Блогът на budha2 :: Унтерсберг и Изида

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.09.2015 19:08 - Унтерсберг и Изида

Автор: budha2 Категория: Технологии

Прочетен: 1853 Коментари: 0 Гласове:

През 1220 г. рицарят тамплиер Комтур Хубертус Кох се връщал от кръстоносен поход, минавайки с малък отряд през Месопотамия близо до стария град Ниневия в днешен Ирак. Там той получава „видение“ на богинята Изаис, която му казва, че трябва да се върне в планината Унтерсберг, да построи къща там и да чака ново нейно появяване. Според други източници още тогава той бил инструктиран, че впоследствие трябва да бъде изграден храм на богинята в Унтесрберг, за което тя му дала и част от специален черен камък (от сорта на чинтамани за който е писано подробно в„Произход и история на Империите Орион и Сириус“). Операцията била с цел да се премести енергиен портал, който скоро щял да бъде завзет от настъпването на монголите.
(Относно „личността“ на „Изаис“ съществуват известни противоречия в различните източници. В един от тях тя е описана като малко известно дете на Изида, но при самата среща тя сама се определя като „аспект на богинята Ищар“. В своят труд по тевтонска митология Якоб Грим прави изследване на произхода на германската богиня Зиса, която в по-ранни времена е изписвана и като „Сиса“. За него няма съмнение че това е просто друга форма на богинята Изида. В крайна сметка става ясно, че четирите наименования „Зиса“, „Иса“, „Изаис“ и „Изида“ се все имена на богини, които се срещат на територията на Бавария и Австрия и определено между тях има повече от проста лингвистична връзка. Те вероятно представляват един и същи персонаж. Всичките се асоциират още и с подземния свят, което също е характерно за Ищар.)
През 1221 г. тамплиерът построява първата сграда близо до Етенберг. След това издига и втора по-голяма конструкция. През следващите няколко години той и неговите хора изкопават няколко подземни галерии под Унтерсберг в една от които се счита, че построяват и храм на Изаис. Второто появяване на „богинята“ става през 1226 г. след което следват още няколко до 1238 г. По време на периода тамплиерите получават серия от предсказания, които те озаглавяват „Die Isais Offenbarung“. Версия на тази апокрифна творба излиза на немски през 1996 г. със заглавие „ISAIS. Die geheimnisvolle Offenbarung vom Untersberg“. В нея се засяга въпроса за Свещеният Граал и „черният камък“. Тамплиерите в Йерусалим също били запознати с тези „посещения“, но църквата наложила булото на мълчанието.
Освен това по време на посещенията на тамплиерите им било наредено да сформират тайна научна секта, която да обхваща района на Южна Германия, Австрия и северна Италия. Тя щяла да се казва „Die Herren vom Schwarzen Stein“ („Пазителите на черния камък“), чиято абревиатура е „DHvSS“. Счита се, че последните две букви са пряко свързани със скритото значение на нацисткото „SS“. Свещеният Граал бил именно черно-виолетовия кристал, (или както някои източници го описват „Дарът от Орион“), който имал свойството да предава „висша информация“ на човечеството, защото можел да неутрализира поставените в човешките тела блокиращи импланти и да прониква през изградената технологична бариера около Земята. Подобен камък бил предаден за съхранение и на катарите, които успели да го скрият през 1244 г. в близост до своята последна крепост в Монсегюр, Франция.

Същата богиня се появява и на други рицари тамплиери през 1236 г. в околностите на руините на Картаген. Тялото ѝ било полупрозрачно. Била облечена в дълга рокля направена от малки златни листенца в издължена форма. Имала красиво лице, а косата и ноктите ѝ светели в цветовете на кехлибар. На главата си носела златен полумесец. Рицарите веднага осъзнали, че това същество не можело да бъде от този свят. Устните ѝ светели и тя била най-красивото същество, което били виждали – просто не можела да е от човешката раса. Тя се приближила към тях, а очите ѝ светели от доброта... Тогава рицарите „осъзнали“, че не била „дявол“ и че само добри неща могат да произлязат от нея. Когато формата ѝ станала напълно видима, тя им проговорила с ясен и спокоен глас:

„Аз ви призовах без да го осъзнаете. Вие дойдохте без да знаете защо.“

Тогава един от рицарите я пита коя е тя всъщност на което фигурата отвръща:

„Аз съм Изаис... Ищар. Хората които преди ме почитаха ме наричаха Ашера, а тези от севера – Идун. Всеки един народ знае моето име на неговия си език.“

Рицарите са силно изненадани и отговарят, че те са верни на своя бог – Исус Христос и не искат да се прекланят пред друг бог. Тогава тя казва:

„Аз чух молитвите ви към него – моят божествен брат. Но сега той е в своето царство и не може да бъде тук. Но аз – Божествената Сестра се завърнах отново макар и за кратко. Вие мои верни поданици носите копието. Вие притежавате огледалото на Ищар и ще го използвате. Освен това ви дадох и най-висшата сила – черно-лилавия камък... Камъкът ще възстанови Златната Империя.“

Дали в конкретния случай е била използвана холограма или пък друг способ за подобен род комуникация не е от толкова голямо значение. Моделът и някои ключови думи са силно познати и се вписват перфектно в една много по-голяма картина от стотици подобни случаи изследвани в контекста на намесата империята Орион в следговора на книгата „Посвещение в древната страна на боговете“.
В една гравюра за която се счита, че е от Средновековието, изобразява Изаис в два аспекта. Тя бива представена както с дълга, така и с къса коса. Във втория случай вероятно става въпрос за друг мит свързан с нейното маскиране като мъж, за да върне откраднатият камък от Валхала от „сенчестите същества“. Повечето нейни изображения обаче до голяма степен напомнят на „типичната плеядианска външност“. Което също е добър повод за размисъл предвид факта, че в редица докладвани срещи със същества от хуманоиден вид те говорят на висок и стилен немски език.

