Постинг
24.01.2016 21:18 -
Пленници на дегенерацията
Сянката на победата
Как бихте постъпили? Само недейте да лицемерите. Също така, не си слагайте за пореден път греха да оправдавате комунизма и комунистите. Те завзеха планетата. Така е още от 1776 година, когато на 1 май – Празника на вестник „Труд“, бива огласено съществуването на вече учредения таен Орден на илюминатите, начело със Спартак – псевдонимът на професора-йезуит, евреина Адам Вайсхаупт. И след обявяването на американската независимост два месеца по-късно. А от 14 юли 1879 година комунизмът победоносно шества по света.
“Allons enfants de la Patrie, le jour de gloire est arrivй!”[ Което ще рече: „Напред деца на Родината, денят на славата дойде!“ Първият стих на „Марсилезата“ – френския национален химн.]
“Libertй, йgalitй, fraternitй!”[Свобода, равенство, братство, фр. – лозунг на илюминатите, приет за девиз на Френската революция и на следващите социалистически или комунистически погроми.]
“Debout, les damnйs de la terre! Debout, les forзats de la faim!”[Ставайте, прокълнати по земята! Ставайте, затворници на глада!, фр. У нас полуинтелигентът Георги Кирков (чел съм достатъчно от бездарните му глупости, мога да го оценя) е въвел своя превод: „На крак, о парии презрени! На крак, о роби на труда!“ Както се убеждавате, не е съвсем същото. Даже е доста различно.]
Ето как евреинът Джон Кери, участник в маоистка комунистическа групировка, свързва тези неща в едно. И върху тях гради фалшивия си оптимизъм. Измислен и лъжовен, понеже той може да се отнася единствено до класата, прослойката, сред която живурка Кон, Джон Форбсович.
www.youtube.com/watch
Така изглеждаха на думи Съветските американски щати часове, след като Барак Обама за последен път се обърна към разпадащата се нация с речта „За състоянието на съюза“. „Нацията, зачената в една революция срещу тогавашната водеща империя“. Признание за наличието на настояща „водеща империя“. Тъкмо срещу нея се е бунтувал комунистът Джон Кери на младини. Но тихичко, по малко, a little bit, un peu. С развяване на червени знамена и портрета на председателя Мао…
Двамата с Обама не са ненормални. Те изговарят реплики, написани от други. И лъжат, защото отдавна са хванати за топките. Длъжни са да се вживеят във възложените им роли. За тази цел са ги гепили, вербували, наели – както желаете. Тях, и всички видими управници по земята. Ако има изключения, те потвърждават правилото. И затова не се задържат дълго.
Искате пример? Малко доказателство ли е онова, което сполетя министър-председателя на Малайзия? Във вторник, 16 октомври 2003 г., университетският преподавател и действащ премиер д-р Махадир бин Мохамад заяви в реч пред ислямски лидери следното:
„Но днес евреите управляват света чрез пълномощници. Те наемат други, които да се сражават за тях. Те изобретиха социализма, комунизма, човешките права и демокрацията. Та преследването им да изглежда несправедливо. И по този начин те да могат да се наслаждават на равни права с останалите. Посредством всичко това те постигнаха господство и контрол в най-могъщите страни. И те, тази съвсем малка общност, се превърна в световна сила…
Израел е наш враг, съюзил се с най-мощните нации.“
Точно две седмици след това откровение д-р Махадир бин Мохамад престана да бъде министър-председател! Е, според вас, кой управлява планетата?
Докато светът постепенно действително заприличва на колхоз. А на свой ред, Съветите също напредват в него. Те, особено лидерите им, са натрупали богат опит в превръщането на човека в домашно животно. Къде е разликата между Съветите на Евро-Азиатския материк или в Северна Америка?
Стефан Бочев разказва за времето, когато е бил секретар в посолството ни в Швейцария. Там цар Борис ІІІ и новият министър-председател Богдан Филов изпращат неговия тъст Георги Кьосеиванов като посланик.
„Другата ми „главна връзка“ беше Уилям Рапар, директорът–основател на споменатия женевски Университетски институт за висши международни науки“ – спомня си Бочев. – „Щвейцарец, но по майка американец, Рапар беше гледащ далеко напред интернационалист. Както и институтът му беше своего рода пепиниера,[26] където се култивираше идеята за световна организация на държавите, за създаването и осъществяването на правов ред в обществото на човешкия род. Само че този човек не бе визионер [фантазьор], но и можещ да бъде също съвсем тер а тер бизнесмен. С имущество, възлизащо – тогава, когато „наполеонът“ струваше точно 20 швейцарски франка – на около 20–30 милиона.
В университета възглавяваше катедра по финансова наука. При основаването на ОН му бяха поверили секцията за „мандатите“, система за стопанисване по силата на Версайския договор за мир на бившите германски колонии. Но скоро напусна, за да основе (заедно с граф Пол Манту от Сорбоната – преводача на „Големите четирима“ в Париж 1919 и прекия свидетел, прочее, на всичко по-съществено при преустрояването на Европа и света в края на Първата световна война, ставало на Парижките мирни преговори 1919–1920) този институт, впрочем със значително финансиране от Рокфелеровата фондация, от която в 1935 г. получих едногодишна стипендия и аз. Обща беше преценката в Швейцария, че Рапар е човекът, който в края на Втората световна война най-много би подхождал за швейцарски външен министър…
През 1943–1945 г. [той] ме приемаше с голяма готовност, не скъпеше времето си да помогне на своя бивш студент, сега дипломат: грижливо ме изслушваше – знаеше да слуша! И грижливо, делово, изчерпателно ми отговаряше.
