Блогът на budha2 :: Светът като глобално ТКЗС

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.12.2015 19:34 - Светът като глобално ТКЗС

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1712 Коментари: 0 Гласове:

Докато лидери и платени медийни клакьори крещяха „дръжте Ислямска държава“, която за година е изкарала… цели 1,5 милиарда долара, отвъд Океана социалистическото строителство продължи с шеметни темпове и в гигантски мащаби.

„Корпорациите “Dow” и “DuPont” уредиха своето гигантско сливане, оценено на 130 милиарда долара, което може да възпламени още такива сделки.“

На свой ред статия, озаглавена “Климатичните преговори в Париж: делегатите постигнаха съгласие по окончателния проект за текст“, е декорирана – разбирайте едновременно „украсена“ и „наградена“ – с многозначителна снимка. От нея ни гледат Бан Ки Мун – генерален секретар на ООН, и Джон Кери – държавен секретар на САЩ. Те са две от главните лица, които понастоящем олицетворяват единното правителство на планетата.

Редакторите са отправили недвусмислено послание до дейците на новия световен ред, но и до мислещите читатели. Онези, които не ползват умовете си само, докато облекчават организмите си, обслужвайки своите естествени нужди. (Хиляди пъти съм чувал, как на някого му било хрумнало, осенила го идея, навестила го муза, докато бил… в нужника или банята.) Освен всичко друго, обръщение означава: Ето ги хората, на които сме поверели (не)решаването на проблемите.

Първият е генсек – като тези на ЦК на КПСС. Вторият – обикновен комунист от най-тежка маоистка проба. Тази убийствено червена секта напоследък се завръща на мода. Или я налагат с нова сила, но под друга – перфидно псевдодемократична форма.

Убежищата за елита, за който е помислено отдавна така, както навремето за фюрера в патагонското градче Баричело, са готови. До последната подробност – например семената от оригиналните природните, а не генномодифицираните или селектираните – подбраните чрез смесване на сортове, хибридни, растения.

Часове преди споменатата обява-обръщение зърнахме не по-малко доволно ухилените шефски мутри на Едуард Д. Брийн и Ендрю Л. Лайверис (вдясно на първата илюстрация), главни изпълнителни директори съответно на “DuPont” и “Dow Chemical Co”. Тези две от най-крупните корпорации в света, които се занимават с целия спектър от производства в химическата промишленост, се сливат в нещо гигантско. Мащабите му остават необхватни и неразбираеми за човешкия ум. Даже не всички специалисти в сферата на тази индустрия и на инвестиционното финансиране са в състояние да осмислят какво чудовище се ражда.

Но къде остава конкуренцията, характерна за капитализма?

Да отвърна с въпрос: Нима не съм се спирал на изявлението на Джон Дейвид Рокфелер, направено в началото на ХХ век? То гласи:

„Конкуренцията е грях, затова трябва да я ликвидирате.“

Оттогава е напълно безсмислено и жалко да се говори за някаква пазарна икономика. Камо ли да се плямпа за някакъв друг, освен Техен капитализъм. Тях най-добре ги устройва държавният. При него Те – една съвсем ограничена прослойка, която според настоящите изчисления съставлява 1 процент от населението на земята, владее не само богатствата на някои държави. Тази глобална номенклатурна класа е напреднала до там, че притежава половината от благата на земята!

Какво ви говори това? Кой е „комунистът“ – Те или аз? За мен този подход – реална война срещу човешкия род за налагане на Техния нов, антибожествен, противоестествен световен ред, означава едно: Вече не полека-лека, а скоростно превръщат земята в огромно ТКЗС.

Някога, когато потомствени комунисти от сорта на Костов преподаваха – практически мамеха – на студентите псевдонауката политикономия, с половин уста говореха за конкуренцията при капитализма. Което ще рече – състезание, съревнование между творчески идеи и тяхната реализация в практиката, в стопанския живот. Убеден съм, че въпросните другари не бяха и чували за изказването на основоположника на свръхбогатата фамилия Рокфелер. Те смятаха, че в капиталистическите общества съществува конкуренция. Приемаха я като зло, което може да бъде подобрено.

