Постинг
23.07.2016 00:08 -
Откакто свят светува, ситият не вярва на гладния
Онова, което никой не предвиди, е мързелът. Увереността на западняците от днешното средно поколение, че родителите им са спечелили и натрупали толкова, та са ги осигурили во веки веков. Към това задължително трябва да прибавим измамата на кредитната икономика. Така най-малко една десета от Западна Европа беше завладяна от пришълци, които бяха готови на всякакъв труд и заплащане.
Докато нещата вървяха – друг въпрос е дали наистина беше така и доколко – идилията изглеждаше пълна. Никой не забеляза, че се раждат хора, които нямат нищо общо с европейските традиции и ценности. Някои от тях – християни. Други – покръстили се, но не отсекли окончателно своите етно-религиозни корени. Като дьонметата в Солун през ХVІІІ-ХІХ век.
В настоящето изтрезняване става ясно, че „шестте най-богати държави са домакини на по-малко от 9 на сто от световните бежанци. САЩ, Китай, Япония, Германия, Франция и Британия са приели и настанили едва 2,1 милиона бежанци, според доклад на “Oxfam”…
От тези 2,1 милиона души почти една трета са приети от Германия (736 740), докато останалите 1,4 милиона са поделени между другите пет страни.
В противовес, повече от половината от бежанците по света – почти 12 милиона души – живеят в Йордания, Турция, Палестина, Пакистан, Ливан и Южна Африка. Независимо от факта, че тези места съставляват по-малко от 2 процента от световната икономика…
Много хора бягат в съседните държави – например от Сирия в Йордания и Турция, които са настанили най-много бежанци на планетата: 2,8 милиона в Йордания и 2,75 милиона в Турция.“
Не ви се струва съвсем справедливо, нали? Я се върнете към видеоинтервюто с Яков Кедми. Запитайте се като него, дали кръвта на французите все пак действително не е по-скъпа от тази на арабите, африканците и т.н.?
Има още нещо. То е в пряка връзка с неосъществената мечта на т. нар. baby-boomers – предното, моето и следващото поколение. Хората, родени през и малко след Втората световна война. Става дума за онази надежда, че нашите деца ще живеят в „по-добър и по-богат свят“. Без бой признавам – никога не ми е минавало през ума. Но на западняците… Струваше им се, че новата Belle Йpoque ще трае вечно. Както фюрерът мамел изпосталелите си сънародници – имам предвид германските, а не еврейските и африканските[62] – че неговият Трети райх ще съществува хиляда години.
Няколко поредни икономически кризи, последната от които световна; затягане на коланите; финал на леснодостъпните кредити и на високите доходи; загуба на жилища и друго имущество; практически фалирали САЩ, Гърция, Италия, Испания, Португалия, Франция… Ето какво представлява днешният свят, макар медиите да не го съобщават. Както не ви обясняват, че той е комунистически.
„Комунизмът не е борба на бедните против богатите. Комунизмът е заговор на супербогатите срещу целия свят и на първо място против средната класа. Комунизмът е глобалната цел на сатанистите… Комунизмът е една от рожбите на ционизма. Комунизмът е средство и крайна цел на ционизма.“
[ Владимир Истархов – „Удар Русских Богов“, Издательство ЛИО „Редактор“, С.-Петербург, 2001 г., стр. 190.]
Тази цел е почти постигната. Забележете: Британия напусна Евросъюза, но се държи за пеша на американците. Съвсем замяза на Живковата народна република. Като същевременно, подобно на Тодораки Замфиркьов, който търсеше сближение със Запад, днешен Лондон не изоставя интереса си и жадно гледа на изток. А той аленее вече не с идеологията си, а с юана… Говори се, че новият канцлер – финансов министър – Филип Хамънд, бивш – на външните работи, ще се окаже “George Osborne in disguise” – „пременен Джордж Осборн“.
Повтарям: въображаемата нова Belle Йpoque отмина в историята. Преди няколко дни прочетох анализ, озаглавен:
„По-младото поколение навярно ще приключи живота си по-бедно от своите родители, той като доходите са в застой.“[dailycaller.com/2016/07/18/younger-generation-will-probably-end-up-poorer-than-their-parents/]
Красноречиво, но вехто – нищо ново.
„В понеделник [18 юни т.г.] “The Wall Street Journal” съобщи, че „през 2014 година между 540 и 580 милиона души са имали по-ниски или непомръднали приходи, в сравнение със същите хора, но през 2005 г.“. Това заключение се различава от дългогодишното убеждение, че след Втората световна война в напредналите икономики стандартите на живот на всяко следващо поколение са по-добри от тези на предшестващите според финансовото положение.
Ричард Добс, страши съдружник в Глобалния институт „Маккинзи“,[McKinsey Global Institute е неправителствена организация, чието ръководство определя своята цел като „мисия да помага на лидерите в търговския, обществения и социалния сектор да постигат по-дълбоко разбиране на еволюцията на глбалната икономика и да осигурява фактологична основа, която да допринася за взимането на решения по критични проблеми на управлението и политиката“. (Вж. “About MGI”, McKinsey Global Institute, mckinsey.com, New York and the world, 2016 г., online: http://www.mckinsey.com/mgi/overview/about-us)] заяви, че преди финансовата криза от 2007 г. [нали я обявиха през септември 2008-а] „всички в западния свят, с изключение на 2 процента, са били по-добре от хората 10 години преди тях“.
“McKinsey” осъществи проучване на домакинствата в Британия, Франция и САЩ. И установи, че 30 до 40 на сто от хората са споделили, как техните доходи не са нараствали. Откритие, което илюстрира икономическия провал в резултат на финансовата криза и глобалното въздействие, което тя остави зад себе си.
Обикновено, изследването се стреми да се фокусира върху тенденциите в противоречията между доходите на 1 процент от тези с най-големи приходи и останалите 99 на сто. Други проучвания се съсредоточиха върху дела на населението, живеещо в бедност. Или към нарастването на доходите на една пета от онези с най-ниски заплати и на другите с най-високи възнаграждения.
„Маккинзи“ предпочете друг подход. Насочи се само в съпоставка на семействата днес с подобни домакинства отпреди десет лета.
Институтът установи, че докато динамиката в живота на семействата се е променила, то „днес процентът на онези с по-ниски приходи се е увеличил спрямо десетилетие назад“. Ако тази тенденция не бъде изменена, докладът предрича, че „сегашното младо поколение е изправено пред риска да завърши дните си по-бедно, отколкото неговите родители“.
Докладът не е изцяло песимистичен, изпълнен с отчаяние.
Грубо, „една трета от домакинствата потвърждават тенденцията“ за стагнация на заплатите. Например, в САЩ, „от 80 до 95 на сто от семействата са получавали и повече, обаче не чак толкова, колкото горната част на американската средна класа, когато е процъфтявала“.
Правителствата в повечето развити икономики са се опитвали да забавят тези загуби на заплати чрез нивата на инфлацията и субсидии. Когато разглежда незадоволителните доходи – количеството пари, които хората са похарчили свободно след данъците и другите облагания – докладът ги намира за по-ниски за „само 20 до 25 на сто от домакинствата“.
“McKinsey” стига до извода, че „тези тенденции могат да продължат през следващите десетилетия. И че повечето семейства в напредналите икономики може би ще преживеят още една декада на стагнация.“
Самите автори на доклада заявиха, че „между 2005 и 2014 г. реалните доходи на около две-трети от домакинствата в 25 развити икономики са останали непроменени или са спаднали. Без действия, този феномен може да окаже корозиращи последици върху икономиката и обществото…
Тези изводи доказват колко вярна е една нова перспектива в нарастващия спор сред напредналите икономики за неравенството в доходите, които досега най-вече се фокусираха върху увеличаващите се приходи на най-богатите, превръщащи се в прекомерно забогатяващи и изолирани на върха.“
Това неравенство отделя една прослойка и я превръща в свръхвисша класа – номенклатура. Тя постепенно, за някои – неусетно, се обособява и изолира, като трудно допуска пришълци в редиците си. Ако не схващате, комунизмът е именно това. Той е наситен със зло и има лоши последици.
