Блогът на budha2 :: В Русия за първи път комунистическият заговор се сдоби с географска родина

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.03.2016 17:57 - В Русия за първи път комунистическият заговор се сдоби с географска родина

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1257 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 27.03.2016 13:34

В Русия за първи път комунистическият заговор
се сдоби с географска родина, от която да насочва покушения срещу другите народи на земята; сега Западът имаше враг [Gary Allen with Larry Abraham – “None Dare Call It Conspiracy”, Concord Press, Seal Beach, CA, 1971 г., стр. 52.]

Фактически, като идеологии, намерения и крайни цели, в стратегията си, те са еднакви. Но се различават в тактиките, които използват, в практическото приложение. Което означава, че рано или късно, касапницата, през която преминахме и едва ли някога ще ни освободят от нея, ще стигне и онези, които нехаят, мислейки, че dolce vita им е обещана. Спусната им е свише, като манна небесна!

„През 1939 г. адмирал сър Бари Домвил, директор на Британското военноморско разузнаване в навечерието на Втората световна война, и някои от неговите съмишленици, заключиха, че съществуват достатъчно свидетелства и аргументи, които да докажат, че лидерите на онова, което той наричаше „световно еврейство“, а днес определяме като политически ционизъм, бяха „тайната сила“ зад двигателя на новия световен ред. Доста преди Втората световна война Домвил и близките му били убедени, че тези ционисти използват своето грамадно богатство, за да придобият значителна власт. Та да са в състояние да влияят върху международните работи и то по такъв начин, че да довеждат цели държави до конфликт помежду им.

Тези ционисти планираха да установят „месианска епоха“ така, че световният ционизъм с централно правителство в Палестина, да може да налага тоталитарни идеологии на останалия свят. За да постигнат своите цели, те трябваше да контролират както ционизма, така и вождовете на комунизма и фашизма (Хитлер). Чрез своето господство в интернационалното банкерство, петрола и политиката, те щяха да контролират както социализма, така и корпоративния капитализъм. Намерението им беше да доведат на власт „едно световно правителство“, което те планираха да контролират. Както след октомври 1917 г. контролираха бившите независими страни, попаднали в Съветския съюз, чрез своя агент Ленин. Посредством войните, които те предизвикваха иззад кулисите, ционистите възнамеряваха да наложат онова, което Джордж Буш нарече „новия световен ред“.

Може би никога не се е подозирало, че схващанията на политическия ционизъм ще могат да контролират доверието спрямо либералите, както и така нареченото фундаментално християнство. Тъкмо посредством тази преобърната и приспособена дейност християните бяха измамени да повярват, че бъдещото установяване на новия световен ред на земята в Йерусалим е по волята на бог.

Каква тъпота!

Те планираха да използват християнски министри. А техните комитети за ционистки политически действия – да превземат нашия Сенат и Конгрес, както и всички президенти, за да приемат ционистките цели като техни собствени.

Ционистите по-скоро вярват в еврейската (хазарската) раса, отколкото в юдейската религия. Едно по-умно поколение от нашето отхвърли идеята за изоставяне на американската независимост в полза на ционистко световно правителство.

Независимо от цялата пропаганда, обратно на онова, което тя насаждаше през последните 50 години, Хитлер никога нямаше никакво намерение да напада и окупира Съединените щати. Или за превръщането им в част от Третия райх. Хитлер не искаше война със САЩ. А нашата страна не беше изправена пред никаква заплаха – военна или икономическа, даже от завладяната от нацистите Европа.

Думата „холокост“ изобщо не е немска. Тя е от ционисткия идиш. А на идиш означава „жертва, изгорена пред бога“.[Наложено е мнението на някои ционистки автори, че „холокост“ произлиза от гръцкото ὁλόκαυστος – холокаустос: от „холос“ – „изцяло“, и „каустос“ – „изгорен“. (Вж. напр. Lucy Dawidowicz – “The War Against the Jews”, Bantam Books, New York, NY, 1975 г., стp. xxxvii.) В религиозните текстове е възприето да се разбира като „всесъжение“ – пълно изгаряне“. Проверявал съм, разговарял съм с гърци. Никъде не намерих използването на думата „холокост“. Както е обяснявал композиторът Микис Теодоракис, това започва след средата на шейсетте години на миналия век като „холокауст“.] За нас е загадка, защо онова, което стана с евреите в Хитлерова Германия, трябва да бъде наричано принасяне на жертва пред бога чрез изгаряне? След като знаем, че от страна на Хитлер нямаше никакви намерения да пожертва тези евреи на всемогъщия бог. Моят Бог не изисква такова шеметно, безразсъдно нещо. А вашият?

