Блогът на budha2 :: Рожбите на сатаната

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.05.2016 10:41 - Рожбите на сатаната

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1037 Коментари: 0 Гласове:

Не ви ли прави впечатление, че устите, които навремето крещяха лозунги от типа на „КПСС – БКП“, „Вечна дружба“, и осъждаха „бившите хора“, обявявайки ги за „врагове на народа“, сега мълвят за споменатите „велики“, едва ли не „непостижими“ за нас – простолюдието – „европейски и атлантически драгоценности“? Онези, които, щом се наложеше, целуваха седалищните части на Тато, Цола, Мако, Пеко, Тано, Дако…, сега най-силно ругаят комунизма и комунистите. Без да са върнали червените си партийни билети. Зер, знае ли се? Може отново да потрябват?

Как така Западът замижа, даже силно стисна очите си, за да допусне червената мафия да проникне в него, уж без да я забележи? Нещо повече – приема и подслонява онези мафиоти, които внасят грамадни суми. Като в рамките на „вежливостта“ и „добрите маниери“ не проявява елементарно любопитство за произхода на богатството им. А от друга страна кълне Путин и Путиновците. Безпроблемно забравяйки, че не толкова отдавна е другарувал с тях. Даже са си играли като малки дечица – на ку-ку!

www.youtube.com/watch

Наистина има нещо гнило в западния свят, не мислите ли? Също в нас – с напразните ни надежди, основавали се на безхаберие.

През първите есенни дни на 1968 година, преди официалното пускане в продажба на една малка плоча по магазините в Англия, по някои от „пиратските“ радиостанции долетя рефренът:

„Харесва ми да гледам любимия футбол в събота. И говеждото печено в неделя си е наред. През ваканциите ходя в Блекпуул и седя на слънцето.“[ Single “Autumn Almanac” by “The Kinks, Pye Records, London, 1968 г.]

Цитираните стихове са на рок-група, смятана за едва ли не най-типично английска и съвсем лондонска. А когато се появи въпросната песен, кмет на британската столица пак беше лейбърист – сър Чарлз Триндър…

Защо тръгвам от толкова далече? Понеже утре не започва от днес. С абсолютна сигурност неговите корени са назад в миналото. Както нищо не тръгва от нас. То вече е било. Сегашното е забравено старо. А може и да не е съвсем, понеже все още се намират хора, които помнят.

Току що бяхме загубили илюзиите за края на комунизма, както го разбирахме. Танковете на Варшавския договор, без румънските, бяха в Чехословакия, за да смажат наивния опит за „социализъм с човешко лице“.

Разбира се, по онова време не само ние, даже в родното му градче Хоуп, в щата А̀ркансо, както е правилно да се произнася познатата у нас като Арканзас южняшка територия, не са били чували за Уилям Джеферсън Клинтън. То е все едно в тогавашния софийски квартал Надежда някой да е подозирал, че по прашните улици тича някакъв Сашко, на когото киноцентърът ще бъде наречен от зевзеците „Чичо Томовата колиба“. После този певец на Благоевско-Димитровския „научен социализъм“ ще бъде провъзгласен за… водещ идеолог на комунистическия „антикомунизъм“ и ще го гудят за главатар на Тодор-Живкоия атавистичен цензурен орган СЕМ. А накрая, когато Господ го възнагради с отнемане на големия му син, ще се превърне в летописец на туземното мутренство, родено от червеното знаме.

Общото между Били „Лъжеца“ Клинтън и Сашко Томов е, че са родени в Надежда – съответно градче и махала, и тайната им принадлежност към интернационалното комунистическо движение, днес наричано глобализъм.

Както в резултат на личния си опит е писал поетът-революционер без участие в революция Христо Ботйов: „и секиму добро струва, само, знайте, за парата“.[ Вж. Христо Ботйов – „Патриот“, в. „Будилник“, брой 2, Букурещ, 10 юни 1873 г.] Не, тези момци не са били и не са “rebels without a cause” – „бунтовници без кауза“, както гласи заглавието на прочут филм от средата на петдесетте с участието на „киноиконата“ Джеймс Дийн. Известен в света на comrade Джеферсънович Клинтън, но не и в тукашния. Тъй като по онова време смятаха всичко, идващо от Запада за „вредно, упадъчно влияние“. Там правеха и изкуство, и масова култура. Тук, в планетата на главанаците – само непродаваем извън нейните граници идеологически боклук, който обаче беше задължителен за изучаване в училищата. Виждате последствията от Караславовщината, Сте-Це-Даскаловщината, Светлин-Русевщината…

А се спрях на Бил Клинтън, тъй като едва наскоро узнахме, на чия страна е бил по време на т. нар. Пражка пролет. Както сподели чешкият политически затворник на тоталитарния режим Петер Цибулка, публикувал списъци с агенти на StB – съкращение от Stбtnн bezpečnost – чехословашкият вариант на тукашната комунистическа Държавна сигурност, един от доносниците бил Вацлав Хавел.

