Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2016 23:34 - Евроутопията или за началото на дълъг и мъчителен финал
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 725 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Прикованият към инвалидна количка Шойбле е толкова зависим, че асоциацията с Франклин Делано Рузвелт изниква неусетно.

Всеки поляк с всичкия си е наясно, че Доналд Туск се е издигнал по линия на своето сътрудничество на комунистическите служби за сигурност. Както Лех Валенса, Адам Михник и останалите лидери на „Солидарност“. Всички те се отърваха с одраскване от мекия бруст. Докато у нас и в останалите соцстрани, включително Полша, през осемдесетте милиционерите убиваха и натикваха зад решетките за хилядократно по-нищожно противопоставяне на комунистическата власт.

Споменавал съм, че през 1981-1982 година тукашни ченгета, знаещи полски език, бяха изпратени в Полша, за да стрелят по стачкуващите миньори. Полските им колеги бяха отказали! Това говори извънредно много, нали?

А Жан-Клод Юнкер е хванат за топките не само заради пиянството си. Далеч по-здраво – поради доказаните, но укрити случаи на корупция, когато е оглавявал правителството на Люксембург. Те могат да бъдат извадени на светло по всяко време…

Пък и в утрото на Светлия петък крадецът и военнопрестъпник Тони Блеър потвърди пред камерата на “Sky News”, че „живеем в условия на глобализация“ и „не правителствата управляват държавите“! Тогава кой? Никой не го запита…

Като загърбим цитираното издание – тихо оръжие на елита за неусетно оказване на влияние – в какво се състои европейският утопизъм?

Преди всичко, изключително измамно е да се вярва, че някой друг, освен конкретната личност, може да осигурява поддържането на нейния живот и бита на семейството й. Без значение, за кого иде реч. Следователно, да се разчита на обединения, каквото беше СССР, предвождания от него Съвет за икономическа взаимопомощ, Варшавския договор, представлява утопия. Тя доведе до убеждението, че може да не се работи, а животът пак да върви някак си.

Георги Марков има добър разказ за „гларус“ на един от морските ни курорти. Той вярвал, че някоя западна дама ще го забележи. Неизбежно ще се влюби в него и ще му предложи брак. За да го отведе в Аркадия – митичната страна на изобилието и спокойствието. Веднъж зърнал бял мерцедес с падащ покрив, нещастникът остарял, чакайки го да се върне…

Така минаваше и нашият живот – край нас, докато работещите хора на Запад напредваха.

Уви, една сутрин събудиха вярващите в социализма. Както във всичко друго, накрая пред тях се появи инкасаторът във вид на множество кредитори. И взе да предявява претенции за заплащане на дължимите сметки. Ама това, че генсекът на партията бил обещал нещо за реки от мед и масло… Да иде и да поиска той – партийният вожд, да плати задълженията му. Обаче генсекът отдавна беше уредил семейството си с челни места в новия капитализъм – частнособственическия…

Толкова много нашенци живеят в утопичната унесеност на онзи „гларус“. Но за разлика от него, те очакват завръщането на червения москвич. Как да ги убедя, че няма как той да пристигне отново. Разглобиха го и продадоха остатъците от него за части…

Съвсем същото се получи с Европейския съюз. Докато обединяваше шепа страни в общ пазар, в който неговите жители можеха да пътуват и участват донякъде равнопоставено в икономическите дела, той оцеляваше. Но утопията беше заложена в неговото ядро. Рано или късно противоречията във всички подобни организации се увеличават и неизменно водят до тяхното разпадане. Народът ни, докато е бил такъв, мъдро заключил, че „орташкото мляко и махленските котки не го лочат“. Останалото е илюзия, вирееща във въображението на люде с увредени мозъци. Които по дефиниция са завистливи и алчни мързеливци, заядливци. Те смятат, че някой винаги им е длъжен.

Именно това представляват комунистите.

Живели сме без СССР и Европейския съюз. Тогава българите са били свястна и преуспяваща нация. Да не кажа – щастлива. Достатъчно е да вземем периода на небивалия просперитет на страната между 1935 и 1940 година. Петилетка, когато цели 72 процента от населението не е имало началник. Само е решавало съдбата си. Няма де престана да го повтарям, понеже това означава само едно – били са свободни!

Утопия е, да очакваме някой да ни помогне. Това се отнася и до останалите европейци, натикани в брюкселското ТКЗС. Британците не само ще се избавят от диктата на бюрокрацията, настанила се удобно в белгийската столица. Те ще престанат да хранят други народи, които просперираха на гърба на трудолюбивите и по-развитите северняци – например испанците, португалците, гърците… Да не говорим за съсипаните не без помощта на Запада уж бивши социалистически страни – комунистически кочини, начело на чиито копани стояха добре охранени, затлъстели шопари. И казваха кой може да яде, и кой не.

Британия внасяше 16 на сто от средствата в бюджета на Евросъюза. Пак ще припомня: за да могат испанците да си провеждат коридите и „цивилизовано“ да се наслаждават на жестокото убиване на биковете на арената, например. Или всякакви богаташи да разграбват европейските фондове, конструирани така, че да облагодетелстват само тях. В резултат на което инициативните и трудолюбиви хора обедняха. А средната класа е на изчезване и става все по-зависима от бюрократите – в Брюксел или в техните собствени национални столици.

