападенията.
Конгресмените Уолтър Джоунс (републиканец от Северна Каролина) и Стивън Линч (демократ от Масачузетс) не могат да разкрият държавата, идентифицирана от доклада, без да нарушат федерален закон. Затова предложиха Конгресът да приеме резолюция, с която да поиска от президента Обама да разсекрети целия доклад от 2002 г., озаглавен „Съвместно разследване на действията на разузнавателната общност преди и след терористичните атаки на 11 септември 2001 г.“.
Някаква информация от засекретената част изтече. Тя се основава на документи както от ЦРУ, така и от ФБР. И посочва Саудитска Арабия като вероятен съучастник.“
Подробности не липсват, но ги пропускам. Занимавал съм се достатъчно надълго и нашироко с тях в моя книга. Навярно – най-успешната ми.
През януари появяващото се вече само в електронен вариант „списание“ “Nesweek” помести нещо като аналитичен преглед на „изчезналите“ страници от доклада за бездействието на американското разузнаване. Негов автор е евреинът Джеф Стайн. Да напомня, че тъкмо той се беше подписал под прословутия биографичен обзор на Бойка Борисова, публикуван във вашингтонското списание “Congretional Quarterly”. Впрочем, материалът сочеше с пръст тъкмо Джордж Уокър Буш, обвинявайки го, че приема за партньори обикновени криминални типове като банкянската Кончита Вурст.
След недоволството от софийската кочинка на ЦРУ, в която генерал–премиерката е настанена след съответната сделка между БКП–ДС и американските служби, материалът беше изтрит. Което издава размера на глупостта и на отвъдокеанските ченгета. Даже аз съм го съхранил. Умен човек надява ли униформа и пагон, под който никога не е свободен?… Офицер, старшина, фелдфебел, агент са синоними на тъп, безмозъчен, ограничен, мързелив, сребролюбив, жесток…
Не случайно на английски лепят на шпионските служби прилагателното “intelligence”. Поради комплекси. В тях интелигентността е тъй дефицитна, че следва да бъде допълвана поне в названието. Ченгесарските агенции приличат на съветските магазини за месо. В тях няма нищо – липсва сивото вещество. Само мускули и то напомпани изкуствено. Сиреч – релефни, видими, но безсилни. diagnosa.net/
Изкуствено създадени войни или как се пр...
ДЕВЕТ БАЛИСТИЧНИ РАКЕТИ ОТ ДЕСЕТ ИЗстрел...
Псувните на Българите – уникален непрехо...
ДЕВЕТ БАЛИСТИЧНИ РАКЕТИ ОТ ДЕСЕТ ИЗстрел...
Псувните на Българите – уникален непрехо...
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
