Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2015 17:32 - Всички животни са равни, но някои са по равни/„Който иска да тъпче, трябва да се остави да го стъпчат!“
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 1641 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 01.09.2015 17:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     image                                                                                                   Vedi la regina, e poi muori[Виж кралицата и сетне умри, ит. Перифраза на заглавие на един от ранните филми в италианския неореализъм “Vedi Napoli e poi muor” – „Виж Неапол и умри“ на режисьора Рикардо Фреда – 1951 г.]

В епизод от прочутия роман „Верноподаникът“ на Хайнрих Ман главният герой излиза от представление на Вагнерова опера. И обяснява на своята богата годеница, че музиката е най-висшето изкуство. Затова я определя като… „германско“. И подрежда останалите, според своите критерии, в които основният е пак този – дали е „германско“ или не.

           image

Ицхок Лейб Перец е смятан за един от основателите на еврейската литература на идиш, каквото и да означава това. Роденият недалече от Варшава писател, ревностен юдейски ортодокс и социалист – обикновено двете вървят ръка за ръка – прилага същия критерий: Което не е еврейско, е долнокачествено. Той е оставил и следната присъда:

„Пурим е рожденият ден на първия Schutz-Jude, първия еврейски верноподаник на чужда кралска особа.“

И в двата случая имаме общества в криза, поразила морала. За героя на Хайнрих Ман всичко, което не е германско, няма стойност. При Ицхок Лейб Перец нееврейското е… ерзац. В първия случай, понеже германската литература е позакъсняла, „романът не е изкуство“. Във втория следва опровержение на всичко, което не е еврейско. Музиката е преди всичко това – отражение на „еврейската възвишеност и идеали“?!

How come – как така? След като знаем, че навярно първото еврейско име с някакво значение в композирането се появява едва през ХІХ век – Якоб Феликс Менделсон Бартолди. Той бил внук на германския философ Мозес Менделсон, смятан за идеологически баща на ционизма. От неговия зов за Haskalah – отделно, националистическо еврейско образование, се пръкнали не само прочутата банка “Mendelssohn”, но и идеологията на еврейската изключителност, довела до крайния юдейски национализъм – ционизма. Но тъкмо ционизмът е родителят на такива реакционни и антихуманни доктрини, каквито се оказаха социализмът, комунизмът, фашизмът, нацизмът.

Какво е залегнало в темелите на всички тях? Сляпото подчинение на една догма, чието олицетворение е вождът – водачът – der Fьhrer. Той е безгрешен. От тук – основната характерна черта на тоталитарните теории и практики – верноподаничеството. Тя е намерила пълноценно отражение в „творчеството“ на един от туземните ни комунисти:

     image

„Води ме, Партийо, води ме, под свойте бойки знамена! Свети с червеното си име чрез хилядите имена!

Във своята сурова строгост ти нежна като майка си. Аз всичко бих ти дал да мога да бъда твой достоен син.

Като лъча да пламенея – лъча на твоята зора! Тъй както Смирненски да пея, тъй както Ботев да умра!

Мен хулите не ме смущават, врагът с които те покри – аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори!“[Христо Радевски – „Към Партията“, 1932 г.]

Но още по-точно – в любимеца на „прогресивното човечество“, съветският певец на комунизма Владимир Маяковски, който се… самоубил:

„Партия и Ленин – близнецы-братья – кто более матери-истории ценен?

Мы говорим Ленин, подразумеваем – партия, мы говорим партия, подразумеваем – Ленин…“[Владимир Маяковский – „Владимир Ильич Ленин“, поэма, 1924 г. Превод: „Партията и Ленин – това са братя близнаци – кой е по-ценен за маяката? Казваме Ленин, разбираме – партията, казваме партията, разбираме – Ленин.“]

„Ленин – жил, Ленин – жив, Ленин – будет жить.“[Владимир Маяковский – „Комсомольская“, 1924.]

„Ленин и теперь живее всех живых. Наше знанье – сила и оружие.“[Владимир Маяковский – „Владимир Ильич Ленин“, вече цит. съч. Превод: „Ленин живя, Ленин е жив, Ленин ще живее. Ленин и сега е по-жив от всички живи. Той е нашето знание – сила и оръжие.“]
                                                                                     image                                                                                            
Забележете: В стихотворението на Радевски пак е спомената „зората“! А „музата“ на Маяковски се наричала Лиля Юриевна Брик, с рождено име Лиля Уриевна Каган, по майка – Юриевна Берман. Но тя била по-голямата сестра на известната френска писателка и лауреатка на наградата „Гонкур“ Елза Триолѐ, всъщност – Елла Юриевна Каган, родена в Москва.

