Блогът на budha2 :: Вчерашният политически и идеологически диктат се смени с икономически 2ч.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.03.2016 13:20 - Вчерашният политически и идеологически диктат се смени с икономически 2ч.

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1190 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 13.03.2016 13:22

Вчерашният политически и идеологически диктат се смени с икономическия 2ч.

„Скуратов тайно е заснет в конспиративната си квартира с проститутки, но и тогава, подкрепян от Примаков и от председателя на Съвета на федерацията Егор Строев, генералният прокурор отказва да напусне поста си. Принуден е да се откаже от него от Путин, който лично го заплашва с пистолет. По-късно Путин, вече като премиер, моли (вместо стария, болен, дотегнал на всички до смърт Елцин) Съвета на федерацията да уволни Скуратов и Сенатът се съгласява с готовност.

Тези подвизи рязко увеличават шанса на Путин да стане приемник на Елцин. Всички фигури на неговото ниво се опитват да лавират между разните силови центрове, имат едно на ум относно надвисналия над Русия мощен старик Примаков и неговия партньор, кмета на Москва Юрий Лужков, които също се стремят към федералната власт. Но не и Путин. Той остава беззаветно предан на своите политически бащи и затова получава първата награда. Награда, която може би не иска, надявайки се на нещо по-скромно, но затова пък не толкова страшно.

Много влиятелни представители на управляващия страната елит – като могъщия неформален лидер на „либералния лагер“ Анатолий Чубайс [евреин и висш апаратчик от КПСС] – се противопоставят на кандидатурата на Путин и до последно уговарят Елцин да заложи на Степашин. Но семейството, което е избрало окончателно Путин, надделява. Както казва руската пословица: „Своя рубашка ближе к телу“. И въпреки това при Путин Чубайс остава не само член на елита, но и едър околодържавен бизнесмен, който се позлатява благодарение на приватизацията на енергийния монополист РАО „ЕЭС России“, а след това възглавява структура – откровена „панама“, предназначена да изсмуква средства от свръхбогатия от нефтени доходи федерален бюджет под предлог, че се разработват и внедряват така наречените нанотехнологии. Това само доказва, че Путин съвсем не е толкова „кървав“ и отмъстителен, какъвто често го представят приятелите му, както и тези, които му съчувстват, и почти винаги – враговете.

На 9 август 1999 г. над Москва и цялата страна се понася гръмък политически хохот. Никой не вярва в перспективите на приемника Путин. Повечето държавни и обществени дейци коментират пред средствата за масова информация: „Елцин сложи кръст на кариерата на Путин. Определянето на приемника се възприема и тълкува като пиянско бълнуване, станало символ и еталон на последните години от управлението на Елцин.“

Господи, колко много се заблуждават! На 16 август Държавната дума безпроблемно утвърждава Путин на премиерския пост…

Путин е избран за президент на 14 март 2000 г. и е такъв до ден днешен. Цяла Вечност!“[160]

„Покъртителната“ история е до болка позната на осведомените хора. По същия начин – за кратко – издигнаха Никита Хрушчов. Наричаха го „кукурузник“ – „царевичар“. Той издържа десетилетие. Знам, че не се споразумял със „светото семейство“.

На прословутия Априлски пленум на ЦК на БКП през 1956 година точно така постъпиха с първия секретар Тодор Живков. Ала 26 месеца преди това свалиха зетя на Георги Димитров, генералния секретар на ЦК на БКП Вълко Червенков. Премахнаха и длъжността генсек. Замениха я с първи секретар. Фактически, Тодор Живков оглавява БКП още от януари 1955 г. Въпреки, че остава почти невидим зад мощната сянка на продължаващия да бъде министър-председател Червенков.

Син на дългогодишен член на Политбюро, чиято съпруга ми беше заместник-главна редакторка, ми е разказвал, че по онова време всички възприемали „цървула от Правец“ като временна, компромисна фигура. Пък и слуховете, навярно излизащи от съответния отдел на ЦК, донасяха същото. Обаче…

През 1955 година Хрушчов посещава София и дава съответните разпореждания. През април 1956-а Вълко Червенков, а с него и сталинизмът, както се приказваше и пишеше, уж преминаха в запаса. Но не и в небитието.

Помня отлично, че до Осмия конгрес на БКП през 1962 година Антон Югов беше по-известната фигура в партията и държавата. На този форум и той отиде в „заслужен отдих“, както се изразяваха партийните бюрократи. Живков овладя цялата власт. И от този момент нататък, чак докато през 1989 година пак не се намесиха отвън, не я изпусна. Играеше си с апаратчиците, както котка с мишки.

