Блогът на budha2 :: Има, или няма нов световен ред под върховното командване на интернационалното юдейство

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.09.2016 23:27 - Има, или няма нов световен ред под върховното командване на интернационалното юдейство – Pax Judaica?

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1552 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 09.09.2016 22:38

Национал-социализма бе създаден НЕ да разбие не Хитлер, а -ГЕРМАНСКИЯ НАРОД ;) и интернационал-социализма да разбие НЕ- СССР и Сталин, а- РУСКИЯ НАРОД, то биват ръководени от едно място-СИНЕДРИОНА И КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА(йуде и йезуити)!!!

„Адолф Хитлер, Ева Браун и Мартин Борман не умират в Берлин, а още поне две-три десетилетия живеят в Южна Америка. След загубата на Втората световна война фюрерът не прекарва заника на живота си, седейки със скръстени ръце под лъчите на патагонското слънце, а работи над план Б – по всяка вероятност над нова военна структура. Явно е имал и деца, които да ръководят или, поне да представляват тази структура, и един ден зловещо да изненадат света! Федералната разузнавателна служба (BND) поне частично би трябвало да разполага със сведения по случая. Не е изключено през 2009 г. Ева Браун още да е била жива.“[Абел Басти, Ян ван Хелсинг, Щефан Едерман – „Хитлер живя в Аржентина“, Издателство „Дилок“, София, 2016 г., стр. 16.]

Констатацията-предположение, смущаваща едни и предизвикваща снизходителни усмивки у други, датира от 2010 или 2011 година. По това време излезе моята книга „Хитлер в Патагония“.Само че десетилетие по-рано шефът на Харковския кехил – местната еврейска общност – Едуард Ходос обнародва това. В началото на октомври 1991 г. делегация, начело с главния равин на СССР Берл Лазар, излетяла за Ню Йорк. В състава й били ръководители на шестте най-големи еврейски общини. Един от тях бил Ходос.

Истината е по-странна от измислицата, но това е така, защото фикцията е длъжна да се придържа към възможностите;
истината не е[Марк Твен – американски писател. (Mark Twain – “Following the Equator: A Journey Around the World”, Volume 5: “Australia – Description and travel”, Harper & Brothers, New York, NY, 1899 г., стр. 155.)]

След като прекарал цял месец в централата на любавическата юдейска секта Хабад, той сподели чутото там. Започна с уговорката:

„Този път не става дума за главозамайващия възход на един отделен човек, а на група хора, изкачили се на самия връх на световната финансова, а следователно и политическа пирамида. Това е версията за историята на възникването на могъщия икономически потенциал на малкоизвестната (до неотдавна) ултраортодоксална юдейска секта, преселила се от СССР в Америка. На пръв поглед това е фантастичен разказ, свързан със загадката за безследното изчезване на втория човек във фашистка Германия – Мартин Борман. И за съдбата на нацистките пари,[Няма такива – това са пари, откраднати от народа. Същото важи и за т. нар. „злато [на комунистическата] партия“, откраднато от поробените народи от бившия социалистически (конц)лагер. Днес тези ограбени от нас пари вече са превърнати в излишен и безвкусен лукс, който не е капитал – не създава нова стойност. С други думи огромните суми са просто прахосани и безвъзвратно загубени.] така нареченото „злато на партията“, което се намирало под опеката на този партайгеносе.

… През 1945 г., когато краят на Германия станал неизбежен, когато вече станало ясно кои са победителите и победените, пред Борман, безусловно, остро възникнал проблемът не само за неговото собствено спасение, но и за надеждното укриване на повереното му партийно съкровище. Съдейки по всичко той се справил блестящо и с двете задачи. И досега на потомците не остава нищо друго, освен да правят многочислени догадки по отношение на мястото на „предислокацията“ на „нацист № 2“ и на неговия златен „багаж“.

И така, в това напрегнато следвоенно време по примера на много нацистки главатари Борман можел да дири убежище само отвъд Океана. И тогава, според чутата от мен в Ню Йорк версия, далновидният Борман приел на пръв поглед парадоксално, а всъщност единственото правилно за него решение – да се скрие там, където никой никога не би го търсил. В еврейска среда. Ето защо била избрана ултраортодоксалната затворена еврейска секта Хабад, която малко по-рано се настанила в Ню Йорк. И която по своя мироглед и структура е много близка до фашизма…[Эдуард Ходос – „Еврейский синдром: Публицистический цикл“, Издательство „Свитовыд“, вече цит. съч., стр. 83-85.]