– Няма ли граница на съветското напредване на Запад?
– Не, господин Бочев, няма – няма да има.
– Докъде ще ги оставят да стигнат?
– Докъдето могат да стигнат – беше отговорът му. – Западните сили нямат никакво съмнение, че победата наближава. Но тях им е обеца на ухото, че само преди четири години германци и руснаци най-ненадейно току си закопаха „томахавките“ и подписаха пакт за приятелство. Така че, за да предотвратят някаква нова подобна изненада, колкото и невероятна да изглежда тя за всеки логически мислещ човек, те са готови на какво ли не. И във всеки случай – да предоставят фактически целите Балкани, с изключение на Гърция, на разположение на Съветите като тяхна зона на влияние.
А пък освен това англо-американците прилагат политиката на доставяне на оръжия, материали, всичко, от каквото Съветският съюз има нужда, както и да обещават на Съветите всички териториални придобивка, за каквито те претендират, само и само да спасят живота на повече свои „момчета“, а съветските армии to do the job (да „свършат работата”).
Ако някой пък мисли, че веднъж войната свършила и Съветите изиграли ролята си, ще бъдат подбрани от западните – обратно да се върнат в Азия, – заблуждава се. Разберете, господин Бочев, че западните страни са демокрации: за да бъдат веднъж вдигнати срещу германците, трябваше последните да докажат сами своята абсолютна непоправимост. Но да се обърнат англо-американците срещу своите съюзници, щом свърши войната? Не, само който не познава тежката психическа машинария на задвижване на общественото мнение в тези страни, може да си въобразява такива развития. Свърши ли войната, страшна вълна за мир ще залее целия Запад: никой няма да може да вдигне тогава Запада срещу Съветския съюз…“
Не мога да не обвиня тъй „информирания“ Уилям Рапар в двуличие. Ако не е криел онова, което е знаел, значи е бил невежа. По онова време истински осведомените участници в събитията неизбежно са били наясно за цялата уйдурма, казано на народен език. Бяха ми необходими няколко години, за да разкрия заговора в цялата му дълбочина и мащаби.
Онова, което в случая ме интересува, е признанието на един от илюминираните – осветените: че Западът е бил готов „да предостави фактически целите Балкани, с изключение на Гърция, на разположение на Съветите като тяхна зона на влияние“.
Ето документалното свидетелство от филм на носителя на награда „Оскар“, световно признатия холивудски кинорежисьор Оливър Стоун отпреди 3 години:
vimeo.com/152276749#at=1
Не някой извънземен, а западният елит сътвори страната Номенклатурия. Там „где так вольно дышит человек“!
През 1936 година, когато Йосиф Висарионович налага – „приемат“ е евфемизъм – новата конституция на СССР, бързо наречена Сталинова, империята ГУЛаг започва да се пръска по шевовете. По време на т. нар. сталински чистки – преследването на „врага с партиен билет“, населението на лагерната империя наброява няколко милиона души. Но бройката е променлива величина, тъй като едни „се изпаряват“, а нови и нови прииждат – осъдени и без присъди.
Тогава, през 1936 година, към текста на песента, в която се твърди, че „так вольно дышит человек“, добавят още един куплет, посветен на Сталиновата конституция:
„У нас никой не е в повече на масата. Всеки бива награждаван по заслуги. Със златни букви ние пишем Всенародния Сталинов закон. Това са думи на величие и слава, които времето не ще изтрие: Човекът винаги има право – на образование, на почивка и на труд!“
Запомнете тези слова. След малко ще ви припомня защо.
Пленници на дегенерацията
Когато през 1941 година Хитлер обръща оръжията и се хвърля във война с дотогавашния си съюзник Сталин, „Чърчил заяви, че симпатиите на Великобритания са на страната на Русия. Както писаха историците, Чърчил се изпълнил с решимост да води война с Хитлер до… последния съветски войник. По този случай, тъй като не желаела да изпълнява съветския химн (тогава това бил „Интернационалът“), Би Би Си пускаше в ефира си песента „Широка страна моя родная“.“
Песента – това е добре, но СССР се нуждаеше от практическа помощ. Затова веднага изникна въпроса за западните доставки на въоръжения, боеприпаси и продоволствие по [програмата] Lend-Lease.“
Корабните конвои с всичко необходимо за воденето на войната, но и за живота в тила, натоварени в британските, но преди всичко в американските пристанища, не спират чак до 1946 година. Те биват разпределяни преди всичко за номенклатурата. Даже по време на обсадата на Ленинград, когато жителите измират от глад и стигат до людоедство, всяка седмица самолети от Центъра спускат с парашути храни и напитки за партийното и военното ръководство, включително луксозна водка, черен и червен хайвер.
Онова, което стана след рухването на Съветската империя, не проумяхте и не запомнихте. С изключение на неколцина. На първо място, че за разлика от твърденията в текста на песента, заместила „Интернационала“ в BBC, при социализЪма на другарите „човекът винаги има право“ единствено да бачка като роб за алчно червените си началници и за техните далечни господари, да пресича улиците на червен светофар и да яде отровни гъби!
Забравихте и това, за което отдавна и категорично бяхме предупредени. Онези, които не четат книги, от мен. Ето какво имам предвид:
„Партията все пак някак си се съгласяваше да храни своите роби, но хора, осъзнали свободата си, тя нямаше намерение да храни. Номенклатурия, както и преди, ще храни само себе си и ще се подхранва от Запада. Народът, отучил се да мисли и да работи, нека мре. Той вече за нищо на никого не е нужен.“
Но народните маси там и тук не проумяват нищо. Тогава нека плуят. Няма лошо, както просташки свикнаха да се изразяват. “As the call, so the echo” – казват англичаните. А ние: „Каквото повикало, такова се и обадило“. Аз пък ви заявявам: „Мяра според мяра“ – “measure for measure”.
