Блогът на budha2 :: Демокрацията – възходът на комунизма/Когато злото се представя, че върши добро

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.12.2016 21:44 - Демокрацията – възходът на комунизма/Когато злото се представя, че върши добро

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 943 Коментари: 0 Гласове:

„Депутатът Методи Андреев и активисти от клуб „Млади приятели на антикомунизма“ преобърнаха наопаки дневния ред на обществото и парламента и внесоха един чудат закон, който бе приет с мнозинство. Най-общо той звучи така: Поставянето на комунистически паметници, скулптури, надписи и снимки на публични места ще се наказва с глоба между 200 и 2000 лв. Освен това те трябва незабавно да бъдат премахнати от областния управител. Тази промяна в Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен бе приета на първо четене от депутатите. Под ударите на закона попадат всички символи, създадени между 9 септември 1944 г. и 10 ноември 1989 г. да възхваляват комунистическата власт.“

Да спрем за малко и да размислим. Как ви звучи това „клуб „Млади приятели на антикомунизма“? На мен като нявгашните клубове на младите приятели на СССР и прочие простащини от епохата на Димитровската пионерска организация „Септемврийче“ и комсомола. Не мога да повярвам, че е истина. Навярно „демократичният писач“ се шегува. И все пак…

Няма да забравя как през 1990 година един колега покани мен и жена ми на учредяването на клуб „Приятели на САЩ“. Даже издаде списание – един-два броя. За повече не му стигнаха парите, навярно предоставени от тандема Сорос-Луканов.

Двамата със съпругата ми отидохме, но отказахме да се запишем. От една страна, понеже подобно сближаване на географско-политически принцип издава малокултурие, да не река нещо по-силно. То е като Желю-Желевата франкофония, изчерпваща се с “Кtes-vous pour la premiиre fois en bulgariee?”[За първи път ли сте в България, фр.] Изречено на специфичния му диалект звучеше като старата шега „Вы сифтйе в Болгарии?“.

Ами, ако ви поканят да се включите в клуб на приятелите на… Ще се развихри такава дружба между народите, че и товарищ Брежнев да възкръсне – той беше идеолог на подобни начинания – едва ли би се оправил.

От друга, колегата ми беше бивш радиожурналист, член на БКП. Нормално, нали? Все пак вие държите, че всеки има право да се променя. Не случайно втасахме…

Надявам се да се досещате накъде бия. Естествено можем да предполагаме, че членовете на въпросния „клуб „Млади приятели на антикомунизма“ са рожбички на комунисти. Нормален човек би ли възпитал децата си толкова криво?

Докато оглавяваше поредна комисия по досиетата, Методи не посмя да извади на светло истини. Казах му го в очите. Заявих му, че ако го бяха погнали – защо, нали СДС-Йорданович беше на власт – пръв щях да го защитя с тялото си. Янко Янков и Георги Константинов – „Анархията“ могат да потвърдят. Те рекоха същото.

А в телевизионното си предаване попитах Мето, дали не е ченге. Отрече. Опита се да убеди не толкова мен – виждаше присмеха в очите ми – колкото зрителите, че „Костов го изтървал“, „промъкнал се между капките“. Това са два изключващи се варианта…

Искам да кажа, че отлично подбраха момента. Заповядаха на Б.Б. да подаде оставка. Сега общото стадо е хептен без овчар. Портата на кошарата е отключена за осведомените. Който е вътре или може да се промъкне в нея, краде на поразия.

С какво да отвлекат вниманието? Разбира се – с маргинални проблеми. Друго щеше да бъде, ако бяха предложили декомунизация. Истинска, пълна, с минаване на номенклатурата през съдилищата, изчистени от нейните кадри. С лустрация и национализация на имуществото. След 27 декември 1947 година комунистите са конфискували в тяхна полза, е не за благото на народа. Но я представили като … национализация. Измама.

Ето защо са необходими „антикомунисти“ като Мето Андреев. По собствените му признания пред телевизионните камери – приятел на Красимир Райдовски, например. И не само. Също – на Йордан Бакалов – наследник на тежки комунисти от Асеновградско. Да продължавам ли? Защото:

„Добро дърво не може да роди лоши плодове, нито е възможно лошо дърво да даде добри плодове. Всяко дърво, което не ражда добри плодове, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня.“
[„Евангелие от Матей“, гл. 17, ст. 17-19.]

