Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05.2016 19:29 - Радиестезия / Седмолъчна звезда от Плиска
Автор: budha2 Категория: Технологии   
Прочетен: 2059 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   image          


Фиг. 1. Седмолъчна звезда от Плиска. За всеки лъч, в основата е даден кирилизираният текст на названието на планетата, изписано с прабългарски руни в посока от периферията към центъра на лъча.                                                                                                     image      
Фиг. 2. Бронзовата розета от Плиска. Най-отгоре е разположен лъчът, чийто надпис отговаря на Слънцето. Второстепенните детайли върху розетата са разположени така, че погледът на зрителя да се насочи към най-важният лъч, този, който носи името на Слънцето.                                                                                                                              
Фиг. 2 показва как точно са ориентирани “второстепенните” детайли върху розетата. Дръжката върху лицевата страна е плоска и е ориентирана към лъча, носещ надписа на бога на Слънцето – СОН. Още по-убедителен е примерът със символа “игрек с две черти” IYI върху гърба на розетата, който е също ориентиран към лъча с името на Слънцето, главния бог в пантеона на прабългарските богове. За доказателство тези детайли и тяхната ориентация са показана върху фотографските образи на двете страни на розетата (Фиг. 3). Всички тези факти са в съгласие с предположението, че лъчът с кръста отговаря на Слънцето. На основата на това уважение, което древният творец е изразил по отношение на лъча на Слънцето, ние, съвременните хора, макар и да не сме привърженици на тази религия, би трябвало да изобразяваме розетата така, че лъчът на Слънцето на бъде на върха, най-високо поставен спрямо символите на другите планети (Фиг. 1, 2).                             

Фактът, че най-честото и характерно за прабългарите изображение IYI не съвпада с нито една комбинация от руни по розетата показва, че то не е свързано с конкретно светило-бог. Наличието му на гърба на розетата, в същност в основата на розетата, защото розетата сигурно е била окачвана и е висяла в хоризонтално положение.      
Слънцето заема първостепенно място и в българските народни вярвания. Слънцето и Месецът са главните положителни богове - светила при древните българи. Другите светила с положително действие върху хората са Янкул (Юпитер) и Яна (Зорница, Вечерница, Венера). Останалите три светила (Марс, Сатурн и Меркурий) имат отрицателно влияние.Интересно е, че в зависимост от характера на своето въздействие, положително или отрицателно, светилата - богове са разположени по лъчите на розетата изключително балансирано, едно след друго (Фиг. 3). Най-напред и отгоре стои положителния бог Слънце, след него (в посока на часовата стрелка, т.е. от ляво на дясно) се нареждат Марс (отрицателен бог), Янкул (положителен бог), Сатурн (отрицателен бог), Месечината (положителен бог), Меркурий (отрицателен бог) и накрая Яна (Венера) – положителен бог. Следователно, от лявата страна на Слънцето в посока на часовниковата стрелка са наредени три еднотипни двойки светила. Всяка една такава двойка се състои от един отрицателен и един положителен бог (божествен дипол). Това са Марс-Янкул, Сатурн-Месечина и Меркурий-Венера. По този начин, шесте второстепенни светила оказват твърде разнообразно въздействие върху хората, но тъй като са разположени по двойки, тяхното общо, сумарно, въздействие взаимно се неутрализира. Следователно, остава да действа единствено силното и благоприятно въздействие на Слънцето.                                                                                 
От описаната по-горе космогонична картина се създава впечатлението, че при древните българи главната и правилната посока на движение е по часовата стрелка и от ляво на дясно. Така би трябвало да се четат и рунните надписи, оставени от тях. При други народи е обратно, например раннотюркските надписи се четат от дясно наляво. Още един интересен момент може да се забележи в структурата на прабългарския божествен пантеон. От двете страни на главното светило, Слънцето, стоят два бога с различен, но твърде особен характер. От дясната му страна стои Яна (Венера) - положителен бог, а от лявата му страна, Марс – отрицателен бог. 

Това безспорно подчертава преимущественото значение на дясната пред лявата страна за древните българи (при тюрките е обратно). Засега ние не знаем със сигурност каква конкретна роля са имали Яна (Венера) и особено Марс при прабългарите, но най-вероятно и при тях първият е свързван с домашното огнище, любовта и началото на живота, а втория с войната, смъртта и края на живота. В такъв случай ще излезе, че най-близките богове до Слънцето са били боговете на любовта и войната (живота и смъртта). Това е напълно логично и разбираемо, защото любовта и войната са главните движещи сили в живота на отделния човек, главните събития, които бележат житейския път на хората.                