Не мислете, че те – отвъд бившата „желязна завеса“, са много по-напред с материала в сравнение с туземците на нашата територия. Там също имат унизителни поговорки, като нашенската за „преклонената главичка, дето остра сабя не я сече“. “Speaking is silver, silence is gold. A close mouth catches no flies.” Което ще рече: „Говоренето е сребро, мълчанието е злато. Затворена уста мухи не лапа.“
Траене му е майката – смята масовият идиот. Преди близо 72 години германският пастор Фридрих Густав Емил Мартин Нимьолер ни остави своето тъжно завещание:
„Първо дойдоха за…, не протестирах – не бях…. После дойдоха за…, не протестирах – не бях… Когато дойдоха за мен, не беше останал никой, който да протестира.“
Не случайно и Западът вече плаща. По изчисления на някои икономисти до средата на 2015 година загубите на Европейския съюз от санкциите срещу Русия са надхвърлили 100 милиарда евро!
Над Европа е надвиснала опасността от малки, локални партизански въоръжени сблъсъци. Сред онези, които комунистката Kamaradin-Frau Меркел тъй отзивчиво канеше, магар да ги наричаше „мигранти“, са стаени солидни „спящи“ клетки на различни терористични групировки. Тези разбойници нямат нищо общо с исляма, както внушават пропагандистите. Това са професионални, добре обучени бойци. Като онези „професионални революционери“, за каквито се имали преди 130-140 лета Филип Тотю и Панайот Хитов, Васил Кунчев и Гаврил Хлътев-Бенковски; комунистите и отечественофронтовските шумкари през двайсетте и четиридесетте години на миналия век.
Ако ги занимава нещо друго, извън парите, то е ненавистта към Запада. Също така – спрямо Русия. Тя е предизвикана от техните елити, които отгледаха тези „антиимпериалисти“, каквито най-накрая ще се окажат. Но докопат ли се до властта, ще се превърнат в същите комунисти, каквито са сегашните диктатори навсякъде – във Вашингтон, Москва, Берлин, Лондон, Париж, Мадрид, Пекин, Пхенян, Риад, Кайро, Дамаск, Техеран… Всички те са плодове на едно и също, сатанинско порочно зачатие.
Това хората на Запад, където ботушът на болшевизма не е минал, няма как да разберат. За тях това е някакъв майтап или небивалица, раздухвана от „антидемократи“…
Малцина от нас го осъзнаха, но за съжаление – прекалено късно. Когато изтрезняхме от пиянството на дареното ни избавление от оковите на комунистическото робство, зърнахме грозната реалност. Тя е отблъскваща: Свободният пазар е престанал да съществува преди повече от век. А никога не е имало такова нещо като свободен свят. Всичко е било илюзия, натрапвана от медиите.
За жалост, народите в Западна Европа също не са нужни никому. Те започват да усещат симптомите. Обаче им липсват ерудиция и опит. Затова няма как да осмислят целия план, та да вземат мерки и да го прекратят. Уви.
На какво се надявате? На това, че всякакви компартийни величия вече няма къде да избягат от истината. Тя ги застига.
www.youtube.com/watch
Преди всичко, другарят Михов пропуска да припомни, че изчезването на българите се дължи на терористичната, нехуманна и антибългарска политика на неговата партия БКП, за чиято правоприемница се смята БСП. Както и всички останали филиали на комунистическата партия, независимо от това как се наричат.
Национализацията, особено на земята – насилственото коопериране в ТКЗС-ата, откъсването от корените, непрестанните репресии, униформеното съществуване в постоянна бедност, дефицит на стоки и безбъдеще – ето част от главните причини, довели до стопяването ни като нация. Но и за нашето обездухотворяване, обезчовечаване – дехуманизацията ни. За превръщането ни от народ в аморфна маса без облик, в стадо, лесно за водене.
От процъфтяващата България комунистите сковаха смръдлив кенеф. По подобие на онази воняща среда, в която за първи път бяха зърнали белия свят. Кой нормален човек би искал да живее в клозет? При първа възможност, по-о̀правните го напуснаха…
На второ място, онова, което кулският крадец предлага, би облагодетелствало „героите на нашето време“ – циганите. Сред тях – казват – раждаемостта също намалява. Но ако една българка средно дава живот на по-малко от едно бебе – 0,8, циганката ражда около 3,5.
„През 2001 г., когато е направено последното засега преброяване, раждаемостта при ромите е била 26,7 на хиляда, докато при българите е била 6,9 на хиляда. Разликата е доста голяма.“
Две лета след данните, изнесени от цитираната докторка, беше проведено ново преброяване на населението и имуществото. Тоест, числата са различни. Но какви? Ще видите съвсем след малко. По-интересен е коментарът, направен преди 6 лазарника:
„Но тук трябва да си припомним, че през 20–те години на миналия век раждаемостта в България е била най-високата в Европа, а през 1950 г. е била 25 на 1000. 25 на хиляда е твърде близко до днешната ромска раждаемост, но никога ние няма да кажем, че нашите баби са били безотговорни, или че са се плодили като зайци или като мишки, или че са застрашавали развитието на нацията. Много по-близка е раждаемостта на ромите днес до тази на нашите родители и всичко, което тогава сме приемали като позитивно развитие на демографските процеси, сега се разглежда като изключително опасно за обществото – главно от някои политици и журналисти. Това беше първото, на което исках да обърна внимание.“
Понеже не съм нито политик, още по-малко – журналист, бързам да потвърдя, че навярно бях първият, поставил в публикации пред общественото внимание този проблем още през 1990-1991 година. И не спрях да се тревожа от неговото задълбочаване през годините.
