Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2016 20:21 - ЗАПАДЪТ ПОАЛЕНЯ. НЕ ВИЖДАТЕ ЛИ?/ Демократични игри
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 1007 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 22.07.2016 20:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Демократични игри

image


Същото е с демокрацията. Май не си спомням някога да съм я искал. Винаги съм отстоявал идеята за свободата – равенство на всички пред закона. Без никакво изключение. Да няма привилегии, даже ако говорим за свободна монархия.

Държавата да се занимава единствено с нещата, които засягат цялото общество или извънредни, малки групи от него. Държа на пазара, и частната собственост и индивидуалната инициатива. Никога не съм се заблуждавал с някакви социализмички и други изми. Наясно съм, че егоистът у нас е непобедим. Алчността е движеща сила. Въпросът за техните поносими мащаби опира до интелигентността, възпитанието, образованието и изграденото чувство за мярка на всеки отделен индивид. Тоест, като всичко на този свят, нищо не е само отрицателно. Дори масови сатрапи от ранга на Сталин и председателя Мао са сторили нещо положително. Избили са най-много комунисти. Малко ли е? Още повече, ако приемем за даденост, че комунистът не е човек.

Искам да кажа, че и споменатите качества съдържат в себе си положителен заряд. На тях до голяма степен дължим напредъка на човечеството. Пазарът и участието на него – не използвам фалшиви термини като капитализъм, защото пазарът е съществувал от памтивека – са силите, движещи прогреса. Обаче има едно но.

То се изразява в равенството на всички в едно общество пред някои еднакво важни и неизбежно ползвани благини. Например, ако имах власт, не бих допуснал съществуването на частни армии и милиции, за каквито в интервю говори комунистическият престъпник Дон Цеци, например. Нямаше да съществуват охранителни фирми, частни пазачи и т.н. Войска, милиция,[Включвам шпионажа и контрашпионажа, но нищо повече.] пожарна команда и митница – това е всичко, от което нормалната държава се нуждае. Те следва да служат на всички, а не на отделни групи. Още по-малко – според материалните възможности.

Ще предложа контрапример. То е все едно да допуснете мутренските фирми и босове – комуняги и ченгета. Но едновременно с това да приемете закон, според който убиването на мутри и техните босове, не изпълва състава на престъпление. Представяте ли си го?

image

Онова, за което държавата е длъжна да се грижи, съгласно моите разбирания, освен сигурността и спокойствието на всички свои граждани, са и най-важните неща, без които животът на отделните хора и на обществените групи е невъзможен: Водоснабдяване, включително канализацията и напоителните системи, електроснабдяване, топлоснабдяване (различните видове – централно, местно, с твърдо гориво, природен газ и т.н.), транспорт – градски, междуградски, междудържавен. Без таксиметровия и товарния автомобилен транспорт, които задължително следва да бъдат подложени на определени регулации. Например максимално количество превозни средства на собственик, начин за регистрация при някои условия – доказана необходимост на пазара до нейното задоволяване (насищане с автомобили),[ Например в Норвегия градските управи – обищнските съвети – определят необходимия брой таксита за населеното място. Когато той бъде достигнат, за да регистрирате таксиметров автомобил – да получите съответния лиценз от общината – изчаквате ред. Нещо като опашка, на която общинските власти имат грижата всичко да е справедливо. Никой да не е в състояние да изпревари друг пред него в чакането. За това съществуват различни форми на контрол. А законите срещу корупцията са толкова строги, че на никого не му минава през ума да прибегне до подкуп. Разбира се, там хората живеят около 10 пъти по-добре в срвнание с нас. Затова не искат да рискуват удобството и просперитета си заради някаква сума. Познавам достатъчно начини за въвеждане на подобна практика и у нас. Но населението не желае да бъде добре, да напредва с уменията и труда си. Забравяйки „дядо владика“ – родата, връзките, втория начин…] да речем – и т.н.

Опитвам се да изясня, че бих оставил тези дейности единствено като държавен монопол. За да няма финансови и други злоупотреби, щях да изработя – съвместно със съответни специалисти във всяка област и масово уважавани личности – правила за обществен контрол. Този надзор би следвало да включва нищожна по брой администрация, наблюдавана от видни фигури, действащи без заплащане, в обща полза и за собствен престиж. Би било добре това да им бъде зачитано като някакъв вид почест.

Да поясня. Жителите на държавата е редно да имат еднакви права и възможности за ползването на най-важните жизнени блага. Например, някъде водоснабдяването е гравитачно и евтино. Другаде става чрез помпи, захранвани от електроенергия, и в резултат то е скъпо. Нима първите са по-висши от вторите? Само заради случайността?

Затова се налага държавата, ползвайки съветите и изчисленията на най-добрите специалисти, да установи и въведе единна цена на водата за всички. Тя би представлявала нещо като средно аритметична на многобройни оценки. Със сигурност някои ще се почувстват ощетени, защото биха могли… То ще се компенсира от друго.

Да, забелязва се социалистически елемент, но той произлиза от социума – обществото, от защитата на интереса на всички граждани. За да бъдат поставени при действително равни условия на живот. Същото се отнася за останалите споменати неща, свързани със съществуването.

Ще речете, че и в селското стопанство, например, съществуват различия. Обуславят ги качеството на земята, климатът, природните условия – водоизточници, отдалеченост от пазари и прочие елементи. Така е, но това може да бъде преодоляно с индивидуален ум и предприемчивост. Откакто съществува и овладява производството на храни, Homo sapiens се е научил, какво къде да отглежда. Имам предвид растения и животни. Никой не е толкова гламав, че да реши да отглежда пшеница по родопските върхове, нали? Там стопаните знаят да се грижат за други култури.

