Блогът на budha2 :: Дано злите сили не се объркат по пътя към вашия дом

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.09.2016 22:38 - Дано злите сили не се объркат по пътя към вашия дом

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 954 Коментари: 0 Гласове:

Дано злите сили не се объркат по пътя към вашия дом[Перифраза на мисъл от Джордж Карлин, вече покоен американски комик с ирландски корени, изнасящ представления в стил монолог, киноактьор и писател, един от майсторите на т. нар. черен хумор. Тя гласи: “May the forces of evil become confused on the way to your house” – „Нека злите сили се объркат по пътя към твоята къща“. (George Carlin – “Napalm & Silly Putty”, 1 edition, Hyperion, New York, NY, 2001 г., Chapter: Hello-Goodbye.)]

Никъде в електронните варианти на вестници и телевизии не срещнах и дума във връзка с поредната годишнина от германското нахлуване в Полша на 1 септември 1939 г. Тази дата е обявена за начало на Втората световна война. Вместо това навсякъде се мъдреха публикации за активността на прокуратурата по „случая Симитли“!

По „царско време“ – 2003-2004 година – някой беше навил пружинката на главната секретарка на МВР, другарката Б.Б., издигната от Бриго и други генерали. И тя, милата, обикаляше сергиите за продажба на книги на площад „Славейков“, заплашвайки продавачите, че ако продължат да предлагат моите творби, ще им прекрати наемните договори. Израсна до там, че сега за нея се грижат цацаровчетата.

Нали пребиваваме в милиционер-монархия, в която скрити сили са гудили на трона Le Pompier Soleil. А Цацаров е главен телохранител на особата.

Странно, преди години мой приятел подаде иск в Международния съд за правата на човека в Страсбург. Върховният административен съд на РБ беше присъдил областният управител на София да му предаде компенсаторни бонове за отнетите от „народната власт“ имоти в центъра на столицата ни съгласно закона, наречен „Лучников“. Хартийки!

Не би! Поредица шефове на София-град отказваха да изпълнят решението на съда. Повтарям: Върховния. Явно по тези земи законът е у вра̀та у по̀ле и само глупците минават през нея…

Искът на приятеля ми беше оставен без последствие. Той получи кратко писмо, в което му беше обяснено, че съдът в Страсбург защитава правата на Човека. Знаехме и не сме забравили кой е той. Затова и съдиите в Страсбург вършат всичко в името на Човека и за благото на Човека. Тази интернационална институция е длъжна да брани Неговите права, а не тези на приятеля ми или на останалите „обикновени хора“!

Писмото беше подписано от македонска съдийка, чието малко име е… Цаца! А ние имаме Цацаров. Ехе! Кой не се страхува от малкото сиво и очилато филибетлийско вълче?

Да живей цацаратурата!

Според скромното ми мнение, най-същественото е, че в телевизионния репортаж, който е възможно да сте изгледали, „Краси“ е аркашката Краси Радков. А „Коце“ е прочут фолк-певец и богаташ, който беше замесен с престъпление в собствената му дискотека в столичния Студентски град. Измъкна се от инцидента по номенклатурному, явно заради ченгесарски услуги.

Защо смятам, че това е важно? Просто е: тези двама халтурджии са любимци на народните маси. Медиите, чрез които бяха популяризирани скандалите, принадлежат на всеядна варненска фаворитка на дърти, но овластени шефове от Държавна сигурност от ранга на генерал Любен Гоцев, и на потомствен плевенски комунист, завършил военно училище в СССР, стажувал в семкаджийската газетка „24 часа“, и изгрял като агент на ДС с псевдоним… „Академика“!

Такива са сегашните „национални герои“, припознати от публиката. Те и господарите им отровиха цялата атмосфера в Чалгария със смръднята на милиционерски нужник. У нас вони на „Духи Ленина и Дзержинского“. А клозетниците смятат вонята за благоухание, равно на продукт от “Christian Dior”, “Yves Rocher” или поне на “Chanel No. 5”. Когато това е така, от тук нататък всичко губи почва. На първо място – истината. А всякакви шансове на честните изследователи да поднесат онова, до което са стигнали, изчезват.

