Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2016 20:24 - В стъпките на някои от туземните ни „демократи“
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 1384 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 27.09.2016 21:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Да обсъдим почтеността на този Петър Стоянов – за щастие на чалгарци и за нещастие на българите – белким президент. Защото другият – гаулайтерът на Шесто управление – е ясен отвсякъде.

Когато тъй деликатно критикува приватизацията в лицето на Иван Костов, макар да използва друг, изконно непочтен принцип – думам ти дъще, сещай се снахо – този Стоянов не обелва дума за своето лично мълчание. Знае се, че то е знак на съгласие. И израз на страх пост пази.

Не веднъж съм припомнял тъжното послание на германеца Фридрих Густав Емил Мартин Нимьолер. Протестантски пастор, който не понасял евреите, той бил натикан в нацистки концлагер по личната заповед на фюрера. Прекарал четири лазарника в Заксенхаузен и Дахау. Нарекли го „личния затворник на Хитлер“. Той разказал как мълчал, когато гестаповците прибирали едни, втори, трети… Бил безразличен – нямал нищо общо с тях.

“Als sie mich holten, gab es keinen mehr, der protestieren konnte” – „Когато дойдоха за мен, вече нямаше кой да протестира“ – споделил пасторът.[ Martin Niemцller – “Als die Nazis die Kommunisten holten”, Das Zitat, Martin-Niemцller-Stiftung, Wiesbaden, Artikel vom 22. 9. 2005, online: http://www.martin-niemoeller-stiftung.de/4/daszitat/a31 ]

Онези, които имат представа от звучащата като предупреждение негова изповед, постоянно биват мамени. Умишлено и разбира се – лъжливо, ционистите приписаха на Мартин Нимьолер ненаписаните и неизричаните от него изречения:

„Когато дойдоха за евреите, аз мълчах. Не бях евреин.“

Нещо повече, пастор Нимьолер е обвиняван в… „антисемитизъм“![hgs.oxfordjournals.org/content/2/1/105.abstract] Толкова години оттогава, а няма кой да разсее инсинуациите на Интернационала и на неговите пропагандисти…

Ето колко простичко се раждат манипулациите. Те биват предавани от медия на медия; сетне – от уста на уста, докато изречени сто пъти, се превърнат в… „истина“! Точно както Ленин е формулирал това.

Тъкмо по този начин постъпва и Петър Стоянов – познат и като „Той е!“[Един от лозунгите на неговата предизборна кампания.] През цялото време мълча. Това, което изрича сега, не върши работа. Освен ако някой като мен не дойде на власт. Ала е знайно, че Господ – сиреч народните маси – на бодлива крава рога не дава… Когато беше решаващо важно, „Той е“ си траеше. Все едно не видял и не чул. Сега е късно. Комунистите забременяха с баснословни суми и станаха неоконсерватори.

Впрочем, бившият началник на Главното политическо управление на престъпната организация Българска народна армия – БНА, о.з. генерал Кирил Косев, изложи съвсем ясно, че Стефан Стоянов – бащата на Петър, както и този на Евгений Бакърджиев – също Стефан, са били вербуван от комунистическите тайни служби.[ Вж. О.з. ген. Полк. Кирил Косев – „Не пипайте досиетата на предано служилите на България родолюбци“, в. „Нова зора“, брой 30, София, вторник, 1 август 2006 г., стр. 5, online: http://www.novazora.net/2006/issue30/story_02.html] Съименникът на президента, началникът на Шесто управление на Държавна сигурност генерал Петър Стоянов, е категоричен: Стефан Бакърджиев е бил сътрудник на Шесто управление.[Вж. Петър Стоянов – „Шесто управление: Моята истина“, Том 1, Издателство „Даниела Убенова“, София, 2009 г., стр. 156. ]

image


Не чак толкова отдавна, до 9 март 2016 година, Кирил Косев все още беше жив. Ако изнесеното от него не беше вярно, защо не го съдиха? Ама не – затраяха си…

Ще речете – те са над тези неща. Така ли? В същото време Петър Стоянов с връзките си се пребори в съда с Георги Жеков, който го беше осъдил на първа инстанция за хулиганска проява и телесна повреда. Естествено, продажната Темида, чиито ръце „Фернандел“ изви, се отказа от първоначалното си решение.