Ционистките евреи си сътрудничеха с високопоставените люде около Хитлер… Бедните и необразовани европейски ортодоксални евреи бяха предадени в Хитлеровите концентрационни лагери от тези ционистки хазари (те се наричат „евреи“, но не са)…

Намесата на Америка във Втората световна война нямаше почти нищо общо с някаква заплаха срещу САЩ. Нито с някакъв егоцентричен поход на Хитлер и неговите националсоциалисти, които изпитваха нужда от разширяване на тяхната земеделска земя и на икономическата база, за да поддържат своята провалила се социалистическа система. То беше свързано с предоставянето на земя на ционистите в Палестина, откъдето евентуалният нов световен ред трябваше да бъде ръководен.

Ционистите се нуждаеха от „холокост“, за да могат най-накрая да накарат света да оправдае това, че им предостави национална идентичност в Палестина, откъдето да осъществяват своята програма за новия световен ред…

Би следвало да проведете известно проучване на миналото на Елинър Рузверт.[Единствената четирикратна „първа дама“, съпруга на президента Франклин Д. Рузвелт. Но не и единствената социалистка, феминистка и лесбийка в Белия дом. Хитлери Клинтън вече е пред прага му…] Съществува Доклад на Конгреса отпреди 45 години [вече 67] за проведеното специално разследване на антиамериканските пропагандни действия, които са били осъществявани през периода точно преди и по време на Втората световна война. Той се състои от три тома с общо 2166 страници. Известен е като „Приложение – Част ІХ“[Appendix-Part IX.] и е обект на колекциониране, струващ 500 долара. В този Доклад на Конгреса са записани имената на американци, подривали властта, и на различни активни и фасадни комунистически групировки, към които са се числели тези провокатори.

Вашият Конгрес е доказал, че Елинър Рузвелт е участвала в двайсет различни такива организации. Данните от разследването, публикувани след 1944 г., потвърдиха, че Елинър е била членка на най-малко 100 подобни групировки по време на трите мандата [практически е така], през които Франклин Д. Рузвелт е бил президент. Тя е била дълбоко свързана с основателите на Комунистическата партия на Съединените щати почти от самото й начало! Когато извадиха на светло нейната комунистическа дейност, Елинър беше бясна. Особено – на главния следовател от Комисията за антиамериканска дейност на Камарата на представителите.

Г-н Робърт Стриплинг [главният следовател] беше мобилизиран в армията, макар да беше освободен от нея по здравословни причини. През онези дни една от най-близките сътруднички на Елинър Рузвелт и нейно доверено лице беше г-жа Ройъл Дейвис от Чикаго. Мисиз Дейвис беше майката на Нанси Дейвис Рейгън. По онова време Роналд Рейгън, днешният синтетичен псевдоконсерватор, беше привърженик на т. нар. нов курс на Рузвелт. „Великият комуникатор“дълго време беше президент на една от цитираните подривни групировки – Гилдията на киноактьорите.

Следователно, ако изследвате тези лица, назначени чрез посочване, приближени и сътрудници, както и служителите в Държавния департамент в правителството на Рейгън, ще откриете онези скрити ционисти, евреите от петата колона, които помагат за реализирането на израелските цели за нов световен ред.

Някои американци са наясно, че основната награда за ционистите при излизането от Втората световна война, беше Организацията на обединените нации. Така ционистите се озоваха една стъпка напред в новия световен ред, за който тъй гръмко говореше президентът Буш през последните месеци [1990-1991 г.]. На повечето американци не им е известна втората най-голяма награда от Втората световна война – богатите на нефт поля в Близкия изток, особено в Саудитска Арабия. През годините преди Втората световна война се предполагаше, че който контролира този регион, ще контролира световния петрол, а следователно – и света.

