1 - език
2 -
3 - долна челюст
4 - Основни челюсти
5 - горна устна
6 - долна устна
7 - долночелюстна жлеза
8 - задна долночелюстна жлеза
9 - устна кухина
10 - хранително-сокова жлеза
11 - мозък
12 - прости очи
13 - гръдна слюнчена жлеза
14 - гръдни мускули
15 -
16 - предно крило
17 - задно крило
18 - сърце
19 -
20 - въздушна възглавница
21 - средно черво
22 - сърдечни клапия                                     23 - тънко черво
24 - жлеза за обонянието
25 - коремна жлеза
26 - фекален мехур
27 - aнус
28 - жило
29 - отровен мехур
30 - дъга на жилните канали
31 - отровни жлези
32 - малки жлези
33 - семенна торбичка
34 - восъчни жлези
35 - коремна жлеза
36 - коремче
37 -
38 -
39 - медено коремче
40 - главна артерия
41 - хранопровод
42 - нервна нишка
43 - челюст
44 - заден крак                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     1 уста; 2— глътка; 3— хранопровод; 4— гушка; 5—клапан; 6— стомахче. или средно
черно; 7 тънко черво; 8— ректум; 9—рекпигиеви тръбици                                                                                                             Храносмилателната система на пчелата се състои от устни органи, слюнчени жлези и храносмилателен канал.                                                                                                      Устни органи. Те са пригодени за приемане на течна и твърда храна. Отстрани на подвижната горна устна, представляваща хитинова пластинка, се намират двете горни челюсти, които са многоздрави хитинови образувания. Техните допирни повърхности са гладки и затова пчелите не могат да прегризват твърдата кожица на плодовете, както осите и другите насекоми. С горните челюсти пчелата раздъвква тичинковия прашец, гради восъчни пити, изглажда неравностите, залавя и изнася нечистотиите от кошера, запечатва и разпечатва килийните и т. н.

Останалата част от устните органи образува хоботчето, в чийто състав влизат долните челюсти и долната устна. При смучене на течности всички части на хоботчето се изпъват напред, като долните челюсти и пипалцата на долната устна се сближават около езичето и образуват тънка тръбица. Течността но нея се предвижва от движенията на езичето и глътката. Твърдите захарни вещества пчелата приема, като по хоботчето се стича секрет от слюнчените жлези, който ги разтваря и улеснява всмукването им. Дължината на хоботчето при работничките е около 6 — 7 mm, при майката — 3 — 4 mm и при търтенте — около 4 — 5 mm.

Слюнчени жлези. Медоносната пчела има 4 двойки слюнчени жлeзи които се намират главно в областта на главата. Тези жлези са гръдните, окологлътъчните, теменните и горночелюстните.

а) Гръдните жлези са разположени в областта на гърдите. Изводните им канали се отварят в резервоар, който се намира в основата на езика. Секретът им съдържа необходими за храносмилането ферменти.

б) Окологлътъчните жлези се намират зад предната стена на главата. Отделеното от тях вещество съдържа ферменти, които спомагат за превръщането на нектара в мед и за консервирането на цветния
прашец в килийните. Те са развити само у пчелите-работнички.                                                                                                            в) Теменните жлези са разположени до задната частна глътката. Каналът им се отваря в изходния канал на гръдните жлези. Отделеният от тях секрет служи за смазва не на хоботчето, а при работничките — и за полиране на килийните

г) Горночелюстните жлези се намират в основата на горните челюсти. Секретираната от тях течност влиза като основна съставна част от пчелното млечице, което служи като храна за личинките и за майката през време на яйцеснасянето. Пчелното млечице има кисело-сладък вкус, сметанообразна консистенция и сивобелезникав или бледожълтеникав цвят. То има разнообразен състав, богат с хранителни и биологично активни вещества. При майката горночелюстните жлези произвеждат маточното вещество.

Храносмилателен канал. В него се подготвя храната, за да може да се усвои от организма. Той се дели на три дяла — предно, средно и задно черво, — които се състоят от няколко части.

Предното черво включва глътката,хранопровода и медовата гушка.

Глътката се намира в главата и представлява фуниевидно разширение с мускулни стени, което е продължение на устния отвор. Задната тясна част на глътката преминава в хранопровода.

Хранопроводът е тънка дълга тръбица. Стената на хранопровода се състои от два слоя добре развита мускулатура. Хранопроводът минава през гърдите и при навлизането в коремчето се разширява и образува медовата гушка.

