Постинг
13.03.2016 13:01 -
Вчерашният политически и идеологически диктат се смени с икономически - 1ч.
Автор: budha2
Категория: Политика
Прочетен: 1202 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.03.2016 13:21
Прочетен: 1202 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 13.03.2016 13:21
Цял живот Путин си търси баща и син не в библейския, а в най-обикновения човешки смисъл
Преди това да припомним как рекрутират лидерите, които дресират като послушни домашни любимци. Подчинени единствено на личните си контрольори от Братството.
Случайно ли юношата Бил Клинтън попаднал в полезрението на кинохрониките, два пъти ръкувайки се с президента Джон Ф. Кенеди? Като камерата се задържала най-дълго на това ръкостискане. Дали не дължи вниманието и сетнешната си съдба на своя биологичен баща Дейвид Рокфелер?
По силата на какви обстоятелства офицерът от КГБ Владимир Путин се оказал в кадър при посещението на Роналд Рейгън на „Червения площад“ в Москва? Горбачов ли го е уредил, или още по-влиятелни центрове?
www.youtube.com/watch
Припомнете си тези кинодокументи, и помислете, те „конспиративна теория“ ли са?
Разбира се, товарищ Путин има две дъщери, не и син…
Да уточня, че младият офицер от КГБ Владимир Владимирович е подготвян за лидер още в недрата на милиционер-социализЪма. Началниците са го внедрили като „турист“ в обкръжението на Михаил Горбачов. Така попаднал срещу Сергеевич на „Червения площад“, докато Миша разхождал своя американски колега по идеология и пост – comrade Роналд Рейгън, сред „обикновените хора“. И Владимир Владимирович бил такъв – „случаен екскурзиант“. Поздравил високия гост и даже му представил своя… „син“.
Отново ще припомня, че неговият дядо по майчина линия е бил личен готвач на Йосиф Сталин, Лениновата вдовица Надежда Крупска и на Никита Хрушчов. Представяте ли си на какво доверие се е радвал, щом те са му поверили правото да приготвя храната им? Което ще рече – въпреки НКВД и КГБ, които са опитвали гозбите, дядото на Путин е имал влияние над здравето и живота на „най-великите“ болшевики! И все пак е бил сред прислужниците, а не в лоното на господарите… Тогава как?
„Путин не дойде на власт. Той изникна в тази власт. Появата му беше толкова неочаквана, че не само обикновеният човек, но и политиците, барабар с аналитиците, нищо не разбраха.“
Да яхнем „машината на времето“ и върнем събитията назад. Как стана така, че социалистическият лагер се разпадна като кула, построена от карти за игра, в рамките на месеци? Уж пророкуваха хилядолетния му райх – най-малко. Очакваше се това да е крайната епоха в развитието на човечеството. Така бръщолевеха…
Не е ли още по-странно, че онези, които бяха избивали, ограбвали и преследвали некомунистите – включително селяните – вярващите, „бившите хора“, заклеямявани като „капиталисти“, „фашисти“, „кулаци“, изведнъж се оказаха от другата страна? Легнаха си комунисти, събудиха се капиталисти. Ерзац, но с този етикет по челата и върху портфейлите. Едновременно ходеха на партийни събрания и на черква?! Някаква лудост!
„И ето, че тук стигаме до главната загадка на „перестройката“: кои бяха хората, които подготвиха и осъществиха Големия залък?“
За да разберем по-точно, нека погледнем още по-назад. Този, както вече куп от по-новите автори, са убедени, че през 1953 година Сталин посегнал на партията. Те не изясняват обстановката, в която това взело да се случва. Наистина. Аз мога. Понеже знам и съм го правил.
През 1946 година, от посещението в Кремъл на един от главатарите на ционизма, Бърнард Барух, Йосиф Висарионович разбира: Световната революция преминава в следващ стадий. В него собствената му роля вече не е най-главната. Вярно, пак ще бъде сред основните действащи лица. Но „батюшката“ е суетен. И държи да е пръв и незаобиколим.