Непременно, направо наложително уточнение, чието съдържание е познато на редовните читатели. Но съм сигурен, че те любезно ще ми простят повторението.

В самия разгар на Втората световна война синедрионът се разтревожил за бащата на същия този равин на Любавичи Менахем Мендел Шнеерсон – по думите на американския равин Луис Финкълстейн – духовен продължител на пъкленото фарисейско дело. Защото:

„Фарисейството стана талмудизъм. Талмудизмът се превърна в средновековно равинство. А средновековното равинство стана съвременното равинство. Но през цялата тази промяна на названията, неизменното пригаждане към обичаите и съобразяването със закона [на приелите ги народи], духът на древните фарисеи оцеля непроменен. Когато евреинът чете своята молитва, той рецитира формулировки, разработени от учените още през епохата преди Макавеите. Когато надява предписаната за Деня на изкуплението
[ Йом Кипур – десетият ден от т. нар. празник на покаянието. На този ден евреите изобщо не бива да ядат и пият.] и за Песах[158] мантия, той облича празничната премяна на древния Йерусалим. Когато изучава Талмуда, в действителност той преповтаря аргументите, използвани в палестинските училища.“

Споменавам всичко това, за да не се заблуждавате: фарисейството, срещу което се бореше нашия Господ Бог Исус Христос, и което го осъди на смърт, продължава да царува навсякъде не само из еврейския свят, а навсякъде под формата на настоящия нов световен ред – глобализъм, корпоратокрация, държавен капитализъм, социализъм – Pan Judaica. То е превзело християнската църква и ислямската джамия. Във всички Евангелски разкази срещаме Исус Христос в схватка с фарисеите – днешните равини. Понастоящем същото или даже още по-перфидно фарисейство осъществява поход за завладяване на таоизма, хиндуизма, будизма и пр. източни религии. Неговите съвременни носители нямат никаква кръвна връзка с древните фарисеи, за които говори равинът Финкълстейн. Те са техни духовни, а не физически наследници. И като потомци преди всичко на хазарите и на други европейски народи, с които са се смесили. Не са нищо друго, освен имагинерни „юдеи“ – келепирджии.

Да се върнем към годините на Втората световна война. След нахлуването на германците в СССР селцето Любавичи – столицата на хасидското движение Хабад, днес в Смоленска област на Русия, било окупирано от частите на Wehrmacht-а. Загрижените за ребето[ Равинът на Любавичи се води ребе. На английски равин е Rabbi – чете се рабай, а равин на Любавичи е Rebbe – ребей.] гаулайтери на световния ционизъм се свързали с Адолф Хитлер. За да угоди на своите господари, той възложил операцията по извеждането на неофарисея Шнеерсон от окупирания Съветски съюз и транспортирането му чак до САЩ, на полуевреина и началник на военното разузнаване – Abwehr, адмирал Вилхелм Канарис. Неговият баща бил роден в Солун и членувал в сектата Дьонме.

На свой ред Канарис натоварил със задачата полковник Ернст Блох, който по онова време посвещавал воините на нацистка Германия в изкуството на войната. Този доблестен офицер също бил… полуевреин. Което никак не му пречело с всички сили да брани уж антиеврейския нацистки режим, нито да изведе фюрера на еврейската нацистка секта Хабад ребе Шнеерсон от Любавичи. С помощта на нацисткото и американското ръководство евреинът Ернст Блох поел ребето и неговото семейство в Любавичи. После превел тъй „ценната“ фамилия през балтийските държави и Швеция, за да бъде отведена в САЩ.

Важно уточнение, нали?

„От момента на възникване на Хабад, тоест от ХVІІІ век“ – продължава Едуард Ходос, – „сектата е управлявана от ребето на Любавичи и то на принципа на наследствеността… Това е единствената секта в юдаизма, изградена на този принцип. В Ню Йорк я отвел шестият по ред ребе на Любавичи. През 1950 г. я оглавил седмият и последен – Менахем Мендел Шнеерсон. От този момент започнало влиянието на сектата върху световните и преди всичко върху американските икономически и политически властови структури.

