Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2016 20:14 - Проблемът на комунизма са комунистите
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 850 Коментари: 1 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Все напомням, че съветската система не се сгромоляса. Разрушиха я зорлем. Тя не беше жизнеспособна. Но тъй като се крепеше на моркова и тоягата, даже повече на второ, можеше да изкара още дълго. Кой от нас тръгна с оръжие в ръка да я ру̀ти? Бъдете уверени, че изобщо нямаше да намери подкрепа и опора в Запада.

Затова всички останали твърдения и изводи, прогнози и препоръки, са фалшиви, невалидни и двулични. Нямат нищо общо с реалността. Като констатациите за онова, което последвало „Путиновата кражба на изборите през 2011 година“, когато той сновеше из западните столици и го посрещаха като император:

„Изправени пред това, защо руските артисти, философи и журналисти упорстват в тяхната вяра в промените?“ – пита се момчето, върнало се от Москва в английската столица. – „Накратко, понеже те са виждали моралния и физически разпад на нещо, което някога изглеждаше вечно: Съветския съюз.

Алексей Юрчак, антрополог в Университета на Калифорния в Бъркли,[Наричан People’s Republic of Berkeley – Народна република Бъркли. Едно от главните гнезда на левичарството и на съветския шпионаж в САЩ, развъдник на комунета.] описва събитието в книга, чието заглавие говори само по себе си: „Всичко беше завинаги, докато мен повече ме нямаше“.[Вж. Alexei Yurchak – “Everything Was Forever Until It Was No More”, Princeton University Press, Princeton, NJ, 2015 г.] (Вижте илюстрацията.) Юрчак бил вцепенен от факта, че докато никой не предвидил падането, както станало, много хора прозрели, че дълго са го очаквали дълбоко в сърцата си.

image

По времето на перестройката, при Горбачов, много хора преживяха внезапно „обръщане на съзнанието“, когато им просветна, че падането е неизбежно. Но дотогава повечето се държали, говорели и даже мислели като че ли съветската система е вечна. И независимо от своя цинизъм относно нейната бруталност, ходели на паради, участвали в митинги и изпълнявали ритуалите, изисквани от държавата.

След победата на Тръмп през ноември 2016-а стана възможно да повярваме, че такова сриване на глобализацията и на либералните ценности ще стане и на Запад.

Аналогиите са очевидни. Ние също живяхме 30 години при икономическа система, която провъзгласяваше своята собствена вечност. Глобализацията беше непрекъсваем естествен процес; свободната пазарна икономика – просто природното състояние на нещата.

Но когато страната, която проектира глобализацията, наложи я и се облагодетелства от нея, гласува най-масово срещу творението си, трябва да приемете възможността, че тя приключва и то внезапно. Ако е така, следва да се съгласите, че – ако сте либерал, демократ-хуманист – може би даже нещо-по-шокиращо: че олигархичният национализъм е форма на фалит на провалили се икономики.

Когато в началото на деветдесетте Елцин развихри бедността и разрухата, бях свидетел как руското общество изпадна в хаос. Провеждахме срещите си в изоставените помещения на сталинистката академия, сред захвърлени съветски учебници, бюстове на Ленин, инструкции на централни комитети, които вече не съществуваха. На улиците цареше насилие, а в заседателните зали на руските монополи, извличащи природните богатства – кражби. В тях собствеността попадаше у онзи клептократ, който можеше да упражни повече сила.

В сравнение с хаоса през деветдесетте путинизмът беше усетен като избавление. С цената на дипломатическа изолация и потискане на демократичните права Путин възстанови икономическия растеж, реда и националното достойнство. Сега навсякъде по света има мини-Путиновци: унгарският премиер Виктор Орбан; турският президент Реджеп Тайип Ердоган, фашистката Марин Льо Пен, която е възможно да стане френска президентка.

Ако – както желаят[Кои? Кои желаят това? Страхливци и мижитурки!] – Западът изпадне в икономически национализъм, всички под 50-годишна възраст ще преминат през същия вид идеологически шок, през който руснаците минаха през осемдесетте.

