Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2015 18:39 - „Диктатура – да; управление на пролетариата – никога!“
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 1087 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 01.09.2015 18:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    image                                                                                                                                                                Как изобщо е възможно „антисемитизмът да има някакво място в левицата“, след като т. нар. ляво в политиката е плод на реколтата, отгледана в еврейските квартали в Западна Европа и най-вече в Германия. В края на краищата, няма как да отречем, че социалистическата и комунистическата идеология бяха оформени тъкмо в Германия – от евреите Мозес Хес и Карл Маркс. Вторият всъщност се казвал Карл Хершел Мордехай Халеви.

           image

Неговият баща Хершел Мордехай Халеви бил син на равина на Трир – малко градче в областта на река Мозел. А майка му – дъщеря на холандски равин. Таткото пръв във фамилията получил светско образование и приел името Маркс Леви Мордехай.

Приел лутерианството, родителят бил оценен по следния начин от своите:

image

„Евреин по рождение, гражданин с ниско юридическо и обществено положение, той се добрал до равенство със своите по-просветени съседи. Сдобил се с тяхното уважение като човешко същество и бил асимилиран от общността им. Тъй като техният начин на живот му се струвал по-разумен и почтен.“

Не говори особено ласкаво за евреите и техните общности, нали? А единият от авторите е сред британската еврейска „аристокрация“ – Айзая Бърлин с придобитата (навярно с пари) титла „сър“…



Фактически Карл Маркс приел за фамилно своето бащино име. Първият Маркс – всъщност бил Мордехай. Казано на руски – третия по значение език на комунизма след майчините му – немския и английския – „бащата на научния комунизъм“ всъщност се наричал Мордехай, Карл Марксович. По нашенски: Карл Марксов Мордехайев. А истинското му име, според родовите корени, е трябвало да бъде Карл Хершел Халеви.

         image

Халеви ще рече – Леви. Тоест, религиозно, според юдейския закон Халака, главният комунистически „бог“ бил от второто по значение коляно, съгласно Стария завет – на левитите, воините. За първи, главни, най-по се смята Коен – на жреците – коените.

    image

Докато учил в Брюксел, новопроизведеният Маркс – Карл Мордехай, прихванал заразата с бацила на социализма от друг евреин – Мозес Хес. Сега внимавайте!

image

Смятат родения в Бон – тогава под френско управление – Мозес, за първопроходец, пионер, на две идеологии, чиито семенца са покълнали в къщата на Майер Амшел Бауер, разположена на уличката “Judengase” във Франкфурт на Майн. Те били засяти в бащината къща на първия Ротшилд. Навярно някой от Бауеровите синове е пренесъл разсада в ума на Мозес Хес. Неговите книги и специално „Рим и Йерусалим: Окончателният национален въпрос“ се смятат за боаза и яхина на социализма и ционизма. За първи път тя вижда бял свят през 1862 г. и поставя началото на идеята за „еврейски национален дом в Палестина“.



Въпреки всички напъни, трудно, за да не кажа едва ли, ще намерите друго, по-ранно произведение, което да аргументира по някакъв начин тази идея и да агитира за нейното изпълнение. Доста преди Теодор Херцел други автори са я разработвали.                                                                                                                            image          

Както преди 20 лета посочи един от изследователите на ционизма:

„Създаването на държава Израел е могъщ пример за ролята на идеите в историята. В края на краищата, само преди 100 години тази идея за еврейска държава започна да се възприема от евреите в европейското разселение.“

Толкова – век. Но не от възникването на идеята. Ако приемем издаването на книгата на Мозес Хес за датата на нейната първоначална поява, то до самата й реализация са изминали… точно 86 лета! Но авторът на цитирания обзор изтъква, че разглежданата от него история на еврейското националистическо движение поставя „самото развитие на ционистката идеология в чувствителна сравнителна рамка“. Защото не я изключва от останалите форми на национализъм.                                                                                 Определяните като „национално-освободителни движения“, които възникват все по онова време – шейсетте години на ХІХ век, са в един и същ кюп. Кашата в него е замесена все от силите, които предизвикват и ръководят бунтовете и революциите, разпалват и направляват войните, до ден днешен. Ако се доверим на списанието, издание на прословутия Съвет за чуждестранни отношения, излиза, че от възникването на идеята за еврейска държава в Палестина до днес са изминали 120 лазарника. Какво чудно?

