Блогът на budha2 :: Ние, еврейският народ, управляваме Америка, и американците го знаят

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.09.2016 21:33 - Ние, еврейският народ, управляваме Америка, и американците го знаят

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 2066 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.09.2016 22:41

На младини покойният американски социолог, член на управителните тела на престижни институции като Университетите в Харвард, Принстън, Станфорд и „Джордж Мейсън“, Института „Хуувър“, преподавал политически науки в Бъркли, в Колумбийския университет и в този на Торонто, евреинът Сеймър Липсет, също членувал в познатата ви Младежка народна социалистическа лига. Записал се в Социалистическата партия. Заменил я с Демократическата. Проявил такава активност, че го направили шеф на Института за мир на САЩ, на още куп дружества и организации, сред които и на Американския еврейски комитет.

Та тази тачена фигура твърди в своите изследвания, че „първоначално терминът „неоконсерватизъм“ бил използван от социалистите, за да критикуват социалдемократите“. Но станал обект на „засилено медийно отразяване по време на президентството на Джордж У. Буш“. Нещо повече – смятали го за „част от Доктрината Буш в американската външна политика“.

За да схванете, какво означава това, следва да разровите корените на неоконсерватизма. След като знаете, че той е троцкизъм, учудвате ли се на агресивната външна политика на Съединените щати по времето на споменатия президент? Какво изповядвал Троцки? Перманентна революция с прибягване до военни действия, прилагане на крайно насилие, без никаква проява на милост. За да бъде изградена единна комунистическа държава на земята.

Накрая, когато това бъде постигнато, цялата собственост трябва да остане в ръцете на държавата. Което означава какво? Управлението на националните богатства, които ще бъдат събрани в тази обща държава, да бъде прерогатив единствено на нейното правителство – на ограничен брой свръх овластени люде – глобална номенклатура! Би следвало да бъде тяхно право да преотстъпват на други част от ръководството или да не го правят.

Какво имаше в СССР? Съвсем същото. С едно уточнение: Болшевиките оставили своите сайбии – архикапиталистите, да грабят на воля несметните природни богатства на Русия. Но успоредно с това отмъквали за себе си, каквото успеели да докопат. То не било никак малко. А чорбаджиите си затваряли очите. Оставяли ги да се превръщат в червени Харун-ал-Рашидовци на гърба на народите на необятната страна и на Руската православна църква.

Неоценими богатства били изнесени и продадени от приятеля на Ленин, американския еврейски комунист Арманд Хамър. Той делял полученото с Илич, Троцки, Зиновиев и останалата компания. Сталин май не могъл да се докопа. Дали пък това не го озлобило?…

Както в продължение на векове руснаците крадели и отнасяли в страната си богатствата на българските манастири и черкви, така този път еврейските комунисти вършели същото, но с руските църковни богатства.

Ние, еврейският народ, управляваме Америка, и американците го знаят[Реплика на генерал Ариел Шарон, министър-председател на Израел, към своя тогавашен външен министър Шимон Перес, по-сетне станал президент на страната.„Десният“ Шарон от партията Ликуд беше първи братовчед на Ернесто „Че“ Гевара. Болшевизъм, троцкизъм, неоконсерватизъм – това е съвременното „дясно“!]

Отношението към Израел се превърнало в лакмус за принадлежност към неоконсерватизма.

„От архивите на Съединените щати излизат документ след документ (специално от Юридичедския факултет на Йейл[Yale Law School.]) за Болшевишката революция. Един от тях е озаглавен „Документи, свързани с международните отношения на Съединените щати през 1918 г. с Русия, Том І – Болшевишкият “Coup d’Etat”,[74] 7 ноември 1917 г.“ Очевидно никой не е искал да толерира болшевизма.