В продължение на три десетилетия в икономиката, политическата наука и в изучаването на международните отношения съществуваше общото възприятие, че настоящата рамка е постоянна. Както в съветската наука, ако глобализацията се окаже само временно и възвратно нещо, учебниците, които бяха пренаписани обратно, ще трябва да останат захвърлени.

Но има една голяма разлика. Дисидентите от късната съветска епоха се бореха за демокрация и човешки права под общото „западно“ схващане за тях. За нас, ако ксенофобският популизъм триумфира, няма да има никакъв „Запад“, който да ни вдъхновява: ако либералните демократични общества започнат да следват пътя на Орбановата Унгария, няма да се намери външна сила, която да ни помогне.

Нашата последна голяма надежда ще бъдем самите ние. А се намират достатъчно от нас, за да спрем това второ голямо пропадане към олигархия и национализъм. Ние сме свързани в мрежа, схващаме, образовани сме[ За жалост, не сте. Въобразявате си.] – засега – и сме психично устойчиви. Ако се свържем заедно и се съпротивляваме, можем да научим много от онези, които са правили това тихичко в Русия.

Младото поколение от критици на Путин може да е надянало палтото на цинизма, досадата и отвеяността. Но тези хора притежават вяра в промените, твърда като диамант.“[“The Soviet Union collapsed overnight. Don’t assume western democracy will last forever” by Paul Mason, “The Guardian”]

Онова, което съм длъжен да заявя, е: Не вярвайте на данайците, даже когато носят дарове. И не смесвайте нещата. Путин не е Сталин, но се е запътил да влезе в образа му в многократно по-мек вариант. А опозицията? Предлагам субективното мнение на Станислав Белковски. Той се е самообявил за „враг на Путин“. Струва ми се, че даже се е преселил в Украйна. Ала той има достатъчно опит.

„Прието е да се счита, че Владимир Путин през целия си президентски живот възпира руската опозиция. Гнети я и я тероризира, лишава я от възможността да води легална политическа дейност, само и само да не я допусне до властта.

image

Ще рискувам да заявя напълно убедено и безапелационно, че това не е така.

Под една или друга форма аз си сътрудничих с руската опозиция повече от десет години: от 2001 г. до началото на 2012 г. И изпитвам огромно облекчение, откакто това сътрудничество се прекрати.

Впоследствие си изясних, че безплодните над десет години бяха възможни, понеже съм страдал от мазохизъм с отделни елементи на комплекс за малоценност.[Всъщност, както пояснява Григорий Климов, иде речза Комплекса на Ленин – трудно удържима амбиция за власт. Обикновено това е съчетано или със садизъм, или с мазохизъм, какъвто е случаят с автора на това откровение.] И защото опозицията в Русия не се бори за власт. Тя през цялото време е част от властта, от нейната политическа и политико-технологична машина. Отделните опозиционери се сражаваха не толкова с властта, колкото помежду си за изгодни позиции вътре във властта на Владимир Путин.“[ Станислав Белковски – „Путин: Цялата истина за стопанина на Кремъл“, вече цит. съч., стр. 205.]

Западът никога не ни помогна с нищо – даже с най-нищожното, не струващо нищо съчувствие. Той проявяваше гигантски егоизъм и ненаситна алчност.

Моята настояща мечта изглежда започва да се сбъдва. А тя, както неведнъж съм споделял, е следната:

В неделна сутрин, около 5 часа, комисари в кожени шлифери[През 1996-1997 година Иван Костов и Муравей Радев се развяваха по митингите с такива. Десет лета по-рано, когато щангистът Наим Сюлейманоглу избра свободата в Турция, пред местния комунистически „рай“, забелязах, че ченгетата от Държавна сигурност носят такива. Разбрах, че им ги раздават…] да звънят по звънците на лондончани, парижани, римляни, блюкселци… И да ги призовават на бригада. Като им напомнят, че… вече закъсняват. А „дисидентите“ да се крият из кухничките на залепените една за друга къщички-близнаци – тамошните комуналки с дворчета от десетина квадратни метра. И да заговорничат в шепите си. Да ги видя, дали сме ходили доброволно на „паради, митинги и сме изпълнявали ритуалите, изисквани от държавата“. Що се отнася до учебниците, тяхното пренаписване не спира…

