Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2016 16:59 - Господи пази ме от приятелите ми, от враговете си сам ще се пазя / Не в името на Отца, а на Израел и Ротшилд - 1ч.
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 702 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Господи пази ме от приятелите ми, от враговете си сам ще се пазя

Месец преди британския референдум за оставане в Евросъюза или за напускането му – за Brexit, неочаквано се навъдиха много „спасители“ на страната. Дали изненадващо? Като познаваме променливите нрави в политическия живот и „твърдия“ характер на политиците, който може да бъде сравняван с особеностите на проститутките, няма нищо странно.

Заради политическата коректност (вие да видите) е добре да се извиня на жените, мъжете и променливите, които си изкарват прехраната като продават телата си. Повечето от тях замърсяват своите души, но не търгуват с тях. Опитвам се да поясня, че във всички случаи проституцията е по-почтена професия от заниманията с политика. Трудно ще срещнете по-изменчиви твари от политиците.

Та в рамките на тези белези от характера на политическите животни не е изненадващо, че доскорошните противници на Европейския съюз, „десните“, „консерваторите“ Дейвид Камерън и Джордж Осборн, обърнаха резбата. Напоследък взеха да се изживяват като „спасители на Облединеното кралство“. Даже – на конкретни отрасли и професии. Нищо, че по време на тяхното предишно управление – на другарката Маргарет Тачър, и “dame” при това, беше закрит въгледобивът. Може би тази партия е толкова загрижена за околната среда, че е време да се слее със „зелените“?…

В настоящите мандати на торите изчезва стоманодобивната промишленост. Все повече предприятия на Албиона стават собственост на китайски инвеститори. А както отлично знаем, в тоталитарните режими, какъвто е пекинският, единствените собственици на капитала са членовете на Централния комитет на съответната комунистическа партия. Те са алфата и омегата в целия живот на този вид (не)общества.

С други думи, нищо учудващо, че от противници на Брюксел – от брексисти, ако мога да ги определя така, повечето водещи консерватори станаха привърженици на съветската брюкселска система. И запретнаха ръкави да спасяват Британия, която с членството си в Евросъюза губи своята независимост. Е, това вече е чудо.

Както посочи Стийв Хилтън, донеотдавна – съветник на Камерън в предизборните кампании, „ако не водеше страната, министър-председателят щеше да защитава напускането на Евросъюза… Премиерът беше естествен поддръжник на Brexit.“

Неуморно разяснявайки бедите, даже трагедиите, които очакват народите на Островите, консерваторите забравиха, че англичани, шотландци, ирландци, уелсци са градили самостоятелни държави столетия преди появата на навия СССР с 12 жълти петолъчки върху синьото знаме, вместо една – на червеното, както беше в московския му вариант. Но се включиха в агитката на всяващите страх, на “spreaders of fear”. Към тях се присъединиха банкери, като шефът на централната финансова институция Bank of England, канадецът Марк Карни. Нищо, че нарушава закона. Нали всичко е политика?…

От другата страна, в „левия“, лейбъристкия лагер, наблюдаваме забележителна съпричастност към „консервативните“ ценности – пролетарски интернационализъм. Нали вече и консервативната партия е на „трудовите хора“?… А все пак Евросъюзът е интернационална, а не национална структура. Тогава, какво имат да делят? Нищо, както знаем, „днес всички са социалисти“. И водят човечеството по „светлия“ път към държавния капитализъм. Онова, от което ние, сиромах, смятахме, че сме се отървали!… (Вижте илюстрацията.) А само преди по-малко от месец, както единствен тук представих, бившият главен лейбърист Тони Блеър обяви победата на глобализма по цялата земя![http://diagnosa.net/diagnosite-mi/]
Нищо безпрецедентно, но все пак…

В условията на това рядко срещано единомислие между официално признати консерватори и лейбъристи, се стигна се до там, че позволиха на някои „леви“ коментатори да иронизират ситуацията. Един такъв, перефразирайки Маркс, писа:

„Опасност е надвиснала над британската политика. Наближава време за избори и тя бива нашепвана на гласоподавателите край урните. Същата намалява възможния избор за всяко правителство. Познавате тази заплаха, понеже сте я чували многократно. Направете това, казва тя, и свръхбогатите ще се махнат. Избери другото, и създателите на богатството ще избягат.