Та този „почтен“ президент, намерил убежище сред американските неоконсерватори, троцкистите, произлизащи от левицата – Бил Клинтън. Струва си да припомня: Едва наскоро узнахме, на чия страна е бил Уилям Джеферсонович по време на т. нар. Пражка пролет. Както сподели чешкият политически затворник на тоталитарния режим Петер Цибулка, публикувал списъци с агенти на StB – съкращение от Stбtnн bezpečnost – чехословашкият вариант на тукашната комунистическа Държавна сигурност, един от доносниците бил Вацлав Хавел.

image


„Той беше в състояние да документира посещението на Бил Клинтън в Прага през януари 1970 г., когато бъдещият президент се отби на връщане от Москва. Клинтън отседна в семейство Кополд. По онова време г-н Кополд, комунистически деец, работеше за Чешката армия.[ Правилно чехословашката.] Кополдови са една от най-високопоставените комунистически фамилии… Това ултракомунистическо семейство и Бил Клинтън бяха големи приятели, и с тях той се чувстваше като у дома си. Клинтън беше написал множество благодарствени писма за своя престой в Прага заедно с приятелската си комунистическа фамилия по време на окупацията на Червената армия. Разбира се, Клинтън не беше противник на съветската окупация на Чехословакия, а тъкмо обратното. Убеден съм, че много десетилетия Бил Клинтън е бил комунист. По моя преценка, неговите действия като президент на САЩ го доказват на 100 процента.“[www.jrnyquist.com/petr_cibulka_2003_0310.htm]

Повече подробности за връзките на Бил Клинтън със семейство Кополд, Москва и комунистическата система могат да се намерят в неотдавна издадената книга, озаглавена „Момчето Клинтън: Политическата биография“. (Вижте илюстрацията.) В нея Кополдови са изкарани „космополити“?! Слава Богу, отсъства опит за изтриване на тяхното комунистическо минало и връзките им с най-високите равнище на Чехословашката комунистическа партия.[ R. Emmett Tyrrell, Jr. – “Boy Clinton: The Political Biography”, Regnery Publishing, Washington, DC, 2015 г.]

image

„Обаче, когато се вгледах в пътуването на Клинтън до Прага, стигнах до интересно откритие. Клинтън е отседнал в дома на Бедржих Кополд. Моите информатори в Прага, всички бивши дисиденти, ме светнаха, че членовете на семейство Кополд са били онова, което те наричат „управляваща класа“ в комунистическата партия. Някои от тях действително са помагали за създаването на Чешката комунистическа партия.“[R. Emmett Tyrrell, Jr. – “Boy Clinton: The Political Biography”, Regnery Publishing, Washington, DC, 2015 г.]

Следва припомняне на опитите Кополдови да бъдат интервюирани от различни западни медии. Те все „пропадали“. Даже авторът се постарал, но не особено усърдно. Докато през 1993 г., на път за среща с Борис Елцин в Москва, „Клинтън спря в Прага и покани семейство Кополд на чаша бира с него и с чешкия президент Вацлав Хавел. Медиите бяха пропуснали още една удивителна история с Клинтън.“

Изследователят на Клинтъновата биография споделя пражките си впечатления. През 1993 г. той, Робърт Емет Тайръл-младши, се постарал да намери Кополдови. Но преди това се запознал с още подробности от миналото на младия Бил Клинтън.

image


„Той е участвал в събрания на „Група 68“ – американски активисти за мир, подкрепяни от просъветския Британски съвет за мир. Докато бил в Осло се срещнал с водещи интернационални антивоенни дейци. Пребиваването му в Москва било чрез резервация в „Интурист“, държавната туристическа агенция.

Откъде са дошли парите за нея? Защо един американски студент е имал необходимост да се омърси със Съветите? Със сигурност са били замесени КГБ или някой от пропагандните инструменти на съветското правителство. Воините през Студената война винаги подозираха, че по някакъв начин интернационалното движение за мир беше контролирано от Москва. В продължение на ден или два след появата на тези две известия Вашингтон кънтеше от слухове. Предполагаше се, че архивите на Държавния департамент съдържат доказателства, как Клинтън се е отказал от своето [американско] гражданство, за да избегне призоваването в армията. Че е извършил предателство, а докато уж е бил в Москва, се е изплъзнал за едно нелегално пътуване до Ханой, подобно на широко огласените пътешествия, предприети от доста прочути антивоенни дейци като Джейн Фонда…

Гражданските движения не поискаха честен отчет за неговото досие, за антивоенната му дейност, за неговите посещения в комунистически страни в разгара на Студената война. Визити, които, по всичко личи, са били подкрепяни от комунистическите правителства. Тези истории не оказаха никакво влияние върху изборите; някои даже ги развяваха като лозунги. Може би, защото по време на дебатите Клинтън вече беше одрал кожата на Джордж Буш, който беше поставил под съмнение патриотизма му. Бил беше нарекъл Буш „макартист“.

