Блогът на budha2 :: Когато делата на дявола са примерът за следване

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.06.2016 23:41 - Когато делата на дявола са примерът за следване

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 900 Коментари: 0 Гласове:

Прекалено дълго следвахме съветския образец. За масите съветските часовници бяха най-бързи, а съветските джуджета – най-високи! Не беше ли така? А всяка минута ви обясняваха, как съветските другари са хванали за ръка тукашните комуняги и ги водят към комунистическия рай. Вие, раята, се озовахте в него. Оказа се, че това е раят на дявола.

От четвърт век повтаряте същото. Сега американските чернокожи са най-белите, а американските тъпаци – най-умните. Раят е все същия – дяволския.

Тези дни в САЩ се стреляха не младежи, нито „терористи“, а дядовци. Такъв е логичният край на целия този сатанински проект. Работата намира „естествената“ си развръзка откъм възраст, след като старци взеха да си виждат сметката за няма нищо, както се казва:

„Осемдесетгодишен мъж уби 81-годишен на гробище. След това поведе полицията в преследване с автомобили, преди офицерите да го застрелят, заявиха властите в Роуд Айлънд.

Джон Клауд от Кингстън, щата Масачузетс, и Едуард Акуисто от Тивъртън си уредили среща в гробището на Тивърътн, където Акуисто бил известен с това, че ходел да чете Библията, заяви на пресконференция Том Блейки, шеф на полицията в града. След което Акуито стрелял по Клауд, докато го убие, рече той.

„Това не е случайно действие. Жертвата и убиеца се познаваха“ – съобщи Блейки.

Полицията все още разследва откъде са се познавали двамата мъже и какъв е бил мотивът за разстрела.“

Всичко това става в “the land of the free” – „земята на свободните“, както се пее в последния куплет на американския химн. Тя никога не е била такава. Именно на тази територия комунизмът е изпробван като държавностроителна идеология и практика. И макар в същата песен да се говори, че „това ще бъде нашето мото: „На Бог се уповаваме“, това никога не е ставало. Освен ако, гледайки как през 1814 година британските войници опожаряват и опустошават територията, обявила се за „независима“, стихоплетецът Франсиз Скот Кий не е регистрирал на парче хартия личната си мечта, за „дом на смелите“.

Няма по-големи страхливци на Земята от американците. Както и по-жестоки от тях. Те са мангалите на човечеството – силни са в тълпите, полковете, когато превъзхождат другите по брой и са въоръжени до зъби. Винаги са избягвали двубоите.

Никога не е имало американски джентълмен. Това е оксиморон. Тварите, поголовно избили бизоните, подло и зверски изтребвали коренното население със своите огнестрелни оръжия, докато „индианците“ им отвръщали с копия, стрели и томахавки, са „плявата, която останалата част от света повърна и изхвърли на бреговете ни. Джон Кенеди каза, че ние сме „нация от имигранти”. Това е хигиенизирана фраза. В действителност ние сме нация от бегълци, които независимо от копелетата в бели чаршафи и нищознайковците в Конгреса са държали отворена Златната порта към една тъмна планета.“[Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом“, Издателство „Дилок“, София, 2009 г., стр. 369. ]

Това е страна на аргати, радващи се на щастието на ратаите – спортни състезания, кино, шумни концерти по стадиони, паркове и зали. Те слугуват на корпоратократите, отдавна покорили метрополията. По нареждане на новите си истински владетели – семейство Ротшилд, тя е връчила короната си на техните привидни лидери, временно допускани да се ширят като наематели на Белия дом, възстановен от опожаряването през 1814 година. (Вижте илюстрацията.) За да се знае и помни: САЩ са страна, основана, а след непослушанието си – и покорена от интернационалните банкери – Братството.

Цивилизация означава култура. Нормално, тя е плод на еволюцията и се формира в течение на векове. А революционерите искат да изнесат своята „цивилизация“. Много от тях, особено онези, които съставляват върхушката, даже не вярват в онова, което проповядват, вършат и карат останалите да правят. Те са покорни слуги на интернационалното Братство. Изпълняват волята на синедриона.

Така някога Ленин прокламирал износа на комунистическа революция и налагането на социалистически обществен строй. Забележете – строй! Както във войската – леви, десни, леви, десни – всички еднакво, по един и същ начин… Нямаше мърдане в този ред, наложен със сила, с терор. Така и се пееше в песента:

„Комунисти, комсомолци, пионери сме в един и същи строй. Комунисти, комсомолци, пенсионери, заедно във труд и бой.“

Все на бой ги избива другарите. В труда хич ги няма. До средата на ХХ век само най-мързеливите, пияниците, сархошите се записвали в комунистическата партия. С Ботйовата вяра, че като дойдат на власт, ще разграбят имуществото на богатите и ще заживеят безметежно в лукс.