Ето къде се намесва пазарът. Това е неговата територия. Както и всичко друго, свързано с останалата човешка дейност – производство, търговия, сфера на услугите и т.н.

image

Иначе казано, каквото се сетите, е въпрос, израз на свободната воля за изява на пазара, освен горното, което изредих. Тъй като то е решаващо за живота при равенство пред законите. При него държавата поема грижите за онези, които са в различни видове неравностойно положение. Цялата работа няма нищо общо с никакъв социализъм.

Вярно е, че – например – жителите край морето имат повече шансове за привличане на туристи в сравнение с останалите. Но за какъв период от време? Нима тези – в планините, не разполагат с подобни условия, но в различни сезони? Какво пречи всяко населено място да използва своите дадености – природни, климатични, исторически и културни – за да привлича гости?

Ето я територията за обединението на личния интерес с този на общините. За съюзяване и съвместна дейност. И още, и още…

От тук насетне всичко трябва да зависи от индивида, от неговите лични качества. Когато държавата или общината не допринася за неговия труд, тя не бива да го ограбва чрез данъчната система. Съществуват типични данъци, които – естествено – следва да бъдат въведени и дължими. Те са държавни и общински.

Първите – например ДДС, пътен данък – включват издръжката на държавния апарат, в това число администрацията, войската и полицията, поддръжката на инфраструктурата и т.н. Повтарям, че последното следва да бъде под контрола на обществото, излъчило своите надзорници, работещи за неговото благо и без заплащане, за едната чест.

Вторите – за общинските дейности, без които не може. Типична е таксата смет, която сега изчисляват едно към гьотере…

Хората заслужават да бъдат свободни. Да ползват това висше благо, но без да нарушават свободата и правата на другите. Ето как може да се роди онова, което безсъдържателно определят като „гражданско общество“.

Ако поразсъждавате, ще се убедите: В това не се съдържа никакъв комунизъм. Очертах ви контурите на държава, изградена в името както на общото благо, така и на отделната личност, в която справедливостта господства чрез законите. Когато те са писани от хората и са приети от тях, спазват ли се, стигаме до структура, в която различията са възможни единствено въз основа на личностните качества и активност. И нищо от изреденото не е утопия.

image

Кажете: Това не е ли най-разумно?

Ако някой възрази, че едно или друго е възможно да бъдат в частни ръце, ще отговоря с прост въпрос: Ако беше, французите щяха ли да държат най-добрите железници в Европа – SNCF, и TGV в тях, като държавна фирма?

Господ ни е надарил с разум и свободна воля. Би било добре да ги използваме.

image

Още несъставено окончателно, правителството на Териза Мей получи прозвището „режим“.[9] Обаче във връзка с предния кабинет, оглавяван от Дейвид Камерън, и също „режим“. Опитът на comrade Мей, която обязателно ще получи званието “dame” – „дама“, за да се отличава от останалите британки, които са просто “women” – „жени“, беше квалифициран като… „сатанинско съскане“[“A sulphurous hiss”, както е в оригинала.]! Като с право не беше забравен „почеркът от прага[На 10 “Downing Street”, резиденцията на правителствата на Нейно величество, която представлява 300-годишна „къщичка“ със… сто стаи. Наричат я и “Number 10” – „Номер 10“. Тя е преди всичко жилището на министър-председателя.] за „обединената нация на социалната справедливост“, изпълнен елегантно, но стандартен прийом на всички министър-председатели от торите. Маргарет Тачър, Джон Мейджър и Дейвид Камерън – всички те – изрекоха това, но поеха по обратния път. Ще разберем какво е искала да каже само посредством решенията за приходите и разходите, които ще приеме.“

image

Не бива да забравяме начина, по който дъщерята на енорийски свещеник е преодоляла всички етапи и препятствия в изкачването си нагоре, за да се озове на върха на йерархичната стълба. Тя е повторение не само на биографията на нейната по-далечна предшественичка Маргарет Тачър, с която непрестанно я сравняват. Издигането й е remake – повторно изпълнение – на онзи сценарий, с който през есента на 2008 година Нат Ротшилд дресира току-що отишлото си ръководство на Консервативната партия.

image


Какво имам предвид? Ами не просто отначало, а от поне две-три години бившият лондонски кмет Борис Джонсън беше избутван напред като безспорен фаворит за шеф на торите и съответно – министър-председател. Той е коленопреклонен поцелуйко на кралските задници и никога не го е криел. От друга страна, редовно се майтапеше с товарищ Тачър. Нещо, което съм представял с видеосвидетелство в тази медия.

image

Сега го изкарват невзрачен и неуспял дописник на булевардни вестници. А истината е, че е бил щатен кореспондент в Брюксел на смятания за сериозен лондонски всекидневник “The Daily Telegraph”. Джон Бътифант, барон Сюъл, бивш председател на Комисията на Камарата на лордовете на Британския парламент и неин заместник-шеф на горното законодателно тяло, го нарече „майтап“ и „задник“.

www.youtube.com/watch

Само че кралицата подкрепяше излизането на Британия от Евросъюза. За всеки човек, който е в състояние да осъществи връзка между своя главен и гръбначен мозък, няма по-естествена позиция на този свят. Която и да е друга би означавала самоубийство.

Като верноподаник Борис Джонсън яростно защитаваше Британия от набезите на евробюрократите и брюкселофилите, умножили се благодарение нахлулата отвън работна ръка, компенсираща мързела на албионците. Майкъл Гоув се очертаваше като подгласник на албиноса с руско-турска кръв.[www.youtube.com/watch] (Господи, какво съчетание!)

http://diagnosa.net/







Гласувай:
3



1. bumerang - "Свободна монархия"?
25.07.2016 12:45
Можете ли по-детайлно да обясните тази форма на управление, каква е ролята на монарха в нея?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8687156
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031