Извървяхме целия кръг, когато последната световна конференция на президента Рузвелт беше в иранския град Техеран. Той се срещна с Чърчил и Сталин през ноември 1943 г. Дневният ред на тази среща бяха споразуменията между тях относно подялбата на света точно, когато се намираха насред най-големите петролни полета, известни през онези дни. Целият регион, който днес наричаме Близък изток, това е територията между Червено море, Черно море, Каспийско море, Средиземно море и Персийския залив, представлява огромен нефтен басейн. Разбира се, сега най-голямото петролно поле е Северният склон на Аляска. Там има достатъчно нефт, за да покрива нуждите на Америка за хиляди години напред при настоящото потребление.

Ex-Mayors Koch and Giullani with Bloomberg on a Bridge

Днес Америка няма абсолютно никаква необходимост от близкоизточния петрол. А фактически в Аляска има достатъчно нефт, за да превърне САЩ в най-богатата и най-могъщата държава на света. Обаче плановете на онези, които искат да видят установен новия световен ред, не са такива.“

Това е писано от американски патриот – истински „десен“, според класическата политическа терминология. Не крайно, а просто десен, консерватор, уважаващ общочовешките ценности – Бога, семейството и любовта, собствеността, народа и взаимопомощта, държавата, но най-вече свободата и правата на всеки, който приема всеобщото равенство пред закона. Боли го, че неговата родина, вместо да бъде авангард на напредъка, е залязваща империя, която върви към място в Третия свят. В нея прочутата пътна мрежа се руши и няма кой да я поправи. Големи градове фалират, тъй като капиталите – промишлеността – ги зарязват, и се преместват там, където условията са по-благоприятни – в Азия, Мексико, вече в Африка, при работна ръка на безценица. Превърнаха САЩ в световен милиционер. Вече не се справя и с това.

Barack Obama"s Economic Recovery Plan

Американското падение беше подписано и подпечатано с ционисткото клеймо, когато преди дни израелският министър-председател Бенямин Нетаняху отказа поканата на Барак Обама за среща между двамата в Белия дом! И отмени планираното си посещение в Съединените щати. Доста унизително за страна, претендираща да е единствената суперсила.

Barack Obama at Sea with Inherited Economy

Да, комунизмът не е химера, а продължителен и мъчителен процес. Той триумфира, завладявайки все повече територии. И няма нищо общо с умишлено втълпената масова представа за него.

„Идеите, които Ленин разви, бяха взети направо от „Комунистическия манифест“ на Карл Маркс. А идеите, станали основа на „Комунистическия манифест“, произлизаха пряко от писанията на Адам Вайсхаупт, който работеше в непосредствена близост с династията Ротшилд. И помнете, че всичко това беше един бунт на Луцифер, чиито корени датират от много назад във времето.

Марксизмът казва на хората, че те биха могли да установят диктатура на пролетариата, която да подреди едно безупречно комунистическо общество. В него всеки ще обича мира, напредъка и свободата. Повече не ще съществува необходимост от правителства, полиция или армии. Всички те постепенно ще се стопят и изчезнат. Маркс твърди, че управляващата класа никога не предава охотно своята власт. Следователно, борбата и насилието са неизбежни.

Естествено, това може да звучи прекрасно на някои бедни хора, борещи се за хляба си. Или на гладуващите народи в страните от Латинска Америка. Но онова, което комунистическите лидери не казват на хората, е, че вождовете са освободени от равенството при споделянето на материалното богатство на техните народи. Колко руски лидери виждате сред поразените от мизерията?

United States Economic Apocalypse

Истинският мотив зад комунизма не е да разпространява равенството по света. А комунистическата партия е само фасадата за свръхбогатите, инструмент за придобиване на власт и за нейното използване. Не комунистите ръководят комунизма.