    image

Нима пред очите ни, освен Израел, геополитическите „богове“ не сътвориха несъществувалите по-рано Ирак, Саудитска Арабия и останалите държавици от Персийския залив, не разкроиха като с правоъгълник картата на Африка, не направиха тъй, че да приемем съществуването на Македония, Босна и Херцеговина, Косово, Украйна и т.н. Но преди това – Княжество България и Източна Румелия. Първата – васална държавица на Отоманската империя, а втората – нейна автономна област, нещо като Войводина в рамките на днешна Сърбия.                                                                           
Quж veritatem deforment[Изкривяване на истината, лат.]

Обаче онова, което сега ме интересува повече, са авторските права върху идеята за комунизма, каквато я познаваме от нейните пропагандатори и още по-лошо – от налагането й в практиката. Цели шест години преди тандема Карл Маркс – Фридрих Енгелс да излезе с „Манифеста на комунистическата партия“, чиито основни постулати били продиктувани от Ротшилдови в Лондон, излязла брошурата „Социализъм и комунизъм“ на Мозес Хес.                                                                                                                            image             

В нея, както и в следващите произведения на същия автор, се разглеждат многобройни варианти на диктатура. Но не като форма на „управление на пролетариата“.                                                                                                                       image         

Преди Ротшилд, Маркс и Енгелс да го ограбят, Хес декларирал:

„Диктатура – да; управление на пролетариата – никога!“

     image

Но да се върнем към изходната точка – „антисемитизма“, „левицата“ и „десницата“. Явления като неприязън към религиозна общност или етнос и тяхното отхвърляне не възникват в политиката, а в бита, в живия живот. Но тя, както и религиите – идеологиите – е в състояние да ги използва. Идеологическата, религиозната, на практика политическата пропаганда, превърна онова, което разбираме под „антисемитизъм“, в оръжие срещу консерватизма. А негов изконен съставен елемент е националното.

image
                       Communist X-Men                                            
Истината е, че не съществува никакъв „антисемитизъм“, тъй като няма и не е имало „семити“. Ако все пак толкова настоявате, открийте „семитите“ в днешните палестинци. За да стигнете до непоклатимия извод, че единствените „антисемити“ са самозваните „евреи“.                                                                                                                                                       Иначе, колко му е да се възползвате от съвременните средства за информация и комуникация, за да вмените несъществуваща вина някому. Особено, ако той няма как да ви завърже са позорния стълб. Това практикуват съвременните Одисеевци.

„Водачът в борбата за лидерството на Лейбъристката партия Джереми Корбин е отколешен поддръжник на палестинското Движение за справедливост“ – подчертава медийното джудже, на което се позовах. – „Може би той не е познавал миналото на всеки индивид, който се е присъединявал към него в многобройните шествия, в които е участвал през годините. Но някои от тези хора бяха антисемити.“

           image

Опа! Откъде тръгнахме, къде стигнахме? Сега схващате ли от какъв зор беше необходимо изминаването на целия омагьосан кръг, разкриващ връзката между тоталитарните идеологии и практики, и еврейството?

„Може би той не е познавал миналото на всеки индивид“ – „невинно“ подхвърля авторът на долнопробната статийка. Но изразът засяда, загнездва се в подсъзнанието на читателя. А политико-медийните комунисти, тези „майстори на пропагандата“, както ги е определил Хенри Форд, отлично знаят това. И се възползват от невниманието и доверчивостта на аудиторията.

