Блогът на budha2 :: Двадесети век беше векът на социализма; двадесет и първият век е преход към комунизма

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.06.2016 23:12 - Двадесети век беше векът на социализма; двадесет и първият век е преход към комунизма

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 679 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 27.06.2016 23:13

Другарят професор Коен работи за военно-промишления комплекс.

Навремето той е бил изпратен от Агенцията за интернационално развитие на САЩ,[The United States Agency for International Development.] позната със съкращението USAID, като служител по проектите, ангажиран с управлението на икономическите реформи в бившия Съветски съюз. Той е нещо като Ричард Ран и Роналд Ът за Русия. Съдействал е на алчно червената фашизирана групировка на ЦК на КПСС, КГБ и ГРУ, оформила се около ядрото Горбачов-Елцин-Яковлев, предвождана от евреите Григорий Явлински, Анатолий Чубаис и Борис Немцов, за разграбването на СССР.

Dйjа vu.

Добре е да знаете, че светът, който ви прожектират на телевизионните екрани в домовете ви, не е същият, който е в реалността. Иначе Сломоновците, Коритаровците, Томовците, Инджевците, Ваксбергците, Къневците, Минчевците, Сугаревците и останалите от московския слугинаж у нас, ще си лаят. Потоците от рубли, долари и евро ще текат към банковите им сметки. Те и дечицата им винаги ще бъдат уредени. А вие и вашите рожби? Или и това не ви вълнува?…

Отвъд Атлантика, след разстрелите в Орландо, Флорида, извършени от специалните агенти на същите сили, псетата в политиката също виха като вълци на месечина. Демократите внесоха законопроект в Конгреса. Той беше мехлем за Обама, но само в мокрите му сънища. Баракчето не е глупаво. Преподавало е конституционно право и винаги отлично е знаело, колко непостижима е мечтата от неговите дрямки.

Върховният съд постанови, че искането на демократите е в нарушение с Втората поправка на Конституцията. Но не само това…[Вж. напр. “The real reason Congress can’t change gun laws” by Adam Skaggs, Reuters, “Obama and Trump agree on one thing – and they’re right” by Josh Cohen, Reuters, reuters.com, New York, NY, Tuesday, June 21, 2016 г., online: http://www.reuters.com/article/us-florida-shooting-guns-senate-commenta-idUSKCN0Z71K6]

Нямам никакво намерение да ви занимавам с подробности, които засега нямат нищо общо с нас. Въпреки че отдавна съм убеден – би било добре да имат. Всички да можем да купуваме оръжие. Не само заради битовата престъпност. На мен и съмишлениците ни то е необходимо, за да престанем да бъдем толкова безсилни в гражданската война, продължаваща точно век. Редно е тя да намери развръзка, ако искаме да има България, а не номенклатурна Чалгария.

Кой кого? Това е въпросът на днешния ден. Да бъдем или да ни няма? Вместо нас да съществува цигано-чифуто-туркландия, по думите на политическия затворник на зловещия комунистически режим Петър Гогов. А над тях да господства Номенклатурия. Това стана, защото:

„Ние поразчоплихме само повърхността, без да копаем надълбоко. Но дори и това, което лежи на повърхността, никой няма намерение да го отнеме от бившата БКП.“[ Игор Бунич – “Златото на партията“, издателство “Прозорец“, вече цит. съч., стр. 348. Единствената парафраза е накрая – замяната на „КПСС“ с „БКП“. Има ли разлика? Да, БКП беше васал на КПСС. Подчиняваше се напълно и до край на решенията на Кремъл. Днес е така в Белия дом и другаде. Но центърът на световната революция е в Лондон и именията из Британия. От там взимат решенията и ги спускат дори в далечните Китай и Индия. Да не споменавам поробената Япония.]

Като предоставя трибуна на компрометирани фигури, заемали най-почетни места във витрина на съветския социализъм, ярко осветена с енергията, добита от изгарянето на милиони жертви на системата, Западът загуби всякаква легитимност да се прави на защитник на човешките права. Много повече – самолиши се от всякакви морални основания за това. Той приласкава и използва нагаждачи, безпринципни приспособленци, даже висши комунистически престъпници, и ги превръща в ренегати. Как го постига – с морков или с тояга – не знам.