Сваляше и качваше, запокитваше в посолства в чужбина, разполагаше с цялата държава като със своя. Беше абсолютен монарх, но и васал. Подчинен на Кремъл, с вродената си селска хитрост, търпеливо понасяше там „да го дерат“. Връщаше се и продължаваше кадрилите. Настъпи период, в който никой от жителите на Номенклатурия не беше сигурен за поста си.

Подборът на кадрите, който правешкият каскет правеше, също беше забележителен. Тъпанар по естество, той допускаше край себе си или още по-тъпи от самия него, или пухльовци, готови да се вживяват в ролята на такива – шутове.

Има нещо, което никой не е заявявал. Трудно ще го докажа. Стигнах до него по пътя на историческата логика. За мен, без всякакво съмнение, циганинът Тодор Христов Замфиркьов, чието фамилно име на майчино-бащиния му език означава Живков, угоди на семейство Ротшилд. Именно той поставя началото на никога след това несекналите кредитни линии, които комунистическото правителство на Народна република България ползва от банките на финансовата династия. Навярно първият е за изграждането на Металургичния комбинат „Кремиковци“.

Решението за това е взето непосредствено след като онзи, когото нарекоха Тато, бива гуден начело на БКП. През 1956 година, с постановление на Министерския съвет, се създава проект, наречен Металургичен комбинат „Кремиковци“. Оправданието за него е в… Кремиковското железнорудно находище. То е било открито през Втората световна война от германски геолози, които го оценили като малко, бедно на съдържание на метал и безперспективно.

Строителството на комбината започва през 1960 година. С какви пари? С кредит от една от парижките банки на Ротшилдови. Който не вярва, да пита все още живия Павел Писарев.

Да се върнем в Москва и Владимир Владимирович. Там живее и работи виден номенклатурчик на име Михаил Хазин. Той е син на един от водещите съветски математици Леонид Хазин, и внук на носителя на Сталинова премия Григорий Лейзарович, който участвал в създаването на „нова апаратура“ като елемент от противоракетната отбрана на Москва. Братът на Михаил – Андрей Хазин, е академик, професор, член на Съвета на федерацията, завеждащ катедра в Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“. По самите имена се досещате, че Миша – еврейчик, как и все его родственики, според жаргонния израз в руската столица.

Нормално за кариеристите от съветските времена, Михаил Хазин членувал в КПСС. Завършил е физика, занимавал се е с физико-химия. Има научни разработки… Работил е в Института по статистика на СССР. Станал икономист?! През 1992 г. оглавил аналитичния отдел на банката ЭЛБИМ. Година по-късно, при развития Елцин, станал сътрудник в Действащия център по икономически реформи на Руската федерация. Сам твърди, че е трябвало да го направят заместник-министър, но…

Другарят Хазин е толкова натоварен с разнообразни длъжности и титли, че Херкулес и Сизиф заедно не биха могли да ги носят. Той успява. Една от най-любопитните е заместник-началник на Икономическото управление на президента на Русия. Което издава, че познава нещата отвътре.

Като икономист (?!), със свои колеги, е разработил „теория за икономическите кризи“. Тя е намерила отражение в книгата „Залезът на доларовата империя и краят на Pax Americana“, на която е съавтор.

Станал частен консултант, нещо като онова, което научихте за Артьом Тарасов, от 2002 до миналата година Миша Хазин е президент на „Компания экспертного консультирования „Неокон“. В САЩ на това название – “neocon” – имат предвид неоконсерваторите, бившите крайни левичари.

През 2015 година сръчният номенклатурчик основал „Фондация за икономически изследвания на Михаил Хазин“. Член е на експертния съвет „Икономика и етика“ при патриарха на Москва и цяла Русия Кирил, агент „Михайлов“. Освен това е включен в Обществения съвет на Федералната служба по тарифите на Русия.

През август 2015 г. Службата за сигурност на Украйна е включила Хазин в списъка на културните дейци (?!), които представляват заплаха за националната сигурност на страната. Компания му правят кръстникът на съветската еврейска мафия Йосиф Кобзон, актьорът-певец Михаил Боярский и френската „кинозвезда“ Жерар Депардьо.

