Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01.2015 23:21 - Окултните значения на „Вълшебникът от Оз“
Автор: budha2 Категория: Технологии   
Прочетен: 2133 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Няколко думи предварително
На първо място нека сме наясно за нещо.
Не харесвам „Вълшебникът от Оз“. За мен тази творба е част от претенциозните напъни на американците да творят история в момент, в който нещата вече са казани. Смятам филма и книгата за зловещи и излишно разточителни.
Единственото, което смятах да направя, бе да обясня защо тази творба е толкова добър пример за взаимодействието на Полярностите в Играта и участието на Висшите Аз във всичко това.
Исках да обясня и защо историята е важна част от окултната поп-култура днес, която е базирана на контрола над съзнанието и да посоча някои закодирани послания от гледна точка на Баланса, които, колкото и да не харесвам творбата, не мога да отрека че присъстват в нея.
Както винаги става обаче се олях и от намерение за няколко страници, станаха 50, защото не обичам половинчати работи; мисълта ми започва да тече, извеждам нови прозрения дори за самия себе си, които решавам да споделя, разкриват се нови смисли и пластове и обема нараства. Това се случва всеки път, тъй като се закотвям за вибрацията на „нещото“ и обикновено информационния поток трудно спира и в най-често трябва да го спра умишлено, защото се стига до анализ на налудничави нюанси, а знам че няма чак толкова вманиачени сред вас. Предполагам това хвърля доста добра светлина върху причините, защо предговорите и следговорите на книгите, които сме издали досега са 1/3 от обема изобщо, като в последния случай с историята на Раду Чинамар, следговора е над 100 страници (което макар да е прекалено, безспорно спаси книгата от интелектуален крах в собствените ми очи).
Обратно на настоящата тема.
Материалът със сигурност няма да можете да прочетете наведнъж, не само заради наситеността на информацията, която ще ви блъсне фронтално в челото, но и заради обема й. Дайте й време. Знам, че това няма да е най-интересния анализ за повечето от вас, защото дискутира американска творба, която е по-далеч от нашето собствено детство и преживявания. Темата обяснява обаче някои основни положения от света на окултното, които отиват много отвъд значението на конкретната приказка и навярно ще съжалявате ако ги пропуснете сега, тъй като така няма да разберете някои бъдещи изследвания свързани с информацията изложена тук. Избрах фрагментирано представяне на нещата (защото така сме научени да възприемаме по-добре), което означава, че едни и същи аспекти ще бъдат обяснявани през различни гледни точки и перспективи, всяка от която ще е валидна и ще тежи за себе си (вече обясних защо това е така).
За целта на изследването ползвам и малко преведена информация, без която така или иначе няма как да не се мине. Откъде е тя и кой помогна частично с превода й, е посочено в края на текста. Тъй като тази информация по природа е ограничена заради нивото на нейните автори, ползвани са само фрагменти, някои факти и понякога конструкция на текста в смисъла на последователност. Всичко друго е авторско изследване, което не разчита на преведената информация, а я вписва в своя собствен контекст. В този ред на мисли имате налице много дълго изследване, което го няма никъде другаде в интернет и по тази причина ще помоля хората, които много обичат да копират всичките ни авторски (или в другия случай – преведени за пръв път в България) материали и да ги слагат на собствените си блогове и сайтове (а понякога и вестници с материална насоченост) да уважават малко повече собственото си достойнство. И ако някои се чудят какво визирам, говоря за тези хора, които не смятат за нужно да посочват оригиналния източник на публикациите (т.е. нашия сайт), което само по себе си е еталон за жалост, най-вече защото стила и съдържанието обикновено са толкова класи над простотията и жълтенията в българския езотеричен интернет (и спряганите сайтове), че това може да се забележи дори от хора, страдащи от кокоша слепота. Което пък прави мнимия опит за приписване на авторство освободен от логика (да не говорим за езотерика). Разбира се, вашето не е конкуренция, а отчаяние. И без това много малка част от хората минаващи през сайта ни остават в него, така че аз лично не давам 5 пари, дали информацията ще бъде мултиплицирана в интернет, защото ефекта ще е същия – повече отсети хора, отколкото посетители. Тази страница се списва само за една шепа хора в страната и това винаги ще бъде така. Нямам против да публикувате нещата ни, но го правете по професионален начин, запазвайки уважението помежду ни, което и без друго е силно разклатено в мен заради поведението ви на крепостни селяни. Посочвайте източника си – т.е. нас!
По тази причина (а и не само), тъжната вест за консуматорите сред вас, които ще прочетат този текст, е че смятам подробните анализи оттук нататък да са обвързани с анти-пасивност от ваша страна. Т.е. нещата няма да са абсолютно смлени на каша и за да разберете някои аспекти на материала – ще трябва да направите някои собствени проучвания и дори (о, ужас) – умозаключения, какъвто бе оригиналния постулат на сайта. Това ще предотврати малоумния copy-paste от сайта, защото вече няма да обслужва нуждите на еднодневната сензация, които някои търсят.
В случаят, най-елементарното, което трябва да направите преди да продължите да четете текста оттук нататък, е да гледате (поне) оригиналния „The Wizard of Oz“-филм от 1939 г. (което автоматично действа като естествен филтър и в този момент 80% от вас отпадат и се отказват от четенето на текст, което ме устройва перфектно). Това ще ви направи адекватни наред на случващото се в този текст и имате шанс да попиете повече от самата информация. Асимилацията ще бъда трудна ако нямате основата и поне минимална представа за това кои са главните герои, каква е тяхната история в приказката и кои са посланията на повърхността, които могат да бъдат изведени от всеки. Без тези базови мотиви ще ви бъде почти невъзможно да разберете по-дълбоките многопластови смисли, които ще бъдат обрисувани в този материал.
Освен всичко друго, в даден момент ще ви се наложи да спрете да четете и да преминете към следващия материал, публикуван над този, на основната страница в сайта. Първоначалния замисъл бе това да бъдат 3 поредни материала свързани по смисъл помежду си. Първият бе публикуван няколко дни преди другите 2 (като тяхна езотерична база), които пък публикувам едновременно, защото част от настоящия текст не може да бъде схванат без представената информация за проект Монарх. Тъй че ще трябва да скачате от текст в текст на няколко пъти, което мисля че ще ви държи будни през цялото време и ще вкара подкожно малко динамика във вашия ежедневен browse-навик.
Надявам се да изберете правилния, а не консуматорския подход при встъпването в този текст. Само така имате теоретичен шанс да извлечете максимума от това преживяване. А не е ли така и в живота?...

