Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2016 17:46 - Не в името на Отца, а на Израел и Ротшилд - 2ч./Ротшилдови създадоха кредитната система, централните банки, комунизма, фашизма и нацизма
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 568 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Ротшилдови създадоха кредитната система,
централните банки, комунизма, фашизма, нацизма, и финансираха революциите в името на новия световен ред

Предлагам потвърждение на думите ми от различен ъгъл, но от достоверен източник – Яков Кедми, бившия началник на израелската шпионска агенция Натив:

www.youtube.com/watch

Това „Черкаска област“ е подигравателно. Тъй като действително мнозинството от евреите в САЩ произлизат от Украйна. Но до 1918 година такава държава никога не е съществувала. Създал я Ленин. По време на Руската империя това била областта Малорусия. А преди да бъде оформена и тя, както и самата т. нар. Русия, барабар с Прибалтика, Скандинавия и т.н., чак до земите около Каспийско море и цял Сибир – Велика България.

Но да вървим напред. През 1913 година Ротшилд и илюминатите окончателно завладяват Съединените щати. Притежаваната от тях Система на Федералния резерв – мрежа от 12 частни банки – била узаконена като централна, емисионна финансова институция на САЩ. Спомнете си максимата, формулирана още от първият Ротшилд – Амшел Майер Бауерберг или Бауер:

„Дайте ми контрола над националната валута и няма да ме интересува кой прави законите.“

Ето ви го подходът към комунизма – „най-справедливото общество“. Тази е и целта на т. нар. нов световен ред – глобализацията.

Може би най-високопоставеният илюминат, предал Братството, американецът Джон Тод, признал:

„Гербът с пирамидата и всевиждащото око бяха създадени от семейство Ротшилд и пренесени в Америка от Бенджамин Франклин и Аликзандър Хамилтън преди 1776 г.[Годината на обявяването на независимостта на част от британските колонии в Северна Америка и основаването на новата държава САЩ.] Ротшилдови оглавяват организацията, в която постъпих в Колорадо. Цялото окултно Братство е част от нея. Това е луциферианска организация, чиято задача е да наложи своето господство по целия свят. Окото върху пирамидата е окото на Луцифер.“

Знам че звучи мистично, за повечето читатели – невероятно, но е вярно. Върху гърба на американската банкнота от един долар се мъдри въпросната пресечена пирамида и окото на Луцифер. Вдясно е държавният печат на САЩ, съдържащ елементи от фамилния герб на Ротшилдови – снопът от стрели – fascio. Освен това, над главата на орела се мъдри шестлъчна звезда, съставена от 13 петолъчки! С ноктите на единия си крак птицата е сграбчила клонка с 13 листенца, а на другия – 13 стрели!Това вече не е мистично, нали?

Тази банкнота от 1 долар е въведена през 1935 година от социалистическия президент Франклин Делано Рузвелт. Както личи от илюстрацията, той настоял за смяна на местата на държавния печат и илюминатските символи. Което… не станало. Вдясно е подписът на президента – “FDR”. И в наши дни твърде често го обозначават точно така – чрез инициалите, които представлявали подписа на държавния глава.

И още нещо. До 1968 година доларът бил обезпечен с активите на Банката на Федералния резерв. Върху банкнотите пишеше – помня го – „Платими със сребро при поискване от приносителя.“ След влизането на Ричард Никсън в Белия дом това изискване, което дотогава било отпечатвано върху самите банкноти, отпаднало. Доларът, както почти всички съвременни пари, е просто хартийка.

Старите доларови банкноти, върху които имало отпечатан текст, че са обезпечени със сребро, (вижте илюстрацията) не носели ликовете на президентите.

Върху първите емисии от банкноти, изработени в печатницата на Банката на Федералния резерв на Ню Йорк, все още пишело: „Обезпечена със сребро“ – горе. „Удостоверение, че е на влог в хазната на Съединените американски щати“ – долу. Сетне не само че това отпаднало. Най-отгоре на банкнотите се появил текстът, удостоверяващ, че това вече е банкнота на „Федералния резерв на Съединените американски щати“, а не на държавата, на правителството.

И досега снабдяването с пари на САЩ става чрез заявка на Министерството на финансите до Банката на Федералния резерв – напълно независима институция, която няма нищо общо с правителството. Паричното обращение е елементарна търговия, при която централната частна банка доставя банкноти на администрацията срещу заплащане. Цената е процент от цялата сума – обикновено 17 на сто!

