Блогът на budha2 :: А ние накъде?

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.04.2016 23:04 - А ние накъде?

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 832 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 19.04.2016 23:12

Безконечни приключения в израждането. Както е известно, най-малкият от петимата синове на Майер Амшел, изпратеният да основе парижкия клон на фамилията Яков (Джеймс), се оженил за своя племенница, дъщеря на родния му брат Заломон – създателя на виенския филиал. На свой ред синът на споменатия Заломон Ротшилд – Анселм Заломон, брат на Бети, племенницата-съпруга на Яков Ротшилд, взел за съпруга своя първа братовчедка, дъщеря на чичо му Натан.

Какво излиза? Че установеното в рамките на Харвардския проект, изнесено на показ от покойния американски гражданин Григорий Климов – по рождение Калмиков, е съвсем вярно.

Дегенерацията е естествен процес. Жалко е да се гледа, как стадото от зомбита вече четвърт век приема потомствения агент на репресивните секретни служби на Партията Красимир Каракачанов или „Иван“.

Друг, поел от БКП и ДС, преминал през първия националсоциалистически отряд на Партията като съучредител на Общонароден комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ), оглави официалната пряка наследница на БКП – БСП. Като неин кандидат товарищ Георги Седефчов Първанов или агент „Гоце“ беше произведен в президент на онова, което безсрамно наричат Република България.

Как бързо „десните“, „демократите“ изтриха от паметта си, че Седефчов предвождаше антинатовски митинги. И между двата тура на президентските избори през 2006 година и советский человек Иван Йорданович Костов, и компартийната снаха, тогава все още Михайловна, Надежда Николовна, призоваха своите симпатизанти – до един пуснати от психиатриите – да гласуват за „левия“ кандидат, за другаря Първанов!

Вие да видите – местно „демократично“ чудо! Действие на дегеративна услужлива амнезия, проявяваща се, когато трябва.

Понастоящем землякът на Георги „Тарабата“ Димитров, товарищ Седефчов от с. Сирищник, родната Димитровска община Ковачевци, е отявлен „североатлантик“. Партийката му АБВ – перце от крилото на БКП, е част на пронатовско правителство, съставено само от комунисти, ченгета и техни наследници. (Друг въпрос е, че всичко си е на мястото, тъй като генсек на НАТО е норвежки комунист и съветски агент.) От левичар Първанката се преобрази в „десен“, в капиталист, чиито дечица са едри инвеститори в различни отрасли…

С умиление наблюдавам изявите на сегашните признати „националистчета“, тарикатчета, назначени от БКП и ДС. Двамата главатари носят високи токове, за да приличат на възрастни. Понеже не достигат даже детския ръст от 170 сантиметра. Роднините по сватовство Балевски, Валерий Симеонович, и Кобзон, Волен Николаевич, са невероятно забавни. Единият дори не е българин, ако държим на „чистата раса“, както те се мъчат да го правят. Черкезин е.

Което няма значение за последователите на техния резил. Те смятат, че всеки има право да се променя. И от черкезин да се превърне в българин. Чист, съответстващ на расовите изисквания на равините и фюрера. Ако реши, може да си вапца косата с перхидрол и да сложи цветни лещи на очите си. Та да стане рус и синеок – черкезки българин, прави Аријевски, както биха го определили братята сърби… (Той и кумецът му ги недолюбват, както уж и „турците“, ама за пред хората. Има ли далавера, са кабил, казано на родния им ямболски диалект. Нищо, че малко турски пада. Нейсе, запуши я…)

Навремето Николай Колев-Босия беше опердашил здраво Волен. Та се наложило Капка, която бившият главен редактор на „Демокрация“ отмъкнал от мъжлето й Ким Стоянов – син на Радой Ралин, да го гони, за да върне вратовръзката на товарищ Кобзон. Това е регистрирано през 1993 г. в моя вестник „Огледало“.

След като насмогна да се ожени за същата Капка – комунистическа щерка, и дори да се разведе с нея, сега Волен сви гаджето на своя бивш доведен син, Ким-Стояновото отроче, евродепутата Димитър Стоянов. По ирония на съдбата фамилното име на новата Волен-Кобзонова изгора е… Гаджева.

“Oh, those nazis!” – „О, тези нацисти!“, навярно би възкликнал Боби Фаръл от “Boney M” днес и тук, ако беше жив, разбира се.

Като слушам двамцата – кум и кумец, ме напушва смях.

„Биологически, по душа, те са дегенерати-интернационалисти, но външно се изкарват представители на своята нация.“[Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, вече цит. съч., стр. 121.]