Да се мисли друго, означава да се вярва на Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Живков… Иначе казано – в Луцифер. Животът доказа какво представляваха тези архинегодници и чии интереси бранеха.

Британците ще са далеч по-добре извън Евросъюза, както и ние, ако имахме съзнание за възможностите и достойнствата си. Социализмът, комунизмът, имат бъдеще, но не бива да е така. Допуснем ли го, подписваме собствения си пътен лист към робството. Всеки сам да решава, какво означава това. Да си даде сметка, доколко познава ситуацията по света и тук. И да се замисли, как постъпва, когато нуждата го отведе при доктор или лекар, при адвокат, при автомонтьор… И да направи своя избор: Дали не е време да даде доверието си на хора, които са доказали с живота си, че знаят и могат. Не са изневерявали на своите схващания и не са отстъпвали от позициите си.

Има и други варианти. Преди дни пореден „гениален“ коментатор посъветва „десните“, „ако желаят да бъдат в един реформиран Европейски съюз, тогава да гласуват за неговото напускане“?!Което само по себе си е парадокс! Освен това е толкова наивно!

Въз основа на личния си опит в СССР и в Англия преди десетилетие Владимир Буковски обяви гласно, че Европейският съюз е резултат от сливането на източните болшевики със западните социалисти. Разликите между тях са незначителни – в някои подробности. Той представлява „нов СССР“.

„Европейският съюз е чудовище, което трябва да бъде унищожено. Колкото по-скоро, толкова по-добре, преди да се развие в напълно завършена тоталитарна държава.“
[www.brusselsjournal.com/node/865]



И обясни, че в Брюксел не допускат участието на интелигентни и грамотни икономисти.

„Какво виждаме сега: Европарламентът отхвърля либералните икономически реформи (като предложената от Болкестейн[ Фредърик „Фридц“ Болкъстейн е холандски политик, член на Народната партия на свободата и демокрацията. Той е трето поколение депутат и министър. Беше еврокомисар. Обявен за „антисемит“. Беше цитиран да заявява, че евреите, практикуващи юдаизма, нямат място в Нидерландия и следва да имигрират в САЩ или Израел. (Вж. напр. Peter Wierenga – “Bolkestein: ‘Joden, emigreer!’”, “De Pers”, Amsterdam, 5 December 2010 г., online: http://www.50plusser.nl/?page=ontmoet&p=forum&src=viewtopic.php%3Fp%
3D372930%23372930#.V2pVdJBJm70) Трябва да се знае, че семейството му не е имало нищо общо с комунизма и нацизма. От 1939 до 1945 година, заради нацистката окупация на родината му, неговият дядо и баща му са били членове на холандското правителство в изгнание.
]) и ги заменя със социалистически… Много либерални икономически предложения на комисията са променени в социалистически правила от един социалистически парламент.“

Жалко за либералните му убеждения. Струва ми се, че вече изтрезня и прозря, какво се крие зад тях – същото. Буковски призна, че този вид системи не подлежат на реформиране.

„Мисля, че Европейският съюз, както Съветският съюз, не може да бъде демократизиран. Горбачов опита да го демократизира и той се взриви. Този вид структури не могат да бъдат демократизирани.“

Жалко е, че хора като съветския дисидент, през чиито глави са минали такива теглила, са зле с разбирането на процесите и явленията. Демокрацията е диктатура на мнозинството. Мечтата на хората трябва да бъде държавата на свободата. Колко пъти го обяснявам!


А подобни „структури“ действително няма как да бъдат реформирани. Да се мъчите да го сторите, означава да се самообречете на провал. Това е все едно да реформирате сифилиса, както беше рекъл местен интелектуалец. Даже Тато го бил прозрял, както ще се уверите, ако отворите съзнанието си.

Имаме ли шанс да се измъкнем от комунистическата система – тукашната и европейската? Няма как да узнаем, докато не опитаме. Изборът между продължаващите мизерия и страдания или як удар върху номенклатурата и обслужващите я ратайчета в опит да успеем, това е изходът. Някога сме били велика нация – в древността и средновековието. Предците ни са живели добре, докато са били независими и не са ги принудили да заемат страна – германска или съветска, все едно. Справедливо са се гордеели с постигнатото. Толкова по-лоши от тях ли сме, та да не можем и ние?

Българите са произвеждали и са се развивали. Какво постигна Швейцария – идентичен случай, както се казва – измъкнала се от лапите на Интернационала? В тази страна на никого не му минава през ума да подценява труда на земеделците и животновъдите. Продукцията на малките млекопреработвателни предприятия са ценени и скъпи навсякъде по земята. Промишлеността, изискваща повече интелект и по-малко материални разходи – също.

Не разбирам, какво друго, освен идеологията и пропагандата, която я налага, ни пречи да се върнем към прекрасните си традиции? Защо хората да не могат да отварят свои предприятия, цехчета, ателиета за услуги, магазини, ресторанти и кафенета. Как така само червените мафиоти имат право на предприемачество?