Медовата гушка служи като резервоар за временно предстой ване и пренасяне на нектара, меда и водата. Стената на гушката е силно разтеглива, вследствие на което тя може да увеличава обема си от 14 до 77тт3 . Отвън стената на гушката има слой от надлъжни и напречни мускулни влакна, с които храната може да се предвижва в една или друга посока. Отвътре гушката е покрита с хитин. При майката и търтея тя е слабо развита. Със средното черво тя е съединена посредством клапа, която прилича на малка фуния, чиято разширена част се намира в гушката, а тясната — в средното черво. Разширената частна клапата е съставена от 4 устни, снабдени с мускулни влакна. Когато устните са отворени, медът преминава в средното черво.

Средното черво се намира в предната половина на коремчет и е истински стомах на пчелата. В сравнение с другите черва то силно нагънато и има най-голяма дължина и повърхност. Стената му се състои от два мускулни слоя и един от съединителна тъкан, който има жлезисти епителни клетки, отделящи храносмилателни ферменти. При възобновяване на епитела от ресничките му и от други отделени от епителните клетки в предните части вещества се формира така наречената перитрофичиа мембрана, която обвива хранат и заедно с нея се предвижва в червото. Тази мембрана представлява желеподобна маса, напоена с храносмилателни сокове, през която лесно преминават както храносмилателните ферменти, така и смлените хранителни вещества. Перитрофичната мембрана непрекъснато се руши и се възобновява, но това не пречи тя да бъде добра защитна стена на епителния слой и да го предпазва както от грубото механично въздействие на храната, така и от множеството попаднали в червото паразити и микроби. Смлените и разтворени във вода хранителни вещества се всмукват от стените на средното черво, от където постъпват в кръвта, а несмлените остатъци преминават задното черво.

Задното черво се състои от две части — тънко и дебело черво (ректум).

Тънкото черво притежава в стената си силно развити мускули, а от вътрешната стена — обърнати назад хитинови зъбчета, които подпомагат придвижването на несмлените хранителни остатъци към дебелото черво.

Дебелото черво (ректумът) прилича на еластична торбичка с добре развити мускулни стени. В нея се събират всички несмлени хранителни остатъци, количеството на които може да достигне половината от теглото на пчелата. Вътрешната страна на червото е покрита с хитипов слой. Характерно за дебелото черво е наличността на 6 ректални жлези. Предполага се, че ферментът каталаза, открит в дебелото черво, е продукт на тези жлези. Този фермент не позволява загниването на застоялите фекални маси. С наличността на дебелото черво може да се обясни способността на пчелите да зимуват спокойно, без да излизат от кошера по няколко месеца.

Храносмилане. Пчелите използуват за храна цветния прашец, нектара и меда. В тези естествени храни се намират всички необходими за организма хранителни вещества.

Цветният прашец (поленът) представлява мъжките полови клетки в тичинките на цветята. Той съдържа много белтъчини, аминокиселини, мазнини, хормони, ферменти, витамини, минерални соли и др. Пчелите събират и складират прашеца в килийките на питите, като го трамбуват с главата си и го заливат с мед, за да го консервират. В такъв вид той се запазва до 2 години. Без прашец пчелите не могат да произвеждат храна за майката и личинките и восък за строеж на питите.

Нектарът се отделя от нектарниците на цветовете и съдържа до 30% въглехидрати. За да стане мед, пчелите го смесват със слюнка, богата с ферменти, и го проветряват, за да се изпари голяма част от водата. Следователно пчелният мед е продукт от растително-животински произход. По своя произход медът бива нектареп и.манов. Последния пчелите приготвят от събрана мана. Маната представлява сладък сок, който отделят листата на растенията при суша. Мановият мед е по-малоценен като храна за пчелите и за хората.

Пресният, нектарен мед е сироповидна течност, която след 30—40 дена започва да потъмнява и да, кристализира, затова по консистенция медът бива течен и захаросан (кристализиран). Той може да бъде със светъл, жълт, оранжев или кафяв цвят и с различен аромат в ависимост от произхода на събрания нектар. По своя богат и разнообразен състав медът съществено се различава от другите сладки храни. Пчелният мед съдържа около 20% вода, 60% монозахариди, а останалите 20% са други въглехидрати, белтъчни вещества органични киселини, витамини, фитонциди, соли, ферменти и др.

Храносмилането стана по механичен начин, като започва в устата и завършва в дебелото черво. Сложните органични вещества в храната се разпадат на по-прости и усвоими от организма под влияние на храносмилателните ферменти, произвеждани от слюнчените жлези и от жлезите на средното черво, след което преминават в кръвта.                                      Дихателна система.