Едно ми е ясно: да се предоставя думата на любимци на терористичната тоталитарна съветска система и на нейните филиали в останалия соцлагер, каквито са Гари Каспаров, литовската членка на КПСС Далия Грибаускайте – потомствена кагебистка, тукашния наследник на шеф от ЦК на БКП товарищ Кръстев, Иван Йотович, и прочие, е позорно.

Обстоятелството, че никой друг не надига глас срещу това – нито там, нито тук – издава, че „цивилизованите“ европейски общества са втасали за фаталната си съдба. Те бяха и са осъществителите на най-мащабните и едни от най-кървавите престъпления в човешката история, чиито истински идеолози, автори, винаги са били свръхбогаташите от комунистическия Интернационал. Сред тези – последните, преобладават твари със старозаветни имена.

Драмата на Европа едва започва. Ясно личи: нейните жители се самообрекоха. Някои може би ще зърнат в процеса Божия присъда. Не споря…

Не съм ли изяснявал кой е Гари Каспаров – доста дълго издържал да бъде разкарван като мечка – циркова артистка.

„… Сега [Гари Каспаров] е символ на съпротивата срещу неосъветската ера на Путин.“[ “Chess moves with the political times” by Daniel Johnson, editor of “Standpoint”, “The Times”, London, September 23, 2009 г., поради задължителното влизане чрез заплащане в “The Times”, статията може да бъде прочетена от нейната препечатка в “Revista de Prensa”, online: http://www.almendron.com/tribuna/chess-moves-with-the-political-times/]

Той беше член на КПСС, на ЦК на Всесъюзния ленински комсомол и на ЦК на Азербайджанския ленински комсомол. Достатъчно е да споменем, че Гари Кимович Каспаров – баща му се казва Мойсей Вайнщейн – е по-добър партиен многобоец, отколкото шахматист. Сменил е поне половин дузина партии и дори бащините си имена.

Майка му, Клара (Аида) Шагеновна, крие своя еврейски произход зад „арменската“ фамилия Каспарова, а не Каспарян… Както отбелязва Дениъл Джонсън, главeн редактор на списание „Позиция“ – „Standpoint”:

„Каспаров беше щастлив да бъде приет като свой от съветския елит, който придаде руско произношение на името му“.

Днес бившият световен шампион по шахмат пее съвсем друга песен… Познато, нали?

По време на арменския погром над азерите в Баку през 1990 г. таченият на най-високо кремълско равнище товарищ Гари изтеглил семейството си в Москва. А известно време след това застанал на страната на пучистите – най-твърдоглавите сталинисти във върхушката на КПСС, и обвинил Михаил Горбачов и КГБ в организирането и въоръжаването на арменците. Отказа „да играе с Карпов под знамето със сърпа и чука“. През същата година Каспаров напусна… КПСС. Просто е разбрал, че вече няма келепир. И подири закрила другаде. Понастоящем е високоплатен коментатор на… “The Wall Street Journal”.

Та в самото навечерие на британския референдум „за“ или „против“ Евросъюза възкресяването на стари Каспарови публикации от страна на лагера на брюкселоцентристите (преди 35 години изявяващи се като опозиция на ЕС), освен всичко друго беше и проява на лош вкус. Публикуването на излиянието, озаглавено „Защо Brexit би било перфектен дар за Владимир Путин“, три дни след като пред кремълския „цар“ подгънаха крачета бившият „десен“ френски президент Никола Саркози, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер – и двамата изпедепсани и доказани мошеници, „левият“ италиански премиер Матео Ренци, президенти на съветски републики – не пиша „нявгашни“ – като Казахстан и т.н., издава безсилие.

Преди три години московският вестник „Строго секретно“ неподправено изнесе какви чувства вълнуват съветския световен шампион по шахмат, и що за мисли е споделял той по повод състоянието на спорта в СССР и сега:

