Блогът на budha2 :: Призракът на националното, на патриотизма

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.05.2016 18:02 - Призракът на националното, на патриотизма - 3ч.

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 495 Коментари: 0 Гласове:

Не мога да се въздържа. Прекъсвам писмения монолог на члена на КПСС и офицера от ГРУ Резун, Владимир Богданович. Във всички негови съчинения, които съм прегледал, не съм забелязал да уточнява имената на онези, които не само в Британия, а изобщо на Запад, са били част от въпросната програмата. Освен това – да признае, както постъпват честните и знаещи повече от него западни учени, политици, коментатори, че тя никога не е била съветска, а интернационална.

„Има друга ръководна сила зад комунизма. Комунизмът и социализмът са само оръжията на по-сатанинския заговор, действащ извън обществения взор, който не е бил ръководен от Москва и Пекин, а от Ню Йорк, Париж и Лондон…“

Суворов сякаш преразказва приключението на 19-годишния Дейвид Камерън в СССР. Не ви ли е любопитно, що е щяло „спретнато“ момче от британската висша класа в страна, където „в половината училища нужниците са навън“? Как го развеждали из Ялта, в Сочи… Били „приятни момчета“. А руската Федерална служба за сигурност – ФСБ, наследила КГБ, отхвърли вероятността британският премиер да е бил вербуван. Даже не използва обстоятелството в името на пропагандата насред поредната война на санкции.

Почтеност? Екзотика? Не нам! Същата, като на младия Бил Клинтън, в действителност Рокфелер, през 1969 година в ЧССР. А от там – все в онази Москва, а може би даже и в Ханой!

Тези дни „руският президент Владимир Путин предложи създаването на зона за икономическо и хуманитарно сътрудничество, простираща се от Атлантика до Тихия океан“. Надмина Горбачов, на когото западните му чорбаджии бяха написали да плямпа за „общ европейски дом от Атлантика до Урал“. А истината е:

Русия безспорно е в криза. Западът – също. И се оказва, че Владимир Буковски е прав. Болшевикът Путин търси спасение от своите идеологически събратя – меншевиките от Запада.

Харолд Уилсън е бил вербуван от КГБ, но това не му попречи два пъти да води британското правителство.[Бил разобличен от избягалия във Финландия, а от там в Англия офицер от КГБ Анатолий Голицин. На Запад не само не му обърнали внимание, ами всячески му пречели. Редовните читатели знаят това. Но какво било отношението към него в Москва? Обявили го за един двамата „по-старши деретьори“ и за „главен обект“ за „мокра афера“. (Вж. Кристофър Андрю, Олег Гордиевски – „КГБ: Поглед отвътре или тайната история на неговите чуждестранни операции от Ленин до Горбачов“ Втора книга, Издателство „Факел“, Издателска компания “K&M”, вече цит. съч., стр. 593-594.)]

Хенри Кисинджър – доказан агент на Съветите с псевдоним „Бор“, ръководеше „разведряването“.[www.freerepublic.com/focus/news/797596/posts] И сега го развеждат нагоре-надолу по света като маймунка. Май придружи Барак Обама при прясно завършилото му посещение във Виетнам. Защо Маргарет Тачър посещаваше комунистическата сатрапия, наречена НРБ, и възхваляваше нейната образователна система? Тъкмо тази, която превърна хората в бездушни роботи.

Джеси Джексън и настоящият вицепрезидент на Съединените щати Джо Байдън бяха документално разобличени. Ами кой оглавява НАТО? Не е ли храненикът на Москва товарищ Йенс Столтенберг, агент „Стеклов“? Кой е Герхард Шрьодер, получавал пари от БКП чрез другаря Димитър Яков Станишев? Не беше ли „демократичен“ канцлер на ФРГ, а сега – директор на „Северен поток“ – недосегаем от санкциите руско-западен проект. Да припомням ли съветските агенти – също канцлерите – Хелмут Шмит, Вили Бранд? Какво би рекъл Резун-Суворов за Ангела Меркел?

Ами за унгарския „крайно десен“ Виктор Орбан, за тукашното ръководство – до един членове на БКП и на нейните служби за сигурност, за сръбския премиер Александър Вучич – дясна ръка на Милошевич, за Далия Грибаускайте в Литва, преди това – еврокомисарка, втора фигура в Брюксел, за останалите вождове в уж бившите социалистически страни, все хартисали от съответните компартии?