Предоставили са му всичко необходимо за производството на атомната бомба. Ала искат да установят ядрено равновесие. С тази цел са го допуснали до своите „ядрени тайни“. Ако един посегне, отива човечеството…
Барух слага на масата проекта за единно световно правителство. То ще се крепи на няколко темела. Единият са парите, но друг е именно ядреният баланс. Сталин не разполага с второто, още по-малко с първото. През цялата война са му помагали американците. Сега отново подават ръка, стискаща пачки, но при условие – включване в Плана „Маршал“. И още нещо. Той няма да оглавява световното правителство. Е, няма да е в „и други“, в масовката. Обаче му се полага поддържаща роля – нищо повече.
Сухорукий трудно сдържал гнева си. И кои му причинили това? Евреите, от които произлизал. Ционистите, с които и за които се борел!
Началото на реформите в Съветския съюз беше възможно отгоре, само отгоре[ Михаил Горбачов]
Тогава Висарионович започнал да преследва евреите. Те били навсякъде, но най-вече в партията. Практически представлявали най-малко половината от нейния ръководен състав. Някои бил изчистил през 1936-1937-а. Защото били алчни и не давали и дума да се издума за връщане на награбеното злато на партията. А предстояла война. Други – от опасението, че могат да посегнат към неговия трон. Този път решил, че ще отстрани партията от управлението на държавата.
„… Но претърпял поражение… През лятото на 1953 година се извършва държавен преврат и е установена диктатура на партийния апарат… Апаратчиците се избавили от вожда и започнали да управляват.“
Междувременно, докато изграждал държавата Израел и прочиствал партийните редици от евреите, незаконният син на Ротшилдови прогонил роднините си. Забранил кракът им да стъпва на съветска земя. Така, чак до деветдесетте години. Не случайно Нат Ротшилд заявява в онова прочуто интервю, на което многократно се позовавам:
„Я вернул Ротшильдов в Россия.“
Няма да задълбавам в подробности, но партията възвърнала своето положение на държава. Повече не допуснала да я оглавява некоронован цар. Култ към личността на „глупака Никита Хрушчов“, или към пияницата Леонид Брежнев? Добре, но в умерени размери, в рамките на възможното за овладяване и противопоставяне, както би се изразил храбрият войник Швейк.
Сега следва най-важното.
„Докопал се апаратът до мечтаното право да ръководи и направлява. При това без да отговаря за нищо и да разполага с всички номенклатурни блага и привилегии. А и нямаше особена нужда да се трудят – още по сталинско време страната получи такъв тласък, че караше по инерция. А че се разлагаше пред очите на всички – даже още по-добре. Защото при гниенето се отделя топлина. Пък и с вонята се свиква.
И каза апаратът, че това е хубаво, топло и мухите не хапят.
А после, към средата на 80-те години, в една точка се събраха няколко процеса. Първо – движението по инерция завърши и каруцата спря. Защото партийният апарат по принцип не е способен на самостоятелна дейност.[148] Второ – такъв животец втръсна на народа до смърт. Народът искаше промени. Нямаше значение какви, само да се излезе от тази прогнила, смърдяща купчина. Щом ще е капитализъм, капитализъм да бъде – майната му, само да е нещо ново.
Тогава никой не мислеше, че новото може да се превърне в такива „блага“, като глад и безработица. Защото единственото, което партийният апарат умее съвършено, то е да поддържа в народа една-единствена, свята увереност на идиот – че всичко това, разбира се, не е удоволствие, но нашето правителство, нашата власт все някак ще се погрижат за него, за народа.
А трето… третото е, че нашата власт също искаше промени. Брежневото време беше „геронтокрация“. Власт на старците. Но тези старци притежаваха една добра черта: умереност на желанията. Да, имаше специални магазини, специални дажби и т.н. Да, Брежнев се возеше в 6 автомобила. Но все пак това не са 6 автомобилни завода, нали? Както се казва по рекламите: „Почувствайте разликата!“
Децата на старците обаче растяха. И биологическите им рожби, които те с всички сили се стараеха да устроят на по-топли местенца. И духовните им чеда, излезли от низините. А на тези алчни гарджета вече не им бяха достатъчни дажбите, вилите и командировките в чужбина. В чужбина те видяха толкова много неща, от които в родината си при съществуващия тогава ред бяха лишени завинаги.