„Той беше в състояние да документира посещението на Бил Клинтън в Прага през януари 1970 г., когато бъдещият президент се отби на връщане от Москва. Клинтън отседна в семейство Кополд. По онова време г-н Кополд, комунистически деец, работеше за Чешката армия.[Правилно чехословашката] Кополдови са една от най-високопоставените комунистически фамилии… Това ултракомунистическо семейство и Бил Клинтън бяха големи приятели, и с тях той се чувстваше като у дома си. Клинтън беше написал множество благодарствени писма за своя престой в Прага заедно с приятелската си комунистическа фамилия по време на окупацията на Червената армия. Разбира се, Клинтън не беше противник на съветската окупация на Чехословакия, а тъкмо обратното. Убеден съм, че много десетилетия Бил Клинтън е бил комунист. По моя преценка, неговите действия като президент на САЩ го доказват на 100 процента.“ [www.jrnyquist.com/petr_cibulka_2003_0310.htm]

Повече подробности за връзките на Бил Клинтън със семейство Кополд, Москва и комунистическата система могат да се намерят в неотдавна издадената книга, озаглавена „Момчето Клинтън: Политическата биография“. (Вижте илюстрацията.) В нея Кополдови са изкарани „космополити“?! Слава Богу, отсъства опит за изтриване на тяхното комунистическо минало и връзките им с най-високите равнище на Чехословашката комунистическа партия.[70]

„Обаче, когато се вгледах в пътуването на Клинтън до Прага, стигнах до интересно откритие. Клинтън е отседнал в дома на Бедржих Кополд. Моите информатори в Прага, всички бивши дисиденти, ме светнаха, че членовете на семейство Кополд са били онова, което те наричат „управляваща класа“ в комунистическата партия. Някои от тях действително са помагали за създаването на Чешката комунистическа партия.“[R. Emmett Tyrrell, Jr. – “Boy Clinton: The Political Biography”, Regnery Publishing, вече цит. съч., стр. 66.]

Следва припомняне на опитите Кополдови да бъдат интервюирани от различни западни медии. Те все „пропадали“. Даже авторът се постарал, но не особено усърдно. Докато през 1993 г., на път за среща с Борис Елцин в Москва, „Клинтън спря в Прага и покани семейство Кополд на чаша бира с него и с чешкия президент Вацлав Хавел. Медиите бяха пропуснали още една удивителна история с Клинтън.“

Изследователят на Клинтъновата биография споделя пражките си впечатления. През 1993 г. той, Робърт Емет Тайръл-младши, се постарал да намери Кополдови. Но преди това се запознал с още подробности от миналото на младия Бил Клинтън.

„Той е участвал в събрания на „Група 68“ – американски активисти за мир, подкрепяни от просъветския Британски съвет за мир. Докато бил в Осло се срещнал с водещи интернационални антивоенни дейци. Пребиваването му в Москва било чрез резервация в „Интурист“, държавната туристическа агенция.

Откъде са дошли парите за нея? Защо един американски студент е имал необходимост да се омърси със Съветите? Със сигурност са били замесени КГБ или някой от пропагандните инструменти на съветското правителство. Воините през Студената война винаги подозираха, че по някакъв начин интернационалното движение за мир беше контролирано от Москва. В продължение на ден или два след появата на тези две известия Вашингтон кънтеше от слухове. Предполагаше се, че архивите на Държавния департамент съдържат доказателства, как Клинтън се е отказал от своето [американско] гражданство, за да избегне призоваването в армията. Че е извършил предателство, а докато уж е бил в Москва, се е изплъзнал за едно нелегално пътуване до Ханой, подобно на широко огласените пътешествия, предприети от доста прочути антивоенни дейци като Джейн Фонда…

Гражданските движения не поискаха честен отчет за неговото досие, за антивоенната му дейност, за неговите посещения в комунистически страни в разгара на Студената война. Визити, които, по всичко личи, са били подкрепяни от комунистическите правителства. Тези истории не оказаха никакво влияние върху изборите; някои даже ги развяваха като лозунги. Може би, защото по време на дебатите Клинтън вече беше одрал кожата на Джордж Буш, който беше поставил под съмнение патриотизма му. Бил беше нарекъл Буш „макартист“.