Думите на другарката докторка идат да потвърдят онова, което винаги съм заявявал и отстоявал: Тоталитарната система под ръководството на комунистическата партия предизвика и демографската катастрофа. Благодарение на нея изчезваме с по-бързи темпове от всяка друга народност поне в Европа, Азия и Америка. Нищо повече или по-малко.
C’est зa. Това е.
По данни на Националния статистически институт през 2014 г. средният брой деца общо за страната е 1,52, каквото и да означава това. (Вижте илюстрацията.) Тъй като не е указан измерителят – на какъв брой жители или на семейство. Може би на сто души? Ако последното е вярно, не само не се възпроизвеждаме, а намаляваме. Коефициентът на раждаемост е 9,4 на хиляда. Впрочем, в секция, озаглавена „Мегаданни и методология“ ни известяват, че:
„Коефициентът за раждаемост е отношението между броя на живородените деца и средногодишното население през същата година. Изчислява се в промили и показва броя на живородените деца на 1000 души от населението.“
Няма да намерите „разрез“, който да показва раждаемостта по етнически групи. Забранено е. Откъде? От Европейския съюз, от „Позитано“ 20, от улица „Секвоя“…
На този „бляскав“ и „оптимистичен“ фон „общо за страната смъртността на 1000 души от населението“ е 15,1.
Равнището на миграцията не е показано с официални данни и не го обсъждат сериозно. Още по-малко – причините за това, все повече нашенци да си търсят късмета зад граница. Към отрицателната разлика между раждаемостта и смъртността прибавете и тези „60 000 българи, които напускат страната годишно“, и, щете, не щете, ще стигнете до моята констатация.
Наясно съм, че тук е Чалгария – страната на всезнайковците. В нея, колкото жители, два пъти повече мнения. Но както казват, мнението е като задника – всеки го има, но само на другия мирише. А някой да уважава авторитети? Изключено, ако постоянно не ги показват „по телевизора“!…
Фактически, тукашното население е на второ място в Европа по стопяване, ако мога да се изразя така. Пред нас, по данни на Eurostat, са други нации. Например португалци, испанци, италианци, гърци, поляци, румънци, естонци, хървати, кипърци, унгарци, чехи, малтийци, лихтенщайнци, австрийци, словаци, дори германците и швейцарците. Коефициентът на раждаемост при тях е по-нисък от тукашния. (Вижте илюстрацията.) Но…
Има един показател, който извежда българите начело в изчезването като народност. Той е етническият състав на населението. В посочените страни населението е доста по-еднородно от нашето. Тук циганите и смятащите се за турци повдигат рязко стойностите на раждаемостта. Съвсем същата тенденция наблюдаваме в Унгария и Австрия. Във втората държава изпитанията са породени от други етноси. Не случайно тамошните власти реагираха така остро на бежанската вълна.
Опасността вече не е пред портите на Европа. Тя проникна в континента. Агресивната политика на европейските правителства, следващи указанията на корпорациите, подпомогната от масовото доволство, пораждащо безразличие спрямо нея и към бедите на другите народи, ще доведе до изчезването на коренните жители и на нейната християнска цивилизация в непредвидимо кратки срокове. За най-голямо съжаление, в това отношение България е начело.
Не по-малко страшна и следователно – опасна, е качествената промяна в структурата на тукашното население. Да не се лъжем – доста повече от половината нашенци са тотално увредени от маркс-енгелсовия материализъм, при който „битието определя съзнанието“. Това е вид талмудизъм с характерните за него претенции за всичко тук и сега – философията на егоизма и алчността.
Преборете се с нея, ако можете. Господ го върши…
Иначе казано, с Михо-Миховите мерки по-бързо ще бъдем погълнати от циганското море. За да има българи, трябва държава, която те да възприемат като своя. Тя да осигурява такива условия, еднакви за всички, без никакви изключения, че в нея да реализират своите мечти, вместо да дирят колая зад граница. В противен случай, при 60 000 българи, ежегодно напускащи страната, при настоящото застаряване на населението и свръхвисока смъртност, не през 2030 година, както споменава Михо, цитирайки моя скромност, ами през 2025-а ще се превърнем в малцинство в собственото ни Отечество.
Чух признание, че „2,5 милиона българи работят в чужбина“. Прибавете децата и пенсионерите. В такъв случай, верни ли са твърденията ми, че на тази територия живеят по-малко от 6,3 милиона души, от които не повече от 4,2 до 4,4 милиона българи? Със засилваща се тенденция към намаляване и изпаряване.
Дечицата на другарите или са на Запад, или ще ги измъкнат, когато видят дебелия край. Само сред три-четири години за вашите рожби няма да има място там. Тъй като онази част на Европа ще се върне към равнищата на живот през шейсетте. Социалистическото централно преразпределение на средства с грамадните пенсии и социални помощи ще приключи. Нейните жители ще са готови и на „черна“ работа.
Колят вашите родители по улиците или дори в домовете им. Претрепват децата ви насред градовете, или те се избиват помежду си. Често убийците произлизат от впиянчената, нашмъркана алчно червена местна фашистка номенклатура. Затова остават ненаказани.
