Блогът на budha2 :: За демокрацията пропагандата е онова, което е сопата в тоталитарната държава

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.09.2015 20:38 - За демокрацията пропагандата е онова, което е сопата в тоталитарната държава

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 813 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 17.09.2015 20:40

Премълчаването е оръдие на пропагандата. Изкривяването на истината, фабрикуването на лъжи, тиражирани като „истина“, е сред оръжията на контрапропагандата. Да ме прощава Чомски, но пропагандата беше един от криваците и на тоталитаризма.

Има събития, за които са оставени да говорят само фактите, служещи на каузата на пропагандистите. Останалите, които са като обертоновете в музиката, и доизясняват истината, биват укривани или подминавани.

Преди дни в Канзас осъдиха на смърт 74-годишен американец, съвършена откачалка. Миналата година той застрелял трима души. Понеже това станало пред два еврейски центъра, приписаха на превъртелия Фрейзиър Глен Крос убийство… от омраза. Така в „свободния“ и нецивилизован свят квалифицират всяко посегателство срещу чифут. Убиецът е толкова побъркан, че като чул присъдата, благодарил на съдебните заседатели?!

Защо твърдя, че всичко е пропагандна разработка. Елементарно – нито една от жертвите на покушението не е била евреин, еврейка, цветнокож… Бели хора. Понеже минавали пред един или втори еврейския център, осъдиха нещастника за „убийство от омраза“. А медиите преляха от лъжливи заглавия като например: „Съдебни заседатели в Канзас казват, че убиецът от еврейския център трябва да бъде екзекутиран“; „Крос иска да умре като мъченик заради стрелбата в еврейската общност“, и т. н.

Какво разбрахте? Че убиецът е разстрелвал евреи в собствения им общински център, или нещо друго? Защото аз – първото. Все едно шантавият Фрейзиър Глен Крос е поставил началото на мор по евреите в Канзас, та дори по целите Съветски американски щати.

Ето как функционира пропагандата? Но не само, а по още много начини. Сред най-важните е спестяването на подробности.

Например, няма как да ви предложат идея или идеология, но да не ви запознаят поне с нейните основни принципи. Обаче е възможно да скрият някои или повечето от онези детайли, които формират нейната същност. До ден днешен е така с комунизма и социализма. Развяват ги като знамена, под които някакъв „пролетариат“ да води война срещу богатите.

Когато умните хора разровиха идеологическото бунище, откриха, че истината е напълно обратната.

„Комунизмът или по-правилно – социализмът, не е движение на потиснатите маси, а на икономическия елит.“

„Комунизмът е тип „обществена формация“ със закони, обусловени от „живота в комуна“. Където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф“ и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.“

Само преди няколко седмици, през август, бяхме свидетели на „срива“ на китайската икономика, на фондовите пазари и на поредната девалвация на юана. За забавянето и неизбежния спад на „пекинското държавно-капиталистическо чудо“ под комунистическа власт пиша и говоря поне от три години. Всичко, което стана преди месец, беше добре обмислено, внимателно планирано – един ход след друг.

Видяхме или по-скоро слушахме и четяхме – тези, които се интересуваме – за небивали разпродажби на акции. Разпродажба ще рече – такова сваляне на цената, което достига почти до „кой, колкото даде“. За дни богаташи, предимно от номенклатурата на Китайската комунистическа партия, загубиха милиарди долари. Независимо от бедата, в която безспорно изпадна китайската икономика, търговията с дялове на тамошните корпорации изобщо не секна. А слуховете за смъртта на „пекинското държавно-капиталистическо чудо“ под комунистическа власт се оказаха силно преувеличени, ако използваме познатата иронична мисъл на Марк Твен.

Преди три седмици западните аналози на комунистическите медии от Останкино, „Правда“, „Известия“, през “Rudй prбvo”, “Neues Deutschland”, “Trybuna Ludu”, “Szabad Nйp”, “Scоnteia”, до „Работническо дело“ и „Отечествен фронт“, тържествуваха над „гроба“ на китайската икономика. Тон даваше лондонският седмичник “The Economist”. Не бива да забравяме, че наскоро около половината от неговите акции бяха закупени от прочутата италианска фамилия Аниели[ – основатели и главни акционери на FIAT.Там иде реч за трето поколение свръхбогати масони от високи степени.

