Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2021 18:17 - Мирът и просперитета на Балканите и в Черноморския регион няма как да се реализират чрез милитаризация
Автор: iw69 Категория: Политика   
Прочетен: 1699 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 18.06.2021 00:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
През последния месец общественото внимание няколко пъти бе фокусирано върху военни теми, имащи пряко отношение към България. Провежданите на нашата територия съвместни учения и възникналите инциденти за пореден път показаха множеството дефицити във функционирането на системата на отбрана, която през последните години погълна немалко ресурси. Проблемите са много – като започнем от материално-техническото обезпечаване, кадровия потенциал, престижа на военната служба, който е достигнал рекордно ниски нива, и не на последно място – въпросът за мотивацията.


Тук не става дума само за възнаграждение, материални придобивки и перспектива за развитие. По-важното е за какво е използван българският войник в сложния геополитически пасианс в региона и чии интереси той е призван да защитава. Самюъл Хънтингтън твърди, че “американското отношение към войната се колебаело в широки граници и все пак съхранявало основата си... американецът е склонен към крайности спрямо войната: или я приема с цялата си душа, или я отрича напълно”. В общи линии, такова е и отношението на българина, но има един важен нюанс – американският войник все още не знае какво означава да защитаваш националния интерес на родината си на собствена територия, с цената на материалните и човешки загуби на собствения си народ.

Определящ за настоящите военнополитически отношения в световен мащаб е краят на Студената война. Разпадането на Източния блок и разпускането на Организацията на Варшавския договор подбуждат въпроса за необходимостта от съществуването на НАТО, предвид изчезването на съветската заплаха за Запада. Отговорът на този въпрос следва да бъде положен на основата на нова обосновка за съществуването на Организацията на Северноатлантическия договор, а множеството конфликти през 90-те години са отлично оправдание за това, защото организацията бива успешно представена като един от темелите на глобалната сигурност в постбиполярния свят. Прави ли обаче съществуването на НАТО света по-сигурен или обратно – създава допълнителни рискове, милитаризира цели региони и вкарва държави в спиралата на дилемата на сигурността?

Всъщност, проблемът има едно по-съществено измерение, а именно, чии интереси представлява НАТО? На глобалната общност? На идеята за световен мир? На демократичния свят? Вероятно и на още доста абстрактни понятия, които все още са твърде далеч от реалността в стремежа си да отразяват правдиво състоянието на системата на международните отношения. Дотук с абстракциите, когато говорим за национален интерес и силов потенциал, особено на фона на ескалиращата конфронтация на глобално ниво. Въпреки примамливите основания за съществуване, запазили своята виталност три десетилетия, едва ли е тайна за някого, че НАТО е преди всичко инструмент, обслужващ стратегическите интереси на САЩ. Тук трябва да си спестим всякакви оценъчни елементи, защото е повече от логично глобална сила като САЩ да използва подобни прийоми в преследването на своите цели, особено след като близо две десетилетия заемат мястото на световен хегемон. По-важният въпрос, въпросът на днешния ден, е до каква степен интересите на САЩ и НАТО се припокриват с тези на Европейския съюз и в частност на България. Опитът показва, че през годините разминаването в тази стратегическа рамка на интерес става все по-голямо.

Едва ли може да се каже, че атавизмите от Студената война, какъвто е и НАТО, донесоха кой знае колко добро на Европа през изминалите тридесет години. Напротив, търпял ужасите на катастрофални войни, Старият континент е изправен за пореден път пред опасността да бъде превърнат във фронтова линия, което едва ли би било от полза на държавите. Какво, всъщност, заплашва Европа днес? Съюзът има тежки структурни проблеми и множество външни и вътрешни предизвикателства, които налагат концентриране на погледа навътре. Всички добре си спомняме дебатите по разполагането на елементи на противоракетна отбрана на континента, което бе обосновано със заплаха от страна на Иран. Подобен аргумент бе използван и в Азия, където ролята на плашилото изигра Северна Корея. Разбира се, реалните стратегически цели съвсем скоро се обективизираха.

Милитаризацията на Източна Европа и Черноморския регион става все по-притеснителна през последните години. Въпреки смекчената позиция на Русия през 90-те години, въпреки отсъствието на реална заплаха от изток, въпреки ненужната милитаризация на региона, границите на Алианса на няколко пъти се изместваха в посока Източна Европа и то значително преди сочената едва ли не за катализатор Кримска криза. Всъщност, няма много разлики – както Варшавският договор само привидно носеше комунизма, така и НАТО само привидно донесе реална демокрация в много страни в бившия Източен блок, но също толкова успешно ги превърна във фронтова линия.

