Блогът на budha2 :: Дяволът е във Ватикана, но също така в Москва/Дегенерация ще рече и богоборство

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.04.2016 22:38 - Дяволът е във Ватикана, но също така в Москва/Дегенерация ще рече и богоборство

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1125 Коментари: 0 Гласове:

„И така, при внимателна проверка, явен приятел на евреите се оказва, че не е нищо повече от антисемит с еврейски произход, дегизиран като филантроп.“[ Шарл Луи дьо Секонда, барон дьо Ла Бред е дьо Монтескьо (1689-1755), френски философ и писател, смятан за идеолог на съвременния републиканизъм, а заедно с английския философ Джон Лок – и за духовен баща на Американската конституция. Нему приписват идеята за разделението на властите – законодателна, изпълнителна и съдебна. Монтескьо твърдо вярвал в принципите на републиканската демокрация, които днес са сериозно разобличени от самия живот. На него дължим донеслата толкова беди съвършена заблуда, че: „При републиканското управление всички хора са равни; те са равни и при деспотичните режими: при републиканския – защото те са всичко; при вторите – понеже са нищо.“ (Montesquieu – „The Spirit of Laws”[“De l’esprit des lois” (1748 г.)], Book VI, Chapter 2.) „И така, луксът е абсолютно необходим при монархиите; както е и в деспотичните държави. При първите той е злоупотреба със свободите, а при вторите е злоупотреба с робството… Следователно се стига до една съвсем естествена реакция. Републиките свършват с лукс; монархиите – с мизелия.“ (Пак там, Book VII, Chapter 4.) Първата му максима беше опровергана от живота. Най-добрата присъда над нея е Оруеловото: „Във фермата всички животни са равни, но някои са по-равни.“ (Джордж Оруел – „Животинската ферма“, Списание за редки и малко известни български и чуждестранни книги, издания и ръкописи „Отворени очи“, брой 2, „Сателит – 55“, София, 1991 г., стр. 96.) А втората – за „всеобщия републикански лукс“, беше разгромена пред очите ни в рамките на нашия собствен живот. В същото време сме странични свидетели и наблюдатели на доста приличния бит на мнозинството от жителите на съвременните монархии, особено на европейските.]

Какво е положението сега, когато само малоумните и съвършено безхаберните не са наясно с практически безграничната власт на еврейството?

Преди малко повече от две години еврейска журналистка се беше разкрещяла истерично:

„Необходимо е европейските служби за сигурност, разпрострели се тъй нашироко, да се съсредоточат значително върху техните еврейски граждани и да отделят достатъчно средства от своите бюджети, за да ги охраняват.“

Папата ходи по синагогите. Патриарсите – тоже. Да сте забелязали равин в християнски храм? Нали, противно на Божията повеля, те се представят като водачи на паството – стадото? А то – милиардната аморфна, неосъзната тълпа, съставена от все по-затварящи се в себе си егоистични покорни животни, кандисва. Стига да има паша…

Пита се: Кой да предпазва неевреите и по-специално европейците от еврейската омраза, пренебрежение и заплаха? Временно ще пропусна всекидневното изтребление на палестинци. Впрочем – истинските потомци на юдеите от епохата на земното Христово пришествие.Имам предвид постоянното насаждане на омраза към неевреите и преди всичко спрямо християните. И то от най-високите политически и религиозни равнища в държавата Израел.

„В своята седмична, съботна вечерна проповед израелският сефарадски лидер, равинът Овадия Йосеф, заяви, че неевреите съществуват, за да слугуват на евреите.

Гоите са родени, за да ни обслужват. Без това, те нямат никакво място на света; само да служат на народа на Израел“ – заяви той, по време на публично обсъждане на това, каква работа е допустима да бъде възлагана на неевреите, за да се спазва Шабат."(Вижте илюстрацията.)