Вижте какво друго става в Британия. Ще цитирам само заглавия от последните дни: „Трима мъртви след безредие в Абърдийн:[70] Полиция беше повикана в 19-етажен блок в градския район „Тилидроун“…“
„Трима, прободени в Хайд Парк след като битка във водата на тържество прерасна в насилие: Столичната полиция твърди, че един офицер е бил ранен със строшена бутилка.“
Всичко това – за едно денонощие! Откъде изникна тази агресия?
Ами случващото се в САЩ? Ето какво заяви на 19 юли 2016 г. в своето обръщение към делегатите на Националната конференция на Републиканската партия Доналд Тръмп–младши, син на официалния кандидат за президент:
„Само вижте колко ефективна е била властта в същинския Чикаго – град с най-строгите закони за притежание на огнестрелно оръжие в нашата страна. Където само през миналия месец [юни 2016 г.] бяха убити 70 души. И където, откакто това управление [на демократите] пое властта през 2009 г., беше отнет животът на повече от 3400 американци!“
Нормално ли ви се струва? Или може би – цивилизовано?
Мислех, че ние няма да забравим и няма да простим[Перифраза на стих от припева на песента „Музикантска съдба“ на моя покоен приятел Георги Минчев.]
Това ли е начинът на живот, който да ни служи за образец, като модел за следване? Не напомня ли бандитските войни по време на сталинизма, за които само бяхме чували слухове? Понеже при социализЪма всичко представляваше държавна тайна. Сега, когато плахо отместват покрова от ковчега с тайните за престъпността, излиза, че по Живково време броят на убийствата – на битова и всякаква друга основа, без изпълнението на смъртни присъди – е бил четири пъти по-голям в сравнение с настоящето.
Да припомня ли кой се водеше „професионален ръководител“ на МВР, когато страната беше потопена в убийства на мутри и мафиотски босове? Другарката пожарникар-премиерка Б.Б., горда, че се е учила от „светлия“ пример на Тато Правешки! Лично тя – банкянската Брижит Бардо – носи вината за варварския показен разстрел на Тодор Димов – „Чакъра“, извършен с… противотанков гранатомет пред очите на сина на жертвата!
Още на 3 май 2012 година писах в тази медия следното:
В четвъртък, 3 май 2012 г., новинарите от основната телевизия на ДС с пълно право се възмутиха от пътен инцидент, при който:
„По-младият бияч отива до джипа и вади пистолет. Насочва го към главата на 39-годишния баща пред очите на детето му.“
[ „Двама мъже зверски пребити пред очите на децата им“, bTV Новините, btvnews.bg, bTV, btvnews.bg, София, четвъртък, 3 май 2012 г., текст и видеозапис от online: http://btvnews.bg/tazi-sutrin/razgovori-s-gosti/dvama-mzhe-zverski-prebiti-pred-ochite-na-detsata-im.html]
Никой никога не обърна внимание на наследника на Тодор Димов, станал свидетел на терористичен акт, дело на тукашната милиция.
„Чакъра трябвало да излежи 2-годишна присъда за сводничество и кражба на добитък от Ивайловград. Към това се прибавяли и 3 г. за обир на чейнчбюро в Харманли през 1994 г. Тогава апашът бил прострелян от полицаите, но успял да избяга от болницата.“
48-годишната жертва на полицейския терор беше определян от съгражданите му като „дребен бандит“. Буен мъж, още по време на Живковата диктатура Чакъра беше може би единственият, създал нещо като хайдушка чета за борба срещу комунистическите неправди, беззакония и безчинства, залели Отечеството ни. За което беше осъден на 8 години затвор.
[Вж. Александър Митев – „Чакъра убит с гранатомет“, в. „Новинар“, novinar.bg, София, 12 декември 2003 г., online: http://novinar.bg/news/chakara-ubit-s-granatomet_MTE0MjsxOQ==.html]
Близките му разказват, че този негов нрав и силно развитото му чувство за справедливост са го накарали в навечерието на зимата на 2003 г. да стреля по подгонилите го милиционери. Даже главорези биват съдени на доживотен затвор. Никой не заслужава такава съдба, каквато не Бог, а Б.Б. и господарите й определиха на Тодор Димов – смърт, без право на защита и обжалване.
В деня на разстрела му главната секретарка на МВР, избраницата на бившия Симеон ІІ, другарката Бойка Борисова храбро се изпъчи:
„Аз заповядах убийството на Чакъра.“ Когато беше привикана, за да даде показания пред следовател, тя отново прояви характерната за мутрите наглост: „Пред следователя Борисов призна, че ако се наложи, отново би действал по същия начин.“[„Ген. Борисов: Аз заповядах убийството на Чакъра“, в. „Новинар“, novinar.bg, София, 19 май 2004 г., online: http://novinar.bg/news/gen-borisov-az-zapoviadah-ubijstvoto-na-chakara_MTI5NDsxMw==.html]
Комунист или по-точно – комунистка! Истинска комунистка! У нас комунизмът не е помръдвал. Другарите пак са тук и не само са същите. Нещо повече – станаха по-алчни, по-зли и отмъстителни, а наследниците им – жестоки като изгладнели диви зверове!
Защо мълчите?
Сега внимавайте.
„62 души притежават толкова, колкото половината свят, разкрива доклада на “Oxfam” за Давос.“[“62 people own the same as half the world, reveals Oxfam Davos report”, Oxfam International, oxfam.org, Oxford, United Kingdom, Monday, 18 January 2016 г., online: https://www.oxfam.org/en/pressroom/pressreleases/2016-01-18/62-people-own-same-half-world-reveals-oxfam-davos-report]
Това не е конспиративна теория, както може да се щурне налудничава мисъл в чутурата на някой безмозъчен. То е доказан факт. И то от организация, за която редовните читатели може да си спомнят. Тя представлява международна конфедерация и е съставена от 18 организации, действащи в 94 страни по земното кълбо. Вярвате или не – това е дереджето: шестдесет и двама с претенции да са човешки същества са собственици на богатство, равняващо се на съвкупността на всичко, с което разполагат около 3,6 милиарда жители на планетата!
Това е комунизмът!
Гари Алън беше американски консерватор, патриот, журналист и политолог. В своята най-известна книга, озаглавена „Никой не смее да го нарече конспирация“, той вярно посочи:
„Повечето от нас смятат, че социализмът е онова, в което социалистите искат да повярваме – програма за разпределение на богатството. Такава е теорията. Но дали така действа тя?
Нека изследваме единствените социалистически страни – съгласно социалистическата дефиниция на думата – съществуващи днес на света. Това са комунистическите страни. Самите комунисти ги назовават социалистически държави, както е в наименованието Съюз на съветските социалистически републики.
В него, в реалния социализъм, имате на върха една съвсем тясна олигархична клика, която обикновено не наброява повече от три процента от общото население, но тя тотално контролира всичкото богатство, цялата продукция и самия живот на останалите деветдесет и седем на сто…
Ако човек прозре, че социализмът не е програма за разпределение на богатството, а фактически е метод за укрепване на богатството и за господство над него, тогава онова, което ви се струва като парадокс – свръхбогатите да пропагандират социализма – се оказва, че изобщо не е никакъв парадокс. Обратното, то става логичният, даже перфектният инструмент за мегаломаниаците, преследващи властта.
Комунизмът или по-правилно – социализмът, не е движение на потиснатите маси, а на икономическия елит. Тогава планът на заговорниците от най-вътрешния кръг е да социализират Съединените щати, а не да ги комунизират.“[Gary Allen with Larry Abraham – “None Dare Call It Conspiracy”, Concord Press, Seal Beach, Ca, 1971 г., стр. 32.]