Това ли чакате?
diagnosa.net/
Как бихте постъпили? Само недейте да лицемерите. Също така, не си слагайте за пореден път греха да оправдавате комунизма и комунистите. Те завзеха планетата. Така е още от 1776 година, когато на 1 май – Празника на вестник „Труд“, бива огласено съществуването на вече учредения таен Орден на илюминатите, начело със Спартак – псевдонимът на професора-йезуит, евреина Адам Вайсхаупт. И след обявяването на американската независимост два месеца по-късно. А от 14 юли 1879 година комунизмът победоносно шества по света.
“Allons enfants de la Patrie, le jour de gloire est arrivй!”[ Което ще рече: „Напред деца на Родината, денят на славата дойде!“ Първият стих на „Марсилезата“ – френския национален химн.]
“Libertй, йgalitй, fraternitй!”[Свобода, равенство, братство, фр. – лозунг на илюминатите, приет за девиз на Френската революция и на следващите социалистически или комунистически погроми.]
“Debout, les damnйs de la terre! Debout, les forзats de la faim!”[Ставайте, прокълнати по земята! Ставайте, затворници на глада!, фр. У нас полуинтелигентът Георги Кирков (чел съм достатъчно от бездарните му глупости, мога да го оценя) е въвел своя превод: „На крак, о парии презрени! На крак, о роби на труда!“ Както се убеждавате, не е съвсем същото. Даже е доста различно.]
Ето как евреинът Джон Кери, участник в маоистка комунистическа групировка, свързва тези неща в едно. И върху тях гради фалшивия си оптимизъм. Измислен и лъжовен, понеже той може да се отнася единствено до класата, прослойката, сред която живурка Кон, Джон Форбсович.
www.youtube.com/watch
Така изглеждаха на думи Съветските американски щати часове, след като Барак Обама за последен път се обърна към разпадащата се нация с речта „За състоянието на съюза“. „Нацията, зачената в една революция срещу тогавашната водеща империя“. Признание за наличието на настояща „водеща империя“. Тъкмо срещу нея се е бунтувал комунистът Джон Кери на младини. Но тихичко, по малко, a little bit, un peu. С развяване на червени знамена и портрета на председателя Мао…
Двамата с Обама не са ненормални. Те изговарят реплики, написани от други. И лъжат, защото отдавна са хванати за топките. Длъжни са да се вживеят във възложените им роли. За тази цел са ги гепили, вербували, наели – както желаете. Тях, и всички видими управници по земята. Ако има изключения, те потвърждават правилото. И затова не се задържат дълго.
Искате пример? Малко доказателство ли е онова, което сполетя министър-председателя на Малайзия? Във вторник, 16 октомври 2003 г., университетският преподавател и действащ премиер д-р Махадир бин Мохамад заяви в реч пред ислямски лидери следното:
„Но днес евреите управляват света чрез пълномощници. Те наемат други, които да се сражават за тях. Те изобретиха социализма, комунизма, човешките права и демокрацията. Та преследването им да изглежда несправедливо. И по този начин те да могат да се наслаждават на равни права с останалите. Посредством всичко това те постигнаха господство и контрол в най-могъщите страни. И те, тази съвсем малка общност, се превърна в световна сила…
Израел е наш враг, съюзил се с най-мощните нации.“
Точно две седмици след това откровение д-р Махадир бин Мохамад престана да бъде министър-председател! Е, според вас, кой управлява планетата?
Докато светът постепенно действително заприличва на колхоз. А на свой ред, Съветите също напредват в него. Те, особено лидерите им, са натрупали богат опит в превръщането на човека в домашно животно. Къде е разликата между Съветите на Евро-Азиатския материк или в Северна Америка?
Стефан Бочев разказва за времето, когато е бил секретар в посолството ни в Швейцария. Там цар Борис ІІІ и новият министър-председател Богдан Филов изпращат неговия тъст Георги Кьосеиванов като посланик.
„Другата ми „главна връзка“ беше Уилям Рапар, директорът–основател на споменатия женевски Университетски институт за висши международни науки“ – спомня си Бочев. – „Щвейцарец, но по майка американец, Рапар беше гледащ далеко напред интернационалист. Както и институтът му беше своего рода пепиниера,[26] където се култивираше идеята за световна организация на държавите, за създаването и осъществяването на правов ред в обществото на човешкия род. Само че този човек не бе визионер [фантазьор], но и можещ да бъде също съвсем тер а тер бизнесмен. С имущество, възлизащо – тогава, когато „наполеонът“ струваше точно 20 швейцарски франка – на около 20–30 милиона.
В университета възглавяваше катедра по финансова наука. При основаването на ОН му бяха поверили секцията за „мандатите“, система за стопанисване по силата на Версайския договор за мир на бившите германски колонии. Но скоро напусна, за да основе (заедно с граф Пол Манту от Сорбоната – преводача на „Големите четирима“ в Париж 1919 и прекия свидетел, прочее, на всичко по-съществено при преустрояването на Европа и света в края на Първата световна война, ставало на Парижките мирни преговори 1919–1920) този институт, впрочем със значително финансиране от Рокфелеровата фондация, от която в 1935 г. получих едногодишна стипендия и аз. Обща беше преценката в Швейцария, че Рапар е човекът, който в края на Втората световна война най-много би подхождал за швейцарски външен министър…
През 1943–1945 г. [той] ме приемаше с голяма готовност, не скъпеше времето си да помогне на своя бивш студент, сега дипломат: грижливо ме изслушваше – знаеше да слуша! И грижливо, делово, изчерпателно ми отговаряше.