Предистория
„Вълшебникът от Оз“ е широко възприет като безобидна книжка за деца. Почти невъзможно е обаче (освен ако не сте бавноразвиващ се циганин) да не се отдаде символично значение на търсенето на Дороти под чийто знак минава цялата история. Както във всички мащабни приказки, характерите и символите на „Вълшебникът от Оз“ могат да се тълкуват по по-задълбочен начин, което зависи от перспективата на читателя. Много анализи са се появявали през годините, описващи историята като „атеистичен манифест“, докато други го разбират като промоция на популизма. За да се опознае истинското значение на текста обаче, човек трябва да е запознат най-малкото с миналото на автора и неговите идеи.
image
Лиман Франк Баум, авторът на „Вълшебникът от Оз“, е бил член на теософското общество, което представлява организация базирана на окултни изследвания и проучвания на религиите. Баум има дълбоко теософско разбиране и съзнателно или не, отчасти създал алегория на това учение докато пишел книгата. За да разберем мотивацията зад произведението, което ще бъде анализирано, се налага да преминем през малко скучна информация.

Какво представлява теософията?
Теософското общество е окултна организация, основно базирана на ученията на Елена Блаватска и се стреми да извлече общото между всички религии, формирайки универсална доктрина.

image
„(...) Но е желателно да се разбере недвусмислено, че ученията събрани в тези томове, макар фрагментирани и непълни, не спадат към индуизъм, зороастризъм, халдейска или египетска религия, будизъм, ислям, юдаизъм или християнство. „Тайната Доктрина“ е същността на всички тези неща. Произлязла от техните корени, различните религиозни схеми са направени да се слеят отново с техния оригинален елемент, от който идват всички учения и тайни, развити и реализирани.“ Елена Блаватска, Тайната Доктрина
Трите документирани цели на първоначалното теософско общество, както е установено от Блаватска, Джъдж и Олкът (неговите основатели), са както следва:
„Първо – да се сформира ядро на Всемирното Братство на Човечеството, без значение от раса, вероизповедание, пол или класа.
Второ – да се насърчава изучаването на сравнителна теология, философия и наука.
Трето – да се проучат необяснените закони на природата и възможностите заложени в човека.“ The Theosophist, vol 75, No 6
image
Елена Блаватска

Основните принципи на теософията са подробно описани в творбите на Блаватска „Разбулената Изида“ и „Тайната Доктрина“, а масонщината и езотеричната скопеност очевидно са били движещите сили зад написването им. В сърцевината на теософските учения, стоят същите разбирания намерени и в много други окултни учения: вярата в съществуването на „божествената искра“, както и че всеки човек, с правилната дисциплина и тренировки, може да постигне духовно просветление и на практика, състояние на богоподобност.

Друг важен принцип в теософията е преекспонираната концепция за реинкарнация. Смята се, че човешката душа, както и всички други неща във вселената, преминават през седем етапа на развитие.

„Според теософските писания, човешката цивилизация, подобно на всички други части на вселената, се развива циклично през седем етапа. Блаватска приема, че цялото човечество и всъщност всяка човешка реинкарнираща се монада, еволюира чрез серия от седем „коренни раси“. По този начин в първия етап, хората представляват пречистен дух; във втория етап, те са безполови същества, населяващи изгубения континент Хиперборея; в третия етап лемурийците са пропити от духовни импулси, захранващи ги с човешко съзнание и сексуална репродукция. Съвременните хора окончателно се доразвили на континента Атлантида. Тъй като Атлантида била точката на краен упадък, сегашният, пети етап, е време на събуждащите се в човечеството психически възможности. Терминът „психически“ тук всъщност означава, постигане на пропускливост на съзнанието, каквато не е била реализирана в по-ранен етап на еволюцията, въпреки способностите на някои по-чувствителни индивиди от нашия вид.“

Крайната цел е завръщане към състояние на божественост, от което ние сме възникнали. Същите разбирания (с леки промени) могат да бъдат намерени в други учения, като розенкройцерството, масонството и други окултни учения. Разбира се всичко това е официалната информация на повърхността, а всички ние знаем какво плува на повърхността на морската шир.

