Блогът на budha2 :: ПО КОМУНИЗМА ИМ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ/Къде е дяволът? Навсякъде!

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.04.2016 15:49 - ПО КОМУНИЗМА ИМ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ/Къде е дяволът? Навсякъде!

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1097 Коментари: 0 Гласове:

Много усмивки ще секнат. Затова мигновено се надигна съпротива. Британската радиоразпръсквателна корпорация – BBC – побърза да помести диалог, чрез който, ако не да предотврати катастрофата, да се постарае предварително да я омаловажи. Самото заглавие издава гузност: „Петият етаж: Как Путин стана архивар“. В публикацията четем брътвежи на някои умопобъркани, избягали от лудницата:

„Михаил Смотряев: В неофициалните руски средства за масова информация обясняват причината, поради която Владимир Путин е възложил на себе си и ръководството на архивите, с желанието му да повдигне борба срещу фалшифицирането на историята на ново равнище, и да я държи под личен контрол. Но толкова просто ли е това?

Никита Петров: Това по-скоро е в раздела на конспиративните теории. То е апаратна мярка за повишаване на ранга на архивното ведомство, чрез извеждането му извън Министерството на културата.

Александр Чубарян: Навремето аз бях президент на Дружеството на руските архивари. Твърде дълго се застъпвахме за образуването на това самостоятелно ведомство. Архивната служба – това не са само материали за историците. Там, например, са личните дела за възстановяване на пенсии. Това е общодържавна служба, каквато съществува в много страни. В САЩ главата на архивното ведомство се назначава от Конгреса по предложение на президента. Същото е и в Китай. Тази крачка ще възстанови статута на архивната служба. Професионалните историци възлагат големи надежди на това. В тази служба има глава, съществува обществен съвет, колегия, която ще получи големи пълномощия. Имаме сериозни проблеми, свързани с разсекретяването на документите. Този процес се протака много. С повишаването на статута, под патронажа на президента, процесът ще се ускори, и историците ще получат по-лек и важен достъп до архивните материали.“[„Пятый этаж“: Как Путин архивариусом стал“, BBC – Русская служба, BBC, bbc.com, London, Tuesday, 5 апреля 2016 г., online: http://www.bbc.com/russian/russia/2016/04/160405_5floor_state_archive]

Олеле мале!

Следва безразборно „пророческо“ одумване, как само избрани лица ще имат достъп до архивите. Понеже такава била практиката в СССР, пък и след това. Сякаш в САЩ и в останалите западни страни – все „най-демократични“ – е друга? Когато изследвали радикалните движения в Холивуд – леви и десни, Пол Бюл и Дейвид Уагнър срещнали невероятни спънки и препятствия. Накрая се появи книгата им „Радикалният Холивуд: Неразказаната история зад най-любимите американски филми“.[Вж. Paul Buhle, David Wagner – “Radical Hollywood: The Untold Story Behind America’s Favorite Movies”, The New Press, New York, NY, 2002 г.] Опитайте да си я набавите…

В София предстои издигането на паметник на един от героите на Бюл и Уагнър – Роналд Рейгън, убеден комунист и опортюнист. Както вече посочих, през 1937 година кандидатствал за членство в Американската комунистическа партия. Не го приели, понеже – според свидетелства на съвременници, отразени в споменатата книга, го оценили като изключително тъп. Оглавил Гилдията на актьорите – комунистически, нека го наречем ляв профсъюз. Тогава ФБР го гепило за топките. В качеството си на синдикалист комунистът по убеждения Рони Рейгън натопил в комунистически пристрастия не една холивудска знаменитост. Например, изкарал Хъмфри Богард „комунист“, понеже се съгласил да приеме роля на левичар в някакъв филм?!

И по чие предложение ще изникне монументът Рейгънов? На видния деец на интернационалното еврейско комунистическо движение Соломон Пасси. Син на комуниста и активен борец против фашизма и капитализма Исаак Пасси, който е бил съдебен заседател в съставите на (анти)Народния съд. Бащата Пасси – „професор“, с извинение, беше близък съветник на кървавия болшевишки диктатор Тодор Живков и един от идеолозите на комунистическия режим у нас. Даже го засегна нищожната лустрация в научно-преподавателските среди. Изплашен, не изчака да го уволнят, и сам напусна Софийския университет.