– Няма ли граница на съветското напредване на Запад?
– Не, господин Бочев, няма – няма да има.
– Докъде ще ги оставят да стигнат?
– Докъдето могат да стигнат – беше отговорът му. – Западните сили нямат никакво съмнение, че победата наближава. Но тях им е обеца на ухото, че само преди четири години германци и руснаци най-ненадейно току си закопаха „томахавките“ и подписаха пакт за приятелство. Така че, за да предотвратят някаква нова подобна изненада, колкото и невероятна да изглежда тя за всеки логически мислещ човек, те са готови на какво ли не. И във всеки случай – да предоставят фактически целите Балкани, с изключение на Гърция, на разположение на Съветите като тяхна зона на влияние.
А пък освен това англо-американците прилагат политиката на доставяне на оръжия, материали, всичко, от каквото Съветският съюз има нужда, както и да обещават на Съветите всички териториални придобивка, за каквито те претендират, само и само да спасят живота на повече свои „момчета“, а съветските армии to do the job (да „свършат работата”).
Ако някой пък мисли, че веднъж войната свършила и Съветите изиграли ролята си, ще бъдат подбрани от западните – обратно да се върнат в Азия, – заблуждава се. Разберете, господин Бочев, че западните страни са демокрации: за да бъдат веднъж вдигнати срещу германците, трябваше последните да докажат сами своята абсолютна непоправимост. Но да се обърнат англо-американците срещу своите съюзници, щом свърши войната? Не, само който не познава тежката психическа машинария на задвижване на общественото мнение в тези страни, може да си въобразява такива развития. Свърши ли войната, страшна вълна за мир ще залее целия Запад: никой няма да може да вдигне тогава Запада срещу Съветския съюз…“
Не мога да не обвиня тъй „информирания“ Уилям Рапар в двуличие. Ако не е криел онова, което е знаел, значи е бил невежа. По онова време истински осведомените участници в събитията неизбежно са били наясно за цялата уйдурма, казано на народен език. Бяха ми необходими няколко години, за да разкрия заговора в цялата му дълбочина и мащаби.
Онова, което в случая ме интересува, е признанието на един от илюминираните – осветените: че Западът е бил готов „да предостави фактически целите Балкани, с изключение на Гърция, на разположение на Съветите като тяхна зона на влияние“.
Ето документалното свидетелство от филм на носителя на награда „Оскар“, световно признатия холивудски кинорежисьор Оливър Стоун отпреди 3 години:
vimeo.com/152276749#at=1
Не някой извънземен, а западният елит сътвори страната Номенклатурия. Там „где так вольно дышит человек“!
През 1936 година, когато Йосиф Висарионович налага – „приемат“ е евфемизъм – новата конституция на СССР, бързо наречена Сталинова, империята ГУЛаг започва да се пръска по шевовете. По време на т. нар. сталински чистки – преследването на „врага с партиен билет“, населението на лагерната империя наброява няколко милиона души. Но бройката е променлива величина, тъй като едни „се изпаряват“, а нови и нови прииждат – осъдени и без присъди.
Тогава, през 1936 година, към текста на песента, в която се твърди, че „так вольно дышит человек“, добавят още един куплет, посветен на Сталиновата конституция:
„У нас никой не е в повече на масата. Всеки бива награждаван по заслуги. Със златни букви ние пишем Всенародния Сталинов закон. Това са думи на величие и слава, които времето не ще изтрие: Човекът винаги има право – на образование, на почивка и на труд!“
Запомнете тези слова. След малко ще ви припомня защо.
Пленници на дегенерацията
Когато през 1941 година Хитлер обръща оръжията и се хвърля във война с дотогавашния си съюзник Сталин, „Чърчил заяви, че симпатиите на Великобритания са на страната на Русия. Както писаха историците, Чърчил се изпълнил с решимост да води война с Хитлер до… последния съветски войник. По този случай, тъй като не желаела да изпълнява съветския химн (тогава това бил „Интернационалът“), Би Би Си пускаше в ефира си песента „Широка страна моя родная“.“
Песента – това е добре, но СССР се нуждаеше от практическа помощ. Затова веднага изникна въпроса за западните доставки на въоръжения, боеприпаси и продоволствие по [програмата] Lend-Lease.“
Корабните конвои с всичко необходимо за воденето на войната, но и за живота в тила, натоварени в британските, но преди всичко в американските пристанища, не спират чак до 1946 година. Те биват разпределяни преди всичко за номенклатурата. Даже по време на обсадата на Ленинград, когато жителите измират от глад и стигат до людоедство, всяка седмица самолети от Центъра спускат с парашути храни и напитки за партийното и военното ръководство, включително луксозна водка, черен и червен хайвер.
Онова, което стана след рухването на Съветската империя, не проумяхте и не запомнихте. С изключение на неколцина. На първо място, че за разлика от твърденията в текста на песента, заместила „Интернационала“ в BBC, при социализЪма на другарите „човекът винаги има право“ единствено да бачка като роб за алчно червените си началници и за техните далечни господари, да пресича улиците на червен светофар и да яде отровни гъби!
Забравихте и това, за което отдавна и категорично бяхме предупредени. Онези, които не четат книги, от мен. Ето какво имам предвид:
„Партията все пак някак си се съгласяваше да храни своите роби, но хора, осъзнали свободата си, тя нямаше намерение да храни. Номенклатурия, както и преди, ще храни само себе си и ще се подхранва от Запада. Народът, отучил се да мисли и да работи, нека мре. Той вече за нищо на никого не е нужен.“
Но народните маси там и тук не проумяват нищо. Тогава нека плуят. Няма лошо, както просташки свикнаха да се изразяват. “As the call, so the echo” – казват англичаните. А ние: „Каквото повикало, такова се и обадило“. Аз пък ви заявявам: „Мяра според мяра“ – “measure for measure”.
