Блогът на budha2 :: ИЗУМИТЕЛНАТА ТЕОРИЯ НА ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.03.2016 08:58 - ИЗУМИТЕЛНАТА ТЕОРИЯ НА ТОРСИОННИТЕ ПОЛЕТА

Автор: budha2 Категория: Технологии

Прочетен: 1307 Коментари: 0 Гласове:

Във времето, в което живеем, в нашето общо «Сега», се случват наистина необичайни неща, а това, което ги прави толкова необичайни, съвсем не е така очевидно.
Открай време човекът е разчитал на своя ум в това той да му осветлява смисъла и значението на данните, които човек възприема. Това и сега е така. Оказва се обаче, че понастоящем тези данни са такива, сякаш самият ум е достигнал своята пределна способност да ни снабдява с нужните отговори.
Тази ситуация съвсем ясно личи в сферата на днешната наука физика. Когато става дума за Торсионните полета, ставаме свидетели на нещо наистина интересно – сякаш се повтаря обстановката, в която се намираше научното познание по времето, в което се откриваше квантовата реалност. Тогава физиците бяха изумени от следствията, до които те стигаха по логичен път и възоснова на иначе съвсем чисто поставените и изпълнени експерименти относно микросвета. До онзи момент никой дори не беше си представял, че е възможно Реалността да се държи по този начин – по начин, по който показа това Квантовата механика. Но най-чудното беше, че до всички свои открития в квантовия свят науката физика стигна, следвайки своите обичайни научни методологии. Не методологията на науката беше променена – промени се поведението на Реалността, веднага щом изследванията преминаха определен праг «навътре» в материята. И до ден днешен Квантовата механика си остава описателна наука, въпреки че свикнахме с необикновените следствия от нея и дори се научихме да ги използваме в живота си. Емпиричният ни опит с квантовия свят обаче, се оказа достатъчен, за да повлияе радикално върху базисните ни схващания за Реалността. В резултат, човешкото ни съзнание направи едни огромен скок относно своето «разширяване».
Днес сме свидетели на поредната научна «революция» от подобен характер. Изследванията в много области на научното ни познание (не само физичното) доведоха до необходимостта от нов скок на съзнанието. Този път обаче, са налице и други «ефекти», непознати досега за емпиричния ни опит, които изискват съвсем друг подход при осмислянето им.
С възникването си, Теорията на Торсионните Полета отново поляризира научния физичен свят на учени скептици и пионери. И защо става така, след като физиката вече е преживявала подобна криза, във връзка с Квантовата механика? Дали физиците не са си научили урока или има още нещо, което се появява за пръв път сега пред погледа на изследователите?
По мое лично дълбоко убеждение това, което става сега във връзка с Теорията на Торсионните Полета, е своеобразно «отмъщение» на Реалността за това, че се задоволихме само да изучим поведението на квантовия свят, вместо да продължим да вникваме в него със същинското си разбиране. С други думи, самото боравене с квантовата реалност не можеше да не доведе до нови въпроси без отговор. Тази Теория е провокацията, която ни е нужна, за да може да освободим още умовете си от постулати, имащи вече ролята на догми, след което не само Теорията на Торсионните Полета ще ни стане ясна, но ще можем да се справим и с недовършеното относно Квантовата механика.
Най-горчивият «хап», който физиците трябваше да преглътнат във връзка с квантовата реалност беше нейния вероятностен характер. Заплахата наистина беше голяма, защото откритията дискредитираха постулата за «обективност» на научното познание. В резултат, умът отстъпи малко от «територията» си, но не се отказа от нея изцяло. В крайна сметка учените се съгласиха, че експериментаторът влияе върху резултата от експеримента си със своето очакване за този резултат, с което стана невъзможно по-нататъшното изключване на Субекта от средата, която той изследва. Така, обективната наука се оказа не толкова «обективна», колкото обективистична. На дневен ред излезе изследването на микроскопичните физични обекти – елементарните частици и кварките – поведението на които показа, че би трябвало да има още някаква ... реалност зад Реалността, за която физиците нищичко не знаеха. Всъщност, и това не е съвсем така, като се има предвид, че във физиката вече се беше появявала идеята за «етера», която обаче така и не беше проучена както трябва. Така, голямото подозрение падна именно