Съществува друга ръководна сила зад комунизма. Комунизмът и социализмът са само разклоненията на един по-сатанински заговор, осъществяван извън обсега на обществения поглед. Тази конспирация не е направлявана от Москва или Пекин, а от Ню Йорк, Париж и Лондон.“[Alex Christopher – “Pandora’s Box: The Ultimate “Unseen Hand” Behind the New World Order”, Pandora’s Box Publishing, вече цит. съч., стр. 164.]

Още в началото на ХХ век Хенри Форд, Неста Уебстър, по-късно Бенджамин Фрийдмън, Каръл Куигли, Юстъс Мълинз и много други стигнаха до същите изводи. Ако не пишеха на английски, едва ли някой щеше да е чувал за тях. Та нали посегнаха на самия пръв автомобилен магнат на своето време – Хенри Форд? В съда и с атентати!

Целият ми живот премина в такава кочина – комунистическа. Аман! И започвам да си мисля: Слава Богу, че вече съм на солидна възраст. Да му мислят младите.

Ужасът на глобалния комунизъм е пред портите ни. Цитираният Улрих Шпек завършва тирадата си като в онази картина на Ленин, протегнал ръка, сочещ напред – към „светлото бъдеще“:

„Правителствата са разкъсвани между желанието да защитават общото пространство, създадено от европейската интеграция, и натиска от териториалните сили, чиито аргументи често надделяват в спора. Ако искат да запазят постиженията на глобализацията, е необходимо центристките сили отново да преминат в настъпление. Те имат нужда от започването на по-силна кампания за отворени граници и отворени общества.“

Става ми страшно. Кои са „центристките сили“? Зад тях не прозира ли отблъскващата мутра на Дьорд Шварц, познат като Джордж Сорос?

И неговата световна мрежа от фондации и клубове „Отворено общество“, в които се промъкват сенките на Джейкъб дьо Ротшилд и сина му Нат, на Хенри Кисинджър, на потомствените комунисти Виктор Орбан, Михаил Ходорковски, Огнян Шентов, Иван Кръстев, Георги Прохазки, Стефан Попов, Деян Кюранов, Красен Станчев, Евгений Дайнов, Огнян Минчев, Николай Младенов, Александър Кьосев…

George Soros on a Motorbike Running Down Obama

Няма как да прескочим катастрофите, които предизвика след Втората световна война на народите в Централна и Източна Европа, в значителни части от Азия, в Централна Америка и в някои райони на Африка. За да зърнем неговото тържество в настоящия световен ред – властта на корпорациите, които са притежание на една наднационална, глобална номенклатура. Което, както и да го гледате, е чиста проба комунизъм.

La dйmocratie pour la dйmocratie elle-mкme[ Демокрация заради самата демокрация, фр.]

При това, през целия период, проточил се около четвърт хилядолетие, тази програма е експериментирала с различни витринни форми на обществено устройство и господство на елита, наричани с всякакви имена.

Като стартирате от абсолютната монархия, до която се изражда революцията във Франция при Наполеон и във викторианска Великобритания – и двете контролирани от една вече интернационална банкова фамилия – Ротшилд, преходите през всевъзможните диктатури и авторитарни управления на ХХ век – от болшевиките, през фашистите в Италия и Испания, нацистите в Германия, социалистите в Съединените щати, Западна Европа и Латинска Америка, та стигнете до настоящите режими във Вашингтон, Лондон, Париж, Стокхолм, Рим, Москва и във всички уж бивши държави от съветския блок. С единствена надежда за изключение – Полша. Която в момента бива атакувана с всевъзможни средства – явни и скрити, секретни.

Само по себе си правенето на демокрация – „демократичният процес“ – е съвкупност от действия, лишени от смисъл. Сигурно има по-лоша форма на управление. Но за кой ли път следва да припомня, че в социалистическата Народна република произвеждаха избори така, както и в Германия. Ако тук и в целия социалистически концлагер, като започнете от Русия и свършите с Виетнам, „народната демокрация“ не възникна естествено, а беше наложена с военен терор, то германските националсоциалисти са постигнали властта посредством демократични избори.

