Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2017 21:38 - Внимавайте с фалшивите пророци, които идват при вас в агнешки одежди
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 1248 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Удо Улфкоте си отиде от този свят. Дали по силата на съдбата, но когато го е напускал, с „жива“ връзка насочих вниманието на малцината от вас, притежаващи свяст, че можете да си припомните неговите свидетелства за лъжите и фалшификациите в германските, западноевропейските и американските медии. Обвинителните му разкази за върховенството на ЦРУ и други подобни служби в средствата за масово осведомяване в „демократичния“ и „свободен“ Запад.[https://www.youtube.com/watch?v=LI201KShxqk]

Доктор Пол Крейг Робъртс го нарече „смелия глас на европейската журналистика“. И с право. От неговия сайт, а не от влиятелните корпоративни медии, които ви втълпяват конспиративните теории на елитите като истина, узнах за кончината на доктор Удо Улфкоте. Уж от „сърдечен удар на 56-годишна възраст“.

Винаги, когато действителността ме сблъска с подобна загуба, си мисля, че тя не е случайна. Чарли-Руозовците, Уулф-Блицъровците, Боб-Уудуърдовците, Кристиян-Аманпурновките, Глен-Грийнуолдовците, останалите преститутки, винаги плуват отгоре – като екскременти, каквито са. Убиват онези, които пречат на интернационалното Братство, повело човечеството към „единний комунизъм“, по израза на любим на тукашното стадо „поет-революционер“.

Само тълпата и елитът могат да бъдат привлечени от мощта на самия тоталитаризъм;
масите трябва да бъдат победени от пропагандата[4]

[4] Хана Аренд (1906–1975) – американска теоретичка на политиката – сега ги наричат „политолози“, но такава наука не съществува – еврейка, родена в Германия. Убедена ционистка. Постепенно охладняла към тази идеология, защото усетила нейната расистка природа и тоталитарен характер. (Вж. “Beware of Pity: Hannah Arendt and the power of the impersonal” by Adam Kirsch, “The New Yorker”, newyorker.com, New York City, 12 January 2009 г., online: http://www.newyorker.com/magazine/2009/01/12/beware-of-pity) Но никога не е преставала да бъде ционистка. Явно е болестно състояние, както комунизмът. Впрочем, до 1928 година нейният втори съпруг Хайнрих Блюхер – поет и философ, е членувал в Германската комунистическа партия. До края на дните си останал комунист, но от трийсетте насетне постоянно формирал антисталинистки формирования, каквото и да означава това. Може би – неоконсервативни. За цвят: в сряда, 1 февруари 2017 г., в предаване на CNN, запитаха включилия се еврейски неоконсерватор Дейвид Фръм, един от приближените на Джордж Буш-младши, дали още е ленинист! Хана Аренд е преподавала в известни с левичарската си атмосфера американски университети, като “Notre Dame”, Университета на Калифорния в Бъркли, Принстънския университет и в Северозападния университет. (Hannah Arendt – “Totalitarianism: Part Three of The Origins of Totalitarianism”, A Harvest Book, Harcourt, Inc, San Diego, New York, London, 1968 г., съответно стр. 39.)

Преди точно 86 години британският философ и писател Олдъс Хъксли приключва своя роман „Храбър нов свят“. Книгата е обявена за дистопия – най-просто казано – антиутопия. Но с апокалиптичен привкус, с атмосфера, внушаваща страх. По-късно ще „окачествят“ романа „1984“ на Джордж Оруел като „антиутопия“.

Когато през 1932 година книгата „Храбър нов свят“ се превърнала в литературен факт, всички останали смаяни, нещо повече – втрещени. Даже днес да четете романа, ще бъдете изненадани от „прозорливостта“ на автора. Сякаш някаква извънземна сила го е снабдила със специален уред за надникване в бъдещето. В повествованието има самолети, кацащи върху покриви, както много други подобни „пророчества“, свързани с необяснима техническа прозорливост. А нещата, както и при Оруел, са по-елементарни.

image

По-голямата част от Първата световна война Олдъс Хъксли прекарал в имението „Гасингтън Менър“ близо до Оксфорд. Дворецът бил домът на лейди Отолин Морел.