В тази връзка, удивително е невежеството на масата от хора интересуващи се окултното, които не са наясно с връзката на теософското общество с масонството, сатанизма и Луцис Тръст. Няколко много известни членове на теософите са: Адолф Хитлер (практикуващ черна магия и човешки жертвоприношения, имащ Елена Блаватска на своя страна), Махатма Ганди (индийски гуру и политик и дори смятан за бог от някои от своите последователи; той имал успех с британците отчасти именно заради връзките си с теософското общество). Самата Елена Блаватска пък била посветена от илюмината Мацини (да, същият Джузепе Мацини, който е описан в следговора на „Подземните Тайни на Румънския Сфинкс“, на който героя от 3-та глава в книгата е съвременен потомък) в тайните на Карбонарите (за които също е разказано в книгата) – форма на масонство, чиято светлина е дадена през 1856 г. от Великата Бяла ложа и което е част от Херметичното братство на Луксор. Тя прекарва много време с илюминатската фамилия Еди във Върмонт, които били добре познати медиуми. Тя е член и на други окултни общества като Ордена на Друзите (приемен клон на древното масонство) и на херметичния масонски клон на Мемфис и Мизраим. Тя била тренирана да се справя с живи змии от шейх Юсуф бен Макерзи, водача на змийските дресьори и била хипнотизирана от окултиста Виктор Михал и в някаква степен е повлияна от него от 1866 г. нататък. Някъде в тези години Блаватска е била програмирана и фрагментирана по старите методики наследени от мистериите на Изида (които пък са блед спомен от методиките на Империята SSS). На смъртния си одър тя признава, че всичките „възнесени учители“, с които „контактува“ са кодови имена на нейните лични хендлъри. На практика възнесени учители няма. Има поредната мистификация на илюминати, по която се превъзбуждат и милиони до днес.

Лиман Франк Баум, виден теософ

                 image
Преди написването на „Вълшебникът от Оз“ (или дори преди да си помисли да стане автор на детски истории), Баум заемал най-различни професии, една от които, главен редактор на Aberdeen Saturday Pioneer (седмичник). През 1890 г., Баум пише поредица от статии, като запознава читателите си с теософията, включвайки възгледите си за буда, Мохамед, Конфуций и христос. По това време, той не е бил член на теософското общество, но вече бил демонстрирал дълбоки разбирания относно философията на движението. Ето един откъс от неговите „Размишления на редактора“:
„Сред най-различните многобройни секти в Америка днес, които намират фундаменталния си произход в окултизма, теософските изпъкват над всички, едновременно с интелект и количество. Теософията не е религия. Нейните последователи са просто „търсачи на истината“. Теософите всъщност са недоволни от света, бягайки от всички вероизповедания. Те дължат произхода си на мъдрите хора от Индия и са многобройни не само в митичния изток, но и в Англия, Франция, Германия и Русия. Те признават съществуването на Бог, а не задължително неговата индивидуалност. За тях Бог е природата и природата е Бог… Но въпреки това, ако християнството е истина, както нашето образование твърди, то за него не съществува заплаха от теософията.“ Л. Франк Баум, Aberdeen Saturday Pioneer, 25 януари, 1890 г.
В друг откъс с неговите виждания, Баум дискутира използването на мистичния символизъм в прозата, нещо което той е успял да направи десет години по-късно с „Вълшебникът от Оз“:
„Налице е преобладаваща тенденция при съвременните писатели, да внедряват наченки на мистицизъм или окултизъм в творбите си. Книги от този характер са купувани и четени с нетърпение, както в Европа, така и в Америка. Това показва вроденото желание в нашата природа за разплитане на загадъчното: да потърсим някакво обяснение, макар и фиктивно, на необяснимите неща в природата и в ежедневното ни съществуване. С напредването ни в областта на науката, нашето желание за знание нараства и сме по-малко заинтересовани да живеем в невежество за този мистичен извор, от който произтича всичко възвишено, величествено и неразбираемо.“
Накрая на тази статия, Баум се застъпва за присъствието на повече окултизъм в литературата:
„Апетитът на нашия век за окултизъм, изисква той да бъде задоволен и докато посредствеността на хората ще доведе само до най-обикновени събития, то този глад би ни отвел към много по-велики, смели и възвишени мисли; а кой може да каже какви мистерии биха могли да разкрият тези храбри и умели интелектуалци в бъдеще?“ Л. Франк Баум, Aberdeen Saturday Pioneer, 22 февруари, 1890 г.
Две години след написването на тези статии, Л. Франк Баум и неговата жена Мод Гейдж, се присъединили към теософското общество в Чикаго. Архивите на теософското общество в Пасадена, Калифорния, отбелязали началото на тяхното членство на 4 септември, 1892 г. През 1890 г., бил публикуван „Вълшебникът от Оз“. Когато бил запитан как е получил вдъхновение за историята, Баум отговаря:
„Беше чисто вдъхновение... Дойде ми от нищото. Мисля, че понякога Великият Автор има послание, което иска да предаде и Той трябва да използва инструмент. Случи се така, че аз бях този медиум и вярвам, че магическият ключ ми бе даден, за да отворя вратите за симпатия, разбиране, радост, покой и щастие.“
(Това е много важен момент. Авторът на практика признава, че това е своего рода ченълинг. Това е много важно предвид за какво се ползва творбата му днес и говори за намесата на дадени астрални йерархии с цел експлоатацията на тази творба в бъдеще. Как става това, и как се вмества то в още по-голямата картина на Играта и Висшите Аз, ще разберете към края на текста.)
„Вълшебникът от Оз“ е високо оценяван в рамките на теософското общество. През 1986 г., американското теософско списание разпознава в Баум „виден теософ“, който представил задълбочено философията на организацията.
„Въпреки че читателите не разглеждат приказките му от теософската им страна, показателно е, че Баум се превръща в известен писател на детски книги след допира му с теософията. Творбите му са наситени с идеите на движението, придавайки им вдъхновение. Всъщност, „Вълшебникът“ може да бъде разглеждан като теософска алегория, произтичаща от теософски възгледи от началото до края. Историята достигнала до Баум като просветление, което той възприел с известно страхопочитание като външен дар или може би дълбоко от себе си.“ American Theosophist no 74, 1986 г.
Франк Баум, като виден теософ, включил в книгата си толкова много материал от тайния вътрешен свят на илюминати, че малкото които наистина разбират самите илюминати, се чудят дали Баум не е вътрешен човек от много високо ниво. Това са въпроси, чиито твърди отговори не се знаят и до днес.
И така, какви са множеството окултни значения на тази детска история, която достигнала до Баум като „божествено вдъхновение“ и каква е ролята им в света днес?

