Блогът на budha2 :: Познанието идва, но мъдростта се изплъзва

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.09.2016 19:54 - Познанието идва, но мъдростта се изплъзва

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 808 Коментари: 0 Гласове:

За главните комунисти от интернационалната върхушка тези под тях, зависимите от невидимата страна Номенклатурия, са идеалните келнери. Не ги интересува родина, родители, идеи, вяра… Духовно те са кухи. И са роботизирани. За тях единственото важно в живота е да се придвижват нагоре, имотите и банковите им сметки да се множат и да стават още по-обемисти.

Точка.

Тази негодница – Бокова, Ирина Георгиевна, е тъпа, недостатъчно образована, неерудирана. Това, че знае няколко езика, произлиза от номенклатурния й произход и живота под крилото на Партията. Така е и с онова нещо, което води „Панорама“ по БНТ. То плещи на още повече езици.

Кой от естествените българи, от хората, можеше да постигне нещо подобно? Та за записване в Алианса се чакаше по цяла нощ! И то – в столицата. А извън нея?…

Пак ще припомня докъде й стига акълът и знанията на Бокова:

www.youtube.com/watch

Не ми се занимава, затова мимоходом ще известя: организацията ЮНЕСКО е основана за съсипване на традиционното образование и националните култури. Отдавна, още през Втората световна война, ликвидирането на Европа като люлка на бялата раса и на християнската цивилизация е било предвидено и планирано. Многокултурализмът е замислен не наскоро, а отколе.

Нещо по-страшно се съдържа в програмата за учредяването на тази организация. Можете да откриете доста в книгата на нейния пръв генерален директор, британския биолог, евгеник и интернационалист сър Джулиъс Сорел Хъксли – един от основателите на ЮНЕСКО. Тя била издадена през 1946 година и е озаглавена: „ЮНЕСКО: Нейната цел и философията й“.[Вж. Julian Huxley – “UNESCO: Its Purpose and Philosophy”, Preparatory Commission of the United Nations Educational, Scientific and Cultural Organisation, място на издаването не е указано, 1946 г.] (Вижте илюстрацията.)

Съгласно тази програма, която всеки ползващ английски език може да намери в интернет, една от задачите на ЮНЕСКО е да развива евгениката. Писал съм достатъчно и по този страшен проблем. Който се интересува, нека понавакса с ограмотяването. Срещаме евгениката още в началото. Но втората глава на въпросния том е посветена специално на нея.

Създателите на организацията, сред които евгеникът и расистът Джулиъс Хъксли, смятали, че земното население е прекалено многобройно. Освен това – доста некачествено по състав. Още тогава крояли планове за неговото намаляване според определени принципи и изисквания – расова принадлежност, недъгавост, болести и т.н. Разбира се – и имуществен ценз. Общо взето религията не била споменавана. Това взело да става едва след създаването на Римския клуб през 1956 година, тайна частна организация, специализирана за управление на човешките ресурси и населението на земята.

Кажете ми: Кога комунист е бил на страната на доброто, вярвал е в Бога, действал е в полза на ближните си, а не срещу тях, та и Ирина Бокова да го прави?

А „леви“, „десни“, „центристи“, „комунисти“, „либерали“, „фашисти“… Всичко в политиката е условно. Зависи от конюнктурата.

Ето, Ирина Бокова споделила, че насила влязла в БКП – „по необходимост“.[Вж. „Цинизъм: Ирина Бокова твърди, че била член на БКП „по необходимост“, Faktor.bg, София, 6 юни 2015 г., online: http://www.faktor.bg/novini/balgariya/47188-tzinizam-irina-bokova-tvardi-che-bila-chlen-na-bkp-po-neobhodimost.html%7D] Иначе била „дясна“. Кой е предизвикал „необходимостта“? Интересът? Това „дясно“ ли я е изпратило да учи института за номенклатурни комунистически кадри в Москва? „Дясна“ ли е била, когато участваше във Висшия съвет на БСП – най-пряката правоприемница на партията-майка? Или като служителка на Министерството на външните работи, негова заместник-министърка, депутатка от БКП, от БСП, кандидатка за вицепрезидентка от левицата?

Ами „дясно родени“ ли са дечицата й, с чието прекрасно кариерно и материално уреждане в САЩ се похвалила? Техни бащи са комунистите Любомир Коларов – кореспондент на телевизията в СССР, и Калин Митрев, номенклатурчик, шеф на Агенцията по приватизацията в навярно „десния“ кабинет на Жан Виденов. Прочее в това правителство ярко грееше с „дясната“ си светлина и Бокова, Ирина Георгиевна.

Тя и семейството й – в това число двете й мъжлета – са сред опустошителите на България. Както в материален, така и в духовен смисъл. Не случайно я поставиха да беснее като онази с косата из световната образователно-културна нива.