Намекът е завоалиран, но достатъчно осезаем: Трябвало е „водачът в борбата за лидерството на Лейбъристката партия Джереми Корбин“ да се интересува от това, кой какъв е бил, откъде произлиза, какво е говорил и вършил?



Напълно съм съгласен, но… Когато справедливо решите, че този подход следва да бъде прилаган към всички, се надига грамаден хор. Той гръмогласно ви опровергава. Оказва се, че методът е ценен, полезен, практичен и използваем, когато се употребява спрямо онези, които Интернационалът смята за свои врагове или поне противници. Наясно сте, че те не са вечни.



Например, до завчера Западът бил противник на Сталин, но после се съюзил с него. Даже някои – Англия и Франция – обявили война на Хитлер, когато той си позволил да нахлуе в Полша. Но 12 дни по-късно си затворил очите пред същите действия на „бащицата“ от Кремъл. Не, Англия, Франция и САЩ никога не обявиха война на СССР заради агресията му в Полша. Още по-малко – заради завладяването на една трета от територията и неселението на Европа и налагането на кървави тоталитарни режими в покорените страни. А някои от нас, наивниците, се надявахме…

        image

Довчера Вашингтон, Лондон, Париж и Рим бяха приятели на Владимир Путин и на подчинената му Русия. От около две години враждуват. Стига да го вярвате. Нищо, че необходимото сътрудничество в определени области си върви. А телефонните разговори между Белия дом и Кремъл не са секвали.

По същия начин Иран – допреди два месеца главен враг на Запада заради Израел – днес е приятелска държава. Възстановяват дипломатически връзки, ремонтират и наново откриват посолства…

       image

Ако съвсем основателно се поинтересувате от миналото на някой от избраниците на Интернационала, ще ви „разяснят“, че „децата не отговарят за делата на родителите си“. Още „по-солиден“ довод е, че „всеки има право да се променя“.

image
image
 image                                                                            Всичко това изненадващо губи смисъл и престава да важи, ако поискате и нацистите да бъдат мерени със същия аршин, да речем. Няма нищо лошо, ако кажете, че те са злодеи. Страшно е, ако изтървете истината – от еврейски произход.

     image      

Разбира се, има и „добри нацисти“. Да речем онези, които дейците на точно този Интернационал някога избраха, за да му служат. Старши офицерът от SS Вернер фон Браун създаде американската програма за изследване на космоса. Неговият колега Райнхард Гелен постави основите и изгради мрежата на Bundesnachrichtendienst или BND, западногерманското шпионско ведомство. Те бяха „добри нацисти“, защитени от властта. Семействата им са „достойни“ граждани.

        image

Ирина Бокова, Ангела Меркел, Сталинка „Кристалина“ Георгиева, Далия Грибускайте, Бойко Борисов, доскоро самият Владимир Путин и цялата сган от болшевишки башибозуци, бяха и продължават да минават за „добри комунисти“. Другите са „лоши“. Но не чак толкова, колкото нацистите.

  image

Не сте ли се замисляли, какъв ли е критерият за оценка на „добри“ и „лоши“, който Интернационалът използва? Без да желая да натрапвам мнението си, според мен той е еластичен и зависи от случая. Но няколко неща са като еталони в него.

      image

На първо място – размерът на материалната полза за членовете на левитското Братство. И на второ – броят на унищожените неверници, гои – неевреи, най-вече християни.

        image

Комунистите са „добри“ по дефиниция, защото предоставиха богатствата на своите страни за безпрепятствено разграбване от наемниците на Интернационала. Освен това изтребиха най-малко 100 милиона неверници. С какво допринесоха нацистите с техните максимум десетина милиона убити? Нищо работа, както би казал товарищ Сталин!

image

Зависи от мярката, от стандарта. На фона на масовите убийства, извършени от комунистите, чиито ръководители били предимно евреи, делата на Хитлеровите нацисти приличат на излет. Съжалявам, но цинизмът се натрапва от извратеното лицемерие изкривяването на истината в живота.

