Блогът на budha2 :: В наши дни робството процъфтява с пълна сила / Във Великобритания педофилията в църквата още от В...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.09.2015 21:16 - В наши дни робството процъфтява с пълна сила / Във Великобритания педофилията в църквата още от Викторианската епоха не е прекъсвала

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1069 Коментари: 0 Гласове:

Накрая, по онова време, развиха теория, че педофилията трябва да бъде разглеждана като нещо положително[ Папа Бенедикт ХVІ за седемдесетте години. (Pope Benedict XVI, Peter Seewald – “Light of the World: The Pope, the Church, and the Sign of the Times – A Conversation with Peter Seewald”, Catholic Truth Society, London, 2010 г.)]

Тесни връзки с нацистите, но също така и с комунистите – ето истинският облик на днешната британска монархия. Не приемайте словата ми като някакъв антимонархизъм въобще. Злото лице на Бъкингам не е от вчера. Четете Дикенс и останалите автори от онази епоха – Уилям Текери, Антъни Тролоуп, Шарлот Бронте, Джейн Остин, даже Хенри Джеймс… Или онова, което съвременните историци разкриват за осемнадесетото и особено за деветнадесетото „просветено“ столетие във Викторианска Англия: Почти робска закрепостеност с нищожно заплатен 14-часов труд и мизерия, непозната на Изток. Това е картината, която се разкрива пред погледа на онзи, който проявява интерес.
И още нещо, което е даже по-страшно – оценяването на децата по-ниско от конете и кучетата. Впрочем, както е било в Русия по същото време. Ако не вярвате на мен, то доверете се на любимия ви Захарий Стоянов. В „Записки по българските въстания“ той нагледно обяснява, кой и къде е бил роб:

„От всичко това се види, че войната в 1828 г. [става дума за похода на генерал Дибич] е била подигната только для уничтоженiи неверных поган, а братушките са теглили запартата за „бог да прости“.

Та и другояче не е можало да бъде. Него време самите ни освободители, които са газили Дунава уж да ни освободят, са били роби, десет пъти по-мъчени и по-угнетявани, отколкото ние, раята. Разликата е била само в това, че на Балканския полуостров тираните са били с чалми, а в Русия – с шапки. Солдатинът – роб, който е умирал по крайдунавските брегове, без да знае защо, брат му е умирал в това същото време в своето отечество на бесилото. В Турция по онова време биеха само селяните, а в Русия – наред. Достатъчно е да ви припомня горчивата участ само на нещастния малорусийски [украински, изконно български] поет Тараса Шевченка, когото хищният негов господар помешчик биел по лицето, докато страните на поета станат червени като на рак! А Щепкин? А Тропинин? Сибиряков? Тях са ги биели така също само затова, защото са били талантливи. В Турция отнемаха само имуществото на раята, добитъка и пр. А в Света Русия помешчикът имаше право да отнеме и любезното чедо на милозливата майка и го продаваше на пазара. А знаете ли каква продажба? Трампа за две ловджийски кучета! Най-после мислимо ли е било да се чака по онова време освобождение от такова едно правителство, което забранявало да се произнесе думата свобода и народ (наместо народ туряло се население), което забранявало на 21 000 000 същества, свои братя малоруси, да пишат и четат на майчиния си език? Русия дигала война повече да освободи Божи гроб, „Света София“ и разкошната Византия и да побие поганците турки, както казах.“

Сега остава да намразите и отхвърлите и Захария…

Но докато по заповед на руския император Дибич нахлувал на Балканите, Великобритания разширявала владенията си и поробвала народи. Да, в онази епоха робството и търговията с хора били нормална практика в пределите на империята, в която „слънцето никога не залязвало“.

Докато нашенци – „робите“ на „турците“ – са се радвали на една от най-важните свободи – на собственост и стопанска инициатива, но също така на вероизповедание и образование на майчин език, народи, на които с телешки възторг туземните ни комунета-националистчета се възхищават, са пъшкали под бремето на робството. Например във Великобритания робството е премахнато чак през… 1833 година? И то не съвсем. Едва тогава Парламентът приел Закон за отмяна на робството в Британската империя. Но с някои изключения. Като например „териториите, които са собственост на Източноиндийската компания“, остров Цейлон, остров Света Елена и т.н. Единадесет години са били необходими за забраната на поробването и по тези земи! Сиреч – чак от 1844-а насетне.