Внезапно той доведе администрацията на Буш до паническо отстъпление с обвиненията, че служителите й обръщат наопаки архивите на Държавния департамент. Според предизборния щаб на Клинтън, копоите на Буш разследвали дори Клинтъновата майка. Може би журналистите също се плашеха, да не бъдат наречени „макартисти“. Във всички случаи пътешествията на Клинтън отвъд Желязната завеса и неговите антивоенни протести не оставиха никакъв отпечатък. Даже година, след като две истории се появиха в редакциите на лондонски и вашингтонски вестници, нито един американски журналист не дръзна да ги погледне, както щях да разкрия.“

image

Коя сила е била в състояние да уреди всичко това – страха в „свободния свят“, още повече – в „Америка – факлоноската на истината и правдата“? Чак след като Били „Лъжеца“ Клинтън бил назначен, авторът на цитираното скорошно биографично проучване Робърт Емет Тайръл-младши, консерватор, бивш главен редактор на патриотичното издание “The American Spectator” – „Американският наблюдател“, взел да рови в незарасналата рана с миналото на бившия президент. Колкото повече задълбавал, толкова по-голямо ставало любопитството му. Затова решил да разрови историята на Клинтъновите пътувания зад Желязната завеса.

Някои все още ги свързвали с КГБ, други – с ЦРУ. Станало ясно, че „през шейсетте не малко либерални и радикални студенти всъщност били финансирани от ЦРУ“.

Който желае още факти, да ги потърси в архива на тази медия.[http://diagnosa.net/]

Предстои за наемателка на Белия дом да бъде назначена близката до Петър Стоянов комунистка, явно свързаната с КГБ, другарката Хитлери Клинтън. Но не по-малко съществено, особено за нас, е миналото на другаря Петър Стоянов – президента, не генерала.

По всяка вероятност Стефан Стоянов е бил вербуван в рамките на активното мероприятие „агентурната група Х-11 – Легионерски център“, организирано от РО 2 – предшествало Държавна сигурност. Прислужникът на Тодор Живков, другарят Костадин Чакъров, пише, че насетне е „разгромявал горянското движение в Родопите след 9 септември? Чии бяха труповете, хвърлени в двора на пещерското и асеновградското управление…?“[ Костадин Чакъров – „От втория етаж към нашествието на демократите“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2001 г., стр. 393.

image

Запомнете този „актив“. Той, както и следващите факти, обясняват много неща. Да, за „народната власт“ предателството, даже най-долното, кървавото, беше нещо положително, заслуга, стига да беше в нейна полза.


По следите на пропиляното от българите време


Кум на родителите му станал шумкар, активен борец против фашизма и капитализма. Майка му – Стоянка, постъпила в редиците на БЗНС. Даже влязла в градското ръководство на присъдружната на БКП партия. Навярно по този начин – с връзки и поради заслугите на родителите си към комунистическо-земеделската власт – самият Петърчо бил приет да учи в номенклатурната пловдивска езикова гимназия. Шумкарският наследник Велислав Дърев си спомня:

„Бях комсомолски секретар на класа в супер елитната пловдивска гимназия „Лиляна Димитрова“, а комсомолски секретар на ученическия комитет бе Петър Стоянов. Той не ме гонеше заради църквата. Ние с него имахме други спорове, по-скоро научни. Не съм аз този, който трябва да му прости или не, че стана краен антикомунист“…“

Опа! Но майката Стоянка Стоянова отрича. Другите са виновни:

image

„Петър насила го направиха училищен комсомолски секретар. Но не е бил активист. Истинските комсомолски секретари бяха онези в райкомите на партията, те бяха част от комунистическата номенклатура.“

image

Как така „насила“? Даже с родители активни борци Дърев е бил комсомолски секретар само на класа. А Петърчо, син на „репресиран“ – видите ли – „насила“ – на цялото училище! И не бил… „активист“! „В райкомите на партията“ бяха членовете на БКП. Такива оглавяваха и комсомолската номенклатура. Кой от моето поколение не е наясно?