Например, в историята няма как да се придвижите и миша стъпка напред на фона на постоянното присъствие на комунистическо-милиционерски пропагандатори с професорско-докторски свидетелства от ранга на Андрей-Пантевци, Божидар-Димитровци, Николай-Овчаровци, Илчо-Димитровци, Иван-Илчо-Димитровци, Пламен-Митевци… (Вижте илюстрацията.) Те внушават лъжи както за онова, което се отнася до „монархо-фашизма“ – според тях, до „социалистическото строителство“ и незначителните по обем измами за настоящето. Като ги превръщат във… „факти“. Някои от тях са натоварени с лъскавите инсигнии на началници в онези заведения – сиреч кръчми – които бащите им комуняги нарекоха „учебни“?!

Съвсем същото е при обсъждането на проблеми от икономиката, политиката, културата, спорта… Старите кадри бяха заместени с техните не по-малко алчно червени рожбички или с роднини – даже по сватовство. Те са навсякъде – от държавните и стопанските върхове, включително и на назначените милионери, до местните think-tanks – безмозъчните центрове. Защо такава квалификация? Тъй като и на уличните кучета е ясно: комунистите са лишени от този човешки орган. Така е според собствената им формула – не са човешки същества.

Кой ще повярва на някому, когото не канят непрестанно из телевизионните студия, в радиостанциите (винаги съм се учудвал кой ги слуша)? Не правят интервюта с почтени хора – личности, които да поместват по жълтите страници на червените си печатни медии.

А защо удостоените с дипломи и звания за „историци“ са ставали милиционери? Според британска авторка, „хората се включват в полицията по две причини: понеже мислят, че могат да направят нещо добро, или защото изпитват удоволствие да заповядват на някого.“[www.theguardian.com/commentisfree/2016/aug/27/may-the-force-be-with-us]

Тук, през неотминалата, а престроена епоха на социализЪма, поради още два фактора. Първият е наречен кариера. Вторият, при хващане в крачка, казано на жаргон. Когато някой има дефект в характера и поведението – например хомосексуалност, женкарство, пристрастеност към алкохол, наркотици, клептомания, „лош“ буржоазен произход и т.н. Често – по донос на колега, приятел, даже роднина…

На онези, които се интересуват, са известни позорните случаи с Христо Друмев, който донасял за родната си майка, или Стефан Солаков – постарал се да изпрати своята в лудница. Или с Петко Бочаров, който „клепал“ първата си съпруга, своя роден брат, съучениците и приятелите си…

Тези дни мой познат ми разказа, как неговият 74-годишен по-голям брат едва сега признал, че преди 45 години е станал агент по свое желание. Искал да напредне в службата. И писал доноси срещу родния си брат?! Ако се налагало, сега пак бил способен да върши същото!

Нормалното съзнание не може да приеме такава безчовечност. Отхвърля я като… неистина, но е факт.

Даже един от големите комунистически престъпници, чието име следва да бъде забравено – убиецът Георги Андреев, познат като литературен крадец с псевдоним Веселин Андреев, постъпи по-честно – самоуби се. И в предсмъртното си писмо прокле онова, заради което затри не малко хора и съдейства за заличаването на нацията ни. „Партизанският поет“ завеща:

„Преди да изляза от живота, аз излизам от Българската социалистическа партия. Нека народът преценява, нека вижда и добро в нея. Но ако знаех стопанските, политическите, античовешките престъпления, аз бих излязъл от нея преди 10 ноември 1989 г. А аз не ги знаех. Сега това ме убива. С ума си разбирам всичко, зная, че трябва да живея, да работя за народа си, но вече болката е непреодолима. Не отчаянието на ума, а болката на душата, станала и на тялото – физическа, ме убива. Проклет да е Живков! И живковистите!“[Предсмъртно писмо на поета Веселин Андреев (роден Георги Андреев) от 10 февруари 1991 г. в: Пенчо Ковачев – „Веселин Андреев ли разстрелва принц Кирил?“, в. „24 часа“, 24chasa.bg, София, сряда, 9 февруари 2011 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=773740]