Но и тогава това не приключило окончателно. Чак през 1873 година бил гласуван Законът за търговията с роби, който криминализирал деянието. Тогава семейство Ротшилд вече се настанявало в Баку, за да конкурира братята Нобел в изпомпването на нефта от Каспийско море…

А „прогресивните сили“ в лицето на същата фамилия се изявявали по следния „хуманен“ начин:

„Лондонските Ротшилдови отделили 20 000 000 лири, за да компенсират притежателите на роби след отмяната на робството в Британската империя през 1833 г.“

Нима в наши дни робството не процъфтява с пълна сила? Какво друго са отвличанията на хора с цел проституция, продажбата на органи или… педофилия? Само че далаверата се върти скрито. А в нея са замесени както хайдуци от обществената утайка, така и представители на елита – на практика – каймака на помията.

Малко преди началото на очакван процес срещу педофили в католическата църква се спомина един от главните обвиняеми – полският архиепископ Йозеф Весоловски. Той се гътна на остров Хаити в качеството си на „апостолски нунций на Ватикана в Доминиканската република“.

„Щеше да бъде първият високопоставен църковен служител, изправен пред съд по обвинения в педофилия…

Весоловски трябваше да бъде съден заради твърдения, че е заплащал на момченца, за да извършва сексуални действия с тях, свалял от интернет педофилски материали и заради нарушение на християнския морал…“

Не само католическата, и англиканската църква се оказа мрежа за развъждане и разпространение на педофилия. Почти никой от „прелатите“ не пострада – никъде. Както и у нас. Официализираната като „българска“ и „православна“, но всъщност антинародна и безбожна църква, е свърталище на хомосексуалисти, алчни типове и педофили. Сионий, който беше уволнен от ректорското кресло на семинарията заради сексуален тормоз на учениците, днес се подвизава като игумен на един от най-големите и популярни манастири – Троянския?!

Какво е проповядвал Исус Христос?

„А който въведе в заблуждение някой от тези малчугани, които вярват в мен, за него ще бъде по-добре да са му надянали крайпътен камък на шията и да е потънал в дълбините на морето. Проклятие за света, заради неговите престъпления! Нарушения със сигурност ще настъпват; но проклятие за човека, чрез чиято ръка идват!“/„Свето Евангелие от Матей“, гл. 18, ст. 6-7./

Кралицата е главата на Англиканската църква. А от години възникват и насилствено биват заглушавани и потулвани педофилски скандали, свързани с кралското семейство, икономическата и политическата върхушка, и културния елит в Обединеното кралство.

Само преди три месеца ви осведомих за появата на документи, които свързват убития девер на кралицата – лорд Маунбатън, с мащабен педофилски кръг. Както и с британските секретни служби. Което ще рече – с Бъкингамския дворец. Маунтбатън падна жертва на атентат, извършен от Ирландската републиканска армия – ИРА.

От разсекретените документи може да се съди, че атентаторите явно са били добре информирани за позорния живот на дъртия любител на малки момченца и прекъснали неговия педофилски кръг. Също така са поддържали някакви контакти с ченгетата от MI5.

Това не попречи на Маунтбатъновия племенник – принц Чарлз, да сподели своята „тъга“ по чичо си, изразена публично по време на неотдавнашното му навестяване на Северна Ирландия:

„През август 1979 г. моят най-любим чичо лорд Маунтбатън беше убит, заедно със своя внук и мой кръщелник Никълъс, и с приятеля му Пол Максуел, с бабата на Никълъс, вдовицата лейди Брейбърн. По онова време не можех да си представя, как беше възможно да свикнем с мъката от такава грамадна загуба. Тъй като за мен лорд Маунтбатън представляваше кръстникът, когото никога не бях имал.“

Вече писах: Като знаем какво представляват любимците им, да не се учудваме от цялостната извратеност на тези „благородници“. Вече няколко години Великобритания се тресе меко от педофилски скандали.

Те наченаха с обвиненията към Джими Савил, покойния водещ на прочутото предаване за поп-музика на BBC, озаглавено “Top of the Pops”. Засегнаха „звезди“ от ранга на националната поп-рок „икона“ сър Клиф Ричард. Преди дни той обяви своя къща за продан. Понеже му напомняла за нахлуването на полицията…

Най-добре ни разкри ситуацията един от онези, които по стечение на местожителството си са нейни очевидци – стоматолога д-р Калин Шутов, който се е преселил на Албиона.

Когато взеха да разплитат гнусния педофилски чорап, мнозина най-сетне дръзнаха да запитат: Защо чак сега?

Джими Савил не е станал педофил одеве! Бил е такъв от младини. Но това не е попречило на неговата невероятна кариера и на връзките му със самия връх на британското общество – от кралицата, нейните деца и роднини, през министър-председатели, партийни лидери, стопански „величия“, чак до „кралете“ на британската поп-култура. А дали не е катерил стълбицата тъкмо благодарение на това?