Прочула се с многобройните си любовни афери, напомнящи тези на Джени Джероум – майката на Уинстън Чърчил, тя сключила брак с евреина Филип Едуард Морел – социалист и президент на колеж в Оксфорд. Формирала около себе си кръг, представян като литературен. Но поддържала добри отношения с членове на тайното общество „Фейбиън Клъб“. Освен Хъксли, край нея се въртели Върджиния Уулф, Улиям Бътлър Йейтс, Томас Стърнс Елиът. Слуховете носят, че именно тя била прототипът на лейди Чатърлей от прословутия еротичен роман на Дейвид Хърбърт Лоурънс, по-познат като Д. Х. Лоурънс, „Любовникът на лейди Чатърлей“.

Сред най-близките приятели на лейди Отолин Морел, казват – и нещо повече – бил Бъртран Ръсъл. Издънка на знатен британски род, философ, математик, историк, писател, политик, обществен деец и Нобелов лауреат за мир. Помня неговата активна дейност.

След като през 1920 г. деецът на Фабианското движение Бъртран Ръсъл посетил Съветска Русия, уж започнал да проглежда за истината. И писал на своята приятелка, Отолин Морел:

„Болшевизмът е завършена тиранична бюрокрация с шпионска система, която е далеч по-съвършена и ужасна от царската и с една тъй високомерна и безчувствена „аристокрация“, съставена от американизирани евреи. В нея няма и помен от някакви остатъци от свободата на мисълта, на словото и на действията.“

Което не му попречи в края на петдесетте да пледира за сближаване между САЩ и СССР. Известни са писмата му до Дуайт Айзенхауер – президента на САЩ, и до Никита Хрушчов – генерален секретар на ЦК на КПСС. А в края на шейсетте Ръсъл настояваше за включването на комунистически Китай като пети постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.

image

Опитвам се да изясня, че и Олдъс Хъксли, и Джордж Оруел са използвали „специални“ източници. Пиели са вода направо от извора, така да се каже. Ето дребен на пръв поглед, но изключително важен пример, за завещаното от него:

„Различните Пропагандни бюра и Колежът за емоционално инженерство се помещаваха в единична, шейсететажна сграда на “Fleet Street”.[От края на ХІХ век допреди трийсетина години лондонската „Флийт Стрийт“ беше нарицателно за журналистика и медии. На нея се намираха повечето големи централни британски вестници. Това вече не е така.] В подземието и на ниските етажи бяха разположени печатниците и редакциите на три големи лондонски вестника – “The Hourly Radio”,[Ежечасно или постоянно радио, англ. Предсказание за новинарските радиостанции и телевизии, нароили се от седемдесетте години насам. Доскоро някои, като телевизия “Euronews”, например, имаха емисии с вести на всеки половин час. Сега – на петнадесет минути. Те трудно могат да бъдат определени като новинарски, понеже повтарят до втръсване едни и същи съобщения. Обновяването им се извършва периодично, но доста от „новините“ оцеляват по денонощие и даже повече…] вестник за висшата класа, бледозеленият “Gamma Gazette”, и – на хартия в цвят каки,[Така нареченият „защитен“ или „маскировъчен“ цвят, използван за бойните униформи на военните. Обикновено той представлява безредна смесица от мазки на зеленото, кафявото и бежовото, сякаш дело на обезумял художник.] а по стил, сякаш сричащ, “The Delta Mirror”.
[ „Огледалото на делтата“, англ. Намек за “Daily Mirror”, таблоид, съществуващ до днес. Навремето той попадна в ръцете на интернационалния еврейски аферист Робърт Максуел. „Сричащ“, понеже някога се смяташе, че таблоидният формат, днес известен като „А 3“, е предназначен за издания, насочени към обществените низини, простолюдието. Иначе казано – към недостатъчно образованите, към тълпите.] След това идваха Пропагандните бюра чрез Телевизия, чрез Осезателни Снимки, и съответно – чрез Синтетичен Глас и Музика, те заемаха двадесет и два етажа. Над тях бяха изследователските лаборатории и звукоизолираните помещения, в които авторите на музика за филми и композиторите, използващи синтезатори, вършеха своята деликатна работа. Най-горните осемнадесет етажа бяха заети от Колежа за емоционално инженерство.

