Блогът на budha2 :: Корейският конфликт - или как се разделя една държава на две

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.05.2016 22:57 - Корейският конфликт - или как се разделя една държава на две

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 693 Коментари: 0 Гласове:

Никъде манипулацията от тайните общества на двете страни в конфликт не е по-видимо, отколкото в Корея в началото на 50-те години на ХХв. Подобно на войната в Персийския залив и във Виетнам, официалната семантика нарича този конфликт, който струваше почти 34 хиляди американски живота, просто ,,политическо действие", а не война.

Съществува богата документация, която показва, че Корейският конфликт е резултат от внимателно планиране от хора, чийто контрол се простира както върху САЩ, така и върху СССР.

Този конфликт започва с основаването на Обединените нации в края на Втората световна война. Името ,,Обединени нации" е запечатано в съзнанието на американската общественост по време на войната, когато с него се обозначават страните, съюзили се срещу Германия, Италия и Япония.

Организацията на Обединените нации е просто израстък на старата Лига на нациите - онзи провал се опит за новооперено световно правителство, вдъхновен от Удроу Уилсън и членовете на тайните общества на Милнър-Роудс. Концепцията е съживена по време на отвличащата вниманието световна война, когато представители на САЩ, Съветския съюз, Великобритания и Китай на Чан Кай Ши се срещат в имението Дъмбартън Оукс близо до Вашингтон, окръг Колумбия, от 21 август до 7 октомври 1944г.

Основният двигател за това и за следващи действия за основаване на Обединените нации е Джон Фостър Дълес, който подпомага основаването на Съвета за външна политика. Участник във Версайската мирна конференция през 1917г. Дълес създава и Съюза на страните от Югоизточна Азия (SEATO), който осигурява правната обосновка за войната във Виетнам.

Допълнителните подробности за операциите на Обединените нации са изработени на ключовата Ялтенска конференция през февруари 1945г. Именно тайните протоколи от Ялта отразяват съгласие Корея да се раздели по 38-мия паралел и позволяват на Съветския съюз и Китай да контролират Северна Корея.

Такова действие е замислено година по-рано. През април 1944г. статия във ,,Foreign Affairs" призовава за ,,попечителство за Корея... поето не от определена страна, а от група от Сили, например САЩ, Великобритания, Китай и Русия". Лидерите на CFR осъзнават, че американската общественост вероятно няма да се съгласи на война, ако такова ,,попечителство" се предизвика, и започват да разработват обосновка за намеса.

Вътрешен меморандум на CFR от 1944г. заявява, че на ,,фетиша на суверенитета" и ,,трудността... възникваща от текста в Конституцията, че само Конгресът може да обявява война" може да се противодейства с ,,твърдението, че някакъв договор може да преодолее тази бариера... нашето участие в такова полицейско действие, препоръчвано от международна организация за сигурност, не е нужно да се схваща като война".

,,Не е разумно да се каже, че никога нямаше да има комунистически режим в Северна Корея, нито пък щеше да има Корейска война, ако американските преговори (водени от членове на CFR) и наемно-заемните пратки не бяха въвели СССР на Тихоокеанската сцена" - коментира Перлоф.

Официалното конструиране на ООН започва два месеца след Ялта на Конференцията на Обединените нации, посветена на Международната организация и проведена в Сан Франциско. Възникналият в резултат устав е подписан през юни и влиза в действие на 24 октомври 1945г., малко повече от два месеца след края на Втората световна война. Обединените нации са създадени ,,по същество от Съвета за външна политика" - пише Ралф Епърсън. - ,,В американската делегация на конференцията на ООН в Сан Франциско има 47 членове."

Техният ,,старши съветник" е Джон Фостър Дълес. ,,Окуражен от внушителните си постижения, Дълес разглежда назначаването си за държавен секретар от президента Айзенхауер през януари 1953г. като мандат да създава външна политика, която обикновено се разглежда като област на президента" - заявява ,,The New Encyclopaedia Britannica".

Отчитайки Дълес и другите членове на CFR зад създаването на ООН, не е изненадващо да се открие, че организацията днес надзирава Международната банка за реконструкция и развитие (наричана обикновено Световна банка) и Международния валутен фонд (IMF). ООН освен това приютява редица социални агенции, включително Международната организация на труда (ILO), Организацията по храните и селското стопанство (FAO), Световната здравна организация (WHO), Организацията по образование, наука и култура към ООН (UNESCO) и Детския фонд на ООН (UNICED).