Не, не магазините, отрупани с колбаси и прочее деликатеси – това е стръв за всякакви интелигентски дребосъци, които после в захлас ще описват въпросното изобилие в „Огоньок“ и „Московские новости“.
Не и къщите в Лондон, нито вилите на Канарските острови. Това са лакомствата за т. нар. нови руснаци – хамалите на „перестройката“.
Всеки гледа от своята камбанария. Някой вижда колбас. Друг – вила. А трети – заводи, вестници, кораби. Финансови империи. Транснационални корпорации. И всичко това – частно. И когато се огледаха тези, третите, какво видяха?
Видяха една огромна неподелена страна, където заводите, вестниците, корабите, нефтените комплекси и железопътните линии просто се търкаляха по земята. Само протягаш ръка и… Това, за което не се досещаха бащите, започнаха да го обмислят синовете.
Почакайте малко – тепърва ще стигнем и до внуците.
Всеки можеше да планира Големия залък, както си иска. Но можеше да го осъществи само една сила. Онези, които седяха в Кремъл. И ненапразно началото на „перестройката“ започна със смяната на властта именно по възрастов принцип. Брежнев и Черненко (за Андропов специално ще говорим[149]) бяха старци. Горбачов – млад. Друго поколение. Без дори онези жалки остатъци от съвест, които понякога се наблюдаваха в предишното.
Именно то, младото поколение, режисираше Големия залък. И трябва да се признае – правеше го умело. Хватките бяха груби, но ефикасни…
Работеха дружно. Като един отбор. Впрочем, защо „като“? Те си бяха един отбор! В когото от „ръководителите на перестройката“ и да се вгледаме, сред всички тях, които дигаха тези огромни вълни, няма нито един от обикновените хора. Само внуци на репресирани апаратчици, синове на професори по марксизъм-ленинизъм, членове на ЦК или, в краен случай, на областен комитет на комсомола. Нишката от всеки върви към онова, което в същите онези години започнаха да наричат „номенклатура“.
Понякога хитро скрита нишка. Например: какво общо може да има между изригващия потоци кал „историк“ и писател Антонов-Овсеенко, син на разстрелян болшевик, прекарал 15 години в концлагерите, и Егор Гайдар, внук на популярен писател, син на професор по марксизъм-ленинизъм? На пръв поглед – нищо. Сив гъсок и бял гъсок, обаче породата е една! А какви гъсоци още има…
Днешните олигарси все още търкат гащи по комсомолските събрания, когато режисьорите на Залъка започват работата си. Първите закони, изпреварващи бъдещата реформа, се появиха през 1987-1988 година: „Закон за кооперациите“ и „Законодателство за търговските банки“. [Тук ставаше съвсем същото.] И веднага – като гъби след дъжд, изникнаха първите кооперативи и банки. От недрата на комсомола изникнаха т. нар. ЦНТТМ – центрове за научно-техническо творчество на младежта.[150] Именно те позволиха да се роди и укрепне комсомолско-номенклатурният бизнес – и това бяха вече не децата, а внуците на хрушчовските апаратчици.
Един от тези комсомолски функционери, които успешно изкопчиха своите първи пари от държавния бюджет, беше Михаил Ходорковски.
Олигарсите едва събираха първите си хиляди, когато Артьом Тарасов, бързо ориентирал се и разбрал всички прелести на посредничеството, обяви пред целия СССР, че печели 3 милиона рубли месечно (тогава заплатите бяха по 100-200 рубли). И показа по телевизията партийната си книжка, където в графата „Членски внос“ пишеше: 90 000 рубли. [Комунист! Истински!]
Страната, в която дори думата „бизнес“ беше ругатня, изпадна в униние от такава наглост. А собственикът на книжката, за да не го тикнат в затвора, скоро избяга в Лондон (Абрамович и Березовски тогава знаеха за Лондон само от учебниците). Сега той твърди, че е пречел на властта, която упорито е защитавала старото. Просто този празник беше замислен за такива като него. Кооперативът на Тарасов, както и повечето аналогични кантори, беше посреднически. И изнасяше всичко, което не се стопанисва добре (че то какво ли в Русия се стопанисва добре?), а внасяше компютри и прочее дефицит.