Обаче нито англичаните, уелсците, шотландците, ирландците, французите, даже не съвсем закъсалите гърци и испанци, не изпитват потребност да проумеят истината. Смятат, че този живот на социални помощи им е обещан, а държавата – длъжна. Интернационалните банкери печатат пари и изкупуват собствеността, която ги интересува, и все още се води общогръцка, да речем.
Истината е, че преди дни в Испания загинаха български жени – ягодоберачки. В иберийското кралство официалната безработица от години се движи между 24 и 25 процента, а младежката – от 48 до 50 на сто. Обаче испанците не пречупват кръст на полето. Източноевропейците го правят без колебание. Защо? Понеже тук и това липсва. Няма работа, особено в по-малките населени места. Ако се намери, тя е толкова ниско платена, че е по-добре да си вдигнат партакешите и да бачкат навън, за да изкарват помощите и на тамошните безработни и бедни.
Съвсем наскоро, буквално преди дни, гледах телевизионен репортаж от Велико Търново. Англичанин, ненавършил петдесет, напуска града и страната ни. Цели петнадесет лазарника живял в старопрестолния град. Малкото му дете се родило там. И макар да знае, че родината му може да преживее сътресения след напускането на Евросъюза, си тръгва.
Отворил школа за преподаване на английски език. Тя процъфтявала донеотдавна. Обаче децата взели да намаляват. Родителите нямали възможност да им осигуряват езиковото обучение. Типична нашенска картина.
Човекът се уредил като преподавател в Оксфорд. Ако е вярно, и там са закъсали и то много. Поне това чета във вестниците им. Но мъжът призна, че неговите сънародници – англичаните, няма да се ца̀нят да берат ягоди.
„Пак вие“ – рече той, – „българите, източноевропейците, ще вършите тази и други подобни работи.“
Искам да кажа, че не бива да сравнявате нищо и никъде с тукашното положение. Ние сме умряла страна, обитавана от сенки. Сърдите ми се, или не, въобще не променя фактите. Като ви казвам истината, ваш враг ли ставам?
Но също така е добре да проумеете, че мнозинството от бежанците не са натрапници. Онези, които отиват, за да дирят гърнето с жълтици на Запад, са като 2,5 милиона от нашего брата. Защо и с какво тези нашенци, потърсили щастието зад граница, са по-добри от останалите?
За мен е жалко, че изпуснахме шанса си. Аз и неколцина като мен останахме неразбрани. Никой от нас не се оплаква. Някои още се борим, други, поостарели, вдигнаха ръце. Те ли са виновни или безобразната маса от същества, наподобяващи човеци?
Истина е, че с някои приятели още изповядваме онова, което Гошето Минчев изпя, че „няма да забравим и няма да простим“. Уви, оказахме се шепа.
Не проумявам откъде се взе това примирение с ярема? Със сигурност преди комунистите българинът никога не е бил такъв. Спорел с властта, бранел интересите си. Работел и имал. Никога преди 9 септември 1944 година не е гладувал. Зарежете щуротиите и небивалиците, които ви разправят българомразците, смятащи се за потомци на роби. Те са тъй невежи и недодялани, толкова тъпи, алчни и подкупни, че нямат представа дори за това, откъде се е появил ислямът. Не е от нищото, нали? Само по-отколешните посетители на тази медия са наясно с произхода му.
Уж „левият“ лондонски “The Guardian” също се правеше на възмутен от факта, че „най-богатите 62-а души са толкова заможни, колкото половината от световното население“.[Вж. “Richest 62 people as wealthy as half of world’s population, says Oxfam” by Larry Elliott Economics editor, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 18 January 2016 г., online: https://www.theguardian.com/business/2016/jan/18/richest-62-billionaires-wealthy-half-world-population-combined]
И какво от това? Първо чухме жалби от сорта „споделете богатството“,[83] които звучат налудничаво. Де се е чуло и видяло?…
Докато бедността, несправедливостта и огромното неравенство съществуват в нашия свят, никой от нас не може истински да си отдъхне[Нелсън Мандела – южноафрикански терорист, подготвян за въоръжени нападения в лагер на израелската шпионска служба Моссад, осъден за убийство. Лежал повече от 22 години зад решетките и обявен за… борец за човешки права. Но поне за мен цитатът има стойност. (“Speaking out for justice: Key statements and speeches by Nelson Mandela, 1961 – 2008”, Nelson Mandela International Day, UN, un.org, New Yoek, NY, 18 July 2016 г., online: http://www.un.org/en/events/mandeladay/inhiswords.shtml)]
После пошамаросаха словесно тогавашния премиер Дейвид Доналдович. Видите ли, Камерън забравил своите обещания… Но нали от опит знаем, че „дума дупка не прави“? Ако беше така, клетвите на мъчениците на комунизма и на техните близки да са навързали алчно червената фашистка номенклатура на гердан и да са го закачили на дебелия врат на трътлестата банкянска Брижит Бардо – ръководещата комунистка и пожарникар-генералка Б.Б.
Накрая, при първата изява на новата министър-председателка Териза Мей, днешната Маргарет Тачър, лейбъристите гласуваха заедно с консерваторите за програмата за строителство и обновяване на ядрените подводници “Trident”.[www.theguardian.com/uk-news/2016/jul/18/mps-vote-in-favour-of-trident-renewal-nuclear-deterrent] Нали „левите“ са пацифисти, винаги са против войната? Ако чуете, че така щели да отворят работни места, махнете с ръка и заплюйте вестоносеца. Лъже. Ще има много за някои от онези 62-а души или от единия процент най-богати на планетата. Другото е мижи да те лажем – капка в морето на британската безработица.
Не е разбрал дори споменатия от вестник “The Guardian” Александър Зиновиев. Тъкмо този съветски професор даде твърде точно определение на тяхната любима идеология. Припомням:
„Комунизмът е тип „обществена формация“ със закони, обусловени от „живота в комуна“, където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф“ и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.“[Откъс от интервю за парижкия вестник “Figaro” на Александър Зиновиев, съветско-руски философ, който като член на КПСС познаваше системата отвътре, цитиран в: Сюзан Лабен – “Тайният план за завладяване на Европа”, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60.]
Така ли е наистина? Никълъс Кристоф има полски корени, но е роден в Чикаго. Двукратен носител на журналистическата награда „Пулицър“, той е смятан за един от водещите коментатори на „най-демократичния“ вестник в „най-демократичната“ страна. Точно така – “The New York Times”.
Преди година и половина, сравнявайки речите на Барак Обама „За състоянието на Съюза“, той стигна до изводи, които съм ви представял доста по-рано. Тъй като съм се интересувал и съм открил не малко истини.
Тогава, през януари 2015 г., Кристоф направи следния обзор:
„От края на седемдесетте години нещо дълбоко погрешно стана с Америка.
Неравенството нарасна. Образователният процес се забави. Равнищата на хвърляне в затвора се упеториха. Ускори се разпадането на семействата. Средният доход на домакинство спря.
„Отново е утро в Америка“ – това беше лозунгът на кампанията на президента Роналд Рейгън през 1984 г. Но в ретроспекция, от ерата на Рейгън средният американец беше прикован към здрача преди зазоряване – на стагнацията и неравенството. И още не сме се отърсили от това, особено от 2000 година насам. Неравенството нарасна още повече при президента Обама.
Това е контекстът на неговия призив за повече икономическа справедливост в обръщението му „За състоянието на Съюза“. Но той първо протестира. Неговите предложения са мъртви още с внасянето им в Конгреса. Те няма да бъдат приложени и навярно не ще променят общественото мислене: Проучване на Джордж С. Едуърд, учен в областта на политиката, установява, че президентските речи рядко убеждават обществото особено.