В своя издаден неотдавна труд „Икономика на зомбитата“ бележитият австралийски икономист Джон Куигин[Пълното заглавие на книгата е „Икономика на зомбитата: Как мъртви идеи все още се разхождат сред нас“. (John Quiggin – “Zombie Economics: How Dead Ideas Still Walk among Us”, Princeton University Press, Princeton, NJ, 2012 г.)] заявява, че „идеите имат дълъг живот. Често надживяват своите създатели и придобиват нови и различни форми. Някои идеи оцеляват, понеже са полезни. Други умират и биват забравени. Но даже, когато са доказали, че са погрешни и опасни, е твърде трудно да убиете идеите. Дори при наличието на достатъчно доказателства, че са били ликвидирани, те продължават да се завръщат.

Тези идеи са ни живи, ни умрели; по-скоро са незагинали или зомбита.“

Болшевизмът или троцкизмът е една от тези зомбирани идеи, които постоянно се завръщат под различни форми. Те намират своето идеологическо прераждане, превъплъщение, в политическите полемики на неоконсервативното движение.

Ако това звучи като преувеличение, и вие мислите, че менталното съществуване на троцкизма е приключено, се вслушайте в обясненията на Гейбриъл Шонфелд, старши съветника на Мит Ромни[Улърд Мит Ромни – американски бизнесмен и политик, бивш губернатор на щата Масачузетс, който през тази и миналата 2015 година се бореше да спечели кандидатурата на Републиканската партия за президент на САЩ, но беше поразен от Доналд Тръмп. Споменатият негов съветник Гейбриъл Шонфелд е евреин, журналист, преминал през редакциите на водещи централни социалистически – либерални – издания, който сега действа като политически консултант.] в президентската му кампания, защо той подкрепяше Ромни за президент:

„Моята подкрепа за Ромни има нещо общо с кораб, наречен “Serpa Pinto”[77] и с един американски марксистки революционер.“

[77] От началото на Втората световна война португалският кораб “Serpa Pinto” бил използван за превозване на еврейски имигранти. Неговата история е свързана с онова, което чифутите наричат „най-важни страници в еврейската история“. Обаче те са ужасни за човечеството, защото са свързани с хабадската нацистка талмудска секта от съветския град Любавичи, с нейния ребе и с онова, за което разказвам от години – потъването и разтварянето на златото на нацистката партия в нейната централа в Ню Йорк. Това станало по план, замислен от американските ционисти и изпълнен от „най-големите антисемити“ – Адолф Хитлер, адмирал Канарис и капитан Ернст Блох – и тримата с еврейско потекло. С две думи: На 12 юни 1941 година корабът отплувал от пристанището на Лисабон, пълен с евреи. След единадесет дни, на 23 юни 1941 г., 28 Сиван според еврейския календар, той акостирал на Стейтън Айлънд в Ню Йорк. И от него слезли бъдещият наследник на ребето на Любавичи, вече покойният Менахем Мендел Шнеерсон, зет на истинския равин, но приел неговото име. С него била и жена му Шая Мушка – дъщеря на ребе Шнеерсон. С тях – още стотици евреи от окупирана Европа. Как си представяте, че тези чифути са се придвижили от окупираните части на СССР – Съветска Украйна, Белорусия и т.н., до Португалия? Правилно попитала майката на професор Норман Финкелстайн, която преживяла 4 години в нацистки концлагери: „Хитлер кого уби?“

По-късно Шонфелд заяви, че неговият баща е бил троцкист в революционен смисъл. И че Обама е прекалено кротък спрямо Близкия изток, и затова Ромни е по-добрият избор, защото ще се заеме с Иран. Шонфелд беше главен редактор на неоконсервативното списание “Commentary”.

Както се оказва, неоконсервативните think tanks,[78] като Американски институт за предприемачество, в най-голяма степен представляват разпростиране на троцкизма главно по отношение на външната политика. Други мисловни центрове, като Фондацията „Брадли“, още от 1984 година насам са изцяло превзети от машината на неоконсерваторите.