За чест на руснаците трябва непременно да се добави, че имаше и известно малцинство, което не кряскаше по митингите и не се занимаваше с мътни гешефти.“
Все едно ви припомнят онова, което ставаше тук. Моля ви, не се лъжете. Никъде не беше другояче. В нито една страна от съветския блок комунистическите престъпници не бяха хванати за гушите, изправени пред съда, тикнати в затвора, а дечицата им – „лишени от имота“.
Това не стана в нито една соцдържава. В Чехия, Унгария и Полша похортуваха за досиета, от което не произлезе нищо. Колкото тук. В Словения – също. Интересувал съм се. Даже Сърбия, минала през войни, с доста по-различна съдба по време на комунистическия режим, не помръдна в това отношение.
Единственото ми успокоение е, че не ходех по митинги, нито се дерях по улиците. Достатъчно добре знаех, че власт не се сваля с бдения със свещи и крясъци: „Долу БКП!“ Знам как, но няма с кого.
Отказвам да ви занимавам повече с целия процес на превръщане на държавния капитализъм под властта на номенклатурната класа в частнособственически, контролиран от тайните пагонлии – скритите слуги на същата прослойка. Който реши да се еманципира, срещна куршума: Березовски, Немцов, Луканов, Кюлев, Павлов-Найденов…
Dйjа vu.
А Тарасов живее в Москва. Притежава и гръцки паспорт. Преди около три години някаква телевизия го провъзгласи за „най-богатия човек в света“ с имане в размер на 205 милиарда долара. Той се възгордя до там, че пусна видеозаписа в интернет…
В тази обстановка, когато за пореден път народът, вече не толкова изплашен, обедняващ и унизен, показа непоносимостта си към елцинщината, безвремието и гигантското разграбване, измислиха Путин. Това, дето сам е изникнал в тази корумпирана власт, са приказки за старата ми шапка. Друг въпрос е, че преди да се спрат на него, са го наблюдавали и оценили. Преди всичко – неговата точност, работливост, отзивчивост, готовност да се подчинява и изпълнява…
Владимир Владимирович беше едно от типичните „им духовни чеда, излезли от низините“, за които стана дума. Низини, но компартийни и кагебистки. Нещо като Б.Б., чийто баща получавал висока милиционерска заплата, но по-малкото му момиченце ходело „със скъсани гуменетки“ и хапвало „филия, намазана с мас“…
„Не всички знаят друг един факт от придворната историография: в началото на 1999 г. Елцин решава да свали от поста му генералния прокурор на Руската федерация Юрий Скуратов, който води прекалено самостоятелна игра и в частност души около чуждестранните сметки на семейството на президента, очаквайки нов глава на държавата да стане популярният тогава, престарял, но още бодър премиер Евгений Примаков.“
Няма как да не се отклоня съвсем за малко, понеже детайлът, който предлагам, дообяснява темата като цяло. Истинските имена на Евгений Примаков са Финкелщейн – по баща, и Киршемблат – по майка. Преди да го направят премиер на Русия, беше оглавявал КГБ. Няколко години преди смъртта си работеше съветник в една от американските секретни служби. Назначи го администрацията на „десния ястреб“ Джордж Буш-младши. Товарищ Женя бил страхотен специалист по… лични документи… Как иначе? Комунист, кагебист… В Англия доскоро изобщо нямаха лични документи!
Но кажете ми, къде почина Светлана Джугашвили Сталина – пардон – Алилуева? Не умря ли в САЩ? Там се подвизават синът, внуците и правнуците на Никита Хрушчов. Някои от тях раздават „справедливост“ от прозападни, крайно антируски позиции?! Къде смятате, че живуркат потомците на Лейба Троцки?
How come? Как е възможно?
Нима Игор Бунич не го изясни още преди четвърт век:
„Номенклатурия, както и преди, ще храни само себе си и ще се подхранва от Запада.“
Да се върнем към 1999 година и задкулисните интриги в двора на „цар“ Боря Елцин.
