Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2016 14:06 - Сценариите на криминалните революции
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 765 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Когато човек наблюдаваше събитията в Египет, последвани от „Арабската пролет“, обхванала Тунис, Либия, Сирия, Йемен, дори за съвсем кратко Катар, и отражението им в т. нар. световни столици, оставаше с впечатлението, че наблюдава някакъв пантомимен спектакъл. Претендиращият, че все още е президент на най-голямата арабска държава Хосни Мубарак назначи за свой заместник един „обещаващ демократ“, 75-годишния „вечен“ ръководител на тайните служби и някогашен главен преговарящ с Израел Омар Сюлейман. Как да не се възхитим на драматургичния гений на тогавашния творчески тандем „Обама-Клинтън“!

Едно от най-големите достойнства в тяхната гротеска е фактът, че новозаклелият се вицепрезидент на Египет беше прекарал цели… четири инфаркта! Иначе казано, можеше и да не доживее финала на представлението, наречено „арабска революция“. Дали за миг „великите сили“ допускаха, че някой в Кайро или Александрия ще аплодира „оригиналното“ им хрумване? Уличната публика все по-безстрашно крещеше: „Долу Мубарак! Мубарак, върви си!“

Вярвате ли, че господарите на света се притесняваха от това? Те разполагаха с множество изпитани методи и инструменти за овладяване на недоволството и гнева. Никога не забравяйте: Техните диктатори са добри диктатори, останалите са лоши. Както тук за едни техните комунисти и ченгета са свестни и „имат право да се променят“. „Демокрация“…

В първото си официално изявление по повод на антиправителствените протести в Египет израелският министър-председател Бенямин Нетаняху призна, че е разговарял с Барак Обама и Хилари Клинтън. Подтекстът прозираше достатъчно ясно: дал им е съответните инструкции.

„Целта е да запазим стабилността и да осигурим продължаването на мира между нас и Египет“, заяви премиерът по време на първото за седмицата заседание на кабинета… Нетаняху обясни, че „нашите усилия са насочени към осигуряването на стабилността [разбирайте статуквото] в Близкия изток…

image

Нетаняху посъветва министрите да не изразяват своите лични мнения…“
[ “Netanyahu on Egypt: The aim is to maintain stability” by J.Post.com Staff, “The Jerusalem Post”, jpost.com, Jerusalem, Sun, Jan 30, 2011 г., 25 Shevat, 5771, online: http://www.jpost.com/DiplomacyAndPolitics/Article.aspx?id=205841]

Репортери от големите интернационални корпоративни медии съобщаваха за сбивания между самите протестиращи. Забравихте ли, или никога не сте знаели?

Специалният пратеник на лондонския “The Independent” Робърт Фиск разказа как датски телевизионен екип понечил да снима запалените от демонстрантите магазини. Протестиращите се нахвърлили върху журналистите с обяснението, че „египтяните са горди хора“. Един вид, не желаят вандализмът им да бъде показан пред света. Ала най-трагично било нападението над Египетския национален музей в Кайро.

„След като полицията заряза тази най-голяма колекция от древни съкровища, грабителите нахълтаха в боядисаната в червено сграда и разбиха статуи на фараони, оцелели 4000 години, египетски мумии и великолепни дървени лодки с оригинални дърворезби – комплектувани с техните миниатюрни екипажи – които придружавали владетелите в гроба. Бяха изпочупени стъклени витрини, съдържащи безценни фигурки. Черните войничета в тях бяха изхвърлени. Отново трябва да припомня, че имаше слухове как полицията умишлено е причинила този вандализъм, преди да напусне музея през онази петъчна нощ. Страховити сенки от Багдадския музей през 2003 г. Не беше чак толкова зле, както онова плячкосване, но все пак за археологията това бе ужасно бедствие.“

Да припомня, че около петилетка след разграбването на Националния исторически музей в Багдад през 2003 г. в Израел започнаха „да се намират“ невероятни находки, доказващи недоказуемото – достоверността на Стария завет…

Така, а не другояче, беше поставено началото на онова, което свикнахме да приемаме за… „Арабска пролет“. С демонстрациите в Кайро, а не с туниските срещу Бен Али. В най-голямата арабска държава проведоха „демократични“ избори. Победи партията, наречена „Ислямски братя“. Това не допадна на „истинските демократи“ отвъд Океана и в Западна Европа. Нищо, че триумфаторът, седнал на президентското кресло – Мохамед Морси, пристигна от САЩ. Той не само притежаваше американско гражданство. Семейството му остана там.

