Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2015 21:53 - ТЯ СЕ КАЗВАШЕ ТАТЯНА/Не е хубаво по време на учения да хвърлиш върху собствените си войски нещо, пред което бледнее дори Хирошима
Автор: budha2 Категория: Технологии   
Прочетен: 2788 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 28.03.2015 22:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   image      14 сентября отмечается 50-я годовщина трагических событий на Тоцком полигоне. То, что произошло 14 сентября 1954 года в Оренбургской области, долгие годы окружала плотная завеса секретности                                                                                                                              Какво се е случило 14 Сеп 1954 в региона Оренбург, много години, заобиколени от гъста завеса от тайни.

В 9 часа и 33минути степна експлозия на една от най-мощните за това време  ядрени бомби. След офанзивата - чрез изгаряне гори в атомната огън разрушени села до земята - се втурнаха в атака "източните" войски.

Самолети и стреляха по наземни цели, над ядрена гъба. На 10 км от епицентъра на експлозията в радиоактивен прах, сред разтопен пясък, остави на отбраната "западняците". Снарядите и бомбите в този холокост...учение са повече в сравнение с щурмуването на Берлин.

Всички участници в упражнението са обявени за неразкриване като държавна и военна тайна в продължение на 25 години. Умират ранно от инфаркти, инсулти и рак, но дори лекарите не са могли да говорят за излагането им на радиация. Малко участници учени в ттози холокост са успели да оцелеят до днес. Половин век по-късно,  "Московский комсомолец" разказва за събитията от 54-то на годината в степта Оренбург.

Подготовка за операцията "Snowball"                                                                                В края на лятото на малка гара Totskoe от целия съюз пристигат войски с влакове Дори командването на военните поделения няма никаква представа защо са тук.                                                                                 В началото на 50-те години на сериозно се подготвя за III световна война. След провеждане на изпитванията в Съединените щати и Съветския съюз реши да тества ядрена бомба в открито пространство. Местоположение на упражненията - в степта Оренбург - избрани заради приликата с Western пейзаж.

"На пръв комбинирани упражнения оръжие с недвижими ядрена експлозия е била планирана в Капустин Яр, но през пролетта на 1954 Totskii сметище, и той е признат за най-добрия от гледна точка на безопасността" - припомни в момента, генерал-лейтенант Osin.                                                                                                      Лагер се простира в продължение на 42 километра. На упражнения присъстваха представители на 212 единици - 45 хиляди американски войници: 39 000 войници, сержанти и дребни служители, 6000 офицери, генерали и маршали.

Подготовка за упражненията, с кодово име "Snow" продължи три месеца. До края на лятото, огромна арена е буквално осеяна с десетки хиляди километри окопи, окопи и канавки противотанкови. Вградени стотици бункери, бункери, бункери.                                                                                                "В продължение на три дни преди упражняването на писта в близост до Totskiy започнаха да пристигат висши командири: Съдии Василевски, Rokossovsky, Конев, Малиновски - припомня Pil"shchikov - придобива по-министрите на отбраната на народната демокрация, генералите Marian Spychalski, Лудвик Свобода маршал. Zhu De и Пън Де Хуай. Всички те се поставят в предварително изграден лагери близо правителство на града. Един ден преди упражненията в Totskiy появиха Хрушчов, Булганин и създател на ядрените оръжия, Курчатов ".

Е назначен за ръководител на учението на маршал Жуков. Около епицентъра на взрива, определен бял кръст е поставен военно оборудване: танкове, самолети, бронетранспортьори, които в окопите и на земята вързани "кацане": овце, кучета, коне и телета.

С 8000 m бомбардировач Ту-4 спадна ядрена бомба за депониране

В деня на заминаването в учението на двата екипажа на Ту-4 изготвен в пълно: във всеки един от самолетите са били спрени ядрени бомби, пилотите в същото време за стартиране на двигателя, съобщи в своята готовност да си свършат работата. Command да получите на екипажа на разстояние Kutyrcheva където Голмайсторът беше капитан Кокорин, на втория пилот - Romenskii, Навигатор - Babets. Ту-4 бе придружен от два МиГ-17 и IL-28 бомбардировачи, които трябваше да се проведат разузнаване Времето и снимките, както и за защита на превозвача по време на полет.