Окултните пластове на „Магьосникът от Оз“*
(* В процеса на проучване открих, че на български съществува абсурдното разграничение между „Вълшебникът от Оз“ и „Магьосникът от Оз“ като първото се отнася до книгата, а второто до нейната екранизация. С идеята да има някакво диференциране между двете за читателя, ще спазя тази формулировка.)
image
Път към просветлението

Ако никога не сте чели книгата или гледали „Магьосникът от Оз“ или се нуждаете от опресняване на паметта, ето кратко резюме на филма:
Сюжета проследява 12-годишната Дороти Гейл (Джуди Гарланд), която живее във ферма в Канзас с нейната леля Ем и чичо Хенри, но мечтае за по-добро място „някъде отвъд дъгата“. След връхлитане на торнадо във фермата, момичето изпада в безсъзнание и сънува, че тя, нейното куче Тото и фермата са пренесени в магическият свят на Оз. Там, Вещицата от севера, Глинда, съветва Дороти да следва пътеката с жълтите павета, водеща до Изумрудения град, за да се срещне с Магьосникът от Оз, който може да я върне обратно в Канзас. По време на пътуването си, тя среща Плашилото, Тенекиения човек и страхливия Лъв, които се присъединяват, надявайки се да получат от великия Магьосник онова, което им липсва (мозък, сърце и смелост). Всичко това се случва, докато се опитват да избегнат Злата вещица от запада и нейния опит да вземе рубинените обувки от Дороти, дадена й от Глинда.

Същински анализ от различни перспективи и дълбочини
Повърхностен окултен анализ от гледна точка на теософията

Споменатото по-горе и цялата история на „Вълшебникът от Оз“, е алегоричен разказ за пътя на душата към просветлението – пътеката с жълтите павета. В будизма (важна част от теософските учения), същата идея се нарича „Златния Път“.
Историята започва с Дороти Гейл, живееща в Канзас, което символизира материалния свят, физическото ниво, от което всеки един от нас започва духовното си пътуване. Дороти изпитва желание да отиде „отвъд дъгата“ (символа на NewAge движението, което има своите корени в теософията), да достигне етерното царство и да последва пътя към просветлението. В основата си, „тя прескача най-ниската точка“, демонстрирайки копнежа си да постигне по-висше състояние.

image
Забелязах на два пъти, че символа на колелото се imprint-ва в подсъзнанието на зрителя. То символизира кръговрата от прераждания (самсара) в будизма и материалния свят като цяло. Канзас е художествено представен във филма като черно-бял, което алюзира материалното, света на противоположностите и чисто битовото ситуиране на душата в неговото порочно уеднаквяване и обособяване. Сцената с колелата е по време на апогея на материалните проблеми на Дороти във фермата.

image
След това Дороти е пренесена в Оз от гигантско торнадо, символизиращо циклите на кармата, кръговрата на научените грешки и уроци. Също така представлява теософското вярване в реинкарнацията, броят физически раждания и умирания на душата, докато се превърне в божествена. Интересно е да се отбележи, че жълтата пътечка на Оз, започва като външно разширяваща се спирала. В окултния символизъм, тази спирала представлява еволюцията, издигането на душата от материалния към духовния свят.