Дали Брик и Триоле – в действителност Каган, са били роднини на Лазар Мойсеевич Каганович? Вече покойният Иля Михайлович Левитас бил заслужен деец на културата на Украйна, президент на Еврейския съвет и председател на фондациите „Памет за жертвите на фашизма в Украйна“, „Шолом-Алейхем“, главен редактор на вестник „Еврейские вести“ и т.н. Той обичал да посещава гроба на Маяковски. През 1971 г. зърнал три жени да седят на пейката до него.

„Край тях се навърташе бодър старик с маниери на интелигент отпреди революцията. Той се представи: „Иван Иванович Бородавкин.“ Разказа ми, че през годините на имиграция живеел в швейцарското градче Клоран в една квартира с Ленин. Надежда Константиновна Крупска имала гостилница там. [„Бедните“ болшевики!]…

– А знаете ли, кои са тези жени? – ме запита Бородавкин, като целуваше ръката на една от дамите. Тя се усмихна и започна срамежливо да крие измършавелите си ръце в роклята. – Представям ви Лилия Юриевна Брик!

          image

Аз също целунах ръката й…

Но изненадите не свършиха с това. Лицето на старицата, която седеше до Лилия Брик, също ми се стори сякаш познато. Това се оказа Долорес Ибарури – генералният секретар на Компартията на Испания, с чийто лозунг „Но пасаран!“ („Те няма да минат!“) – израснахме ние, предвоенните деца. Между другото, след войната, в Киев, играехме футбол с Юри Каганович – осиновено дете на Лазар Мойсеевич. Юри беше от испанските малчугани, деца на републиканци, които в годините на Гражданската война в Испания бяха доведени в Съветския съюз. Родителите на момченцето бяха загинали. Каганович го осиновил и го нарекъл Юри. Беше хубаво момче, а ние мислехме, че е роден син на Лазар.

Разказах на Долорес Ибарури, как в детската градина четях стихове за Испания, как всички ходехме с пилотки с „ушички“, които наричахме „испанки“…

През същото лято с учениците ходихме във Волгоград, където на площада на „Падналите борци“ е погребан синът на Долорес – капитанът от Червената армия, героят на Съветския съюз Рубен Ибарури, командир на картечна рота, загинал през 1942 г. по време на защитата на града. Като разбра, че съм евреин, Долорес се усмихна: „Аз също съм еврейка, марано…“ Марано – това са испански евреи, които накарали насила да приемат християнството.“

       image

Крушката си има опашка…

А последната любима на Лениновия апологет Маяковски, която станала свидетелка на саморазстрела му, била актрисата Верониика Витолдовна Полонска. Нейният баща – евреинът Полонски, бил „звезда“ на руското нямо кино. През 1918 година сключил договор с Холивуд. Не болшевиките, а смъртта му попречила да отведе семейството си зад Океана.                                                                                                                           image                 

Както отсъдил философът Бердяев Бердичевски, „през цялото време опираме до термина „съюз на сатаната и антихриста“. Това е вид дегенерация. Верноподаничеството, характерно за тоталитарните идеологии – религии – и практики, е типичен пример на израждане.

Само в робовладелското общество, когато робът е бил вещ, лишена от всички други права, освен от едно – да се подчинява на господаря си и да се труди за него, е съществувала подобна поквареност, принизяваща човека до животно. Дегенерацията е тъкмо това – обратната еволюция. Комунизмът е нейно въплъщение, израз, символ. При него има пълно покритие със сатанизма. Той е нещо повече – негово извращение.

„От една страна, ето го антихристът, съчетан със сатаната… Той е онова, което в нашите лекции наричаме дегенерация, т.е. израждане, психическо заболяване и полова извратеност. Това е, така да се каже, туземно израждане от заобикалящата среда. Затова Бердяев-Бердичевски твърди, че който се е родил от този съюз, ще управлява света… Още в Библията е дадена добра формулировка, че сатаната често обича да се превъплъщава в образа на ангела на света, на либерал.“

     image

А на консерватор? И ето, те, родените от този съюз, наистина ръководят настоящето и определят бъдещето на човешкия род. И убиват. Изтребват масово, „в особено големи размери“, казано на юридически жаргон. Няма да забележите сантименталност у тях. Те са лишени от елементарни човешки чувства. Цялото им същество и съществуване е подчинено на Аз. Обаче съобразени с началството, в рамките на преклонението пред високопоставения. Това е комунизъм.