Тоест, под формата на данъци върху доходите, наложени пак от Франклин Д. Рузвелт, правителството на САЩ граби пари от гражданите на страната. И по този начин гарантира печалбата на частните собственици на Банката на Федералния резерв. Хайде кажете, не е ли бил прав Майер Амшел Ротшилд, когато заявил, че ако му предоставят „контрола над националната валута, няма да го интересува кой прави законите“? И това ли е „теория на конспирацията“, или в кухите чутури на мнозинството човекоподобни си дават среща ветровете на невежеството и безхаберието?

Кой емитира българския лев? Мислите, че това е Българската национална банка – БНБ? Не, драги мои. Парите, циркулиращи на тази територия, се изработват в печатницата, построена с нашите средства. Но тя е в ръцете на „съвместното дружество „Обертюр федюсиер“, в което френската „Шарл Франсоа Обертюр“ чрез своя дъщерна компания притежава 70 на сто от капитала. Останалите 30 процента държи „Печатница на БНБ“, които тя придоби чрез апортиране в съвместното дружество на машините и съоръженията за печатане на банкноти. То е разположено в сградите – собственост на сегашната „Печатница на БНБ“.“[Петър Илиев – „Финансов дневник: Печатницата на БНБ се разтроява“, в. „Банкеръ“, banker.bg, София, петък, 19 февруари 2016 г., online: http://www.banker.bg/finansov-dnevnik/read/pechatnicata-na-bnb-se-raztroiava]

Плащаме за парите си на фирма, която – може би – няма нищо общо с Ротшилдови? Наивници!

Погледнете тази илюстрация. Вляво виждате герба на „светото“ банкерско семейство. Вдясно е този на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Колко съществени разлики откривате?…

Някои се възхищават на южните ни съседи. Типично по нашенски казват: „Гявол момчета излязоха.“ Защото живеят на кредит, но са най-малко пет-шест пъти по-добре от нас.

Не забравяйте, че на този свят няма безплатен обяд. Наскоро в немеродавен източник срещнах заглавието: „Гърция продава острови на цената на дом в Лондон: Бира, кафе, хотели поскъпват под натиск на кредиторите“.[ „Гърция продава острови на цената на дом в Лондон“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 18 май 2016 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/413364]
Спирам се на него, понеже сам пиша за тези неща далеч преди останалите – още от 2012 година.

Ако синовете ми поискат, повече няма да има войни[Реплика, изречена от Гутле Саломон Шнапер, съпруга на Майер Амшел Бауер – първия Ротшилд, и майка на петимата пионери на интернационалната корпоратокрация.]

Така, през 1914 година Европа бил хвърлена в пожара на Първата световна война. Британия и Франция несъмнено се оказали подчинени на интернационалните банкери – на илюминатите. Възможно е те да не са само евреи.

Не вярвам на „изследвания“, като спекулациите на евреите Елизабет Колдуел Хиршмън и Доналд Н. Йейтс. За тях всичко е еврейско. Изкараха едва ли не цялото население на Албиона еврейско, по специално – шотландците. Без да имат ни най-малка представа за техния български корен, за държавите, които келтите създали по нашите земи – в Казанлъшко и Видинско. За малко да изфабрикуват еврейски произход и на коренното население на Северна Америка?!

Подминавам поръчковите „научни постижения“. Осведомените хора са наясно с произхода на юдеите от древността и на съвременните евреи. Не ги ли изясних за пореден път преди малко? Никога не е имало „семити“ по простата причина, че не е съществувал Ной. Така Сем или Шем си остава просто герой на една литературна компилация, събирана в продължение на четири-пет века. А колкото и да отразява живота, литературата все пак не е история, нали?

Както вече споменах, Първата световна война приключила с разпада на Австро-Унгарската и Отоманската империя и с унищожението на Руската, и замяната й с комунистическа юдейска Хазария. Германия била на колене, но все още притежавала жизнени сили. Великобритания също не била доведена до унизителното положение на подлайващо домашно кученце. Предстояло да я дресират така в нова, далеч по-ужасна война.

Пък и предсмъртният завет на Майер Амшел за еврейска държава в Палестина, макар и в действие, още не бил постигнат окончателно. Най-грамадното човешко жертвоприношение в историята било необходимо и заради печалбите. Като следствие от тях – и властта?