При пчелите и другите насекоми кислородът не постъпва в кръвта, а се доставя направо на клетките посредством гъста мрежа от тръбици, наречени трахеи.

Трахейната система започва с отвори, наречени стигми или дихалца. На всяко членче от тялото на пчелата се намират по Две дихалца, т. е. всичко 9 чифта при майката и работничките и 10 при търтеите. Всяка стигма има отвор, който води в дихателната камерка, стените на която са покрити с фини космици, които задържат праха при вдишване на въздуха. Камерата се съединява с трахейната система посредством едно стесняване, което може да се отваря и да се затваря с помощта на мускулни влакна. Преминал през стигмите, въздухът навлиза в двете трахейни стъбла, лежащи по дължината на цялото тяло. Тези стъбла се разширяват в главата, гърдите и особено в коремчето като големи въздушни торбички, които играят роля на въздушни резервоари, напълнени с въздух, те улесняват летежа на пчелите поради това, че намаляват относителното тегло на тялото им. Главните трахейни стъбла се съединяват помежду си при всяко членче с напречни трахейни връзки. От трахейните стъбла и клоновете им излизат и се разклоняват множество трахейни тръбици, разклоняващи се до трахейни капиляри—трахеоли. Трахеолите пронизват всички органи, като проникват в тъканите и между клетките. Трахеите и трахеолите представляват тънкостенни хитинови тръбици. Смяната на въздуха в трахеите във въздушните мехурчета става посредством дихателни движения.

При покой пчелите извършват около 40 дихателни движения за минута, а при работа и висока температура—120 и повече.

Кръвоносна система

Кръвоносната система при пчелите, както и при другите насекоми е отворена. При този тип кръвоносна система само част от кръвта се намира в кръвоносни съдове, а след това тя тече свободно през телесните кухини и междуклетъчните пространства, обливайки всички тъкани и клетки.                                                                                     А—аорта; 1, 2, 3, 4, 5—сърдечни камери                                                                           Кръв. Тя доставя на клетките необходимите вещества и пренася до отделителните органи отпадъчните вещества. Освен това кръвта има и защитни функции. Кръвта на пчелата -е бистра, безцветна или слабо жълтеникава течност, която се състои от кръвна плазма и формени елементи — хемоцити. Тя е безцветна, защото в нея няма еритроцити, които да изпълняват дихателни функции. Поради това, че насекомите нямат лимфатична система, кръвта изпълнява двойна функция — на кръв и лимфа едновременно и затова се нарича хемолимфа. Кръвните клетки, които са на брой около 20 хил. в 1 mm3, плават свободно в плазмата. Те са безцветни и различни по форма и големина. Характерна за тях е способността им да фагоцитират и да разрушават проникналите в организма бактерии и други формени образувания.                                                                                              Органи на кръвообращението. При пчелата органите на кръвообращението са два: сърце и аорта.

Сърцето лежи под горната стена на коремчето. То представлява тръба с добре развита мускулатура и се състои от 5 камери. Камерите се отделят една от друга с междинни клапи, които се отварят напред. Това устройство позволява на кръвта да се движи само напред. Всяка камера има и по две странични клапи, през които кръвта навлиза в сърцето.

Аортата преминава през гърдите и главата, където завършва като отворена тръбица. На границата между коремчето и гърдите тя прави 18 извивки. На това място в кръвта прониква въздух, който я обогатява с кислород. Въпреки че кръвоносната система е отворена, кръвта се движи в определена посока. При свиване на сърдечните камери кръвта се движи напред към главата, където се излива свободно и облива намиращите се там органи. След това кръвта навлиза в телесните и междуклетъчните пространства, като се движи в посока към коремчето.

Tова движение на кръвта се направлява от движението на две диафрагми — гръбна и коремна, — образуващи торбички, в които постъпва кръвта от коремната кухина. Вълнообразните движения на диафрагмите придвижват останалата част от кръвта назад към края на тялото. В коремчето движещата се кръв облива средното черво и приема от него нови хранителни вещества. От друга страна, идващата нечиста кръв предава на отделителните органи ненужните продукти, получени при обмяната на веществата. Пречистена и обогатена с хранителни вещества, кръвта навлиза в сърдечните камери през страничните клапи и така кръгът на кръвообращението се затваря.

Ненужните и вредни вещества се отстраняват от кръвта чрез малпигиевите тръбици и отделителните клетки на мастното тяло, наречени еноцити. Малпигиевите тръбици достигат на брой до 100—150. Те са дълги и тънки образувания, които проникват навсякъде в коремната кухина на пчелата, а изходният им канал се намира на границата между средното и дебелото черво. Тези тръбици резорбират и отделят пикочната киселина, нейните соли и други отпадъчни продукти от обмянатана веществата.