"14 септември ние алармира в четири часа сутринта беше ясно и тихо сутрин -., Казва Иван Putivl -. На хоризонта -... Не облак На машини доведени до подножието на щанда на правителството Бяхме седнали плътно в дерето и се снимаха Първият сигнал от говорителите правителството платформа звучеше в продължение на 15 минути преди ядрен взрив: "Нещата се движат!" 10 минути преди експлозията чухме втори сигнал: "! Ice идва" Ние, като сме били инструктирани, избяга от колите и се втурнаха към предварително подготвени укрития в страната на дерето . трибуната легна на стомаха, главата - в посока на взрива, със затворени очи, ръце под главата си и с отворена уста имаше в третата и последна, сигналът: Далеч се чуваше адски рев Часовникът спря на около 9:00 33. "Lightning!". та ".                       image        
 9 часов 33 минуты над степью прогремел взрыв одной из самых мощных по тем временам ядерных бомб                                                                                                                                                            Резултатите от комбинирани упражнения оръжие с използването на ядрени оръжия, наложени "строго секретно".
image       Следом в наступление - мимо горящих в атомном пожаре лесов, снесенных с лица земли деревень - ринулись в атаку "восточные" войска!!!                                                                                  
Третото поколение на хора, които са оцелели обхвата на тест Totsky, живее с предразположение към рак

Не са проверени  участниците в този нечовешки експеримент от съображения за секретност. Всичко е скрито и се мълчи. Цивилните жертви са все още неизвестни. Архивите на Totsky Окръжна болница 1954-1980. са унищожени.
    image      Самолеты, нанося удар по наземным целям, пересекали ножку ядерного гриба. В 10 км от эпицентра взрыва в радиоактивной пыли, среди расплавленного песка, держали оборону "западники"                                                                          
"Сорочинск регистър офис, ние взехме проба за диагностика на смъртните случаи през последните 50 години хората от 1952 г. от рак в околните села умира 3209 души Веднага след експлозията - само два смъртни случая, а след това - два пика:... Един след 5-7 години след експлозия, а вторият - от началото на 90-те години.            image       Со всех участников учений была взята подписка о неразглашении государственной и военной тайны сроком на 25 лет. Умирая от ранних инфарктов, инсультов и рака, они даже лечащим врачам не могли рассказать о своем облучении                                                                                                                                                             От 45-те хиляди американски войници, които взеха участие в упражненията в Totsky, сега останали живи  малко над 2000. Половината от тях са официално признати за инвалиди първа и втора групи на 74.5% - Идентифицирани заболявания на сърдечно-съдовата система, включително хипертония и мозъчна атеросклероза, още при 20,5% - заболявания на храносмилателните органи, при 4,5% - злокачествени новообразувания и кръвни заболявания.
image         Немногим участникам Тоцких учений удалось дожить до сегодняшнего дня. Спустя полвека они рассказали "Московскому комсомольцу" о событиях 54-го года в Оренбургской степи                                                                                    
Преди десет години Totskiy - епицентъра на взрива - беше направена стела с камбани. 14 Септември в паметта на всички жертви на радиацията върху Totsky, Семипалатинск, Новая земля, Капустин Яр-Ладога и депа.                                                  http://www.newsru.com/russia/14sep2004/ussr.html                                                                                                                                              ИЗ "ТЯ СЕ КАЗВАШЕ ТАТЯНА
Хроника на Великото десетилетие"

Виктор Суворов

ГЛАВА 16                                                                                                                              При първия заход екипажът на майор Кутирчев не открива целта.

Пускат "Татяна" на втория.

Кой противник ще позволи на един бавен самолет да си хвърка над предната му линия, как мислите?

За пускането на бомбата са избрани двата най-добри екипажа на ВВС. От 12 август (цял месец!) те летят по един и същи маршрут и пускат фалшиви бомби в споменатия кръг. След много тренировки двата екипажа стигат дотам да пускат инертните бомби, по форма и тегло еднакви с "Татяна", със средно отклонение 40-50 метра от центъра на целта.

Как обаче по време на война и най-добрият екипаж би постигнал такива резултати от такава височина без десетки предварителни тренировки?