Миналия петък [13 май] я видяхме, пльосната в “The Guardian”. Незабавно след като Дейвид Камерън изложи плановете си да разсее мрака около придобиването на къщи и канцеларии във Великобритания на многомилионни цени, хайде – хей, presto![Като по чудо, от ит. в англ.] – “The Guardian” разпространи прясно предупреждение: „свръхбогатите може да напуснат Лондон“. Агент по продажби на недвижими имоти, който продава имения и мансарди на милиардери от Русия и Китай, изстена: „Не можем да си позволим да сторим това и да отблъснем създателите на богатство.“

Това е най-луксозният вид изнудване. Онези, които никога не се справят, послужиха за скромен откуп чрез присъствието им като контури във вестникарските заглавия. Но когато свръхбогатите държат останалите от нас с искане на подкуп, го правят в самите заглавия.

Прегледайте набързо вестниците и ще зърнете модела: всяко облагане на богатите – каквото и да е увеличение на данъците или на имуществото им, или някаква опозиционна политика – очевидно вдигат в полет душите на бедните. Те литват по-бързо от гълъбите на площад „Трафалгар“.“[Като по чудо, от ит. в англ.]

Фейлетонът в изданието, в което авторът – британецът от индийски произход работи, не е случаен. Той също е обръщане на палачинката. Само месец по-рано точно този коментатор изригна лава срещу офшорните сметки на семейство Камерън и облагодетелстването на премиера от тях. Сега, когато „леви“ и „десни“ маршируват „в един и същи строй“, според текста на „масова песен“ от Живковата епоха, се наложи да му издърпат ушите. Вместо да го унизяват, му възлагат да намери подходяща форма, в която да стори същото. Да се самоунизи, ама по-иначе… Въпрос на нрави.

Нататък „неунизеният“ автор атакува Борис Джонсън. Да уточня – аз пък изобщо не браня никого – нито бившия кмет, и съвсем не Путин, както им се привижда на някои „демократични“ тролове. Но по каква ли причина пропуска да спре вниманието на читателите върху произхода на „милиардерите от Русия и Китай“, които явно са основните „инвеститори“ в британската икономика. Какво означава това, отсъдете сами.

Много спасители й станаха на Британия, но и на Европа. Припомнете си, как въпросният Борис Джонсън използвал Чърчиловия призив „британските хора да бъдат „героите на Европа“ отново, като освободят страната и спасят Европейския съюз от самия него“. Май „спасителите“ й идват повечко.

По-рано на Изток беше Съветският съюз. Доскоро на Запад – САЩ и Съюзниците, които включваха Сталин. Сега – Британия, която също се беше съюзила с Uncle Joe, както чичо Уинстън наричаше колегата си сатрап в Кремъл.

Какви спасители? Те са масови убийци, военно престъпници. Но Европейският съюз и „добрата стара Англия“ в него, не дават дума да се издума да тази истина. Докато тук на едно ченге с диплома на историк и милиционерски чин „академик“, явно му дойде до козирката на фелдфебелската фуражка и изрече истината:

www.youtube.com/watch


Какво излиза? Да подредим събитията хронологично.

През 1776 година първо възникнал Орденът на илюминатите, а два месеца по-късно „избухнала“ т. нар. Американска революция. Всъщност скромен бунт, който ни лъжат, че бил свързан с данъците върху доставките на чай. А истината е, че там за първи път Майер Амшел Бауер от “Judengasse”[Еврейска уличка, нем.] във Франкфурт на Майн, вече приел фамилното име Ротшилд, изпробвал две неща.

Но преди това – две думи за обстановката. В Хесен-Касел евреите се радвали на голяма свобода. Обаче равините ги подтиквали да се изолират от другите жители в гето. В него улиците нямали номера. Вместо това, всяка къща в еврейското гето, част от което била “Judengasse”, обозначавала обитателите си чрез тяхното занятие. Семействата, сред които били Бауер, закачили червена табелка във форма на боен щит над входа на семейния магазин за обмен на пари, стари монети и други антики.

„Няма никакво съмнение, че на този факт те дължали своето фамилно име. То е споменато за първи път през 1585 г. със същото име “Isaak Elchanan auf Rot Schild” [„Изаак Елханан от Ротшилд“]. Но надгробният камък на баща му носи просто името Елханан.“[Egon Caesar, Count Corti – “The Rise of the House of Rothschild”, Translated from the German by Brian and Beatrix Lunn, Cosmopolitan Book Corporation, New York, NY, 1928 г., стр. 3.]