Скоро му спретнаха военен преврат, оглавен от офицер, издигнат от самия него. Казано е да се молим Бог да ни пази от приятелите. От враговете си знаем как да се пазим… Днес Морси е в затвора, осъден да прекара целия си останал живот зад решетките. Неговият любимец – всъщност нещо като съвременен арабско-еврейски Брут, Абдел Фатах Саид Хусайн Халил ал-Сиси, е държавен глава, признат от всички световни „демократи“. По военному се старае да поддържа еднаква дистанция от Вашингтон, Москва, Тел Авив… Което не е гаранция за дългото му диктаторство.

image

За нас ставащото в т. нар. арабски свят е dйjа vu. Не само сме гледали подобни постановки, играхме в тях. Макар мнозинството да бяхме в ролята на миманса, още помним някои реплики.

Затова няма да досаждам повече с подробности около събитията, „избухнали“ в Тунис, и пренесли се из останалия „арабски свят“. Защото те досущ напомнят случилото се у нас преди близо 27 лета. Например в секретен документ, „изтекъл“ от американското посолство в Кайро, следват обяснения как на „опозицията“ й липсват компютри, пари и всякакви други технически и прочие материални средства. Нещо, което ни е познато от нашата „нежна революция“.

Хайде обратно към нея, към тукашната.

Що за птица беше самият Желю Желев личи не само по делата му, но и по неговата биография. Завършил философия, членувал в БКП, след промените продължаваше публично да се определя като… марксист. Интернационалът и неговите тукашни наместници му възложиха отговорната роля на водач на създадената от тях псевдоопозиция. След малко ще припомня забележителен епизод от живота му и от плановете за предизвикване и развитие на „нежните революции“.

Отдавна Янко Янков разказа следната случка:

„Така, когато на 30 октомври 1989 г. бях освободен от затвора поради пълно изтърпяване на наложената ми присъда, още на 17-ата минута бях в сградата на посолството на САЩ. Бях посрещнат лично от посланика г-н Сол Полански, който енергично отклони искането ми за съдействие да замина за САЩ и изрично ме увери, че политическата промяна в България била имала нужда от моето оставане в България, и ми препоръча да „се присъединя“ към нашумелите по онова време дисидентски клубни организации. Казах му, че това няма да стане, тъй като познавам лично всички членове на тези организации, и че както по силата на възгледите ми, така и по силата на личната ми съдба и съдбата на близките ми аз нямам абсолютно нищо общо с тях.

Любопитно е, че при влизането ми в кабинета на посланика се бяхме разминали на вратата със сина на Любомир Левчев, на когото бе уредено назначаването му като професор в някакъв университет в САЩ. На излизане бях изпратен от секретаря на Посолството Маршал Харис, който любезно ме уведоми, че както в САЩ, така и в Европа шанс за самореализация ще имат единствено лица като Левчев, но не и такива като мен.“

image

Колко вярно. Сам той се оказа косвено въвлечен в подобна перверзия. Когато преди шест години, посред бял ден, току пред Съдебната палата „неизвестни извършители“ посегнаха на живота му и оцеля по щастлива случайност. Докато лежеше в „Пирогов“, милицията охраняваше простреляния самоковски престъпник Юри Галев, настанен в съседна стая. Поискаха от Янко да си плати операциите. Докато бандитът мина метър, но го поумряха…

Две години и половина след тези две престъпления простреляха Златомир Иванов, по-известен като Златко Баретата. И пак посред бял ден, и отново пред Съдебната палата! За разлика от юриста, учения, депутата и политическия затворник Янко Янков, за атентата срещу когото медиите не промълвиха и звук, седмици наред неуспелият съвсем показен разстрел на милиционера Златко бе притча во езицах. И днес още го спрягат, колчем стане дума за поредното му явяване пред съда…

image

Сега държавата, собственост на мафията, полага неимоверни грижи за живота и здравето на друг бандит:

„Димитър Желязков – Митьо Очите ще бъде лекуван в Израел, пише в. „Монитор“. В момента в болница „Софиямед“ му правят пълни изследвания преди заминаването. Очите е в стабилно състояние, разговаря с близките си и с лекарите, храни се сам, твърдят от болницата. Предстоят му още диагностични процедури, съобщават от лечебното заведение.