Между впрочем момичето се оказва опърничаво.

На 14 септември 1954 година своенравната "Татяна" не ще и не ще да легне в белия кръг. Въпреки всички тренировки.

Отклонява се на 280 метра северозападно от центъра на целта.



5

Открай време подготовката за големи войскови учения в Съветската армия се нарича балет. Тринайсет години по-късно вашият покорен слуга участваше във войсковите учения "Днепър". Вярно, този път нямаше истинска бомба. Но прахта в очите беше същата като на Тоцкия полигон по времето на Жуков.

В ученията през септември 1967 година през Днепър беше прокаран понтонен мост. По моста можеха да минават едновременно и машини, и влакове. И ги пуснаха. Невероятно зрелище.

Дразнеше само една подробност: мостът хлътваше дълбоко под локомотива, а под вагоните - не. Защо ли?

Ами защото вагоните бяха празни. В целия ешелон нямаше нито един открит вагон. Всичките бяха закрити.

Понеже на откритите ще им личи, че са празни, и ще се развали ефектът. А със закрити се създава илюзията, че превозват нещо.

До влака се точеше колона автомобили. Но нито една не беше до локомотива - мостът под него така и така се беше извил опасно. Колите, камионите и така нататък караха само до вагоните. Интересното беше, че и камионите бяха с чергила, за да се създава впечатлението, че също превозват нещо. Ако обаче наистина бяха натоварени, мостът щеше да се разпадне.

Ученията "Днепър" се провеждаха в чест на 50-годишнината на Октомврийския преврат. Съветският съюз пак показваше мускули. В смисъл: ако тръгнем, никакъв Рейн няма да ни спре, капиталисти с капиталисти. Ще форсираме всяка преграда с общовойскови и танкови армии, само за часове можем да направим мостове, включително такива, по които да минават влакове.

Споделил съм опита си в книгата си "Освободителят".

Някои, които не са танцували в този балет, се съмняват: ама може ли така нагло да се мамят наивните зрители?

Може, уважаеми. В нашата страна всичко може. И всеки може да се убеди в това лично. Има предостатъчно снимки - никой никога не ги е крил.

Колкото до материалите за ученията в Тоцките лагери - те са секретни и след шейсет години. Нашите стратези имат какво да крият.



6

Проблемите започват много преди ученията. Лете в Поволжието и в Южен Урал е жега. Суха степ и трийсет и пет по Целзий. Десетки хиляди хора са събрани в гигантски лагер. Тренировки до откат. Балетът си е балет. Няма достатъчно чиста вода. Така че първият проблем е дизентерията. Тя започва да измъчва лагера още през юли. Няма обаче да отменим мероприятие, подготвяно месеци наред и за което са хвърлени чудовищни средства, само заради някаква си дизентерия, нали?

Между впрочем се твърди, че в ученията са участвали 45 000 войници и офицери. И най-простото пресмятане дава друг резултат. 45 000 - това е настъпващата страна. (Да не забравяме мощното подсилване на 128-и корпус, събрано от различни военни окръзи, включително артилерийската дивизия, артилерийската и инженерната бригада и множеството други по-малки части.)

Освен настъпващите обаче там са и онези, които трябва да ги спрат. На пет километра от епицентъра е заел отбрана 7-и стрелкови корпус в състав две дивизии плюс допълнителни части. Отбраняващите се трябва да понесат нанесения в непосредствена близост ядрен удар в окопите и траншеите си и освен това - "да са в готовност да затворят образувалия се в резултат на ядрения удар в отбраната им пробив" ("Красная звезда", 9 юли 1992).

Защо ли статистиката не отчита цял един корпус?

Освен сухопътните войски в ученията участват три авиационни дивизии и един отделен авиационен полк.

Неизвестно защо те също не са включени в броя на участниците.

А всички до един са облъчени. "Красная звезда" (19 юли 1996) няма как да не признае:

Впоследствие се оказва, че войниците, участвали в секретното мероприятие, а заедно с тях и местните жители са сериозно облъчени.