Според чутата от мен версия „нацист № 2“ се разтворил именно в тази среда, заедно с поверените му капитали. При това му било достатъчно лесно да успее: отдавна по целия свят широко се практикуват такива методи, като пластичните операции, подмените, двойниците и т.н. Внесеното от Борман нацистко злато станало и залогът за финансовата мощ на Хабад.“
[ Эдуард Ходос – „Еврейский синдром: Публицистический цикл“, Издательство „Свитовыд“, вече цит. съч., стр. 83-85.]

Направи ли ви впечатление използването на глагола „разтворил“? По същия начин Игор Бунич разказва за перестройчиците – дейците на болшевизма и на КПСС:

„Болшевиките изчезнаха така внезапно, както се бяха появили някога. Разтвориха се в онези световни структури, които тогава ги изсипаха в Русия.“[Игор Бунич – „Златото на партията”, ИК „Прозорец”, София, 1996 г., стр. 350.]

Някой ще рече, че останките на Борман са намерени отдавна. Така е само на пръв поглед. Защото това е официалната версия на победителите. Тя е за пред хората. Представят ви я по телевизията… Истината е известна на малцина.

Още през годините след края на войната офицери от американското разузнаване съобщават в доклад, че:

„До този момент съветските усилия бяха насочени за откриване на останки от Хитлер, Борман и генерала от SS Фегелайн. Твърдението на Съветите, че тези лидери са избягали от Берлин през април-май 1945 г. и са намерили убежище на Запад, беше официално и решително опровергано при внимателна координация на всички заинтересувани западни служби.“

Към документа има приложение, подписано от офицера Ендрю Вентърс. В него са изнесени следните данни:

„Бе доказано, че прехвърлянето на огромни суми пари зад граница от Борман през последните години на войната е от голяма полза за западните сили. Бившите нацисти се съгласиха да отпуснат част от техните финанси в помощ на Съединените щати, за да им помогнат да защитят Европа от съветските военни авантюри.“

Известният американски изследовател на връзките на нацистите с американските тайни служби Грегъри Дъглас, когото ционистите опитаха да изкарат несъществуваща личност и дори… племенник на прословутия шеф на Gestapo генерал Хайнрих Мюлер, пояснява:

„Основните факти, отнасящи се до Мартин Борман, са, че на 1 май 1945 г. онези персони, които останали в бункера на Канцлерския комплекс, направили опит да избягат от подземния затвор на последната щаб-квратира на Хитлер. Сред тях били Борман, д-р Лудвиг Щумпфегер – последният лекар на Хитлер, Артур Аксман – водач на Hitler-Jugend и други…

След прекратяването на огъня съветските и германските граждани изнесли телата от улиците и ги погребали по възможно най-бързия начин. По-късно се появили няколко души, които заявили, че останките на Щумпфегер и Борман били погребани под изложбената зала близо до гаровия мост. Било предприето издирване, но не били открити никакви тела. Борман беше обвинен задочно, съден и осъден в Нюрнберг…“

Нататък авторът излага множеството слухове, предимно в медиите, за това че наследникът на фюрера бил забелязан в Мюнхен, Рим, Москва, Сирия, Ливан, Египет, Аржентина, Парагвай, Бразилия, Чили, Испания, Дания, Швеция, Португалия, Япония и Панама.

„Бил предрешен като земеделец, францискански монах, външнотърговец или собственик на зала за боулинг в Буенос Айрес. Избягал от берлинския бункер тичайки, с хеликоптер, с лодка, с хидроплан и дори на… магаре. Едновременно избягал в Дания или в Баварските Алпи и оттам започнал своето пътешествие по света – тези мълви занимаваха [съзнанието на] различни хора през годините.“[168]

Никой не е отговорил по какви причини в края на дните си като фюрер на Третия райх Хитлер заклеймява като „предатели“ почти всички свои приближени и се доверява единствено на Мартин Борман? В своето последно политическо завещание водачът на нацистите заповядва:

„Преди смъртта си изключвам от партията бившия Reichsmarschall Херман Гьоринг и го лишавам от всички привилегии, на които може да се наслаждава въз основа на Декрета от 29 юни 1941 г….