Ето как от комунистическата утопия се пръкна изродът, наречен социализъм – най-точно – държавен капитализъм. С неговите държавни стопански обединения, текезесета, дезесета и метесета. Всичко, произвеждано в рамките на даден отрасъл, се намираше под шапката на тези десеота. Например, селскостопанската продукция беше разделена на четири дяла.

Месото и стоките, произведени от него – в ДСО „Родопа“. Млякото и млечните произведения – в ДСО „Млечна промишленост“. Продукцията на растениевъдството – в ДСО „Зърнени храни“. А на овощарството и градинарството – в ДСО „Плодове и зеленчуци“ – „Плод-зеленчук“.

Под „шапката“ на ДСО „Металорежещи машини“ бяха всички комбинати, заводи и фабрики в отрасъла. Под тази на ДСО „Пирин“ – на цялото кожарско производство – до обувките и ръкавиците. В ДСО „Рила“ – всичката конфекция. А в рамките на ДСО „Младост“ – спортните стоки – от уредите, съоръженията и топките, до съответните облекла.

И така нататък.

Схващате ли, какво се опитвам да ви кажа? Ето ви я планетата, преформатирана в грамадни текезесета и десеота! От кого? От Тях – най-големите капиталисти. Които са истинските, реалните, действащите, а не плакатните комунисти. Не от мен, а от слугите Им – все произлезли от компартиите и техните преториански гвардии – службите за сигурност.

Цар Борис ІІІ не се е движел с охрана. Комунистическият цар Тодор Мравешки не само разполагаше с армия от високоплатени гавази, събрани в добре оборудваното Управление за безопасност и охрана – УБО, днес – НСО. Милиционерите от този полк обслужваха висшата червена фашистка номенклатура като готвачи, чистачи, сервитьори… А „хората на изкуствата“ – като нейни апологети. Някои – по-хубавички артистки, журналистки, организационни работнички – и като проститутки. С тях партийната върхушка се разплащаше, предоставяйки им някакви привилегии – от апартамент до купуване на цветен телевизор без ред.

Нищо не е случайно. Комунистите са обявили семейството за буржоазна отживелица. Под диктовката на Ротшилд това е записано от Маркс и Енгелс в „Манифеста на комунистическата партия“. С встъпването си на власт в Русия през октомври 1917 година извършват още една революция. Предстои да разберете каква.

Но ще избързам да поясня, че издават и специален декрет, с който наистина обявяват жените за общи. На тази тема ще се спра друг път. А сега – за началото на една особена революция, за каквато могат да мечтаят единствено дегенератите.

www.youtube.com/watch

Схващанията на Александра Колонтай – известна като развратна нимфоманка, хладнокръвна и точна в стрелбата, единствената жена, която Владимир Илич е обичал, не били оригинални. Който си е направил труда да прочете „Манифеста на комунистическата партия“, излязъл под авторството на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, е съзрял сходството на нейните възгледи за „буржоазния морал и брак“ с тези в програмния документ на комунистическото движение.

В края на настоящата публикация, когато стигнете до истинския произход на Лениновия наследник – Йосиф Сталин, ще ви светне, кои били истинските ментори, диктували „великото произведение“ на двамата германско-юдейски „класици“.

Ето накъде водят света. Да, да! Към превръщането му в колхоз. В него ще съществуват три прослойки – класи.

Първата е на народните маси – около 90 на сто. Те постепенно ще бъдат лишени от всякаква собственост, както беше в текезесетата на другарите.

Втората – на обслужващия персонал. Онези 5-8 процента, които да охраняват главната, водещата класа – хегемона. И да й прислужват срещу по-привилегировано положение спрямо низшите.

На върха остава номенклатурната класа – 1 до два процента от всички. Тя налага хомота на игото на останалите. Вече не чрез танка, а чрез банката.

Такъв е истинският образ на комунизма, вярвате или не.