Не пледирам за убийства и палежи. Ще ви припомня прочутата максима, която семейството на Махатма Ганди приписва на него? Тя гласи:

„Ако всички спазваме правилото око за око, светът ще ослепее и ще остане без зъби.“

Съгласен съм. Което не означава, да се откажем да дирим справедливост и да съдим. Но с друг аршин, с по-мека везна, една и дори повече степени по-милостиво. Преди 70 години пак Махатма Ганди запитал:

„Какво значение има за умрелите, децата и бездомните това, дали налудничавата катастрофа е извършена под знамето на тоталитаризма или в святото име на свободата или демокрацията?“[ Mahatma K. Gandhi – „Non-Volence in Peace and War”, Vol. І, Navajivan Publishing House, Ahmendabad, India, 1942 г., стр. 357.]

Наистина, каква е разликата?

„Ходещият скелет“ Махатма Ганди срази Британската империя на дебелака-пияница с неизменната пура в устата си. Победи я без нито един изстрел. Той беше гуру – духовен водач, но не и „Тато“. Индийският народ го последва.

Преди това Ганди беше формулирал апатията по следния начин:

„Просто не е възможно 100 000 англичани да управляват 350 милиона индийци, ако тези индийци откажат да сътрудничат.“[“Tyrants Always Fall” by Yeshua Moser‐Puangsuwan, “Peace Review”, A Journal of Social Justice, Volume 17 – 2005, Issue 2-3, , 6 August 2006 г., стр. 296.]

На тукашното смаляващо се стадо му е добре и сътрудничи. Иска си социализЪма с лентяйството и краденето, превърнато в национален спорт. С равенството пред паницата боб и милиционерщината, барабар с кютека. Сигурни са, че лобутът е бил заслужен. Хергелѐто е съгласно да обсъжда с пиперливи изрази резиденциите на сталинистката „аристокрация“, но в тишината на кухничката, пред чаша каменарка и салата от зеленчуци, които ученици или студенти са прибрали от полето. Ако са били за износ и са ги върнали, значи роякът е ударил малък джакпот – непозната дума в ония „прекрасни“ времена. Тогава казваха: „шестица от тотото“. Илюстрацията красноречиво характеризира какво реално представляваше тази система. Погледнете я.

Това стадо е заразено с мазохизъм и притежава естествена склонност към преждевременна, често принудителна смърт.

Но да продължа с автора с архаично милитаристично фамилно име, раздаващ правда от страниците на болшевишки инструмент за манипулация на съзнанието.

„Това би било чудесен закон, ако България в годините на прехода спазваше една и съща политика спрямо режима преди 10 ноември. И тук вината, при това историческа вина, носят единствено десните партии. Така се оказа, че въпреки поне дузина години, в които демократични, антикомунистически, антируски партии управляваха страната, при това с поразяващо мнозинство, както беше по времето на Иван Костов и ОДС, не направиха абсолютно нищо, за да може върхушката на режима да бъде отстранен от върха на държавното управление.

Сега вече е късно. За предумишлено убийство се лежи малко под 20 години и край. Тези, които трябваше да са осъдени за престъпленията в Белене, в Скравена и други лагери, организаторите на Народния съд, на политическите убийства си изживяха един прекрасен демократичен живот и си отидоха от този свят. Второто и трето поколение на комунистическата върхушка не мислят за пенсия.

В историята няма условности от типа „ако“. Изпусне ли се историческия момент – край. Така например, ако демократите преди 9 септември 1944 година виждаха в Съветския съюз и комунизма най-голямата заплаха за човечеството, можеха да пратят непобедимата българска армия в Сталинград и днес Методи Андреев гордо можеше да се разхожда с кафяв шаяк и австрийски мустачки из прекрасна България, свободна от комунистически символи, и да си похапва доволно Eine Doppel-Chickenburger Honig-Senf.[„Милият“ автор не е превел израза. Той означава „двоен хамбургер с пилешко и горчица с мед“, нем. Последното – горчицата с мед – ми е непозната подправка. Навярно е типична за австрийската кухня. Знам ли? Нямам намерение да се образовам и в тази насока.]

В историята няма условности от типа „ако“, но настоящето е задължително. Например, ако тази група законотворци наистина се притесняват от комунизма, как така се дразнят от някаква снимка, потънал в плевели паметник със звезда в Бутан, Врачанско, но не се притесняват, че начело на държавата са бивши членове на БКП. И новоизбраният президент, и председателят на Народното събрание, че и министър-председателят.

Проблемът на българите на са символите, а тези, които успяват при всички режими да се наредят на върха. Тук вече „ако“ има значение. Ако забравим какво е било по времето на комунизма, ще бъдем осъдени да го повторим под една или друга форма на политически режим.“[Емил Спахийски – „По тиквата на комунизма с болшевишка тояга“, в. „Труд“, вече цит. съч.]

Доста объркано, не мислите ли?