Преди моята смърт изключвам от партията и свалям от всички държавни длъжности бившия Reichsfuehrer-SS и министър на вътрешните работи Хайнрих Химлер.“

Обърнете внимание: в завещанието си Хитлер назначава за президент на Райха адмирал Дьониц, за канцлер (министър-председател) – д-р Гьобелс, за външен министър Зайс-Инкварт… И изведнъж и то на трето място поставя Мартин Борман като шеф на партията.

Всичко, от което се нуждаете в този живот, е невежество, и тогава успехът ви е сигурен[http://www.primermagazine.com/]

Парите на държавата винаги са под контрол, но златото на партията е под разпореждането на нейния фюрер! Германия вече не представлява интерес за Адолф Алойзович, както го наричат руснаците. Той „умира“ за нея и то разочарован и огорчен, осъдил народа й. Но златото на партията го интересува, защото очаква своето „възкресение“ след инсценираната смърт. В Барилоче, някъде там в подножието на Андите, в Патагония, Аржентина… Колко прилича на Баварските Алпи!

Който се интересува, да се снабди с моята спомената книга, която още е достъпна, струва ми се. Запалих се за нея от аржентинеца Абел Басти – основния автор на вече цитираното ново тукашно издание с още двама негови германски сътрудници. Не съм огорчен, че немците не са се позовали на моя труд. Знам откъде и как им е известен. Без никаква скромност твърдя, че имам принос към разкриването на истината за изчезването на Хитлер и Ева Браун. В известна степен това се дължи на предимството ми пред западните автори, да ползвам руски език. Не забравяйте, че главните събития са станали в окупираната от Червената армия зона на Берлин.

Освен това смятам, че единствен успях да свържа и то смислено Хитлер с аржентинския комунистически касапин Ернесто „Че“ Гевара – първи братовчед на споменатия израелски сатрап, генерал Ариел Шарон.

„… През 1965 г. „Че“ Гевара изненадващо научил от майка си Селия ла Серна на нейния смъртен одър, че по линията на нейния род е… евреин. Да, родителката му се пръкнала в Аржентина, но нейните баща и майка били еврейски имигранти от Русия. Моминската й фамилия била Шайнерман. И не само това, ами „Че“ излязъл и първи братовчед на израелския генерал Ариел Шарон – масовия убиец на палестински араби в лагерите Шабра и Шатила.

Бившият министър-председател на ционистката държава е син на Самуел Шайнерман – брат на другарката Ла Серна, родната майка на Ернесто „Че“ Гевара. Истинската фамилия на Ариел „Арик“ Шарон действително е Шайнерман и това лесно може да се провери. Изглежда, благодарение на своята мащабна шпионска мрежа, семейство Ротшилд е най-осведоменото правителство на планетата…“

Думата ми е за друго.

Басти е журналист, който живее и работи в Барилоче. Това е малко градче в Патагония, близо до границата с Чили. В него безпроблемно съжителстват изумително много евреи и нацисти. И едните, и другите, пристигнали след края на Втората световна война.

Абел Басти не е първият, разследвал бягството и битието на фюрера в Аржентина. Но поне за мен той безспорно е най-напредналият в доказателствата за тази историческа истина, звучаща невероятно. Понеже не са я показали по телевизията… Което също не е вярно. Ала да вървим по реда. Тъй като темата е 9 септември 1944 година и комунистическото робство.

Ян ван Хелсинг не крие първоначалното си смущение:

„Дори и днес, когато книгата отдавна е завършена, не сме напълно сигурни как да оценим и подредим всичко онова, до което се добрахме.

Възможно ли е наистина да е вярно? Знам, че за мнозина звучи абсурдно, чудовищно. Още по-смайващо е, че събеседниците ни са изключително сериозни хора, отчасти с военни звания, които нито имат нужда на преклонна възраст да дрънкат измислици, нито пък да важничат и да търсят „сензации“. Не извличат никакви финансови облаги, защо им е да лъжат?“[Абел Басти, Ян ван Хелсинг, Щефан Едерман – „Хитлер живя в Аржентина“, Издателство „Дилок“, вече цит. съч., стр. 16.]

Отдавна получих хонорара си за моята книга – цели 450 лева! Такава е тукашната действителност. Ако смятате, че някой ми дава или вие „ме храните“, както натякват разни нискочели тролове, пуснати от Милицията на мисълта да хулят на воля, дълбоко се лъжете. Споделям го с огромна благодарност към спомоществувателите.