„Освен на Аниели, собствениците на “The Economist” включват такива европейски династии, като семействата Кедбъри, Ротшилд и Шрьодер.“

Днес “The Economist” обърна резбата, както се казва. И венцеслави комунистите в Пекин, задето „направили един Китай, който работи“! Като същевременно внимателно и учтиво размахва пръстчето:

„Ако икономическото чудо ще продължава, властите трябва да предоставят повече свобода на частния сектор.“

Тоест на фамилии като Аниели, Кедбъри, Ротшилд и Шрьодер, представени като „европейски династии“?! Китай и неговото „икономическото чудо“ не изникна от нищото. Нито японското и южнокорейското – по-рано.

След постигнатото пълно разбирателство между западния финансово-производствен елит и Китайската комунистическа партия, фактически – държава, под ръководството на председателя Мао, реализирано по време на поредицата посещения в Пекин на фигури като американския президент Ричард Никсън, неговия държавен секретар Хенри Кисинджър, главния довереник на Ротшилдови в САЩ – Дейвид Рокфелер, и останалите, бурни реки от капитали потекоха от САЩ и Европа към Азия. Оттогава датира деиндустриализацията на Запада. За да сe стигне до там, че понастоящем промишленото производство осигурява едва 11 на сто от брутния вътрешен продукт на Съветските американски щати!

А „династичното“? То е израз на „… комплекса за властта, вождисткия комплекс, хомосексуалния комплекс на другаря Ленин. За това говореше и главният психиатър на главната психиатрия във Вашингтон доктор Карпман.“

Чел съм за династии като Дуло, Каролингска, Валоа, Палеолози‎, Бургундска, Бурбонска, Плантадженет, Стюарт, Ягелонска, Савойска, Хабсбургска,‎ Романови, Хьонцолерн‎, Сакс-Кобург и Гота… Що за „династии“ са посочените от списанието? Те са онези, които посредством своето богатство и с влиянието си, постигнато през последните 250 години благодарение на парите, ръководят днешния свят.

Какво се случи в световната икономика през второто тримесечие на годината, та наблюдаваме такава изменчивост? Нищо особено. Продължение на онова, което на умишлено закодирания език на финансистите се нарича “long bull market” – тенденция за нескончаем спад на търговията и цените на акциите. Но защо е “long” – „дълга“? Понеже тази тенденция започна още през 2001 година, но беше публично обявена седем лета по-късно – през 2008-а. И оттогава изобщо не е спирала да действа. Тя беше подкрепена от… Централните банки. Защо и как?

Ами те са рожби на семейство Ротшилд. Създадени са с цел задкулисно ръководство на държави. Помните ли претенцията на първия Ротшилд – Майер Амшел Бауер (1743-1812):

„Дайте ми контрола над валутата на една нация и аз няма да се интересувам кой прави законите.“

От края на 2008 година централните банки в главните „капиталистически“ страни – САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Италия, Испания и т.н. приложиха метода, наречен quantitative easing. У нас го превеждат като количествени улеснения. Спрях се накратко на него в предната публикация. Но ще повторя.

Става дума за парична политика на централните банки, която те приложиха за да спасяват частни банки и корпорации. Състои се в изкупуване на активи, ценни книжа и финансови инструменти от частни търговски банки и други подобни институции – фондове, финансови къщи с конкретно насочени кредитни портфейли, специализирани инвестиционни фондове[46] и т.н. По този начин се прави опит за повишаване на стойността на тези закъсали – повтарям: частни корпорации.

Неотдавна лондонски журналист, специализиран във финансовата проблематика, обобщи случилото се през август т.г.:

„Обаче спадът беше последван от “long bull market”, при който цените [на ценните книжа] бяха подкрепени от програми за quantitative easing,последователно изпълнявани от централните банки, вместо от подкрепа за икономическата мощ. Истински вярващият в свободните пазари би възприел настоящата разпродажба като едновременно неизбежна и оздравителна.

Но финансовите пазари изобщо не са свободни. Обратното, те са едни от последните крепости на социализма, останали на земята. Прави се всичко възможно за вдигане на цените на авоарите и активите. А когато свръхстимулирането [на цените] доведе до спукани балони, пак всичко е изцяло в техни ръце [на централните банки, диктуващи поведението на несвободните финансови пазари], за да наливат още пари, с цел да предотвратят прекаленото им падане.“

Авторът разкрива, как главният икономист на Европейската централна банка открито прокламирал възможността за допълнителни количествени улеснения. Президентката на Федералния резерв обяви отмяната на решението за вдигане на лихвените проценти, насрочено за този месец – септември.