Спомняте ли си обръщението „За състоянието на Съюза“ от 2014 година? Разбира се, че не. От 18 предложения в словото му имаше някакви действия само по две, според телевизия PBS. Или пламенния призив на Обама в неговото обръщение „За състоянието на Съюза“ през 2013-а, за намаляване на насилието с огнестрелно оръжие? Нищо особено не стана. А тогава думите „пушки и пистолети“ даже не минаха през устните му.“
Зърнахте ли истинския образ на реалния комунизъм? Ако повече ви удовлетворява, наречете го социализъм. В системата, изградена на базата на отношения между началник и подчинен, без обществото на изпитва необходимост от това, за която говори Зиновиев, имената на президентите, министър-председателите и останалите явни представители на държавната власт имат малко значение. Тези длъжности са лица от витрината. А властта им е представителна, а не решаваща – authority.
Понеже съм свикнал да си върша работата съвестно, даже когато тя е неплатена, зависи от доброто отношение на съвсем малко читатели, както е понастоящем, прекарах две ранни утрини пред телевизорите. За да наблюдавам Националната конференция на Републиканската партия на САЩ.
Още през нейния първи ден, около петнадесет минути след като словенката Мела̀ния, сегашната съпруга на Доналд Тръмп, дръпна прочувствена реч, телевизия CNN направи съпоставка между нейните думи и тези в словото на Мишел Обама през 2008 година. И Trumped – прецака – хубавата бивша манекенка Мела̀ния, вадейки на показ плагиатството в нейната реч.
Естествено, тя едва ли е написала и една буква от нея.[В разгара на конференцията, на 20 юли 2016 г., Мередит Макивър, млада писачка на речи от екипа на Тръмп, пое вината за плагиатството върху себе си. Не я жалете – обилно й е платено! На всичко отгоре инцидентът даде шанс на Доналд Тръмп да се покаже като великодушен шеф. Не уволни младата Мередит. Като заяви, че всички допускаме грешки. (Вж. “The Evolution of Trump Campaign Responses to Melania Trump’s Plagiarized Speech” by Katie Reilly, “Time”, time.com, New York, NY, Wednesday, July 20, 2016 г., online: http://time.com/4415511/melania-trump-plagiarized-speech-responses/)] Четеше умело от прозрачните autocue-та пред и около нея. Но думата ми е за друго. Как така CNN успя в рамките на съвсем кратък срок да направи паралела и да го представи на зрителите? Има нещо гнило и то е най-малко в Дания, не мислите ли?…
Ден по-късно зрители на същата медия се мъчеха да се изтипосат зад масата на коментаторите, скупчени около нейните водещи в залата. Те бяха джудже на име Вълчо – Wolf, бивш служител (дали?) на Американо-израелския комитет за обществени работи, и не по-висок, но още по-хърбав хомосексуалист с напълно побеляла коса.
Защо? Носеха плакатчета с напис CNN, но съкращението разтълкувано по следния начин: Clinton’s News Network. Тоест – Новинарска телевизионна мрежа на Клинтън. Иначе първата буква “C” идва от “Cable” – кабел.
„Плуващ надпис“ – “crawl”, както е на телевизионен жаргон, пък дълго известяваше:
„Джордж У. Буш има чувството, че ще бъде последният президент-републиканец.“ (Вижте илюстрацията.)
Не се хваля, но още преди година обявих името на новата президентка. Но хайде да разтълкуваме думите на втория президент Буш. Ако помислите, съществуват ли САЩ, няма как там повече да няма републикански президент. Онова, което comrade Буш, Георгий Валькерович, ни подсказва, е: най-късно след втори мандат на Хитлери Клинтън разпадът на Съюза ще е факт. Не съм ли го писал?
Днес „шестдесет и двама свръхбогаташи са толкова заможни, колкото половината от земното население“. И това явно не впечатлява никого.
Нещо повече, съответни институции наблюдават разделението на този елит по различни признаци. Например „броят на жените милиардерки се увеличава седемкратно за 20 години“, заяви „ляво-центристкият“ лондонски “The Guardian”.
Начело се оказват „азиатските предприемачки, които са двигателят на това нарастване…
Дълго време списъкът на най-богатите жени по света е представял такива като Лилиан Бетенкур – 93-годишната наследничка на “L’Orйal”, и Кристи и Алис Уолтън, членки на семейство Уолмарт…
Но сега той включва все повече самосъздали се милиардерки от страни, сред които Китай, Хонг Конг и Индия. Сред тях са Жанг Син, 50-годишна китайска магнатка, занимаваща се с недвижима собственост, която от 14-годишна работеше във фабрика за конфекция в Хонг Конг. Тя спести достатъчно, за да дойде в Британия и да учи в Университета на Съсекс. А по-рано тази година [2015-а] беше обявено, че притежава състояние от над 3 милиарда долара (2 милиарда лири стерлинги).“
Няма как да избегна поредната натрапчива асоциация. За времето, когато Братството проводило Владимир Илич Ленин от Швейцария и Лейба Бронщейн Троцки – който преди това играел шах с Хитлер в дома на виенския Ротшилд – от Ню Йорк, за да превземат, съсипят и му предадат Русия. Налагало се болшевиките „да се избавят от конкуренцията на криминалните престъпници, които не желаеха да делят плячката си с новата власт. Нейният лозунг „Граби награбеното!“ незабавно намери отзвук сред многомилионното руско простолюдие. Но лозунгът съвсем не призоваваше към грабежи тъкмо тях, в което те бързо се убедиха, тъй като безжалостно ги разстрелваха на място без съд и следствие.
Новата власт безспорно беше по-добре организирана и въоръжена банда и в никакъв случай не желаеше да губи безценно време за различни юридически обосновки на действията си. Но все пак беше необходима някаква идеологическа обосновка, и тя се роди в безумно-гениалната болна глава на вожда, но с безкрайната си утопичност ужаси дори най-близките му съучастници. Всички разграбени от царизма и експлоататорите народни богатства се изземват от болшевиките с единствената цел след това да се разпределят поравно между трудещите се, които от днес са освободени от всички видове експлоатация.
„Боже мой“ – страхливо възкликнал наивният Бухарин, „нима е възможно да се вярва в нещо подобно?“ „Ще повярват кучите му синове!“ – успокоявал го Дзержински и очите му наркомански светели като брилянти, конфискувани за „диктатурата на пролетариата“. И те наистина повярвали!…
Безумието на болшевизма е болест, нещо като обезумяване на нацията.“[Игор Бунич – „Златото на партията“, Издателство „Прозорец“, София, 1995 г., стр. 24, 9.]
Съвсем вярно. Единствено напълно обезумяла твар може да повярва в приказките за „самосъздали се милиардерки“. Особено от… Китай?! Но нима другаде е различно? То е все едно да сте убедени, че вицът за забогатяването на Рокфелерови чрез лъскането на една ябълка и продажбата й на по-висока от покупната цена е светата истина! Няма как да не повторя възклицанието на Бухарин:
„Боже мой, нима е възможно да се вярва в нещо подобно?“
Искате или не, комунизмът върви с уверени крачки напред. Понякога криволичи, но напредва. Западното полукълбо почти изцяло падна под неговата власт. Европа и половин Азия – тоже. Пожарът в Африка повече от половин век. Някои от неговите пламъци не се виждат. Нима тлеенето не изпепелява?
Не, китайците и американците не са се хванали за гушите там. Комунистическите им елити се боричкат, кой да докопа повече. Където има войни, има защо. Не слушайте Александър Дюма – бащата. И не следвайте неговия съвет:
“Cherchez la femme, pardieu! cherchez la femme.”[„Търсете жената, за Бога, търсете жената“, фр. (Alexandre Dumas – “Les Mohicans de Paris”, Tome 1, Michel Lйvy frиres йditeurs, Paris, 1871 г., стp. 232.)]