И лондонският кмет, руско-православният мюсюлманин Борис Джонсън, който сменя националността и вярата си според конкретния казус, е завършена комунистическа отрепка. В романа на Хайнрих Ман верноподаникът има следния красноречив девиз:

„Който иска да тъпче, трябва да се остави да го тъпчат!“

Той е безчувствен измамник, който смята, че коравосърдечието на „желязната епоха“ не търпи прояви на загриженост, съчувствие и милосърдие. Всички такива чувства, освен амбицията и кариеризмът, са несъвместими с времето.

       image
image
    Синът на депутата от ГЕРБ, Лъчо Тъпото/Мозъка,...Малкият мозък.   Обрал бензиностанция в София!                                                                                                                   Това е краят на духовността, на интелекта, на разума. Но и на човешкото у човека. Същевременно – триумф на бездуховността, подлостта, ненавистта. На низостта, най-общо казано.
                                                                                      image                                                                                                 
Когато зърнете лика на Борис Джонсън, на подобните нему, но и на техните ментори, чиито верноподаници са, съзирате образци на нищото. То намира израз в скотската привързаност и отдаденост на по-горния. Тя няма нищо общо с истинската вярност. Безразлична е. Лишена е от всякакви емоции. И е възможно да съществува в координатната система, заключена между абсцисата и ординатата на безличието и властта.

То е нещо като un pouvoir pour le pouvoir, или une fortune pour la fortune.[Власт заради самата власт, богатство заради самото богатство, фр.]

          image

Когато иде реч за Борис Джонсън, ми се иска да се върна към набързо потулената тема за нацизма и симпатиите на британското кралско семейство към Хитлер и неговото политбюро. Струва ми се, че бях сред съвсем малцината у нас, които й обърнаха внимание.                                                                                                        www.youtube.com/watch                                                                                                                              Не ми се занимава повече с това по този начин. Първо, когато е бил заснет, бъдещата кралица е била на 8, а не на 6 години. Във видеодокумента следват упреци относно самия факт на запазването и съхранението на въпросния спомен. Това говори много. Което е невъзможно да бъде отречено.

Както и бракът на Елизабет с представител на германското семейство Маунтбатен, което е тясно свързано с нацисткия режим. Самият принц Филип е доказан расист и ксенофоб. Той е бил и продължава да е съмишленик на идеята за прочистването на света от „второразредните хора“.

    image      

Сестрата на принца – София, е била женена за Крис тофер, принц на Хессен, полковник от SS. Техният син бил наречен Карл Адолф в чест на фюрера.

Основните ни университети са натъпкани с армия от прозаични, кариеристични верноподаници

Захванах темата, понеже тя е сред потулваните образци на неравенството, несправедливостта и двойните стандарти в настоящия свят. Чудесно отражение на партийното правило, действащо в „Животинската ферма“, но също така днес и то в „цивилизованите“ страни:

„Всички животни са равни, но някои са по равни от другите.“

За деца като Гюнтер Грас, Ханс-Дитрих Геншер и много други – известни или не, това правило важеше с пълна сила. За разлика от Елизабет, те бяха от по-неравните. Затова например хванаха за топките и все още го държат яко за тях, както се казва, бившия „десен“ министър на външните работи на ФРГ. Направиха от него комунистическа пачавра. И го принудиха да се орезили с личното посрещане на съветския еврейски мафиот от КПСС и КГБ, Михаил Ходорковски, бивш довереник на Джейкъб Ротшилд, представител на висшата комсомолска номенклатура, един от най-приближените до Борис Елцин.

           image

Ами Макс Мозли? Само защото баща му сър Осуалд Мозли е оглавявал Британския фашистки съюз се разправиха със сина по жесток и безсрамен начин. А когато Втората световна война в Европа завършва, бъдещият шеф на Международната автомобилна федерация е бил едва на… 5 годинки! Както Те – интернационалните комунисти – нямаха и не проявяват ни най-малка милост към нас, така трябва да им отговорим: Мера според мера! С каквато мярка ни мерите, с такава ще ви отмерим!

„Не дойдох да донеса мир на земята, а меч!“[„Свето Евангелие от Матей“, гл. 101 ст. 34.]

С подобни данни от миналото извиваха ръцете на не един и двама. Например – на Курт Валдхайм, когато оглавяваше ООН. Обаче нито веднъж не използваха за изнудване факти от биографиите на комунистическите престъпници. Вие си обяснете защо.