Възможно ли е властите да не са знаели? Глупости. Да не си въобразявате, че Big Brother е наблюдавал само нас, мизерниците в социалистическия концлагер? „Изтеклите“ архивни документи доказват, че от много десетилетия винаги и навсякъде са знаели какво ядат и говорят хората…

Британското шпионско ведомство своевременно е уведомило премиер-министърката, другарката Маргарет Тачър, че „предразположението на един член на Парламента към малки момченца носи риск от предизвикване на политически неприятности“, разкриха документите.

Следователите на случаи с насилие на деца откриха, че не е било обърнато никакво внимание на заплахата, произлизаща от отношението към деца от страна на политика. Но MI6 е предупредило началниците си, че обвиненията могат да причинят щети на правителството.“

Госпожа-другарката Маргарет Тачър не е отделила нито секунда от „скъпоценното“ си време на проблема. Не проявила грам интерес нито към този, нито спрямо следващите сигнали, с които политическата полиция – MI6, я затрупвала – чак до 1986-1987 година.

Явно е била заета повече с деиндустриализацията на страната – чрез ликвидирането на предприятия, отрасли и профсъюзни организации, които се оказаха ключови в производствените отношения. Или с изграждането на „новия лидер“ – младия комунистически „Зигфрид“ в белязаното лице на съветския партиен и държавен ръководител Михаил Горбачов. А преди това – с възхвала на тукашната болшевизирана училищна система, с която се запознала при посещението си у нас през 1971 г. като министърка на образованието на Великобритания.

Аз – тогавашният наивник!

Cum incipiet in finem vitae meae? Numquam, Stulte.
Est nunc a democratia![Кога най-сетне ще започне животът ми? Никога, глупако. Сега има демокрация, лат.]

Днес използват темата за педофилията повече като средство за отклоняване на вниманието. Пускат я спорадично из притежаваните от Тях медии. Тя или засяга покойници, или заглъхва на бърза ръка.

Но педофилията също така представлява пропагандно оръжие, насочвано срещу неудобните. Тази пролет не се посвениха да обвинят в това навярно най-яркия, най-аргументирания и един от най-ревностните критици на Европейския съюз – Владимир Буковски.

Постигнаха целта си, но не съвсем. Предизвикаха му сърдечна криза. И се наложи писателят-биолог да постъпи в германска болница за операция.

Слава Богу, всичко премина успешно. И сега Буковски, когото, въпреки че живее във Великобритания от 1976 г., водят като „руски дисидент“, заведе насрещен иск срещу британското правителство за обезщетение в размер на 100 000 лири стерлинги!

С изключение на BBC и “The Guardian”, нито една медия с влияние – нито на Албиона, а още по-малко в Европа и САЩ, забелязаха неговото контра-действие. Изключвам “Cambridge News” – електронен сайт с малък брой посетители, в града, където Владимир Буковски живее.

Всички тези ненаситни кучи синове мечтаят банкнотите в техните банкови сметки да са бременни. Цената няма значение. Нищо друго не ги интересува.

Има хора, които усещат тези неща и ги осмислят. Но са безсилни. Предлагам ви мнението на възрастен читател, който не се е сдържал. И го е изразил, когато се е запознал със статия, озаглавена „Как всички станахме тачеристи?“:

„След повече от 80 години живот оглеждам онова, което някога беше моята страна. Сражавах се за нея. Страната, за която приятели загинаха. И вече не я виждам.

Виждам лишения, виждам бедни да стават по-бедни. Виждам претъпканите с хора докторски кабинети и операционни. Виждам безсилни мъже, страхуващи се да се бият за по-добри заплати и условия на труд. Виждам училища без бели лица в тях. Виждам джамии в селата, но не виждам райони за истинските британци. Виждам договори за нула часове и покъртителни заплати. Чувам чужди езици в моето село. Виждам все по-увеличаваща се разединеност на обществото, което беше моето общество.

Побърквам се, като си помисля, че можех да си дам живота за всичко това.“

В този опит за държава, в който аз се родих и никога не съм смятал за своя страна, виждам главно комунисти и неодухотворените грозни мутри на техните тъпи наследници, пращящи от изкуствено натрупани мускули, силиконови устни и цици, и задници, натъпкани с пари. Никога не бих пожертвал живота си за нея, за Чалгария. За мен тя не струва и пет пари. Халал да си я струват комунетата и ченгетата.

А Западът? Той също е мъртъв, но там не го осъзнават. Ще започнат. Нали след кървавия експеримент със СССР и нас – страните от Източна Европа, им пробутаха кредитната икономика. Вижте какво представляват сега.