“Cherchez la l’argent!” – „Търсете парите!“
Там, където могат да бъдат спечелени, се водят истинските битки. Иначе какво би пречило на голямата и богата на петрол Нигерия да бъде Швейцария на черния континент?…
http://diagnosa.net/
Докато нещата вървяха – друг въпрос е дали наистина беше така и доколко – идилията изглеждаше пълна. Никой не забеляза, че се раждат хора, които нямат нищо общо с европейските традиции и ценности. Някои от тях – християни. Други – покръстили се, но не отсекли окончателно своите етно-религиозни корени. Като дьонметата в Солун през ХVІІІ-ХІХ век.
В настоящето изтрезняване става ясно, че „шестте най-богати държави са домакини на по-малко от 9 на сто от световните бежанци. САЩ, Китай, Япония, Германия, Франция и Британия са приели и настанили едва 2,1 милиона бежанци, според доклад на “Oxfam”…
От тези 2,1 милиона души почти една трета са приети от Германия (736 740), докато останалите 1,4 милиона са поделени между другите пет страни.
В противовес, повече от половината от бежанците по света – почти 12 милиона души – живеят в Йордания, Турция, Палестина, Пакистан, Ливан и Южна Африка. Независимо от факта, че тези места съставляват по-малко от 2 процента от световната икономика…
Много хора бягат в съседните държави – например от Сирия в Йордания и Турция, които са настанили най-много бежанци на планетата: 2,8 милиона в Йордания и 2,75 милиона в Турция.“
Не ви се струва съвсем справедливо, нали? Я се върнете към видеоинтервюто с Яков Кедми. Запитайте се като него, дали кръвта на французите все пак действително не е по-скъпа от тази на арабите, африканците и т.н.?
Има още нещо. То е в пряка връзка с неосъществената мечта на т. нар. baby-boomers – предното, моето и следващото поколение. Хората, родени през и малко след Втората световна война. Става дума за онази надежда, че нашите деца ще живеят в „по-добър и по-богат свят“. Без бой признавам – никога не ми е минавало през ума. Но на западняците… Струваше им се, че новата Belle Йpoque ще трае вечно. Както фюрерът мамел изпосталелите си сънародници – имам предвид германските, а не еврейските и африканските[62] – че неговият Трети райх ще съществува хиляда години.
Няколко поредни икономически кризи, последната от които световна; затягане на коланите; финал на леснодостъпните кредити и на високите доходи; загуба на жилища и друго имущество; практически фалирали САЩ, Гърция, Италия, Испания, Португалия, Франция… Ето какво представлява днешният свят, макар медиите да не го съобщават. Както не ви обясняват, че той е комунистически.
„Комунизмът не е борба на бедните против богатите. Комунизмът е заговор на супербогатите срещу целия свят и на първо място против средната класа. Комунизмът е глобалната цел на сатанистите… Комунизмът е една от рожбите на ционизма. Комунизмът е средство и крайна цел на ционизма.“
[ Владимир Истархов – „Удар Русских Богов“, Издательство ЛИО „Редактор“, С.-Петербург, 2001 г., стр. 190.]
Тази цел е почти постигната. Забележете: Британия напусна Евросъюза, но се държи за пеша на американците. Съвсем замяза на Живковата народна република. Като същевременно, подобно на Тодораки Замфиркьов, който търсеше сближение със Запад, днешен Лондон не изоставя интереса си и жадно гледа на изток. А той аленее вече не с идеологията си, а с юана… Говори се, че новият канцлер – финансов министър – Филип Хамънд, бивш – на външните работи, ще се окаже “George Osborne in disguise” – „пременен Джордж Осборн“.
Повтарям: въображаемата нова Belle Йpoque отмина в историята. Преди няколко дни прочетох анализ, озаглавен:
„По-младото поколение навярно ще приключи живота си по-бедно от своите родители, той като доходите са в застой.“[dailycaller.com/2016/07/18/younger-generation-will-probably-end-up-poorer-than-their-parents/]
Красноречиво, но вехто – нищо ново.
„В понеделник [18 юни т.г.] “The Wall Street Journal” съобщи, че „през 2014 година между 540 и 580 милиона души са имали по-ниски или непомръднали приходи, в сравнение със същите хора, но през 2005 г.“. Това заключение се различава от дългогодишното убеждение, че след Втората световна война в напредналите икономики стандартите на живот на всяко следващо поколение са по-добри от тези на предшестващите според финансовото положение.
Ричард Добс, страши съдружник в Глобалния институт „Маккинзи“,[McKinsey Global Institute е неправителствена организация, чието ръководство определя своята цел като „мисия да помага на лидерите в търговския, обществения и социалния сектор да постигат по-дълбоко разбиране на еволюцията на глбалната икономика и да осигурява фактологична основа, която да допринася за взимането на решения по критични проблеми на управлението и политиката“. (Вж. “About MGI”, McKinsey Global Institute, mckinsey.com, New York and the world, 2016 г., online: http://www.mckinsey.com/mgi/overview/about-us)] заяви, че преди финансовата криза от 2007 г. [нали я обявиха през септември 2008-а] „всички в западния свят, с изключение на 2 процента, са били по-добре от хората 10 години преди тях“.
“McKinsey” осъществи проучване на домакинствата в Британия, Франция и САЩ. И установи, че 30 до 40 на сто от хората са споделили, как техните доходи не са нараствали. Откритие, което илюстрира икономическия провал в резултат на финансовата криза и глобалното въздействие, което тя остави зад себе си.
Обикновено, изследването се стреми да се фокусира върху тенденциите в противоречията между доходите на 1 процент от тези с най-големи приходи и останалите 99 на сто. Други проучвания се съсредоточиха върху дела на населението, живеещо в бедност. Или към нарастването на доходите на една пета от онези с най-ниски заплати и на другите с най-високи възнаграждения.
„Маккинзи“ предпочете друг подход. Насочи се само в съпоставка на семействата днес с подобни домакинства отпреди десет лета.
Институтът установи, че докато динамиката в живота на семействата се е променила, то „днес процентът на онези с по-ниски приходи се е увеличил спрямо десетилетие назад“. Ако тази тенденция не бъде изменена, докладът предрича, че „сегашното младо поколение е изправено пред риска да завърши дните си по-бедно, отколкото неговите родители“.
Докладът не е изцяло песимистичен, изпълнен с отчаяние.
Грубо, „една трета от домакинствата потвърждават тенденцията“ за стагнация на заплатите. Например, в САЩ, „от 80 до 95 на сто от семействата са получавали и повече, обаче не чак толкова, колкото горната част на американската средна класа, когато е процъфтявала“.
Правителствата в повечето развити икономики са се опитвали да забавят тези загуби на заплати чрез нивата на инфлацията и субсидии. Когато разглежда незадоволителните доходи – количеството пари, които хората са похарчили свободно след данъците и другите облагания – докладът ги намира за по-ниски за „само 20 до 25 на сто от домакинствата“.
“McKinsey” стига до извода, че „тези тенденции могат да продължат през следващите десетилетия. И че повечето семейства в напредналите икономики може би ще преживеят още една декада на стагнация.“
Самите автори на доклада заявиха, че „между 2005 и 2014 г. реалните доходи на около две-трети от домакинствата в 25 развити икономики са останали непроменени или са спаднали. Без действия, този феномен може да окаже корозиращи последици върху икономиката и обществото…
Тези изводи доказват колко вярна е една нова перспектива в нарастващия спор сред напредналите икономики за неравенството в доходите, които досега най-вече се фокусираха върху увеличаващите се приходи на най-богатите, превръщащи се в прекомерно забогатяващи и изолирани на върха.“
Това неравенство отделя една прослойка и я превръща в свръхвисша класа – номенклатура. Тя постепенно, за някои – неусетно, се обособява и изолира, като трудно допуска пришълци в редиците си. Ако не схващате, комунизмът е именно това. Той е наситен със зло и има лоши последици.