Затова се наложило разорението на човечеството чрез икономически кризи и хвърлянето на света, наречен цивилизован, в нова, още по-мащабна война. В нея почти всичко било предвидено. Да знаете, че германският Wehrmacht и Luftwaffe се подготвяли в СССР, а почти цялата промишленост, свързана с въоръжаването, се намирала на съветска територия, да сте наясно с Пакта за ненападение между Германия и Съветския съюз, сключен на 23 август 1939 г., известен като Пакта „Рибентроп-Молотов“, и все така да вярвате в приказките за деца, с които официалните историци ви приспиват, най-малкото издава незрялост.

„Сега нека се разберем за нещо: с вас няма да обръщаме внимание на названието, ще обърнем внимание на същественото.

А същественото е, че през есента на 1939 година Хитлер, без да ще, се е натресъл във Втора световна война, за която изобщо не е бил готов.“
[ Виктор Суворов – „Разгромът“, „Факел Експрес“, вече цит. съч., стр. 166.]

Не, няма как да се разбера с Резун-Суворов. Той е отличник в подробностите, свързани с военните стратеги и тактики. Още повече – около материалната обезпеченост на войските. Но е далеч от икономико-политическата фактология, а още повече – от историческата логика.

Истината е, че Хитлер чудесно е съзнавал в какво се впуска. Затова отрано подготвял своето следвоенно – „пораженско“ – оттегляне в Аржентина. Върху кого да хвърли вината в своето „предсмъртно завещание“, освен върху „световното еврейство“ и „германския народ, оказал се недостоен за по-сериозна историческа съдба“. В последното си излияние той нарекъл задокеанските плутократи „американски гангстери“. И отсъдил:

„Колкото до американците, ако те не успеят бързо да се избавят от игото на нюйоркското еврейство (което притежава същата интелигентност, която имат маймуните, гледащи на света през прътовете на своите клетки), е – не след дълго те ще потънат, преди още да са достигнали зряла възраст. Самият факт, че съчетават притежаването на такава огромна материална власт с толкова грамаден недостиг на интелигентност, предизвиква представата за пиле, поразено от слонска болест.“[ “The Testament of Adolf Hitler”, The Hitler-Bormann Documents, February-April 1945, With an Introduction by L. Craig Eraser, Reprinted by CPA Book Publisher, Boring, Oregon, дата не е посочена – 90-е години на ХХ век, стр. 84.]

Който и да го е писал, ако не е самият фюрер, личи, че не е бил глупак. Смятате, че Райхът не е разполагал с шпиони? В Берлин не са знаели, че:

„През юни 1941 година в целия свят е имало 40 механизирани корпуса. В това число:

В САЩ – 0; във Великобритания – 0; в Япония – 0; в Италия – 0; Франция в онзи момент не е съществувала като самостоятелна държава; в Германия – 11, в това число 9 – на съветско-германския фронт, 1 — в Африка, 1 — в резерва; в Съветския съюз – 29.

Три четвърти от механизираните корпуси в целия свят са били съветски. Но така е само на пръв поглед. Ако се вгледаме по-внимателно, ще открием, че всеки един от най-малко осем съветски механизирани корпуса по своята мощ, по количество и качество на въоръжението е превъзхождал всички бронетанкови войски на Германия, взети заедно, и всички танкови войски в света, взети заедно.“[ Виктор Суворов – „Разгромът“, „Факел Експрес“, вече цит. съч., стр. 192.]

Същото се отнасяло и до авиацията, артилерията, пехотата… Допускате, че някакъв луд, регистриран през 1909 година на рисунка от натура как играе шах с болшевика Лев Троцки в дома на виенските Ротшилдови, сетне, по време на Баварската комунистическа революция през 1918-1919 г. оказал се в охраната на съветския еврейски комисар Евгений Левин, поел по пътя на политиката от малка комунистическа партия, за да се превърне в нещо повече от днешните масови любимци Кенеди, Дьо Гол и Путин, взети заедно, е бил самоубиец?

Прощавайте, вие идете на психиатър.

Какво вярно се съдържа в констатацията на Виктор Суворов, че:

„През първите две години на Втората световна война Съветският съюз е оставал извън голямата битка. Съветските генерали и маршали са я наблюдавали отстрани. Те са били свидетели как Хитлер громи Полша, Белгия, Франция и Другите страни. Всички са виждали: Хитлер завзема страните една след друга, като внезапно въвежда в действие наведнъж всички сили. През първия ден. През първия час.“

Къде остана съветското нахлуване в Полша само 17 дни след германското? Как така отшумяха фанфарите на общите германско-съветски паради на победата? Защо автор с претенции забравя нападението на СССР над Финландия и първия провал на „несокрушимая и легендарная, в боях познавшая радость побед“ – „непобедимата и легендарната, в боевете познала радостта от победите“?