image
Ето едно обяснение на спиралата като окултен символ:
„Спирала: пътят на една точка (предимно равнина), движеща се около ос, докато непрекъснато се отдалечава или приближава до нея; често се използва като фигура, която е резултат от смесване на кръгови движения с една права линия. Спиралата като форма, е подходящ пример за хода на еволюцията, която представлява движение около една и съща точка без повторение.
Змията и цифрата 8, обозначават огдоадата (в египетската митология огдоадата включва осем божества, които са били на почит в град Хермополис) и безкрайността, стоящи до цикличното спираловидно движение. Движението на фохат (тибетски термин за движещия се или енергичен аспект на върховния дух) в пространството е спираловидно и духа навлиза в материята, чрез спирално движение, повтаряйки процеса, чрез който се образува спирала от кръг, генерираща вихрушка. Сложните спирали на космическата еволюция, носят движението отново към точката, от която са започнали, при раждането на великата космическа епоха.“ – Енциклопедичен теософски речник
Преди да предприеме пътуването си, на Дороти са й дадени сребърни обувки, които символизират „сребърната нишка“ в мистерийните школи (Дороти носи рубинени във филма, тъй като в последния момент режисьора променя решението си, твърдейки че този цвят изглежда по-добре върху жълтата пътека). В окултните учения, сребърната нишка се счита за връзката между нашата духовна и материална същност.
„В теософията, физическото и астралното тяло са свързани чрез „сребърна нишка“, митична връзка произлязла от пасаж в Библията, който разказва за завръщане от духовнo търсене. „Ако връзката бъде прекъсната“, казва книгата на Еклесиаст, „тогава цялата пръст ще се върне към земята, както е била и духът ще се завърне при Бога, от който е дошъл.“
Според собствените писания на Франк Баум, сребърната нишка на астралното пътуване ще донесе на сребърните обувки специални сили на този, който ги е обул.“ Evan I. Schwartz, Finding OZ: How L. Frank Baum Discovered the Great American Story
По време на нейното пътуване по жълтата пътека, Дороти среща Плашилото, Тенекиения човек и страхливия Лъв, които съответно търсят мозък, сърце и кураж. Тези чудати герои олицетворяват качествата, необходими на посветените, за да завършат тяхното търсене на просветление. Баум вероятно е вдъхновен от тези думи на Блаватска:
„Няма опасност за безстрашната смелост, която не може да бъде победена, няма изпитание, през което неопетнената чистота да не може да премине; няма пречка, която силният разум да не може да преодолее.“ Елена Блаватска
След преодоляването на много препятствия, групата най-накрая достига Изумруденият град, за да се срещне с Магьосникът.

Магьосникът
Обсипани от хитри номера, Магьосникът се проявява като жесток, груб и неблагоразумен. Всъщност, Магьосникът е заместител на бога за християните и евреите, потисническата фигура, използвана от конвенционалните религии да държи масите в духовно невежество: йехова или яхве. По-късно се разбира, че Магьосникът е мошеник, измамник, който плаши хората, карайки ги да почитат неговото магьосничество. Той със сигурност не може да помогне на героите да завършат търсенето си.
След като всичко е казано и направено, мозъка, сърцето и смелостта необходими да завършат мисията на Плашилото, Тенекиения човек и Лъва, се оказват във всеки един от тях. Мистерийните школи винаги са учели учениците си, че всеки един от тях трябва да разчита на себе си, за да получи спасение. Ето описание на Тото, взето от сайта на теософското общество:
„Тото представлява вътрешната, интуитивна и инстинктивна животинска част у нас. През целия филм, Дороти си говори с Тото, или с нейната вътрешна интуиция. Поуката тук е да се вслушваш в самия себе си. В този филм, Тото никога не греши. Когато той лае Плашилото, Дороти се опитва да го игнорира: „Не бъди глупав, Тото. Плашилото не говори.“ Но Плашилото говори в Оз. Тото лае и по човека зад завесата. Кучето е онова, което първо осъзнава, че Магьосникът е измамник. Във фермата на Гейл и после отново, в замъка, вещицата се опитва да напъха Тото в кошница. Както сянката се опитва да блокира или задържи интуитивното (има се предвид сянката като архетип по Юнг, където сянката е негативната част от личността, сбора от всички отрицателни качества, които искаме да скрием). И в двата случая Тото изскача от кошницата и избягва. Нашият интуитивен глас може да бъде игнориран, но не и спрян.
В последната сцена, Тото преследва котка, карайки Дороти да тича след него, пропускайки по този начин своя превоз с балона. Това довежда до крайната трансформация на Дороти, до откритието на нейните вътрешни сили. Превоза с балона олицетворява религията, лъжливият Магьосник обещаващ пътуване до божественото. Тото е бил прав да принуди Дороти, да слезе от балона, в противен случай тя може би никога нямаше да намери вътрешната си сила. Това е призив за нас да се вслушваме в интуицията си, нашите инстинктивни чувства, тези моменти от въображението, които се появяват привидно от нищото.“
Както бе посочено по-горе, мнимия Магьосник кани Дороти в балона си, за да се върнат обратно в Канзас, нейната последна дестинация. Тя обаче последва Тото (нейната интуиция) и слиза от балона, който символизира метафорично, но и твърде буквално, празните обещания на религиите. Това води до нейното крайно откритие и с помощта на Глинда, тя най-накрая разбира: всичко, което някога е искала, може да бъде намерено „в собствения й двор“.
За да получи просветление, Дороти трябваше да победи Злите вещици от изтока и запада, които сформират хоризонтална ос на злото: материалният свят. Тя мъдро се вслушва в съветите на вълшебниците на севера и юга – вертикалната ос: духовният аспект.
Накрая на историята, Дороти се събужда в Канзас: тя успешно е съчетала нейния физически и духовен аспект. Сега тя отново се чувства удобно да бъде себе си и въпреки че семейството й не вярва на нейната история (непросветените профани), тя най-накрая може да заключи: „Няма друго място като вкъщи.“