„На Петър му беше забранено да специализира в чужбина…“

image

Страхотна „репресия“! И откъде научихте за нея? Да припомня що е репресия заради родители:

„Синът на Багрянов е бил на 7 години, когато убиват баща му. Единственото, което са му позволявали, е да опложда крави и през цялото време са го подозирали, че може да направи саботаж. И как искате да има интелигенция?“

Ако родителите му не бяха покровителствани от репресивния комунистически режим, как Петър Стоянов щеше да се озове в „елитната пловдивска гимназия“? На всичко отгоре да има възможността, да не река правото, „да гони“ Дърев, чиито майка и баща били шумкари – активни борци?

Петър Стоянов завършва право и става адвокат. От офицери от Шесто и Първо главно управление на Държавна сигурност знам: Най-малко 90 на сто от медиците и почти всички юристи – на първо място адвокатите, с изключение на около процент – са били сътрудници на ония служби. А бъдещият президент се специализирал в бракоразводните дела до такава степен, че станал най-търсеният за подобни казуси от алчно червената фашистка номенклатура в града под тепетата. И даже му издали книга по темата, която притежавам.

image

Като капак, е бил юридически консултант (?!) на телевизионното предаване „За един милиард“, което вървеше в пряк ефир от Панаирното градче. Странно. Сред водещи беше „репресираната“ Нериман Терзиева, по-позната като Нери, съпруга на потомствения комунист Евгени Тодоров. В рамките на онази „почтеност“, за която днес пледира товарищ Стоянов, тъкмо тя оглави президентската пресслужба, когато той беше наместник на „Дондуков“ 2 в столицата. Ръководителка на втората му президентска кампания пък беше Ива Николова, дипломирана поетеса, получила тази квалификация, иначе давана от Бога, в Москва от кремълските „божества“. Господи, каква „почтеност“!

Петър Стоянов се жени за съгражданката си Антонина. Независимо от пикантното им звучене, си струва да припомня свидетелства за двамата. Според Николай Колев-Босия и двамата са сътрудничили на комунистическите тайни служби. Неговият псевдоним бил… „Виктор“.

„Ще излязат още неща и за Петър Стоянов и за брат му – също. Например баща му на Петър Стоянов е бил легионер и чичо му също. А изведнъж и двамата – и брат му, и той правят завидна кариера, а с това потекло те не би трябвало да стигнат доникъде. Сега ще ви кажа и една истина. Имало е уговорка да не се вади досието на Виктор, защото Виктор се жени за щерката на изключително важен партиен функционер от Пловдив. Бащата на Антонина е бил шеф на кооперациите в Пловдивско и е бил пръв приятел на Иван Панев [първи секретар на ОК на БКП, по-късно председател на Изпълнителния комитет на Софийския градски народен съвет, сиреч кмет на София]. Значи Петър Стоянов, който завършва право, което е много интересно, го изпращат в Съюза [Съветския] за 13 месеца да специализира право. Когато се жени за Антонина, той става доверено лице на пловдивската номенклатура, тъй като той води, както тук в София беше Йордан Соколов, тайните бракоразводни дела на номенклатурчиците от Пловдив.“

image

„Всеизвестна тайна е, че бащата, чичото и жената на Петър Стоянов са били агенти на ДС. На жена му прякорът й е Шантонина. Не искам да се бъркам в личните работи на хората, но все пак тя беше президентша и трябва да си носи последствията. Тя отива да следва в Лайпциг без да е държала изпит със стипендия от ДС. Баща й е много близък приятел с Иван Панев, който беше дълго време първи секретар в Пловдив, а след това влезе в Политбюро. В Лайпциг тя води меко казано живот на Месалина като работи ужким по арабска и африканска линия към Второ управление. Само че се оказва, че тя не работи точно това, което очакват в България, а работи друго. Един търговски представител в Лайпциг пише писмо за това до София, предлага да я приберат, защото разваля имиджа на България. В резултат баща й отива в Лайпциг, шибва й два шамара и й казва като иска да си прави кефа да ходи в Прага и там анонимно, ако иска с негри, ако иска с араби, ако иска с ескимоси… И след това отзовават търговския представител, защото бръкнал там, където не му е работата.