Няма лъжа и измама – никаква манипулация. Известието е предадено от Еврейската телеграфна агенция и е поместено в най-многотиражния израелски всекидневник, излизащ на иврит и на английски език – „The Jerusalem Post”. Изданието побърза да изтрие публикацията си в интернет…

Предстои да видите документален запис. Но преди това нека остане писмено свидетелство. Главатарят на сефарадските евреи в Израел продължил да се гаври с неевреите:

„Защо са необходими неверниците? Те ще работят, ще орат, ще жънат. Ние ще си седим като effendi и ще ядем“ – рече той под одобрителния смях на някои.

Йосеф, духовният лидер на партията Шас и бивш главен сефарадски равин на Израел, каза също, че животът на неевреите бива запазван единствено, за да бъдат предотвратени финансови загуби за евреите.

„С неверниците трябва да бъде като с всеки друг: Те трябва да умрат, но господ ще им даде дълголетие. Защо? Представете си, че нечие магаре умре. Това ще е загуба на пари. То е слуга на съответния човек. Затова и получава дълъг живот, за да се труди усърдно за своя евреин“ – рече равинът, който неотдавна навърши 90 години.“

Всичко това стана преди няма и шест години. Къде беше тогава другарката Норийна Херц? Някой поиска ли да изправи пред съда този човекомразец с огромно влияние не само над израелците, но и над евреите по целия свят? А те, както е добре известно, съставляват върхушката от най-богати и следователно най-овластени фигури на планетата.

Запитайте се: Защо правителствата, специалните служби и съдебните системи на онези, които еврейските равини наричат „неверници“ и „добичета“ – „гои“, преглъщат това? Къде са прокурорите и съдиите от Международния трибунал за военни престъпления в Хага? Каква е причината всичко това да бъде прескачано, сякаш не е станало? А ние да мълчим, като…

Вместо това, във въпросната проповед от 20 март т.г. патриарх Кирил обяви война на… човешките права. Точно така, както имамите твърдят, че само който не вярва в Аллах, търси защита на правата си. Вместо това, останалите имат бог. Къде е разликата?

Не толкова отдавна главният екзорсист на „светото море“, както наричат папския престол, обяви, че „дяволът е във Ватикана“.

Това е стара присъда. Макар и не толкова. Ще се спра на нея след малко. Преди това държа да изясня: Само там ли?

Преди да стане патриарх, Владимир Гундяев беше митрополит. Тогава, седнал на една маса до един от важните антихристи – готовия на всичко заради много пари генерален секретар на Комунистическата партия на Руската федерация – КПРФ, товарищ Генадий Зюганов, той направи следния анализ на Ленин и неговите идеологеми:

www.youtube.com/watch

Да обсъдим онези точки, които Кирил, преди да стане патриарх, подлага на справедлива критика. Повтарям: на правдив и то политически разбор, който уж му е забранен. Тъй като – видите ли – е… свещеник. Преведено на човешки език – лишен е от известни права.

Ще засегна и двете. По-рано – дали действително е свещеник. По-късно ще стигна и до правата. Не само неговите. Ще опитам да представя ясно пред вас собствените му схващания относно правата на вярващите.

Дегенерация ще рече и богоборство

За да сторя това обективно, доколкото е възможно, да изясня преди всичко от каква позиция той преценява Лениновите постулати, които са чиста проба изродщини.

Истината не ми позволява да се отнасям към тази твар като към свещеник. Както ми е невъзможно да приема за такива поповете навсякъде по света, но най-вече тези в страните от соцлагера. Не че западните са по-свят, както се казва. Били са подлагани на по-малък натиск и съблазни в сравнение с тези в страните, управлявани от комунистически партии.

И хайде да се разберем веднъж завинаги. Щом на власт е комунистическа партия, то и нейният режим е такъв – комунистически. Затова юристи, доколкото можем да ги приемем за такива, са записали в специален закон, че:

„Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.“

Да отричате съществуването на комунистически режим у нас през периода, посочен в цитирания член, означава да не спазвате законите.

И още една отправна точка: Днешна Русия наистина не е онази военно-тоталитарна държава, която беше между 1917 и 1990 година. Според множество свидетели в нея съществува повече свобода на словото, отколкото на Запад. До голяма степен това може да се каже и за положението у нас. Независимо от класациите, които поставят страната толкова назад. Те са направени въз основа на положението във влиятелните медии и свободата на журналистическия и публицистичния труд в тях. Както и поради наличието на атавизма от комунистическата епоха, безправния цирей Съвет за електронни медии – СЕМ.