Общо взето, представих накратко (с множество добавки, за да се превърне в нещо използваемо) скелета на стандартния тип полуфабрикатен анализ (който можете сами да си сглобите от интернет), който не се задълбава много в различните аспекти на нещата, каквото е и състоянието на модерната езотерика по принцип. Предстои моята алтернатива, която дори ще задълбае на моменти в излишни детайли, за да видите докъде могат да стигнат нещата ако човек реши да вижда, а не само да гледа. Това ще бъде направено последователно от няколко перспективи, за да докажа, че реалността е кодирана на нива от разбиране, като всяко едно от тях се разгръща в следващото и в същото време е валидно само за себе си и отделни групи хора, в зависимост от това къде са те по Пътя си.

Психологическо-езотерична перспектива
Една от заслугите на Юнг, е тази, че въвежда психологическото разбиране за „колективното несъзнателно“ – част от психиката, съставена от това, което наричаме „архетипи“ или априорни образи.
Колективното несъзнателно съдържа всички картини, фигури и преживявания, споделяни от цялото човечество. Тези споделени асоциации са изразени като универсални теми в митовете, литературата, изкуството, приказките, легендите и религията. Архетипите (и в момента говоря от гледна точка на психологията отваряща се към езотериката именно чрез Юнг) са мисловни модели, които символизират човешкото съществуване. Архетипни фигури като богинята, мъдрият старец, чудовището и магьосника са психологически репрезентации на вътрешния ни свят и присъстват в съзнанието на всички ни под някаква форма. Изразявайки тези архетипи като културни символи в митовете и сблъсквайки се с тях лично в сънищата, психиката се опитва да интегрира тези различни компоненти на индивида във вътрешния свят.
Юнг възприемал колективното несъзнателно като процес на наследяване на мисловни модели, в които инстинкта да се реагира на тези архетипи се е превърнал в универсална човешка способност. Макар човешкия мозък да съдържа различна специфична информация, процесите на функциониране на съзнанието са колективни и универсални. Всеобщият инстинкт да се възприемат архетипите по приблизително еднакъв начин, е колективното несъзнателно. Процесът по изразяване на архетипни теми съществува колективно в широка гама от равнища.
Като културен процес, всеки един човек, живеещ в определен ареал чува същите истории, приказки и песни и вижда същите картинки в книгите, филмите и по телевизията.
Като процес в развитието на човека, всички същества преминават през идентични преживявания и израстване и се променят преминавайки през различните етапи на живота.
И най-накрая като еволюционен процес, човешкият мозък се е развивал и в същото време е рудиментирал в течение на много хиляди поколения, запазвайки елементи от предишни форми и инстинктивни реакции към специфични образи и идеи чрез ДНК. По думите на Юнг: „Това не е въпрос на наследени идеи, а на функционално предразположение да се произвеждат еднакви или много близки идеи във всички хора. Това, аз наричам архетип.“
Като протагонист в историята, героят трябва да се сблъска с дадени архетипи в своята среда, които трябва да интегрира или преодолее за да се развие. Точно както когато сънуваме, героят в мита или филма не е наясно, че тези фигури или образи са символична репрезентация вътре в неговото собствено съзнание. Така или иначе обаче, човекът в съня или героят във филма става силен и мъдър по време на сблъсъка си с тези архетипи.
От малки ние сме индоктринирани с типичните истории разказвани на всички деца. Тези истории не са станали популярни на някакъв случаен принцип. Те винаги са имали окултно значение, без да е нужно някой изследовател да го извежда извънредно в някакъв анализ, и ви сугестират и повлияват живота ви като възрастен индивид много повече отколкото подозирате. Подсъзнателната символика и конструкция на тези приказки може да ви обособи и определи по начин, според който в ключов момент във вашият живот да вземете избор на база впечатления и спомени създадени още в детството ви. Сами ще се учудите доколко днешния свят е изграден на базата на митовете и старите вярвания, които никога не са бивали демоде в тайните общества (които в крайна сметка ни управляват). От 70 години тези истории се използват и за програмиране, тъй като те вече са изградили готов виртуален свят в колективното съзнание на хората, който илюминати разбрали, че могат да ползват (но за това – по-късно).
Темите, героите и образите от „Магьосникът от Оз“ са вродени в спомените на поколения от филмови фенове. Филмът е споделена приказка – колективен мит – трансперсонален сън. По тази причина, „Магьосникът от Оз“ е не само жив пример за архетипни образи и символизъм, но е станал и неразделна част от американското колективно несъзнателно, създавайки визуалната форма на архетипите (дори символизирайки ги).
Нека разгледаме тези архетипи.