Същата "Красная звезда" от 9 юли 1992 година:

Не се прилагат дори такива елементарни предпазни мерки, като дезактивация на техниката, оръжието и униформата. В ученията участват огромен брой хора. Не е предприето никакво специално медицинско наблюдение на здравословното им състояние. Засекретени и забравени, те живеят както могат, без никакво внимание от страна на държавата... Всички са се подписали да пазят тайна за 25 години.

Това не го е измислил някой злостен клеветник. Съобщава го централният орган на Министерството на отбраната на РФ.

Не че ученията не са планирани щателно.

Преди тях раздават на участниците нови униформи и нови обуща.

Да си помисли човек: като мине денят, ще свалят старите, ще се изкъпят и ще облекат и обуят новите.

Обаче не. Бойците и командирите тръгват през епицентъра с новата екипировка. И след това със същите нови клинове, гимнастьорки, обуща и ботуши си заминават за гарнизоните. А после и ги уволняват с тях. Да не говорим, че за повечето уволнението е предсрочно.

Участниците са остригани нула номер още два месеца преди ученията и след това ги стрижат редовно. Според някои медици е щяло да е по-добре да ги оставят с коса и да ги острижат до голо веднага след ученията, да ги откарат да се изкъпят, да им дадат нова екипировка и да ги разкарат възможно по-далече от този прокълнат район.

Само че бързото разсредоточаване на десетки хиляди хора и хиляди машини, особено като се имат предвид малките гари и рехавият железопътен транспорт в района на Тоцкия полигон, е невъзможно. Лагерът, макар и постепенно да се смалява, си остава там до края на октомври. Веднага след ученията отново плъзва дизентерия. Този път обаче лекарите забелязват, че заедно с нея се разпространява и някаква друга болест, много подобна на нея, но все пак не дизентерия. Болните се транспортират в спешно създадените полеви болници в района на Чкалов. Защото в Чкалов е щабът на Южноуралския военен окръг и съответно тиловите учреждения, включително болничната база. При разполагането на полевите болници не е отчетен един нюанс. Сутринта на 14 септември, докато носителят захожда към целта, посоката на вятъра се променя.

Въпреки прогнозите след взрива радиоактивният облак не тръгва към пустата степ, а към града със славното име Чкалов. Радиоактивният прах не пада като плътна завеса, а на петна, големи и малки. Наглед уж всичко е чисто, а после, след сто-двеста километра от епицентъра, току видиш в някоя красива гора радиоактивна поляна. Или извор. Или поточе. И после пак чисто.

Силният вятър и нажеженият въздух вдигат радиоактивния прах на голяма височина (Военно-исторический журнал, 1991, № 12, с. 86).

Та въпросните полеви болници са разположени точно на пътя (или съвсем близо до него) на облака от Тоцкия полигон към град Чкалов.

Палатките от огромния лагер на Тоцкия полигон пък са надлежно прибрани и пратени в стратегическия резерв.



7

Участникът в ученията генерал-полковник Б. П. Иванов пише:

Специалната група беше в епицентъра след 40 минути (Военно-исторический журнал, 1991, № 12, с. 85).

При нас е така: когато трябва да се скрие нещо, се използва термин, който може да означава абсолютно всичко: специален ешелон, изделие 602, пратка 505, специална група. Каква е тази група, която се озовава в епицентъра след 40 минути? Това генерал-полковникът не ни го обяснява.

За случая обаче разказва след 45 години командирът на специалната група, бившият капитан от Съветската армия Младен Маркович, сърбин по националност.

След Втората световна война в Съветския съюз се обучават офицери от Полша, България, Югославия и други страни, попаднали под контрола на СССР. С Югославия обаче късаме. И югославяните вкарват върналите се от обучение в Съветския съюз в затвора като съветски шпиони. Така че много от тях остават в СССР, приемат съветско гражданство и са зачислени във Въоръжените сили на СССР.

В тоцкия експеримент на капитан Маркович е възложена особена роля. Избират го за нея, защото, ако загине, никой няма да си спомни за него.

Дават му група затворници, поставени под усилена охрана. И той трябва да ги обучи как да измерват радиацията. Дават му и неограничени права: да разстрелва на място при всяка проява на неподчинение.

Та точно тази група затворници воглаве с капитан Маркович отива първа в епицентъра 40 минути след взрива. Точно те измерват каква е радиацията и после се връщат в лагера.