Откъде накъде издържаме милиция, а действат частни охранителни фирми, собственост на милиционери? Кой допуска поредните чужди, враждебни организации – всевъзможни фондации и техните местни лакеи, да налагат влияние, превръщащо младежите ни в това, което виждаме? По каква причина трудът на учителя и на доктора от Бърза помощ е многократно по-неуважаван и ниско платен от този на футболисти, шивачи, фризьорки и аркашки, да речем?

Представете си всички участници, ангажирани във футболен мач – около 40 парчета. Заменете ги например с обущари. Кои ще са по-полезни? Ритнитопковците ще ви обуят ли? Въобще мислите ли някога?

Смятате, че Евросъюзът помага. Сигурно – на комунистическите отроци, от списъците на ЦК на БКП. Не и на вас. Освен това, спомнете си колко бариери вдигна Брюксел пред тукашните производители? С какво се занимават тамошните чиновници, за да оправдаят грамадните си заплати? С размера и формата на краставиците и бананите, с това кравите да бъдат хранени с чесън, който те по природа не докосват, със свободното отглеждане на кокошките…

За това ли ви е необходим този колхоз? За да гледате как дъртаците от БКП, БЗНС, ДС, милицията, армията, стопанските обединения, текезесетата, отдавна рухналите заводи и прочие дейци на криминалната промяна получават максималните пенсии и се оплакват, че не им стигат? Като не забравяте, че те бяха дарени с огромна собственост, осигуряваща им и немислими дивиденти.

Да виждате, как дечицата им, назначени за парвенюшки „елит“, позлатяват тяхната старост, докато вие едва свързвате двата края с нищожните си доходи? До там ли се простира вашата представа за добър живот? И им се възхищавате на всичко отгоре?! На кого, на собствените ви палачи?

Не е ли възможно да си върнем държавата?
[ Комунетата – интернационалисти, назначени за националисти, откраднаха призива от мен. Както и още няколко. Георги Жеков би свидетелствал за това.] Да изградим нова икономика и обществена система, които ще работят в полза на всички, а не само на номенклатурата. В нея съдебната система ще върши онова, което е призвана да прави. И ще престане да укрива гангстерите.

Има и друг изход. Както се казва – крушката си има опашка. Можете да продължите да вярвате на влиятелните медии. Те ще ви внушават, как онези, които са загрижени за добруването на своите и за вашата експлоатация – интернационалните евреи – мислят за вас. Ще ви пробутват тяхната фалшива история и масова култура. Така ще изтриват националната свяст от вашето съзнание.

Наскоро излезе наяве какво е представлявал един такъв – видният ционист сър Клемънт Фройд. Роден в Австрия, той преуспял на Албиона. Бил внук на прословутия Зигмунд Фройд – създателят на психоанализата – оръжие за проникване в мозъка на гоите и за неговото пренастройване на вълните юдеофилията и покорството.

Този „сър“ Фройд, вече покойник, се оказа банален педофил. „Оправил“ множество малолетни момиченца, осмелили се да проговорят едва сега. А вдовицата му, произхождаща от заможно семейство, ужасена пожела да узнае цялата истина за своя сбъркан съпруг.[ Вж. “Sir Clement Freud accused of abusing two girls between the late 1940s and 70s” by Ben Quinn, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 14 June 2016 г., online: https://www.theguardian.com/uk-news/]

Или мечтаете да видите своите невръстни дъщери като проститутки? Надявате се да ви издържат, както мургавите жрици на любовта от магистралите дават хляб на родителите си?

„Ученички от Бургас, на възраст между 12 и 16 години, си набират клиенти за платен секс по мобилните си телефони.

Момичетата предоставят номера на GSM-a си на местни вестници в графите за обяви с рубрика „Запознанства“ и така всеки може да осъществи контакт с тях, съобщи БГНЕС, позовавайки се на свои източници. Уговорките за почасов секс обаче ставали и директно в квартални кафенета. За терен непълнолетните използвали евтини квартири, мазета на жилищни блокове или изоставени сгради.

Ученичките обикновено са от бедни семейства, но са много добре облечени със скъпи маркови дрехи и ботуши за по 100-200 лева. Отделно те разполагат със 100 лева на ден джобни.“
[ Десислава Димитрова – „Ученички уговорят платен секс по телефона“, „Днес“, dir.bg, София, 14 ноември 2008 г., online: http://dnes.dir.bg/news.php?id=3601858]

Тези деца нямат ли майки и бащи? С какво са заети те? Не са ли ги впечатлявали дрешките, които съвсем нямали връзка с доходите на семейството?

Такива ли са представите за успех и благополучие на съвременния нашенец? Явно то се простира от щракането с телефони до проституцията на децата му? Най-голямото постижение е бягството далеч от тук. Понеже запретването на ръкавите за разправа с Номенклатурия и изграждането на нова и справедлива България – република на свободата и законността, е доста по трудно. Прав ли съм?

diagnosa.net/



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8685166
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031