Фактът, че това не се харесало някому някъде, не променя качеството на метода. Напълно демократичен! Какво общо има недолюбването с демократичния процес? Пред очите ни Западът не хареса резултатите от изборите в палестинската Ивица Газа и отказа да приеме правителството, оглавявано от Хамас. А то спечели демократичните избори, проведени на 25 януари 2006 г. Докторът по медицина Исмаил Хания оглави кабинет, към който незабавно бяха отправени всевъзможни претенции. От кого? От САЩ, Европейския съюз, Русия и Организацията на обединените нации. С други думи, от явното представителство на световното правителство.

Най-любопитното – и от Фатах, Организацията за освобождение на Палестина?! Същата, чиито представители бяха подготвяни в тукашните военни училища. Но и на Запад. Нещо, което невежите ни туземни малоумници, железобетонни комунета, зад гърба си с „Винету“, „Само „Левски“ и „Само ЦСКА“, чалга-ритми и ориенталско звучене в ушите, с „Долу БКП“ – „Горе СДС“, и нищо повече, идиоти, самопровъзгласили се за „единствени истински антикомунисти“, не са в състояние да проумеят.

За тях всичко, което идва от Запад, блести като злато. Единствено там то е „демократично“ – сиреч – „правилно“. Така беше при милиционер-социализЪма, но с обратен знак – от Изтока и най-вече от СССР. Наричам ги „железобетонни“, понеже част от същинските комунисти омекнаха и са само „дървени“.

А както видяхте, стига да сте чели с отворено съзнание – ако изобщо притежавате някакво – Западът, освен баща и майка на интернационалния комунизъм, на световната революция, на болшевиките и на Съветския съюз, се оказа и грижовен родител. Винаги обзет от тревоги за доброто състояние и за бъдещето на номенклатурната класа, която лично беше сътворил по образ и подобие на сатаната.

Шейх Имран Назар Хосейн е уважаван ислямски богослов, индиец, роден на остров Тринидад, Карибите. Завършил е пет университета – два в Карачи, Пакистан, Университета на Западните Индии, „Ал Азар“ в Кайро и Института за международни отношения в Женева, Швейцария.

Работил е като дипломат в Министерството на външните работи на Тринидад и Тобаго. След което заминава за Ню Йорк и се посвещава на ислямското богословие. Бил е директор по науките за исляма на Обединения комитет на мюсюлманските организации на голям Ню Йорк. Преподавал е в няколко американски и канадски университета и колежи. Изнасял е лекции в черкви, синагоги, затвори, квартални и градски общини. Той е достатъчно познат деец на междуверския диалог, който трудно води с християнски и юдейски учени.

Като имам на джамията Масджид Дар ал-Куран в Лонг Айлънд, Ню Йорк, редовно бил канен да изнася лекции да води служби в сградата на ООН в Манхатън.

Спирам с длъжностите, които е заемал. От прочетеното разбрах: шейх Имран Хосейн е отдаден на разбирателството между представителите на всички религии, и на сътрудничеството в името на мира. Автор на повече от десет книги, онова, което ми допада в моето бегло, да не кажа повърхностно, запознаване с неговите изяви, е неприкритият му антикомунизъм. Подобно на мен, духовникът е убеден: Комунизмът е сатанизъм. Но кой го сътвори и разпространи?

Вижте и чуйте откъс от лекцията му, изнесена през април 2014 г. в Малайзия:

www.youtube.com/watch

Дали имамът е наивник? Или е поредният добре платен агент на интернационалното Братство?

Ако беше театрална постановка, в този момент на сцената щяха да се появят прегърнати Волен Сидеров, Валери Симеонов, Красимир Каракачанов, Ахмед Доган – цялата милиционерска шайка, възприемана като… „националисти“, „патриоти“, „най-българи“! Стреснати в съня си, събудени от знака на Аллах!

Да целунат ръка на шейх Имран Хосейн. Да обсъдят, на кого дължат своя любим Путин – на Аллах или на Йехова. Аз мисля – на Луцифер, „носителя на светлината“, но в… подземното царство. Ама кой ме пита…

Пък после мюсюлмани, комунета, ченгета да се съберат като казаците от онази прочута картина на Иля Репин, и да напишат писмо на новия – султан, цар, православен патриарх, генсек и президент, или най-точно началник на новото КГБ – ФСБ – Владимир Путин, товарищ.