Като се завърнал от Русия, където баща му го проводил, за да се изучи, Христо Ботйов разкрил своя изграден мироглед из кръчмите. Събирал „голаците със скъсани потури“. Съблазнявал ги със спомените си от Русия:

„Описвал им живота на анекдотичните тогава казаци, как те живеели безгрижно, как крадели хитро и изкусно, как се канели да дойдат в България и хвърлят фереджите на всичките кадъни.

– Тия са истински хора, които разбират от живот и от тоя свят – говорил той. – Къща, покъщнина, робуване цяла година за парче хляб, треперене над жена и деца са работи смешни и бабешки. Аз като им казах, че ще си дойда да обиколя баща си и майка си, те се хванаха за корема и умряха от смях…

– Един кон, една пушка, която се дава от царщината, ето ти покъщнината на казака – продължил Ботйов. – Песни, веселби, рахати, какъвто у нас и чорбаджи Неделчо със своя шиник жълтици не може да види…

Разказвал им още Ботйов, че само тука, в България, а най-много в Калофер, хората зяпали глупаво в устата чорбаджиите и се бояли от тях, а сиромасите всеки подритвал. В другите земи, гдето той ходил, светът бил съвсем наопаки. Там, напротив, сиромашта била на почит, а богатите, като кърлежи на чужда пот, всеки ги мразел и презирал…

– Хайдутите и всички горски обитатели – говорил той [Ботйов], – са най-честните в България хора, които най-много милеят за сиромашта.

– Ах, техният живот е живот! А ние – ние сме кокошкари и само теглим и да работим сме родени. Оня ми ти войвода брадат и космат, опасан с четири-пет кратуни барут, с фишеци и старо шишене на рамо, повел си момчетата като пилци – отгдето премине, трева не расте вече и гората му се покланя. Отиде на овчарското пладнище, дръпне костурата и овчарят засуква скути да коли и върти на шиш най-хубавото шиле. Седнат момчетата около своя баща до главата на някой студен извор, изгърмят с пищовите, па тогава захващат да ядат. Цар и султан? Що е царят при един горски войвода?

Това казвал пламенният Ботйов…“[Захарий Стоянов – „Христо Ботйов: Опит за биография“, Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2001 г., стр. 52-53.]

Не случайно шумкарите възприели Ботйовия светоглед. Повечето партизански отряди носели названия „Васил Левски“, „Христо Ботев“ и „Георги Бенковски“ – на най-големите негодници и народни изедници.

И сетне беше така. Нима днес е различно? Кой работлив човек става партиец? „Инициативните“ влизат в партиите, за да осъществят болезнените си амбиции. Те са неутолимо жадни за пари и власт. Но не могат да мислят. Не са свикнали да работят. Учили са ги да командерат. Възприемат труда като евреите, както християните от синагогата, прогласена за църква, и като комунягите начело с Ботйов – смятат го за наказание.

Как и от кого е създадена американската цивилизация? От престъпници, неудачници и отчаяни, изгубили всякаква надежда. Те намерили убежище в Америка. Но там заварили коренно население. То имало своя цивилизация, напълно различна от тази на европейските имигранти.

Тогава на тези – вторите – разбойниците, се наложило да наложат своята воля със силата на пистолета “Colt” и на пушката “Winchester”. Ето как са оформили своята цивилизация – култура, основана на насилието. Нейната философия е правото на по-силния. Справедливостта й – куршумът.

Тъкмо това искали да изнасят революционерите със старозаветни имена, и успели. Първо – в Русия през 1917 година. А след триумфа на болшевизма – по цялата планета. Днес Тони Блеър безсрамно декларира, че „глобализмът е факт“.[88] Сиреч – интернационализмът е победил навсякъде. Обаче:

„Работата е в това, че всички тези революционери – те по правило са всякакви психопати, психотици и невротици, които са задвижвани не от любовта, равенството и братството, за които всички те крещят, а от тъмни фройдистки комплекси, където комплексът за власт е главната движеща сила.“[ Григорий Климов – „Протоколы советских мудрецов“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Краснодар, 1995 г., стр. 189.]

Само в математиката минус по минус – отрицателна величина по отрицателна величина – прави плюс – положително число. В живота съвсем не е така. Насилие по насилие предизвиква зараждането на ответно, равно по размер или дори още по-голямо насилие. Даже да е по-малко, то е с обратен знак. Затова Тяхната американска империя започва да се разпада, както съветската по-рано. В СССР надигнаха глави повечето републики, завладени още през царските времена. Отвъд Атлантика фалират градове, малки присъдружни държави. Ще дойде ред и на отделни щати, запомнете това.

diagnosa.net/

Нагоре