Къде са наследниците на справедливо ненавижданите от него Хрушчов, Андропов, Горбачов? Не са ли в САЩ или Западна Европа? Къде завърши дните си Светлана Алилуева – всъщност Сталина, а най-точно – Джугашвили?

И обратното. Не бяха ли възпитаници и агенти на САЩ комунистически свръхвеличия от ранга на Мао Дзедун, Хо Шимин, Фидел Кастро? Казват – и другарят Тодор Живков, на британците.

Господи, колко непочтеност и лицемерие има по тази земя!

„И другарите в Централния комитет на КПСС са се претрепвали от работа за славата и щастието на цялото човечество. През 1979 година секретарят на ЦК на КПСС другарят Б. Пономарьов се хвали публично, че през последните години в съветския обор сме прибрали допълнително Виетнам, Камбоджа, Лаос, Ангола, Мозамбик, Гвинея-Бисау, Етиопия, Никарагуа, Южен Йемен.

За Афганистан забравя да спомене. Забравя, защото още не е дошъл редът на Афганистан. Едва след месец сме поели да освобождаваме родното Афганско.

И ето че академиците ни разказват, че Сталин се бил отказал от идеята за Световна революция. Само дето не привеждат доказателства.“[ Виктор Суворов – „Разгромът“, „Факел Експрес“, вече цит. съч., стр. 111-112.]

Да, последното е съвсем обективно и точно. Не от днес нацизмът е на подсъдимата скамейка. И правилно.

Лошото е, че редом с него осъждат и националното, народното, традиционното. А комунизмът, социализмът, са недосегаеми. Преследват всеки опит за обсъждане на действителните данни, относно преследването на евреите, „холокоста“. По-лесно от правосъдието може да се измъкне убиец, отколкото някой, който изрече гласно голата истина – никой не е убиван с газ в Аушвиц. Газовата камера там е туристическа атракция – не съжалявам за израза – построена от Съветите през 1948 година.

В замяна, всеки може свободно да проповядва и пропагандира Маркс, Енгелс, Ленин, Хрушчов, Горбачов, Живков – даже Сталин, най-страшния убиец в човешката история. Никой не преследва комунистите-интернационалисти. Но я само се опитайте да бъдете естествени, нормални, разумни, смислени патриоти, ще ви порази лавината от обвинения – „език на омразата“, „ксенофоби“, „расисти“… И разбира се, на първо място, „антисемити“. Нищо, че не е имало срещу кого да са против – „анти“…

„Сянката на нацизма се надига над австрийските избори“, протръби еврейската агенция Ройтерс току преди гласуването за президент в централноевропейската държава, която като въжеиграч се опитва да оцелее като национална.

Не, над Европа вече не броди „призракът на комунизма“, а на… нацизма. Като плашила показват образите на полските управници, които просто желаят най-сетне да избавят страната от комунистите и тяхното наследство. Доскоро любимият Джордж-Соросов стипендиант Виктор Орбан е унгарският пример за „възраждащия се нацизъм“. Ама той никога не е бил социалист. Така твърди сам. Докато фюрерът е бил само такъв. Потвърждава го в последните си слова.

Помните ли как в „демократична“ Франция „леви“ и „десни“ се обединиха първо срещу Жан Мари Льопен, сетне – против дъщеря му? Тук през 2006 година наблюдавахме същото срещу негодника Волен Сидеров – най-големия хамелеон, който се е появявал на тукашната политическа и журналистическа циркова арена. Тогава „архидемократичните“ комунисти и ченгета Иван Костов, Надежда Михайлова, Ахмед Доган, Юнал Лютви, Екатерина Михайлова и прочие синове и дъщери на червения полк призоваха да се гласува за кандидата на БСП Георги Първанов, все още неогласен като агент „Гоце“…

На подобни „демократични“ методи и похвати ставахме свидетели в Холандия, в Белгия, във Великобритания, Гърция. Сега друг мерзавец – финансово фалиралото нищожество Доналд Тръмп, който се кълне във вярност на Израел и ционистите, също бива разпъван на… свастика. Той е мюре. Провалил се е и търпи.