Говоря го от позицията на най-преследвания и прогонван човек в медиите през последните 29 години. И не преувеличавам, нито се правя на страдалец, камо ли на герой. Горчивият ми опит е несравним във всички отношения, което не интересува публиката. Но в името на истината трябва да кажа: Днес не арестуват за мнение. Даже изключително рядко бият. Вярно, можете да загубите работата си, ако се противопоставяте на собствениците и началниците си. Но едва ли ще ви убият, хвърлят зад решетките и т.н.

Докато в „свободния“ несвободен свят много хора биват пращани в занданите като затворници на съвестта. Да споменавам ли отново британския историк Дейвид Ървин, американския специалист по изпълнение на смъртни присъди в газови камери Фред Лойхтър, австрийския инженер-химик Гермар Рудолф, германския художник Ернст Цюндел, 87-годишната достойна германка историчка и общественичка Урсула Хавербек, наказания от католическата църква епископ Ричард Уилямсън, пребитите канадски кинодокументалист – при това евреин – Дейвид Коул, и френския професор по литература Робер Форисон, германските историци Тийс Кристоферсен и Удо Валенди, френския политик Жан-Мари Льо Пен, германския юрист и политик Хорст Майер, чернокожия френския комик Диодоне М’Бала М’Бала и много други.

Докато тук мен само ме уволняваха, сваляха моето телевизионно предаване, досега не изплащат дължимите ми никак не малки суми, съдят ме, отправят клевети, лъжи, обиди и ме заплашват. Но съм жив и даже не съм бил пребиван.

Искам да кажа, че само преди четвърт век онова, което чухте във видеозаписа, беше невъзможно както в СССР, така и в целия комунистически блок. Подобна дързост се разминаваше най-леко със… затвор.

Това е реалната отправна точка, от която вече имам право да съдя тогавашния митрополит и днешен патриарх Кирил. Както и останалите попове поне у нас. Също – църквата като цяло. С правото на познаващ достатъчно добре доста верски текстове, техни философски и нравствени тълкувания, които съм осмислил, продължавам да изучавам и да разсъждавам над тях. Най-малкото – и като свободен гражданин.

Указанието „не съди, за да не бъдеш съден“, е изречено по конкретен повод. То не е универсално. Ако го приемем като такова, би следвало наистина да се откажем от свободата и правата си на хора и граждани. Все пак е ХХІ век, ако не сте забравили…

А сега да се запитаме: Кой е моралният кадия Кирил, митрополит, а сега глава на най-голямата източноправославна църква? Какви са неговите основания като нравствена личност, за да произнася – пак казвам – правилна присъда над комунизма в лицето на неговата идейно-практическа икона Улянов, Владимир Илич, по майка Бланк, познат като Ленин?

Още повече, че уж иронизирайки, той съвсем ясно заявява: Относно „справедливостта в международните отношения, това е тезис, който днес бива защитаван от КПРФ. И правилно, че го поддържат.“

Кирил, митрополит Смоленски и Калининградски, не крие още едно свое схващане:

„… Икономическата криза и много други неща днес превръщат в търсена идеята за социална справедливост. Идеята за социално отговорната държава. Нашият опит с дивия капитализъм от деветдесетте години свидетелства ясно за това. Без тази идея не можем да продължим нататък. Ще погубим Русия.

Но възможно ли е тези прекрасни, важни идеи, които с лекота могат да бъдат мотивирани, в това число и християнските убеждения, да ги основаваме на тези текстове, които днес чухме?

Ето това е моят главен проблем.“

В прав текст: Кирил е социалист, комунист, който приравнява християнството към идеологията на марксизма. Признава нещо изключително важно: и двете „с лекота могат да бъдат мотивирани“!

Важно откровение, че и партийните секретари, и поповете, са манипулатори. А множествата, подлежащи на обработка, на злоупотреба с техните схващания – чрез социалните идеи – „прекрасни, важни“, и посредством „християнските убеждения“ – с цел да бъдат използвани, „с лекота могат да бъдат мотивирани“!

