Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2015 16:44 - НСР / За хората с власт престъпници ще са онези с дребни нарушения
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 696 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 09.08.2015 16:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image                                                                                В събота, 25 юли 2015 г., погребаха Сандра Бланд. Тя беше само на 28, но се самоуби. Сложи край на живота си, докато се намираше зад решетките на полицейско управление в своя роден Ню Йорк. Бяха я арестували заради… дребно пътно нарушение. Три дни след като я заключили, тя надянала на главата си пластмасова торбичка и приключила със земните си приключения. Била хубаво момиче, на което предстояло нова работа…

„Спряното движение на 10 юли е хванато от полицейска камера. Записът показва, как офицерът, който извършва ареста – и оттогава е отстранен – става все по-безцеремонен, докато Бланд го пита, с какво право я кара да загаси цигарата си и да излезе от автомобила.

Заплашва я, че ще използва електрошоков пистолет, докато не се подчини на неговите заповеди. Твърди, че тя го е ритнала по време на кавгата.“

Видеозаписът не показва подобно действие. Но предизвика редица въпроси относно прикриването на все по-прекомерното полицейско насилие. Извън репресията арест, напълно несъответстваща на прегрешението, първото питане на близките на Сандра, както и моето, е: Какво вършат със задържаните в полицейските участъци на „най-демократичната“ страна?

Нелсън Мандела е споделил:

„Когато на човек е отказано правото да живее живота, в който вярва, той няма друг избор, освен да стане беглец.“

     image

Понякога и държавите могат да се превърнат в „бегълци“ – в политически единици, които, защитавайки се, си позволяват да нарушават законите, въведени от т. нар. велики сили. С които самите автори на правилата не се съобразяват. Пък и те са извоювали със сила, с хулиганство, с най-големите престъпления – войните, своето право да налагат волята си над всички други. Знаете, че няма война, която да не представлява форма на тероризъм.                                                                                                           Днес в Съветските американски щати за действително нищожно нарушение на пътния правилник могат да ви наложат глоба в размер на няколко хиляди долара. И ако не я платите навреме, да ви осъдят на… десетина години затвор и повече! По неписано правило тези мерки поразяват предимно чернокожите и латиносите – латиноамериканците. Ако намеря сили, ще го докажа с видеосвидетелства.

The land of the free – страната на свободните… САЩ отдавна са полицейска държава. Не само от литературата и киното знаем, че в нея „полицаят, облечен като руския городовой“, е груб господар на улицата. И любезен мишок пред „котараците“ с лимузините. Точно такива бяха милиционерите – мильовците – при социализЪма.

А пропагандата? Погледнете илюстрацията. Заглавието гласи:

        image

„Американски полицай купува закуска на бездомен мъж и сяда, за да яде с него.“

Има и подзаглавие:

„Доброжелателно действие на полицейски служител във Флорида показва по-меката страна на налагането на закона в САЩ.“

Вие да видите! В края на Живковия режим се въртеше виц за милиционер, който влязъл в аптека и поискал 100 презерватива. Зад него човек от опашката прошепнал:

„В милицията вече не бият.“

Всекидневно САЩ стават арена на престрелки и убийства. Но както се изрази един наблюдател:

     image

„Още една масова стрелба, и ето, че отново ни казват: Недейте да политизирате, молете се.“

А нивата иска мотика. Но не милиционерска – пардон – полицейска…

Още ли не сте умрели?

В неделя, 2 август 2015 г., купон със скара в нюйоркския квартал Бруклин – т. нар. барбекю парти – завърши с общо 13 простреляни! Най-младият – на 19 години, а най-старият – 38-годишен мъж! Денонощие по-късно полицията не беше разкрила, кой и защо е извършил нападението. Ден по-рано лондонският седмичник “The Economist” публикува обзор, озаглавен „Масови разстрели – Господи, добри момчета и пищови: Един разбираем импулс за самозащита никога не може да бъде сгрешен“.