Бърнард кацна върху покрива на Дома на пропагандата и излезе от самолета.“[ Aldous Leonard Huxley – “Brave New World”, Leslie Holland, London, 1932 г., Electronic Version 2002 г., стр. 50.]

Как ви се струва? Повтарям: годината била 1931-а, а никой не смятал Олдъс Хъксли за тогавашен Жул Верн…

Двадесет и шест години след излизането на „Храбър нов свят“, се появила негова ревизирана версия. Тя е сериозно осъвременена. Доста неща от оригиналното издание са изчезнали. Появили са се нови:

image


„По отношение на пропагандата ранните защитници на всеобщата грамотност и на свободните медии си представяха само две възможности: пропагандата трябва да бъде истинска или следва да бъде фалшива. Не предвидиха онова, което беше станало фактически, най-вече – в нашите западни капиталистически демокрации – развитието на огромна индустрия за масови комуникации, която няма нищо общо нито с истината, нито с лъжата. Тя е нереална, повече или по-малко – тотално несвързана с живота, неподходяща. С една дума, те не успяха да вземат под внимание почти безграничния стремеж на човека към това, вниманието му да бъде отвличано.“[Aldous Huxley – “Brave New World Revisited”, originally published by Harper & Brothers in 1958 г]

Съществува и друг полюс, който всячески бива принуждаван да се свива. Убеден съм, че не след дълго ще изчезне. Както тази медия, да речем. Това е полюсът на истината. Единствената и непроменлива, независимо от усилията на властващите да пренаписват миналото и да внушават своите пропагандни идеологеми.

„Удо Улфкоте беше редактор на “Frankfurter Allgemeine Zeitzung” – припомни Пол Крейг Робъртс. – „Той издаде смела книга, в която заяви, че ЦРУ държи всеки значим журналист в Европа. Което осигури на Вашингтон контрол над европейското мнение, сви обществения достъп до това, и отслаби опозицията срещу господството на Вашингтон над европейските държавни ръководители. По същество, няма нито едно европейско правителство, което да е независимо от Вашингтон.

Днес куражът, някога в изобилие в Европа, е трудно да бъде намерен. Шарл дьо Гол беше последният глава на голяма европейска държава, който постигна независимост от Вашингтон. Сега откриваме независимост у Марин Льо Пен и може би в унгарския президент.[Предполагам, че авторът греши. Имал е предвид министър-председателя Виктор Орбан.] Но в по-голямата си част държавните глави в Западна и Източна Европа са вашингтонски васали, верни и предани на войните на Вашингтон.

image


Разбира се сред тях са германската канцлерка, френският президент и британската министър-председателка. Тези могъщи навремето европейски страни, чието господство обема по-значителната част от западната история от падането на Рим до Втората световна война, днес са американски марионетни държави.“
[ “Europe’s Courageous Journalism Voice Has Passed Away” by Paul Craig Roberts, paulcraigroberts.org]

Прекъсвам цитата, понеже следва традиционното напоследък за любимия Роналд-Рейгънов министър на финансите излияние, възхваляващо Владимир Путин. И баналните атаки срещу „западния свят, доказал, че сам не е способен да произведе истинско лидерство“.

Със смъртта на всеки като Дъглас Рийд, Пол Расиние, Бенджамин Фрийдман, Еърън Русо или Удо Улфкоте човечеството губи гласа на истината. И се отдалечава от действителността. Попаднало във виртуалната реалност на пропагандните догми, то се оставя да го въртят на рулетка, докато центробежните сили не започнат да изхвърлят цели поколения.

image


„Такива произшествия винаги оставаха без последствие“ – си мисли главният герой в антиутопията „1984“. – „Те само подхранваха вярата или надеждата му, че и други освен него са врагове на партията. Може би все пак слуховете за огромна нелегална конспиративна мрежа бяха верни – може би Братството наистина съществуваше! Въпреки безкрайните арести, разобличения и екзекуции никой не може да каже със сигурност дали Братството не е само мит. Понякога той вярваше в него, понякога не. Нямаше никакво доказателство, само проблясъци, които можеха да означават всичко или нищо: откъслеци от подочути разговори, неясни драскотини по стените на тоалетните – веднъж дори бе видял двама непознати да правят незабележимо движение с ръце, което би могло да бъде сигнал за разпознаване. Но това бяха само догадки, вероятно всичко беше плод на въображението му.“[Джордж Оруел – „1984“]

Живеете във въображаем свят, пълен с криви огледала. В него негодниците биват представяни за светци. Колкото повече се вглеждате в образите им – практически изкривени отражения на действителните, толкова повече те ви изглеждат така, както елитът иска да ги възприемате – като икони. Внушеното става реалност.

