Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2014 18:19 - Илюзията на тежестта
Автор: budha2 Категория: Технологии   
Прочетен: 1411 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 20.03.2016 18:20


Холограмата

Безкрайното AdS - пространство е оградено от безкрайната граница. За да се изобрази тя, физиците и математиците използват изкривен мащаб на дължините, който позволява да се компресира безкрайно разстояние в крайно. Споменатата граница е подобна на външната обиколка на картината на Ешер, или на повърхността на плътния цилиндър, разгледан по-горе. В последния случай границата има две измерения: пространствено (управителна крива на цилиндъра) и времето (образуващата цилиндъра). Границата на четиримерното AdS - пространство-времето има две пространствени измерения и едно времево. Във всеки момент време тя е сфера, на която е разположена холограмата, разглеждана в холограмната теория.

Холограмната теория съпоставя едни физически закони, които действат в определен обем, с други, които важат за повърхността, която го огражда. Физиката на границата е представена от квантови частици, които имат "цветни" заряди и си взаимодействат почти като кварките и глуоните в стандартната физика на елементарните частици. Законите вътре са разновидност на теорията на струните, включително гравитацията, която трудно може да се опише от гледна точка на квантовата механика. Но физиката на повърхността и физиката в обема са напълно еквивалентни въпреки различните начини за описание.

Идеята е следната: квантовата теория на гравитацията в AdS-пространство-времето е напълно еквивалентна на обикновената квантова теория на частиците, намиращи се на границата. Еквивалентността означава, че може да се използва сравнително ясната квантовата теория на частиците, за да се създаде все още неясната квантова теория на гравитацията.

Представете си две копия на един филм, единият - на лента, а другият - на DVD. В първия случай ако разгледаме целулоидна кинолента лесно можем всеки кадър да свържем с определен епизод от филма. Във втория случай имаме диск с пръстени от точки, които отразяват по различен начин лазерната светлина, за да образуват поредица от нули и единици, които не могат да предизвикат някакъв образ в съзнанието ни. Независимо от това и двата носителя описват един и същи филм.

По същия начин двете теории, на пръв поглед, съвсем различни по съдържание, описват една и съща Вселена. DVD наподобява дъга блестящ метален диск, а теорията на частиците на границата на "напомня" теория на частици без гравитацията. Кадрите на филма, записан на DVD, се появяват на екрана само след съответна обработка на битовете. Квантовата гравитация и допълнително измерение се проявяват от теорията на частиците на границата само тогава, когато нейните уравнения правилно са анализирани.

image


Какво означава на равностойността на двете теории? На първо място, за всеки аудио обект на теория би трябвало да има друг аналог. Описания на обекти могат да бъдат доста различни: определен частиците в пространството може да съответства на цял набор от частици на границата, се разглежда като едно цяло. Второ, прогнози за съответните обекти трябва да бъдат идентични. Например, ако две частици се сблъскат с пространството вътре вероятността на 40%, на съответния набор от частици на границата трябва да се сблъска с 40% шанс.

Помислете равностойността по-подробно. Взаимодействие между частици, съществуващи към границата, много подобен на взаимодействието на кварките и глуоните (кварки се състоят от протони и неутрони, и глуони създават силното ядрено взаимодействие, което се свързва кварките). Кварките са един вид такса; възгледите му са наречени цветове, и законите на тяхното взаимодействие - хромодинамика. За разлика от обикновените кварки и глуони, частиците на границата не са три, но много по-голям брой цветове.

Gerard t"Hooft (Gerard "т Хофт) от Университета в Утрехт в Холандия изучава такива теории през 1974 г. и прогнозира, че глуоните могат да образуват вериги, които се държат много прилича на струните в струнната теория. Техният характер остава неясно, но през 1981 г., Александър Поляков, сега в Принстънския университет, забелязах, че пространството, в което има струни, повече измерения от тази, в която има глуони. В холографската теория на пространства с bulshim брой измерения - е вътрешната част на ADS-пространството.

Магически измервания

Холографски теория описва как кварките и глуоните взаимодействат в граничните ADS-пространството, може да са равностойни на частиците във вътрешността на потребителите с голям брой измервания.                                           image   http://nauka.offnews.bg/images/events/2015/04/28/9604/1430344700_4_559x*.jpg

Кварки и глуони върху сферична повърхност на ADS-пространството си взаимодействат, за да се образуват струни с различна дебелина. Според холографското тълкуване на вътрешното пространство, тези струни са представени от елементарни частици (които също са струни), разположени на известно разстояние от границата, която зависи от дебелината на низа/струната.   image   
Така облакът от кварки и глуони на граничната повърхност могат да описват еквивалентно сложни обекти (като тази ябълка) вътре в обема. Предимството на холограмната теория е, че вътрешните обекти изпитват гравитация, макар гравитационното взаимодействие на границата просто не съществува                                                                                                                            
За да се разбере, кога има допълнително измерение, да погледнем една от глуонните струни на границата. Поредицата има дебелина, която зависи от това колко са глуоните в космоса. Изчисленията показват, че в граничната зона Td струни с различна дебелина взаимодействат толкова зле, както ако бяха разделени в пространството. С други думи, дебелината на низа може да се счита като пространствена координатната ос която е насочена далеч от границата.

По този начин, на тънка граница низ като низ, разположен близо до границата, докато дебела връв като отстранява. Тя е тази допълнителна координира и необходимостта да се опише движението в четири ADS пространство-време! Наблюдатели в пространство-времето гранични струни с различна дебелина са представени еднакво добре, но с различни радиални позиции. Брой на цветовете на границата определя размера на вътрешността на пространството (радиуса на сферата е очертаващ). Това пространство-време не е по-малко от размера на видимата вселена, на теория, трябва да бъде най-малко 10 до 60 цвята.