През 1917 г. окултистът Рудолф фон Себотендорф, ученикът на Гурджиев – Карл Хаусхофер, Прелата Гернот от тайното общество „Societas Templi Marcioni“ (наследници на рицарите тамплиери) и медиумът Мария Орсич – емблемата на бъдещото общество Врил, се срещат във Виена.

Всички те били изучили подробно ученията и ритуалите на „Златна Зора“ и особено техните познания за някои тайни азиатски ложи. Себотендорф и Хаусхофер били опитни пътешественици и били много повлияни от ученията и митовете на Индия и Тибет. По времето на първата световна война Хаусхофер провел контакти с едно от най-влиятелните азиатски тайни общества – тибетските Жълти шапки. Той бил иницииран в тяхното лоно и се заклел да се самоубие, ако мисията му се провали. Благодарение на неговите контакти много тибетци пристигнали в Германия. Бидейки военно аташе в Япония той изучавал и дзен-будизъм. Според някои изследователи именно Хаусхофер бил човекът обучил Хитлер на техники, с които да упражнява по-голям контрол над масите. Те му били предадени от Гурджиев, който ги заимствал от ученията на суфите и тибетските лами. Хаусхофер синтезирал цялата информация заедно с ученията на японското тайно общество на Зеления Дракон.
Себотендорф пък бил един от основалите на обществото Туле – окултна организация, която повлияла силно на много от членовете на нацистката партия. По време на своя престой в Турция, той силно започва да се интересува от номерология и суфизъм (включително от тайните мистични упражнения, които суфите практикували). Освен това се занимавал с астрология и алхимия.
Четиримата се надявали, че по време на тези срещи във Виена ще научат повече подробности за някои текстове на рицарите тамплиери и най-вече за тайното братство на пазителите на черния камък. Прелата Гернот твърдял, че е от наследниците на истинското тамплиерско общество, което предавало своите тайни от баща на син след 1307 г. Основна част от дискусиите била отделена на част от Новия Завет и по точно – Матей 21:43:

„Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.“

Пълният оригинален текст бил пазен в архивите на „Societas Templi Marcioni“, където обаче, смисълът бил далеч по-ясен. В същия текст Исус назовава името на този народ – това били тевтонците служещи в римския легион. Той казва, че техните хора ще бъдат „избрания народ“. Тоест било планирано немците да сформират новата земна империя. Но това не е всичко – там се споменавало изрично, че това трябва да стане в „земята на Среднощната планина“ – планината Унтерсберг близо до Залцбург. Това е поредното доказателство за особеното значение, което тази зона има в глобален план.
В края на септември 1917 г. Себотендорф се среща с членове на пазителите на черния камък, за да се запознае лично с техните тайни. Около него се заформя един специфичен вътрешен кръг от хора, който се опитва да свърже политиката с магията, астрологията, окултизма, познанията на тамплиерите, както и практиките на „Златна Зора“ свързани с йога, тантра и източна медитация.
Този специфичен кръг членове на Туле следвали плътно предсказанията на Изаис за идването на бъдещият спасител, който щял да изведе Германия до величие и създаването на нова арийска култура. Счита се, че под негово давление започва преследването на евреите като лидери на някои масонски ложи. Определянето им като „врагове“ било очевидно в резултат на наученото от наследниците на тамплиерите и от предсказанията на Изаис. Впоследствие Себотендорф влиза в остър конфликт с Хитлер и дори бива арестуван, но успява да се измъкне благодарение на някои стари свои контакти. Той пише книгата „Преди Хитлер да дойде“, в която има много документи от ранните дни на Туле, които не се харесват на фюрера.

Всички представени свидетелства свързани с Унтерсберг, като една от значимите енергийни зони на планетата, разбира се трудно могат да се докоснат до дълбината на нейното естество и предназначение. Те само описват фрагментирани извадки от дтсега на някои човешки същества с нейните тайни. Пълната картина трудно може да бъде сглобена дори при наличието на допълнителна „екзотична информация“. Днес някои учени са напълно убедени, че това е зона с изключително мощно магнитно поле, което в определени случаи може да причини гадене, замайване, както и странни мистични изживявания. Други физици с години изучават странния феномен, който възниква, когато слънцето се скрие зад планината. Тогава се вижда проблясване на светкавица, без обаче да се чува гръм. Някои хора пък, съвсем „в реда на нещата“ ще се опитват да обяснят как всичко описано няма реална почва под краката си... Както винаги личното преживяване или опит с нещо сходно са ключа към разбирането и възприемането на всяка една подобна информация.

Използвани източници:

http://www.thelivingmoon.com
http://www.abovetopsecret.com/
http://untersberg.org/ http://www.parallelreality-bg.com/

Нагоре