Днес 1 процент от човечеството действително притежава и разпределя половината световно богатство.

„Най-богатите, съставляващи 1 процент от световното население, стават все по-заможни, като вече притежават 48 на сто от глобалното богатство“, според доклад, обнародван във вторник [14 януари 2015 г.]. Той предупреждава за нарастващото неравенство, което може да се окаже спусък на рецесия.“

„На практика огромната част от постиженията на онзи 1 процент принадлежат на една още по-малка група – онези 0,1 процента на върха – най-богатите хиляда от населението.“

Това не е моя констатация. Тя е направена от тъй уважавания и тук „либерален“ американски икономист Пол Кругман, евреин и носител на Нобелова награда за икономика. Макар този приз да е банкерски. Той е създаден извън рамките на завещанието на Алфред Нобел и е оспорван от неговите наследници.

Но Кругман продължи със заключението:

„… Шепа много богати хора са големите печеливши в тази златна епоха, а не завършилите колежи като цяло.“

В наши дни социализмът съвсем не е утопия за елита. Той приключва за народните маси, за които уж беше предназначен.

Обещания в стил „Манго на сватба“

Чухте ли, прочетохте ли, знаете ли какво заяви Барак Обама на 12 декември 2015 година пред участниците в Парижката конференция за климатичните промени? Нещо твърде добро и примамливо при първото прослушване. Но то наподобява онзи цигански голтак от стария виц, който бил поканен на сватба. Впрочем, вижте и чуйте американския президент:

www.youtube.com/watch

Защо оприличих словото на Обама с циганина от анекдота? Ще поясня.

Бедният Манго бил поканен на роднинска сватба. Седял, сиромах, и слушал как след брачната церемония, в ресторанта, първо кумът, а след него сватовете и останалите гости се надпреварвали да заявяват с какви скъпи дарове обсипват младоженците. По едно време не издържал и попитал съседа си по маса, кога се дават подаръците – веднага, или след края на празненството? Човекът отговорил, че – после.

Когато дошъл и Манговият ред, бедният циганин се изправил, попригладил косите си, и без друго степани от нечистотия, и заявил:

– Дарявам младоженците с нов апартамент!

След което седнал и огледал присъстващите с поглед, изпълнен с гордост.

Та и Барак Хюсеинович така – признава, че „нашето поколение може да не доживее, за да види пълната реализация на онова, което правиха в Париж“. Ама следващото…

Няма да забравя, как на VІІІ конгрес на БКП, проведен през 1962 г., другарят Тодор Живков обяви в доклада си, как през 1980 година ще приключим със строителството на социализЪма и ще започнем да изграждаме комунистическото общество. Тогава, след изявата на окончателно победилия живковизъм – неосталинизъм – зевзеците пуснаха приказката, че трябва да си купим лекоатлетически шпайкове. Понеже през 1980 година по улиците ще тече мед и масло, та да не се плъзнем…

Е, плъзнаха ни. Откакто за пръв път съм се почувствал съзнателен човек, някакви измамници все обещават „царството Божие“ – попове, партийни и държавни ръководители – бивши и настоящи, но до един комунисти, без изключение.

Когато наемателят на Белия дом плямпаше за „свят, белязан не с конфликти, а със сътрудничество; не от човешки страдания, а от прогреса на човечеството“; за „свят, който е по-безопасен и по-благоденстващ, и по-сигурен и по-свободен от онзи, който ние наследихме“, в Саудитска Арабия прокламираха формирането на поредната коалиция, която „ще се бори против тероризма“?!

То е като в римската поговорка:

“Ovem lupo committis” – „да повериш овцата на вълка“.

Саудитците, катарците и почти всички останали монархии от Персийския залив, чието богатство и власт се крепят на нефтените сонди и платформи за изпомпване на петрол и природен газ, са основните финансисти на Ислямска държава и другите групировки, квалифицирани като „джихадистки“, „терористични“, и най-вече – „ислямистки“. Пак древните са постановили:

“Lupus non mordet lupum” – „Вълк вълка не хапе“.