Та неговият син, „възпитан като десен“ в едно от най-ярко червените семейства, е инициаторът за паметника на комуниста и ченгето Роналд Рейгън. Подкрепят го… други „десни“ от същата болшевишка зоологическа градина. Дяволска работа, това е положението… Само че и населението, и т. нар. църква я търпи. Според формалната логика излиза, че са със сатаната, нали?

Еретици управляват християнството. Но къде са християните? Нима Бог не ни е ни е завещал, че:

„Защото, където двама или трима са събрани в мое име, аз съм там сред тях.“ - „Евангелие от Матей“, гл. 18, ст. 20.

Което означава, че тази църква, която е с дявола, и не е в името Христово, е невъзможно да бъде Божия. Колко пъти съм напомнял, че ние, а не поповете, сме църквата? Толкова ли е трудно за разбиране? Църквата е общност от вярващи в Христос като наш Господ, Бог и Спасител. Мюсюлманите, чиято верска доктрина е изобретена от фарисеите, все пак също приемат Иса – Исус. Добре, не като Бог, а като Пророк. Но дори и така да е, къде ни е проблемът?

Но да припомня трагична случка, за която писах преди почти две лета. Не само аз я приех като Божие знамение в навечерието на споменатата канонизация.

„Миналия вторник [23 април 2014 г.] италианец беше смазан и почина от гигантско разпятие, посветено на покойния папа Йоан Павел ІІ, само дни преди полският понтиф да бъде направен светец на церемония във Ватикана.

Беше съобщено, че по фантастично съвпадение загиналият 21-годишен мъж е живеел на улица, наречена „Папа Йоан ХХІІІ“ – който също ще бъде канонизиран на церемонията в неделя [27 април 2014 г.] – безпрецедентно събитие през две-хилядолетната история на католическата църква.“

Католическата църква има едва хилядолетна история, но това не е толкова важно. Можете да ме упрекнете в „суеверност“, но вярвам: Такива събития са знак, предупреждение. Имам личен опит в свръхестествени личби, чието единствено и логично обяснение е в Божията намеса. Някои такива събития ми се случват почти всекидневно. Малцина от близките ми знаят за тях. И отдавна са убедени, че нищо не е случайно. Дори това, че четете тези редове.

Както отбелязаха някои западни коментатори, „папа Йоан Павел ІІ не бива да бъде правен светец,… заради неговия низък провал във въздаването на справедливост на свещениците, извършващи сексуални насилия, и на епископите, дето прикриваха техните престъпления, заявиха днес [25 април 2014 г.] жертви на църковния секс.

Покойният полски понтиф не успя да предотврати изнасилването на „хиляди“ деца от свещенослужители, които са педофили. Вместо това предпочете да пренебрегне скандала в интерес на защитата на образа на католическата църква. Това заявиха жертви от три континента в навечерието на неговата канонизация.“

Самото „правене на светец“ следва да бъде унизително за вярващите. В това чисто човешко действие няма и една йота християнство. То е противно на всичко, което Сам Исус Христос е постановил.

Освен това папа Йоан Павел ІІ беше колкото „полски“, толкова и еврейски. Неговата майка била еврейка от Прибалтика. Толкова пъти съм изяснявал това!… Ала народностната му принадлежност към онези, които се смятат за потомци на богоубийците, не е най-същественото. Верската е по-съществена. Плодовете на неговото царуване във Ватикана са отвратителни. А Господ ни учи:

„… По плодовете им ще ги познаете!“[„От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 16 и 20.]

И двамата папи, които досущ като в милицията или казармата бяха произведени в чин „светци“, са имали някакви допирни точки с България. Излишно е да припомням, но ще го сторя за всеки случай.

Преди да стане Йоан ХХІІІ, под името Ронкалий, въпросният папа е бил нунций – посланик – на Ватикана у нас. А „българската връзка“ в покушението срещу Йоан Павел ІІ е широко известна. Никой не е оправдан за нея. Тя съществува в правния мир като неизяснено обстоятелство. Не си правете илюзии, че някой я е отхвърлил. Просто остана недоказана.

Но също така тя не е „българска“. Ако действително е съществувала, тази конспирация е била интернационал-комунистическа, произлизаща от Братството. Защото в атентата срещу полския папа бяха замесени комунисти и ченгета. А те няма как да са българи, нали? Даже не са човешки същества. Признато е от самите тях.