При една обективна оценка би било много трудно да се каже какъв е реалният принос на Алианса на Балканите и в частност в България. Какво всъщност донесе това източно разширяване и какви реакции се очакваха от Русия? Ако се запознаем дори повърхностно с един учебник по теория на международните отношения, то с лекота бихме могли да предвидим голяма част от действията на руската държава. Те са повече от логични и следват естествения ход на развитие на налагания десетилетия конфронтационен модел. Постепенната милитаризация на регионите, обграждащи Русия и активирането на управляеми конфликти в тях предполагаха, рано или късно, ответна реакция от руска страна, която в много отношения дори е закъсняла. Нека само за миг да си представим, че в Куба се разположат чужди ракети, в Мексико се продуцира гражданска война, а в Канада бъдат разположени чужди военни бази. Каква ли би била реакцията на САЩ?

От тази гледна точка, следва да се обърне специално внимание на военните бази на Балканите. Голяма част от тях, макар да представляват особени пространствени единици, вече са се развили като комплексни инфраструктурни обекти със собствен хинтерланд, които са в състояние да влияят на процесите в близките региони. В този смисъл, такива военни бази са се утвърдили като геополитически ключови зони и тяхното позициониране и стратегически обсег са важен фактор за моделирането на околното пространство и разбирането на политическата динамика.

Следва да се отчита и фактът, че страни-членки на НАТО са Албания, България, Гърция, Румъния, Република Северна Македония и Турция, а три от държавите са и членки на ЕС. В тях има военна инфраструктура и обекти за съвместно ползване в рамките на Алианса, а в някои съществуват и така наречените “военни съоръжения и обекти за съвместно ползване“ с въоръжените сили на САЩ. Най-голямата американска база в Източна Европа е разположена в Косово – Бондстийл. Предната линия на югоизточния фланг на НАТО в региона се формира в рамките на американско-румънско-българската инициатива Black Sea Area Support Group (BS-ASG), като в нея са включени следните съвместни съоръжения: военновъздушната база Михаил Когълничану и полигоните Бабадаг, Смардан и Чинку в Румъния и военновъздушните бази Безмер и Граф Игнатиево, както и полигонът Ново село в България. Отделно, в румънската „Военна база 99“ в Девеселу са разположени елементи от противоракетната отбрана на НАТО. Сътрудничеството с Румъния през последните години се задълбочава и още редица военни обекти се развиват в посока съвместно ползване.

Предвид обтегнатите през последните години турско-американски и турско-гръцки отношения, базата в Инджирлик е особен елемент от отбранителната система на НАТО, който е значително по-несигурен. Турция е регионална сила, която има потенциал да отстоява националните си интереси и, макар и член на НАТО, нейното поведение е далеч по-непредвидимо спрямо това на останалите държави в региона.

Други по значими военни съоръжения в южния сектор са гръцко-американската военноморска база на остров Крит (залива Суда), базите в Александрупулис, Лариса, Стефановикио, както и по-специфичните две британски бази на остров Кипър (Акротири и Декелия).

Военните бази на НАТО, САЩ и Великобритания на Балканите

image

Ясно се откроява изграждането на ешелонирана зона, в която военните съоръжения са структурирани в две линии. Лесно може да се забележи, че България попада в първата фронтова линия, осигуряваща югоизточния фронт на НАТО. Създаването на система от военни бази около руските граници е процес, който е следван неотклонно от американската външна политика, като Алиансът се явява примамливата опаковка на този процес. Пак обаче стигаме до въпроса къде в уравнението е интересът на балканските държави и в частност българският, ако залогът е участието в инспириран отвън конфликт, пък било то и локален.

Още по-интригуваща е темата, свързана с така наречената обща европейска армия. Без съмнение, наличието на общностен военен компонент би превърнало ЕС в реален първостепенен геополитически актьор. Обратно, липсата на такъв поставя този статус под съмнение, а и задълбочава зависимостта от САЩ. Вероятно ще чуем, че Съединените щати са поели на раменете си тежката отговорност за защитата на Европа, което дава шанс на европейските държави да се развиват необезпокоявано. По данни на SIPRI обаче те реализират значителни разходи за отбрана, които, без съмнение, биха били напълно достатъчни за изграждане на отбранителни способности, съобразени с целите и приоритетите на Европейския съюз. Прави впечатление, че темата за обща европейска армия бе успешно потопена в злободневния европейски политически дискурс. По тази тенденция се движат и водещите български политически партии, представени в 45. НС, в чиито програми не се споменава и дума по този въпрос, за сметка на приоритетното значение, което се отдава на НАТО. Предвид това, няма как да не си зададем въпроса кой има интерес от липсата на общоевропейски въоръжени сили и саботира ли се умишлено процесът на тяхното създаване, за да се удължи виталността на оправданието за военното присъствие на САЩ и НАТО в Европа. Като български граждани наш основен приоритет следва да бъде мирът на Балканите и в Черноморския регион, а историята показва, че това няма как да се реализира чрез тяхната милитаризация.

Галин Дурев 



Гласувай:
7



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: iw69
Категория: Политика
Прочетен: 4821328
Постинги: 2500
Коментари: 6278
Гласове: 16453
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031