Тук още има градове, носещи имената на българомраци и масови касапи на хора – Благоев, Димитров, Сандански, всевъзможни терористи, платени от Вашингтон, Лондон и Москва. Паметниците им, досущ като стара и почерняла снежна покривка, са затрупали и затиснали българската земя. Оплодили са я със семената на злото. Даже последният кървав диктатор, архипростак и негодяй, е увековечен неколкократно. „Академията“ е свърталище на проклети, малограмотни, алчни и вечно недоволни червени старци, търсещи валутен припек. Край тях пълзят наследниците им – коварни прокълнати влечуги на милиционерщината. Тези правят „на̀ука“!

image

От личен допир се убедих: на Запад образованието е в упадък. Каква наука? Който има пари, пазарува. That’s the way they like it.[Така им харесва, англ. И на народонаселението, придобиващо все повече от чертите на мургавите пришълци от юга и изтока.]

А „идеологически шок, през който руснаците минаха през осемдесетте“, представляваше повече избавление, отколкото стрес. Истинският шок е бил преживян точно преди век. У нас – на няколко пъти – през 1918-а, 1923-а, но най-големият и необратим – през 1944 година. Да не се лъжем.

Онова, което знам със сигурност, е, че отново ще се намерят Желю-Желевци, Велислав-Дъревци, Петко-Симеоновци… А кукловодите ще се заливат от смях, когато тамошното СДС, наречено UMI – Union of Military Intelligence,[Съюз на военното разузнаване – така в Британия се наричат външнополитическото разузнаване и контраразузнаването.] започне да свиква митинги на “Trafalgar Square” или на “Champ de Mars”…

Дано стане по-бързо. За да се посмея и аз.

И още нещо. Вечно размахват плашилото на национализма. Никога – на интернационализма. Нищо, че и двете са обсебени от другарите. Тукашните псевдонационалисти са комунисти и милиционери. (Вижте илюстрацията.) Някога – заедно в битката за глобалната идея на Братството под знамето на Маркс и Ленин.

image

Под дрипавото измамно знаме на националсоциализма са загинали не повече от шест – нека да са десет милиона души. Малко? Нищо подобно – цели галактики.

Обаче ботушът на интернационализма смаза най-малко 80 милиона невинни граждани. Възможно ли е това да достигне до съзнанието на западняците? Струва ми се, че няма как. Индоктринирани, упоени от пропагандата, те трябва да го преживеят. Дано се сбъдне. Не, понеже искам на тамошния Вуте да му е зле. Заради справедливостта. Тя е сред най-висшите ценности. Едва ли и тук масовите малки мозъчета го проумяват…

А Доналд Тръмп е друга музика, както казват на жаргон. Той не е Путин. Дядо му не е обслужвал комунистически диктатор. Нито неговият баща е шпионирал другите. Трудили се, забогатели. Че неправомерно са уреждали сделки, укривали са данъци и са вършили други закононарушения, е извън съмнение. Няма голямо богатство без престъпление.

Но не са водили идеологическа битка с никого. Изобщо не са сринали икономиката на САЩ. Не са избивали, нито са пращали милиони на война или зад решетките. Не са разграбили богатството на американския народ, доколкото такова съществува.

Има разлика, нали?

diagnosa.net/



Гласувай:
2



1. krumbelosvet - Ох, психо-литературни етюди.
12.12.2016 05:11
Има причинно-следствени връзки, ИМА КОНСПИРАЦИЯ И СВРЪХ-НАУЧНО-ТЕХНОЛОГИЧНА ВОЙНА, за което авторът си няма хабер. Той си изживява антикомунистическите психози от 90-те. И всичко лошо на Запад подвежда под ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ си знаменател. Пази Боже. Толкова убийствено ли е било психотронното облъчване на подскачащите митинги?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8727610
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930