Уустър Рейза е съосновател и главен изпълнителен директор на “Omega Genesis Corporation”. Фирмата се занимава с биотехнологии, с разработването и приложението на наноматериали – съвсем съвременни, даже авангардни научни разработки. Има седалища в щатите Калифорния и Минесота. Преди около месец, след атентатите в Париж, предприемачът написа отворено писмо, адресирано до президента Барак Обама. Представи се като „мюсюлманин, живеещ в Америка“.

След като поднесе съболезнованията си на опечалените роднини и близки на загиналите, Рейза призна:

„Пиша това писмо, за да подкрепя призива ви за победа над Ислямска държава… Задачата да надделеем ИДИС изисква от нас да разберем нейните корени и доктрините й.

(1) Създаването на ИДИС: Кой сътвори Ислямска държава и как?

Ролята на САЩ: За нещастие, през последните 30 години ние бяхме или сред участниците, проявили желание за това, или се подхлъзнахме в няколко погрешни външнополитически стъпки, които помогнаха за възникването на ИДИС.

След съветското нахлуване в Афганистан САЩ формираха и подкрепяха коалиция, за да прогонят СССР от тази страна. Заявената цел беше елиминиране на съветското влияние в Южна Азия и предотвратяване на излаза му на пристанища в топли води. Това усилие създаде възможност за саудитците да осъществят тяхната крайна цел за разпространение на екстремистката уахабитска доктрина в Южна Азия чрез талибаните и Ал-Кайда.

САЩ подкрепяха Ирак и Саддам Хюсеин в разпалването на продължителна война срещу Иран. Саудитците също подкрепяха войната и пропагандираха уахабитската доктрина в иначе светския Ирак под управлението на Саддам.

Разпускането на иракските въоръжени сили, последвало нашата изфабрикувана война там, приключи със създаването на Ислямска държава.

САЩ са дългосрочни поддръжници на саудитците. От тази страна уахабитската идеология бива експортирана в по-бедните мюсюлмански страни.

Заради саудитския нефт, противопоставянето на тази държава на Иран и връзките й с американски и британски корпоративни интереси, всички предишни президенти на САЩ си затваряха очите пред злините на саудитците. Приветствам вашата неотдавнашна критика на уахабитския екстремизъм.

Ревностното желание на Запада да свали Ассад осигури перфектни условия за самия възход на Ислямска държава.

Вечната подкрепа на САЩ за режима на апартейд в Израел и бруталното избиване на невинни цивилни чрез използването на наши оръжия, предизвиква гнева на мюсюлманите и спомага за вербуването на бойци от страна на ИДИС и на други такива групировки.

Всичко изброено по-горе доведе до засилването на екстремистката уахабитска доктрина и до раждането на Ислямска държава. Мнозина в мюсюлманския свят възприемат посочените действия като следствие на една антиислямска или антииранска (антишиитска) стратегия на САЩ, Израел и Саудитска Арабия. Склонен съм да я нарека корпоративна алчност, допълнена от известна политическа слепота. Във всички случаи фактите доказват, че ние се оказахме сред подкрепящите и пропагандиращите саудитската уахабитска доктрина и сред създателите на Ислямска държава.

Европейската колониална роля: Колониалните европейски сили изиграха огромна роля при създаването на деспотичните режими и начертаването на националните граници за постигане на собствените им интереси. Англия беше първоначалният виновник за възцаряването на фамилията Сауд, а ролята на Франция в дългата окупация и забъркването й в Алжир е добре документирана. Англия поддържаше, а натика и нас в много от грешните ходове, за да споделим отговорността. Французите, заедно с германците, се отдръпнаха от гафа на Буш в Ирак. Сега европейците от фронтовата линия [на Балканите] плащат за грешките на Запада в Ирак и Сирия.