Внезапно той доведе администрацията на Буш до паническо отстъпление с обвиненията, че служителите й обръщат наопаки архивите на Държавния департамент. Според предизборния щаб на Клинтън, копоите на Буш разследвали дори Клинтъновата майка. Може би журналистите също се плашеха, да не бъдат наречени „макартисти“. Във всички случаи пътешествията на Клинтън отвъд Желязната завеса и неговите антивоенни протести не оставиха никакъв отпечатък. Даже година, след като две истории се появиха в редакциите на лондонски и вашингтонски вестници, нито един американски журналист не дръзна да ги погледне, както щях да разкрия.“[73]

Коя сила е била в състояние да уреди всичко това – страха в „свободния свят“, още повече – в „Америка – факлоноската на истината и правдата“? Чак след като Били „Лъжеца“ Клинтън бил назначен, авторът на цитираното скорошно биографично проучване Робърт Емет Тайръл-младши, консерватор, бивш главен редактор на патриотичното издание “The American Spectator” – „Американският наблюдател“, взел да рови в незарасналата рана с миналото на бившия президент. Колкото повече задълбавал, толкова по-голямо ставало любопитството му. Затова решил да разрови историята на Клинтъновите пътувания зад Желязната завеса.

Някои все още ги свързвали с КГБ, други – с ЦРУ. Станало ясно, че „през шейсетте не малко либерални и радикални студенти всъщност били финансирани от ЦРУ“.

Консерваторът вярва, че съществува устойчив морален ред[Ръсъл Еймъс Кърк (1918–1994) – известен американски политически теоретик, моралист, историк, общественик и литературен критик, оказал силно влияние върху американския консерватизъм през втората половина на ХХ век. (“Ten Conservative Principles” by Russell Kirk, The Russell Kirk Center for Cultural Renewal, kirkcenter.org, Mecosta, MI, 2016 г., online: http://www.kirkcenter.org/index.php/detail/ten-conservative-principles/)]

Тогава заминал за Прага. Срещнал се със семейство Кополд. Те го приели в апартамента си.

„Кополд ме представи на своята съпруга и на дъщеря си. В дневната те ми предложиха кафе и плодове от голяма фруктиера. Кучето лаеше и удряше със своята безкрайно дълга опашка. Кополдови бяха срамежливо трио.

Холът им беше богато отрупан със снимки, показващи членовете на семейството с най-високопоставените комунистически лидери, сред които и Александър Дубчек. Дубчек беше героят на Пражката пролет. Смекчил сталинизма си от своята младост, в края на шейсетте Дубчек провеждаше умерена комунистическа политика, полагайки усилия да представи режима толкова хуманен, колкото революционните предци обещавали.“[R. Emmett Tyrrell, Jr. – “Boy Clinton: The Political Biography”, Regnery Publishing, вече цит. съч., стр. 69.]

Горе-долу същото узнаваме от книгата на Робърт Гейтс-старши. Участвал във Втората световна война, той бил един от онези, които спасили Западен Берлин чрез т. нар. въздушен мост. В началото на петдесетте се върнал в разделената германска столица, за да се убеди с очите си какво представлява животът при социализма. Заварил дефицит на продукти и повсеместен страх.

В своята книга, озаглавена „Заговорът, който никога няма да умре: Как конспирацията на Ротшилд тласка Америка към единно световно правителство“, бившият американски военен описва своята среща с Беджих Кополд и неговия син. Той посочва още данни.

При пътуването си до Москва през 1969 г. Бил Клинтън бил придружен от Ян Кополд – сина на стария комунистически вожд. Освен това бившият президент никога не е споменавал за тези свои пътешествия. Нито е давал обяснения за източника на тяхното финансиране.

Историята на Клинтъновото посещение в началото на президентстването му и поканата към Кополд на чаша бира с Вацлав Хавел е предадена по почти същия начин. Тъй като е научена от един източник – самия Кополд.[ Вж. Robert Gates Sr. – “The Conspiracy That Will Not Die: How the Rothschild Cabal Is Driving America Into One World Government”, Red Anvil Press, Elderberry Press, Inc., Oakland, OR, 2011 г., стр. 89-91.]