„На практика, всичките четири сестри на Филип се омъжили за нацисти с високи чинове. Вероятността бивши нацисти или техни симпатизанти да присъстват на неговата сватба през 1947 г. за бъдещата английска кралица довело до решението да покани едва двама гости.

image

Преди две години още повече разкрития за връзките на Филип с нацистите се появиха в книга, която представи непоказвани дотогава снимки на 16-годишния Филип по време на погребението на своята по-голяма сестра Цецилия, заобиколен от кортеж от роднини в униформи на SS или в кафяви ризи.

   image        

Друга фотография представя по-младата сестра София, седнала срещу Хитлер, на сватбата на Херман и Емма Гьоринг. Филип беше принуден да се съгласи, че семейството му намирало опитите на Хитлер за възстановяване на германското могъщество и престиж за „привлекателно“. И да признае, че в него „била въведена забрана за евреи“.

Освен това през 1961 г. Филип помогна на бившия офицер от нацистките войски SS, холандския принц Бернхард, да постави началото на Световния фонд за дивата природа,[19] който е най-тясно свързан с основателите на интернационалната властова групировка Билдерберг, и със сър Джулиън Хъксли – брат на Олдъс Хъксли, който беше и президент на Британското дружество по евгеника.

В миналото Филип е посещавал и ултра секретните ритуални срещи на елитите в Бохемската кория, където през 1962 г. „избил рибата“ със „забавна реч“, според собствените публикации на Bohemian Grove.“ 

Съпругът на кралицата многократно е призовавал за прекратяване на програмите за здравеопазване и медицинска помощ в Африка, Южна Америка и в някои азиатски страни. Тъй като съзира в тях една от „болестите“ на планетата – непрестанното увеличение на нейното население.

             image

Как се държи в този случай нашият „мил“ герой, лондонският кмет? Постъпва като истински верноподаник.

„Кралицата беше умна да се помайтапи с Хитлер“– обясни бай Борис Джонсън жеста на седем и кусур годишната Елизабет, който поради неблагоразумие и недалновидност бил заснет в градината на замъка Балморал.

Пофантазирах – дали като е влизал в Бъкингамския дворец, е постъпил така:

„Едно бръснато момче се спусна да ми съблича палтото, аз му измъмрах едно: „Извинете, господине, гледай си там работата“, и не му дадох да ме съблича. То се засрами и отиде да съблича други. Как ще му дам да ме съблича бе, брате? Ръкавите на палтото ми, сиреч не ръкавите, ами астарът отвътре изпокъсал се като… таквоз. Нейсе. Качих се аз горе, ама преди да се кача, хвърлих едно око в долните стаи – трапезите наредени чиста работа. Събра се свят. Почакахме и тука малко и излезе кралицата с принца. Този път те по християнски бяха хасъл стопанин и стопанка. Раздадоха ни по едно яйце…

      image

– Ръка целувахте ли пак?

– Е, хелбетя… А бе аз за такваз трапеза и сто ръце би целунал. Нейсе. Мина се и туй митарство, че като се юрнахме, брате мой, из стълбите надолу… Ако щеш, вярвай, ако щеш, не, аз през три стъпала се мятах, щях да се блъсна в огледалото, ама не оставих да ме превари никой. Докопах хайвера, че като задълбах лъжицата, ако е било по-малко от половин кило – грях да ми е на душата. Оная ти риба майонез, ония ми ти закуски, имената им не зная, че като зинаха ония ми ти уста… Остави се!… Ядох, ядох, тъпках… и досега се чудя как не ми се пръсна стомаха. Ами пиене… Кога съм си отишъл, как съм си отишъл – заколи ме, не помня… Уфф!… Още ме боли главата от туй пусто шампанско… Че остави това, ами като взех, че си наблъсках джебовете с пасти, па те меки, да ги вземе дявола, че като се размазаха из джеба ми…“[Алеко Константинов – „Бай Ганьо в двореца“, София, 5 април 1892 г. Перифразите мои, – Бел. на ав.]