Приличат на онези „българи от старо време“, дето били „юнаци“ у дома и по-рядко в кафенето. Но се опускали в бельото си, колчем зърнели заптие. Един такъв бил сливналията Добри Чинтулов, също учил в Русия по време на „турското робство“. Навярно ще да е бил част от тогавашната номенклатура, естествено – отоманска? Тъй излиза.

Защото по време на „най-справедливия“, „най-свободния“, „най-демократичния“ строй на „пълното равенство“ – милиционер-социализЪма, пускаха само на номенклатурните рожбички да се образоват извън страната.

Та този „храбрец“ Добри пишел стихчета, в които призовавал:

„Стани, стани юнак балкански, от сън дълбок се събуди, срещу народа отомански ти българите поведи!…

И тъй ний много претърпяхме, но стига толкоз да търпим, да бъдем пак, каквито бяхме, ил’ всинца да се изтребим.“

„Вятър ечи, Балкан стене, сам юнак на коня с тръба зове свойте братя: всички на оръжие!“

Никой от съвременниците му не е виждал Чинтулова без фес на главата и с пищов на кръста. Никога. Балканът нека си стене, ама да живей Негово величество султанът! Че иначе – по-лошо…

Тук пребивават около 4,3 милиона, смятащи се за българи. Още около 2,5 милиона такива се скитат по света. Да отделим настрана два милиона от всички – малчугани, неразбиращи и незаинтересувани.

Ако направите допитване до останалите, ще установите, че има два пъти повече „каузи“ от тези 4,8 милиона. Обаче няма бунтовници. Липсват. Даже такива без кауза.

Тълпа, навалица, калабалък.

Най-малко пет шести от безбунтовните, битови, кафански „казуисти“, биещи се в гърдите с възгласа „Булгар! Булгар!“, са в състояние непрестанно да променят своите идеи – според конюнктурата. Те никога не са имали за кауза морала и напредъка. Така са родени – дегенерати.

Философията им е описана преди век и нещо:

„…. Кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра… Знайш, алъш-вериш е то, не е шега… Па да ти кажа ли правичката… (Тука дали няма някой да ни подслушва?) Да ти кажа ли правичката? – И едните, и другите са маскари!… Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!… Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!… Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата – не може. Не си ли с тях – спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли? Хубаво, ама като не им клатиш шапка – дявол не може те избра! Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам…“[Алеко Константинов – „Бай Ганьо у Иречека“.]

Колко от вас се разпознаха? Може би винаги „активните“, за които да гласуват е „гражданско задължение“. И все гледат да се присламчат към ония, които се очертават като силните на деня…

„Ех, у нас винце, половин лев оката, като му светнеш една окица – тука ли си!… А, оригнах се, прощавайте: туй малко просташко пада, ама пърдон, човещина, не можеш да го задържиш!…“

Културните, възпитаните хора са изчезващ вид. За разлика от изгубващите се представители на растителния и животинския свят, на тях – хората – никой не обръща внимание. Самите те знаят, колко струват. Обаче околните вършат всичко възможно, за да смачкат самочувствието им:

„Блъскай, майка му стара, пред нищо недей се спира, пред нищо! Блъскаай!“[Алеко Константинов – „Бай Ганьо журналист“.]

Знаещите и можещите нямат никакво поле за изява. Смазани са от дегенератите – некадърните хейтъри. Посредствената аморфна маса от истеризиращи слагачи, мразеща всичко стойностно. Гнидите изпълзяха от утайката и са на власт. Особено в остатъчна България.

Всичко тук е обидно пошло – ерзац. Безвкусицата, вулгарността, дребнавостта покоряват и Запада. Социализъм. Едва ли имате представа колко ми е дотегнал.

Уморих се да обичам онова, което все по-рядко наричат български народ. От любовта боли. Тя изтощава, тъй като отнема психичната енергия. Емоциите й изнуряват сетивата, омаломощават човека. Споделената любов е изумително, възвишено чувство. А несподелената?

Затова се запитах: Струва ли си? И в търсене на отговора, поставяйки диагноза на самия себе си, написах рецептата – по-малко от нея, за да издържа.

„Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.“[„Свето Евангелие от Матей“, гл. 5, ст. 10.]

Затова, въпреки всичко, напук на баналността и простащината, не губете мечтите си. Защото ще предадете самите себе си и ще се загубите.