Дороти
Дороти Гейл е заела ролята на централния архетип в собствения си сън. Тя е героя в историята/филма/мита и нейната физическа форма е външна манифестация на характера й. В сънят, човекът представлява себе си. В мита и филма (термините сега са синоними), човекът се превръща в герой, който представлява колективното „аз“ – културния идеал на индивида. Докато публиката гледа филма, тя се идентифицира с героя и преживява неговата история, така сякаш вижда себе си в собствените си сънища. Това е една от основните причини днес никой да не иска да бъде себе си, а да бъде някой друг. Заради магията (ползвам думата в буквалния й смисъл) на Холивуд. Това е извънземна идея и една от целите на едновременния път е да се надмогне именно това разбиране.
В съня на Дороти, личността й трябва да се сблъска с различни архетипни образи на себе-то в процеса по интеграцията на частите от нейната персоналност, които са небалансирани (екзистенциален момент, който после се използва в буквален смисъл при фрагментацията на човешки същества в проект Монарх). За Дороти, едно дете без родители, което се чувства безсилно в своята изолирана среда, на всяка част от психиката й различна от съзнателната й личност й липсва изразяване и баланс. Въпреки това, централния архетип във филма, Магьосникът, е от най-голяма символична важност за Дороти.

Архетипът на бащата
Магьосникът е очевиден символ на архетипа за мъдрия старец – светския, силен и властен образ на бащата, който толкова очевидно отсъства от живота на Дороти. Магьосникът е бащинската фигура, от която Дороти има отчаяна нужда. Когато злата мис Гълч отнема Тото от Дороти, първият човек, към когото тя се обръща е нейния чичо. Инстинктивно тя чувства, че нейния настойник ще я защити, ще се бори, ще се погрижи и ще нареди всичко за нея. Но чичото на Дороти е слаб и безполезен старец. Той не реагира по никакъв начин. На дадено равнище, Магьосникът представлява желанието на Дороти за голям и силен татко, който ще бъде винаги до нея и ще разрешава всичките й проблеми. На по-дълбоко ниво, Магьосникът представлява силната и решителна част от нейното Аз, до което Дороти има нужда да се докосне. Дороти интегрира своята собствена вътрешна сила, като я проектира във външния архетип на мъдрият старец и прави нейната среща с този архетип централната тема на нейния сън.

Архетипът на Майката
Глинда представлява грижовната майчинска фигура за Дороти, като наред с това покрива и функциите на ментор от същия пол. По време на първата им среща, Глинда насочва Дороти към жълтия павиран път. При втората им среща, Глинда помага на Дороти, като я събужда от нейния дълбок сън в маковите полета, помагайки й по пътя към Изумрудения град. В тяхната финална среща, Глинда насочва Дороти обратно към вкъщи, показвайки й как да ползва рубинените си обувки. При всяка от срещите, майчиния архетип е обичащ и обгрижващ, но освен това е и добър учител, тъй като не прескача спънките по пътя на Дороти вместо нея. Като учител, Глинда едва посочва нещата, докато именно Дороти трябва да бъде активната страна в своите стъпки, за да продължи по пътя на нейното приключение по само-откриването.

Злата вещица
Сянката на Дороти е Злата вещица – символа на неизразеното насилие, омраза и гняв, която тя чувства към мис Гълч – злата жена, която отнема любимото й кученце. Когато Дороти влиза в света на съня си, в сцената с торнадото, физическото присъствие на мис Гълч на нейното колело трансмутира в символичното присъствие на Злата вещица на нейната метла (двата кадъра се делят от не повече от секунда).

   image image   
Превръщането от актуалност в архетип има бинарен символизъм за Дороти, защото вещицата представлява не само нейните потиснати негативни чувства към мис Гълч, но също така и нейните негативни потиснати чувства към нейната майка, която – точно като баща й – очевидно отсъства от живота й. И докато централния архетип в съня на Дороти е търсенето на бащинската фигура (Магьосникът), срещата й с положителната и отрицателната майчинска фигура са плоскостите, по които историята и Дороти вървят най-често.

image
Архетипи. Дороти е пазена от нейната покровителка, докато се изправя в лице със своята сянка.
                                                                                  Плашилото, Тенекиения човек и Лъва
Архетипът на противоположния пол в съзнанието на Дороти е представен и от тримата помощника във фермата на леля й и чичо й. Точно както мис Гълч, фермерите също са трансмутирани в съня на Дороти респективно като Плашилото, Тенекиения човек и Лъва.

   image image
Тези архетипи са три стереотипни мъжки фигури, които тя трябва да интегрира в себе си. Тя трябва да се докосне до нейните вътрешни мъжки аспекти представени чрез интелекта, сърцето (емоционална сила) и кураж в контекста на това да развие по-балансирано чувство за себе си. Липсата на Баланс у Дороти откъм нейната мъжка страна, е много показателна в сцената, когато тя се среща със своята бащина фигура. Магьосникът се представя като: „Оз – великият и всесилен“, а в отговор Дороти се представя като: „Дороти – мъничката и меката“. Очевидно, Дороти има нужда да балансира своята женска страна с някои мъжки черти. Докато тя не започне да се идентифицира с „велика и всесилна“ вътре в себе си, тя ще остане недоразвита и небалансирана.