Какво остава тогава? Кой мотив може да движи такива като Басти и мен? Истината и нищо друго. А тя понякога наистина е „по-странна от измислица“!

С цялото ми уважение към аржентинеца, който почти петнадесет години не намираше издател за превод на двете си книги, издаваше ги сам на родния си испански и пак така ги разпространяваше, той е специалист по конкретната тема. И е твърде невеж в световната политика. Не се е занимавал последователно и упорито с разгадаването на онези обществено-икономически и военно-политически уравнения, които формират Тяхната матрица. Затова се излага със съвършено неверни, да не кажа глупави твърдения. Например:

„Съюзниците крият огромно количество информация [съвсем вярно], която може да накърни авторитета им, например тайните споразумения с нацистите. Ако тогава се е знаело, че американците и особено военните кръгове се пазарят с врага, това би повлияло отрицателно на международното мнение. Все пак е било неразумно да се смята, че „фюрерът“ ще се споразумее с Америка.

Предполага се, че когато взема властта, Адолф Хитлер се възхищава на расистката политика на Съединените щати и че желанието му е било германците да настигнат в това отношение американците. През 20-те години, когато разпространява фашистката идеология,[Грешно! Нацизмът се родее с фашизма, но е по-близо до комунизма; Хитлер никога не е тиражирал фашистки доктрини – за корпоративна власт.] той заявява:

„Тъй като Съединените щати принципно забраняват навлизането на нездравословни елементи и просто изключват определени раси от придобиване на гражданство, неусетно се доближават до понятието за народна държава.“[Adolf Hitler – “Mein Kampf”, 1924 г.]

Хитлер се задържа на власт – преди и по време на войната, – като непрекъснато е подкрепян от ултрадесните Америка и Англия: Ето и ключът за разбирането на изложените в книгата факти: връзката между нацистите и англоамериканците е значително по-силна, отколкото се предполага. Ежедневно изплуват нови факти и доказателства, които компрометират лица, приети за уважавани политици, предприемачи или военни от най-могъщата нация на планетата.

Бягството на Хитлер през 1945 г. е немислимо без подкрепата на Съединените щати и могъщи, идеологически благосклонни към Хитлер кръгове, без значение от държавата, където е седалището им.

Горната констатация, която най-често шокира и буди удивление, а не равнодушие, има своето основание в международната политическа структура от последните дни на войната. Именно руснаците [неправилно – Съветите] настъпват в Берлин по посока на бункера, където петдесет и шест годишният Хитлер се съпротивлява на вече необратимите събития. Съветските части преодоляват защитата на града[В неговата отбрана, с възгласи “Heil Hitler”, загива евреина капитан Ернст Блох, вече с чин полковник, който извел успешно ребето на Любавичи от руската територия, окупирана от германците.] и нахлуват в дотогава непревземаемото убежище, за да пленят фюрера.

В онзи момент – нацистите отдавна знаят, че ще загубят войната, и разполагат с евакуационен план – Хитлер, великият, някога непобедим враг, лежи в прахта. Все пак мнозина вярват, че той би могъл да бъде полезен при очертаващата се борба против комунизма. Съюзниците го знаят много добре и смъртта му би означавала голяма, ако не и възможно най-голямата загуба при задаващата се конфронтация със Съветите. Затова Съединените щати и особено крайнодесните англоамерикански групировки са готови да изведат от Германия фюрера и още няколко хиляди нацисти. Могат да „пожертват“ малка част от „предните редици“, които са осъдени на Нюрнбергските процеси, но не и „Номер едно“. (Сталин предлага да осъдят Хитлер „задочно“, както постъпват с Борман, но съюзниците предпочитат час по-скоро да обявят смъртта му – въпреки че за нея няма доказателства, – за да избегнат осъждането му.