Не можех да стоя прав, когато откараха затворниците, за чиято съдба така и не научих нищо. Сложиха ме да легна и лежах няколко дни, без да ми се окаже никаква медицинска помощ.

Не ми направиха никакви прегледи и никакви измервания на радиоактивното заразяване. Разбрах, че лечението ми не е влизало в плановете на тоцкия сценарий, чак след 40 години, когато поисках ксерокопие от архивите за времето на службата си, и там пишеше, че от 7 август, тоест 37 дни преди атомния взрив, съм бил "в разпореждане на командващия на Севернокавказкия военен окръг". Тоест много далече от мястото на онези събития...

Така че не е чудно, че през следващия половин век моята съдба, както и съдбата на хиляди "опитни зайчета", бе подчинена на официалната дезинформация и лъжа, скрити зад подписа за "държавна тайна". Отвориш ли си устата - и ставаш държавен престъпник. А цялата тази "държавна тайна" е, че и до днес нямам жилище, че армията, в която оставих младостта и здравето си, не ми признава правото да се лекувам в нейните болници (Литературная газета, 15 септември 1999).

Пострадват не само хората, но и техниката. Пак заради хвърлянето на прах в очите режимът на артилерийския огън е превишен. Натоварването на оръдията надвишава допустимите норми, гилзите се стапят в затворите и трябва да се вадят ръчно, с щанги. След такава "експлоатация", естествено, оръдията стават негодни.

Същата варварска експлоатация по време на многомесечната подготовка за балета поврежда и танковете, бронетранспортьорите и автомобилите.

Тоест на масово "минаване в разход" подлежат не само десетки хиляди хора, но и хиляди най-съвременни бойни и транспортни машини.

Жуковедите бодро докладват, че местните жители били изведени от района на взрива. Добре, няма да спорим. Но са останали свинете, гъските, кравите. И всичките са пострадали, облъчени, заразени.

След взрива селските стринки замерят минаващите воински колони с камъни, защото знаят, че те са виновни за нещастието им.

Много години след това защитниците на Жуков заявяват, че къщите били възстановени и населението било обезщетено за загубите си. Точно така пише в официалните отчети, които се пазят в архивите. Тук мога да кажа само, че ние сме майстори на отчетите. А как властите ни се борят с последиците от стихийните и ръкотворните бедствия, за това по-добре питайте хората, които са пострадали от такива бедствия.



Ключов момент

Защитниците на мъдростта на Жуков са измислили оправдания за всичките му подвизи.

В случая също: американците също били провеждали учения с прилагане на ядрено оръжие с участие на войски.

Правилно. Само че не с десетки хиляди войници. И без села в радиус пет километра. Без открити кладенци и без училища на 6600 метра от епицентъра.

И освен това: откъде-накъде сте тръгнали да взимате пример от гадните янки, драги другари? Та нали те са злодеи, подпалвачи на война, гадове и вампири! Даже плана "Дълес" са измислили, за да ни довършат, като предварително ни развратят, за да станем долни мръсници.

Ако го нямаше този план, в СССР нямаше да има нито бюрокрация, нито разврат, нито проституция, нито наркомания, нито рушветчийство, нито простащина, нито разхищения, нито пиянство! Проклетникът Дълес е виновен, той ни е развратил с гадния си план.

Ако го нямаше този зловреден план, всички ние щяхме да сме си умни, честни, добрички и милички!

Врагът си е враг - да прави каквото си иска. Ако ще - да си обезглавява войниците с брадви. Но защо ние да подражаваме на злодеите? Толкова ли сме глупави?

А пък ако ще им подражаваме - поне да им подражаваме във всичко. Поне като тях да осигурим на офицерите си жилище.

За такива подвизи обаче на Жуков не му стига умът.

От друга страна, на него му е дадено жилище според потребностите му.                                                                                    liternet.bg/publish27/viktor-suvorov/tatiana.htm                                                                                                              www.youtube.com/watch                                                                                                      Преступления Жукова Испытания ядерной бомбы на советских солдатах и офицерах                                                                           youtu.be/kjDinYtGcx4                                                                                                          Последствия мирных ядерных взрывов в СССР                                               
                                                                                                                                               



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8684976
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031