„И имахме властите в Пекин, изкупуващи акции на Шанхайската фондова борса.“

Те разполагат с доста по-голяма степен на свобода. Тъй като още от края на седемдесетте започнаха да пазаруват Америка, а сетне – и останалите „капиталистически“ държави. Китайската народна република притежава по-големи доларови резерви от САЩ. Тя е банката на Съветските американски щати. Но също така – на Великобритания, Франция и пр. Най-малко една трета от икономиките на тези страни са китайска собственост

Ако перифразираме Игор Бунич:

„Пробудил съзнанието на хората, по страната вече шестваше юанът – паричната единица на „потенциалния и вероятен противник“ на империята. Той отдавна, без да среща съпротива, беше окупирал страната Номенклатурия. А оттам се промъкна в каналите на нелегалната икономика и търговията, в системата на снабдяването и материално-техническото осигуряване, в армията и органите на сигурността.“

Вече близо четири десетилетия Китайската комунистическа партия разширява границите на своята държава Номенклатурия. Като допуска за нейни граждани подбрани фамилии от явния и невидимия интернационален елит.

Пък вие ми плямпайте за „капитализъм“, „социализъм“ и „национален суверенитет“… Сър Ивлин дьо Ротшилд притежава огромно седалище в Пекин и не крие близостта си с всички в китайското ръководство. Най-вече – с управителя на Китайската народна банка – централната, емисионната финансова институция на КНР.

Какъв капитализъм е този, при който уж държавната централна банка и правителствата подкрепят частния сектор? Така стана през август. Но банката не е предмет. Тя представлява организация, състояща се от служители, подредени в йерархична пирамида, с връзки, обусловени от принципа на отношенията между началник и подчинени. Тоест, тя е комунистическа институция. В такъв случай, кой взима решенията за „свободния пазар“? Свободен ли е той в действителност, или ви карат да мислите, че е така?

„По целия свят акциите тръгнаха нагоре, защото на инвеститорите беше дадена гаранция, че ще бъдат защитени от последствията на тяхната собствена глупост… Ако нещата продължат да се развиват зле, ще бъде необходимо да се приеме четвърта доза от количествени улеснения“ [quantitative easing].“

Кой ще плаща? Банкерите отново потриват ръце, предусещайки несметни премии! През пролетта на 2009 година само в САЩ те бяха възнаградени за провала си през 2008-а с разпределението на повече от 7,8 милиарда долара! Докато спрямо народите прилагаха austerity measures – мерки за икономии и затягане на коланите до постигането на възможно най-тъничката поносима талия. Това има ли нещо общо с капитализма? Да – с държавния, който наричахме социализъм.

В днешната корпоратокрация – глобална власт на интернационалните корпорации и неспирна загуба на национална независимост и държавност, съществува само една отделна „слънчева страна Номенклатурия, охранявана от чекистките кордони, в която непроницаемата завеса на секретността процъфтява, укрепва и богатее с всеки изминал ден. Там комунизмът в общи линии е построен…“

„Предполагаше се, че нулевите лихвени проценти ще бъдат временни“ – сеща се нашият лондонски автор. – „Сега те са стандартът. QE беше необичайна мярка, предназначена за прилагане само при извънредни, критични ситуации. Тя е тук и остава, независимо от действието на закона за намаляването на възвращаемостта.“

Така нареченият Закон за намаляване на възвращаемостта е измислица на икономистите и няма нищо общо с истинските закони, които действат обективно. То е като в правото – зависи кой създава законодателството. Та този „закон“ гласи, че ако в производствения процес влагате по-голямо количество от един от неговите компоненти (фактори), като задържате нивото на останалите ceteris paribus, това ще доведе до по-малка възвращаемост вътре в отделната производствена единица – поточна линия, цех, предприятие, отрасъл, икономика…

Цитираният автор припомня, че историята е доказала: политиката на надуване на балони винаги се е проваляла. Тя е постигала краткосрочни успехи, но крайният резултат неизменно е бил плачевен.

„Така е от холандските лалета до ипотечните кредити за неплатежоспособни…“

Вярно е, даже тук беше така. У нас – с известни уговорки. До 2008 година, в продължение на цели три десетилетия, банките отпускаха кредити на всеки мераклия, за щяло и нещяло. Тогава се роди т. нар. потребителско кредитиране, което беше обезпечено с… нищо. „Десните“, като Джордж Буш-младши, издигаха типично „левичарски“ лозунги. Например: „Всеки американец има право на собствено жилище!“ Днес потърпевшите, загубили домове и вложените в тях пари, са десетки милиони. diagnosa.net/

Нагоре