Истината е, че до определен период Братството е държало в положение шах и двамата диктатори. Затова, още неосъзнал напълно трагичната роля, която му била отредена, фюрерът изпратил във Великобритания най-близкия си – Рудолф Хес, с когото споделяли затворническата килия, да предаде поредното от многото послания за мир на Лондон. Но Чърчил и компания прибрали заместник-фюрера и министър без портфейл.

Чак до 1988 година го държаха сам в цял грамаден затвор. Охраняваха го войскови части на победителите – американци, англичани, руснаци, и кой знае защо – французи. Накрая, пред лицето на промените в света и все по-голямата гласност, го самоубиха. Да не би да издаде някоя от съкровените тайни на Братството.

А те, тайните, са много. Втората световна война доведе до окончателното смазване на Германия, нейната подялба и изтриването на арийско-прусашкия дух от националното съзнание на населението й. Едва ли ще намерите по-големи интернационалисти от съвременните германци.

Кой каквото ще да разправя, но Хитлер спасил Британия и остатъците от френската армия при Дюнкерк. Оттогава Британия престанала да бъде велика. И се кротнала като болонка в краката на юдео-американския елит. Пак през есента на 1941 г. фюрерът „случайно“ забавил настъплението на войските си, за да не влезе в Москва. През това време банди от мародери плячкосвали съветската столица!

А кой преместил генерал Ерих фон Манщайн – всъщност евреина Левински (спомнете си Клинтъновата изгора Моника със същата фамилия, но с английското произношение Люински, която се оказа агентка на Моссад) – от напредването към Кавказ, а от там – към капспийския нефт? И го хвърлил в лишената от военен смисъл обсада на Ленинград. Сталин или фюрерът, който изпълнявал заповеди на външни господари. Както при спасяването на Йосеф Ицхак Шнеерсон – равина на украйнското селце Любавичи, фюрер на еврейската ортодоксална нацистка секта Хабад?

Полуевреинът полковник Ернст Блох, който обучавал воините на Райха как да се сражават, сторил това по нареждане на гръцкия полуевреин, шефа на разузнаването адмирал Вилхелм Канарис. Бащата на шефа на Abwehr-а бил солунско дьонме. Като повечето младотурци… И това ли представлява строго засекретен факт?

Обаче най-важната тайна беше продължението на световната революция. Тя отбеляза края на националното и нахлуването на мултикултурализма. С едно изключение – най-сетне създадената еврейска държава в Палестина. Тя е единствената, в чиято конституция националното е записано като нейна основна характеристика. Още през трийсетте е бил определен основният враг – нацизмът. И вечните праведници – евреите и комунистите. Колкото и да са изклали, все са невинни!

Толкова.

В едно отношение Суворов е прав, но пак – разбрал-недоразбрал – донякъде.

„За необходимостта да се построи социализъм в световен мащаб Сталин е говорил още през 1917 година, когато ефрейтор Хитлер не е можел и да мечтае за някакви земи на Изток. Тогава Хитлер е разнасял с велосипед донесения от тила до фронта и обратно, а Сталин е бил член на правителството на Съветска Русия.

Ами може би Сталин после е променил отношението си към Световната революция? Не. Не го е променил. Чак до смъртта си той е останал верен на идеалите на социализма.

Но в момента нас ни интересува навечерието на Втората световна война. Отваряйте томовете на Сталин, четете неговите речи от онзи период. Сталин настойчиво повтаря във всички свои трудове, изказвания и речи главната мисъл: пълната победа на социализма в една страна е възможна! Съветският съюз е бляскав пример за това. В Съветския съюз социализмът е напълно построен.

Но пълната победа още не е окончателна победа. Ние сме заобиколени от врагове, които непременно ще се опитат със силата на оръжието да разрушат нашия най-прогресивен в света строй.

„Окончателната победа на социализма в смисъл на пълна гаранция срещу реставрация на буржоазните отношения е възможна само в международен мащаб.“ (Й. Сталин. „Правда“, 14 февруари 1938).

Че Сталин не е отстъпил и на крачка от идеите на Маркс и Ленин, трябва да съдим по неговите дела.

Още от 1918 година Сталин, като един от лидерите на Съветска Русия, е вземал дейно участие в опитите за установяване на социалистически режим в Азербайджан, Грузия, Армения, Финландия, Германия, Полша, Унгария, България, Румъния, Австрия, Италия, Монголия, Аржентина и в други страни.