Мастното тяло представлява рехава тъкан, която обвива вътрешните органи и вътрешните стени на тялото на пчелата. То се състои от мастни клетки — резервоар на запасни хранителни вещества—и от еноцити, които резорбират и задържат в себе си отпадъчните вещества. Тези вещества се натрупват в еноцитите като жълтокафяви зърна. С течение на времето тяхното количество се увеличава, което довежда до потъмняване цвета на по-старите пчели.                                                1—яйчници; 2— яйчни тръбици; 3—-яйцепроводи;
4—влагалище; 5—семеприемник; 6—отровна
жлеза; 7—събирателно мехурче; 8—жило                                                                          Новите пчелни индивиди се развиват от оплодени и неоплодени яйца. Размножаването чрез неоплодени яйца се нарича девствено размножаване (партеногенезис). Оплодени яйца снася само здравата и оплодена майка. Размножаването се осъществява от майката и търтея, затова само при тях половата система е развита.                                                                                              Полова система на майката. Половите органи на майката са поместени в коремчето и заемат голяма част от неговата кухина. Те се състоят от два яйчника, които имат крушовидна форма и бял цвят. Всеки яйчник се състои от 100 до 200 конусообразни яйчни тръбици, в които се развиват яйцата. От всеки яйчник започва яйцепровод и двата се сливат в един. Под мястото на сливането на двата яйцепровода се намира мехурче, наречено семеприемник, който представлява резервоар. В него се съхраняват сперматозоидите постъпили след оплодяваието на майката. Семеприемникът е свързан с общия яйцепровод посредством каналче, снабдено с мускулен регулатор, който се отваря и затваря по нервнорефлекторен път и така регулира преминаването на сперматозоидите към влагалището. Върху мехурчето се намира змиевидна придатъчна жлеза, чийто секрет вероятно служи за храна на сперматозоидите. Под мястото, където се отваря семеприемникът, се намира влагалището.

Зрелите яйца имат белезникав цвят, продълговата и леко дъговидна форма и дължина до 1,5 mm. Единият край на яйцето е по-дебел и има микроскопичен отвор — микропил, — през който прониква сперматозоидът. Яйцето се състои от обвивка, ядро, протоплазма и голямо количество жълтък.

Полова система на търтея. Тя се състои от два бобовидни и с белезникав цвят семенника, чиято големина е 5—6Ч1,60 mm. Във всеки семенник има около 200 семенни тръбици — тестеоли. В тях се образуват милиони сперматозоиди, всеки от които има главичка и дълга опашка. От семенниците излизат два семепровода, които се съединяват с придатъчните жлези, а от мястото на съединяването им започва семеизхвърлящият канал, чиято задна част преминава в сложно устроен съвъкупителен орган.

Съвъкупителният орган има две кукички (рогца), които се закачват във влагалището на майката при оплодяваието й и не му позволяват да се изважда.

Развитие на личинката. Развитието на зародиша в яйцето се нарича ембрионално (зародишно) развитие, а развитието след излюпване на личинката до възрастно насекомо -постембрионално развитие.

Ембрионалното развитие започва от снасянето на яйцето. С развитието на зародиша снесеното вертикално към дъното на килийката яйце се наклонява, като на втория ден стои по отношение на дъното под ъгъл 45°, а на третия ден от снасянето лежи хоризонтално. В края на третото денонощие пчелите-кърмачки поставят до яйцето капчица пчелно млечице, което размеква обвивката му, зародишът я разкъсва и излиза като малка личинка.                                                                                                                              Постембрионалното развитие започва от излюпването на личинката. Първите 3 дни всички личинки биват изобилно хранени с чисто пчелно млечице, след което тези в търтеевите и работническите килийки получават кашица от млечице, мед и цветен прашец. Само млечице продължават да получават личинките, определени за майки. Пчелите-кърмачки през личинковия период посещават личинките и добавят храна в килийките 8000 – 10000 пъти, т.е. по един път в минута. Личинките растат бързо – например, личинката на пчелата-работничка за 6 дни увеличава своето тегло повече от 500 пъти. През време на храненето личинките натрупват големи количества резервни вещества, необходими за през останалото време от развитието им. Докато се хранят, личинките не изхвърлят никакви изпражнения, а ги натрупват в средното си черво. Докато получават храна, личинките растат, но ножицата им не расте, затова през това време те я сменят 4 пъти. Събличаните кожици остават в килийната. На 4-ия ден личинката на пчелата-работничка запълва цялото дъно на килийната, а на 6-ия ден тя се протяга по дължината й и в това положение пчелите я запечатват с поресто капаче, направено от восък, примесен с прашец и клей. Личинките за майки пчелите запечатват също с такива капачета в края на 5-ия ден, а тези за търтеи — в края на 7-ия ден. След запечатването личинките изхвърлят изпражненията и си изпридат пашкулче, с което се изолират от тях и от стените на килийните. От този момент в тях настъпват сложни процеси на метаморфоза. Постепенно личинките се превръщат в какавиди и се приближават по устройство до възрастните пчели.