Вижте какво друго става в Британия. Ще цитирам само заглавия от последните дни: „Трима мъртви след безредие в Абърдийн:[70] Полиция беше повикана в 19-етажен блок в градския район „Тилидроун“…“
„Трима, прободени в Хайд Парк след като битка във водата на тържество прерасна в насилие: Столичната полиция твърди, че един офицер е бил ранен със строшена бутилка.“
Всичко това – за едно денонощие! Откъде изникна тази агресия?
Ами случващото се в САЩ? Ето какво заяви на 19 юли 2016 г. в своето обръщение към делегатите на Националната конференция на Републиканската партия Доналд Тръмп–младши, син на официалния кандидат за президент:
„Само вижте колко ефективна е била властта в същинския Чикаго – град с най-строгите закони за притежание на огнестрелно оръжие в нашата страна. Където само през миналия месец [юни 2016 г.] бяха убити 70 души. И където, откакто това управление [на демократите] пое властта през 2009 г., беше отнет животът на повече от 3400 американци!“
Нормално ли ви се струва? Или може би – цивилизовано?
Мислех, че ние няма да забравим и няма да простим[Перифраза на стих от припева на песента „Музикантска съдба“ на моя покоен приятел Георги Минчев.]
Това ли е начинът на живот, който да ни служи за образец, като модел за следване? Не напомня ли бандитските войни по време на сталинизма, за които само бяхме чували слухове? Понеже при социализЪма всичко представляваше държавна тайна. Сега, когато плахо отместват покрова от ковчега с тайните за престъпността, излиза, че по Живково време броят на убийствата – на битова и всякаква друга основа, без изпълнението на смъртни присъди – е бил четири пъти по-голям в сравнение с настоящето.
Да припомня ли кой се водеше „професионален ръководител“ на МВР, когато страната беше потопена в убийства на мутри и мафиотски босове? Другарката пожарникар-премиерка Б.Б., горда, че се е учила от „светлия“ пример на Тато Правешки! Лично тя – банкянската Брижит Бардо – носи вината за варварския показен разстрел на Тодор Димов – „Чакъра“, извършен с… противотанков гранатомет пред очите на сина на жертвата!
Още на 3 май 2012 година писах в тази медия следното:
В четвъртък, 3 май 2012 г., новинарите от основната телевизия на ДС с пълно право се възмутиха от пътен инцидент, при който:
„По-младият бияч отива до джипа и вади пистолет. Насочва го към главата на 39-годишния баща пред очите на детето му.“
[ „Двама мъже зверски пребити пред очите на децата им“, bTV Новините, btvnews.bg, bTV, btvnews.bg, София, четвъртък, 3 май 2012 г., текст и видеозапис от online: http://btvnews.bg/tazi-sutrin/razgovori-s-gosti/dvama-mzhe-zverski-prebiti-pred-ochite-na-detsata-im.html]
Никой никога не обърна внимание на наследника на Тодор Димов, станал свидетел на терористичен акт, дело на тукашната милиция.
„Чакъра трябвало да излежи 2-годишна присъда за сводничество и кражба на добитък от Ивайловград. Към това се прибавяли и 3 г. за обир на чейнчбюро в Харманли през 1994 г. Тогава апашът бил прострелян от полицаите, но успял да избяга от болницата.“
48-годишната жертва на полицейския терор беше определян от съгражданите му като „дребен бандит“. Буен мъж, още по време на Живковата диктатура Чакъра беше може би единственият, създал нещо като хайдушка чета за борба срещу комунистическите неправди, беззакония и безчинства, залели Отечеството ни. За което беше осъден на 8 години затвор.
[Вж. Александър Митев – „Чакъра убит с гранатомет“, в. „Новинар“, novinar.bg, София, 12 декември 2003 г., online: http://novinar.bg/news/chakara-ubit-s-granatomet_MTE0MjsxOQ==.html]
Близките му разказват, че този негов нрав и силно развитото му чувство за справедливост са го накарали в навечерието на зимата на 2003 г. да стреля по подгонилите го милиционери. Даже главорези биват съдени на доживотен затвор. Никой не заслужава такава съдба, каквато не Бог, а Б.Б. и господарите й определиха на Тодор Димов – смърт, без право на защита и обжалване.
В деня на разстрела му главната секретарка на МВР, избраницата на бившия Симеон ІІ, другарката Бойка Борисова храбро се изпъчи:
„Аз заповядах убийството на Чакъра.“ Когато беше привикана, за да даде показания пред следовател, тя отново прояви характерната за мутрите наглост: „Пред следователя Борисов призна, че ако се наложи, отново би действал по същия начин.“[„Ген. Борисов: Аз заповядах убийството на Чакъра“, в. „Новинар“, novinar.bg, София, 19 май 2004 г., online: http://novinar.bg/news/gen-borisov-az-zapoviadah-ubijstvoto-na-chakara_MTI5NDsxMw==.html]
Комунист или по-точно – комунистка! Истинска комунистка! У нас комунизмът не е помръдвал. Другарите пак са тук и не само са същите. Нещо повече – станаха по-алчни, по-зли и отмъстителни, а наследниците им – жестоки като изгладнели диви зверове!
Защо мълчите?
Сега внимавайте.
„62 души притежават толкова, колкото половината свят, разкрива доклада на “Oxfam” за Давос.“[“62 people own the same as half the world, reveals Oxfam Davos report”, Oxfam International, oxfam.org, Oxford, United Kingdom, Monday, 18 January 2016 г., online: https://www.oxfam.org/en/pressroom/pressreleases/2016-01-18/62-people-own-same-half-world-reveals-oxfam-davos-report]
Това не е конспиративна теория, както може да се щурне налудничава мисъл в чутурата на някой безмозъчен. То е доказан факт. И то от организация, за която редовните читатели може да си спомнят. Тя представлява международна конфедерация и е съставена от 18 организации, действащи в 94 страни по земното кълбо. Вярвате или не – това е дереджето: шестдесет и двама с претенции да са човешки същества са собственици на богатство, равняващо се на съвкупността на всичко, с което разполагат около 3,6 милиарда жители на планетата!
Това е комунизмът!
Гари Алън беше американски консерватор, патриот, журналист и политолог. В своята най-известна книга, озаглавена „Никой не смее да го нарече конспирация“, той вярно посочи:
„Повечето от нас смятат, че социализмът е онова, в което социалистите искат да повярваме – програма за разпределение на богатството. Такава е теорията. Но дали така действа тя?
Нека изследваме единствените социалистически страни – съгласно социалистическата дефиниция на думата – съществуващи днес на света. Това са комунистическите страни. Самите комунисти ги назовават социалистически държави, както е в наименованието Съюз на съветските социалистически републики.
В него, в реалния социализъм, имате на върха една съвсем тясна олигархична клика, която обикновено не наброява повече от три процента от общото население, но тя тотално контролира всичкото богатство, цялата продукция и самия живот на останалите деветдесет и седем на сто…
Ако човек прозре, че социализмът не е програма за разпределение на богатството, а фактически е метод за укрепване на богатството и за господство над него, тогава онова, което ви се струва като парадокс – свръхбогатите да пропагандират социализма – се оказва, че изобщо не е никакъв парадокс. Обратното, то става логичният, даже перфектният инструмент за мегаломаниаците, преследващи властта.
Комунизмът или по-правилно – социализмът, не е движение на потиснатите маси, а на икономическия елит. Тогава планът на заговорниците от най-вътрешния кръг е да социализират Съединените щати, а не да ги комунизират.“[Gary Allen with Larry Abraham – “None Dare Call It Conspiracy”, Concord Press, Seal Beach, Ca, 1971 г., стр. 32.]
Обаче нито англичаните, уелсците, шотландците, ирландците, французите, даже не съвсем закъсалите гърци и испанци, не изпитват потребност да проумеят истината. Смятат, че този живот на социални помощи им е обещан, а държавата – длъжна. Интернационалните банкери печатат пари и изкупуват собствеността, която ги интересува, и все още се води общогръцка, да речем.