[78] Мисловни центрове, англ. Условно название на различни организации за влияние върху общественото мнение и политиците, като фондации, институти, социологически агенции, компании за връзки с общественосттта – PR, и т.н. У нас такива по-рано бяха различните съветски институции, както и културно-информационните центрове на социалистическите страни, макар да не бяха назовавани по този начин. В тях работеха изключително комунисти и ченгета, съпруги и съпрузи или деца и роднини на такива. Същите, без никаква разлика, още преди промените, но главно след това, бяха натикани в разните фондации и подобни организации за внушаване на „евро-атлантически ценности“. Става дума за шпионски гнезда и терористични клетки с различни разцветки – проамерикански, прозападноевропейски, проислямски, проруски под формата на псевдо православни, прокитайски, проазиатски и т.н. При една истинска българска национално отговорна власт всички те щяха да полагат обществено полезен труд в каторги – поправителни общежития, както предците им ги наричаха – в продължение на различни срокове, според размира на тяхната подлост, предателство, нагажодачество и нанесени щети на българския дух, култура и народно материално богатство.

Достатъчно известно е, че някои от тези двойни агенти са работили с еврейски групировки, поддържащи Ликуд, като Еврейския институт за проблеми на сигурността – организация, която е „погълнала“ неколцина „нееврейски специалисти по отбрана, изпращайки ги на пътешествия в Израел. Един от тях е запасният генерал Джей Гарнър, сега назначен от Буш за губернатор на окупирания Ирак.“

Филосемитските учени Стивън Халпър от Кеймбриджския университет и Джонатън Кларк от Института “Cato”[В оригинала: CATO Institute – think tank със седалище във Вашингтон, основан от евреина Чарлз Кох, финансирано от проционистки фондации. Смятат го за „най-добре захранваната с пари неправителствена организация“.] са съгласни, че плановете на неоконсерваторите „са довели американските международни отношения до плачевно състояние“. Което е още едно свидетелство, че основите на това движение не са онова, под което са се подписали бащите-основатели на САЩ. Те са настоявали Съединените щати да служат на американския народ по най-добър начин, без да се ангажират със съюзи и с чужди държави.

Още с появата на израелското лоби, от момента, в който неоконсервативното движение започна да формира външната политика на САЩ, от мига, когато Израел взе да диктува какво трябва да вършат Съединените щати в Близкия изток, Америка беше намразена от целия мюсюлмански свят. [Вече не само – и от много други.]

Нещо повече, бившият министър на отбраната Робърт Гейтс разясни пред обществеността в Съединените щати, че израелците нямат и не бива да имат монопол над американските интереси в Близкия изток. Заради което беше обруган от неоконсерватора Елиът Ейбръмс.

В този смисъл, като политическа и интелектуална тенденция, неоконсервативното движение представлява пета колона в Съединените щати. В това отношение то ловко и измамно дири начини за подкопаване на онова, което бащите-основатели отстояваха. И замяната му с друго, което бащите-основатели биха сметнали за ужасна външна политика – политика, допринесла за унищожаването на уважението към Америка, на което тя се радваше някога.

Халпър и Кларк отиват по-нататък, заявявайки, че неоконсервативното движение е „в пълен контраст… с общия характер на американските нрави, въплътени с Декларацията за независимост“.

Убежденията на неоконсервативната секта са ужасяващи в смисъл, че повечето войни в Близкия изток бяха основани върху колосални измами, фалшификации и измислици.

Това стана още по-интересно, когато беше разкрито, че Израел е осъществявал тайни операции против САЩ на много равнища, включително контрабанда на оръжие и то в продължение на много години. Докато неоконсервативната машина не споменава нищо по тези проблеми и продължава да настоява, че Израел е образец на западни ценности в Близкия изток.

Израел е шпионирал Съединените щати от години, използвайки различни израелски или еврейски лица, включително важни фигури сред неоконсерваторите като Пол Уолфовиц. Той беше разследван за предоставянето на секретни документи на Израел.

ФБР разполага с многобройни документи, проследяващи израелския шпионаж в САЩ, но никой не излиза и не обявява това изрично в медиите. Защото повечето политически жреци ценят мамон повече от истината. Например, когато двама висши служители на AIPAC – Стивън Роузън и Кийт Уайзмън – бяха заловени да предават секретни документи от Пентагона на Израел, Гейбриъл Шонфелд ги защити.