Ролята на Израел: Със своя контрол над медиите в САЩ, над американския корпоративен свят и с влиянието си в Конгреса, Израел пришпорваше антимюсюлманския дневен ред в нашата страна. Възходът на Ислямска държава, премахването на Кадафи и гражданската война в Либия, продължаващата криза в Сирия за свалянето на Ассад и хаоса в района на Персийския залив са в интерес на Израел. И пасват на неговата обявена стратегия против мюсюлманските нации. Оцеляването на ИДИС и унищожаването на Иран са две свръхважни задачи на ционистката външна политика. Поздравявам ви за това, че се отдръпнахте от Израел по отношение на Иран. Имаме необходимост да се отдалечим от Израел и от неговата деструктивна антимюсюлманска стратегия."

Като пренебрегнете верските пристрастия на автора, можете ли да посочите нещо невярно? Нататък в писмото си той разкрива, доколкото може, доктрината на Ислямска държава. Според него, както и по мнението на далеч по-опитни специалисти по темата, нейната основа е именно уахабитската догма за война срещу всички немюсюлмани. Но къде е зародишът на злото? Не е ли в Тората, Танаха, Талмуда, Кабала? Нима в тях, векове преди появата на Мохамед и исляма, не се проповядва смърт за неверниците? Което – за моя отколе преминала изненада и учудване – продължава и в този момент. А „цивилизованият западен свят“ не намира нищо смущаващо в тиражирането на антихуманни идеологеми.

Не веднъж съм изнасял, че още от люлката започват да възпитават еврейчетата в ненавист към неевреите и на първо място – спрямо християните. Уустър Рейза подчертава основополагащата роля на саудитското кралско семейство и на религиозните лидери в Риад за възникването и нарастващата популярност на Ислямска държава в мюсюлманските среди по света. Няма да се спирам на различията между сунити и шиити, които той смята за отлична хранителна среда за насаждане на омраза, противопоставяне и използване на насилие.

Но няма как да не се спра на следното:

„(4) Оръжия, логистика и финансова подкрепа: Кои са основните виновници и доставчици?

Почти всички оръжия на разположение на Ислямска държава са с произход от САЩ. Твърде трудно е да смятаме, че ние изобщо не сме знаели за запасяването на ИДИС с оръжия в продължение на няколко години. Също така, че не сме забелязали прехвърлянето на американски оръжия там от иракски и сирийски бойни групировки. Като приветствам вашата внимателна политика на оръжейни доставки за сирийските бунтовници, предполагам, че трябва да прекратим цялото снабдяване на екстремистките групировки с оръжия.

Основното, особено първоначалното финансиране на Ислямска държава, дойде от саудитците и от режимите в Персийския залив. Подозирам, че твърдолинейните уахабити все още осигуряват финансова подкрепа за ИДИС.“

Няма да се спирам на мерките, предлагани от автора на отвореното писмо, които биха допринесли за по-бързото ликвидиране на цирея Ислямска държава. Той се мъчи „да хване вълка за опашката“ – “auribus teneo lupum”, както казвали древните римляни.

В сряда, 16 декември 2015 г., Ротшилдовата информационна агенция “Reuters” прекъсна своя поток от новини със специална кореспонденция под наслов: „Извънредно: Сирийски бойци, снабдявани от САЩ, предвождат нападение над град на Ислямска държава.“

Тя започваше с „новината“ за пресни оръжейни доставки за „добрите терористи“ от Ал-Кайда, които виреят под крилото на Вашингтон. Но не това беше главното. Колко ли са забелязали скрития смисъл зад израза “Islamic State town” – „град на Ислямска държава“. Ами той издава съществуването на такава политическа структура. То е нещо като нейно неофициално, неформално признание.

Два дни по-рано, в интервю за телевизия Euronews, президентът на Сирия Башар ал-Ассад отхвърли правото на която и да е държава, и конкретно на Съветските американски щати, да се намесват във вътрешните работи на страната. Със спокоен тон „диктаторът“ от Дамаск заяви, че „единствено сирийският народ има право да определя съдбата си“.

De jure е така. Обаче паметта ме връща към годините, когато мечтаехме „нашите да дойдат“. Имахме предвид преди всичко американците. Чак през 1990 година някои от нас прозряхме, че те винаги са били тук, ръка за ръка с комунистическите колячи на българския народ. Под комунистическото иго само можехме да мечтаем за диктатор като Ассад, при който частната инициатива е свободна.