Вчерашният политически и идеологически диктат
се смени с икономически 2ч.
diagnosa.net/
Преди това да припомним как рекрутират лидерите, които дресират като послушни домашни любимци. Подчинени единствено на личните си контрольори от Братството.
Случайно ли юношата Бил Клинтън попаднал в полезрението на кинохрониките, два пъти ръкувайки се с президента Джон Ф. Кенеди? Като камерата се задържала най-дълго на това ръкостискане. Дали не дължи вниманието и сетнешната си съдба на своя биологичен баща Дейвид Рокфелер?
По силата на какви обстоятелства офицерът от КГБ Владимир Путин се оказал в кадър при посещението на Роналд Рейгън на „Червения площад“ в Москва? Горбачов ли го е уредил, или още по-влиятелни центрове?
www.youtube.com/watch
Припомнете си тези кинодокументи, и помислете, те „конспиративна теория“ ли са?
Разбира се, товарищ Путин има две дъщери, не и син…
Да уточня, че младият офицер от КГБ Владимир Владимирович е подготвян за лидер още в недрата на милиционер-социализЪма. Началниците са го внедрили като „турист“ в обкръжението на Михаил Горбачов. Така попаднал срещу Сергеевич на „Червения площад“, докато Миша разхождал своя американски колега по идеология и пост – comrade Роналд Рейгън, сред „обикновените хора“. И Владимир Владимирович бил такъв – „случаен екскурзиант“. Поздравил високия гост и даже му представил своя… „син“.
Отново ще припомня, че неговият дядо по майчина линия е бил личен готвач на Йосиф Сталин, Лениновата вдовица Надежда Крупска и на Никита Хрушчов. Представяте ли си на какво доверие се е радвал, щом те са му поверили правото да приготвя храната им? Което ще рече – въпреки НКВД и КГБ, които са опитвали гозбите, дядото на Путин е имал влияние над здравето и живота на „най-великите“ болшевики! И все пак е бил сред прислужниците, а не в лоното на господарите… Тогава как?
„Путин не дойде на власт. Той изникна в тази власт. Появата му беше толкова неочаквана, че не само обикновеният човек, но и политиците, барабар с аналитиците, нищо не разбраха.“
Да яхнем „машината на времето“ и върнем събитията назад. Как стана така, че социалистическият лагер се разпадна като кула, построена от карти за игра, в рамките на месеци? Уж пророкуваха хилядолетния му райх – най-малко. Очакваше се това да е крайната епоха в развитието на човечеството. Така бръщолевеха…
Не е ли още по-странно, че онези, които бяха избивали, ограбвали и преследвали некомунистите – включително селяните – вярващите, „бившите хора“, заклеямявани като „капиталисти“, „фашисти“, „кулаци“, изведнъж се оказаха от другата страна? Легнаха си комунисти, събудиха се капиталисти. Ерзац, но с този етикет по челата и върху портфейлите. Едновременно ходеха на партийни събрания и на черква?! Някаква лудост!
„И ето, че тук стигаме до главната загадка на „перестройката“: кои бяха хората, които подготвиха и осъществиха Големия залък?“
За да разберем по-точно, нека погледнем още по-назад. Този, както вече куп от по-новите автори, са убедени, че през 1953 година Сталин посегнал на партията. Те не изясняват обстановката, в която това взело да се случва. Наистина. Аз мога. Понеже знам и съм го правил.
През 1946 година, от посещението в Кремъл на един от главатарите на ционизма, Бърнард Барух, Йосиф Висарионович разбира: Световната революция преминава в следващ стадий. В него собствената му роля вече не е най-главната. Вярно, пак ще бъде сред основните действащи лица. Но „батюшката“ е суетен. И държи да е пръв и незаобиколим.