Ако тръгнем от лъча на Венера (началото на живота) и преминем през лъчите на Слънцето и Марс (края на живота) ще опишем една малка дъга по часовата стрелка, от ляво на дясно, което още веднаж потвърждава правилната посока на движение при древните българи. Тази дъга можем да наречем “дъга на живота”, започваща от раждането (Венера) и завършваща със смъртта (Марс). Забележително е, че в центъра на тази дъга стои Слънцето, което има дълбоко символично значение. От една страна този факт подчертава ролята на Слънцето, което през целия живот на човека, от раждането до смъртта, го подпомага и направлява. От друга страна, Слънцето е най-положителното светило, което придава един общооптимистичен и жизнерадостен тон в живота на обикновения човек. На трето място, поставянето на Слънцето в центъра на “дъгата на живота” откроява ролята на светлината и косвено на знанията и безопастността в живота на хората. Не случайно, най-важните и положителни богове-светила за древните българи са били Слънцето и Месечината, които са всъщност главните и най-мощни естествени източници на светлина.

Горният анализ подчертава значението на светлината и знанието, в противотежест на тъмнината, незнанието и опастността, в космогонията на древните българи. Не случайно понятието за светлина (белота, ясност, светлост) е използвано като основа на етнонима на много сродни народи - алани (аси – светли, бели), аорси (бели, светли), тохари (арси – бели, светли), българи (бели, светли) [Иванов, И.Т. По пътя на българския етноним. Алфамаркет. Стара Загора. 2005].Понятието за светлина, яснота и знание е много древно и е навлязло в по-силна или по-слаба степен в религията и вярванията на много древни народи. Тази аксиома е ключова в китайската философия "ин-ян" (черно-бяло), която философия обаче не е основна за древните китайци. По-всичко изглежда, древните българи са принадлежали към този кръг от народи, при които дуализмът “светло-тъмно”, “бяло-черно” “знание-невежие”, “сигурност-опастност” "ден-нощ" е стоял в основата на тяхната космогония и първоначална религия.

Иван Танев Иванов                       


От науката за надсетивното -радиестезията знаем, че точен чертеж или снимка на реално съществуващ обект се превръща в негов двойник -СВИДЕТЕЛ, и между тях,поставени редом дори на произволно разстояние възникват вълни на съответствие - резонанс. Това може да опита всеки, по всяко време с най-обикновена тежест,свободно висяща на конец или верижка /напр. пръстен/.Тежестта започва да се люлее в равнината, свързваща двата обекта.

От науката за надсетивното -радиестезията знаем, че точен чертеж или снимка на реално съществуващ обект се превръща в негов двойник -СВИДЕТЕЛ, и между тях, поставени редом дори на произволно разстояние възникват вълни на съответствие - резонанс. Това може да опита всеки, по всяко време с най-обикновена тежест,свободно висяща на конец или верижка /напр. пръстен/. Тежестта започва да се люлее в равнината,свързваща двата обекта. Започвам  с копиране на двете страни на розетата -условно лице и гръб и сравняване с чертежа.Откривам неточност - не е показан в план издатъка с дупчица,разположен в средата на "изписаната"страна, а от другата страна знакът ІYІ изглежда е обърнат на 180 о.Тъй като не са посочени размерите на оригинала, принтирам копия с диам. 5.5 см. От ламинирана дървесна плоскост изрязвам кръг с диам. 7 см. и от двете страни залепвам копията -лице и гръб-свидетели. На страната с 14 знака / или 15 според някои/ закрепвам прокарано през две дупчици V-образно ухо от калайдисана медна тел, за да имам свидетел и на метала,от който е изработена розетата -бронз. През металната скоба прекарвам конопен канап,връзвам двата му края на 16 см. при свободно провисване и завъртам в кръг току-що изработеното махало,като при това освобождавам ума си от каквато и да е мисъл /надявам се да съм постигнал това умение след дългогодишен опит с махалото/ След секунди новото махало преминава в люлеене в строго определена посока. Повтарям опита многократно ,без никаква мисъл за нищо, със задължителното "отсищане" чрез отпускане и допиране на махалото до коляното - посоката е една и съща - тя ми е добре известна от ориентирането на домашните пирамиди и с геоложкия компас,и със свободната магнитна стрелка,плаваща върху парче корк в пълната с вода чаша. 

От науката за надсетивното -радиестезията знаем, че точен чертеж или снимка на реално съществуващ обект се превръща в негов двойник -СВИДЕТЕЛ, и между тях, поставени редом дори на произволно разстояние възникват вълни на съответствие - резонанс. Това може да опита всеки, по всяко време с най-обикновена тежест,свободно висяща на конец или верижка /напр. пръстен/. Тежестта започва да се люлее в равнината, свързваща двата обекта. ПОСОКАТА Е СЕВЕР - ЮГ !!! 