Не мислете, че те – отвъд бившата „желязна завеса“, са много по-напред с материала в сравнение с туземците на нашата територия. Там също имат унизителни поговорки, като нашенската за „преклонената главичка, дето остра сабя не я сече“. “Speaking is silver, silence is gold. A close mouth catches no flies.” Което ще рече: „Говоренето е сребро, мълчанието е злато. Затворена уста мухи не лапа.“
Траене му е майката – смята масовият идиот. Преди близо 72 години германският пастор Фридрих Густав Емил Мартин Нимьолер ни остави своето тъжно завещание:
„Първо дойдоха за…, не протестирах – не бях…. После дойдоха за…, не протестирах – не бях… Когато дойдоха за мен, не беше останал никой, който да протестира.“
Не случайно и Западът вече плаща. По изчисления на някои икономисти до средата на 2015 година загубите на Европейския съюз от санкциите срещу Русия са надхвърлили 100 милиарда евро!
Над Европа е надвиснала опасността от малки, локални партизански въоръжени сблъсъци. Сред онези, които комунистката Kamaradin-Frau Меркел тъй отзивчиво канеше, магар да ги наричаше „мигранти“, са стаени солидни „спящи“ клетки на различни терористични групировки. Тези разбойници нямат нищо общо с исляма, както внушават пропагандистите. Това са професионални, добре обучени бойци. Като онези „професионални революционери“, за каквито се имали преди 130-140 лета Филип Тотю и Панайот Хитов, Васил Кунчев и Гаврил Хлътев-Бенковски; комунистите и отечественофронтовските шумкари през двайсетте и четиридесетте години на миналия век.
Ако ги занимава нещо друго, извън парите, то е ненавистта към Запада. Също така – спрямо Русия. Тя е предизвикана от техните елити, които отгледаха тези „антиимпериалисти“, каквито най-накрая ще се окажат. Но докопат ли се до властта, ще се превърнат в същите комунисти, каквито са сегашните диктатори навсякъде – във Вашингтон, Москва, Берлин, Лондон, Париж, Мадрид, Пекин, Пхенян, Риад, Кайро, Дамаск, Техеран… Всички те са плодове на едно и също, сатанинско порочно зачатие.
Това хората на Запад, където ботушът на болшевизма не е минал, няма как да разберат. За тях това е някакъв майтап или небивалица, раздухвана от „антидемократи“…
Малцина от нас го осъзнаха, но за съжаление – прекалено късно. Когато изтрезняхме от пиянството на дареното ни избавление от оковите на комунистическото робство, зърнахме грозната реалност. Тя е отблъскваща: Свободният пазар е престанал да съществува преди повече от век. А никога не е имало такова нещо като свободен свят. Всичко е било илюзия, натрапвана от медиите.
За жалост, народите в Западна Европа също не са нужни никому. Те започват да усещат симптомите. Обаче им липсват ерудиция и опит. Затова няма как да осмислят целия план, та да вземат мерки и да го прекратят. Уви.
На какво се надявате? На това, че всякакви компартийни величия вече няма къде да избягат от истината. Тя ги застига.
www.youtube.com/watch
Преди всичко, другарят Михов пропуска да припомни, че изчезването на българите се дължи на терористичната, нехуманна и антибългарска политика на неговата партия БКП, за чиято правоприемница се смята БСП. Както и всички останали филиали на комунистическата партия, независимо от това как се наричат.
Национализацията, особено на земята – насилственото коопериране в ТКЗС-ата, откъсването от корените, непрестанните репресии, униформеното съществуване в постоянна бедност, дефицит на стоки и безбъдеще – ето част от главните причини, довели до стопяването ни като нация. Но и за нашето обездухотворяване, обезчовечаване – дехуманизацията ни. За превръщането ни от народ в аморфна маса без облик, в стадо, лесно за водене.
От процъфтяващата България комунистите сковаха смръдлив кенеф. По подобие на онази воняща среда, в която за първи път бяха зърнали белия свят. Кой нормален човек би искал да живее в клозет? При първа възможност, по-о̀правните го напуснаха…
На второ място, онова, което кулският крадец предлага, би облагодетелствало „героите на нашето време“ – циганите. Сред тях – казват – раждаемостта също намалява. Но ако една българка средно дава живот на по-малко от едно бебе – 0,8, циганката ражда около 3,5.
„През 2001 г., когато е направено последното засега преброяване, раждаемостта при ромите е била 26,7 на хиляда, докато при българите е била 6,9 на хиляда. Разликата е доста голяма.“
Две лета след данните, изнесени от цитираната докторка, беше проведено ново преброяване на населението и имуществото. Тоест, числата са различни. Но какви? Ще видите съвсем след малко. По-интересен е коментарът, направен преди 6 лазарника:
„Но тук трябва да си припомним, че през 20–те години на миналия век раждаемостта в България е била най-високата в Европа, а през 1950 г. е била 25 на 1000. 25 на хиляда е твърде близко до днешната ромска раждаемост, но никога ние няма да кажем, че нашите баби са били безотговорни, или че са се плодили като зайци или като мишки, или че са застрашавали развитието на нацията. Много по-близка е раждаемостта на ромите днес до тази на нашите родители и всичко, което тогава сме приемали като позитивно развитие на демографските процеси, сега се разглежда като изключително опасно за обществото – главно от някои политици и журналисти. Това беше първото, на което исках да обърна внимание.“
Понеже не съм нито политик, още по-малко – журналист, бързам да потвърдя, че навярно бях първият, поставил в публикации пред общественото внимание този проблем още през 1990-1991 година. И не спрях да се тревожа от неговото задълбочаване през годините.