Добре, но по тези места преливаме от живковисти. Пиша, преди те да отпразнуват шумно 105-ия рожден ден на своя „герой“. Образец на тъпанар и селски хитрец, провъзгласен за „вожд и учител“, за „титан на марксизма-ленинизма“?! А винаги, щом ножът е опирал до кокала им, комунистическите престъпници са се правили на ни лук яли, ни лук помирисвали.

Как така Георги „Веселин“ Андреев „не е знаел“ за ужасните варварщини на своите съпартийци, след като е бил не просто един от тях, а от извършителите?

Вълкът козината си мени, но нрава не. В самото навечерие на 72-годишнината от 9 септември 1944-а, не мога да спестя, че комунистът е мошеник, алчен материалист, извратен лъжец, безбожен убиец и крадец. Защо е било възможно за чехословашкия писател Карел Чапек да е наясно със същността на тази антихуманна доктрина още през далечната 1924 година, а за терориста чавдарец Андреев това да се изясни чак през 1991-ва? Причината за твърде закъснялото му връщане към достойнството не е ли била „непреодолимата болка,… станала и на тялото – физическа“, която го „убивала“?

Доста преди Николай Бердяев, Милован Джилас, Александър Зиновиев, Григорий Климов и останалите, разкрили дивашката същност на комунизма, Карел Чапек ни е оставил следната своя синтезирана присъда над тази най-скверна идеология:

„Омраза, пренебрежение и изконно недоверие – ето го физическият свят на комунизма; една медицинска диагноза би постановила, че това е патологичен негативизъм. Ако някой стане част от масите, той явно е предразположен към тази зараза…

Целта на комунизма е да властва, а не да спасява; на неговото знаме е изписан лозунгът на властта, а не на помощта. А гладните искат не да властват, а да се наситят.

Аз не мога да бъда комунист, защото комунистът не знае морала на помощта и съчувствието към страдащия. Защото той проповядва премахването на социалния порядък, а не на този ужасяващ безпорядък, какъвто се явява нищетата. Ако комунистът се съгласява да помогне на нещастните, то става само при едно условие: първо ние ще завземем властта, а после (възможно е) работата да опре и до вас. За съжаление, даже подобно условно обещание за помощ не е гарантирано с нищо. Дори да преобърнете обществото нагоре с краката, и тогава бедните ще отидат отново на дъното, като към тях ще се добавят и много други.

Най-удивителното и най-безчовечното в комунизма – това е с нищо несравнимата му мрачност. Климатът на комунизма е неприветлив и безчовечен…

Накрая, съществува и проблемът с насилието. Порядъчният човек не може да поддържа тези, които заплашват, призовават към разстрели и обесване и разлагат обществото не с факта, че извършват социален преврат, а с това, че нарушават естествените и нормални нравствени закони…

Ако комунистите предполагат, че при известни обстоятелства да се бесят и разстрелват хора е толкова сериозна работа, колкото и да се давят дървеници, то аз не мога да разбера и много се страхувам, че така ние никога не бихме се договорили. Методът на комунизма – това е един мащабен опит да се създаде международно недоразумение. Това е опит да се разбие човечеството на отделни части, изобщо несвързани помежду си, които не се разбират една с друга. Това, което е добро за едната страна, просто не може да се окаже добро и за другата.“
[ “Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přнtomnost”, № 4, December 2, 1924 г., online: http://capek.misto.cz/english/communist.html]

Вижте какви събития стават по планетата. Как настройват едни срещу други огромни религиозни общности, векове живели в мир помежду си; безпричинно изправят народи против народи. Осъзнайте причините посредством вглеждането в мащабите на унищожението в името на грабителството и обогатяването на малцина.

Това е комунизмът!