И така, след биографичната справка, необходима, за да си изградите представа с кого имате работа, да река: Преди по-малко от две години, в интервю, Михаил Хазин заяви категорично:

„Путин сключи съюз с Ротшилдови и обяви война на колониалния елит.“

Като твърдеше, че и Барак Обама, и Владимир Путин са рожби на интернационалния финансов елит, и се намират под закрилата на Ротшилдови, той обясни:

„Допреди известно време в света съществуваше само един финансов елит. И всички наши държавни дейци, които изникнаха през 1991 г., се строиха до този елит.“

Маршът на комунистическите милиардери

Нататък четем за сблъсък и разцепление в този световен елит, датиращи от процеса срещу шефа на Международния валутен фонд, евреина Доминик Строс-Кан. Едната част, заела позиция зад Световната банка, искала да пречи на действията на МВФ. Според Хазин, групата, която подкрепя Обама, настоява за преформатирането на цялата световна финансова система. Желае да изгради няколко валутни центъра, основани на долара, еврото, юана, рупията и рублата. При силен Митнически съюз.

Другата групировка, свързана с МВФ, държала на запазване на досегашната парична организация и за превземане на Системата на Федералния резерв на САЩ.

„Тя започна да издига за поста председател на Федералния резерв Лари Самърс. През деветдесетте години този деец даваше препоръки на Чубайс, как да провежда реформите в Русия. Колоритна личност. Даже в САЩ го наричат клептоман. Обама и неговата група не искаха това. Казаха им: Ако пречите, през 2014 година ще ти спретнем криза. Но миналата неделя проблемът със Самърс беше решен. Той оттегли своята кандидатура. И буквално на следващия ден Путин произнесе речта във „Валдай“,[166] в която каза, че Русия има необходимост от нова идентичност. Хомосексуализмът не е наша отличителна черта, и много друго. Разбирате ли, откъде духа вятърът?

– Как конфликтът в световния елит се отразява на руските властови групировки?

– Едновременно с тези процеси и след делото против Строс-Кан, нашият руски елит също се раздели на две части. Едната от тях реши, че трябва да развива независим финансов център, а другата – че е необходимо да остане на подчинение на МВФ. И да потуши с желязна ръка всички опити за независимост. Координатор на първата група е Ротшилд, а на втората – разбираемо, МВФ. Онези нашенски „политиканстващи“, които наричат „семейни“ политолози или „либерали“, другаруват с МВФ. А тези, които е прието да наричаме „патриоти“ и „силоваци“, са приближени на Ротшилдови. Ротшилдови започнаха радикално да променят своята политика. Например те „изхвърлиха“ своите бивши партньори – Векселберг, Фридман и така нататък. И продадоха реалния актив на “ТНК-BP” на Игор Сечин, на когото дотогава в западния печат създаваха репутация на „окървавено ченге“. Какво приказваше Векселберг? „Докато съм ръководител на “ТНК-BP”, аз съм уважаван човек по света. А ако продам компанията, то ставам просто богат евреин.“ От гледна точка на Ротшилдови, тази сделка е глупост изцяло. Какво получиха те от продажбата на реални активи? Хартийки, които те, едва ли не, сами отпечатват. И те ясно демонстрираха, с кого са в Русия.

– Тоест, Ротшилдови сега стоят зад отмирането на световната доларова система и зад създаването на валутни зони?

Те даже преместиха централата си от Лондон в Хонг Конг.“

Изобщо не съм убеден, че съществува някакво разцепление на интернационалния финансов елит. Едва ли твърдението отговаря на истината. Сериозно се съмнявам. Но се съгласявам с това, че Ротшилдови – по-точно техният лондонски клон, който от 200 години насам е темелът на семейната активност и богатство – е твърдо зад Владимир Путин. Засега. Никой не знае, какво ще предприемат утре.

От интервюто съвсем недвусмислено се разбира, че семейство Ротшилд изцяло и непоклатимо подкрепя Путин. Това не е от вчера. Владимирович не е просто олицетворение на най-ужасната тоталитарна система. Той е пряк пълномощник на световната левитска мафия. Не друг, а нейните лидери – Ротшилдови – го направиха… милиардер. Писал съм го отдавна. Без банкерската династия, отдавна да е повален, изхвърлен в калта и забравен.

Понеже, мине не мине време, се намира някой духовен прошляк, който ме обвинява, че браня Путин, по-добре да видите фрагмент от истинската мутра на Владимир Владимирович и обкръжението му. Държа да подчертая, че единствен съм превел, монтирал субтитри, и показал този откъс от документален филм, който е забранен в Русия. И то – както в тази медия, така и в бившето ми едноименно телевизионно предаване.

www.youtube.com/watch

Александър Бушков, нявгашен участник в предизборните кампании на покойния генерал Лебед, след като изяснява, че никой не е разбрал нищо след появата на Путин, продължава:

„До този момент всичко изглеждаше ясно и разбираемо. Повърхността на езерото, в което си играеха добре познатите шарени рибки, беше гладка и спокойна. После изведнъж нещо се надигна от дълбините…

Историята на „перестройката“ познава такива стремителни кариери. Но всичко това беше по-рано и тези кариери бяха свързани с умението да се изтъпанчиш напред. Такива хора идваха от митинговите трибуни, на вълната на откровената, евтина демагогия.