Сякаш във връзка с последната част от епистоларното творчество на американския предприемач – „един мюсюлманин от Калифорния“, на 14 декември 2015 г. излезе поредният доклад на СМИИМ – Стокхолмския международен институт за изследване на мира, на английски SIPRI. Той съдържа класация на стоте страни, които са най-големи производителки на оръжие. Едва ли някой ще се изненада, когато узнае, че САЩ са начело с изумителния дял от 54,4 на сто от световната продукция за убиване. (Вижте илюстрацията.)

Следва ги Великобритания с 10,4 процента. На трето място е Русия – 10,2 на сто. Четвърта е Франция с 5,6 процента. Пети са италианците – 3 на сто. Следва Япония с 2,3 процента. А непосредствено зад нея, на седмо място, е… Израел с 1,9 процента от световното оръжейно производство! Ционистката държава изпреварва Южна Корея и Германия…

Сред основните очертаващи се тенденции е по-нататъшното увеличение на руския оръжеен износ в замяна на лекия спад на експорта на американската и западноевропейската продукция. Странно е задържането, наблюдавано в Китай. Но пък има нововъзникващи „кандидати за славата“ в лицето на Бразилия, Индия, Турция…

На този тъй „миролюбив“, „дружелюбен“ и „хуманен“ фон, в Париж товарищ Обама, Барак Хюсеинович, обеща „свят, белязан не с конфликти, а със сътрудничество; не от човешки страдания, а от прогреса на човечеството, който е по-безопасен и по-благоденстващ, и по-сигурен и по-свободен от онзи, който ние наследихме“?!

Първата работа на родения в Кения мюсюлманин след завръщането му от Парижката конференция за климатичните промени беше да накара оглавяваното от него правителство да одобри оръжейна доставка за Тайван на стойност 1,83 милиарда долара!

Малко или много е това? Кой има полза от далаверата? Такъв е светът на Обама – „който е по-безопасен и по-благоденстващ“, но за него и съотборниците му.

Все по това време държавният секретар на САЩ Джон Форбс Кери посети Кремъл, надзираван от помощницата си, „очарователната“ Победа Новоземская–Каганович – Виктория Нюланд–Кейгън. Никой не е отменил санкциите, които не били насочени срещу руския народ, а лично против Путин?! Не забелязвам московският вожд да е отслабнал.

В околоземна орбита, изведен от съветска ракета, в руска космическа станция се върти вторият британски астронавт. Кметът на Лондон и евентуален лидер на консерваторите предлага коалиране с Москва в Сирия. Санкциите, наложени от Лондон, които не били насочени против руския народ, а лично срещу Путин, действат?!

С непостоянството си жената-мъж Ангела Меркел замяза на банкянската пожарникар-шаврантия Б.Б. Тя никога не е преставала да си говори с Владимир Владимирович. Обаче санкциите на Берлин спрямо руския президент, а не против народа, не са отменени?! Напротив, „Персоната на годината“ на нюйоркското списание “Time” настоява за тяхното разширение. Германските делови среди се заканват, да я зачислят в запасните политически полкове.

Да продължавам ли? Някой иска Европа да залезе по-бързо от предвиденото в един бас между Ротшилд и Рокфелер – уж „врагове“?! По думите на бивш „десен“ италиански премиер, Европейските съединени щати „са мечта, която никога няма да се сбъдне“.

Единствен Рим прояви непослушание и обяви категоричния си отказ да увдължи времетраенето на санкциите срещу Русия. Дали „изтърпелият наказанията си“ собственик на футболния „Милан“ Силвио Берлускони няма да се върне на власт, за да си играе с европейските лидери на „ку-ку“?

Геронтокрация по източноевропейски комунистически образец? В това ли се превръща Европейският съюз.? Кой още не знае, че той е новият СССР? Може би храбрият Манго от оня виц…

diagnosa.net/

Нагоре