Излизам извън сградата,ориентацията на люлеенето се запазва. Компас-махало? Да, свидетелят на седмолъчната розета от Плиска в ръцете ми е махало - КОМПАС Ето го и предвечния въпрос за първичното, "яйцето или кокошката?",т.е. махалото на надсетивния,на радиестезиста или магнитната стрелка, приписвана на китайците!. 

След като открих размерите на розетата - 5 см.диам.,със златарското трионче-лъкче изрязах седемте лъча по очертаните върху медната ламарина контури, вътрешното кръгче за знака IYI, триъгълното издатъче с дупка между означените с 14 знака лъча,слепих частите временно с лепило за гума, а знаците изписах с мек графит. През дупчицата на издатъка прекарах конец с възел на 6.5 см. и така получих ново работно копие на Розетата-Росета-махало.Хващам възела с палеца и показалеца на дясната ръка ,отпускам надолу тежестта,разклащам леко -новото махало тутакси започва характерното си люлеене към север и към юг. Сега вече имам почти пълно копие на изящното,загадъчно нещо,което е държал в ръцете си моя далечен пра-пра-прадед край басейна в двореца на Плиска,извадено отново на бял свят от проф. Станчо Ваклинов през онази далечна,щастлива 1961 година. Розетата-махало,сочеща неотклонно посоките на света е пред мен на работния стол-маса.Това е стол с метални крака, с дъска от талашит върху седалката като работен плот,тъй като на бюрото пред мен има чекмеджета,които "заглушават" вълните на изследвания предмет -/справка Луи Тюрен -"Физикална радиестезия",кн. стр. / .В дясната си ръка държа своето работно махало собствена изработка: кълбо,издялано от чемшир с диам. 3 см.с две откачващи се магнитни стрелки,закрепени симетрично от двете страни по екватора.Това е универсалният инструмент на Луи Тюрен, с който единствено могат да се разграничат една от друга 9-те вида вълни на дезинтеграцията, открити и доказани от него и от всички след него практикуващи радиестезисти: прецизен индикатор/указател на всички радиестезични/ "надчувствени"прояви. Поднасям моето махало най-напред над копието от снимка на розетата-страната със знаците по седемте лъча,залюлявам го леко и то след секунда започва да кръжи отляво-надясно,по посока на часовниковата стрелка. Броя -90,91,92,93 кръжения,след което започва колебание,т.е.няколко неориентирани полюшвания, след което кръженето преминава в люлеене, ясно определено, в посока изток-запад.Отново отброявам до 90-93,следва нов преход -от люлеене в кръжене,но сега вече в обратната посока -обратно на часовника. След същия брой кръгови движения следва четвърта смяна на посоката -люлеене - север-юг,със същия брой отделни движения.Накрая всичко завършва с неподвижно увисване на махалото-т.нар. "насищане" и никакво последващо разклащане или завъртане,дори с най-силно мислено желание не може да го изведе от състоянието му на покой. То "спи", но можем ли да го събудим отново? Достатъчно е да го вземем в ръката си със затворена шепа, да го опрем някъде до тялото си или на пода и то отново е готово да поднови своя цикъл от 4 противоположни едно на друго движения. Чудо? Магия на шарлатанин или илюзионист от цирка? Всеки може да опита това с махало от каква да е тежест, напр.пръстен,завързан дори на дълъг косъм над монета или какво да е парче метал: това е характерната "радиестезична серия" на елементите с насищане в края,открита и описана от Тюрен, кн. стр. Тъй като указателните като брой движения на махалото са прекъсвани от няколко неориентирани колебателни движения при преходите, опитът е с напълно ясен ефект при използването на багета или рамка,също с магнитна стрелка.А за да разберем,какво означава броят на отделните движения,в случая 90-93,трябва да погледнем таблицата на химическите елементи на Менделеев: броят на отделните движения е равен на поредния номер на елемента или на броя на неговите електрони. Серията на елемента се проявява както над самия него,така и над неговия "свидетел" Но как да направим свидетел,напр.на елемент № 93? Как? Отговор ни дава отново Тюрен: на картонче с отбелязано като точка или кръгче ядро изчертаваме осем окръжности,колкото са най-много орбитите на електроните и на всяка окръжност нанасяме съответния брой точки /или чертички,или дупчици/, които маркират броя електрони на съответната орбита. По този начин изработвам свидетели на елементи 90-93 на четири картончета. Върху работния плот поставям в единия край свидетеля-розета с изписаната страна,а в другия край поставям последователно картончетата на елементите. Всеки път залюлявам махалото диагонално за да го изведа от равновесие и когато вдясно от него е свидетелят на елемента,с който розетата е в резонанс, то се залюлява отчетливо от единия обект към другия: когато няма съответствие,махалото се люлее напречно.