       image
                          Better Red then Dead                                                                               
Не веднъж съм цитирал прекрасната формулировка на Виктор Юго, която е приложима към отношението на Братството спрямо „добрите“ и „лошите“:

          image

„Всяка дъщеря на лорд е лейди. Останалите английски момичета са мис.“

Опортюнизмът, изкуството, на което комунистите също са майстори, дава възможност да станете „лейди“. Гледате господарите в очите. Слушкате, подчинявате се и изпълнявате. За да папкате. Джордж Оруел би отсъдил, че е „толкова просто. Изисква се само безкрайна поредица от победи над собствената ти памет. Наричат го „Контрол над действителността“, на новоговор: „двумисъл“.“

          image

Но ако утре потомството ви започне да лае, вместо да говори, си спомнете за вашето минало. Може да проумеете причината за тази дегенерация…

Колкото до Джереми Корбин, аз съм последният поне на този континент, който може да му симпатизира. Надявам се, ако досега не съм успял, този път да изясня защо. Но това, което можете да видите на илюстрацията, е съвсем прекалено. То е поместено на уводното място на страницата с коментари в „почтен“ и „десен“ всекидневник. И гласи:

„Едуард Лукас: Корбин се нарежда до расистите и неонацистите.“

             image

В самия текст, изпълнен с всякакъв словесен боклук, не присъства нищо от заглавието. То е на редакцията. А похватът е болшевишки, добре познат на поколенията около моето. Той беше продължен от милиционер-комунистическия тандем Блъсков-Найденов. За да се разрасне до там, че тази жълто-червената помия се превърна в „демократична“ вестникарска традиция. И не само печатна… В откровен ален алчно-фашистки пропаганден метод, предназначен за и без друго обезумялата публика. А в конкретната статия дори можем да прочетем:

„За да бъдем честни, схващанията на г-н Корбин, взети отделно, са защитими. Неговото желание да укроти Русия чрез пожертването на Украйна се споделя от много практици на realpolitik, включително и от Хенри Кисинджър.“

          image

Друг въпрос е, дали Русия изобщо нападна Украйна или мнимата агресия й беше приписана в рамките на същата „realpolitik“? Както и дали мераклията да зърне името си в печата има хабер за принадлежността на Хайнрих Алфред Кисингер на съветските секретни репресивни служби? Все пак д-р Хенри минава за… „доста десен“, нали?

      image

Авторът, който е на хранилка в ротшилдово-менделсоново-аниеливия седмичник “The Economist”, където анонимността е задължителна, едва ли е посмял да възрази на вестникарските Gauleiters от „Всекидневния телеграф“.

Барабар Борисчо с мъжете, и героят ни – Аликзандър Джонсън, с многообразното потекло, изчурулика:

„Ние, торите, сме в състояние на недоверие спрямо Корбин.“

Вие да видите! Не е ли забавно?

Но Борето добави:

„Как е възможно да стигнем до точката, когато един привърженик на Шин Фейн, антимонархистки левичар, може да оглави опозицията? Консерваторите не могат да повярват на късмета си.“

Точно така. Който не е с нас, е против нас! Онези, дето не мислят като нас, изобщо нямат право да мислят!

image

Навремето комунистите, начело със своя вожд и учител, украсен с многозначителното прозвище „Тарабата“, окачили доскорошния си съюзник Никола Петков „на въже, да се поизсуши“, както би отбелязал Ботйов. От възклицанието на Сашко-Борисчо „как е възможно“, до описаното от карловеца действие, има една стъпка. Тъй като кракът на британските комунисти е вдигнат за решаващата крачка – еднопартийната система. Тя е налице и сега. Нейни издънки като Джереми Корбин са тамошните дисиденти – другояче мислещи в рамките на Партията.

image
                     Proletarian Baking Soda                                                                             
Обикновен, банален комунизъм…                                                                                                              diagnosa.net/                



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8685320
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031