При Путин нямаше никакво „словесно“ подсигуряване. Той не се движеше, него го движеха. Затова и досега аналитиците говорят, че е марионетка. Само че не могат да разберат, кой дърпа конците. Дотогава всичко беше ясно: еди кой-си деец взема пари от еди-кого си и прокарва еди-какви си закони. Всичко се пресмяташе лесно.

Но не и в случая с Путин!

Березовски твърди, че автор на „проекта Путин“ е той. Вярно е, че когато бавно затъпяваш на английския остров, всякакви неща ще кажеш – само и само да те забележат.

И все пак явно някой движеше Путин. Ако не се занимаваме с разплитане на кремълските интриги, а погледнем що за човек се превърна няколко часа преди края на хилядолетието в главното лице на Русия, става абсолютно ясно, кой стои зад него. Няма защо да се гадае. Всичко е видимо, като слон в зоологическа градина. Нашите, с извинение политолози, имат едно свойство, осмяно още от Крилов: те не са научени да забелязват слоновете.“

Следва доста объркан биографичен обзор, наблягащ преди всичко на кариерата на „героя“. Авторът се смята за руски патриот. Не позволява и дума да се издума срещу никой руснак. Даже се опитва да оправдае Сталин. Не бил чак такъв сатрап…

Според него, Владимир Владимирович изпъкнал със своите делови и трудови качества, скрити зад удивителна скромност.

„Повтарям – не искам да кажа, че като помощник на Собчак Путин е бил безгрешен, че е ходил в износено палтенце и се е хранил с купони. Времето и мястото не са такива. В края на краищата той сам разказва, че когато напуска кметството, е имал дипломатическо куфарче с някои „спестявания“ (което изгоряло при пожар във вилата му). И една вила в Ленинградска област.

В същото време други, без особено да се крият, трупаха милиони. Човек, който е работил 5 години на такъв пост и е натрупал само куфарче и вила, по руските мерки е кристално честен! Нека ми възрази онзи, който никога не е крал дъски за строеж, или не е пил краден спирт.“

Аз имам сурата и очите, да възразя.

Друго е интересно. Казвали са ми, че дипломатическо куфарче може да побере от 5 до 20 милиона долара, в зависимост от купюрите. Странни са „руските мерки за кристална честност“. Също така не съм в състояние да се подпиша под данните, извадени в откъса от документалния филм. Но признавам, че Путин поизчисти блатото от еврейските алигатори. И настани в него всякакви други – най-често, свои. Онези от кооператива, свързан с ленинградската му вила. Затова засегнатите крокодили зеят най-силно.

Освен това, донякъде възвърна националното самочувствие на вечно смазаните руснаци. Нещо, което за мен остава непонятно като ценност в смисъла, който влагат таварашутките. Този народ, отделил се от средновековните българи, непрестанно е бил подлаган на небивал тормоз и жестокости. Подчинението явно се е загнездило в гена му.

Днес, като нас и останалите европейци, той е обречен на изчезване. В случая това не ни интересува. Ние не можем да оправим нас си. Но има нещо, което може и да е вярно.

„Накратко, главните обосновани претенции към Путин (оставяме настрана крясъците, че е марионетка на злобните янки или немски шпионин) се свеждат до една фраза. Тя гласи следното: той не направи чудо!

Но как така, защо? От него чакахме чудо, а пък той…

Разбира се, щеше да е много добре, ако година след идването на новия президент беше настъпило икономическо процъфтяване, пенсиите – увеличени десетина пъти, а заплатите – поне 5 пъти. И на всички нуждаещи се да бяха раздадени жилища. И милицията да престане да бие. И чиновниците вече да не вземат рушвети. И хлябът отново да стане 14 копейки. Пък най-хубаво щеше да е, ако за тези 5 години бяхме настигнали и задминали Америка. Ама по всички показатели!

Е, чудо не стана. И не можеше да стане.“

Други творят чудеса. Например, след 9 септември 1944 година тукашните комунисти превърнаха процъфтяваща държава в опустошена, плячкосана територия. Толкова пъти съм го доказвал, че вече не ми се занимава. Няма как да убедя предубедените, слабоумните и малодушните.

diagnosa.net/

Нагоре