На товарищ Кирил не му допадат само някои мнения на „вожда и учителя на цялото прогресивно човечество“, другаря Владимир Илич Ленин. Това е неговият „главен проблем“.

Той, настоящият глава на московско-руската църква, няма никакъв проблем с комунизма, социализма. С тях всичко е наред. „Привлекателни идеи“!…

Така е и с изтребените милиони. Те са статистика. С ликвидираните десетки хиляди свещеници. Те – тоже. Сринатите до основи манастири, черкви, в това число голямата московска катедрала „Христос Спасител“ – пак в графите на все тези бумаги. Някакви бройки…

Преди да се взрем в биографията на Кирил – патриарх московски, епископ на Руската православна църква, нека надникнем в миналото на онзи, когото той от време на време ласкаеше: „с пълно уважение към вас, Генадий Анреевич“, „блестящо говорихте, Генадий Андреевич“, „аз с пълно уважение към вас, Генадий Анреевич, към вашите колеги, към вашия политически избор“…

Очаквах обръщането на другата буза да се е изразявало с изуване на бельото и запретване на расото след конференцията. Може и да е станало. Как да узнаем за подобни толкова интимни неща между комунисти, пък били те патриарх и генерален секретар? Нали работилият за ЦРУ американски психолог Григорий Климов твърди, че всеки комунист е активен или латентен хомосексуалист? В него тлее нещо сбъркано по рождение. Като скрит лоцман алчността и жаждата за власт, а аз бих добавил и за изява (болната амбиция, нарцисизмът) води тези хора не само към грехопадението, но и към дегенерацията.

Те са осъзнати или неосъзнати садисти. Поради тяхната сбъркана психика или зависимост от миналото им, често пъти идентичната ръководна среда превръща тези техни дефекти в предимство, осигурява им различни високи постове.

„От друга страна, обикновено садизмът е свързан с хомосексуалността – пълна или частична, явна или скрита, латентна или потисната. Това е нещо като откуп, който дяволът на дегенерацията взима за властта, за славата и величието…

Практически всички световни водачи имат изразен вроден комплекс за власт. По правило този комплекс представлява резултат от потиснат садизъм, който, на свой ред, е свързан с латентен хомосексуализъм.

В края на четиридесетте и началото на петдесетте години комплексът на латентния хомосексиуализъм на Ленин („Комплексът на вожда“) беше подробно изучаван в ЦРУ. Кодовото название на тези строго засекретени научни изследвания беше Харвардски проект. Тъкмо там, работейки в групата изследователи от Харвардския проект, за първи път се запознах с тази тема.

Всяка добре юрганизирана група от хора, имащи знания по същата забранена тема, може да открива и да издига във властта бъдещи лидери, както пешките в шахматната игра. От самосебе си се разбира, че водачите на дегеративната секта, които са се запознали добре с този проблем върху собствените си кожи, практикуващи въпросната игра вече няколко хиляди години, разполагат с гигантско предимство пред останалите, които играят без познания, без подготовка, че на всичко отгоре – и на сляпо.

Всички сме виждали по телевизорите си, как 5-6 яки санитари не могат да се справят с един хилав умопобъркан. Енергията, произвеждана от този безумец, е най-добрата илюстрация за това, каква наистина непобедима мощ притежава полуоткачения садистичен изрод, обладан от жажда за власт.

Тези хора са като оръжие за масово поразяване.

В днешния ден мнозина вече знаят основните принципи на устройството на атомната бомба. Но съвсем ограничен кръг посветени притежават знания и умения, необходими за производството на ядреното оръжие. И което е не по-малко важно, биха могли да отправят ядрената бойна глава право в целта, като я използват за разрушаване на държавни структури.

По правило дегенератите ненавиждат нормалните хора. Както „дяволът не може да обича и не обича онези, които обича“.

На отвратителните изроди им доставя садистично удоволствие да наблюдават, как един полуобезумял извратен лидер, поставен от тях на власт в дадена държава, води война с друг подобен полубезумен садист-извратеняк, издигнат на власт пак от тях начело на друга държава. А милиони и милиони нормални хора загиват. При това – за развлечение и за садистично удоволствие на тези лидери на дегенератската секта.