Предоставили са му всичко необходимо за производството на атомната бомба. Ала искат да установят ядрено равновесие. С тази цел са го допуснали до своите „ядрени тайни“. Ако един посегне, отива човечеството…
Барух слага на масата проекта за единно световно правителство. То ще се крепи на няколко темела. Единият са парите, но друг е именно ядреният баланс. Сталин не разполага с второто, още по-малко с първото. През цялата война са му помагали американците. Сега отново подават ръка, стискаща пачки, но при условие – включване в Плана „Маршал“. И още нещо. Той няма да оглавява световното правителство. Е, няма да е в „и други“, в масовката. Обаче му се полага поддържаща роля – нищо повече.
Сухорукий трудно сдържал гнева си. И кои му причинили това? Евреите, от които произлизал. Ционистите, с които и за които се борел!
Началото на реформите в Съветския съюз беше възможно отгоре, само отгоре[ Михаил Горбачов]
Тогава Висарионович започнал да преследва евреите. Те били навсякъде, но най-вече в партията. Практически представлявали най-малко половината от нейния ръководен състав. Някои бил изчистил през 1936-1937-а. Защото били алчни и не давали и дума да се издума за връщане на награбеното злато на партията. А предстояла война. Други – от опасението, че могат да посегнат към неговия трон. Този път решил, че ще отстрани партията от управлението на държавата.
„… Но претърпял поражение… През лятото на 1953 година се извършва държавен преврат и е установена диктатура на партийния апарат… Апаратчиците се избавили от вожда и започнали да управляват.“
Междувременно, докато изграждал държавата Израел и прочиствал партийните редици от евреите, незаконният син на Ротшилдови прогонил роднините си. Забранил кракът им да стъпва на съветска земя. Така, чак до деветдесетте години. Не случайно Нат Ротшилд заявява в онова прочуто интервю, на което многократно се позовавам:
„Я вернул Ротшильдов в Россия.“
Няма да задълбавам в подробности, но партията възвърнала своето положение на държава. Повече не допуснала да я оглавява некоронован цар. Култ към личността на „глупака Никита Хрушчов“, или към пияницата Леонид Брежнев? Добре, но в умерени размери, в рамките на възможното за овладяване и противопоставяне, както би се изразил храбрият войник Швейк.
Сега следва най-важното.
„Докопал се апаратът до мечтаното право да ръководи и направлява. При това без да отговаря за нищо и да разполага с всички номенклатурни блага и привилегии. А и нямаше особена нужда да се трудят – още по сталинско време страната получи такъв тласък, че караше по инерция. А че се разлагаше пред очите на всички – даже още по-добре. Защото при гниенето се отделя топлина. Пък и с вонята се свиква.
И каза апаратът, че това е хубаво, топло и мухите не хапят.
А после, към средата на 80-те години, в една точка се събраха няколко процеса. Първо – движението по инерция завърши и каруцата спря. Защото партийният апарат по принцип не е способен на самостоятелна дейност.[148] Второ – такъв животец втръсна на народа до смърт. Народът искаше промени. Нямаше значение какви, само да се излезе от тази прогнила, смърдяща купчина. Щом ще е капитализъм, капитализъм да бъде – майната му, само да е нещо ново.
Тогава никой не мислеше, че новото може да се превърне в такива „блага“, като глад и безработица. Защото единственото, което партийният апарат умее съвършено, то е да поддържа в народа една-единствена, свята увереност на идиот – че всичко това, разбира се, не е удоволствие, но нашето правителство, нашата власт все някак ще се погрижат за него, за народа.
А трето… третото е, че нашата власт също искаше промени. Брежневото време беше „геронтокрация“. Власт на старците. Но тези старци притежаваха една добра черта: умереност на желанията. Да, имаше специални магазини, специални дажби и т.н. Да, Брежнев се возеше в 6 автомобила. Но все пак това не са 6 автомобилни завода, нали? Както се казва по рекламите: „Почувствайте разликата!“
Децата на старците обаче растяха. И биологическите им рожби, които те с всички сили се стараеха да устроят на по-топли местенца. И духовните им чеда, излезли от низините. А на тези алчни гарджета вече не им бяха достатъчни дажбите, вилите и командировките в чужбина. В чужбина те видяха толкова много неща, от които в родината си при съществуващия тогава ред бяха лишени завинаги.