Публикацията не е първата и е предизвикана от онова, което се превръща в американско всекидневие. Разстрелите по улиците, в университети и училища, в магазини, а напоследък – и в църкви, са епидемия. Засега никой не е предложил изцеление от нея. А може би и не трябва?…
                                                                                    image                                                                                                
„Неотдавнашно изследване на 160 масови убийства с огнестрелно оръжие (извършени или опити за такива) между 2000 и 2013 г., осъществено от ФБР“ – се казва в материала, – „установи, че повечето инциденти са завършили с бягство или самоубийство на нападателите. В 21 случая атакуващият е бил обезвреден от невъоръжени хора; в само един стрелбата е спряла, след намеса на цивилен с пистолет (вместо на охранител или полицай).

Центърът за политика срещу насилието – група от адвокати, посочва, че е по-вероятно американците, които законно носят скрито оръжие, да предприемат масови стрелби, отколкото да ги предотвратят. През 2007 година е имало 29 такива случая.“

Дали е странно или любопитно, както желаете, но изданието не изнася статистика за тези трагични инциденти. А повярвайте, като човек, който всекидневно следи най-малко десетина западни медии, твърдя: В САЩ това наистина стана нещо обичайно. Което е ужасно!

Списанието припомня, че донеотдавна поне черквите рядко са ставали арена на такива атентати. Вече е различно: Зверство в храм в Чарлстън, щата Южна Каролина, с деветима убити чернокожи християни, нападение над два военни обекта в щата Тенеси с пет униформени жертви, двойно убийство в киносалон в щата Луизиана… Това – само през последния месец – юни–юли 2015 година. Повтарям: Обявените и нашумели случаи. А онези, които намират място единствено в криминалните хроники на местните медии? Те са стотици, стават ежедневно.

            image

„Статистиката подкрепя впечатлението“ – продължава “The Economist”, – „създадено от тези мрачни последици: Масовите разстрели станаха по-обичайни в Америка. При среден брой по едно на ден през тази година, според “Mass Shooting Tracker”, архив в интернет, който отчита множеството ранявания, както и смъртните случаи.“                                                                                       
Обаче цитатът в горното вътрешно подзаглавие не е от Съединените щати, а от… Германия. Дали епидемията на насилието е прехвърлила Атлантика е не е заразила и Стария континент? Със сигурност. Като определено и тревожно внимание заслужава проблемът със самоубийствата. Неговото нарастване е лавинообразно и то навсякъде. Тук също.

Ако има държава, която следва САЩ едно към едно в това отношение (пък и не само), това е Великобритания. Ерик Шлосър е евреин, роден в Манхатън – сърцето на Ню Йорк. Но е израсъл в Калифорния. Завършил е Принстънския университет и е работил като журналист в доста издания, смятани за престижни – от бостънското “The Atlantic Monthly”, през “Rolling Stone”, “Vanity Fair”, “The New Yorker”, “The Nation”, до „най-свободното“ и „най-демократичното“ – “The New York Times”.

Същият еврейски всекидневник, който през 1938 година, съвместно с тоже еврейския седмичник “Time”, обявил Адолф Хитлер за „човек на годината“. А 29 лета по-късно, в уведомление до подирилия свободата в израелското посолство московски евреин Яков Казаков – по-късно Кедми, го „осветлил“, че писмото му до Върховния съвет на СССР, копие от което „беглецът“ препратил на вестника, е „прекалено антисъветско“...

         image

Може и да не знаете, но през 1939 г. фюрерът е бил предложен и за носител на Нобелова награда за мир! Не това е темата ни.

От известно време Ерик Шлосър живее и в Англия и работи за “The Guardian”. Ето неговото свидетелство за настоящата империя ГУЛаг в САЩ и Великобритания:                                                                                                                              www.youtube.com/watch                                                                                                                              Тъкмо това – приватизацията на затворите и преминаването на американския ГУЛаг в частни ръце – в собственост на корпорациите, отсъстваше в цялата реч на президента Обама, Барак Хюсеинович. Изглежда, когато я е произнасял, е мислел повече я за предстоящата му поредна рекламна кампания – тази с показната акция срещу глобалното затопляне, я за игрите на голф през ваканцията в луксозното имение на някой притежател на пандиз.