Искате да ме запитате – как се прави това? Върши ли се посредством масонството?

Масоните, илюминатите, ротарианците и така нататък („нашето име е легион, понеже сме много“ – му отговориха бесовете“), всички тези клубове са местата, където дегенератите внимателно следят за поведението на възможните кандидати. И при потвърждението за наличие на силни хомосексуално-садистични наклонности, започват да ги издигат към механизмите на властта.“

Ето ви факти: На практика човек може да се загуби в лабиринта от титли на товарищ Генадий Зюганов. Те включват: председател на президиума на Централния изпълнителен комитет на КПРФ, председател на Съвета на Съюза на компартията – КПСС, председател на Централния комитет на Коммунистическата партия на Руската федерация, председател на президиума на Централния изпълнителен комитет на КПРФ. Депутат в Държавната дума от 1993 г. до ден днешен. Член на ПАСЕ – Партията на европейските социалисти, оглавявана от родения в Съветска Украйна товарищ Сергей Дмитриевич Станишев.

От селцето Мимрино, в Хотинецкия район на Орловска област в СССР, до такива върхове! Еха, колко ли голяма следа от подлост, предателства, гнусотии е оставил зад себе си тъй уважаваният от патриарх Кирил другар Зюганов, Геннадий Андреевич?

Писано е: Моят дом ще бъде наричан къщата на молитвата
но вие го обърнахте в бандитска пещера

Алексий ІІ, заместникът му Кирилл, тукашните екзарх Стефан, патриарси Кирил, Максим и Неофит, всички архиереи, епископи, цялата паплач, завладяла антихристянските църкви в СССР, Русия, Народна република България и навсякъде, ги превърнаха в истински в синагоги на сатаната – в дяволски сборища, в „бандитски пещери“, по Божията преценка. Те се съюзиха с дегенератите, излъчени и издигнати от дегенеративната секта.

Да вземем пример с настоящата „руска опозиция“. Като започнем с комунистическия водач.

Гаулайтерът на комунистите Генадий Зюганов е един от вече огласените автори на документите за Беловеждките споразумения – разпускането на СССР и забраната на КПСС.

Как така? Елементарно е. Какви били Ленин и неговата гвардия от дегенерати, все представители на онази секта, която, по думите на един от тях – Владимир Путин, съставлявала – цитирам: „80 или 85 процента от първото съветско правителство“? Ето какви:

„Запомнете, драги“ – обръща се Ленин към Бонч-Бруевич, но така че да го чуят всички, – „запомнете, АЗ ПЛЮЯ НА РУСИЯ, ЗАЩОТО СЪМ БОЛШЕВИК!“ Тази любима фраза на Ленин стана девиз на съучастниците му, които обичаха да я повтарят където трябва и не трябва…“

И продавайки всичко руско, трупали милиарди. За операциите на болшевиките, скрити от очите на поробените народи на хазарската юдейска империя, съществуват доказателства – до една. Даже в общи линии са описани. Ленинците не са се опасявали и пазили, понеже са смятали, че райхът им ще е хилядолетен. Сетне по същата причина нацистите скрупольозно са архивирали действията си. Затова Братството крие документите от германските концлагери. Да не би човечеството да узнае, колко дълго и по какъв циничен начин са го мамили.

„Пред. на СНК В. Улянов (Ленин)“.

Е, добре де, добре. Извинявайте, Владимир Илич. Ние изобщо не искаме да ви подвеждаме. Само че и вие също не се пъхайте в нашите работи. Та вие добре знаете за какво става дума. Нима не ни изпратихте още през април 1921 година следната бележка:

„С. секретно. До др. Уншлихт и Бокий!

Това е безобразие, а не работа! Така не може да се работи. Поинтересувайте се какво пишат там. Незабавно намерете, ако е нужно, заедно с Наркомфина и др. Баша откъде изтича информация.

Понеже документът е секретен, моля незабавно да ми бъде върнат с приложените към него ваши мнения. 24.1V. Пред. на СНК Ленин“.