Думите на другарката докторка идат да потвърдят онова, което винаги съм заявявал и отстоявал: Тоталитарната система под ръководството на комунистическата партия предизвика и демографската катастрофа. Благодарение на нея изчезваме с по-бързи темпове от всяка друга народност поне в Европа, Азия и Америка. Нищо повече или по-малко.
C’est зa. Това е.
По данни на Националния статистически институт през 2014 г. средният брой деца общо за страната е 1,52, каквото и да означава това. (Вижте илюстрацията.) Тъй като не е указан измерителят – на какъв брой жители или на семейство. Може би на сто души? Ако последното е вярно, не само не се възпроизвеждаме, а намаляваме. Коефициентът на раждаемост е 9,4 на хиляда. Впрочем, в секция, озаглавена „Мегаданни и методология“ ни известяват, че:
„Коефициентът за раждаемост е отношението между броя на живородените деца и средногодишното население през същата година. Изчислява се в промили и показва броя на живородените деца на 1000 души от населението.“
Няма да намерите „разрез“, който да показва раждаемостта по етнически групи. Забранено е. Откъде? От Европейския съюз, от „Позитано“ 20, от улица „Секвоя“…
На този „бляскав“ и „оптимистичен“ фон „общо за страната смъртността на 1000 души от населението“ е 15,1.
Равнището на миграцията не е показано с официални данни и не го обсъждат сериозно. Още по-малко – причините за това, все повече нашенци да си търсят късмета зад граница. Към отрицателната разлика между раждаемостта и смъртността прибавете и тези „60 000 българи, които напускат страната годишно“, и, щете, не щете, ще стигнете до моята констатация.
Наясно съм, че тук е Чалгария – страната на всезнайковците. В нея, колкото жители, два пъти повече мнения. Но както казват, мнението е като задника – всеки го има, но само на другия мирише. А някой да уважава авторитети? Изключено, ако постоянно не ги показват „по телевизора“!…
Фактически, тукашното население е на второ място в Европа по стопяване, ако мога да се изразя така. Пред нас, по данни на Eurostat, са други нации. Например португалци, испанци, италианци, гърци, поляци, румънци, естонци, хървати, кипърци, унгарци, чехи, малтийци, лихтенщайнци, австрийци, словаци, дори германците и швейцарците. Коефициентът на раждаемост при тях е по-нисък от тукашния. (Вижте илюстрацията.) Но…
Има един показател, който извежда българите начело в изчезването като народност. Той е етническият състав на населението. В посочените страни населението е доста по-еднородно от нашето. Тук циганите и смятащите се за турци повдигат рязко стойностите на раждаемостта. Съвсем същата тенденция наблюдаваме в Унгария и Австрия. Във втората държава изпитанията са породени от други етноси. Не случайно тамошните власти реагираха така остро на бежанската вълна.
Опасността вече не е пред портите на Европа. Тя проникна в континента. Агресивната политика на европейските правителства, следващи указанията на корпорациите, подпомогната от масовото доволство, пораждащо безразличие спрямо нея и към бедите на другите народи, ще доведе до изчезването на коренните жители и на нейната християнска цивилизация в непредвидимо кратки срокове. За най-голямо съжаление, в това отношение България е начело.
Не по-малко страшна и следователно – опасна, е качествената промяна в структурата на тукашното население. Да не се лъжем – доста повече от половината нашенци са тотално увредени от маркс-енгелсовия материализъм, при който „битието определя съзнанието“. Това е вид талмудизъм с характерните за него претенции за всичко тук и сега – философията на егоизма и алчността.
Преборете се с нея, ако можете. Господ го върши…
Иначе казано, с Михо-Миховите мерки по-бързо ще бъдем погълнати от циганското море. За да има българи, трябва държава, която те да възприемат като своя. Тя да осигурява такива условия, еднакви за всички, без никакви изключения, че в нея да реализират своите мечти, вместо да дирят колая зад граница. В противен случай, при 60 000 българи, ежегодно напускащи страната, при настоящото застаряване на населението и свръхвисока смъртност, не през 2030 година, както споменава Михо, цитирайки моя скромност, ами през 2025-а ще се превърнем в малцинство в собственото ни Отечество.
Чух признание, че „2,5 милиона българи работят в чужбина“. Прибавете децата и пенсионерите. В такъв случай, верни ли са твърденията ми, че на тази територия живеят по-малко от 6,3 милиона души, от които не повече от 4,2 до 4,4 милиона българи? Със засилваща се тенденция към намаляване и изпаряване.
Дечицата на другарите или са на Запад, или ще ги измъкнат, когато видят дебелия край. Само сред три-четири години за вашите рожби няма да има място там. Тъй като онази част на Европа ще се върне към равнищата на живот през шейсетте. Социалистическото централно преразпределение на средства с грамадните пенсии и социални помощи ще приключи. Нейните жители ще са готови и на „черна“ работа.
Колят вашите родители по улиците или дори в домовете им. Претрепват децата ви насред градовете, или те се избиват помежду си. Често убийците произлизат от впиянчената, нашмъркана алчно червена местна фашистка номенклатура. Затова остават ненаказани.
Това ли чакате?
diagnosa.net/
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