Спестявам ви подробностите за „страданията“ на Дубчек, който след нашествието на войските на Варшавския договор, изобразявани от автора като „Съветите“, бил изпратен в… Словакия. Кополдови също били засегнати, ала незначително. Според Робърт Емет Тайръл-младши, през 1969 година Клинтън не само бил сърдечно приет от висши комунистически дейци, част от режима. Скоро след това се сближил с друг сталинист, който еволюирал до… левичаря Ноам Чомски.

Съвсем не на шега Тайръл-младши потвърждава онова, което преди него ни поднесе Виктор Буковски. Сталинистите от Изтока еволюирали до западни социалисти и меки комунисти, каквото и да означава това. И обратното – западните левичари изживели развитие до отявлени марксисти. От онова, което този автор узнал, комунистът Бедржих Кополд не притежавал никакво възпитание и маниери. Бил грубиян, който втрещил разглезения Бил Клинтън с липсата на човешки обноски. Нещо, което изобщо не може да впечатли някой като мен, да речем. Комунистите бяха дървари, чукундури.

Колкото и да „образоват“ отроците си на Запад, наследниците на комунягите остават същите недодялани дръвници, пънове. Даже външността им ги издава. Зърнете ли ги, няма как да сгрешите.

Предлагам епизод, в който става дума за надменната комунистическа невъзпитаност и грубост. С шестмесечно закъснение, на 10 май т.г., двама от слугите на кралица Елизабет ІІ и самата тя споделиха помежду си своите впечатления от простащината и неучтивостта на китайския президент и неговата свита по време но посещението им във Великобритания през октомври 2015 г.

С улегнал тон „левият“ лондонски всекидневник “The Guardian” обяви:

„Изглежда „златната ера“ в отношенията между Великобритания и Китай е изгубила част от своя блясък, след като кралицата обвини китайските ръководители, че са били „твърде груби“ спрямо британския посланик по време на държавното посещение на Си Дзинпин миналата година.“

Във вторник [10 май т.г.], по време на градинско тържество в Бъкингамския дворец, официалният телевизионен оператор на кралицата я засне да обсъжда гостуването на Си с началничката на столичната полиция Люси Д’Орси.“

www.youtube.com/watch

Нима не знаеха, че комунист е синоним на долен произход и отгледана простащина? Лидерите на компартиите – парвенюта, внезапно озовали се сред немислим лукс и дворцови привилегии – си въобразяват, че са повече от другите. Социалистическото общество правилно беше наричано строй. Този строй беше монархически. В него селяндурщината беше победила и изместила благородството.

Другарката баба Лизи не обелва и дума за причините да изуе гащите си пред Си Дзинпин. И не само, а да накара цялото кралско семейство да се съблече само по чорапки пред него. През това време пекинският комунистически гаулайтер да оножда принцове и принцеси според извратените си желания. Няма как Джордж Осборн – „милият“ бивш Гидеън, да не се е усетил засегнат. Понеже той многократно се подлагаше на сексуални унижения от страна на китайските комунисти.

Най-точно реагира една еврейска журналистка, която непрестанно стряска „десните“ читатели със страховити предупреждения за „ляв антисемитизъм“:

„Висшите китайски представители може да са груби, но ще свикнем с това – в името на алчността.“[“China’s officials might be rude but we’ll get used to it – for the sake of greed” by Juliet Samuel, “The Telegraph”, theguardian.com, London, Wednesday, 11 May 2016 г., online: http://www.telegraph.co.uk/opinion/2016/05/11/chinas-officials-might-be-rude-but-well-get-used-to-it–for-the/]

Тамам тъй – и хоро ще играят. Същия ден, на същото събитие и място, само че вътре в Бъкингамския дворец, същата камера „случайно“ улови министър-председателя Дейвид Камерън ехидно да споделя с кралицата и кентърбърийския епископ, че „Нигерия и Афганистан са фантастично корумпирани“ страни.

Нигерийският президент Мухамаду Бухари, избран през миналата година след гръмки обещания да се пребори с корупцията, заяви, че е „шокиран“.