Истината е, че преди дни в Испания загинаха български жени – ягодоберачки. В иберийското кралство официалната безработица от години се движи между 24 и 25 процента, а младежката – от 48 до 50 на сто. Обаче испанците не пречупват кръст на полето. Източноевропейците го правят без колебание. Защо? Понеже тук и това липсва. Няма работа, особено в по-малките населени места. Ако се намери, тя е толкова ниско платена, че е по-добре да си вдигнат партакешите и да бачкат навън, за да изкарват помощите и на тамошните безработни и бедни.
Съвсем наскоро, буквално преди дни, гледах телевизионен репортаж от Велико Търново. Англичанин, ненавършил петдесет, напуска града и страната ни. Цели петнадесет лазарника живял в старопрестолния град. Малкото му дете се родило там. И макар да знае, че родината му може да преживее сътресения след напускането на Евросъюза, си тръгва.
Отворил школа за преподаване на английски език. Тя процъфтявала донеотдавна. Обаче децата взели да намаляват. Родителите нямали възможност да им осигуряват езиковото обучение. Типична нашенска картина.
Човекът се уредил като преподавател в Оксфорд. Ако е вярно, и там са закъсали и то много. Поне това чета във вестниците им. Но мъжът призна, че неговите сънародници – англичаните, няма да се ца̀нят да берат ягоди.
„Пак вие“ – рече той, – „българите, източноевропейците, ще вършите тази и други подобни работи.“
Искам да кажа, че не бива да сравнявате нищо и никъде с тукашното положение. Ние сме умряла страна, обитавана от сенки. Сърдите ми се, или не, въобще не променя фактите. Като ви казвам истината, ваш враг ли ставам?
Но също така е добре да проумеете, че мнозинството от бежанците не са натрапници. Онези, които отиват, за да дирят гърнето с жълтици на Запад, са като 2,5 милиона от нашего брата. Защо и с какво тези нашенци, потърсили щастието зад граница, са по-добри от останалите?
За мен е жалко, че изпуснахме шанса си. Аз и неколцина като мен останахме неразбрани. Никой от нас не се оплаква. Някои още се борим, други, поостарели, вдигнаха ръце. Те ли са виновни или безобразната маса от същества, наподобяващи човеци?
Истина е, че с някои приятели още изповядваме онова, което Гошето Минчев изпя, че „няма да забравим и няма да простим“. Уви, оказахме се шепа.
Не проумявам откъде се взе това примирение с ярема? Със сигурност преди комунистите българинът никога не е бил такъв. Спорел с властта, бранел интересите си. Работел и имал. Никога преди 9 септември 1944 година не е гладувал. Зарежете щуротиите и небивалиците, които ви разправят българомразците, смятащи се за потомци на роби. Те са тъй невежи и недодялани, толкова тъпи, алчни и подкупни, че нямат представа дори за това, откъде се е появил ислямът. Не е от нищото, нали? Само по-отколешните посетители на тази медия са наясно с произхода му.
Уж „левият“ лондонски “The Guardian” също се правеше на възмутен от факта, че „най-богатите 62-а души са толкова заможни, колкото половината от световното население“.[Вж. “Richest 62 people as wealthy as half of world’s population, says Oxfam” by Larry Elliott Economics editor, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 18 January 2016 г., online: https://www.theguardian.com/business/2016/jan/18/richest-62-billionaires-wealthy-half-world-population-combined]
И какво от това? Първо чухме жалби от сорта „споделете богатството“,[83] които звучат налудничаво. Де се е чуло и видяло?…
Докато бедността, несправедливостта и огромното неравенство съществуват в нашия свят, никой от нас не може истински да си отдъхне[Нелсън Мандела – южноафрикански терорист, подготвян за въоръжени нападения в лагер на израелската шпионска служба Моссад, осъден за убийство. Лежал повече от 22 години зад решетките и обявен за… борец за човешки права. Но поне за мен цитатът има стойност. (“Speaking out for justice: Key statements and speeches by Nelson Mandela, 1961 – 2008”, Nelson Mandela International Day, UN, un.org, New Yoek, NY, 18 July 2016 г., online: http://www.un.org/en/events/mandeladay/inhiswords.shtml)]
После пошамаросаха словесно тогавашния премиер Дейвид Доналдович. Видите ли, Камерън забравил своите обещания… Но нали от опит знаем, че „дума дупка не прави“? Ако беше така, клетвите на мъчениците на комунизма и на техните близки да са навързали алчно червената фашистка номенклатура на гердан и да са го закачили на дебелия врат на трътлестата банкянска Брижит Бардо – ръководещата комунистка и пожарникар-генералка Б.Б.
Накрая, при първата изява на новата министър-председателка Териза Мей, днешната Маргарет Тачър, лейбъристите гласуваха заедно с консерваторите за програмата за строителство и обновяване на ядрените подводници “Trident”.[www.theguardian.com/uk-news/2016/jul/18/mps-vote-in-favour-of-trident-renewal-nuclear-deterrent] Нали „левите“ са пацифисти, винаги са против войната? Ако чуете, че така щели да отворят работни места, махнете с ръка и заплюйте вестоносеца. Лъже. Ще има много за някои от онези 62-а души или от единия процент най-богати на планетата. Другото е мижи да те лажем – капка в морето на британската безработица.
Не е разбрал дори споменатия от вестник “The Guardian” Александър Зиновиев. Тъкмо този съветски професор даде твърде точно определение на тяхната любима идеология. Припомням:
„Комунизмът е тип „обществена формация“ със закони, обусловени от „живота в комуна“, където доминиращата обществена връзка е тази на „шеф“ и неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.“[Откъс от интервю за парижкия вестник “Figaro” на Александър Зиновиев, съветско-руски философ, който като член на КПСС познаваше системата отвътре, цитиран в: Сюзан Лабен – “Тайният план за завладяване на Европа”, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60.]
Така ли е наистина? Никълъс Кристоф има полски корени, но е роден в Чикаго. Двукратен носител на журналистическата награда „Пулицър“, той е смятан за един от водещите коментатори на „най-демократичния“ вестник в „най-демократичната“ страна. Точно така – “The New York Times”.
Преди година и половина, сравнявайки речите на Барак Обама „За състоянието на Съюза“, той стигна до изводи, които съм ви представял доста по-рано. Тъй като съм се интересувал и съм открил не малко истини.
Тогава, през януари 2015 г., Кристоф направи следния обзор:
„От края на седемдесетте години нещо дълбоко погрешно стана с Америка.
Неравенството нарасна. Образователният процес се забави. Равнищата на хвърляне в затвора се упеториха. Ускори се разпадането на семействата. Средният доход на домакинство спря.
„Отново е утро в Америка“ – това беше лозунгът на кампанията на президента Роналд Рейгън през 1984 г. Но в ретроспекция, от ерата на Рейгън средният американец беше прикован към здрача преди зазоряване – на стагнацията и неравенството. И още не сме се отърсили от това, особено от 2000 година насам. Неравенството нарасна още повече при президента Обама.
Това е контекстът на неговия призив за повече икономическа справедливост в обръщението му „За състоянието на Съюза“. Но той първо протестира. Неговите предложения са мъртви още с внасянето им в Конгреса. Те няма да бъдат приложени и навярно не ще променят общественото мислене: Проучване на Джордж С. Едуърд, учен в областта на политиката, установява, че президентските речи рядко убеждават обществото особено.