Същевременно никой не обръща внимание на истински стойностните хора. На онези, които биха могли да променят света. Те съвсем умишлено, планирано са обречени на забвение. Навсякъде действа втората част от Сталиновия принцип: „Няма човек, няма проблем.“ Най-често даже не се налага физическото унищожение на свестните. За тяхно изчезване се грижи покровът на забравата. А всеки уместен и полезен призив или усилие губи смисъл.

Допуснали все повече да изпадат в зависимост от две числа – „0“ и „1“, вместо да напредват умствено и като обществено съзнание, хората по света изостават. От творци на съдбите си се превръщат в елементарни потребители на казионни боклуци и на всякаква духовна и материална нечистотия.

Коментирайки думите на Пол Крейг Робъртс, оставам верен на уговорката, че генерал Дьо Гол действително се опъна сериозно на американците. До известна степен – и на израелците, които преди това тъй ревностно подкрепяше. И двете му заслуги закъсняха и не са в състояние да изтрият многобройните му престъпления, особено в Алжир.

image

Освен това, негова е заслугата да имат „фабриката за конци“ в пустинята Негев – ядрения център и атомното оръжие. Срещу което – съвсем не между другото – никой не възразява, камо ли да протестира. Странно!

Внимавайте с фалшивите пророци, които идват при вас в агнешки одежди, но вътре в себе си са алчни вълци[„Евангелие от Матей“, гл. 7, ст. 15.]

Да припомня, че главната фирма за търговия с оръжие по време на комунистическия режим се наричаше – и още се казва така – „Кинтекс“. Което е съкращение от „кинкалерия и текстил“. Обаче, както не веднъж съм се шегувал с горчивина, нейните „ибришими“ експлодират прекалено силно и отнасят много хора без време в отвъдното…

Шарл дьо Гол плати за своята дързост: изваждането на Франция от военната организация на НАТО, прогонването на неговата централа от Париж в Брюксел, стремежа за самостоятелна парична и икономическа политика извън доларовата сянка – с принудителен отказ от президентския пост. А година по-късно – и с живота си. Свалиха го радикализирани студенти и други младежи – паплач, направлявана от комунистите и социалистите.

image

По същото време в Чехословакия вреше и кипеше. Но „свободолюбивият“, „антикомунистически“, „демократичен“ Запад остави чехите, словаците и моравците на „милостта“ на Брежнев, Живков, Гомулка, Кадар. Месеци по-късно любимецът на тукашните комунисти и ченгета Бил Клинтън пътувал до Прага и Москва за инструкции. В чехословашката столица се настанил у семейство Кополд – представители на висшата комунистическа номенклатура.

image

Чий фаворит е интернационалният мошеник Били „Лъжецът“ Клинтън“? На болшевиките, комсомолските активисти, тайните милиционери, съветските агенти Петър Стоянов, Иван Костов, Стефан Софиянски, Александър Божков, секретарката на Леда Милева, товарищ Надежда Николова Парунова, по-известна като Михайлова или Нейнски, Екатерина Михайлова, родственица на червения терорист Атанас Семерджиев, потомствените доносници – червеният земеделец Евгений Бакърджиев, Веселин Методиев, наследникът на съучастник в атента в столичната черква „Свети Крал“ – „Света Неделя“, яростният антинатовец Асен Агов,[ Както не веднъж съм припомнял, след промените Асен Агов се изяви първо като водещ на митинг на още непреименуваната БКП, а след това – като „независим“ кандидат за депутат във Великото народно събрание. Нямаше късмет. Изправи се срещу члена на БКП, актьора Петър Слабаков, който за ужас на осъзнатите антикомунисти беше представител на… СДС. После се върна при корените си в БСП. А синът му – гамен, е винаги обилно нахранен, женен за еврейката Ернестина, наречена на Ернесто „Че“ Гевара.] настоящ евроатлантик, Иво Инджев – трето поколение комунист и служител на Държавна сигурност, чиито баба, дядо, майка и вуйчо са завземали властта в Княжево, Софийско. Тоест – клали са „врагове на народа“ без съд и присъда, в рамките на безотчетните дни – до края на 1944 година. Сега този негодник лично отсича кратуните ви с „антируската“ пропаганда, платена и направлявана от Москва…