„Силата на съветския спорт беше в неговата масовост: да си спомним трийсетте години, сетне следвоенните, петдесетте, шейсетте… Обичаха спорта, по цялата страна строяха детски площадки, хокейни, футболни терени, общата физкултура беше на почит. Това, първо на първо, спомагаше за здравето на нацията. А на второ място – за големия избор. През седемдесетте и осемдесетте това още съществуваше, макар упадъкът вече да беше започнал. Огромно количество майстори дойде в големия спорт от „Кожената топка“, „Златната шайба“, Белия топ“ [шахматна фигура, наричана и тур]. Да речем, защо в СССР имаше много световни шампиони по шахмат, а в САЩ – само един Фишер? Защото ние имахме подбор от три-четири милиона млади шахматисти, а в САЩ – от 50 хиляди: фактически само в Ню Йорк и Чикаго. А сега Третяк[Владислав Третяк – дългогодишен вратар на националния отбор по хокей на СССР и ЦСКА – Москва, полковник. Комунист, както и Каспаров. Депутат в Държавната дума от Путиновата партия Единна Русия. Член на Комисията по физическа култура, спорт и работа с младежта на руския парламент. От 2006 г. е президент на Федерацията по хокей на Русия. Третяк е член на Патриаршеския съвет по култура на Руската православна църква, оглавявана от Гундяев или Кирил – агент на КГБ с псевдоним „Михайлов“. Заедно с олимпийската и световна шампионка по фигурно пързаляне, еврейката Роднина Роднина, запалиха олипийския огън на зимните игри в Сочи през 2014 г.] се оплаква, че в Канада 500 пъти повече деца се занимават с хокей, отколкото в Русия. При това в Канада има население от 30 милиона души, а у нас – 140 милиона.

У нас основните „спортни“ пари – извън онези, които биват откраднати – отиват в Сочи. Просто ги закопават там, за да реализират тази съвършено безумна путинска мечта. За тези пари беше възможно да бъдат построени заледени площадки по целия север на Русия. И децата навсякъде там биха могли да играят хокей, да карат кънки, да практикуват шорт-трек, бобслей… Нищо такова няма.“[„Россия в Сочи будет первой. В Ванкувере она была одиннадцатой“, „Совершенно секретно“, sovsekretno.ru, Москва, 22 Февраля 2013 г., последнее обновление: 23 Февраля 2013 г., online: http://www.sovsekretno.ru/articles/id/3447/]

За последното Гари Мойсеевич е напълно прав. Но първата част, този апотеоз на съветския спорт, особено от трийсетте до петдесетте години, епохата на най-мащабния терор, лишил от живот десетки милиони, впечатлява. Тя подхожда на агитпроп от епохата на Сталин или Брежнев, но не и на демократ. Простете – „демократ“.

Да речете, че „спортът първо на първо, спомагаше за здравето на нацията“ издава безумство. Тогава, както сега, съветският човек беше най-болният здрав човек на земята. Децата му играеха по дворовете на комуналките и из улиците. Както казах, спортът беше витрина за успехите на Системата. Той и парите го превърнаха в някакъв вид сражение между държавите. Олимпизмът от древността е представлявал изява на личността.

Всички забравиха, че неговата цел е да отглежда здраво тяло, в което да битува и се развива силен дух. Победата с всички средства, на всяка цена, е главният стремеж на съвременните състезания. Слава Богу, не съм последният, който вижда това.

Мишел Верокън е бивша ръководителка на британската Антидопинговата агенция. Отстраниха я твърде трудно, вероятно заради Олимпийските игри в Лондон преди четири лета. Тя основа и оглавява фирмата за спортни консултации “Sporting Integrity”, най-точно превеждащо се „Почтеност в спорта“. Ето какво заяви тя на 18 юни 2016 година в предаването „Вътрешна работа“ – “Inside Story”, на катарско-израелската телевизия Al Jazeera:

www.youtube.com/watch

Това за правата на спортистите като хора, индивидуалности, е вярно. Преди седмица Елена Исинбаева обеща да съди Международната федерация по лека атлетика – IAAF, именно затова. С пълно право, защото е подложена на присъда в рамките на колективна вина. Никой не я е хванал в употреба на допинг. А е лишена от правото за пореден път да се състезава на Олимпиада. Това са четири години труд, профукани за оня, що клати гората!

Ако не знаете коя е Елена Гаджиевна, българка с бащини родови корени в Северен Кавказ – от дабасарите в Дервент, Дагестан – тя е двукратна олимпийска шампионка на овчарски скок, а веднъж – носителка на бронзово отличие от този най-висок форум в леката атлетика. Освен това три пъти беше световна шампионка на открито и четирикратна – в зала, доста пъти първа в Европа и в двата вида състезания. Поставила е 28 световни рекорда! Исинбаева е първата жена, надскочила границата от пет метра – на 22 юли 2005 г. на турнир в Лондон.

diagnosa.net/

Нагоре