Съпругата му Ева Браун също е протежирана – точно както някои високопоставени фашисти, които се измъкват от арест и мирно и тихо живеят в изгнание. Първоначалният план е подготвен от нацистите, но е осъществен едва след като Берлин получава зелена светлина от Вашингтон. Затова Хитлер е евакуиран на твърде отдалечено и сигурно място: Патагония, гигантски район в Южна Аржентина, който е откъснат от света и почти не е населен…

Когато съветските части нахлуват в бункера на Хитлер, държавният глава Йосиф Сталин изисква незабавен доклад за съдбата на немския фюрер. Съобщението, което получава от генералите си, е недвусмислено: „Най-търсеният човек на света се е измъкнал.“

Тези думи Сталин препредава на Съединените щати. На Потсдамската конференция през юли 1945 г. той обявява пред американския външен министър Джеймс Бърнс и съветника на Труман – Лий, че Хитлер е избягал с подводница, вероятно към Испания или Аржентина.

В мемоарите си Джеймс Ф. Бърнс пише:

„На Потсдамската конференция Сталин се надигна, дойде при мен и приятелски чукна чаша в моята. Попитах го: „Маршал Сталин, каква е вашата теория за смъртта на Хитлер?“ Отговори ми: „Той не е мъртъв. Избягал е в Испания или в Аржентина.“

Всичко, казано дотук, е документирано и някои неща дори са публикувани във вестниците. А който оспорва бягството на Хитлер, най-напред да се запознае с онази част от официалната история, която по-късно е прикрита с дезинформация – също официална. Още тогава на всички е ясно, че дислоцирането на сталинските войски в Германия и в голяма част от Европа поставя началото на нова ситуация, която ще доведе до нарастващо напрежение между съюзниците и московското правителство.

Тук капитализмът и атеистичният комунизъм решително се сблъскват. Националсоциалистите отхвърлят идеологията на Карл Маркс, като допускат съществуването на капитал и частна инициатива. Наистина германската икономика е подложена на строг държавен контрол и търси по-добро разпределение на благата от традиционния капитализъм, но все пак помирява пазарните закони със стопанското предприемачество и частната собственост. Много немски фирми имат важни споразумения с американските си партньори. Затова Третият райх е по-близо до Вашингтон, отколкото до Москва.

„Спасяването“ на Хитлер и хиляди нацисти означава триумф над надвисналата „червена опасност“, която е готова да се разпространи и в други държави по света. Осигурен е животът на един политически водач, който при определени обстоятелства може да е полезен за в бъдеще. Експертите не изключват възможността за Трета световна война – трябва на всяка цена да изтласкат руснаците назад към Изток – и тя може да започне само няколко месеца след края на Втората. Такива сметки си правят съюзническите сили.“[ Абел Басти, Ян ван Хелсинг, Щефан Едерман – „Хитлер живя в Аржентина“, Издателство „Дилок“, вече цит. съч., стр. 31-34.]

Защо тази война не е избухнала? СССР е бил изтощен. Без решаващата помощ на Съюзниците съветската икономика е била в полумъртво състояние. Нейното връщане от военни към граждански релси отне най-малко четвърт век. При това – условно

Комунистите имат милост само за комунисти

Нали Белият дом е държал и копчето на решаващото оръжие, с което Хитлер е разполагал преди него – атомната бомба? Какво е попречило на фюрера да реши войната, вместо да бяга? И на американското ръководство да постави Сталин на колене, вместо през 1946 година да му предложи участие в световно правителство чрез Бърнард Барух, пратеника на Братството. А след като генералисимус Джугашвили-Ротшилд не се вижда начело на този глобален кабинет и отпраща посредника, да се скарат с него?

Няма логика. Значи е съществувало нещо друго. То се нарича общ план за световна революция и единна комунистическа държава на земята. Реализацията му е в изключително напреднала фаза.

Не изясних ли „антикомунизма“ на Хитлер? Не доказах ли, че той израства в средите на болшевиките – от партиите шах с Троцки през 1909 г. във Виена, през охраната на съветския еврейски комисар Евгений Левин в Мюнхен през 1918-1919-а, неговото първо членуване в партия – Германска и работническа при това, признанието му, че е осъществител на марксизма, названието на самата ръководеща партия в Третия райх – работническа и националсоциалистическа, до договора му за ненападение със СССР, подялбата на Полша между нацисти и комунисти, и неговото предложение да помогне на Сталин във Войната срещу Финландия от зимата на 1939-1940 година!