На идиш Elchanan означава „бог е милостив“. Заимствано е от древния арамейски, на който юдеите от античността – VІ-ІІІ век пр.Р.Хр. – ІІ век – говорели. На този език били написани така наречените Стар и Нов завет.

Много от новозаветните текстове бяха съхранявани в малкото сирийско градче Малала. След формирането на Ислямска държава от САЩ и други западни сили по желание и под надзора на Израел, и нахлуването на нейните главорези, снабдени с американски и европейски оръжия, в града, Малала беше разрушен и плячкосан. Манастирите са опустошени. Никой не знае каква е участта на раннохристиянските текстове.

Да се върнем към Франкфурт на Майн в Хесен-Касел. Век по-късно, значи в края на ХVІІ век, „Naftali Hirz auf Rot Schild напуснал семейния дом, откъдето произлизало името на сетнешната банкова фамилия. Настанил се в Haus zur Hinterpfann, което означавало Къща на дъното на тенджера.“В нея семейство Ротшилд станало част от т. нар. geschьtztem juden – евреи, намиращи се под защитата на закона, тоест – равноправни граждани. Носели различни имена, но щом се наложело да ползват правото си на граждани, се представяли като Ротшилд. Искам да кажа, че Майер Амшел Бауер не бил първият Ротшилд. Но от него нататък всички негови наследници носели само и единствено това фамилно име.

Роденият през 1744 г. Майер Амшел, синът на Мозес Ротшилд, не само продължил да върти дюкяна на баща си. Развил сарафлъка и преминал на по-висок етап. След съответен стаж бил назначен за банков служител. По онова време се запознал с принца на Хесен-Касел.

Не в името на Отца, а на Израел[В средата на ХІХ век покръстеният евреин Давид Драш, бивш равин на Париж, разкрил страшна истина. Сторил го, като цитирал признанието на друг виден евреин на име Морел: „Какво могат да свършат най-мъдрите мерки на властите във всички страни срещу широкообхватната и перманентна конспирация на един народ, който като обширна и здрава мрежа се е разпрострял върху цялото земно кълбо и който насочва мощта си, за да обсеби всяко случващо се събитие, стига да е в интерес на името Израел?“ (David Drach, Chevalier, P. L. B. – “De l’Harmonie entre l’Eglise et la Synagogue”, Tome premier, Editeur Paul Mellier, Paris, 1844 г., стр. 79]

И така, Майер Амшел Мозес Ротшилд постигнал следните изключително важни неща, които оказват влияние върху съдбата на човешкия род до наши дни.

Първо, опитал да откъсне английска колония, като чрез своите агенти в Северна Америка внушил, че те трябва да разполагат със своя собствена валута. Нещо, което крал Джордж ІІІ категорично отказал да приеме. И последвала т. нар. Война за независимост.

Официалната история вярно съобщава, че през декември 1773 година жителите на Бостън и околните селища от английската колония Масачузетс протестирали срещу данъчните тегоби, налагани от метрополията, наложени през май с.г. Това станало известно като “Tea Party”. Но нататък историята мами.

Протестът бил оглавен от Джон Адамс и други наследници на британски заселници – първо поколение родени на американска земя.

Преди това същият Адамс бил официалният защитник на короната в делото в т. нар. Бостънско клане. През 1770 година, по време на улични сблъсъци, английски войници утрепали петима цивилни. Срещу униформените били повдигнати криминални обвинения, включително за предумишлено убийство.[ Вж. John Ferling – “John Adams: A Life”, University of Tennessee Press, Knoxville, TN, 1992 г., Chapter 4 The Scene of Action.]

Три лета по-сетне пак този верноподаник Адамс оглавил протестите срещу данъка върху чая, който Източноиндийската компания доставял в колониите. Бунтовниците се качили на корабите, хвърлили котва в бостънското пристанище, и изхвърлили в морето сандъците с чай, докарани от Китай.

В своя дневник, на датата 17 декември 1773 г., дотогавашният лоялист Джон Адамс е записал:

„Снощи 3 товара от чай от Бохея бяха изхвърлени в морето. Тази заран [корабът] „Военен“[Man of War.] отплува.