Оказва се, че един вид глуонната верига държи в четири измерения на пространство-времето като гравитронът, фундаменталната квантова частица от гравитацията. В това описание, тежестта в четири измерения -е явление, което е резултат от взаимодействието на частици в триизмерния свят без гравитация. Появата на теорията на гравитони не е изненадваща, защото във физиката е известно, от 1974 г. насам, че именно теорията на струните доведе до квантовата гравитация. Strings образувани от глуони не са изключение, само гравитацията работи в пространството на по-високо измерение.

По този начин, холографската кореспонденция - не е просто нова възможност за създаване на квантовата теория на гравитацията. Тази фундаментално обединена струнната теория като най-проучен подход към квантовата гравитация, теория на кварките и глуоните, който е в основата на физиката на елементарните частици. Нещо повече, холографската теория, очевидно, нека направим някаква представа за точните уравненията на теорията на струните. Той е изобретен през 1960 г., за да се опише силните взаимодействия, но е изоставен, когато се появи на теорията на сцена хромодинамика. Кореспонденция между струнна теория и хромодинамика означава, че досегашните усилия не са били напразни: двете описания са различни страни на една и съща монета.

От различната хромодинамика на границата, т.е. промяна на данните на взаимодействието на граничните частици, можем да получим цялата гама от теории. По принцип, вътрешното пространство може да съдържа само гравитационната сила, тежестта или други сили, например, електромагнитна и т.н. Все още трябва да се работи върху теорията на границата, от която то ще бъде възможно да се потвърди описанието на вътрешното пространство, съдържащ четири сили, управляващи нашата вселена.                                                                     nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Huan-Maldasena-Iliuziiata-gravitatciia_9911.html                                                                                http://elementy.ru/lib/430191/430194  
                      image                                                                                             
Инерциална система К

Представете си астронавт в някаква затворена кабина, отдалечена от всякакви небесни тела, далече от гравитационното им влияние. Тя свободно си “виси” в пространството. Тук предметите не падат “долу”, а астронавтът не чувства тежест в краката си. Всичко вътре плава свободно. Ако сложим тяло на кантар, то той ще покаже 0 тегло, а тялото ще “плува” свободно в кабината. Ако се опитаме да залюлеем махало, това няма да се случи – то ще е в равновесие във всяко положение. А ако му придадем някаква скорост, ще се движи в кръг. Ако даден тласък на някакво тяло в кабината , то ще се движи праволинейно и равномерно докато срещне някоя от стените.
Всичко това ще се случва, ако кабината се движи равномерно и праволинейно с постоянна скорост, далече от масивни тела. Това е инерциална система.
                         image      
Ускорена система К’
Ако в даден момент някаква външна сила започне да тегли “нагоре” кабината с постоянно ускорение g, то в тази кабина, все така отдалечена от всякакви гравитационни полета, ще се случат странни неща.
Предметите, досега плавали свободно, ще “паднат на пода” . Астронавтът ще почувства тежестта си и ще стъпи здраво на “пода”. Ако сложим тяло на кантар и ако това тяло има маса m, то делението на кантара ще показва “тежест” mg. Махалото ще може да бъде залюляно, както ако беше на Земята, където ускорението е също g. Хвърлено тяло, което преди се движеше равномерно и праволинейно, ще “падне” по параболична траектория на пода.За един наблюдател в ускорена система явленията ще протичат по същия начин, както ако системата се намираше в гравитационното поле на Земята. В пределите на ускорената система К’, всички тела получават ускорения в обратна посока заради инертната си маса. Но можем да ги разглеждаме и като ускорения, породени от гравитационно поле.
                 image     
Окачена в гравитационно поле система К”
Ако поставим инерциалната система К близо до Земята и я закрепим здраво, то в нея ще наблюдаваме същите явления като при ускорената система К’. Единствената разлика е, че в тази система К” се проявяват гравитационните (тежките) маси, докато в система К’ се проявяваха инерционните маси.Системата К”, която е в покой в гравитационното поле на Земята, е еквивалентна на ускорената система К’.В системата К”, която се намира в гравитационното поле на Земята върху всички тела действа една сила, която е следствие от гравитационната им маса и им придава.ускорение g, което не зависи от тази гравитационна маса.В ускорената система К’ върху всички тела също действа една сила, която пък е следствие от инертната им маса като тяхното ускорение в системата К’ също не зависи от инертната им маса.
                     image   
Свободно падаща система К”’
Ако се скъса веригата, която държи кабината К” , тя полита към Земята. Сега тя изпита ускорение g, но същото ускорение изпитват всички предмети и астронавта вътре. Кантарът вътре ще показва отново тегло 0. Махалото ще се движи в кръг, ако се засили или ще виси в равновесно положение. Всички тела ще се държат по същия начин както в инерциалната система К.
Това се случва само защото всички тела се ускоряват еднакво в земното гравитационно поле, независимо от гравитационните им маси.както се ускоряват в К” независимо от инертните им маси.

Изводът е, че е невъзможно да се определи дали една система е в гравитационно поле или се ускорява с постоянно ускорение.

bgchaos.com/



Гласувай:
2



1. gmihov - Има !
17.12.2014 08:59
и



















Има само една сила, продукт на движението, като произведение от маса и скорост.Всякакво друго наименование на сила: водна, въздушна, гравитационна, магнитна , светлинна , ядрена и пр. не променя съдържанието на силата, като произведение от маса и скорост., без каквото произведение няма: движение, енергия, сила.,


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8685135
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031