Аз не виждам политическа фигура, която с качествата си може да заеме полагащото й се място в държавата. Както и в културата нормален човек не може да заеме полагаемото му се място. Докато е тая шайка, свързана с бившите съюзи, около Любо Левчев, Светлин Русев и пр., нищо няма да се промени. Те ще си правят услуги един друг, ще си слушат имената…

Но за съжаление българинът е повреден ментално, натоварен е с митове и митологеми, които не му дават възможност да прескочи 12-годишна възраст. Българите са инфантили. Българите като чуят Левски, и забравят всичко останало. Те изобщо не разбират, че това е един мит.“[Александра Дерон – „Николай Колев-Босия: У нас мафията си има държава“, Общество.нет, obshtestvo.net, София, 20 юли 2006 г., online: http://www.obshtestvo.net/content/view/89/3/]

Id est situ, Minka. That’s the situation, Minka. Voilа la situation, Minka. Это положение, Минка. То је ситуација, Минка. Това е положението, Минке.

Никола Лечев – треньор по волейбол, а после офицер от МВР – Пловдив, си спомня:

„Петър Стоянов - много умно момче. Когат завърши основното си образование, веднага се записа в елитната тогава гимназия „Лиляна Димитрова“. Там беше един от видните комсомолци. Участваше активно в работата на ДКМС, като отличник играеше и активна роля в ръководството на самата гимназия.

Като един от най-силните ученици на Пловдив, го включиха в българския отбор, който трябваше да се срещне и състезава с руски средношколци. Петьо замина за СССР да представя нашата страна. На тази среща съветските средношколци разказват какво знаят за България, а българчетата демонстрират познанията си за Русия. Казвам ти, когато Петьо започна да разказва на съветските другарчета за родината им, за Сибир, за тайгата… те онемяха, направи ги луди калинки! Те не знаеха една стотна от това, което той знаеше за родната им страна!

Петьо много ме уважава. Аз го уважавам и му се възхищавам… Не крия – помагал съм му и като служител на МВР.

– По какъв начин си му помагал като служител на МВР?!


– Е, сега това е служебна тайна! Истина е, че много му дължа, защото и той ми е помагал.“[60]

image

Обаче братята Петър и Емил Стоянови били „репресирани“ с издадени книги! Може би – недостатъчно на брой?… И Антонина била „смазана“ от системата:

„Тя ходеше в панаира като преводач от английски, френски и немски, защото адвокатската й заплата беше малка – 300 лева. Петър й поемаше делата в съда, за да може тя да прави преводи.“[ Емил Кацаров – „Стоянка Стоянова, Майката на Петър Стоянов: Синът ми беше унищожен от болшевиките в СДС“, в. „168 часа“]

Да призная, навярно съм невероятен некадърник. Тъй като при социализЪма не успях да добуря до такава заплата – „малка – 300 лева“!

„А Петър имаше златна възможност. В Щатите изнасяше публични лекции заедно с Горбачов, Клинтън и бившия полски президент. Хонорарът само за една лекция е 20 хиляди долара. Вместо да остане и да печели пари, синът ми реши отново да бори комунизма. Горбачов, Клинтън и бившият полски президент станаха милионери, а нашият се върна да оправя България. За какво?! Да го омаскарят и оплюят отново…

Възхищавам се на сина си Петър, че заби плесница на онзи неврастеник Жеков. Ако бях аз – щях да му забия още една!“

Такъв е нравственият облик на комуниста – в съзнанието му бушуват трудно обуздаеми страсти, желания за насилие и мераци трупане на пари. И това е жена?… И каква компания – все „антикомунисти“ – Горбачов, Бил Клинтън и Лех Валенса или агент „Болйек“! Dream team – отбор мечта!

Някъде из архива ми се мъдри фотокопие от документ на Пловдивската организация на СДС от 1991 г. Той се отнася до свалянето на Петър Стоянов от поста „говорител“ и изключването му от ръководството. Поради неявяване на заседания и пълно пренебрежение към задълженията. Което не попречи на Йордан Василев, агент „Емил“, съпруг на комунистката Блага Димитрова, писала апологии за Сталин и елегии за Георги Димитров, да го предложи за заместник-министър на правосъдието. Нататък му тръгна една карта, та досега…

image

Юлий Павлов, агент на ДС, син на активен борец и личен доктор на Живков, беше участник в кандидатпрезидентската кампания на Петър Стоянов през 1996 г. Кариерата на „Виктор“ е свързана с участие в Тристранната комисия, която е позната и с английското си название Трилатерална. Това е един от съвещателните органи на тайното световно правителство. До него допускат изключително задълбочено проверени и прекалено доверени същества.