Някои англичани с потекло се срамуват от товарищ-yoldaş[Другар на руски и турски.] Джонсън, Александър Борис дьо Пфефелович. Не че самите те, които са от сой, така да се каже, са по-добри. Запознайте се с оценката на орезиления лорд Джон Сюъл за младия Борисчо:                                                                                                                                        www.youtube.com/watch                                                                                                                              Един от романите на американския писател-фантаст Уолтър Милър-младши съдържа следния монолог, написан сякаш за Борис Джонсън:

„Простаци! Да, да! Аз съм простак! Вие простак ли сте? Ще построим град и ще го наречем Град на простака.[Simple Town. Буквално: Прост град, англ.] Защото дотогава всички умни копелета, които причиниха всичко това, ще са пукнали! Да вървим! Това трябва да им даде да разберат! Някой тук да не е простак? Хванете копелетата, ако ги има!“[Walter M. Miller – “A Canticle for Leibowitz”, Bantam Books, New York City, 1976 г., стр. 64.]

image

Умните сякаш изчезнаха, като че ли потънаха. Скриха се. Не се показват. Истински умните, а не онези от романа, цитат от който току-що използвах.

Умниците-опортюнисти като Борис Джонсън или Елизабет, от сорта на Симо, Саркози, Меркел, Барозо, Елцин, Оланд, Камерън, Юнкер и останалите, а над всички тях – Ротшилд, Рокфелер, Голдман, Менделсон и т.н., се оказаха обикновени глупци и простаци. Те докараха нещата до тук. Ние им помогнахме – с мълчание, бездействие, с апатията си.

Когато били народ, българите казвали:

„Докато умните се наумуват, лудите се налудуват!“

Хораций не се стеснявал да заяви:

       image

“Odi profanum vilgus” – „мразя простия народ“.

По моему това звучи така:

Ego oderunt stultī – мразя простаците. И знам, че подобно на идиотите, те са непобедими. Освен с тоягата…

Populus stultus viris indignis honores saepe dat[Глупците често уважават хора, които не заслужават това, лат.]

Какво пък, може би правилно постъпва товарищ Джонсън, Александър Борис Пфефелевич. Роденият в Ню Йорк кмет на Лондон, этот Остап Бендер нашего времени. Такава е повелята на деня.

image

Самият кмет казва:

„Имам известно еврейско потекло, но не съм сигурен, доколко съм евреин… Но съм горд, много се гордея с това.“

С кое? Че е евреин, или понеже не е „сигурен, доколко е евреин“?

Дядо по майчина линия на Александър Борис бил чифутът Елиас Ейвъри Лоуи. Всъщност той се казвал Елия Льов. Бил роден в еврейско семейство в Русия. Самият кмет, издигнал се благодарение на онова „потекло“, лъже, че семейството му празнува руските православни християнски празници. Например – Масленица – Заговезни. Дядо му Льов никога не се покърстил.

Обаче, освен това, Джонсън твърди, че „е първият кмет на Лондон, който е отчасти мюсюлманин“. Тъй като прадядо му по бащина линия бил турчин. Пристигнал в Англия от Отоманската империя и забогатял!

Защо го сравних с прочутия литературен герой от Лениновата епоха на НЕПА? Ако проследите, разбира се, измисленото родословие на Остап Бендер, описано от полуеврейския тандем Иля Илф и Евгений Петров, ще установите колко силно напомня това на Джонсън, Александър Борис Пфефелевич.

В двата романа, чийто главен герой е, Остап Бендер постоянно напомня, че баща му бил турски поданик. Неговото фамилно име било Ибрахимович. Затова изследователите не свързват героя с Турция. Приемат, че това е намек, за произхода на баща му от Одеса. По онова време градът бил в границите на Отоманската империя, а в него живеели много евреи, които приемали турско поданство. Освен това Ибрахим е формата на библейското име Авраам, записана в Корана.

         image

Сиреч – Остап Бендер, този незабравим литературен мошеник, бил истински космополит. Някаква украинско-еврейско-турска фигура, която се мъчела да се възползва от Новая экономическая политика – НЭП – симбиоза от държавен и частен капитализъм, която Владимир Илич Улянов – Ленин наложил по заповед на Интернационала. Така били постигнати няколко неща:

Непманите, както наричали частниците, които били предимно с еврейски корени, бързо забогатели. Русия станала достъпна за определени интернационални корпорации, които срещу грошове започнали да експлоатират нейните природни богатства. Въпреки измамите, които ви показват на политическата витрина, нищо от това не се е променило до ден днешен. Тъй де, нали затова интернационалните банкери финансирали и организирали Февруарската революция и Октомврийския метеж от 1917 г.?

Ленин, Троцки и останалите болшевишки лидери се превърнали в Харун ал-Рашидовци с многомилионни лични сметки в швейцарски и латиноамерикански банки. Руският народ окончателно паднал под робството на Левитите – интернационалните комунисти със старозаветни имена, които били потомци на средновековните българо-хазари, чиято официална религия бил класическият юдаизъм – талмудизмът – основата на комунистическата идеология.