Мошеникът
Последната карта в цикъла на Таро е Глупакът или Мошеникът – архетипа който се оказва, че е форма без съдържание, но може да удивлява света със своя хумор и непукизъм вместо да реагира със страх. Зад смеха и шегите на мошеника стои мъдростта на света, която е по-дълбока от тази на героя и дори на мъдрият старец. Професор Чудо е мошеник, шарлатанин, който въпреки своите холограми, които създава в съзнанието на Дороти, има някои дълбоки прозрения относно нейната психика. Когато професора е трансмутиран в Магьосника в края на филма, виждаме същата мъдрост маскирана зад същата фасада сглобена от дим и огледала. Паралелната функция на архетипа на шарлатанина и този на мъдрия старец отразява техния символизъм и като бащинската фигура. Боговете и божествата на мита и религията са често мошеници, които си правят шеги с обикновените смъртни и се наслаждават на тяхната способност да объркват и удивляват глупавите хора, сякаш са селяндури от карнавален панаир. Архетипът на ментора често играе ролята и на мошеник. Мошеника-ментор напътства своя герой бивайки огледало. Мошеника-ментор просто отразява мъдростта, която героя вече притежава в някаква степен. Героят, смята мъдростта за небесно качество, докато в същото време я притежава през цялото време. В този смисъл всичките образи на наставници в „Магьосникът от Оз“ са мошеници. Професор Чудо не е ясновидец. Той прави догадки за Дороти, взимайки чантата й и преценявайки характера й, вследствие на което я кара да си мисли, че той е магьосник. Въпреки че Дороти вече знае, че нейното бягство ще разбие сърцето на леля й, чувайки я от професора, тази мъдрост я вдъхновява да се върне вкъщи. Подобно на това, Магьосника не може да даде на Плашилото, Тенекиения човек и Лъва интелект, сърце и смелост – те трябва да си ги спечелят сами. Дипломата, атестата и медала, които Магьосника им дава са просто символи, които отразяват факта, че те са носителите на знанието в самите себе си.
И последно – Глинда не може да върне Дороти обратно вкъщи – нейните сили като ментор й позволяват само да отрази силите, които Дороти вече има в себе си. Глинда може да каже на Дороти единствено, че тя е имала силите да се върне вкъщи през цялото време, но е трябвало да го разбере сама.
Друга версия на архетипа на мошеника е архетипа на образа, който сменя формата си. Освен да бъде измамник, професор Чудо е и shapeshift-ър, който често сменя своята физическа форма през целия филм. Той сменя формата си от професор Чудо до пазача на портата в Изумрудения град, до файтонджия, после до охрана на самия Магьосник и накрая в самия Магьосник от Оз. След това той отново се превръща в професор Чудо, когато Дороти се завръща в триизмерния свят.                                                                                                                   „Боговете“, които могат да сменят формата си са представени в много митове, най-вече в „гръцката“ митология (всъщност тракийска, но да не задълбаваме сега), където божествата (като например Зевс), често сменят формата си в животно и човек, за да се претопят сред хората и да се месят в техните дела. Свръхестествените сили на shapeshift-ите, както и техните измамнически намерения са показателни за техния божествен статус. В мита, зад техните шашми и измами стои мъдрост. В нашия случай shapeshift-ъра е важен архетип заради своята способност да се трансформира, което показва големия човешки потенциал за развитие, промяна и символично прераждане. Във фактическата реалност, знаем точно какво стои зад „мита“ за shapeshift-ърите, но в момента не дискутираме това; дискутираме символното значение зад него в историята.
Частичната психологическата интерпретация на историята бе необходима по няколко причини. Първо, защото в тази приказка има елементи, които всеки може да изведе за себе си и психологическата перспектива е един от тези елементи. Той може да послужи като кукичка, която да ни дръпне по-нагоре в нашето разбиране, подсказвайки ни че има „още нещо“. Разбира се много хора, които не се интересуват от по-дълбоката материя, ще си останат на това ниво, което е абсолютно в реда на нещата. Но някои няма да го направят.
Следва малко по-задълбочена перспектива в смисъла на интерпретацията на някои аспекти от окултна гледна точка. Това също съдържа своите ограничения, защото окултизма сам по себе си е система от убеждения.                                                                                                                              www.parallelreality-bg.com/                                                                                    



Гласувай:
2



1. born - Теософските възгледи може би сл...
16.01.2015 23:36
Теософските възгледи може би следва да се възприемат като атеистки ?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8687583
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031