върху приноса на субективното, оказващо някакво непознато влияние върху материята. И сега, когато Теорията на Торсионните Полета вече е факт, физиците се чувстват едновременно окрилени и дезориентирани, в резултат от тези нови открития. Теорията на Торсионните Полета недвусмислено изяви тази «реалност зад Реалността», но тя се оказа толкова различна от всичко виждано до момента, че сега пък физиците се опасяват от ненаучното залитане в мистичното и метафизиката! Умът преглътна разбирането за нееднозначното поведение на квантовите «частици» и се спаси в идеята за «вероятностите», но на прага на тази още по-дълбока реалност сега, не обектите в нея, а ... самата реалност (!) се превърна в Проблема! Интересното в случая е това, че от една страна тази реалност е абсолютно очевидна за самото наше човешко разбиране, но от друга страна нейното изучаване не може да не промени самата методология във физиката, защото досегашната вече не може да остане съвсем същата! Торсионната реалност дори не е не-логична! Тя, направо казано, е А-логична: нямаща отношение към Логиката. Наблюдаваните ефекти пък са наистина из-ум-яващи! Убедете се в това сами!
Физиците познават няколко Закона за Запазване: Закон за запазване на Енергията, на Импулса и на Заряда. Съществува обаче, още един Закон за запазване – на Информацията, който Закон все още не е формулиран от физиката. Навярно този ден не е далече, щом на бял свят вече излезе Теорията за Торсионните Полета.
За разлика от всички познати ни досега физични полета, Торсионното поле няма енергия и импулс и не пренася нито Енергия, нито Импулс. То пренася само Информация! При това, не може да се каже, че Информацията изминава някакво разстояние за някакво време, защото пренасянето й става сякаш благодарение на самата «тъкан» на пространството. Пример: ако си представим една натегната нишка, то колкото по-натегната е тя, толкова по-бързо по нея ще се предаде сигнал от единия до другия й край. Какво бихте казали за една толкова силно натегната нишка, по която сигналът се предава за време равно на нула? Точно толкова време е нужно на торсионното поле, за да проведе Информацията.
Друго интересно свойство на Торсионното поле е неговата протяжност. Пример: на всяка ваша фотография ясно личи къде са вашите нос, очи или устни, но ако данните от фотографията ви бъдат прехвърлени в обсега на Торсионното поле, то тогава на тази «торсионна снимка» вашите нос, очи или устни няма да са локализирани, но ще се намират едновременно във всяка точка на полето. Вашият нос е във всяка точка от «торсионната снимка», както и очите, и устните ви. Всяка точка от снимаката ще съдържа Информацията от цялата снимка! (Спомнете си какво е холограма, както и откритията за холографското поведение на мозъка ни, както и теорията за «Холографската вселена»...) Това свойство изяснява предишното – липсата на време за пренасяне на Информацията, като в крайна сметка твърдението е, че:
Торсионното поле няма скорост на разпространение. Когато възникне, то се появява едновременно и навсякъде така, сякаш винаги е било винаги и навсякъде.
Сякаш всяка точка от пространството потенциално съдържа в себе си всяка възможна Информация, като изявяването й и пренасянето й зависят само от възникването на Торсионно поле.
Самото Торсионно поле има осева симетрия (а не централна, както познатите ни полета) и въпреки че само по себе си то е неутрално, то се проявява или като дясновъртящо, или като лявовъртящо. Торсионното поле още се нарича «Спиново поле», защото съществуването му е тясно свързано с елементарната частица неутрино - частица без маса и заряд, а само със спин. Както самите физици признават, спинът не е разкрил напълно всичките си тайни. Ето какво астрофизикът Стивън Хокинг обяснява за спина в книгата си «Кратка история на времето»:
«Като използваме дуализма вълна/частица, разгледан в последната глава, можем да опишем всичко във Вселената, включително светлината и гравитацията, с помощта на частици. Те притежават едно свойство, наречено спин. Един възможен начин да си представим спина е да мислим за частиците като за пумпалчета, които се въртят около една ос. Това обаче би ни заблудило, тъй като квантовата механика ни казва, че частиците нямат добре дефинирана ос. Това, което спинът действително ни казва, е как изглежда частицата от различни посоки.