През 1947г., след разпад на преговорите за обединението, проблемът Корея е връчен на ООН. Към 1949г. както САЩ, така и СССР до голяма степен са оттеглили военновременните си окупационни войски от Корейския полуостров. Американското оттегляне оставя само 16 хиляди южнокорейци, въоръжени предимно с лично огнестрелно оръжие, да се изправят срещу Севернокорейската комунистическа армия от повече от 150 хиляди души, въоръжени с модерни руски танкове, самолети и артилерия. Когато генерал Албърт к. Уедемайер, изпратен от президента Труман да оцени ситуацията, рапортува, че комунистите представляват директна заплаха за Юга, думите му са пренебрегнати, а рапортът му не става достояние на обществеността.

През януари 1950г. севернокорейският премиер Ким Ил-сунг обявява ,,година на обединението" и започва да струпва голямо количество войски по 38-мия паралел. Подобно на бъдещата Война в Персийския залив, изпълнения с членове на CFR Държавен департамент не прави нищо. Държавният секретар на Труман и член на CFR Дийн Ечисън заявява публично, че Корея е извън защитния периметър на САЩ. ,,Това дава ясен сигнал на Ким, който нахлува в Южна Корея през същия юни под егидата на Съветите" - пише Перлоф.

Американските лидери се преструват на изненадани и разгневени от нападението на Северна Корея на 25 юни и свикват спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН, съставен тогава от САЩ, Великобритания, Франция, СССР и националистически Китай.

В отсъствието на СССР, а Китай е представен само от антикомуниста Чан Кай Ши, Съветът гласува ООН да се намеси в Корея. Авторите по темата за конспирациите отбелязват, че този вот можеше да се предотврати от съветското вето. Странно обаче, съветските делегати разиграват напускане като протест, че комунистически Китай не е признат от ООН. Скоро след този вот за подкрепен от ООН конфликт съветските делегати се връщат, макар че Народна република Китай продължава да не е призната.

На 27 юни със санкцията на ООН президентът Труман нарежда на американските войски да подпомогнат ,,полицейското действие" на ООН за защита на южна Корея. През целия юли и август малобройната и недобре въоръжена южнокорейска армия, заедно със зле екипираните американски дивизии, изпратени от Труман, са изтикани надолу до върха на Корейския полуостров. Ситуацията изглежда зле до средата на септември, когато генерал Дъглас Макартър повежда блестяща и смела атака срещу пристанище Инчон, разположено по средата на полуострова, която разчупва бойната линия на севернокорейците и отрязва пътищата им за доставки.

Лошо ударени, севернокорейците се оттеглят, а войските на ООН - 90% от тях американци - ги следват по петите. Когато военните действия пресичат 38-мия паралел, Мао Дзедун от Китай предупреждава, че всяка крачка към река Ялу, граничеща с Китай, от страна на силите на ООН ще бъде неприемлива. Макартър предупреждава Държавния департамент, че китайските войски се струпват на север от Ялу, но предупреждението му е оставено без внимание. На 25 ноември близо 200 хиляди китайски ,,доброволци" пресичат Ялу и смазват неподготвените войски на ООН. През декември следват други 500 хиляди.

Отново американците и техните съюзници са изтикани, но успяват да се прегрупират и по-късно контраатакуват до 38-мия паралел. Войната преминава в поредица от акции напред-назад през оспорвания паралел.

Подобно на Виетнам, американската армия е ,,спъната" от политически решения, които й пречат да реши докрай Корейския конфликт. За разлика от Виетнам обаче военен лидер със значителен престиж разобличава тези ограничения и се обръща директно към американската общественост за подкрепа.

Генерал Макартър - героят от Втората световна война - нарежда на Военновъздушните сили да бомбардират мостовете на Яху, което би отрязало доставките и комуникациите на Китай. Той апелира към съчувстващи конгресмени да подкрепят военните му действия и да позволят на националистично настроените китайци в Тайват да отворят втори фронт срещу Китай, за да облекчат натиска върху Корея.