Това е най-великолепният момент от всички. Има Достойнство, Независимост, Величия в това последно Усилие на Патриотите, на които невероятно се възхищавам. Хората никога не въстават, без да предприемат нещо, което да бъде запомнено – нещо забележително И поразително.[156] Унищожението на Чая е толкова смело, тъй дръзко, толкова яко, безстрашно и непреклонно! То следва да бъде точно толкова важно за Последиците, и тъй продължително, че не мога да го окачествя другояче, освен като Епоха в Историята.“

Досега не малко автори смятат, че Джон Адамс не е бил масон. Същото се говори за Томас Джеферсън, Джеймс Медисън и Томас Пейн. За Джеферсън, Медисън и Пейн се оказа, че твърдението не отговаря на истината. Освен това „чаената история“ е напълно опровергана и отхвърлена. Както доказва съвременно изследване:

„Американската революция, подкрепена от Томас Пейн, Джеймс Медисън, Томас Джеферсън, Бенджамин Франклин и други беше революция не толкова срещу английските данъци или чая, а революция срещу наследяваното тиранично управление и Божественото право на краля. Всички те – Томас Пейн, Джеймс Медисън, Томас Джеферсън, Бенджамин Франклин – бяха франкамасони.[Freemasons – свободни зидари. У нас неправилно ги наричат франкмасон]

След Революционната война Томас Пейн и Бенджамин Франклин отидоха във Франция и до такава степен се намесиха в борбата срещу наследственото право, че изобретиха гилотината и отсякоха главите на всички от кралското семейство, които успяха да заловят. След това Америка и Франция бяха единствените две страни на света, в които човек можеше да напредва благодарение на собствения си труд.

image


Мнозина все още се придържат към старото наследствено право. Президентът Джордж Буш ОБЯВИ по национална телевизия своите претенции за кръвна връзка с династията на Стюъртите.[Основана през ХІV век от от Робърт ІІ – крал на Шотландия. През ХVІІ век оглавили Англия, Уелс и Ирландия. Смята се, че техни предци, които отишли на Албиона от френските княжества Бретон и Нормандия, са управлявали Шотландия още през ХІІ век. Родословието им било свързано с Франция. Най-вероятно води началото си от тукашните земи, но това е друга, сложна и дълга тема… Най-известна е кралицата на Шотландия Мери Стюърт, която била ликвидирана от английската владетелка Елизабет І, наричана кралицата-девственица, понеже не се омъжила. С това бил поставен краят на Стюъртите като управляваща династия.] Предполагаме, че затова ласкаеше така министър-председателя Тони Блеър.“[Henry Kroll – “Sand Pirates”, Revised edition, Xlibris Corporation, , 2008 г., Chapter 8 – New World Order.]

Разбира се, че мнозина от вас не вярват, че американци са изобретили гилотината. Досега в учебниците пишат небивалици. Твърдят, че уредът за обезглавяване носи името на своя създател – масона д-р Жозеф Игнас Гилотен. Той само предложил използването му за целта, която ви е позната. Подобна машинария за умъртвяване била произведена за първи път през ХІІ век. Поне така твърдят „историците“. Тъкмо американските революционни масони, намиращи се във Франция припомнили нейното съществуване.

Най-вероятно пионер е бил Бенджамин Франклин – американски дипломатически представител във Франция още преди страната да стане република?! Освен това изобретателят на катетъра и гръмоотвода можел да служи като образец на садист. Макар, за разлика от колегата и приятеля си Томас Джеферсън, да имал само един брак, живеел с доста жени. Открити са безлични гробове на много от тях – предимно чернокожи робини, заедно с дечицата, които му родили.

Доктор Гилотен бил йезуит, както и основателят на Илюминатите Адам Вайсхаупт. В познатата като Война за независимост или Американска революция на страната на Англия се сражавали дадените под наем на британците повече от 30 000 войници от Княжество Хесен-Касел. Те воювали под знамената на родината си. Това – историята е недвусмислена – е станало по внушение на Майел Амшел Ротшилд. Със своите банкови умения той вече успял да спечели доверието на принц Фредерик ІІ. И му предложил да умножи богатството си, като предложи наемна войска на своя събрат Джордж ІІ, крал на Англия.

От тези хесенски – неправилно наричани „германски“ – войници се завърнали малко повече от 17 000 души. Близо 7700 загинали, а повече от 12 500 останали. Най-малко 5000 от тях запазили своята идентичност и били ядрото на т. нар. германска диаспора в Америка. Даже имало вероятност за официален език да бъде определен… немският, както също неправилно го наричаме.