Намират се дегенератите, които ми пишат:

„О, да, ти и Жеков поне за тор ставате – за бостана на Боко. Горките, как просите от овцете да ви дават пари да поддържате сайтчетата си… Мога само две неща да ти пожелая: никога повече да не ти позволяват да се добереш до телевизия или каквато и да е друга медия, и да оздравееш колкото може по-бързо…

Не се вживявай много, старче, а си пий хаповете, докато все още можеш да сучеш от държава. Не се мисли за втория Ботев, защото той с рогата напред влезе в боя и умря за свобода, докато твоите предци чорбаджии са охажвали върховния резак (султана). А ти по цял ден ревеш как всички са против теб и заплашваш как „ще се върнеш в телевизията“, която е притежавана именно от тези, притив които драскаш в сайта си. Нали си един от тях, едно малко пуделче, на което му дават кокалче и после лае този, който го храни.“

На султана е служил плагиатът и бъзливец Христо Ботьов Петков, любимецът на гойското стадо. Той е бил офицер в отоманската войска, в Сливенския гарнизон. Като християни и неевреи, моите предци е нямало как да носят оръжие и да стават чиновници. Вършелили са си работата. Бизнеса, както днес овчедушните хейтъри, „умниците“ на милиционер-демокрацията, наричат трудовите занимания на човеците. Отглеждали са челяд, при това – в охолство. С ума и собствените си усилия. Без ничия „братска“ помощ – отникъде. Затова сме Ифандиеви – от ефенди, както с почит османлиите сваляли фесове пред дедите ми.

Изразът за „хаповете“ издава милиционерската школовка. Вече трето десетилетие „го отнасям“… Как младите наричат подобни infrahumanas, subhumans, moins qu’humain, Untermenschen, недочеловеки – едно от колената на подчовешкия вид?[Подчовеци, лат., англ., фр., рус.] Май тролове.

Въпросният трол е пропуснал да ме изкара агент. Дано не са му издърпали ушичките, ако в развитието си изобщо се е сдобил с този орган. Дегенерати. Съгласно заключенията от изследванията в рамките на Харвардския проект Григорий Климов ги определя като „сатанинска секта“. Вече имах случай да обясня:

„По правило, дегенератите ненавиждат нормалните хора. Нали „дяволът не може да обича…“[Цитат от произведение на швейцарския аристократ, писател и филосох Денѝ де Ружмо̀н (Denis de Rougemont, 1906–1985) в: Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, вече цит. съч, стр. 4.]

Такива „доброжелателни“ обвинители пращам по дяволите. Защо? Не понеже просто не могат да проумеят и възприемат словото ми. А задето се оставят да бъдат използвани. И без да схващат собственото си невежество, по обем сравнимо с Хималаите, а по дълбочина – с Марианската падина, ме сочат с пръст и издават присъди. Тяхната гладкомозъчност не им позволява да разберат, че дивотията, безпросветеността, ограничеността, са бреме, което поради своята изостаналост не усещат.

Вината за размера на техния умствен багаж не е моя. Нито за това, че цялата им осведоменост е придобита от читанките и пропагандата на Системата. Да са чели, да се интересували. Но досущ като „малък Пенчо“[През 1888 г. Петко Рачов Славейков посветил на сина си, бъдещия признат, но и низвергнат поет Пенчо Славейков, закачливото стихче, озаглавено „Малък Пенчо“. Ето го: „Пенчо бре, чети! Пенчо не чете. Пенчо, работи! Пенчо пак не ще. Пенча го мързи, гледа да лежи, ходи, та се май, търси да играй. Време се мина, Пенчо порасна, иска да яде, няма откъде.“] не щат да четат.

„Те само вършат делата на баща си…

Защото са от бащата на инсинуациите и искат да вършат похотите на баща си. Той, който от самото начало е човекоубиец, и никога не отстоява истината. Защото в него няма никаква истина. Когато приказва, изговаря собствените си лъжи. Понеже е лъжец и баща на лъжата…

Те затова не слушат, защото не са от Бога.“[186]

Седем лазарника преди 1989-а предците на тези дегенерати – предишните изчадия – арестуваха и затвориха Янко Янков – за повече от шест години. Без да е скъсал един лист хартия. Но тогава той строши тяхната безнравственост, която започваше от егоизма, преминаваше през алчността и подчинението, и завършваше със садизма.

Днес наследниците на тогавашните извратеняци – днешните несръчни „симпатяги“ – отново окошариха Янко Янков, само за едно денонощие. Засега. Заради счупено стъкло.

По радиата, телевизиите, вестниците – тишина и бели петна. Така беше и през 1983-1984-а. Както и преди, там пак показват Кеворк Кеворкян – доносника „Димитър“, да се хвали с приятелите си Светлин Русев и Нешка Робева от ЦК на БКП. И да осквернява името на Илия Минев.

Двамата с Янко са на по 71-а. Но те са представители на два съвсем различни свята. Дели ги бездна. Тя се нарича морал.

На кой бряг сте вие?