Ако се доверим на Басти, следва да се позаинтересуваме що за „експерти“ са били онези, дето „не изключвали възможността за Трета световна война, заради която трябвало на всяка цена да изтласкат руснаците назад към Изток“? Те напуснаха Германия чак през 1992 година. ФРГ е държава, която все още не е приключила окончателно Втората световна война. Няма подписан мирен договор и е окупирана. Сега – само от американски войски.

Преди войната същите англоамерикански – фактически еврейски – банки и корпорации, които финансирали и въоръжавали Хитлер, правели същото в Сталинова Русия. През цялата война СССР получавал всичко възможно от Съюзниците си – архикапиталисти: храни, облекла, метали, други суровини, оръжия, амуниции, транспортни средства… Не само това – американците предоставили на Кремъл целия завършен проект „Манхатън“ – за атомната бомба. Тази е причината на Потсдамската конференция, когато недостатъчно осведоменият нов президент Хари Труман се похвалил на Йосиф Висорионович с най-ужасното оръжие, еврейско-грузинският сатрап просто да му отвърне: „Знам.“ И да продължи да пуши папиросата си „Герцеговина Флор“, без мускулче на лицето му да трепне…

На изключително важно място следва да поставим и Договора от Рапало. Той е подписан на 16 април 1922 г. в малкото италианско градче, чието название носи. Със секретен анекс към този пакт, носещ датата 29 юли 1922 г., се предвижда Германия да обучава свои военни части на територията на Съветския съюз, в нарушение на Версайския договор. „Великите сили“ победителки – Великобритания, Франция и САЩ, си затварят очите и пред сключения през 1926 г. Берлински договор, който вече напълно открито урежда това.

От германска страна Договорът от Рапало е скрепен с подписа на Валтер Ратенау – тогавашния външен министър на Ваймарската република.

В книгата си „Водите текат на изток: войната срещу Христовото царство“ Лесли Фрай – псевдоним на Пакита дьо Шишмареф, подчертава:

„В статия за германския вестник „Weiner Frei Presse“ от 24 декември 1912 г. Валтер Ратенау, еврейският банкер зад кайзера, заяви: „Триста души, всеки от които познава останалите, управляват икономиката на европейския континент и избират своите приемници [единствено] от собственото си обкръжение.“

Този многозначителен цитат е широко известен. И понеже е документиран (има го в течението на споменатия вестник), няма как да бъде отречен или обявен за „фантасмагория“ в рамките на някаква „конспиративна теория“.

По-нататък Лесли Фрай допълва:

„Двадесет години по-късно, през 1931-а изявлението на Ратенау беше потвърдено. Тогава Жан Изуле – виден член на еврейския Alliance Israelite Universelle,[183] написа в статията си „Париж – столицата на религиите“: „Знаменателното в историята на последния век е, че 300 еврейски финансисти, до един майстори на [масонски] ложи, управляват света.“

На 31 юли 1916 г. в своята статия „Народна държава“ Ратенау пише: „От години предугаждах упадъка на народите, които иначе приветствах в своите речи.“
[„A People’s State“ by Walter Rathenau. ]

В есето си „Грядущи дни“ Ратенау признава: „Нито една част от света [вече] не е затворена за нас. Не съществува материална цел, която да е невъзможно да постигнем. Всички съкровища на света са наши. Няма идея, която да остане скрита за нас. Всяко начинание може да бъде наша, и то постижима задача. Целта ни е да подобрим разпределението на собствеността в света. Трябва да открием сила, която да върши това и да предизвиква или да потушава активността на масите.“

И така, още през първата четвърт на двадесетото столетие светът се оказва бизнес. От 1922 до 1936 година германците провеждат своите военни учения на територията на СССР. Значителна част от заводите за производство на продукция с военно предназначение също са преместени на съветска територия. Обучението на офицери от всякакъв ранг, които участват в бъдещата Втора световна война, чак до прочутия командващ на танковите войски генерал Хайнц Гудериан, се извършва в съветските военни училища и академии.

Успоредно с „лошите“, през трийсетте години САЩ усилено изнасят промишлени предприятия за страната на победилия комунизъм.

Искам да кажа, че измамата е пълна. Германия и СССР се бият една срещу друга в Испания и то съвсем не завоалирано. Само половин година по-късно вече са съюзници. И са се договорили да нападнат Полша. Съветите правят това 17 дни след германците. След триумфа си болшевики и нацисти се прегръщат, пируват заедно в чест на „голямата победа“. И даже провеждат съвместен военен парад.