Частица със спин 0 е като точица: тя изглежда еднаква от всички посоки (фиг. 5.1-1). (Т.Н.: изображението към статията е от цитата на Стивън Хокинг) Частица със спин 1 е като стрелкичка: тя изглежда различно от различни посоки (фиг. 5.1-2). Частицата изглежда една и съща само ако я завъртим на пълен оборот (360°). Частица със спин 2 е като двупосочна стрелка (фиг. 5.1-3): тя изглежда по същия начин, ако я завъртим на половин оборот (180°). Подобно частиците с по-голям спин изглеждат по същия начин, ако ги завъртим на по-малки части от един пълен оборот. Всичко това сякаш е много просто, но забележителен факт е, че има частици, които не изглеждат по същия начин, ако ги завъртим само на един пълен оборот: с тях трябва да направим два пълни оборота! За такива частици казваме, че имат спин 1/2.
Всички познати частици във Вселената могат да се разделят на две групи: частици със спин 1/2, които съставляват веществото във Вселената, и частици със спин 0, 1 и 2, които, както ще видим, пораждат взаимодействия между материалните частици.»
Нагледен пример за това какво означава «частицата» да се върне в началното си състояние след като направи два оборота (спин 1/2) е мьобиусовият кръг. Можете да си направите мьобиусов кръг от някоя съвсем обикновена хартиена лентичка, като я усучете така, че страна А да се съедини със страна В при залепянето на краищата. Тогава, вземете един молив или химикал, отбележете началото и без да отделяте писеца от хартията, изминете разстоянието, докато кръгът се затвори и следата отново пристигнете в началото. Сега забележете, че следата се намира и от двете страни на хартията, без да ви се е налагало да местите писеца от страна А върху страна В.
От това, че Торсионните полета биват ляво- и дясновъртящи, следва едно друго свойство на това поле: Едноименните елементи в торсионното поле се привличат, а разноименните се отблъскват. Заслужава си да сравните това свойство на Торсионното поле с Първия Универсален Закон на Вселената, според който «подобните неща се привличат».
От казаното става ясно, че относно спина въртенето (наляво или надясно) е толкова важно, колкото и усукването. И докато в Теорията на Относителността на Айнщайн се говори за «огъване на пространството», то в Теорията за Торсионните Полета става дума за «усукване на пространството». На това усукване се дължи способността на полето ... да помни.
Всичко свързано с Торсионните полета става съвсем странно като се вземе предвид и т.нар. Ефект на формата, според който дори не материята, а самата геометрия на формата води до възникването на Торсионно поле.
Ето още някои интересни свойства на Торсионното поле:
Въпреки че Торсионното поле няма енергия и не пренася такава, то може да взаимодейства с материалните обекти, без обмен на енергия .
Торсионно поле може да възниква при усукване на пространството под въздействие на съзнанието.
Електромагнитните полета са източник на торсионни полета.
И накрая, нека ви разкажа за този нявярно най-удивителен експеримет във връзка с Торсионните полета. Астрономите ще ви кажат, че звездното небе, което виждате нощем, всъщност не съществува, защото на светлината от всяка звезда й е нужно някакво крайно време, за да измине разстоянието до Земята. Тогава, вие виждате звездата такава, каквато тя е била в някакъв предишен свой момент.
Времето, за което светлината от звездата е пристигнала до Земята, е равно на времето, което е било нужно на звездата, за да се придвижи до настоящото си истинско местоположение в космоса. Така, докато вие наблюдавате звездата в т.1, тя всъщност се намира в т.2. Идеята на експеримента е, че от мястото на истинското местоположение на звездата би трябвало да може да се улови сигнал поради съществуващото там Торсионно поле, което и става, но какво е учудването на учените, когато такъв сигнал е бил уловен и от т.3 (!?), която е точката на бъдещото местоположение на звездата!?... (т.1 отстои на такова «разстояние» в Миналото на звездата, на каквото «разстояние» в Бъдещето се намира т.3).
Според мен този експеримент е твърде показателен не само за свойствата на Торсионното поле , но и за това, че ние като наблюдатели не сме «извън» торсионната природа на пространството и затова сме в състояние да се осведомим от себе си за неща, ставащи извън нас. Сякаш самото торсионно поле (което сме и ние), осведомявайки се от нас за истинското положение на звездата, на свой ред ни осведомява за бъдещото й местоположение.

Таня Николова

Нагоре