По необходимост…

Колко са като нея? Премиерката Б.Б., нежната президентка Росенка „Ирландската пастирка“ Плевнелиева, шефът на Народното събрание Цецко Цачев, лидерите, депутатите, министрите, кметовете и прочие обществена сволоч от СДС, ДПС, БЗНС, ДСБ, НДСВ… Всички, за които се сетите.

Ето какво мисли за „демократите“ и за лъжите на всички политици, които произлизат от едно котило, внукът на генерал Рачо Петров и неговата прочута съпруга Султана. Той носи името на своя дядо.

Рачо Петров е представител на онази по-висша и богата буржоазна прослойка преди 9 септември 1944 година, която продаде душите. Женен за източногерманка, живеещ предимно във ФРГ, той кандиса да бъде заместник-министър на икономиката в четири последователни правителства, като се започне с това на Филип Димитров. Точно като мен, той смята, че „през последните 26 години БКП-БСП никога не са изпускали властовите позиции в страната“.[Вж. „Рачо Петров: Орешарски ще защитава интересите, които бранеше и Бойко Борисов“, Factor.bg, София, 30 май 2013 г., online: http://www.faktor.bg]

www.youtube.com/watch

Някой умник ще заключи, че никога няма за всички. Така е, но въпросът опира и до морала, до двуличието, до масовото заблуждаване на народи. Защо никой не каза като народния „гений“ в СССР:

„Обижается народ, мало партия даёт! Наша партия не блядь, чтобы каждому давать!“[ Народът се обижда, че партията дава малко. Нашата партия не е курва, за да дава на всеки, рус.]

Всичко объркаха и обърнаха. Сега се опитват да отнемат и мечтите. Днешната полиция на мисълта разполага с далеч по-съвършени и перфидни средства, в сравнение с онази през 1984 година, както си я представял Ерик Артър Блеър – Джордж Оруел, през 1947-1948-а.

„Джереми Корбин е консерватор.“

https://pbs.twimg.com/media/Cl1w14nXIAA67V0.jpg:large

Не, няма грешка, точно така е отпечатано. Нали е лейбърист, сиреч ляв, социалист? Какво значение има етикетът? Няма да е приятно, ако сте си купили консерва, върху която е посочено, че съдържа грах. А се окаже, че е туршия от чесън, която не понасяте. И няма какво да сготвите, за да се нахраните.

„Джереми Корбин е консерватор.

Не изглежда такъв, защото неговата изборна стратегия е смела до точката на фантазията. Той и поддръжниците му не разглеждат британската история като процес на предимно органични обществени и икономически промени, а като редуване на поредица от неконтролируеми придвижвания напред, главно посредством авангард от отреди, съставени от партийни агитатори. Следователно те са уверени, че електорат, който току-що е отхвърлил умерена лявоцентристка програма, в полза на консервативна, може да бъде накаран да приеме една далеч по-социалистическа платформа.

Всичко, което лейбъристите трябва да сторят, е посредством енергия, организация и внушения да преместят наляво „идеологическия пейзаж“ – рамката, в която е поместена картината, разкриваща какво преобладава в политиката, и кое е приемливото…

С други думи, те вярват, че волята и самообладанието могат да преодолеят политическите пристрастия. Това е радикализъм, макар и късоглед…

Поддръжниците на Джереми Корбин тълкуват неправилно скептичната, консуматорска страна, към чието управление се домогват.“[http://www.economist.com/]

А останалите? Un seul et mкme – едно и също.

Всички събития, факти и фигури, които събрах в тази публикация, равняваща се на книга, са свързани помежду си. Те са нещо като жалони и знаци на нашето унищожение. Като нервен сплит на нацията връзките между тях се преплитат в датата 9 септември 1944 година. Кой каквото ще да приказва, след нея зеленината на живота не се възстанови по тази земя. И сега изгасваме – тъжно, някои в мъки, но неизбежно.

Бяхме поднесени като едно от блюдата на пиршеството на хищниците от интернационалното Братство.

Преди това загубихме жаждата си за живот. Постепенно отвикнахме да се радваме и на дребните неща. А често те са най-значими. Нашата национална имунна система за съпротива на злото е тотално срината. Разделени сме. Никой не желае да изслуша и разбере другия. Всеки знае повече от останалите, неговите болки и стремления са най-важни.

Навъдиха се много пророци. Гласовете на истината прегракнаха и заглъхват. Пък и ги заглушават.

Ще речете – каквото е решил Господ. Ваше право.

Не мога да живея в примирение. Не и вече, когато вкусих сладостта на свободата. След Бога, това е моята голяма обич и стремеж.

Не проповядвам и не наставлявам. Всеки решава за себе си.

Шекспир е казал:

“As You Like It” – „Както ви харесва“.

Живков да ви води!

http://diagnosa.net/

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Политиката – театърът на шарлатаните

Социализмът е провалена философия, символът на невежеството

Коментари

Няма коментари

Търсене

За този блог

Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 10037254
Постинги: 4190
Коментари: 1133

Гласове: 1583

Блог вълни

Календар

Юли, 2026

П	В	С	Ч	П	С	Н
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31

Блогрол