Да извикат по едно „Ура?“ и „Да живей!“ Да изпеят по няколко псалма, езани, революционни химни от тукашното Възраждане и от СССР. Сетне да напуснат сцената, бурно аплодирани от тълпата дьонмета, готови на всякакви метаморфози, само и само да са близо до властта.

Зад кулисите ще ги чака Кобзон, Йсоиф Давидович, за да им връчи наградата. Ще поспорят, докато си поделят парите, предоставени от ционистите, и всеки по пътя си. Пак с характерните физиономии на „мъжествени български борци за свобода, независимост и правда“.

Би било прекрасна гротеска, не мислите ли?

Иначе началото на лекцията на шейх Имран Хосейн е исторически вярно. И разказа му за ролята на западните лицемери – също. Най-голямата измама е „поражението“ на ционистите. Работата е в това, че готвят Русия и Украйна за завръщането на поюдейчените хазари – на „руските евреи“, както ги нарича шейхът. Останалото е въпрос на ум, ерудиция, на вяра, мироглед, на… Още едно нещо отговаря на действителността – че Путин е част от плана.

Та думата ми беше за онова, което ви втълпяват, че е „най-добрата форма на управление“ – витринната демокрация. Защо? Понеже някой си Уинстън Чърчил, глупак по рождение, както смятал баща му – да перифразирам Ботйова – „тоя тиран развратен, отдавна в „рая“ нейде запратен, със свойте притчи между „светците“, казал е глупост между глупците, и нея светът до днес повтаря“:

„Демокрацията е най-лошата форма на управление, освен всички останали форми, които били пробвани от време навреме.“[Winston S. Churchill – House of Commons speech on November 11, 1947 г., в: “Winston S. Churchill: His Complete Speeches, 1897–1963”, Vol. 7, Robert Rhodes James, ed., Chelsea House Publishers, LLC, New York, NY, 1974 г., стp. 7566. ]

Само затова ли? По-рано и „бащицата“ Сталин имал мнение по темата. Него също повтаряхте като папагали, обагрени в московско червено. Ако не лично, предците ви. Ама Ленин, преди него Енгелс, че и Маркс, даже Дизраели, също коментирали формите на управление и по-специално демокрацията…

Тази, която ви насаждат, е имитация. Тя е псевдо, ерзац демокрация, налагана заради самата нея – тоест за управляващата каста. И е толкова безчувствена и безсмислена, колкото движението “art pour l’ art lui-mкme”, наченато, според официалните историци, от френския писател Теофѝл Готиѐ (1811–1872). Но и Едгар Алън По писал:

„Беше възприето, мълчаливо и всеобщо, пряко и непряко, че истината е крайната цел на поезията. Говори се, че всяко стихотворение, би трябвало да втълпява морал; а чрез това този морал е поетичното достойнство, по което творбата да бъде преценявана.

Ние, американците, особено покровителствахме тази представа; а ние, бостънците, я развихме напълно. Набихме в главите си, как да напишем стихотворение заради самото стихотворение, би било равносилно на признание, че сме възнамерявали тъкмо това. То би било равностойно на това, изцяло да признаем че не ни достига на истинска лирична възвишеност и мощ.

Ала простичкият факт е: ако си позволим да се вгледаме в собствените си души, незабавно бихме открили в тях, че под слънцето няма, нито може да съществува друг вид усилие, по-старателно изпълнено с достойнство – по-безпределно възвишено, отколкото самото това стихотворение – това стихотворение per se.[ Само за себе си, лат. Изразът е навлязъл в английския език.] Тази поема, която е такава и нищо повече. Стихотворение, написано единствено заради самото стихотворение.“[ Edgar Allan Poe – “The Poetic Principle” (1850)]

George Soros Catches Obama and Hillary Fish

Ако приложим този девиз, по-точно – метод, към любовта например, цялата работа ще излезе l’amour pour l’ amour lui-mкme. Което, извадено от речта и приложено в човешкия живот, би означавало да се онождате заради самия акт. Без да изпитвате удоволствие от него и като не виждате смисъл, резултат. Той е един – възпроизводството на хората!