Комунизмът не е любов; комунизмът е чук,
който използваме, за да смажем врага[Мао Дзедун – китайски комунистически диктатор, масон, възпитаник на веригата от американски училища Йейл в Китай. ]

От една страна метафората-реминисценция, запращаща Мето Комунето в нацистка България, каквато страната ни никога не е била, издава пристрастията на авторчето. Както беше посочил бившият водач на Съюза на българските национални легиони и кмет на Силистра Иван Дочев:

„Това, което ние винаги сме казвали, се потвърди, а именно, че комунистите наричат фашист всеки, който е техен противник, без разлика кой е той и какво е направил.“[Иван Дочев – „Шест десетилетия борба против комунизма за свободата на България“, Издателство „Пигмалион“, Пловдив, 1995 г., стр. 183.]

Думите на почетния председател на Българския национален фронт – основната антикомунистическа организация на имиграцията ни в САЩ, бяха изречени, след като Филип Димитров го изгони от сградата на СДС, обявявайки го за „фашист“.[44] Спахийски се изявява в същата роля. А тя, като охлювите, неизменно оставя следи. Които непременно водят към „Позитано“ 20, а по-рано – към сградите на Партийния дом и онази със скулптурата на лъв на столичната улица „6 септември“.

От друга страна, някои констатации са съвсем верни. Като остър бръснач накълцват напомадените представи за „антикомунистическото“ СДС, ОДС, Иван Йорданович и товарищи. Никой не беше закачен. От никого не беше подирена елементарна правна отговорност. Страната, която отдавна не е България, все така се ръководи от членове на БКП. Зад тях личат сенките на преторианската гвардия на комунистическия режим и на техните кукловоди – наследниците на големците от ЦК на БКП. Те си тананикат популярния стих на моя покоен колега Петър Софрониев, претворен в песен:

„Казано честно, всичко ми е наред, тъй че спокойно си гледам напред.“[Васил Найденов – „Всичко ми е наред“, музика: Стефан Димитров, текст: Петър Софрониев]

И действително, „второто и трето поколение на комунистическата върхушка не мислят за пенсия“. Други се гърчим със социалните помощи, гръмко произведени в „пенсии“, за които сме бъхтили дълго, без ни най-малък смисъл. Повечето са недоволни, но малцина съзнават на кого дължим тази убавиня̀.

Според драскача-трудовак, „целта е Паметникът на Съветската армия. Проектозаконът „Андреев“ категорично изисква в рамките на месец да бъдат съборени всички артефакти на комунистическия режим. Ако физически това е невъзможно, трябва да се постави информационна табела с текст: „Комунистическият режим в България – 9.09.1944 г. – 10.11.1989 г. и дейността на БКП са обявени за престъпни със закон, приет от 38-ото народно събрание“. Целта на този закон обаче не са буренясалите петолъчки по селата, а Паметникът на Съветската армия в София, който безуспешно се опитват да съборят от години.“[ Емил Спахийски – „По тиквата на комунизма с болшевишка тояга“]

Явно между Спахийски – какъв ли е агентурният му псевдоним – и „Ивайло“ съществува някаква вражда. Или обратното. Първият се мъчи да освежи избелелите мазки[Няма грешка, не е „маски“. Мазка идва от намазването на четката на художника. Термин, иизползван в живописта, главно в маслената техника. Например: художникът не работи фино, а използва едри мазки. Тоест – полага слой боя с четка, шпакла или друг инструмент, но така, че обемният щрих да личи отчетливо. Мазките са характерни за повечето импресионисти. По-късно Жорж Сьора ги заменил с точки.] от фалшивия антикомунистически образ на втория. А колко валидни са решенията у нас, личи по самото непокътнато извисяване на монумента – отвратителен и като съдържание, и като реализация – на познатото място. През 1994 година, ако не ме лъже паметта, Столичният общински съвет прие решение за неговото преместване…

Никой не обръща внимание на детайлите. А както е известно, дяволът е скрит в тях. Говори се за „артефакти на комунистическия режим“. Думата „артефакт“ – “artefactum”, е съставена от “arte” – „изкуствено“, и “factus” – „направен“. Иде реч за нещо материално, за продукт на човешкия труд, който може да се пипне. Хитричко!

Така топонимите остават незабелязани. Те са нещо идеално. Не са материални. Няма как да ги докоснете. Щом не са артефакти, ще бъдат запазени. И все така ще има Димитровград и Благоевград, село Партизани и улици, носещи имената на комунистически терористи и убийци. Ех, Мето, защо всички от 38-о народно събрание, които толкова се гордеете с недоносчето си декларация-закон, не пукнахте още в него?