А висш афгански представител сподели, че квалификацията е „несправедлива“.“[ “David Cameron calls Nigeria and Afghanistan ‘fantastically corrupt”, BBC News, BBC, bbc.com, London, Tuesday, 10 May 2016 г., online: http://www.bbc.com/news/uk-politics-36260193]

Истината е по-отчайваща. В Лондон, преди срещата срещу прането на пари и битката срещу „данъчните райски места“, организирана лично от Камерън, Мухамаду Бухари декларира, че е невъзможно тъкмо Великобритания да служи като пример за отсъствие на корупция.

Ден по-късно „десният“ премиер опита да замаже гафа със статия в… „левия“ “The Guardian”. Не успя. Толкова може. На това са го научили менторите му в КГБ. А консерваторът Саймън Дженкинс, отстранен от „консервативните“ медии, побърза да иронизира:

„Джордж Осборн беше потрошил две години за добросъвестна подготовка на добрите връзки с китайците, отчаяно предлагайки им да купят неговите суетни проекти „Хинкли Пойнт“ и HS2,
[ Първият носи названието на местност в графство Самърсет в Югоизточна Англия, където е възможно китайците да финансират изграждането на ядрена електроцентрала. Вторият е съкращение от High Speed 2 – Висока скорост 2, проект за свръх-бърз влак, който да свързва Лондон с Манчестър през Бирмингам, централна Англия, Лийдс и Шефилд. Пак проект, който канцлерът предложи на китайците, а те още „обмислят“.] толкова необмислени и претенциозни, че нито една британска или европейска банка би се докоснала до тях. Уайтхол[ Название на сграда в центъра на Лондон, където се намират повечето министерства на Великобритания, чието наименование се е превърнало в нарицателно за правителството на Нейно величество.] знаеше, че китайците биха заменили лош кредит за поклон до земята от страна на Запада. А ролята на кралицата беше да се усмихва. Тази седмица тя със сигурност си отмъсти…

Ето как като ракета, търсеща да порази нечие лицемерие, дойде обнародването на записа от камерата, притежавана от Двореца. Облак подобен на гъба се издигна от Хинкли Пойнт. Плисна се в Британските Вирджински острови.
[ Офшорната зона, в която родителите на премиера Дейвид Камерън криели данъци, а синът им намазал…] Нигерийският президент поиска от Камерън да му върне всички откраднати активи и предмети. А по нашите телевизионни екрани завъртяха още кадри с Осборн, който настоява, че Пекин е „най-добрият приятел на Британия“ (а не Евросъюзът).“

„Добре дошли във века на Китай“ – продължава същата „демократична“ писателка.[В медиите на англоговорящите страни наистина наричат коментаторите “writers” – „писатели“. Само допреди две десетилетия съществуваше такава длъжност. Възможно е още да я има. Списания като “Time”, “U.S.A. Today” и “Newsweek” поместваха материали, подписани от някой “writer”, след което следваше „по репортаж от…“. „Репортаж“ буквално означава „доклад“. Нека е съобщение. Формата на организация в медиите до голяма степен напомня тайните служби. Както и да гледате, репортерите се явяват нещо като доносници. Така е, няма спор.] – „Миналата година Британия разстла червения килим пред китайския президент. Имаше банкети, имаше процесии, а кралицата подари на Си Дзинпин том с Шекспирови сонети. Човешките права и дъмпингът в стоманопроизводството бяха тактично омаловажени.

Сега чуваме, макар от непредпазливи бележки, хванати от камерата, какво действително мисли кралицата. „Много груби“ – беше нейната оценка за китайската делегация. Полицейската служителка, ангажирана със сигурността по време на посещението, се съгласи, разкривайки сцени от задкулисието, в които китайските ръководители са напускали срещи и са заплашвали с прекратяване на визитата. Какви големи бебчовци!

По-добре да свикваме с това. През идущите десетилетия светът ще става все по-китайски, а не по-малко. А настоящите възможности за търговия и инвестиции са толкова смайващи, че малцина са в състояние да се съпротивляват. През 2015 година китайските инвестиции тук надхвърлиха 100 милиарда долара, а страната е огромен пазар с 1,2 милиарда потребители на наши стоки и услуги. Извън неговите мащаби, макар малко да се преструваме, новото за Британия по отношение на този търговски партньор е, че ние споделяме неговите ценности. Онова, което скрито, отдолу подкрепя тази дружба, е чиста, основополагаща алчност. А на Китай точно така му харесва.“

diagnosa.net/

Нагоре