Точно 150 години след края на Гражданската война корпоративна Америка се връща към робството. Две-трети от обезправените затворници – робите на корпорациите – са чернокожи или с латиноамериканско потекло. Историята се повтаря. Дали, ако сте на мястото на les misйrables – клетниците, които заради дребно пътно нарушение или задето са продавали малко метамфетамин на улицата, бачкат по 12 до 14 часа дневно за корпорациите срещу една дажба със затворническа помия, придружена от комат сух хляб, ще приемате това като въздадена справедливост?

         image

Най-често тези хора биват осъдени до живот, без право на помилване, или на 20 години тъмница! Знаете ли, разполагам с видеозапис, в който съдията, постановил петдесет и пет лазарника зад решеткита за бял уличен продавач на метамфетамин, признава: За изнасилване на дете щял да наложи 11 години. Минималната изискуема присъда за терористичен акт е 20 години. За това „гигантско престъпление“ – няколко таблетки метамфетамин – нямало как. Съществува незаобиколима минимална присъда от… 55 години затвор!

Американците трябва да благодарят за въвеждането на тези задължителни минимални присъди на „милите“ и „човеколюбиви“ президенти от Републиканската партия, видните интернационалисти Роналд Рейгън и Джордж Хърбърт Буш, по-известен като „стария“. Чрез тях Братството прокара споменатите нови форми за поробване на доскоро свободните хора.

Да, да, всичко това става през 2015 година след Рождество Христово! В „най-свободната“, „най-демократичната“, „най-благоденстващата“ страна на света. В деиндустриализирана Америка на все по-масовата бедност. Там, където за повече и повече хора попадането зад решетките за почти няма нищо се превръща в… осъществената американска мечта.

That’s it. Това е. Life in those USA!

Точно преди да обнародвам тези редове, обявиха, че „в Детрой 11-годишно момченце е обвинено за фаталния разстрел на малко дете. Според твърденията, по-голямото момче застреляло тригодишното в лицето в понеделник [3 август 2015 г.] и то починало на път за болницата, споделиха “The Detroit News” и други медии.“

         image

Според полицията „11-годишното дете играело с пистолета на баща си“. И е обвинено в „извършване на убийство от малолетен“!Полицейски служител споделил:

„Не мога да си спомня някога да сме обвинявали някой толкова млад за отнемане на живот. За голямо нещастие и трагедия, установените факти по случая го налагат.“

„Още една тухла в стената“ на американската империя ГУЛаг, най-невръстната, ако се позовем на “Pink Floyd”. Може би – от родилното отделение направо в кауша, а?

Два дни след този инцидент, на 5 август, последва нова стрелба в киносалон, този път в щата Тенеси. След нея останаха един убит и друг ранен!

           image

„Американска трагедия“, както беше окачествил това в романа си писателят Тиъдър Драйзър…

Но както разбирате, някои европейци изгарят от желание да следват челния американски опит в тази област. Дали той не е заимстван от съветския? Специалистите по пандизите в САЩ ли са изучавали историята и практиката на ГУЛаг, за да я приложат? Или, както се оказва за доста други неща, болшевиките са се учили от своите бивши сънародници – еврейските богаташи, заминали отвъд Океана, за да превърнат и Съединените щати в юдейска Хазария.

Защо да ви мамя? Хора, някога наистина обичах Америка и вярвах, че тя е земята на свободните хора, където всеки може да успее. Стига да е умен, работлив и почтен.

Уви. Както пеейки мърмореше покойният Джими Хендрикс:

“Oh, there ain’t no life no where!”[О, никъде няма живот, англ.]

diagnosa.net/                  



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8687536
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031