Онази „великолепна“ изборна измама, която Братството демонстрира в току-що отминалите президентски избори в Австрия, е повторение – дублаж, както казват театралите и кинаджиите, копие, реплика – на езика на изобразителните изкуства – на онова, което било изпълнено през трийсетте години на ХХ век. Тогава за някои станало ясно, че предстои война, за да бъде довършено наченатото през 1914 година.

Затова основните икономики били поставени на военни релси. Правата и свободите на гражданите – потъпквани. Дипломацията не слизала от първите страници на вестниците. Без някой да извести на народите какво ги очаква и какъв е планираният изход. Днешното раздаване на ролите – на „добрите“ и „лошите“ – силно уподобява онова отпреди 80 лазарника. Ако стоите и чакате, ще се убедите. Няма да ви отмине. Неизбежно ще се стовари върху главите на всички ни.

Не съществува заплаха от никакво „крайно дясно“, тъй като – доказал съм го толкова пъти – няма „дясно“ и „ляво“. Светът е бизнес и в него има място само за една партия – на парите и алчността – комунистическата.

Никой не е виновен за нашата – по-точно – вашата – пасивност. Деленето на комунистите и ченгетата – безукорни мръсници – на „добри“ – „наши“, и „лоши“ – „на другите“. А безукорни, защото даже най-последният член на БКП е заслужил да не бъде упрекван от Партията. Продал е душата. Което издава качества от характера – преданост към кауза, която е антихуманна и жестока. Но това няма значение за тях, стига да намерят келипира в зверствата и престъпленията.

Не споменах „идея“ или „идеология“. Защото комунизмът е няма друго знаме, освен, това на егоизма и личния интерес. Не забравяйте, че:

„Истинският мотив зад комунизма не е да разпръсква равенство по света; комунистическата партия е само фасада за свръхбогатите, инструмент за придобиване и упражняване на власт.

Не комунистите ръководят комунизма; има друга ръководна сила зад комунизма. Комунизмът и социализмът са само оръжията на по-сатанинския заговор, действащ извън обществения взор, който не е бил ръководен от Москва и Пекин, а от Ню Йорк, Париж и Лондон…

Идеите, които Ленин разви, бяха взети направо от Карл-Марксовия „Комунистически манифест“. А идеите, заложени в „Комунистически манифест“, бяха директно грабнати от писанията на Адам Вайсхаупт, който работеше рамо до рамо с фамилията Ротшилд. И винаги помнете, че това беше планирано и организирано от един Луцефериански бунт, започнал далеч назад във времето.

Марксизмът проповядва на бунтовниците, че, ако установят диктатура на пролетариата, тя ще изгради безупречно комунистическо общество. В него всеки ще обича в мир, напредък и свобода. Няма да има никаква необходимост от правителства, от полиция и армии. И всички тези институции постепенно ще изчезнат. Маркс заяви, че управляващата класа никога няма да предаде властта си доброволно. И следователно, борбата и насилието са неизбежни.“[Alex Christopher – “Pandora’s Box: The Ultimate “Unseen Hand” Behind the New World Order”, Pandora’s Box Publishing, вече цит. съч., стр. 164, Chapter – The Illuminati going to America, online: http://www.whale.to/c/illuminati_going_to_america.html]

Каква лъжа! Нейното продължаващо съществуване не само в умовете на стотици милиони, но и в живота, доказва нейните титанични измерения.

Очевидно банкерите не изпитвали
никакъв страх от интернационалния комунизъм

Ала какво изрича във финала на своя прословут монолог героят от филма „Телевизионна мрежа“, архикапиталистът Артър Дженсън? Съвсем същото:

„Нашите деца, г-н Бийл, ще живеят, за да видят този перфектен свят, в който няма никакви войни или глад, потисничество или насилие. Една необятна и вселенска холдингова компания, в която всички хора ще работят заради общата полза, в която всички хора ще притежават свой дял, а всички необходими неща ще бъдат достъпни, всяко опасение и страх ще бъдат успокоени, всяка скука – разсеяна.“[193]

Нито фраза за собственост, за възможността всеки човек да може да работи за самия себе си. Така, както е било в България между 1935 и 1940 година – 72 на сто от хората се самоосигурявали. Сиреч – нямали господари, началници… Схващате ли какво искам да кажа? За свободата ми е думата!