Не, не магазините, отрупани с колбаси и прочее деликатеси – това е стръв за всякакви интелигентски дребосъци, които после в захлас ще описват въпросното изобилие в „Огоньок“ и „Московские новости“.
Не и къщите в Лондон, нито вилите на Канарските острови. Това са лакомствата за т. нар. нови руснаци – хамалите на „перестройката“.
Всеки гледа от своята камбанария. Някой вижда колбас. Друг – вила. А трети – заводи, вестници, кораби. Финансови империи. Транснационални корпорации. И всичко това – частно. И когато се огледаха тези, третите, какво видяха?
Видяха една огромна неподелена страна, където заводите, вестниците, корабите, нефтените комплекси и железопътните линии просто се търкаляха по земята. Само протягаш ръка и… Това, за което не се досещаха бащите, започнаха да го обмислят синовете.
Почакайте малко – тепърва ще стигнем и до внуците.
Всеки можеше да планира Големия залък, както си иска. Но можеше да го осъществи само една сила. Онези, които седяха в Кремъл. И ненапразно началото на „перестройката“ започна със смяната на властта именно по възрастов принцип. Брежнев и Черненко (за Андропов специално ще говорим[149]) бяха старци. Горбачов – млад. Друго поколение. Без дори онези жалки остатъци от съвест, които понякога се наблюдаваха в предишното.
Именно то, младото поколение, режисираше Големия залък. И трябва да се признае – правеше го умело. Хватките бяха груби, но ефикасни…
Работеха дружно. Като един отбор. Впрочем, защо „като“? Те си бяха един отбор! В когото от „ръководителите на перестройката“ и да се вгледаме, сред всички тях, които дигаха тези огромни вълни, няма нито един от обикновените хора. Само внуци на репресирани апаратчици, синове на професори по марксизъм-ленинизъм, членове на ЦК или, в краен случай, на областен комитет на комсомола. Нишката от всеки върви към онова, което в същите онези години започнаха да наричат „номенклатура“.
Понякога хитро скрита нишка. Например: какво общо може да има между изригващия потоци кал „историк“ и писател Антонов-Овсеенко, син на разстрелян болшевик, прекарал 15 години в концлагерите, и Егор Гайдар, внук на популярен писател, син на професор по марксизъм-ленинизъм? На пръв поглед – нищо. Сив гъсок и бял гъсок, обаче породата е една! А какви гъсоци още има…
Днешните олигарси все още търкат гащи по комсомолските събрания, когато режисьорите на Залъка започват работата си. Първите закони, изпреварващи бъдещата реформа, се появиха през 1987-1988 година: „Закон за кооперациите“ и „Законодателство за търговските банки“. [Тук ставаше съвсем същото.] И веднага – като гъби след дъжд, изникнаха първите кооперативи и банки. От недрата на комсомола изникнаха т. нар. ЦНТТМ – центрове за научно-техническо творчество на младежта.[150] Именно те позволиха да се роди и укрепне комсомолско-номенклатурният бизнес – и това бяха вече не децата, а внуците на хрушчовските апаратчици.
Един от тези комсомолски функционери, които успешно изкопчиха своите първи пари от държавния бюджет, беше Михаил Ходорковски.
Олигарсите едва събираха първите си хиляди, когато Артьом Тарасов, бързо ориентирал се и разбрал всички прелести на посредничеството, обяви пред целия СССР, че печели 3 милиона рубли месечно (тогава заплатите бяха по 100-200 рубли). И показа по телевизията партийната си книжка, където в графата „Членски внос“ пишеше: 90 000 рубли. [Комунист! Истински!]
Страната, в която дори думата „бизнес“ беше ругатня, изпадна в униние от такава наглост. А собственикът на книжката, за да не го тикнат в затвора, скоро избяга в Лондон (Абрамович и Березовски тогава знаеха за Лондон само от учебниците). Сега той твърди, че е пречел на властта, която упорито е защитавала старото. Просто този празник беше замислен за такива като него. Кооперативът на Тарасов, както и повечето аналогични кантори, беше посреднически. И изнасяше всичко, което не се стопанисва добре (че то какво ли в Русия се стопанисва добре?), а внасяше компютри и прочее дефицит.