Цялото развитие от снасяне на яйцето до излюпване на възрастна пчела трае за майката 16 дена, за работничката —21 дни и за търтея- 24 дена. В пчеларската практика незапечатаните личинки се наричат не запечатано пило, а запечатаните личинки и какавиди — запечатано пило.                                                                                                                АНАТОМИЯ НА ПЧЕЛА-РАБОТНИЧКА                                                                                                                                                     (1) Съставни очи способни да анализират поляризирана светлина с цел ориентиране и разпознаване на цветята. (2) Три допълнителни очи за ориентиране. (3) Две антени за мирис и докосване. (4) Жлебове на предните крака за почистване на антените. (5) Хоботче във формата на тръба за поемане на нектар и вода. Когато не се използва, се навива под главата. (6) Две челюсти за държане, смилане и формиране на восък. (7) Резервоар за временно складиране на нектар. (8) Ензими в резервоара, които в края на краищата променят нектара в мед. (9) Жлези в долната част на тялото, които произвеждат восък, отделян като люспи в задната част на тялото. (10) Шест разчленени крака, които могат да се въртят във всяка посока. (11) Нокти във формата на куки на всеки крак, за да се задържа на цветята. (12) Жлези в главата произвеждат пчелно млечице. (13) Жлези в тялото правят лепило. (14) Косми по главата, тялото и краката, за да събират прашец. (15) Кошнички на задните крака за събиране на прашец. (16) Няколко други различни устройства за събиране на прашец. (17) Шипове за натъпкване на прашеца. (18) Ред кукички в задната част на предните крила, които, като се закачат на задните крила по време на полет, осигуряват по-добра летателна мощност. (19) Остро отровно жило за защита на пчелата и кошера. (20) Огромна библиотека от наследено познание относно: как да израства, да прави кошери и клетки; да се грижи за малките; да помага на царицата; да анализира, открива и предава информация как другите да намерят цветята; да се ориентира по поляризирана светлина; да събира материали на полето; да защитата кошера; да открива и побеждава враговете – и много повече!

Как е възможно питата в кошера да има стени, които са дебели само 0.07 mm, и все пак да издържа тежест равна на 30 пъти собствената тежест?

Как е възможно една здрава, нормална колония да има 50-60,000 пчели, и все пак всички да са способни да работят заедно в огромно разнообразие от задачи без инструктори или организатори?

Как може пчелата да разпознае мирис като сладък, кисел, солен или горчив? Как е способна правилно да разпознае видовете цветя и да отива само при тези видове при всяко напускане на кошера, пропускайки всякакви вкусни възможности от други видове, покрай които минава при полета си?

Всички тези тайни, и много повече, са събрани в живота на пчелата. Средната скорост на пчелата при полет е 25 километра в час, и през живота си тя събира достатъчно нектар за производството на 0.045 килограма мед. За да направи половин килограм мед, пчела живееща близо до поле с детелина трябва да пътува 21,000 километра, или 4 пъти разстоянието от Ню Йорк до Сан Франциско!

С цялото това високотехнологично оборудване на всяка пчела, със сигурност са били необходими безброй векове за да може малката пчела да развие всяка част от него. Но преди известно време една много древна пчела беше намерена хваната в кехлибар. Като я анализираха, учените решиха, че макар да датира от времето на първите растения с цветове, тя е точно като съвременните пчели! Колкото и назад във времето да отидем, винаги намираме пчели, които са точно като пчелите днес!                                                     Bee фосилизирана в кехлибар над100,0 милиона години - от Югоизточна Азия.Замразени във времето, като увековечен в собствената си мед. ТРАКИТЕ наричат ​​кехлибара Electron , и го свързват с бога на слънцето, който е известен че събужда . Медът, който прилича кехлибар, също е известен като един, който събуждащ, регенеративно вещество, което е почитано в целия древен свят.                                                                                                                                                                                                                                   http://bojidarmarinov.com/                                                                                                                                                   > Пчелата: Богинята майка/ Бикът Апис/ Египет и Шумер