Затова, когато разни автори, забравили своята принадлежност към комунизма, започнат яростно да осъждат собственото си минало, дето или всячески крият, или отбягват да споменат, започвам да се съмнявам. Такъв е случаят с офицера от ГРУ на Съветската армия Владимир Резун. Под псевдонима Виктор Суворов той хвърля цялата вина за световната революция на Ленин и Сталин. Кой знае защо, отказвайки да подири нейните действителни корени и то в динамиката на историческото развитие, както постъпила десетилетия преди него английската историчка Неста Уебстър, например.[Вж. Nesta H. Webster – “World Revolution”, Small, Maynard & Company, London, 1921 г.; Nesta H. Webster – “The French Revolution: A Study in Democracy”, Constable and Company Ltd., London, 1920 г.; Nesta H. Webster – “Secret Societies and Subversive Movements”, Boswell Printing & Publishing Co. London, 1924 г.]

„В Съветския съюз мисълта на Маркс-Ленин-Троцки-Сталин, че победата на пролетариите може да бъде осигурена само чрез Световна революция, е била ясна и разбираема за всички“ – твърди Суворов. – „Повтаряли са я вождове от всякакви рангове, идеолози, агитатори, писатели, поети…

Стратегията е слугиня на политиката.

Политиката е издала заповед на стратегията: да подготви теория и да осигури на практика превръщането на Съюза на съветските социалистически републики в Световен съюз на съветските социалистически републики.

Първа на ред е Европа. После – Азия. По-нататък – навсякъде.

Червените командири не са имали избор. Целият останал свят не се завзема с изтощение. Оставала е само стратегията на разгромяването.“[Виктор Суворов – „Разгромът“, „Факел Експрес“, вече цит. съч., стр. 114, 115.]

Как? Съветските вождове сами ли са успявали, или са им помагали онези външни сили, които са ги сътворили и спуснали в Русия?

Разбирам Резун. И той е на хранилка. Заменил е съветската със западна, но за негово разочарование, а може би и ужас, тя също се оказала… съветска. А в съветската система има свобода на словото, но не чак до там, нали? Затова, навярно за да успокои собствената ни съвест, е написал:

„Нека помислим колко далече би могъл да стигне другарят Сталин, който се е опирал на свежата сила на една велика страна. Никой не е възпирал Сталин. Америка е подкрепяла Сталин и го е подтиквала към освободителен поход към Европа, като му е гарантирала безкористна и безпределна икономическа, политическа и военна помощ…“

Същото, което твърдя аз, но формулирано по правилата на политическата коректност. А следващите съждения са полуистини за замазване на очи:

„След Втората световна война Сталин и всички управлявали Съветския съюз след него са били възпирани от американската ядрена мощ, обединената икономическа, политическа и военна сила на целия свят от Турция до Норвегия, от САЩ до Япония.

Виж, през пролетта на 1941 година не е имало никаква американска ядрена мощ. За да възпира Сталин. Не е имало и обединена мощ на всички страни. Обратното, светът е бил потопен в хаоса на Втората световна война. При това Америка е била съюзник на Сталин. На 27 май 1941 година президентът на САЩ Рузвелт заявява в радиосъобщение пред гражданите на Америка, че САЩ ще помагат на всяка страна, която води борба срещу Германия. Съветският съюз още не е воювал с Германия, но доставките на стратегически материали от САЩ за Съветския съюз са идвали с нарастващо темпо от есента на 1940 година.

Ето го моментът Сталин да извършва победоносни освободителни походи.

Като вземам това под внимание, предлагам мислено да умножим делата на Жуков, Хрушчов, Брежнев, Андропов, Горбачов и на другите борци за мир по криминалната хватка на Сталин и по Сталиновия апетит.

В името на тържеството на социализма по цялата земя добричкият Жуков е осакатявал десетки хиляди свои собствени войници и е заразявал с радиация хиляди квадратни километри своя земя. Пак заради това миролюбивият Андропов е убил законните лидери на Унгария и Афганистан, хвърлил е съветските танкове отвъд афганските хребети. В името на щастието на трудовия народ кроткият Горбачов е организирал колективизация в Етиопия, като предварително е знаел, че това ще свърши с трупоядство и деца-скелети също като на украинска земя по времето на колективизацията.