Ако някога ви рекат, че това е проява на „антисемитизъм“, а той е типичен за левичарството, махнете с ръка и отминете. Говори го тъпа, необразована и индоктринирана твар. Както съвсем наскоро написа един социалистически лондонски гном:

            image

„Антисемитизмът няма никакво място в левицата. Време е да му се опълчим.“[“Antisemitism has no place on the left. It is time to confront it” by Owen Jones, “The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday, 26 August 2015 г.]

„Семитът“ Адолф Хитлер е принадлежал на крайната левица, при цялата условност на тези изфабрикувани понятия. Оглавяваната от него политическа организация се е наричала Германска работническа националсоциалистическа партия. Моля, посочете, кое е „дясното“?

Тъй като партиите са продукт от сливането на подмолната илюминатско-масонска мрежа от тайни подривни клетки с парите на еврейската върхушка начело със семейство Ротшилд, няма как конците на всички – за удобство разпределяни като „леви“, „центристки“ и „десни“ – да не се държат от този елит, формиран през последните два века.

image

Естествено, споменатата публикация е илюстрирана подходящо. Алено червена змия – символът на еврейството – се увива около бяла шестолъчна звезда – друга „еврейска емблема“, открадната от древните българи и индийци – индоевропейците.                                                                                                                                           image       САТ Кона е изградена от двата преплетени триъгълника: Пуруша(9)-"изкачващ" -"Наслаждаващ се Творец" и Пракрити(6)-"слизаща"("пра-крити", "Първото Творение")

Тука Пуруша не е създавал Пракрити(както е при Шива/Майа), тъй като индивидуалната душа, подобна на Богът, не е "създавана", че да бъде "унищожавана". Смисълът на Пракрити е изначалното състояние на душата-
вечно свързана със съзнание, но отделна личност от Богът(Свръх-душата)-Пуруша.
                                                                                                                                                                Широко-разпространеното мнение, че "хексаграмата е символ на юдаизмът"("Меган Давид"- "звездата на Давид", "печат на Соломон" и тем подобни измислици) датират 2-3 века назаде(XVII c. AD), при формиране на юдео-масонската конспирация от Ротшилд.
Всъщност, "звездата на Давид" е Пентаграма -"Астрално съзнание", внедрено от Ротшилд. Юдаизмът си няма и "грам понятие" от Голока Вриндавана и Кришна, тъй като се занимава с безименни и безформени духове в гуната тамас-несъзнаване.                                                                                                                                              Юдаизмът е наложил догмата за хексаграмата, като свой символ, дори манифестиран на флагът на Израел, ционистката държава днес, която е дело на Ротшилд/Сталин с помоща на роднината им Хитлер.                                                                                                                                            САТ-кона хексаграмата, е изначалният символ, от който са взаимствали всички култове по света, само, че във ВЕРТИКАЛЕН РАЗРЕЗ на Вселената (Принципът на Хермес-Тотх: "Каквото горе-такова долу"), започвайки със самият Шива и Майа в Шри Янтра за Пуриша и Пракрити (Слезлият Дух в създадената от него материя, който я транс-формира и и се наслаждава в безкрайни цикли).

САТ кона се намира навсякъде в средата на материалният свят и отвъд него.
Смисълът на това е, че душата(животът) е вечен(Вишну, средата) и не е нито сътворението(Брахма, началото), нито-унищожението(Шива, краят), тъй като душата нито се е раждала, нито някога ще умре.                                                                                                  САТ-кона на Радха-Кришна предствлява ХОРИЗОНТАЛЕН РАЗРЕЗ на Вселената, което ще рече ВЕЧНОСТ- няма "горе" или "долу".
Трансцедентът ако е в материалният свят е В СРЕДАТА му, но Истинската му локация е - ОТВЪД материалният такъв.
Господ Исус Христос е казвал, че "Божието царство е вътре в нас"(Лука 17:21)
(тъй като става дума за "душа в материята").
Думата "meditaion", medi, meta="среда".

Най-вероятно, хексаграмата при юдеите е взета от кашмирския шайвизъм, където тя символизира лотуса на "духовния Сатурн"- "Шива-шакти".                                                                                 Хоризонталния принцип е принципа на братството
в рамките на едно и също съзнание.
Вертикалния принцип е принцип на неравенство
и незавършеност/несъвършенност в матрицата.
                                                                                    diagnosa.net/                                                                                        



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8685421
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031