Пациенти се притеснявали, че в коридора пред стаята му в болницата има частни охранители.

Той е бил приет на лечение в ранния следобед във вторник по собствено желание, след като няколко часа е престоял в Онкологичната болница за урологичен преглед. Директорът на раковата болница д-р Валентин Ангелов разказал, че Желязков има проблем с уретрата и затова е потърсена специализирана помощ от специалист там.“

През това време невинни дечица са обречени. Родителите им отчаяно събират пари, разчитайки на хартисалата милост на остатъчното българско население, някога проявявало милосърдие, измервано с планини. Приютявало бежанци откъде ли не. Помагало е на малцинствени етно-религиозни групи. Макар те никога да не са му се отблагодарявали. Обратното. Евреи бяха най-големите палачи на българския елит след 9 септември 1944 година. Включително Валери Петров – този кръвожаден Иля Еренбург на тукашния комунизъм.

Така е. Направи добро и го хвърли зад гърба си.

Илия Минев беше отведен „милосърдно“ в Правителствена болница по ходатайство на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев. Според негови близки – Георги Жеков, Николай Галев, Петър Гогов – за да го убият. Струва си да преразкажа многозначителен факт, свързан с последните земни дни на тази високоморална личност, чийто пример почти никой не следва.

image

Вкаран в старчески дом в столично предградие, настанили Илия Минев на партера. Прозорците били с решетки, сещате са по каква причина. Но от дългогодишния си престой в затворите на „хубавата“ милиционер-комунистическа диктатура в народната република, бай Илия имал фобия от решетки. Сиромах, успял да избяга.

Срещнал своя близка, чието име ще спестя. И я помолил да отиде при Костадин Тренчев в „Подкрепа“, за да му поиска 100 лева. Понеже нямал никакви пари и не можел да си купи нищо за ядене.

Жената го послушала. Патоанатомът я посрещнал враждебно. Когато чул за какво е дошла, гневно махнал с ръка и извикал:

„Стига с тоя Илия Минев, бе!“

image

Ако е знаел, чий наследник е лечителят на трупове – на Георги Димитров и Никола Вапцаров – Илия Минев едва ли би го допуснал до себе си. Тези, и други позорни факти от Тренчевата комунистическа биография, излязоха на светло по-късно. Когато се кандидатира за евродепутат от комунистическата партия на Александър Томов – „Сашо Апашо“, син на Тодор-Живков съветник, член на БКП, депутат от БСП, личен асистент на последния Живков министър-председател Георги Атанасов, и на Николай Камов – потомствен комунист, депутат от БСП, свързан с интернационалния илюминизъм, когото 10 ноември 1989 г. завари като секретар на ЦК на ДКМС!

image

Никой не прояви минимално състрадание, елементарна човещина към Янко Янков, в цитирания инцидент от лятото на 2010 година. Ако не беше случайността, благодарение на която узнах и му се обадих, докато изпотрошен лежеше в болничната стая, нито една медия нямаше да извести. Едва две или три маргинални го сториха. Повтарям – дължеше се на минимално възможния шум който вдигнах с нищожните си контакти в средствата за всеобщо оглупяване.

diagnosa.net/
 



Гласувай:
4



1. krumbelosvet - Случайно съм си говорил с "милиционера" Златко Баретата.
10.07.2016 18:11
Беше се настанил в нашия блок, пускаше питбула си свободно и той облиза лицето на едногодишния ми внук. Нищо милиционерско, напротив, всичко бандитско. Една вечер ми се озъби, явно дрогиран. За "кръвожадния Валери Петров" нямам думи. възмутен съм, как цял живот е крил кръвожадността си, по чудо усетена от автора буда, и за камуфлаж писал блестящи човечни стихове. Става страшно. Духът на ястребинския убиец броди в интернет. Да пази бог. Всъщност, ястребинските убийства стават чудесно за текст на метъл-изпълнение. И почитателите ще подскачат с навирени показалец и кутре.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8687146
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031