Поради що нищо не стана по време на СДС-ата и ОДС-ата, другарю Спахийски? Много просто. Както сам подчертавате, те бяха съставени само от комунисти и ченгета. Не само върхушките. Значителна част от алчно червена фашистка номенклатура, особено нейните дечица, намериха плодороден подслон в „опозицията“, основана от БКП и ДС. За да преуспеят като червени „капиталисти“, завлекли окончателно България в пропастта.

www.youtube.com/watch

За кой ли път ще припомня думите на млад циганин, изречени два дни след като през лятото на 2009 година за първи път гудиха БКП-ГЕРБ във властта. На упрека, отправен от негов събрат, задето не е удържал думата си и е гласувал за червени, той отговори:

„За които и да бях гласувал, все комунисти щяха да са. Тези поне дадоха по 50 лева.“

Не че няма как да му възразите, нали? Неговата материалистична логика диктува такава постъпка. Важно е първото изречение.

Само че момчето е от нявгашното село Бързица, станало Княз Александрово, а от половин век и повече – Димово. Няма шанс да го преименуват с чудесното нашенско първоначално название.

Иначе винаги съм смятал за глупаво имена на хора да бъдат използвани като топоними. През живота си бях свидетел как град Сталин си върна названието Варна. Коларовград стана Шумен, Левскиград – Карлово, Димитрово – Перник. Връх Сталин и сега е Мусала – Дом на аллах. Кой знае защо обаче, Горна Джумая смущава „патриотарчетата“?!

Започнах образованието си в училище „Сталин“. Родната ми улица пресичаше булевард „Сталин“. Той продължаваше в булевард „Георги Димитров“. Двата „се срещаха“ на площад „Ленин“…

И преди комунистите са се намирали глупци и подмазвачи. Затова в София е имало булевард „Фердинанд“, който беше „Толбухин“, а сега е „Васил Левски“. Също – булеварди „Адолф Хитлер“ и „Мусолини“… Защо тези имена са недопустими? А на комунистите – съюзниците на двамата – е възможно. Даже някои се правят на Александър-Матросовци и „с гърдите си бранят“ табелките със срамните названия. Докато малко изненадващо, кубинският президент Раул Кастро огласи, че „неговото правителство ще забрани наричането на улици, обществени забележителности или паметници с името на неговия брат Фидел, спазвайки неговото желание да бъде избягнат култ към личността“.[https://www.theguardian.com]

Западът е осъдил фюрера и дучето. Те са забранени. Но насред Париж ще срещнете булевард „Севастопол“ и спирка на метрото „Сталинград“, а в центъра на Берлин – паметник на Маркс и Енгелс! (Вижте илюстрацията.) Защо ли? Понеже е комунистически – егоистичен, алчен и потискащ.

Никога не е късно за декомунизация. Вторият, също неуспешен опит за денацификация във ФРГ, не в ГДР, започна през 1962 г. Стартът беше даден от процеса срещу евреина Адолф Айхман в Йерусалим.

Тук никаква декомунизация не е започвала. А е възможно. Независимо от съмненията ми и от множеството уговорки, свързани с недостатъчната радикалност, Полша дава пример. Добре е да се помни завета на Ганди:

„Когато злото се представя, че върши добро, доброто е само временно.“[Mahatma Gandhi – “The Essential Gandhi: An Anthology of His Writings on His Life, Work, and Ideas“, Knopf Doubleday Publishing Group, New York, NY, 2012 г., стр. 175.]

Беата Шидло, министър-председателката на Полша, заяви:

„Днес възстановяваме една социална справедливост. Сега, четвърт век след падането на комунистическата система в Полша, онези, които бяха офицери, обслужвали престъпната система, все още получават щедри, твърде добри пенсии, които често са по-високи от държавните пенсии на хората, репресирани от тях по време на комунистическата епоха.“

Такава стъпка е невъзможна тук. Защото начело на правителството стои офицер от Държавна сигурност, член на БКП. Тоест, „обслужвал престъпната система“ според полската премиерка и тукашната декларация-закон. Отиващият си и идващият президент са членували в партията, която е мафия, съгласно действащото законодателство. Председателката на парламента – също.

У нас законите са привилегия за управляващата червена фашистка каста и тегоба за населението. По тези места не съществуват антикомунистически настроения. Тук битува долнопробна и мазна простотия в най-отблъскващо пошъл ориенталски стил. Липсва сиво вещество. Отсъства морал. С най-мощни прожектори да търсите, пак е невъзможно да откриете дори няколко стотин души, които да са човешки същества.

Ако някъде комунизмът е победил безвъзвратно, завинаги, то е по тези земи, в чалгарска Номенклатурия.

diagnosa.net/

Нагоре