Ирландци, испанци, гърци, португалци, италианци, даже французи, нямаха пари, но им отпускаха заеми и харчеха. Кредити – на воля. Граби народе, и купувай! Щом пазаруваш, значи си жив!

Дълговете им са неизплатими. Кому са задължени? На частните банкери. Моля ви, повече не проявявайте слабоумие и не задавайте лишения от смисъл въпрос: Чии са тези страни? Ами на онези, които ги притежават – на банкерите. На английски: banksters. От bank – банка, и gangsters – гангстери, бандити.

За да не си помислите, че всичко започва от нас, да поясня: Словосъчетанието датира от трийсетте, когато американският съдия Фердинанд Пекора подгонил банкерите, нарушаващи закона. Брой 24 на списание “Time” от 12 юни 1933 г. се появил с негова фотография на корицата. Представили го, заел типична гангстерска поза и захапал пура. В публикацията се говорело, че по време на изслушванията в съдебната зала той наричал провинилите се банкери “banksters” – финансови гангстери.(Вижте илюстрацията.)

Друг експеримент си правят с германците. В Германия има пари, но там не харчат. Страната все още произвежда, обаче вече трета петилетка доходите не нарастват.

И в двата случая резултатите са плачевни. В първия вече второ поколение не знае що е работа, не се труди, понеже няма къде. Във втория – продукцията започва да залежава, а прочутата пътната мрежа на ФРГ е занемарена, руши се, трудно я ремонтират.

Даже Австралия – тази донеотдавнашна европейска мечта, закъсва. Докато цените на суровините вървяха нагоре, тя процъфтяваше. През 2012 г. 65 на сто от нейния брутен вътрешен продукт бяха съставени от добив на суровини, търговия и услуги. А сега?

„Неотдавнашния повторен преглед на данните от април показва, че търговският дефицит на страната с останалия свят се е надул до рекордните 4,14 милиарда австралийски долара (2 милиарда британски лири). Очаква се пропастта между стойността на износа и на вноса да се разшири, тъй като най-важните австралийски ресурси достигат най-ниските си цени от доста години. Желязната руда сега се търгува за около 50 щатски долара за тон при връх от около 180 щатски долара за тон, постигнат през 2011 г. Въглищата за огрев също понесоха тежки загуби. Сега се продават по около 60 долара за тон, сравнени със 150 долара за тон преди четири години…

Проблемът е, че Австралия, след десетилетия на усилия за разнообразие, все повече заприличва на петродоларова икономика от Близкия изток. Но без огромния порой от чуждестранни валутни резерви, който да се изсипва връз нея, когато цените на суровините падат.

Вместо това, Австралия трябва да взима заеми, за да поддържа стандарта на живот, с който страната е свикнала. Което, даже гърците ще го признаят, е непродуктивно и неустойчиво.“

Животът назаем е социализъм. И води до съвременната гръцка трагедия, която спокойно може да бъде наречена и американска, и испанска, и… На социалистическия капитализъм или на капиталистическия социализъм. На комунизма – крайната цел на финансовите гангстери – banksters – банкстерите.

Навсякъде действат дегенерати, облечени във власт. Спомнете си португалския марксист-маоист Жозе Мануел Барозо. Само допреди месеци той оглавяваше Европейската комисия.

Ела зло, че без теб – още по-голямо зло, се е произнесъл народът ни, преди да го превърнат в робско стадо. Да видим кой стои начело на европейския Министерски съвет? За по-голямо съвпадение с оригинала, та да няма съмнение в произхода му, органът е наречен Европейска комисия. Ето как настоящият президент на Еврокомисията посреща в централата на Съюза пристигащите лидери на неговите страни-членки:

www.youtube.com/watch Ако това е била вашата мечта и ви харесва, честито!

Аристотел е писал:

„Републиките западат и стават демокрации, а демокрациите се израждат в деспотизъм.“

Прогнозите за наистина закъсалата китайска икономика са, че нейният растеж ще „се срине“ до… 5 на сто. Най-оптимистичните прогнози за американската са за ръст от 3,6 процента. Обзалагам се, че те са постижими единствено на хартия. Като в прословутия тукашен филм „Кит“.

САЩ са държава полу – полукапиталистическа, полусоциалистическа, полудемократична, полусвободна – изобщо – полу. Китай – също. Но с едно уточнение – той е далеч по-малко полу. Поне в политическата сфера е изцяло тоталитарен еднопартиен режим, който не си губи времето, за да разиграва някаква псевдодемокрация. Както все по-неумело постъпват на Запад. И затова фалшът личи. diagnosa.net/

Нагоре