Спомняте ли си обръщението „За състоянието на Съюза“ от 2014 година? Разбира се, че не. От 18 предложения в словото му имаше някакви действия само по две, според телевизия PBS. Или пламенния призив на Обама в неговото обръщение „За състоянието на Съюза“ през 2013-а, за намаляване на насилието с огнестрелно оръжие? Нищо особено не стана. А тогава думите „пушки и пистолети“ даже не минаха през устните му.“
Зърнахте ли истинския образ на реалния комунизъм? Ако повече ви удовлетворява, наречете го социализъм. В системата, изградена на базата на отношения между началник и подчинен, без обществото на изпитва необходимост от това, за която говори Зиновиев, имената на президентите, министър-председателите и останалите явни представители на държавната власт имат малко значение. Тези длъжности са лица от витрината. А властта им е представителна, а не решаваща – authority.
Понеже съм свикнал да си върша работата съвестно, даже когато тя е неплатена, зависи от доброто отношение на съвсем малко читатели, както е понастоящем, прекарах две ранни утрини пред телевизорите. За да наблюдавам Националната конференция на Републиканската партия на САЩ.
Още през нейния първи ден, около петнадесет минути след като словенката Мела̀ния, сегашната съпруга на Доналд Тръмп, дръпна прочувствена реч, телевизия CNN направи съпоставка между нейните думи и тези в словото на Мишел Обама през 2008 година. И Trumped – прецака – хубавата бивша манекенка Мела̀ния, вадейки на показ плагиатството в нейната реч.
Естествено, тя едва ли е написала и една буква от нея.[В разгара на конференцията, на 20 юли 2016 г., Мередит Макивър, млада писачка на речи от екипа на Тръмп, пое вината за плагиатството върху себе си. Не я жалете – обилно й е платено! На всичко отгоре инцидентът даде шанс на Доналд Тръмп да се покаже като великодушен шеф. Не уволни младата Мередит. Като заяви, че всички допускаме грешки. (Вж. “The Evolution of Trump Campaign Responses to Melania Trump’s Plagiarized Speech” by Katie Reilly, “Time”, time.com, New York, NY, Wednesday, July 20, 2016 г., online: http://time.com/4415511/melania-trump-plagiarized-speech-responses/)] Четеше умело от прозрачните autocue-та пред и около нея. Но думата ми е за друго. Как така CNN успя в рамките на съвсем кратък срок да направи паралела и да го представи на зрителите? Има нещо гнило и то е най-малко в Дания, не мислите ли?…
Ден по-късно зрители на същата медия се мъчеха да се изтипосат зад масата на коментаторите, скупчени около нейните водещи в залата. Те бяха джудже на име Вълчо – Wolf, бивш служител (дали?) на Американо-израелския комитет за обществени работи, и не по-висок, но още по-хърбав хомосексуалист с напълно побеляла коса.
Защо? Носеха плакатчета с напис CNN, но съкращението разтълкувано по следния начин: Clinton’s News Network. Тоест – Новинарска телевизионна мрежа на Клинтън. Иначе първата буква “C” идва от “Cable” – кабел.
„Плуващ надпис“ – “crawl”, както е на телевизионен жаргон, пък дълго известяваше:
„Джордж У. Буш има чувството, че ще бъде последният президент-републиканец.“ (Вижте илюстрацията.)
Не се хваля, но още преди година обявих името на новата президентка. Но хайде да разтълкуваме думите на втория президент Буш. Ако помислите, съществуват ли САЩ, няма как там повече да няма републикански президент. Онова, което comrade Буш, Георгий Валькерович, ни подсказва, е: най-късно след втори мандат на Хитлери Клинтън разпадът на Съюза ще е факт. Не съм ли го писал?
Днес „шестдесет и двама свръхбогаташи са толкова заможни, колкото половината от земното население“. И това явно не впечатлява никого.
Нещо повече, съответни институции наблюдават разделението на този елит по различни признаци. Например „броят на жените милиардерки се увеличава седемкратно за 20 години“, заяви „ляво-центристкият“ лондонски “The Guardian”.
Начело се оказват „азиатските предприемачки, които са двигателят на това нарастване…
Дълго време списъкът на най-богатите жени по света е представял такива като Лилиан Бетенкур – 93-годишната наследничка на “L’Orйal”, и Кристи и Алис Уолтън, членки на семейство Уолмарт…
Но сега той включва все повече самосъздали се милиардерки от страни, сред които Китай, Хонг Конг и Индия. Сред тях са Жанг Син, 50-годишна китайска магнатка, занимаваща се с недвижима собственост, която от 14-годишна работеше във фабрика за конфекция в Хонг Конг. Тя спести достатъчно, за да дойде в Британия и да учи в Университета на Съсекс. А по-рано тази година [2015-а] беше обявено, че притежава състояние от над 3 милиарда долара (2 милиарда лири стерлинги).“
Няма как да избегна поредната натрапчива асоциация. За времето, когато Братството проводило Владимир Илич Ленин от Швейцария и Лейба Бронщейн Троцки – който преди това играел шах с Хитлер в дома на виенския Ротшилд – от Ню Йорк, за да превземат, съсипят и му предадат Русия. Налагало се болшевиките „да се избавят от конкуренцията на криминалните престъпници, които не желаеха да делят плячката си с новата власт. Нейният лозунг „Граби награбеното!“ незабавно намери отзвук сред многомилионното руско простолюдие. Но лозунгът съвсем не призоваваше към грабежи тъкмо тях, в което те бързо се убедиха, тъй като безжалостно ги разстрелваха на място без съд и следствие.
Новата власт безспорно беше по-добре организирана и въоръжена банда и в никакъв случай не желаеше да губи безценно време за различни юридически обосновки на действията си. Но все пак беше необходима някаква идеологическа обосновка, и тя се роди в безумно-гениалната болна глава на вожда, но с безкрайната си утопичност ужаси дори най-близките му съучастници. Всички разграбени от царизма и експлоататорите народни богатства се изземват от болшевиките с единствената цел след това да се разпределят поравно между трудещите се, които от днес са освободени от всички видове експлоатация.
„Боже мой“ – страхливо възкликнал наивният Бухарин, „нима е възможно да се вярва в нещо подобно?“ „Ще повярват кучите му синове!“ – успокоявал го Дзержински и очите му наркомански светели като брилянти, конфискувани за „диктатурата на пролетариата“. И те наистина повярвали!…
Безумието на болшевизма е болест, нещо като обезумяване на нацията.“[Игор Бунич – „Златото на партията“, Издателство „Прозорец“, София, 1995 г., стр. 24, 9.]
Съвсем вярно. Единствено напълно обезумяла твар може да повярва в приказките за „самосъздали се милиардерки“. Особено от… Китай?! Но нима другаде е различно? То е все едно да сте убедени, че вицът за забогатяването на Рокфелерови чрез лъскането на една ябълка и продажбата й на по-висока от покупната цена е светата истина! Няма как да не повторя възклицанието на Бухарин:
„Боже мой, нима е възможно да се вярва в нещо подобно?“
Искате или не, комунизмът върви с уверени крачки напред. Понякога криволичи, но напредва. Западното полукълбо почти изцяло падна под неговата власт. Европа и половин Азия – тоже. Пожарът в Африка повече от половин век. Някои от неговите пламъци не се виждат. Нима тлеенето не изпепелява?
Не, китайците и американците не са се хванали за гушите там. Комунистическите им елити се боричкат, кой да докопа повече. Където има войни, има защо. Не слушайте Александър Дюма – бащата. И не следвайте неговия съвет:
“Cherchez la femme, pardieu! cherchez la femme.”[„Търсете жената, за Бога, търсете жената“, фр. (Alexandre Dumas – “Les Mohicans de Paris”, Tome 1, Michel Lйvy frиres йditeurs, Paris, 1871 г., стp. 232.)]
“Cherchez la l’argent!” – „Търсете парите!“
Там, където могат да бъдат спечелени, се водят истинските битки. Иначе какво би пречило на голямата и богата на петрол Нигерия да бъде Швейцария на черния континент?…
http://diagnosa.net/
ДПС купува гласовете на изселниците с на...
Космически заплати в държавните бордове!...
Любовта е опиат
Космически заплати в държавните бордове!...
Любовта е опиат
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
