Блогът на budha2 :: Социално и генно инженерство

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.08.2014 08:35 - Социално и генно инженерство

Автор: budha2 Категория: Технологии

Прочетен: 1024 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 05.08.2014 08:44

„Subhuman, наподобяващ привидно биологически завършено творение на природата, с ръце, крака и нещо като мозък, с очи и уста, въпреки всичко е напълно различно създание. Той е само грубо копие на човешко същество с човеко-подобен образ. Вътрешно в това същество цари хаос, пораждащ страх, населен от диви и неконтролируеми страсти, разрушителност без лице и име, най-низши инстинкти, оголена вулгарност. Нищо по-добро от един малоценен вид. Защото не всички, които носят човешко лице са равни. Горко на онзи, който забрави това.“ Конфликтът между Ьbermensch и Untermensch, между SuperHuman и SubHuman е конфликт между Елита и Масата. През Втората световна война елитарната идеология от едната страна на враждуващите лагери, описва човека-предмет, човека-хибрид, Другия.

Subhuman е неговото име.

Кърваво сафари: чужденци отстрелват украинци като животни Представете си, че в този хаос пораждащ страх, неподтиснати страсти, примитивни желания и неприкрита вулгарност добавим още нещо, добавим кожа - тази на своето собствено тяло.

Кожата на онзи текст, който ходи, на онова забранено тяло, режисирано тяло, тяло-машина, онова органично тяло, убито тяло, фантазирано тяло, екстазно тяло, тяло-мембрана, или онова тяло между Ерос и Танатос, параноично тяло, електронно тяло, проектирано тяло, политическо тяло, обществено тяло, подобрено тяло, с други думи - нашето наследено тяло.

Наследеното тяло е левиатанско, свръхуголемено, свръхпотентно, необуздано. То е монструма, който ни съдържа, негови атоми сме самите ние, но в своята цялост той надхвърля сумата на участващите в него. Левиатан, Ехидна, Химера, Сфинксът, Немейският лъв, Лернейската хидра, Цербер, Талос, Голем, Франкенщайн и Аз, всички ние сме безнадеждни, обладани фигури, прокълнати в своята сложна, двусмислена природа, трескаво опитващи да се избавим от нея. Същевременно нашата чудовищност е толкова човешка, а вашата човешкост е толкова чудовищна.

Пристигна в Украйна да отмъсти за дядо си. Мястото, където... човешкостта се превръща в чудовищност, то е там където тялото се превръща в маса. Това място е вътре в тялото на Левиатана. Там където телата се докосват, търкат, опипват, галят, протягат, намушкват. Там където човешкото тяло е едно от множеството природни тела, за които е естествено състоянието на ентропия, на постоянен сблъсък, на война. Сблъсък между възможности и невъзможности, между тела: човешки, животински, въображаеми, меки, твърди, гладки, студени, желани, натрапени.

На сафари в Украйна Отнякъде се чува - Войната е красива, защото посредством противогазовите маски, всяващите ужас мегафони, огнепръскачките и малките танкове доказва властта на човека над покорената машина. Войната е красива, защото освещава мечтаното метализиране на човешкото тяло. Войната е красива, защото обогатява цъфналата ливада с огнените орхидеи на картечниците. Войната е красива, защото обединява пушечния огън, канонадите, затишията между престрелките, благоуханията и миризмите на разложението в една симфония. Войната е красива, защото създава нови архитектури като тези на големите танкове, на геометрично подредените самолетни ята, на димните спирали над горящите села и много още...

В обединеното тяло на човека и машината водят война естественото и изкуственото, природното и технологичното, биологичното и синтетичното. Едната половина е смазана от техниката, която я управлява. В световните войни, които човечеството води се вижда тази двойнственост.

Тя се изразява: в определянето на различни категории хора; в допускането, че една общност е по-висша от друга; в налагането на това разбиране със средствата на масовата смърт. Така имаме отново две тела – едното е еталон, надарено със свръхвъзможности и свръхправа Ubermensch, а другото е нещо, което не бива да съществува - Untermensch.

Отнетият живот обаче оставя следи. Мъртвото човешко тяло никога не е било толкова мъртво. Никога не е било толкова безсмислено, никога толкова милионно непотребно. Това тяло се е превърнало в абсолютната мъртва точка, без никаква друга възможност освен да бъде заровено със стотици други. Там, в този масов гроб, се ражда тялото на масата, на субстанцията лишена от протяжност.

Чудовищните проекти наложени от човешкия елит не са останали в миналото. Те маркират политиката и социалното инженерство на целия XX-ти век. И до днес.

Всичко стартира от самата човешка природа. В човека е заложена необходимостта да преодолее себе си, да излезе извън своите предели, да създаде по-висше същество от себе си. Човекът е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато. В това е залегнал най-големият му страх, в осъзнаването на собствената му фрагментация, разпадане и смърт и същевременно най-голямото му желание: Всички мечти се завръщат отново към единствения останал инстинкт - да избягаш от очертанията на себе си.

Превъзмогването носи различни лица: евгеника, евтаназия, стерилизация, сегрегация, геноцид, генетика, биотехнология, контрол върху раждането, контрол върху смъртта, контрол върху поведението. Аз, Киборгът мога да бъда организатор на самонасочващата се човешка еволюция, напомняща за дарвинизъм, но в този случай движейки се по пътя на волята. Досега никога не съм бил реална историческа фигура, а по скоро съществувах като есхатологично обещание в някакво бъдещо време, един върховен биологичен вид, постигнат чрез изкуствена селекция. А сега вече съм достатъчно креативен и могъщ, за да управлявам целия спектър от човешки потенциал, един художник-тиран, един кибер актьор, защото актьорското тяло е кибер тяло. То трябва да се трансформира със средства притежаващи по-големи възможности от обикновените човешки. То е опит за компенсиране на онова, което в даденото от природата не достига.

Изпълнителското тяло се сблъсква именно с невъзможното тяло, то не трябва да се поддава на времето, на пространството, на ограниченията на биологичната система.

Такова е изкуственото тяло. Перфектният образ е една повърхност, способна на постоянни трансформации. Възбудата е относно възможностите на изкуственото тяло, които се крият под неговата повърхност, защото там може да се скрие всяко, не само органично съдържание. bgconv.com/docs/index-43217.html