Така откривам към кой от елементите има "повик" ,както го е нарекъл Тюрен, свидетеля на Розетата. Но да продължим опитите с нашата Розета-компас.Нека залепим върху картонен диск,окачен на конец в средата модела на съответния елемент,с неговите групи електрони,отбелязани с точки по съответните орбити -ще получим отново компас.Ако обаче изтрием една произволно избрана точка от модела,компасът се превръща в обикновено махало,което ще кръжи по посока на часовниковата стрелка,т.е. положително над място,където няма "отрицателни" излъчвания,напр. от геопатогенна зона или над чаша замърсена вода.Същото ще стане и ако някъде по орбитите прибавим една точка в повече. На розетата от медна плочка буквите /символите/ са изписани с мек графит.Изтривам коя да е от тях - люлеенето север-юг не се проявява.Очертавам я отново-отново имам компас в ръката си.Изтривам само част от някой друг знак,явлението се повтаря. Тук прекъсвам опитите: полунощ е на 3-ти март: току-що съм изписал знака IYI на обратната страна на розетата,отвън дочувам салютите от някое близко поделение.Ставам на крака и се прекръствам,благодарейки Богу, че живея в Свободна България: светла да е паметта на всички, загинали за Освобождението. Обръщам розетата и изтривам знака IYI, задвижвам я отново -люлеенето север-юг е налице.Това ми дава основание да разделя символите/знаците на две групи: функционални/работни,14 знака ,и от другата страна -символичен IYI . Продължението на опитите с Розетата е със знаците-символи по седемте лъча.Почти във всички публикации с опити за разчитане и тълкуване двете букви по всеки лъч се определят като означения,наименования на главните небесни тела. Но, кой кой е? Кои два знака на кое светило отговарят? За целта изрязвам седем правоъгълни картончета и върху тях залепвам по два знака от ксерокопието на "работната" страна на розетата,поставям ги в един ред върху работния плот,без да поглеждам означенията върху тях и покривам редицата с тънка марля,за да не ги виждам. От кн. стр. на Луи Тюрен вземам копия на неговите два чертежа-свидетели на Слънцето и Луната, залюлявам моето работно махало по обикновения начин,без магнитни стрелки и така определям резонанса с два от лъчите, "слънчев" и "лунен" .По-късно повтарям този опит с нови свидетели -снимки на седемте небесни тела от астрономическа енциклопедия от Интернет и така определям кой лъч на коя "планета"отговаря. /тук ще избегна полемика с други автори: всеки радиестезист може да открие съответствията със свой опит/ . Връщам се мислено във времето... Край стените на двореца в Плиска е застанал Колобърът на Кана.Той трябва да определи точния час в един сив ден,небето е изцяло покрито с черни облаци, и "нийде светлик взорът не види". Знаещият изважда от кожената торбичка на врата си вярната Розета, отпуска я с привично движение към земята и тя послушно се залюлява на север. Той е застанал в средата на един кръг , насипан с ивица пясък край басейна на двореца и след като е видял,къде е север,поставя пръчица там,където е изток -това е изгревът на Слънцето. След това премества Розетата в лявата си ръка, хваща с палеца и показалеца Лъча на Слънцето -другите лъчи са свободни- а с другата си ръка залюлява своето обикновено махало -подобно на "амулета от Преслав" /илюстр./ ,или някоя от прословутите ПИНТАДЕРИ, считани и до днес от изследователите за "печати","тамги" и пр. /илюстр./,или просто обикновена "тежест от тъкачен стан" с надпис. Махалото-амулет се залюлява в посоката,където в момента се намира закритото от облаци Слънце. Компас-часовник? Край стените на Големия дворец в Плиска,в ръцете на Колобъра? Невероятно? Не,напълно възможно. В кн. стр. ,а и на други места в своя труд Луи Тюрен е показал това относително определяне на часовете с така наречения кадран /илюстр./ Тъй се проявява следващото свойство на розетата: хващайки лъча,на който са символите на Слънцето,той е вече негов свидетел и с другото махало го намираме на небосвода. По същия начин,когато се хване с два пръста лъча с означенията на Луната, ще намерим мястото и на небосвода през нощта: същото е и за другите пет лъча,свидетели на Меркурий,Венера,Юпитер и Сатурн. Нека сега поставим на работния плот встрани от розетата златен предмет -пръстен или монета. С едната ръка хващаме последователно лъчите един след друг и търсим резонанса с метала: махалото в другата ръка реагира само при един от тях -той е свидетел на метала злато. Така откривам лъчите-свидетели на другите основни за древната металургия метали -сребро,мед,желязо,калай.

  

https://sites.google.com/site/simpeon2/home



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8686948
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031