Тристранната комисия е основана през 1973 г. от Дейвид Рокфелер по заръка от семейство Ротшилд. Названието Тристранна се определя от нейните занимания в три световни региона – Северна Америка, Европа и Япония. „Дали е така, кой да ви каже“? Главният организатор се казва Збигнев Бжежински. По онова време той също бил левичар, преподавател в Колумбийския университет и личен съветник на Дейвид Рокфелер. Впрочем, последният не крие, че е социалист.

Двадесет и седма глава от „Спомените“ на Дейвид Рокфелер е озаглавена „Горд интернационалист“. В нея тарторът на семейството признава своите връзки с Фидел Кастро. Не отрича, че е „част от тайна кабалистка организация, действаща срещу интересите на Съединените щати“. Ругае „идеологическите екстремисти“, към които навярно спада и моя милост. Защото те „характеризират моята фамилия и мен като „интернационалисти“, заговорничещи с други такива по света, за изграждането на по-взаимосвързана глобална политическа и икономическа структура – на единен свят, ако щете. Ако обвинението е в това, признавам вината си и се гордея с нея.“[David Rockefeller – “Memoirs”, Random House Publishing Group, New York, NY, 2003 г., стр. 405. Книгата е достъпна за четене от online: http://books.google.bg/books/about/Memoirs.html?id=rViuAAAAIAAJ&redir_esc=y]

image


Друг известен американски левичар, евреинът Ноам Чомски, нарича членовете на тази подривна организация „по същество либерални интернационалисти… Ето откъде се пръкна цялото правителство на [масона] Джими Картър.“[www.newleftproject.org/index.php/site/article_comments/work_learning_and_freedom] Същият автор упреква Трилатералната комисия за това, че се опитва да наложи „повече умереност в демокрацията“. Какво означава това? Изолиране на хората от политическия и обществения живот – възпитаване на пасивност сред младите.

image


Отварям Списъка на членовете на тайната организация от април 2013 г. В него четем дословно:

„Цветелина Бориславова, основателка, собственичка и ръководителка на CSIF; председателка на Надзорния съвет на Българо-американската кредитна банка (BACB); основателка и председателка на Фондацията “Credo Bonum” – „Вяра в доброто“; бивша председателка на Надзорния съвет на СИБанк, София.

Меглена Кунева, председателка на Съвета на Центъра за европейска политика; бивша членка на Европейската комисия (политиката по потреблението); бивша министърка по европейските въпроси и главна преговаряща с Европейската комисия, София.

Петър Стоянов, бивш президент на Република България, президент на Центъра за глобален диалог и сътрудничество, Виена.“

Пловдивският комсомолски деятел е посочен и като „член на Изпълнителния комитет“ на Комисията.

image

Шизофрения: комунисти-троцкисти стават неоконсерватори



Впрочем, вижте поне двама от тримата на влизане в един от луксозните румънски хотели, където от 15 до 17 октомври 2010 година е била проведена поредната Европейска регионална среща на Тристранната комисия. Сами си отговорете какво свързва тези тримата?

www.youtube.com/watch

Мисля, че вероятният оправдателен отговор на „Фернандел“ би бил този, който вече ви е познат:

www.youtube.com/watch

Да повярвате на лъжеца, би означавало да се приравните с него, да станете измамник, какъвто е той. Нали хубавецът е бил част от пловдивската номенклатура на компартията и нейните служби за сигурност? Със същото това минало на „син на репресиран легионер“ брат му Емил прави главоломна кариера.

Завършил същата немска „пловдивска елитна гимназия“, в която Петър Стоянов бил секретар на Учкома на ДКМС, той беше депутат в Европейския парламент. Изтъкнат комсомолски кадър, не без помощта на своя брат навремето Емил беше в СДС. Бяха го „издигнали“ за ръководен кадър в БНТ. През 1998 година бе заместник-генерален директор на телевизията-майка.

image

Три лета по-късно Интернационалът го дари с телевизия „Европа“. Четири лазарника след това учреди фондация „Пигмалион“, която е специализирана в областта на литературата и връчва годишна стипендия на „талантливи студенти“ в Пловдивския университет. Кой и как ги избира и определя таланта им ли? Не очаквайте обяснение.