„Приложеното“ беше изрезка от вестник „Ню Йорк Таймс“ с вече направения (лично от Ленин, съдейки по почерка) превод:

„Целта на „работническите“ лидери на болшевишка Русия изглежда е максималното им желание да станат втори Харун ал Рашидовци с тази разлика, че легендарният халиф е съхранявал съкровищата си в подземията на двореца си в Багдад, докато болшевиките предпочитат да ги държат в банките на Европа и Америка. Само за изтеклата година, както успяхме да разберем, на сметките на болшевишките лидери са постъпили:

От Троцки – 11 милиона долара само в една банка на САЩ и 90 милиона швейцарски франка в Швейцарската банка. От Зиновиев – 80 милиона швейцарски франка в Швейцарската банка. От Урицки – 85 милиона швейцарски франка в Швейцарската банка. От Дзержински – 80 милиона швейцарски франка. От Ганецки – 60 милиона швейцарски франка и 10 милиона долара в САЩ. От Ленин – 75 милиона швейцарски франка.

Струва ни се, че „световната революция“ трябва да се нарича „световна финансова революция“, след като цялата й идея е да събере в личните сметки на двадесет души парите на цял свят. От всичко това ние правим лошия извод, че швейцарските банки в очите на болшевиките изглеждат много по-надеждни от американските. Даже покойният Урицки продължава да пази парите си там. Не следва ли от това, че и ние би трябвало да преосмислим финансовата си политика в светлината на по-голяма федерализация?“

С какво е по-различен Папа Зюг, както в Русия наричат товарищ Зюганов, Геннадий Андреевич, духовния наследник на Илич и компания, от своите вождове и учители? Дали не трябва да му благодарим за неговата дейност по разтурянето на Съветския съюз? Казват също, че е превърнал КПСС – настоящата КПРС – в нещо като бардак. Явно всичко на този свят е относително.

Във всеки случай неговите заслуги за подготовката и сключването на Беловеждките споразумения, с които беше регламентирано разпускането на СССР и забраната на КПСС, бяха оценени по достойнство. Това го направи милиардер. Така и го наричат: „красный миллионер“.

„Генадий Андреевич Зюганов видимо все пак е успял да намери златото на партията!…

Ренегатът Зюганов никога не е живял толкова добре, не е ял тъй сладко, не е пил и не е шетал зад граница, както при демократите. Какъв ти там социализъм? На него той не ще му бъде потребен още сто години. Заради предателството си към съветския народ и СССР днес той е политически олигарх и милионер!

Какъв там социализъм и комунизъм? Какви там действия в защита на интересите на избирателите, когато и така се живее не зле, прекрасно… само за вожда. Отдавна Зюганов не носи костюмчета по цени за вожда на комунизма и социализма! Даже се изхитри да се окаже най-богатия кандидат за президент! Само мъти водата!

Днес Зюганов е милионер! През последните години неговите доходи съставляваха 3,5 милиона рубли… Зюганов говори за заплатата си на депутат от 100 хиляди рубли месечно. А вестник „Комсомольская правда“ „преброи“ 50 000 долара месечно. Излиза, че по данни на ЦИК, доходът му за 4 години е 7,8 милиона рубли, а състоянието – вече 40 милиарда долара!

От какъв зор му е на червения вожд да мисли за хората? Необходимо му е да мисли за това, как да похарчи парите си…“

Това е публикация в медия, излизаща на английски и руски език в… Сан Франциско!

В навечерието на президентските избори от 1996 г., когато социолозите го сочат като неизбежен победител и то с много, „Зюганов решава, че властта не му е нужна. Че е по-изгодно да бъде вечен опозиционер, комуто „не дават“ да се изкачи на правителствения връх и срещу това да получава от Кремъл щедра политическа пенсия. Да седи в огромния – над 120 квадратни метра – кабинет в зданието на Държавната дума срещу Кремъл, да се вози на автомобил „Ауди“ А8L с ешелонирана охрана, да ползва държавна вила в най-добрия, екологично чист район на Подмосковието и да не отговаря за нищо.“

Всички те – пишман опозиционерите – са такива. Като започнете от евреите Егор Гайдар, Борис Немцов, Григорий Явлински, Анатолий Чубаис и Сергей Кириенко, минете през изпечените номенклатурчици Михаил Касянов и Виктор Геращенко, за да стигнете до по-новата реколта – Дмитрий Биков, Михаил Прохоров, Иля Яшин и Алексей Навални. До един, без нито едно изключение, или са били организирани комунисти и сътрудници на секретните служби, или са произлезли от такива среди.