Всички владетели след Сталин се крепяха на разклатената мощ на Съветския съюз. Възпираше ги обединената сила на Запада. Включително ядрената.“

Всичко, без последното, е вярно.

На първо място, преди да го назначат за ръководител на проекта за разработка на атомната бомба с кодово название „Манхатън“, членът на Комунистическата партия на САЩ Робърт Опенхаймър прекарал две седмици в Москва. Отседнал в апартамента на… Лаврентий Берия – новия гаулайтер на НКВД![Серго Берия – „Мой отец – Лаврентий Берия“, „Современник“, Москва, 1994 г., стр. 288-289.]

Сетне, отлично знаем, че американските власти предавали на Сталин всички ядрени тайни, барабар с някои детайли и възли, които Съветите не били в състояние да произведат.

Началникът на щатската част от военновременната американо-съветска програма „Заем-наем“, майор Джордж Рейси Джордан споделя как през цялата война съветските офицери се отнасяли към своите американски колеги като с подчинени:

„Откъде идваше това влияние можете да се сетите и без мен. То със сигурност преобладаваше във Вашингтон, както и в цялата страна…

„От самото начало, проектът [„Манхатън“] беше обгърнат в тайнственост и с изключителни мерки за сигурност – заяви Хенри Л. Стимсън, министър на отбраната, като коментираше първата военна употреба на атомната бомба. – Това бе заповядано лично от президента Рузвелт. Заповедите на г-н Рузвелт – невинно добави той“, – „се спазваха стриктно.“[George Racey Jordan with Richard L Stokes – “From Major Jordans Diaries”, Harcourt, Brace and Company, New York, NY, 1952 г., стр. 24.]

Какво „възпиране“ само! Но Джордън започва със следното:

„В армията постъпих като бизнесмен, вече преминал четиридесетте, и ветеран от Първата световна война. Отначало работех с цялото си сърце в полза на руснаците, защото, подобно на всички останали, смятах, че това е мой дълг. Те бяха доволни от работата ми – факт, доказан с това, че именно полковник Котиков, началник на руската мисия в Грейт Фолс, поиска да бъда издигнат в майор.

Но огромният обем материали в „Заем-наем“, който минаваше под „дипломатически имунитет“, инфилтрирането на съветски агенти през този „тръбопровод“, изпращането на невоенни доставки и дори – на военни тайни, бяха повече, отколкото можех да преглътна. Накрая протестирах посредством съответните канали – най-напред в Грейт Фолс, сетне във Вашингтон – не последва нищо. Това беше през 1944 г., докато все още бях в армията.

Когато първата атомната бомба беше пусната през август 1945 г., научих пълното значение на една дума – уран, която вече бях срещал в контакта си с полковник Котиков. Когато през 1949 г., президентът съобщи, че руснаците имат такава бомба, отидох да се срещна със сенатор Бриджис и моят разказ беше внимателно разследван от ФБР… Последва изслушване в Конгреса през декември 1949 г. и второ – през март 1950 г…. Последваха изслушванията в Конгреса през 1949 и 1950 година.

Бях шокиран от усилията, полагани от убийците на истината и медийните експерти, да попречат заключенията от тази история да бъдат извадени на бял свят.“

И още нещо. Когато човек се зарови дълбоко в темата, няма как да не стигне до убедителния, неопровержим извод: Не Сталин е разпалил Втората световна война, както угоднически твърди Владимир Резун, ако щете – Виктор Суворов. И Хитлер не е сторил това. Даже датите в нея са неверни. Войната започнала още на 7 юли 1937 година с нахлуването на японската армия в Китай.

Освен всичко останало, за разлика от своя предшественик и патрон Рузвелт, Хари Труман не харесвал „чичо Джо“. В Потстдам Сталин се държал надменно с него. Не оценил достатъчно тайно прошепнатото от него – президента, откровение, че Съединените щати вече разполагат с атомната бомба. Висарионович повдигнал рамене и рекъл, че знае.

diagnosa.net/

Нагоре