Официалният отговор на Макартър идва бързо. Заповедите му за бомбардировка са отменени от генерал Джордж Маршал (бащата на плана ,,Маршал" за възстановяване на Европа след Втората световна война и член на CFR, който е възстановен след пенсиониране от президента Труман, за да служи като министър на отбраната). Това е същият Маршал, за който член на Генералния щаб се твърди, че е получил предупреждение за атаката срещу Пърл Харбър. (Повече ТУК)

Макартър получава заповед да не бомбардира ключови китайски снабдителни бази и да нареди на пилотите да не преследват бягащи вражески самолети. Китайският командир генерал Лин Пиао по-късно ще каже: ,,Никога нямаше да проведа атаката и да рискувам хората си и военната си репутация, ако не бях уверен, че Вашингтон ще ограничи генерал Макартър от предприемането на адекватни ответни мерки срещу моите пътища за доставки и комуникации".

Апелът на Макартър към обществеността води до уволнението му от президента Труман на 10 април 1951г. Той е заменен от генерал Матю Б. Риджуей, който по-късно става член на CFR.

Планът на Макартър за разсейваща атака от Тайван така и не вижда бял свят. Той е блокиран със заповед на Труман два дни след като севернокорейците атакуват. Според правителствените документи Труман казва: ,,Наредих на Седми флот да предотвратят всяка атака срещу Формоса (днес Тайван). Като следствие от това действие призовавам китайското правителство на Формоса да прекрати всякакви въздушни и морски операции срещу континента. Седми флот ще се погрижи това да стане." Генерал Маршал също отхвърля предложение от Чан Кай Ши да изпрати националистично настроени китайци на помощ на американците в Корея.

Към тези неразбираеми заповеди, ограничаващи възможностите на военните, се добавя изумителният факт, че руски командири управляват конфликта от двете страни. Съгласно споразумението от Ялта и заради осигуряването на Северна Корея с военна техника и технология съветските военни офицери до голяма степен контролират войната. Епърсън цитира изявление за пресата на Пентагона, което идентифицира двама съветски офицери като отговарящи за движението през 38-мия паралел. Единият - генерал Василев, всъщност е дочут да издава заповедта за атаката на 25 юни 1951г.

Командната верига на генерал Василев тръгва от Корея през Москва, за да стигне до заместник-главния секретар по политическите въпроси и Съвета за сигурност на ООН. По това време командната верига на генерал Макартър минава през президента Труман до заместник-главния секретар по политическите въпроси и Съвета за сигурност на ООН - пост, заеман по онова време от руснака Константин Зинченко. Това означава, че съветските офицери ръководят севернокорейската военна стратегия, като същевременно се отчитат на колега съветски офицер в същия офис на ООН, който координира военните усилия на съюзниците.

,,В действителност комунистите ръководеха двете страни на войната" - пише Грифин. Това, което предишните автори по темата за конспирациите не успяват да отчетат, е доказателството, че комунистическа Русия е финансирана и контролирана от самото начало от вътрешния кръг на съвременните тайни общества на Америка.

Войната най-накрая стига до патово положение, което се прекратява с примирие, подписано на 27 юли 1953г. - шест месеца, след като генерал Дуайт Айзенахуер е станал президент на САЩ.

Макартър, отбелязвайки, че за пръв път във военната история САЩ не са успели да постигнат победа, по-късно ще заяви: ,,Никога преди тази страна не се е ангажирала в смъртна битка с враждебна сила без военна цел, без политика, различна от ръководещи операциите ограничения, или без всъщност официално да признае, че е в състояние на война". Това създава прецедент за САЩ, който продължава да тегне и до днес.

Дали и тук обаче този привидно безсмислен конфликт си има скрита цел - цел, която достига до висшите кръгове на тайните общества?

Статия във ,,Foreign Affairs" от 1952г. обяснява: ,,Смисълът на опита ни в Корея, както го виждам аз, е, че осъществихме исторически прогрес към установяването на жизнеспособна система за колективна сигурност". Следователно Корея е още една стъпка към реализирането на целите на CFR - единно световно правителство, подкрепено от единно военно командване, какъвто е Северноатлантическият пакт (НАТО). Членът на CFR Дийн Ечисън по-късно признава: ,,Единствената причина, поради която казах на президента да се бием в Корея, беше да валидизирам НАТО".

illuminatibg.blogspot.bg/2016/05/korean-conflict-38th-parallel.html

Нагоре