Удостоен е с почетни ордени от Австрия и Германия. Явно и там високо ценят комунистическата активност в полза на световната левитска мафия. През 1989 година, съгласно повелята на партията-майка, Емил Стоянов пее хулна чалга срещу Петър Манолов в агитката на „пловдивските писатели“. По това време е началник на пловдивския вестник „Комсомолска Искра“. По това време закрилница на „репресирания“ Емил Стоянов била „Милена Калудова, преподавател в Пловдивския университет, комунистическа церберка в Пловдивския университет[68] и жена на началника на МВР-ДС-Пловдив генерал Никола Калудов“.[ Антон Тодоров – „За Емил Стоянов и „чалгата на прехода“, “FrogNews”, frognews.bg, София, 7 октомври 2013 г., online: http://frognews.bg/news_59679/Za-Emil-Stoianov-i-chalgata-na-prehoda/]

image

В същия източник четем, че е доказано: по-младият брат Стоянов е бил вербуван от Разузнавателното управление при Генералния щаб на БНА, по-популярно със съкращението РУМНО! Досието му е било ликвидирано с „Акт № 001651/7.3.1990 г. за унищожаване на секретни материали.“ Според този акт комисия в състав: председател – полк.-инж. Христо Атанасов Христов и членове старшина Стоядин Николов Ивенчев и старшина Стефка Георгиева Желева извършва проверка и отделя за унищожаване следните ненужни секретни материали. Става дума за „наводки“, т.е. сведения за лица, подходящи да бъдат привлечени към военното комунистическо разузнаване РУ–ГЩ. Там, се вижда, че сред унищожените документи са и тези на № 01941, който забелязваме че е идентичен с номера, присъстващ на Образец № 2. Забележете дата на този акт за унищожаване на секретни документи – 7 март 1990 г., най-активния период, в който бяха заличени стотици хиляди документи както от ПГУ–ДС, така и от РУ–ГЩ. За съжаление злото е сътворено – с унищожаването на оригиналните документи Комисията по досиетата няма достатъчно законни основания, за да обяви различни ключови фигури от прехода като свързани със зависимости с тоталитарните репресивни служби на режима на комунистическата партия в България. Няма ги всички необходими и описани в закона атрибути. Не мога да го направя и аз. Имам обаче свой прочит на тези документи, отнасящи се до Емил Стоянов и той е свързан с еднозначно крайно негативна оценка на фона на всичко, което днес зная за този човек и неговия брат, бивш президент на демократична България от името на СДС.“

image

Сред най-дейните „крайно десни“ – неоконсерватори, троцкисти – се оказаха дългогодишният посланик в Москва, другарят Илиян Василев. Това момче, прекарало в съветската столица мандат и половина при Костов и Симо, е представител на висшата номенклатура на червения БЗНС. През периода 1981–1990 г. той е бил сътрудник в Международния отдел на Българския земеделски народен съюз. Работил е под прякото ръководство на Виктор Вълков и се е ползва с личното покровителство на другаря Петър Танчев! Проверено.

Други троцкисти – неоконсерватори – са съветските възпитаници Евгени Михайлов и Иво „Ивайло“ Инджев. Тъй като вече споменах нещичко за втория, нека припомня, че режисьорът на „Канарчетата“ е бил комсомолски секретар на всички български студенти в Москва. Някои от тях свидетелстваха, че ги е тормозел. А чрез характеристиките, които давал за тях, съсипвал и съдбите им… Което е висша форма на доносничество и даже е по-страшно предателството.

Мирослава Кортенска, вдовицата на актьора Кирил Господинов, понастоящем „професор“ от същото котило, заяви пред камерите на Нова телевизия, че като студент в НАТФИЗ, преди да замине за съветската столица, Евгений „Канарчето“ бил приет за член на БКП.

image

Променливо „крайно десен“, според конюнктурата и заповедите на водещите му офицери, понякога се оказва и потомственият агент на Държавна сигурност с псевдоним „Иван“, другарят Красимир Каракачанов.

Намирисва на шизофрения – раздвоение на личността.

http://diagnosa.net/wp-content/uploads/2016/09/04



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8685679
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031