Принц Фредерик ІІ спечелил от кръвта на своите войници. Това дало още един тласък на доверието му към Ротшилд. А самият Амшел Майер, който вече бил напълно уверен как може да експлоатира човешката алчност чрез обещания – тихото оръжие за масово поразяване, наречено хартиени пари и кредити – установил, че може да контролира и политиците.

Последвала съвместната му дейност с Адам Вайсхаупт, и досега държана в строга секретност. Макар да познаваме документи от епохата, които я доказват. Например свидетелствата на шотландския математик и физик Джон Робисън, професор в Единбургския университет (1739–1805). Той бил удостоен с рицарско звание – титла „сър“, и бил първият генерален секретар на Кралското дружество на Единбург. Когато чуете тревожния вой на сирена, сещайте се, че той е изобретателят на този уред. Помагал е на Джеймс Уат при създаването на първия парен локомотив.

Виден деец на Просвещението, Робисън бил въведен в свръхтайния Орден на илюминатите лично от Адам Вайсхаупт – „Спартак“. Ужасен от Френската революция, от терора в нея, от масовите убийства и преследването на образованите хора и на целия елит, той ни е оставил историята такава, каквато сам я видял. Разполагам с неговата книга от 1797 г. „Доказателства за заговор срещу всички религии и европейски правителства, разработван на тайните срещи на масоните, илюминатите и читателските дружества, иззети и събрани от добрите власти“.

Официалните историци винаги се отнасят с пренебрежение и насмешка към тази тема. Но съм разговарял с някои, тукашни и задгранични, които са наясно с нещата. Но не разполагат със свободата да преподават истината. Други ги заместват.

Например в щата Тексас Джордж Уошингтън Армстронг (1866–1954) бил уважаван юрист, производител на петрол, индустриалец, собственик на ранчо – фермер. Неговият баща бил методистки пастор, а по-късно вицепрезидент на Политехническия колеж в щата. Майка му – дъщеря на Джордж У. Смит, един от положилите подписите си под Декларацията за независимост на Тексас. Два мандата Джордж Армстронг служил като съдия в областен съд. Оттогава му останало прозвището “Judge” – „Съдия“.

След това се захванал с предприемачество, включително – банкерство. Притежавал дялове от “First National Bank of Sour Lake”, Тексас, и “Stockyards National Bank”. Отворил две свои банки с фирмата “George W. Armstrong and Company”. Освен това го познавали като основен акционер и президент на редица промишлени и селскостопански компании в американския Юг. Искам да кажа, че изобщо не бил случаен човек.

Тъкмо в рамките на своята делова дейност се сблъскал с реалността. И започнал да изследва причините за нея. Така се стигнало до неговото изследване на най-голямата банкова династия на планетата, озаглавено „Паричното обединение „Ротшилд“.В не говата Втора глава с наслов „Протоколите са автентични“ той обсъжда публикации в американския печат, насочени против свободата и независимостта на САЩ и техните граждани. Например статията „Евреите и масоните – дискредитирането на мита за световен заговор“ в “The Liberty Magazine” от 10 февруари 1940 г.

Армстронг открил, че авторите Луис Б. Дейвидсън и Фредерик Л. Колинс са успели да я пробутат под друго заглавие в още една медия.

„Тези статии представляват най-слабата и изтъркана защита на евреите, която бива обнародвана от време навреме под различни форми…

Вярно е, както твърдят авторите й, че „няма никаква интернационална масонска организация, а организациите на всяка нация са независими от всички други“. Континенталното масонство [в Европа] е съставено изцяло от евреи или от кръстоски с такива.

Докато на евреите е позволено да бъдат масони в Америка (католиците са изключени от ложите), те не господстват в Ордена. И той не е расистки и не е комунистически. Това е неполитическа братска благотворителна организация. В същото време континенталното [европейското] масонство е политическо, злобно и отмъстително.

Никой, с изключение на авторите на тези статии, не твърди, че „благородният масонски орден не би следвало да бъде изваден от тази клеветническа кампания“, или „свързва масонството със световното еврейство в митична конспирация за управление на света“. Както тези автори настояват, признато е, че „Орденът на илюминатите“, основан от евреина Адам Вайсхаупт, беше клон от континенталното масонство. И че „основната цел на тази организация… беше унищожението на всички форми на религия, правителства, собственост, женитба, и на всички граждански права“, което е съвсем същото като настоящата главна задача на „ционските мъдреци“ и на еврейската комунистическа партия.