Ала кажете ми: Възможно ли е някой, затънал до уши в лъжа, да бъде приеман за праведен, камо ли за светец? Отреклият се от Бога и от заръките Му пастир, е в състояние да отведе стадото единствено в пропастта – в най-страшната, в духовната преизподня?

Какво друго, освен службата на дявола, му дава основание да претендира, че е Fьhrer, на повече от 1 милиард католици? Който следва съблазнители на човеци, водачи слепи, покваряващи душите, какъвто безспорно беше римският папа Йоан Павел ІІ, няма правото да се нарече християнин.

Не без основание 85-годишният свещеник Габриеле Аморт – главният заклинател на Ватикана (има такава длъжност – екзорсист, гонител на зли духове), заяви, че е работил по 70 000 случая на обсебване от злото. Попът, който четвърт век заема този важен за католическата църква пост, призна, че „дяволът е във Ватикана“.

Сред „последствията от проникването на сатаната са битките за власт“ в папската държава, както и „онези кардинали, които не вярват в Исус, и епископите, свързани с демона“. Главният екзорсист нареди насилието и педофилията сред проявите на „дима на сатаната в светите помещения“ (храмовете), израз, употребен през 1972 г. от тогавашния папа Павел VІ. Също и убийството през 1998 г. на началника на папската швейцарска гвардия Алоиз Естерман и на жена му, както и на един от войниците.

„Незабавно укриха всичко“ – рече Габриеле Аморт. – „В това човек вижда загниването.“

„… Аморт, който издаде [книгата] „Спомените на един екзорсист“ – поредица от интервюта,… декларира, че опитът за убийство на папа Йоан Павел ІІ през 1981 г. е бил дяволско дело…“

Естествено веднага се намериха опоненти на главния борец срещу злите духове. Те го обвиниха, че е „отишъл твърде далеч в обвиненията си, че сатаната е проникнал в коридорите на Ватикана“.

„… Аморт сподели пред вестник „Република“, че дяволът е „истински невидим дух. Но се разкрива чрез своето богохулство и с мъките, на които подлага обладаните от него лица. Той може да остане скрит или да говори на различни езици, да се преобразява или да се появява в подходящ привлекателен вид. Понякога ми се надсмива.“…

Съгласно църковния каноничен закон[ Да не бъркаме, няма повторение – тавтология. Канон ще рече правило, мярка. Докато законът е сборник от правила.] всеки свещеник може да прогонва зли духове, но на практика това се върши от подбрани и специално обучени според правилата попове.

… Аморт е ръкоположен през 1954 г., а официално е станал екзорсист през 1986-а. В миналото той изказал предположението, че Адолф Хитлер и Йозеф Сталин са били обсебени от дявола. Той е един от онези ватикански служители, които предупредиха, че романите за Хари Потър на Дж. К. Роулинг правят „погрешно и фалшиво разграничават някакви черна и бяла магия“.“

Всичко това доказва твърдението ми, че т. нар. християнска църква отдавна е превзета от силите на злото – антихристиянството. Началото на всичко това трябва да търсим в годините след саможертвената кръстна смърт на нашия Господ Исус Христос. Планът се е зародил в средите на фарисейството в синагогата. Никак не е случайно, че почтени християнски свещенослужители я наричат „синагога на сатаната“![Вж. напр. Andrew Carrington Hitchcock – “The Synagogue of Satan: The Secret History of Jewish World Domination”, RiverCrest Publishing, Austin, TX, 2007 г.; “Nixon and the Jews, Billy Graham and the “Synagogue of Satan” by Brad A. Greenberg, “The Jewish Journal”, JewishJournal.com, Los Angeles, CA, June 25, 2009 г., цялата публикация е свободно достъпна от адрес online: http://www.jewishjournal.com/thegodblog/item/nixon_and_the_jews_
billy_graham_and_the_synagogue_of_satan_20090625/]

Егоизмът и жаждата за мъст на самообявилите се за богоизбрани дотолкова е разяла нейното тяло, че през 2001 г. Ватикана официално отхвърлил използваните с векове в битката срещу сатаната молитви. Навярно, за да не засегне някой от израилтяните – последователите на онзи борил се с библейския Яков бог, който се плашел от сатаната.

Това беше дело, плод, на папа Йоан Павел ІІ. Дали пък с него и други подобни, все в името на Израил, не заслужи да бъде „направен светец“?

diagnosa.net/

Нагоре