А зад гърба на повечето от тях стои един и същ клон на „светото“ банкерско семейство Ротшилд – лондонските лорд Джейкъб и синът му Нейтън. (Вижте илюстрацията.) И това е dйjа vu…

Обърнете внимание на още един факт. Така нареченият патриарх Кирил е твърде близък с така наречения президент на Руската федерация Владимир Путин. Преди да видим какво ги сближава, даже обединява, нека се вгледаме в онези западни лидери, които също са или приятели на наемателя на Кремъл, или търсят близост с него.

Ако използваме макар и фалшивото, но традиционно разделение в рамките на някакъв „политически спектър“, ще забележим, че десните в Европа и САЩ стоят до и зад Путин. Те са неговите приятели.

Например във Франция това е бившият десен президент Никола Саркози, устремен към нов мандат за пребиваване в Елисейския дворец. Но също така и Марин Льо Пен, чиято партия Front national – Национален фронт, основана от баща й Жан-Мари, когото тя конформистки прогони от собственото му творение, е сочена с пръст като… „крайно дясна“.

Кои са онези, които обвиняват и клеймят дясното? Правилно – левичарите – комунистите, социалистите. Егоистичните негодници, амбициозните кариеристи, жадни за власт и сладък живот без труд.

Бившият италиански президент Силвио Берлускони също е сред другарите на Владимир Владимирович. Но такъв е и Матео Салвини, настоящият лидер на Lega Nord – сепаратистката Северна лига, която изразява настроенията в богатия Южен Тирол. Пълното название на партията е Lega Nord per l’Indipendenza della Padania – Северна лига за независимост на Падания. Но от известно време тя е готова да подслони и мераклиите за отцепничество от развитите северни промишлени райони около Милано, Торино и т.н. Партията заявява, че отстоява типично десни ценности – политически федерализъм, стигащ до независимост, финансов и данъчен федерализъм, също изолиращ региона от останалата част на страната, защита на северноиталианските традиции и прочие.

В Унгария партията Йобик, основана от евреи и смятана за неонацистка, също стои близо до руския президент. Същото се отнася и до министър-председателя Виктор Орбан, обявяван от левите за „фашист“. Както редовните читатели знаят, той е произведение на циганин и еврейка и е женен за еврейка. Освен това е продукт на Джордж Сорос, чийто стипендиант в Лондон е бил още през 1988 година. Време, в което редовите жители на социалистическия концлагер нямаха хабер, че Берлинската стена ще падне. А Сорос, освен че е пряко подчинен на Ротшилдови и Рокфелерови – главатарите на глобалното комунистическо движение – винаги е финансирал леви проекти. Например музеите на колхозното движение в Украйна, лишило от живот между 5 и 10 милиона невинни християни, и на Павлик Морозов.

В Гърция смятаната също за крайно дясна партия Λαϊκός Σύνδεσμος – Χρυσή Αυγή, което ще рече Народно сдружение – Златна зора, също поддържа редовни контакти с обитателя на Кремъл.

В Словакия Kotleba – ‘udovб strana Naše Slovensko – Котлеба – Народната партия на нашата Словакия, предвождана от Мариан Котлеба – областен управител на Банска Бистрица, откровено призовава за словашко въстание, прогонване на циганите, излизане от НАТО и Европейския съюз, и има мнение относно „холокоста“, определяйки го като „неизяснено събитие“.Което даде повод на Ротшилдовия седмичник „The Economist” да го обяви за… „неонацист“. Преди това същото стори и уж обществената Британска радиоразпръсквателна корпорация – съкратено BBC.

diagnosa.net/

Нагоре