Също така е всеобщо прието, както твърдят те, че илюминатите „играеха главна роля в предизвикването на кървавите дни на 1789 г. (Френската революция). Както беше установено, че „тогава великата династия Ротшилд тъкмо се издигаше към финансовите висини“. Съществуват доказателства, че фактически революцията беше финансирана именно от „великата династия Ротшилд“, а на практика Френската революция беше вдигната заради евреите. Това беше финалното действие, което освободи евреите от техните политически и граждански ограничения във Франция.

Също така е истина, както твърдят те, че „през 1917 г. правителството на Керенски конфискува всички екземпляри (от „Протоколите“),[Става дума за „Протоколите на ционските мъдреци“. Цитираната от Армстронг статия е възражение срещу окончателното решение на Цюрихския съд от 1937 г., постановил, че „Протоколите“ са автентични, а не фалшификат.] освен един, който е бил изпратен на Британския музей. Заявява се, че евреинът Керенски не само унищожи всички копия, които можеха да бъдат намерени в Русия. Ами убиваха всеки неевреин, който беше залавян да притежава екземпляр. Какво по-силно доказателство за вина може да има? Хората не се страхуват от лъжи и фалшификации; обаче виновните, гузните, винаги искат да потискат истината.

Екземплярът, който изпратиха в Британския музей, беше преведен от Виктор Марсдън – представител на лондонския вестник “Morning Post”, който години наред преди това беше живял в Русия.[ Известен преводач от и на руски, веднага след Болшевишкия метеж през октомври 1917 г. Виктор Марсдън е бил арестуван и хвърлен в Петропавловската крепост. Впоследствие е освободен и изгонен от Русия. През 1920 година умира при странни обстоятелства. От 1934 година „демократично“ и в рамките на „пълната свобода на словото“ е забранено името му да бъде обнародвана както в Англия, така и в САЩ. Приживе, през 1914 г., докато още бил в Русия, излязла книгата на Марсдън „Еврейският цар, една свята драма от Руския В.П.К.“. Съкращението означава „Великия княз Константин. (Вж. Victor E. Marsden, M.A. – “The King of the Jews, a Sacred Drama, from the Russian of „K.P.”, Cassell and Company, Ltd., London, New York, 1914 г.)]


Вярно е, както твърдят те, че протоколите са били преведени на френски,[Техният оригинал е на френски. Историята на „Протоколите на ционските мъдреци“ е достатъчно задълбочено проучена, и едва, едва – огласена. Едно от най-подробните издания е на Олег Платонов, озаглавено „Загадката на ционските протоколи“, част от неговите томове, обединени под наслова „Трънния венец на Русия“. (Вж. Олег Платонов – „Загадка Сионских протоколов“, в: Олег Платонов – „Терновый венец России: История русского народа в XX веке“, Том 2, Идательство „Родник“, Москва, 1997 г. Също така в: Георги Ифандиев – „Сянката на Цион“, Част ІІ, Издателство „Жарава“, София, 2002 г.; Георги Ифандиев – „Сянката на Цион“, Част І, Том 2, Издателство „Юнион 21“, София, 2006 г., стр. 217-299.] италиански, арабски, немски, японски и на скандинавски езици. Говори се, че техният тираж е втори след този на библията.

По никакъв начин не бих могъл да знам, дали протоколите са виновни за погромите в Русия, както подробно е описано в тези статии. Несъмнено те оставиха дълбоко впечатление по целия свят. Което е свидетелство, че хората им вярват, независимо от еврейското господство в медиите, от техните подигравки и от отричането им.

„Автентични ли са?“ Така крещеше разтревоженият главен редактор на (притежавания от евреи) лондонски “The Times” през май 1920 г., според същите автори… Те не ни казват, какво сториха еврейските собственици на този „разтревоженият главен редактор“. Навярно са го разпънали на кръст.“[George Armstrong – “The Rothschild Money Trust”, Omni Publications, вече цит. съч., стр. 17-18.]

И така, САЩ са масонски проект. По-точно е да го определим като илюминатски. Но както разбираме, илюминатите били предимно евреи. Иначе казано, Съединените щати, които днес са съветски, са еврейско творение.

http://diagnosa.net/
 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8687611
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031