Да припомня, че през 1968 година сред водачите на бунтовете против законното правителство на Франция, дошло в резултат на демократични избори, както смятат 99 на сто от вас, беше членът на Френската комунистическа партия, евреинът Бернар Кушнер.[www.youtube.com/watch] Не след дълго той премина в Социалистическата партия на бившия нацист Франсоа Митеран – сетне президент. Дали неговото име ви говори нещо? Сещате ли се за сбирката на „софийските дисиденти“, определени за такива от ЦК на БКП?

image

Слагам в кавички и двете думи, тъй като те нито бяха софиянци, нито дисиденти. Около масата за закуска в посолството на „демократичната“ Френска република – люлката на комунистическите революции и управлението чрез терор – бяха настанили охранените си седалищни части единствено членове на БКП. Някои от тях – май трима – временно изключени от партията. Единият – активен борец против фашизма и капитализма. Което означава, че е бил признат за убиец на невинни българи. Което му е донесло кариера, народна пенсия и куп други привилегии. Включително – безплатна карта за столичния градски транспорт!

Смятате това за действителност, нямаща нищо общо със сценарий? Възникнала по силата на реалната обстановка и стечение на обстоятелствата? По същото време милицията и военните разстрелваха българи, изповядващи исляма. Вкарваха мюсюлмани в концлагера Белене и в занданите, напомнящи времената на Виктор-Юговите клетници. Но видите ли, неколцина „репресирани“ комунисти се оказаха в гостната на западно посолство. А вместо да не ги допусне или да ги очаква, за да ги арестува, Държавна сигурност ги… охраняваше?!

Ако някой вярва в тази толкова пошла и бездарна приказка, искрено ще му река: Ашколсун! Вие сте архитъпакът на планетата!

Смятаният за „баща на рейгъномиката“ проявява невежество, типично за всички непотребни тъпанари, които интернационалното Братство открива, вербува, обучава, издига и използва. Те никога не се ровят в миналото, за да търсят корените на процесите и явленията. Не се вглеждат в биографиите на онези фигури, които формират челото на политико-икономическата матрица. Подобно на безполезните тукашни масови идиоти по ленински смятат, че не личностите творят историята.

image

Вярват в онова, което елитите им пробутват в опаковка, върху която е изписано с едри, набиващи се в очи червени букви: „Конспиративни теории“. Даже не вярват в съществуването на матрица, на глобална мрежова организация, в която са включени видимите елити и техните прислужници – политици, управители на корпорации и фирми, учени, културтрегери, „звезди“ на спорта и изкуствата – традиционните, стойностните, и на нейния масов вариант.

Предлагам ви примери за лекотата, с която главните конспиратори вършат това. Но макар да го представят пред масовата публика, тя не усеща и не схваща, че я манипулират. Нито има сетива за показаните им съвсем явно организации, които финансират и администрират проектите.

www.youtube.com/watch

www.youtube.com/watch

В тази мръсна игра няма невинни. Даже аудиторията е виновна.

Защо разните Пол-Крейг-Робъртовци се хващат на въдицата на Братството? Наети и платени ли са, или го вършат от глупост и незнание?

„Невежеството е сила“ – гласи един от трите основни лозунга на тоталитарната партия от антиутопията на Джордж Оруел. В тази държава, някога изглеждаща като утопия, но днес с реално очертаващи се, видими параметри, властта се крепи на страха. На ужаса, насаждан именно чрез механизмите на измамата, изфабрикуваните „факти“, фалшивите „новини“, сътворени в пропагандните лаборатории. Но също така посредством тоталното следене и подслушване, чрез доброволното – чрез съблазън – или насилствено доносничество; със забраните и антихуманните методи на двумисълта, новоговора, които Министерството на истината въвежда, прилагайки заплаха, а щом се наложи – и насилие.

diagnosa.net
 



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8686623
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031