Фактически Договорът от Рапало е послужил като пробен камък за следващия пакт – Рибентроп-Молотов.

Нима полковник Корсо, един от съветниците на президента Дуайт Айзенхауер по въпросите на националната сигурност и служител на военното разузнаване не споделя:

„Персоналът на нашето разузнаване ни каза, че Съветите тършуват толкова здраво из военните ни тайни, че в Кремъл знаят неща за нас, преди нашият Конгрес да ги научи. В армията най-малкото бяха наясно, че КГБ бе проникнал в ЦРУ… И макар че групата мислеше, че държи някакви тайни, те със сигурност съвсем не бяха такива за КГБ…

В действителност КГБ и ЦРУ не бяха онези противници, които всички мислеха, че са. Те се шпионираха помежду си, но само във връзка с практически цели. А освен това, тъй като всяка от двете агенции бе проникнала в другата, и двете се държаха като една и съща организация. Всички те бяха професионални шпиони в една силно раздута агенция, които играеха едни и съща шпионска игра и контрабандираха информация.

Информацията е власт, която трябва да се използва. Не само я предавате на вашето правителствено политическо ръководство, без значение дали е републиканско, на торите или на комунистите, просто защото те така ви заповядват. Вие не вярвате на политиците, но можете да имате доверие на другите шпиони. Поне така смятат разузнавачите. Затова и тяхната преданост е преди всичко към другите групировки, които играят същата игра. ЦРУ, КГБ, Британските секретни служби и цялото изобилие от чуждестранни разузнавателни институции на първо място бяха лоялни към себе си и професията, и бяха най-малко предани на своите правителства.

Това беше една от причините ние във войската да знаем, че ръководството на КГБ, не e номенклатурата на комунистическата партия, която се интересуваше единствено по политически съображения, предаваше толкова сведения от съветското правителство, колкото ръководството на ЦРУ даваше за нашето. За да оцелеят, професионални шпионски организации като ЦРУ и КГБ трябва сами да се пазят помежду си. Ето защо нито американските, нито руските военни им се доверяваха. Ако добре разгледате как се водеше шпионската война в рамките на Студената, ще разберете, че ЦРУ и КГБ действаха като една организация: с много професионална вежливост, с огромно количество споделена помежду им информация, за да са сигурни, че никой от тях няма да бъде уволнен. И от време навреме с по някоя и друга човешка жертва, за достоверност и за да поддържат почтеността сред персонала си. Обаче опреше ли до лоялност, ЦРУ беше вярно на КГБ и обратното.

Убеден съм, че поведението им имаше смисъл. Знам, че смятаха останалите от нас за прекалено глупави, за да опазят света. И чрез обмена на информация ни предпазваха от ядрена война. Вярвам в това, тъй като по време на службата си се запознах с доста агенти на КГБ и получих от тях достатъчно сведения извън правилата, за да добия по-пълна представа за картината в Съветския съюз през петдесетте и шейсетте. А тя бе съвсем различна от онази, чиито описания четете от първата страница на “The New York Times”.

Проникването на КГБ в ЦРУ и онова, което ние, военните, приемахме като тяхна обща шпионска дейност, беше факт, който през петдесетте и шейсетте просто бяхме приели. Въпреки че повечето от нас в Пентагона си играехме на шпиони един срещу друг, доколкото можехме… Имахме агент-контраразузнавач в кабинета на военното attachй в руското консулство във Вашингтон. Неговите приятели в Съветската армия имаха по-малко доверие в КГБ, отколкото аз самият. Ако името ми се появеше във връзка с някой случай, той незабавно ме уведомяваше. Но никога не би съобщил на ЦРУ. Ако щете вярвайте, но в самата столица на моята родина този вид информация ми помагаше да оцелея жив. Бе много обезкуражаващо и объркващо да узная, че през всичките мои четири години служба в Белия дом ЦРУ е поддържало опашка зад гърба ми.“[Col. Philip J. Corso, William J. Birnes – “The Day After Roswell”, Simon & Schuster Pocket Books, New York, NY, 1997 г., Electronic version pdf, стр. 37.]

diagnosa.net/

Нагоре