През 1924 година над ковчега на Ленин Сталин е дал тържествена клетва да разширява Съветския съюз. И е държал на думата си.

През втората половина на 30-те години, след като става пълноправен господар на Съветския съюз, Сталин се опитва да натрапи социализма на Испания.

През 1939 година Сталин с помощта на силата за втори път се опитва да насочи по пътя на социализма Финландия. [Аха, ето я, появи се.]

През 1940 година той вкарва в този път Естония, Литва, Латвия, Молдавия, Западна Украйна и Западна Белорусия, Северна Буковина. Настоява под негов контрол да бъдат предадени България, датските протоци за изход от Северно море, черноморските протоци Босфор и Дарданели, бази в Персийския залив, териториите на юг от Баку-Батуми, т.е. Източна Турция, Северен Иран и Ирак.

През август 1941 година Сталин взема под свой контрол половината Иран.

Хитлер нарушава плановете на Сталин. Но още щом отбива нападението на Германия, Сталин с нова сила започва да обръща „освободените“ страни към пътя на социализма.

През 1944 година – България.

После – Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния,[Три седмици преди нас, на забележителната дата 23 август, точно петилетка след подписването на Пакта „Рибентроп-Молотов“! Масоните държат на символите.] Югославия, Албания, Източна Германия…

И е щял да продължи. Само че американците са се сдобили с бомба. Единствено това спира победния марш на Червената армия. [Глупости!]

Имало е и „ирански Азербайджан“. И тук единствено наличието на ядрена бомба е спасило милиони хора от щастливия колхозен живот.

Въпреки бомбата другарят Сталин вкарва в пътя на социалистическото развитие КИТАЙ! Това не е шега работа. Че и Северна Корея и Северен Виетнам.

През 1949 година е създаден военният блок НАТО. Целта е чисто практическа – да бъдат защитени Гърция и Турция от напора на Сталин. [Пак измами – по настояване на Чърчил Сталин отказва да помогне на гръцките комунисти.]

А Сталин поставя блокада на Западен Берлин, т.е. опитва се да вкара и него в правилния път.

Прилича ли всичко това на социализъм в една страна?

След като убиват Сталин и разобличават неговите престъпления, съучастниците на Сталин продължават великото дело на Маркс, Ленин, Троцки, Сталин.

Фанатик на Световната революция и покоряването на целия свят е бил маршал Жуков. Преди него ядреното оръжие е било разглеждано като оръжие за принуда за мир, възпиране или възмездие. Цел на ядреното оръжие са били градове-заложници. Първият пример е Хирошима. [Нима Жуков бомбардира мирния японски град?]

Настъплението, отбраната, пък и изобщо войната при това положение са губели смисъла си: каква полза от победи на фронта, щом противникът ще превърне в радиоактивен прах нашите градове?

Но ето че и в Съветския съюз се появява ядрено оръжие. И тогава на сцената излиза Жуков: нека враговете изпепелят нашите градове, ние въпреки това ще настъпваме! Ще използваме своето ядрено оръжие не само за възпиране на врага, не само за разрушаване на неговите градове и за изтребване на неговия народ, но и за решаване на най-сложната задача на настъпателната война – за пробиване на неговия фронт. Ще стоварим спецбоеприпаса върху неговата отбрана и веднага ще вкараме през пробива направо през епицентъра на взрива стотици танкове, хиляди автомобили, десетки хиляди наши войничета!

Невъзможно ли? Дори е много възможно! Вижте, аз ще ви покажа!

И показва. Организира учения през 1954 година. Изгражда вражеска отбрана. Слага в траншеите кучета, овце, овни, крави, коне. Стоварва по отбранителния район бомба. Радиоактивният облак запълзява бавно отвъд хоризонта, прахът ще уляга с часове. Има ли смисъл да се чака? Няма смисъл. Противникът може да затвори пробива. На война времето е най-скъпо от всичко. Напред, момчета! Под черния облак!

Великият стратег е превърнал в импотенти 40 хиляди млади здрави съветски мъже. В името на експеримента. Затова пък е доказал, че ядреното оръжие може да се използва на бойното поле за пробиване на отбрана… Можем да го направим с една бомба. Тряс! И напред! В името на щастието по цялата земя!

След тези учения борците за народно щастие се окуражават: не всичко е загубено! И занапред ще откъсваме парчета от капитализма. Къде чрез заговор. Къде чрез подкуп. Ако трябва, и с освободителен поход!