За чест на руснаците трябва непременно да се добави, че имаше и известно малцинство, което не кряскаше по митингите и не се занимаваше с мътни гешефти.“
Все едно ви припомнят онова, което ставаше тук. Моля ви, не се лъжете. Никъде не беше другояче. В нито една страна от съветския блок комунистическите престъпници не бяха хванати за гушите, изправени пред съда, тикнати в затвора, а дечицата им – „лишени от имота“.
Това не стана в нито една соцдържава. В Чехия, Унгария и Полша похортуваха за досиета, от което не произлезе нищо. Колкото тук. В Словения – също. Интересувал съм се. Даже Сърбия, минала през войни, с доста по-различна съдба по време на комунистическия режим, не помръдна в това отношение.
Единственото ми успокоение е, че не ходех по митинги, нито се дерях по улиците. Достатъчно добре знаех, че власт не се сваля с бдения със свещи и крясъци: „Долу БКП!“ Знам как, но няма с кого.
Отказвам да ви занимавам повече с целия процес на превръщане на държавния капитализъм под властта на номенклатурната класа в частнособственически, контролиран от тайните пагонлии – скритите слуги на същата прослойка. Който реши да се еманципира, срещна куршума: Березовски, Немцов, Луканов, Кюлев, Павлов-Найденов…
Dйjа vu.
А Тарасов живее в Москва. Притежава и гръцки паспорт. Преди около три години някаква телевизия го провъзгласи за „най-богатия човек в света“ с имане в размер на 205 милиарда долара. Той се възгордя до там, че пусна видеозаписа в интернет…
В тази обстановка, когато за пореден път народът, вече не толкова изплашен, обедняващ и унизен, показа непоносимостта си към елцинщината, безвремието и гигантското разграбване, измислиха Путин. Това, дето сам е изникнал в тази корумпирана власт, са приказки за старата ми шапка. Друг въпрос е, че преди да се спрат на него, са го наблюдавали и оценили. Преди всичко – неговата точност, работливост, отзивчивост, готовност да се подчинява и изпълнява…
Владимир Владимирович беше едно от типичните „им духовни чеда, излезли от низините“, за които стана дума. Низини, но компартийни и кагебистки. Нещо като Б.Б., чийто баща получавал висока милиционерска заплата, но по-малкото му момиченце ходело „със скъсани гуменетки“ и хапвало „филия, намазана с мас“…
„Не всички знаят друг един факт от придворната историография: в началото на 1999 г. Елцин решава да свали от поста му генералния прокурор на Руската федерация Юрий Скуратов, който води прекалено самостоятелна игра и в частност души около чуждестранните сметки на семейството на президента, очаквайки нов глава на държавата да стане популярният тогава, престарял, но още бодър премиер Евгений Примаков.“
Няма как да не се отклоня съвсем за малко, понеже детайлът, който предлагам, дообяснява темата като цяло. Истинските имена на Евгений Примаков са Финкелщейн – по баща, и Киршемблат – по майка. Преди да го направят премиер на Русия, беше оглавявал КГБ. Няколко години преди смъртта си работеше съветник в една от американските секретни служби. Назначи го администрацията на „десния ястреб“ Джордж Буш-младши. Товарищ Женя бил страхотен специалист по… лични документи… Как иначе? Комунист, кагебист… В Англия доскоро изобщо нямаха лични документи!
Но кажете ми, къде почина Светлана Джугашвили Сталина – пардон – Алилуева? Не умря ли в САЩ? Там се подвизават синът, внуците и правнуците на Никита Хрушчов. Някои от тях раздават „справедливост“ от прозападни, крайно антируски позиции?! Къде смятате, че живуркат потомците на Лейба Троцки?
How come? Как е възможно?
Нима Игор Бунич не го изясни още преди четвърт век:
„Номенклатурия, както и преди, ще храни само себе си и ще се подхранва от Запада.“
Да се върнем към 1999 година и задкулисните интриги в двора на „цар“ Боря Елцин.
Вчерашният политически и идеологически диктат
се смени с икономически 2ч.
diagnosa.net/
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