И се започва… Алжир. Египет. Либия. Сирия. Конго. Индонезия…

Абе за какво ни е на нас Индонезия?

И след тях – какви ли не земи на изток, на запад, на юг. Само на север не сме тръгнали. Защото на север от Съветския съюз няма нищо. Севера обитават само късокраки мечоци.

Така се разгръщат жуковци-андроповци-горбачовци, така здраво подхващат усвояването на земите на юг, на изток и на запад, че блясъкът на Хитлеровия шедьовър помръква. Къде ти жалкото книжле „Майн Кампф“ ще се мери с Програмата на Комунистическата партия на Съветския съюз, приета от XXII конгрес на КПСС!

Това Адолфовото не е било размах. Не е било. Не е и мислил за планове и дела, огромни като нашите. Не е и мислил. Мечтаел ли е Адолф за земи на Куба? Ето, виждате ли! А нашите са мечтаели. И са превърнали приказката в реалност. Само Куба колко е струвала на нашия народ! Какви ресурси!

Заради социализма в Куба другарят Хрушчов е бил готов да превърне целия свят в уранов прашец. И за какво ни е била Куба? Национален интерес ли? В нашата страна в половината училища нужниците са навън. Потича момиче 7–8 зими през междучасията до такива нужници – после цял живот е безплодно. Национален интерес е да се направят вътрешни тоалетни в училищата. Та народът да не измира. А ние повече сме се грижили за победата на социализма във Венецуела. Че и Чили, ако може, да вържем за нашата каруца. Та щастието да е пълно.

„В подкрепа на националноосвободителното и комунистическото движение през 1950–1980 година „бухнахме“ стотици милиарди долари без каквито и да било крайни позитивни резултати за нарастването на благосъстоянието на съветското население.“ („Красная Звезда“, 11–17 март 2009).

Не сме забравяли и главните си врагове. Със средствата, нестигнали до съветските лечебници и училища, си е пълнила гушата Комунистическата партия на САЩ. И още много други, подобни на нея. След краха на комунизма бяха публикувани някои сметки: еди-колко си милиона долара на френските братя, еди-колко си на бразилските… Списъкът е дълъг-предълъг. А милионите са много, много. И тоя бандитизъм – всяка година. С десетилетия. И подписите под списъците са на другарите Андропов, Горбачов и на други другари.

Обяснете, мъдреци, как да свържем тая кьорсофра със социализма в една страна? Да си го бяхме строили в една страна, та целият свят да се къса от завист. Да, ама не. Раздавали сме съкровища наляво и надясно.

А който не е желаел социализъм, сме го газили с танкове. В нашия роден Новочеркаск са обливали в кръв демонстрации на работническата класа. И в Будапеща. И в Прага. И във Варшава. И в Берлин.

Щом е за социализъм в една страна, да бяха окървавявали една страна. Защо и Полша и Унгария?

Но в името на всеобщото щастие нашите вождове не са жалили нито тояги, нито моркови. Онези, дето все още не са ги газили с танкове, са ги примамвали със сладкиши. Ето пример. Веднъж в Британия миньорите вдигнали стачка и нашите съветски миньори им пратили братска помощ. Във валута. Милиони. В името на победата на трудовия народ. В името на гибелта на проклетия капитализъм.



Освен това съветските цивилни дипломати взели петима проверени другари от британските комунистически профсъюзи и ги завели в съветска почивна станция за работническата класа: полюбувайте се. Връщат се те буквално облещени. По всички канали на Би Би Си разказват възторжено как живее в Съветския съюз победилата работническа класа: разкошни плажове на Черно море, хем и чистички, абе през август няма никого по тях — само си почивай, събирай сили. Катери и яхти – на разположение. С екипажи. С жени. Всичко – безплатно. Апартаментите – само супер лукс, по пет стаи на човек. Лее се шампанско. И уиски да ти се доще – и уиски има в изобилие. Че и в повече. Лапачката – най-добрите ресторанти в Единбург и Бристол не са я и сънували… И танци до зори. С породисти женички. Пък цветя, цветя – море от цветя. А пък да можехте да видите как почиват децата на трудещите се в СССР! Как се грижат за тях. И лекари, и психолози, и медицински сестри, и лелки, и треньори, и екскурзоводи…

Ех, да можехме и ние в Британия да направим такъв живота на миньорите!“

image

diagnosa.net/






Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8685908
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031